Християнската общност - път за развитие на човешката душа с лечебна сила

Submitted by admin 2 on Вт., 28/09/2017 - 19:18
Христос

Заедно с нейни сътрудници на гости на българската антропософска общност беше Гизела Тример. За първи път тя представи в България Тайнството на Посвещението на човека, в ролята си на пастор от Християнската общност. Ритуалът беше представен и изживян от участниците на английски и руски език в два последователни дни.

Тайнството на Посвещението на човека за първи път се извършва през септември 1922 год., в Дорнах, в първия Гьотеанум. Първичното свято Тайнство е на немски език. Тайнството на Посвещението на човека е основно Тайнство, център на Християнската общност.

Преди да продължим със споделените мисли на лекторката, както и на отговорите й на редица възникнали въпроси, ще споделим и личните си размисли, което е много по-важно от това просто да информираме. Всяка съзнателно и ритмично изживявана духовна дейност активира цялото човешко същество – неговите мисли, чувства и воля. Азът целенасочено активира, включва се и преживява тази дейност, свързвайки се по ритмичен начин със силите, които „поканваме” в този ритуал, които вземат участие в Него. А те са от естеството на сили, които стоят над човека, в йерархиите на висшите Духовни същества. Знаем, че ритъмът, ритмичността във всеки един аспект от нашия земен живот оживотворява съществото ни и най-вече нашето етерно тяло, защото ни свързва с космическите ритми. Ритъмът ни носи не само етерно „подхранване”, но и възпрепятства възникването на здравословни проблеми, както и спомага лечението им. В случая това може да се осъществи с изцяло духовна дейност не само в самата Християнска общност, чрез ритмично участие в ритуалите й, но и чрез лична ежедневна работа, за която ще споделим по-надолу.

От друга страна – ритмичното „прочистване” и оживотворяването на етерното ни тяло с истинско ангажирано участие на душата и на цялото ни същество, за тези които съзнателно се развиват в духовно ученичество, би означавало голяма стъпка напред по пътя им към съзнателно развитие на техните „душевни сетива”, и още по-нататък онова, за което Рудолф Щайнер говори – новият начин, по който съвременният човек ще „излъчва” част от своето етерно тяло, за да се свърже с живите космически етерни потоци, засега невидими за голяма част от човечеството и съвременните етерни тела, особено в западния свят, които са изключително затлачени от материалистическия интелектуализъм. Това е и един от пътищата, чрез съзнателно изживяване на това Тайнство да се развият развиване на сетивата за бъдеща среща на напреднали души с етерния Христос, и изобщо за развитие на душевните ни сетива, които антропософията предлага.

Това не са ритуали, които се изпълняват като сухо и рутинно действие на пастор, асистенти и участващи. А са живо действащи ритуали, свързващи ни на всички нива – физическо, етерно, чувствено и духовно с животворящите духовни йерархии и със Висшите сили зад Тях.

И така... за Тайнството на Посвещението на човека олтарят беше обгърнат във виолетов цвят – с двата образа на възкръсналия Христос и Христос на Кръста, стояли при това Тайнство и в първия Гьотеанум. Смъртта и Възкресението са в центъра на това Тайнство, което продължава около 45 мин. Запалват се седемте свещи. Процесът, който човешката душа изживява е преминаването на пътя чрез Словото, което я води в различни пространства – като стъпала, които човешката душа изкачва. Този път към вътрешните пространства на душата ни води към най-съкровеното в нея. Когато пристъпим в новото пространство, свещеникът прави голям кръст с ръка и кръг около главата си, с думите „Христос в теб!”. Участниците правят три малки кръста – на челото си, пред устата си, и пред сърцето си, без да има значение дали това се случва отдясно-наляво или обратно. Човекът може да е закусил или не преди да вземе своето Причастие, и сам трябва да усети кое е по-добро за него. В смисъла на Християнската общност това е решение, което всеки може да вземе свободно.

 

Олтар на Християнската общност

 

Различните празници в Християнската общност са свързани и с различни цветове, с които е обгърнат олтарът, както и съответните цветове в одеждите на служещите. Напр. празникът на Архангел Михаил е свързан с розовия цвят, на Адвента и Коледа със синия цвят...

