Тринадесетте Свети дни и нощи - път към развитието на душата и цялото човечество! (1)

Скъпи приятели, на Бъдни вечер в човешката душа се ражда детето Исус. Можем също така да кажем, че заедно с това в нея се пробужда и нашата невинна, непорочна космическа памет. Душата ни, преминала през изпитанията на четирите адвентски седмици, изкушавана в своите мисли, чувства и действия от Ариман и Луцифер, сега е в онова състояние, в което може да бъде едно новородено – както свързана с онзи висш свят, от който слиза, така и неукрепнала все още за живот в земния свят. Предстои й важен път през 13-те Свети дни и нощи.

Детето-Исус се ражда в душата ни всяка година, за да може тя да преживее отново своя изцяло прочистващ и новораждащ път, едновременно в мировия Космос, и вътре в своя човешки микрокосмос. Макрокосмосът с цялата си мощ може да бъде преживян имагинационно за тези 13 Свети дни и нощи. Човешката душа преминава пътя от Исус към Христос в себе си.

Със Светлината на висшето ни Аз съм е нужно да просветлим нашето земно Аз съм, преминавайки през 12-те измерения на човешката душа, като се свържем съзнателно с Духовните сили, стоящи зад 12-те зодиакални знака, за да достигнем 13-та Свята нощ и почувстваме мощното просветление на космическия Христов Аз съм. Това, което научим и получим в тези Свети дни и нощи, ще носим в живота си по-нататък не само в този наш земен живот.

От една страна, работейки духовно през този период в края на всяка година, ние работим със собствената си биография, като пред душевния ни взор преминават събитията и преживяванията ни отзад-напред, месец след месец от изминалата година. Сега ние можем без излишни емоции да се върнем назад, да преосмислим преживяното.

Същевременно самите Свети дни и нощи са възможност за вътрешна промяна, за метаморфоза. Това е концентриран времеви момент, в който залагаме онова, което предстои в следващите 12 месеца от живота ни.

Ако можем да си представим като форма този процес – това е една лемниската, която пренася миналото през центъра на нашето Аз съм тук и сега – там то се издига на по-високо ниво, преминавайки през периода на Светите дни и нощи в края на всяка година, като достига до бъдещето в живота ни през следващата година... И така, година след година, душата ни „преживява” това движение вътре в себе си, под формата на лемнискати – символ на безкрайността, през която душата ни преминава в своя еволюционен път. И постепенно лемнискатите завихрят спирала – така във форми можем да видим пътя на нашата душа.

Познаването на Духовната наука може да ни даде още по-големи възможности, с още по-голяма будност да изживяваме този период от годината като работим не само с личната си карма, но стъпвайки на носената и пробудена космическа памет, да отидем още по-напред в развитието си като духовни ученици. Важно е да разберем, че каквото и да постигнем, то не е само за нас. То преминава през душата ни, работейки не само с настоящата ни карма, както и с бъдещата ни, но в същия момент ние работим за кармата на цялото човечество.

От друга страна цялата ни духовна работа се явява дар за Духовния свят, но също така и дар за духовното развитие на цялото човечество. Когато в нас пулсират тези мисли, работата ни през тези 13 Свети дни и нощи става изключително отговорна!

И така, в съкровената тишина на Бъдни вечер в душата ни се ражда детето Исус. В последващите 12 дни и нощи цялото ни същество е призвано да даде сили на това „дете” в нас.

Как можем да влеем сили в това непорочно дете в душата ни, за да извърви то своя път към Христос?

Когато със същата тази детска невинност и чистота, с честност и прошка към самите нас, през следващите 12 дни и нощи отправим взор към всичките си мисли, чувства и дела през изминалата година... Тогава към нас на помощ ще дойде и самият Духовен свят. В тези Свети дни и нощи ние можем съзнателно да живеем с мислите си за него, изпитвайки със сърцето си топло благоговение, благодарност и признателност към всяка една Духовна йерархия, вградила себе си в Творението на света и човешкото ни същество. И в притихналите нощни часове, с медитативно настроение, всяка вечер в определен час, да свързваме своето новородено душевно дете със силите, струящи от Космоса.

