Зодиакалната област на Дева /30-31.12./
„Областта на Девата е свързана с Йерархията Кириотетес, или Духовете на Мъдростта. Още от самото начало образът на небесната Дева като указание за космическата същност на Божествената София, Премъдростта на Света, ни разкрива неговата дълбока връзка именно с тази Йерархия.
По-подробно указание за действието на силите от областта на Девата чрез Йерархията Кириотетес в течение на развитието на Сатурн, Слънцето и Луната, ни дава имагинацията на жената-дева, облечена в Слънце от 12-та глава на Апокалипсиса. Дванадесетте звезди около главата й в тази имагинация говорят за дейността на Духовете на Мъдростта през времето на Сатурновото развитие, когато те са уреждали всичко така, ...че е имало съгласуваност между възникващото отделно мирово тяло на Сатурн и цялата Вселена.
По-нататък образът на Слънцето, в което е облечена Девата (Рудолф Щайнер говори също за Девата, раждаща Слънцето), сочи към дейността на Духовете на Мъдростта през време на второто въплъщение на Земята, когато те са дарили на човечеството етерното тяло от космическите слънчеви лъчи, отреждайки по този начин на човека принципа на живота, и накрая, Девата, стъпила върху Луната, ни показва Дейността на Духовете на Мъдростта по време на древнолунното развитие, следствие от което е било възникването на среброто в Земята - металът, свидетелстващ за преодоляването на низшите лунни сили от висшите слънчеви.
Всички тези качества намираме отразени в най-висша степен в образа на Мария от Евангелието на Лука, представляваща като че ли земното отражение на самото Същество на Небесната София. Виждаме нейната връзка с духовния Космос, нейната готовност за раждане на „Живата Душа” - Младенеца Исус от Натановата линия на Давид, предназначен да приеме в себе си духовното Слънце на Света, и накрая, нейната чистота и невинност, изразяваща се в пълна неутралност към низшите лунни сили. Всички тези качества тя е предала след това на другата Мария, Мария от Евангелието на Матея, съединявайки се с нея от духовния свят в момента на Кръщението в реката Йордан. Така е възникнало това девствено женско Същество, на което е било отредено да стане носител на най-висшата човешка добродетел за цялото християнско човечество.
Космическият праобраз на тази най-висша човешка добродетел трябва да търсим на Старото Слънце в Йерархията Кириотетес или Духовете на Мъдростта, потопени в съзерцание на великата жертва, принесена от Престолите към Херувимите. Защото чрез съзерцаването на този жертвен акт те се импулсират да излъчат от себе си това, което е тяхното собствено същество - подвижната, разливаща се Мъдрост, като даряваща добродетел (schenkende Tugend)”. Представител на тази „даряваща добродетел” вътре в човечеството е това девствено женско Същество, което в целия християнски свят се почита като „Божията Майка”, като земно отражение на Небесната София. За да остане обаче неин представител, й е била необходима висшата жертвена мъдрост, произтичаща от съпреживяването на земния живот на Христос Исус. Тази мъдрост е трябвало като меч да прониже нейното сърце (Лука, 2,35), за да се излее от него към света на хората най-висшата „даряваща добродетел”.
Областта на Лъва е свързана с Йерархията на Престолите, или Духовете на Волята. Преди да преминем към разглеждане на тази взаимовръзка, трябва да отбележим, че започвайки още от зодиакалната област на Везните, има определено изместване в техните отношения към съответните Йерархии. Това е свързано с факта, че силите, които в един цикъл на развитие се проявяват като че ли предимно външно, в следващия цикъл действат вече като вътрешни сили на определени Същества. Така Духовете на Движението са по своята същност регентите на Старата Луна. През това време обаче, те вече активно подготвят развитието на съвременната Земя като планета, на която мъдростта на Старата Луна трябва да стане „подвижна”, творческа във вътрешния живот на човешките същества, населяващи Земята. Затова техният символ (Везни) принадлежи собствено на Земята, а не на Луната. Така сред всички знаци на Зодиака само Везните са „неодушевен предмет”, създаден от творческата мъдрост на човека. По такъв начин те ни показват как под въздействието на Духовете на Движението, произхождащата от Старата Луна „мъдростта на външния свят става... вътрешна мъдрост на човека (тоест подвижна, творческа) мъдрост”, която постепенно под тяхно въздействие, пронизвайки Аза на човека, подарен му на Земята от Духовете на формата, се претворява в сили на любовта.
Подобно изместване виждаме и във връзка със знака на Девата. Свързаните с областта на Девата Духове на Мъдростта се явяват регенти на Старото Слънце. Това обаче, което те в духовен смисъл са извършили тогава, намира своя външен израз само на Луната, която под влиянието на Духовете на Движението става планета на Мъдростта (за разлика от Земята, на която трябва да се роди Любовта). Затова техният символ се оказва по преимущество Лунен: Девата, която носи Слънчеви сили, в своето вътрешно същество, само че по един съкровен начин.”