След Въвеждащата част в Тайнството на Посвещението на човека следва произнасянето на Пролога от Евангелието на Йоан, като Слово, което идва от Духовния свят към човешките същества. Пристъпвайки към следващата част на Тайнството, която може да бъде наречена Пожертване, идва Отговор – от Небесата е произнесено слово, а хората отговарят. Чашата на олтара се пълни с гроздов сок или вино, тамянът се издига нагоре, а служещият с жест с двете си ръце нагоре показва, че ние даряваме нещо на Небесата. В човешкото същество възниква нещо ново, едно ново състояние на душата, което можем да наречем трансформация. Силата на Христос е свързана с хляба и виното. Затова и те са основна част от целия ритуал. Приключва се с молитвата „Отче, наш!”. Човешката душа се е изкачила до един връх и се обръща към света, към слабите, към болните. Тя вече е готова и силна да помага и да състрадава. На края на тази последна част се раздава Причастие – малка хапка хляб и малка глътка вино от чашата, като пасторът поздравява всеки индивидуално за мир и докосва бузата му, гледайки го в очите. Потирът се покрива. Свещите се изгасят. Групата от пастора и неговите помощници напускат олтара. Светото Тайнство на освещаване на човека е приключило.

Въпрос: Защо свещите са седем?

В култа нещо, което е сетивно видимо по своята същност е невидимо – затова олтарът има стълбичка, която символизира пътя, по който човекът се извисява в Духа. Чрез пламъка на свещите искаме да почувстваме, че светлината е вътрешна, че Христовата светлина навлиза в дневната светлина. Всяко нещо в култа е образ на духовната действителност. Седемте свещи са свързани с времето. Срещаме числото 7 в броя на дните от седмицата, в седемте периода във валдорфската педагогика, в циклите от човешкия живот и т.н. С числото 7 са свързани и седемте планети. Числото 12 е свързано с пространството и с 12-те неподвижни зодиакални знака. Числото 7 и седемте броя свещи се свързват с развитието като процес във времето. Пламъкът преминава от свещ към свещ и показва развитието на собствената ни душа – как Духовната светлина изгрява в земната светлина.

Въпрос: Как се осъществява връзката между старото и новото, напр. между ортодоксалното християнство, протестантството и Християнската общност, как може да се осъществи този преход?

Както ние хората си имаме биография, така и Християнството си има. То се развива от прахристиянството по посока до първата догма. Можем да кажем, че това е първичното прадетство на Християнството. Но с началото на 20 век, когато Антропософията идва на Земята Християнството може да придобие Азовост – важен е всеки един човек. А съдбата е това индивидуално нещо, което прави възможно свободният човек да се срещне с него, по своя свободен избор. Доверяваме се на ръководството, което идва от Духовния свят. Християнската общност се появява тогава, защото се появиха хората, които доведоха Рудолф Щайнер. Самият момент след Първата световна война изискваше сякаш нещо ново да дойде между хората. Питат Рудолф Щайнер дали църквата може да бъде обновена и този духовен поток да се появи в нов съд, в нова одежда, с нова възможност за Духовно откровение. Рудолф Щайнер отговаря, че това, което ще се появи трябва да бъде култ. Когато пред олтара се извършва едно Тайнство, то тогава си съдействайме с ангелите и със самия Христос. Всичко, което човек преживява в този момент, ще го подари на своя ангел. А след това ще се случи нещо, което ще действа като съдба. Този момент – преживяването за първи път на Тайнството на Освещаването на човека в Християнската общност, е историческо събитие в човешкия живот. Защото семенцето е посято – важно е какво ще израсне в нас. Единствената смислена мисия идва от небето. Старото съществува и продължава да съществува наред с новото. Има голямо разнообразие от религиозни пътища, няма единствен път за цялото човечество. И това е важно, за да не изпада то в блаженство. Християнската общност не е призната от съществуващите официални църковни направления. При Кръщението те казват „Кръщавам те в името на Отца, Сина и Светия Дух!”, докато ние казваме: „Кръщавам те в мировата субстанция на Отеца, в словесния поток на Христос, в светлинния блясък на Духа!” Пак става дума за троичност, но не е точно както е записано в Евангелието. Но ние не се притесняваме от това, че не ни признават, защото ние не сме само църква и не се свързваме с този църковен поток, който идва от миналото и върви към бъдещето. Ние се основаваме на това, което етерно слиза в действителонстта от Духовния свят. И въпреки това ние общуваме на човешко ниво със свещеници, които служат в други направления, уважаваме се един друг така както хората се уважават по между си. Но има различия към нас в различните държави.

