Доц.д-р Иванка Кирова: Лунното влияние върху детето от раждането до седмата година (втора част от поредицата Фази в развитието)

Submitted by admin 2 on Вт., 28/11/2017 - 09:13
Дете и Луна

Всеки човек, независимо в кой период от живота е, се намира под влияние на Духовните същества и силите на една от планетите.

След раждането до седем годишна възраст малкото дете расте и се развива под влияние на лунните сили. Те активират наследствените качества за растежа и оформянето на физическото тяло. Но етерните сили на самото дете разгръщат все по-енергична дейност за растежа на тялото. Лунните сили подтикват порастването на детето, като първоначално действат чрез организма на майката, а по-нататък се увеличава от собствените етерни сили.

В този период се придава форма на органите и се подменят постепенно всички тъкани, като последна – около седмата година, е смяната на млечните зъби с постоянни. До седмата година детето е обвито в етерна и астрална космическа обвивка, предимно от Луната.

През деня, докато е буден, човек е свързан с веществата, силите и въздействието на Земята. Нощем, по време на сън, човешкото същество е откъснато от Земята и приема това, което му дават силите на Космоса.

При заспиване Духът и душата се отделят от физическото и етерното тяло, които остават в леглото, и се издигат в астралния свят при Духовните същества от висшите йерархии /Ангели, Архангели, Архаи и др./, които им въздействат укрепващо, повишават духовните и душевни сили.

 

Дете и Луна

 

Но в човешкото физическо и етерно тяло се разгръщат растежни и регенеративни процеси също под влияние на космическите сили. Хранителните вещества, участващи в градежа и конструкцията на тъканите, се обработват в процеси, повлияни от духовни сили. Например при биохимичните процеси на белтъчните в организма действа цялата планетарна система – от Луна до Сатурн, както и светът на неподвижните звезди – Зодиака. Досега малко се знаеше, че биохимичните процеси при спящия човек са под въздействие на космическите сили, за разлика от будния индивид, когато му въздействат земните сили.

Така можем да си обясним защо децата, особено бебетата, спят много продължително. Те имат нужда от дълъг сън, за да се извършват градивните и растежни процеси /с главно участие на белтъчините/, направлявани от космическите сили, особено тези на Луната. Главното лунно въздействие се изявява като сили на растеж. През първите седем години физическото тяло е в процес на бурно нарастване, на оформяне и развитие на органите. Мозъкът и вътрешните органи получават своето постоянно устройство, като след този период растат само на големина.

През ембрионалния период съществува една много важна връзка между майката и детето – това са ритмичните удари на майчиното сърце. Майчиният пулс е палитра от звуци и различни ритмични модулации, които действат като музика върху ларинкса на ембриона. След раждането тази музика изчезва и липсва на детето. Ето защото има нужда да му се пее и говори с нежен гальовен глас, да бъде люлеено и нежно прегръщано.

Но в никакъв случай кърмачето да не се оставя под въздействието на механични звуци от телевизор, радио, компютър и т.н. Всички механични звуци и шумове действат на детето стресово като гръм за многократно по-чувствителното детско ухо.

Във възрастта от раждането до седем години детето получава три дара от духовните светове: да се изправи и да ходи, да мисли и да говори, с които то се издига над животните.

Детето до седем години е под влияние на лунните сили. Но какво представлява Луната? Луната отразява светлината от Слънцето, планетите и звездите. От нея ние получаваме отразена светлина. По същия начин малкото дете, нямащо още своя мисъл и собствена душевна дейност, е изкусен имитатор, отразяващ своята заобикаляща среда.

Ето защо родителите, семейството, трябва да са добър пример за детето, да са слънчева светлина за него, за да може то да отразява любов, радост, красота, добро, истина. Малкото дете имитира говор, жестове, постъпки на околните, на семейството. Много важни са семейната среда, грижите на родителите и особено на майката.

Човешкото същество, за разлика от животните, постепенно се научава да ходи. Най-напред то изправя главата си, научава се да я държи изправена, след това се учи да седи, да лази и накрая около навършване на една година се изправя и прохожда.

Всички способности, които осигуряват на индивида съществуването му като човешко същество, детето трябва да си ги придобие с усилие. На малкото дете не е спестено усилието да се научи на изправен стоеж, да пази равновесие, да ходи в изправено положение. Човешката душа и Дух, чрез усилието на детето и под въздействието на космическите сили, активират дейността на органите за овладяване на гравитацията и изправено ходене чрез движението на краката, придаване на говор на ларинкса и научаване на мозъка да мисли.

След първата година детето се научава да ходи, през втората си година постепенно овладява говора. Мисленето се появява през третата година. Последователно малкото дете е получило и придобило със собствени усилия трите дара – ходене, говор и мислене.

Сега вече детето е готово за един значителен, свещен момент, когато за първи път казва: „Аз съм”. Тогава малкият човек осъзнава себе си като индивид, като отделно същество. Но в този лунен цикъл детето преживява само отражение на истинският си Аз. Защото раждането на Аза става след постепенно въплътяване чак до двайсет и една годишна възраст. И тогава се казва, че юношата е пълнолетен и отговаря за постъпките си.

Денят, в който детето казва за първи път „Аз съм”, е началото на съзнателната му памет, когато се проявява себесъзнанието за собствената му личност, като нещо отделно от света. Това става около третата година и от този момент човек започва да си спомня своя живот. Важно е родителите да обърнат внимание на това първо казване „Аз съм”.

Формиращите етерни сили, които съграждат тялото през първите седем годни, са изцяло заети с тази задача. Тъй като паметовата и мисловна дейност се извършват в етерното тяло, много вредно е да се отнемат сили на детето като бива принуждавано, особено преди петата година да учи, да се подлага на интелектуално обучение. По-късно това може да доведе дори до заболявания.

 

Дете и Луна

 

Разгъването на живота на малкото дете трябва да става естествено и хармонично. Не бива да се насилват децата да четат, пишат, смятат преди петгодишна възраст, за която дейност те ще бъдат готови чак на седем години, когато етерното тяло е завършило основно градежните си функции и е освободено за започване на обучение.

Масовото бомбардиране на децата с механични играчки и информация – телевизия, електронни игри, компютър, видео и пр., е пагубно. Освен, че води до ранни неврози, този начин на живот на детето притъпява сетивата за възприятие, убива въображението, фантазията.

Точно този период, до седем годишна възраст, трябва да се стимулират у децата артистичните, творчески импулси в изкуството чрез въображението и фантазията. Добре е да им се разказват приказки, да се пеят песнички, да се подпомагат и насърчават в рисуване, моделиране и т.н.

Необходимо е да се позволи на децата да играят на воля, особено всред природата, да опознават животните и растенията в естествената им среда, за да ги обикнат. Такова радостно и хармонично детство осигурява по-късно щастие и оптимистичен живот на човека.

Децата са направлявани от Духовния свят и също така са донесли в душата си умения, дарби и талант. Родителите и учителите в детските градини трябва индивидуално да стимулират детето, за да изявява и усъвършенства своите способности.

Детето в своя детски свят, който е тайнствен, радостен и вълнуващ, е учудено, ококорено и любопитно да опознае всичко, до което се докосне. Поетът Михаил Кендеров така го е усетил:

Детски гласове – еха небесни,

звънтене на крилца прозирни

в чашата кристална на деня.

Рояк, понесъл

нектар от радостта,

около себе си блуждаещ,

ококорен.

Бълбукащ свят

с ухания на тайнства.

Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.

Линк към първа част: http://med.anthrobg.net/bg/node/230