Зодиакалната област на Водолей /25-26.12./
"Областта на Водолея е свързана с Йерархията на Ангелите. От всички земни субстанции, тяхното същество има особено отношение именно към водата. Водата на Земята се явява като физическо отражение на субстанцията на мировия етер, от който са образувани етерните тела на Ангелите и на хората. Етерното тяло има преди всичко две качества: първо – живот, второ - памет. По тази причина в преданията и легендите на най-различни народи срещаме представите за "живата вода", или "водата на живота", като символ на животворните сили на космическия етер.
В книгата "Как се постигат познания за висшите Светове", в главата за посвещението Рудолф Щайнер говори за приемането на двете напитки - на паметта и на забравата - от духовния ученик, посочвайки с това втората особеност или свойство на етерното тяло. (Подобни представи намираме в "Божествена комедия" на Данте, където при прехода от света на душите към страната на духовете, той трябва да се окъпе във водата на двете реки: на паметта и на забравата, в Евноя и Лета). Ангелите, за разлика от човека, имат за свой низш член не физическото, а етерното тяло. Затова в книгата „Въведение в Тайната Наука" Рудолф Щайнер ги нарича също "Синове на живота".
Ако пък самите те по своя воля поискат да си създадат своего рода физическо тяло, което в тях винаги се явява само като отражение на техните духовни принципи (членове), то най-плътният елемент, влизащ в неговата субстанция, е водата. Тази връзка на Йерархията на Ангелите с елемента вода може да се проследи чак до епохата на Старата Луна. Защото Старата Луна, на която те са преминали своята човешка степен, се е състояла само от водния, течния елемент. Тогава Ангелите са излели в пребиваващия още на животинска степен от своето развитие човешки организъм това, което после е станало в него субстанцията на кръвта и соковете: Това беше работа на Ангелите..., които позволиха да се излее в човека тази субстанция на кръвта. А на бъдещия Юпитер, на който съвременният човек ще достигне степента на Ангелите, той ще има за свой най-плътен елемент водата. На Ангелите е възложена мисията да осъществяват на Земята ръководството на единичния човек в последователността на неговите въплъщения. Те са "охраняващите Същества, които, така да се каже, пазят паметта за превъплъщенията, докато самият човек все още не може да го направи."
В кръга на Зодиака знакът на Водолея представлява образа на идеалния, одухотворения човек. Оттук идва неговата специална връзка именно с Йерархията на Ангелите. Защото всеки Ангел открива за човека неговия най-близък духовен идеал, своего рода висшата, идеалната цел на неговите духовни стремежи. Нещата стоят така, сякаш човекът от самото начало на своето земно странстване е можел да вдигне погледа си към възвишения Дух, явяващ се негов праобраз, който напълно е подчинил на себе си своето астрално тяло (образът на леещия чиста вода Водолей в пълно спокойствие и хармония), и който му говори: Такъв трябва да бъдеш ти, когато някога излезеш извън границите на това земно развитие... В духовен смисъл с еднакво право можем да кажем, че повдигайки своя поглед, човекът вижда горе собствения си висш Аз (Манас), на който той трябва все повече и повече да заприличва, или - че той вижда своя Ангел като своя велик Праобраз.
Най-близката възможност да се приближат значително към този висок идеал ще се открие пред хората - освен, ако те преди това не тръгнат по пътя на индивидуалното окултно развитие - през времето на Шестата културна епоха, стояща под Зодиакалния знак на Водолея. През това време, като че ли по "естествен начин", цялото човечество ще бъде осенено от субстанцията на Манас, която като висш дар ще му спуснат от небесата Ангелските Същества. А тъй като своего рода духовното ядро на шестата епоха ще трябва да се сформира от славянските народности, то в тяхната среда още от наше време се развива особено непосредствено и интимно отношение на човека към водещото го Ангелско Същество.
Достигането обаче на споменатото по-непосредствено отношение към Ангелското Същество е възможно всъщност за всеки човек в нашата епоха, стига той да реши съзнателно да поеме пътя на духовното развитие, който сега е открит за всички хора чрез съвременната Духовна Наука. Изходната точка и най-здравата основа за това представляват вътрешното развитие и одухотворяването на човешкото мислене. В резултат на висшето развитие, мисленето на човека трябва да стане съвършено живо и течащо, като някаква водна субстанция и накрая - съвършено етерно. Достигайки до това, човекът е в състояние да възприема в своето оживено етерно мислене импулсите на Ангелското Същество. Тогава такъв човек се въвежда от Ангела в имагинативния свят, в етерното обкръжение на Земята (Лунна сфера), където самият Ангел става неговия висш водач.
В заключение е необходимо още да отбележим, че особено посвещение, свързано с космическата област на Водолея, е имал Йоан Кръстител: ...погледът на Йоан Кръстител беше устроен така, че можеше да прониква нощем през материята на Земята, съзерцавайки съзвездието Водолей. Като резултат от такова изключително посвещение, чрез него е можело да действа определено Същество, принадлежащо към Йерархията на Ангелите, духовен факт, който се споменава и в самите Евангелия (например, на Марко, 1,2). Чрез кръщението с вода Йоан е предизвиквал у идващите да се покръстят при него хора частично отделяне на етерното тяло от физическото, което е довеждало човека до по-непосредственото изживяване на водещия го Ангел-Хранител, който тогава е можел да посочи на такава душа приближаващото се към Земята Христово Същество."