Въпрос: Как можем в ежедневието си да практикуваме определени дейности в тази насока?

Можем да отделяме време в ежедневието си за четенето на Евангелието. Напр. във Великденската неделя да четем Евангелието на Марк, глава 16, а по време на Първата адвентска седмица – от Евангелието на Лука, 21 глава. В самата Християнска общност свещенослужителят има фиксирани текстове за определени празници, но има възможност в отделни недели сам да избере. У дома може да се чете „Символ верую”, можем дори да се прекръстваме с трите кръста, както това се случваше по време на Тайнството Освещаване на човека. Рудолф Щайнер дава указания в определени недели да се четат определени текстове. Напр. от Йоановден до празника на Арх.Михаил има десет недели, се посочва вътрешен път, който ни води до Арх.Михаил /чете се Евангелието на Лука, глава 7/.

Въпрос: Какво символизират трите кръста, които участващите в Тайнството правят?

Първият кръст се прави пред челото – това е Бог Отец, вторият кръст се прави пред устата – това е Синът Божи и онова, което Словото създава в нас, а третият кръст е пред сърцето ни – това е Духът Божи, който да ни просветли. При Тайнството Кръщение, напр. върху челото на малкото дете се „изписва” триъгълник с вода, за да бъде „докоснато” неговото мислене, „изписва се” квадрат със сол пред устата му – за да бъде „докосната” неговата воля, а пред сърцето се чертае с пепел кръстче, за да бъдат „докоснати” неговите чувства. Така мислите, волевите импулси и чувствата могат да бъдат събудени. Като възрастни, правейки тези три кръста по време на Тайнството, ние постоянно отново и отново се събуждаме в нашите мисли, воля и чувства. Ние имаме гръбначен стълб, който ни държи изправени като човешки същества. Този кръст, който поставяме пред нас е като втори наш гръбнак – това е кръст, който ни е даден в ръцете и ние можем да действаме с него. Много е важно да се наблюдаваме – с какви чувства аз влизам тук и с какви чувства излизам, след съзнателното ми участие в това Тайнство. Да се наблюдаваме как се променя нашето мислене. Отивам ли си вкъщи с нов волеви импулс? Най-важното е, че това Тайнство не се осъществява еднократно, а то живее вътре в човека от повторението. Фино и нежно ние се променяме с всеки път. Хора, които в продължение на десетилетия изживяват това всяка неделя, напр. в Одеса, където това може да се изживее в рамките на седем дни всяка сутрин, тогава те натрупват истинско познание.

Въпрос: Какви са предпоставките в една страна да се създаде Християнска общност?

Да има хора, които я желаят и обучени свещеници, които да осъществят служенето в нея. Има обучения, които продължавата 2 год. и една година се практикува. После следва подготовка за ръкополагане за свещеник. Все пак зависи от индивидуалното развитие на всеки човек. Той трябва да е готов „да се обещае”, да се посвети и да е готов отново и отново да се свързва с Духовния свят. В това отношение са важни времето, което се отделя, търпението и вярността.

Въпрос: Какви са условията човек да стане пастор в Християнската общност?

Немският език е хубаво да се знае. Да се прекъсне всичко, което човек досега се е занимавал, и да замине за Германия за една година, която да отдели само за пасторство, е един голям жест. Пасторството е нужно да приеме този човек. Условията са човекът да бъде здрав, да може да понася тежести, товари, духовно да остане винаги търсещ, да е способен да води вътрешен живот и да обича хората. Да станеш пастор означава да заложиш цялото си съществуване, и трябва да опиташ, да видиш дали ще стане това в живота ти или не.

Въпрос: Какво символизира жестът с трите пръста по време на ритуала?

Това е троичността, и по-скоро дланта символизира прикованата за Кръста длан на Христос, силата от благословията, която се излъчва към всички. Някога възрастните са можели да благославят. Рудолф Щайнер казва, че този който се е научил да се моли в детството си, той може да благославя по-късно в старостта. Това е едно преобразяване и трансформация – това, което е заложено в детството, се осъщаствява в старостта. Пасторът благославя със силата, която получава чрез Посвещение, не го прави със своята собствена сила, а той самият е благословен.

Важното е в самото свято Тайнство на Посвещението на човека всичките сетива да бъдат събудени и въвлечени в него. Ние виждаме цветове и образи, чуваме, вкусваме, помирисваме тамяна, осезателното сетиво е събудено. Ако погледнем към това Тайнство и от гл.т. на 12-те сетива – въвлечени са жизненото сетиво, осезателното сетиво, сетивото за мисленето, за речта, за Аза. Но това не е само една медитация навътре, а е възприемане и сетивно преживяване в тази дванадесетичност.

Въпрос: Кои висши йерархии и как участват в богослужението?

Ангелите, Духовете на езика на даден народ, Архангелът на самия народ, Архаите – Духовете на времето също... Архангел Михаил е силно свързан с Християнската общност още от самото начало на основаването й.

Въпрос: Какво символизират дрехите, с които са облечени свещенослужителите в Християнската общност?

Най-долната част от облеклото им е черна роба, която символизира видимото ни смъртно физическо тяло. Над него има бяла одежда – това са нашите жизнени сили, които са невинни и чисти и са образ на нашето етерно тяло. Следва елемент с различно оцветяване, което символизира нашата душа. Т.нар. касула има едно „у” и една лемниската – това е образ на небето и земята, които са в едно. Черната барета, която пасторът сваля преди ритуала и отново слага след ритуала е символ на земната личност на човешкия Аз. Тази барета ни индивидуализира като земни личности. Всяка една част от одеждите е лична и принадлежи на свещенослужителят, единствено касулата е на общността – тя е знак за Тайнството на Освещаването на човека.

Въпрос: Кога са създадени текстовете за всеки ритуал на Християнската общност и от кого? Има ли музика, която придружава ритуалите?

Да, в новото пространство, в което пристъпва човешката душа по време на ритуала в началото и в края има музика, която можем да пеем. Има седем Тайнства. Тайнственото Кръщене е свързано с благославянето на детето при раждането му и до 14 год. възраст. Ритуалът Конфирмация се извършва при прехода от детска към юношеска възраст. Тайнството Изповед е съдбовно Тайнство и се извършва, когато душата има въпроси, проблеми, за да достигне до вътрешно успокоение, по средата е Тайнството Посвещение на човека – четвърто по ред, следва Тайнството Венчание, Тайнството Ръкополагане, последното е Тайнството Свето помазване – това е Тайнството на умирането, когато душата има усет, че се приближава до Прага. Текстовете, които се изпълняват при седемте Тайнства са от Рудолф Щайнер. Важно е всеки един текст да бъде преведен на съответния език, защото така участниците се свързват със съответните Духовни същества на езика и народността. Това е исторически момент за всяка нова национална Християнска общност.

Въпрос: Има ли други ритуали извън тези седем основни ритуала в Християнската общност?

Да, има богослужение за децата между 7 и 14 год. Това е едно от най-красивите неща, които съществуват. Продължава 12 мин. Говори им се за Божия Дух, койте е навсякъде наоколо, говори се в кратки думи за живота на Христос, изговарят се думи като: „Ние се учим, за да разбираме света. Ние се учим, за да работим в света... Любовта на хората един към друг...” Тогава за Христос се казва, че Той е Учителят на хората, който ги учи на любов.

Когато Християнската общност вече е създадена е много важна душевната грижа към хората – да се говори с тях, да се подкрепят в скръбта и страданието, напр. в Тайнството на Изповедта. Има огромно поле за дейност. Празнуваме заедно празници – напр. четирите седмици на Адвента, празнуваме с децата, с младежите, с възрастните...

Важна е финансовата страна, за да може да се издържа пасторът, наетото помещение, защото цялото това нещо се издържа от даренията на хората. Това е една много важна страна от Християнската общност. Енорията и Християнската общност трябва да се погрижат за пастора си. Но в източните страни това не навсякъде е възможно. Да си пастор означава да си духовен предприемач.

Въпрос: Как в бившите социалистически страни се извърши този мост между изтока и запада?

Много хора имат силен духовен копнеж. Хората на изток имат много голямо сърце. Важно е сред нас да има хора, които са изпълнени с инициативна сила, това е именно основата за всяко раждане на нещо ново в областта на Духа. Християнската общност, казано образно, няма зидове и догми. Тя възниква там, където хората се съберат. Сама по себе си Християнската общност представлява вдишването – свързването на хората, и издишване – тяхното разотиване. Всеки е добре дошъл, независимо дали е будист, атеист, мюсюлманин и т.н. Важно е онова, което човешката душа изживява, свързвайки се с култа и самото Тайнство, като лично и съкровено преживяване. В Кредото /„Символ верую”/ накрая се говори за една единна църква и не става въпрос за някаква земна църква – църквата, за която става дума е духовна и към нея принадлежат всички, които усещат Христос в себе си, усещат целебната му сила. Духовната църква е на друг етаж в сравнение със земните църкви. В култа човешката душа изживява една духовна действителност. И колкото и да изглежда винаги еднакъв, човешката душа може да се учи дълго в него, с години, и да има много различни преживявания и откровения.

Въпрос: Може ли ритмичността в участието или в личните занимания с текстове на Християнската общност да спомогнат за „прочистване” на етерното ни тяло, по посока на съзнателно разширяване и работа към бъдещата задача на човешкото същество – съзнателна връзка с етерния Христос?

Да, естествено! Това е един от пътищата. Навсякъде около нас се намират етерните сили на Възкресението. Култовите сили по време на Тайнствата събират тези сили „тук и сега”!

 

Публика
С ръка на сърцето - Светослав!

 

Допълнение от Светослав Йорданов по време на срещата:

Щайнер казва, че когато се извършва едно свещенодействие, ако то е истинско свещенодействие, то представлява един огледален образ на нещо, което се извършва в духовния свят от духовните същества. Ако от нашата страна на Прага хората участват искрено, с отдаденост на сърцето си, то тогава йерархиите от другата страна участват заедно с нас. Тогава човешката воля се обединява с Божествената воля.

Нека да вземем сега имагинацията за раждащата жена от Окровението на Йоан:

1. И яви се на небето голяма поличба - жена, облечена в слънце; под нозете й - месечината, а на главата й - венец от дванайсет звезди;
2. тя беше непразна и викаше от родилни болки, и се мъчеше да роди.
3. След това се яви друга поличба на небето: ето, голям червен змей със седем глави и десет рога, а на главите му - седем корони;
4. опашката му повлече третината от небесните звезди и ги свали на земята. Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, та, кога роди, да изяде детето й.
5. И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с железен жезъл; и детето й бе грабнато и занесено при Бога и престола Му.

 

Седми печат от Рудолф Щайнер
Седми печат - Рудолф Щайнер



Ако погледнехме към небето на 23 септември (вчера), тогава, когато се изпълни ритуалът за първи път, щяхме да видим същата картина:

Тогава Слънцето се намираше в Дева, т.е. жена, облечена в Слънце. Луната се намираше в краката на съзвездието, а над нея се намира съзвездието Лъв, с неговите девет ярки звезди. По това време обаче в Лъв се намираха още три звезди - Венера (женското), Марс (мъжкото) и Меркурий (посредникът). Така Девата ни се представяше с корона от 12 звезди! А пък в съзвездието Дева, близо до звездата Спика, се намираше Юпитер, който през следващите седмици ще напуска съзвездието през краката ѝ. Т.е. тук имаме картината на Девата, която се намира в родилни мъки. Но когато се вгледахме в копнежа на душите на хората, които присъстваха, болката от нещо, което е било толкова желано, но неизпълнено, стремежът към него, усилията на свещенниците, ми се струваше, че България се намираше в подобно положение. Нещо в нас напираше да се роди или можем да кажем, че се роди духовно. Ако разглеждаме творбите на Вили Зухер, ще видим, че в тях той също говори за духовно раждане на Натановото дете преди неговото физическо раждане, което е било ознаменувано в небето.

Нека да разгледаме картината от друга гледна точка. Ако разгледаме движението на звездите в по-голям период от време, тогава бихме видяли, че Юпитер прави примка около Спика от 11-ти - 12-ти септември. Спика е тази звезда в Дева, която се свързва с пшеницата в ръката, може да се каже с Хляба на живота, с духованата храна. В древен Египет Спика е почитана като Изида - богинята на Небесата. Тя също така може да бъде разглеждана като Младенеца в ръцете на Мадоната или Небесната София. Във всички тези имагинации имаме раждането на нов живот. Но за какво раждане призовава Юпитер в неговата примка около Спика?

Юпитер е областта на мъдростта, на живото мислене, той носи картината за бъдещето, за истинското ясно мислене, което трябва да бъде развито в човечеството. По този начин Юпитер зове за освещаването на човека, за раждането на духовонто дете в човека. И също както Юпитер освещаваше Хляба на Живота, също както освещаваше детето в имагинацията за София, по същия начин в София се освещаваше човека чрез едно Тайнство, в което приеха в себе си хляб и вино.

Така виждаме как Духовните йерархии участваха в това свещенодействие. Но може би в този случай по-правилно е да се каже, че хората участваха в свещенодействието на небето.

 

"Звездите някога говореха на човека.
Съдба световна е, че те мълчат сега.
Да се осъзнаие мълчанието

може да се превърнe в болка за земния човек.
Но в задълбочаваща се тишина
расте и зрее туй,
което човекът може каже на звездите.
Да се осъзнае това слово
може да се превърне в сила за духовния човек."

Рудолф Щайнер

 

Подарък от лекторката за всеки участник – картичка с роза и пеперуда. И двете са символи на Христос. Пеперудата е символ на смъртта и Възкресението, а розата – на Любовта. Стихотворението от другата страна:

 

 

Подарък

 

 

Не забравяйте, приятели,

ние пътуваме заедно.

Катерим се по планини,

и берем малини.

Оставяме се да ни носят четирите ветрове.

Не забравяйте, че това е нашият общ свят -

неразделеният и този, който е разделен.

Този, който ни оставя да разцъфнем,

който ни унищожава,

тази разкъсана и неразделена земя,

върху която ние заедно пътуваме.

 

Превод: Катя Белопитова

Благодарност към организаторите, както и към М.Колев за предоставените снимки

 

 

 

 

Коментари

В последно време у мен възникна желанието да се запозная с различни области, където намира приложение Антропософията. Имах възможността да се запозная с няколко нови за мен сфери. Но досега не бях се запознавал по-конкретно с начина на взаимодействие на Духовната наука с религията, ако не считаме прочитането преди години на заслужаващата внимание книга на Фридрих Рителмайер „Моята среща с Рудолф Щайнер“.

Затова бях заинтригуван от състоялото се преди няколко дни, на 23 и 24 септември, в София мероприятие, организирано от Антропософското Общество в България във връзка с Михаиловия празник: в центъра на събитието щеше да бъде представяне на дейността на Християнската Общност.

Макар и да бях имал досега известни наблюдения върху дейностите на някои християнски деноминации, не ми се беше случвало да се запознавам по-обстойно с техните ритуали. Затова предвиденото в програмата представяне на ритуал на Християнската Общност допълнително подсилваше моя интерес към предстоящото събитие. За да бъда непредубеден, реших да не се подготвям предварително за мероприятието и да не чета литература по темата.

Събитията се стекоха така, че сутринта на 23.09. малко пресрочих времето за събуждащи упражнения и за да не закъснея (знаех вече за изключителната точност и прецизност на представителите на германската нация), реших да пропусна закуската. Както после научих, оказа се, че е препоръчително участието в подобни церемонии и ритуали да става без да се храни човек преди това.

В началото Йордан Димитров, чиято инициатива бе да бъдат поканени нейните представители, представи на събралите се около 40 души Гизела Тример (Gisela Thriemer) – пастор от Германия - и нейните асистенти.

 

Атмосферата в залата

 

Въвеждащата лекция на Гизела беше посветена на представянето на едно от седемте Тайнства – „Посвещение на човека“ – специфичен ритуал (култ) на Християнската Общност. Това Тайнство има за цел да се получи свързване между човека и Христос като Господар на елементите на бъдещия свят, човек да стане проводник, инструмент на Христовото Същество и свободен изпълнител на Неговата Воля. Ритуалът беше извършен от Гизела на английски език на 23.09. и на руски език на следващия ден от Наргизи, асистентка на Гизела, която е от Грузия и е посветила живота си на разпространение на идеите на Християнската Общност там. Някои от участниците споделиха, че въздействието на руския език като по-близък до нашия е било още по-силно.

Забелязал съм, че често при подобни мероприятия, семинари, конференции, най-важните събития се случват извън официалната програма. Беше ми изключително интересно да наблюдавам невидимото тъкане на Духа не само по време на извършването на ритуала, но и при съдържателните дискусии при въпросите и отговорите на Гизела, както и в паузите на програмата. Имах удоволствието да се запозная и разговарям с хора, които отдавна исках да срещна наяве, да участвам в дискусии на участници в явни и тайни групи, както и „свободни електрони“. Обсъдихме важни планове за работа в бъдещи очаквани и изневиделица появили се проекти. А някои от участниците имаха сериозни изпитания и се справиха геройски с предизвикателствата, издигайки се на качествено ново ниво.

Останах във възторг от събитието. Благодаря сърдечно на организаторите за създаването на възможността всичко това да се случи.