Невинното дете в нас е укрепнало още и още в тези Дванадесет дни и нощи, за да се свърже в Тринадесетата нощ с Космическия Христос:

В поврата на времената
Светлината на мировия дух навлезе
В потока на земната същност
Нощният мрак
Беше преодолян;
Ясна дневна светлина
Засия в човешките души;
Светлина
Която сгрява
Бедните сърца на пастирите;
Светлина,
Която озарява
Мъдрите глави на царете.

Божествена светлина,
Христос-Слънце,
Сгрей
Нашите сърца;
Озари
Нашите глави;
За да бъде добро,
Това което ние
От сърцата основаваме,
Това което ние
От главите
Целенасочено да осъществим
Стремим се.

(Из Медитация на основополагащия камък, Рудолф Щайнер)

Така човешката душа получава възможността, дара, година след година да укрепва и развива своите духовно-душевни сили в името не само на своето израстване, но и в името на духовното израстване на цялото човечество. Този наш духовен труд e и човешкия ни дар към Духовния свят!

Изключителните прозрения на големия антропософ Сергей Прокофиев ще ни съпровождат и подпомагат в тези дни и нощи.

Желая съкровено Рождество в уюта на дома и семействата ни, и ползотворна духовна работа!

Дорина Василева

* * *

Указания дадени от Рудолф Щайнер за Тринайсетте Свети дни и нощи

"В нощта на Рождество има събрание на Майсторите на Бялата Ложа, на което те насочват слънчевата сила на бъдещата година към хората, желаещи да им бъдат напълно предани, които искат да изпразнят своето личностно и молят да им бъдат дарени сили. Който в този смисъл празнува Рождество, който в този смисъл моли Майсторите, на него тези сили се изпращат на 25 декември, така че силата на Майсторите да работи чрез тях".
ГА 264

* * *

Сергей Прокофиев

Дванадесетте Свети Нощи като Мистерия на спомнянето

Както вече отбелязахме, вътрешното изживяване на 12-те Свети нощи е непосредствено свързано с постепенния процес на оживяване на човешката способност за спомняне, защото това време в ритъма на годината съответства на периода на най-интензивно спомняне на душата на Земята за опита, който тя е събрала през лятото в далечините на света. Изхождайки от това, в следващото по-надолу разглеждане на езотеричната същност на 12-те Свети нощи, ние ще следваме този път на вътрешно оживяване на спомените, които ни се разкриват от вече дадената в предишната глава медитация от Рудолф Щайнер.

Още при най-беглото запознанство с нейното съдържание и композиция се вижда, че тя симетрично се дели на две части, по шест реда във всяка, основната разлика на които се състои в това, че във втората част Името на Христос се споменава три пъти. И така, първият ред гласи:

“В Праначалото бе Паметта”

Тези думи веднага насочват нашето внимание към Пра-началото на човешкото битие, към епохата на древна Лемурия, когато в лицето на прародителя на човечеството, Адам, всички хора на Земята получиха зародиша за развитие на индивидуалното Азово съзнание. Защото подобно на това както възрастният човек, връщайки се в спомените си към своето детство, може да си спомни за себе си само до времето, когато в него се проявяват първите проблясъци на Аз-съзнанието - което обикновено се случва около тригодишна възраст, - така и паметта на цялото човечество, дремеща скрито във всеки отделен човек и която става осъзната чрез сведенията на Духовната наука, достига до момента на пробуждане на Азовото съзнание в човечеството, т.е. до последната третина на лемурийската епоха.

Човешкият живот преминава през непрекъсната смяна на будност и сън, сливайки се обаче в процеса на спомняне в цялостен, никъде непрекъсващ поток. Точно така се слива в цялостен, непрекъснат поток и паметта на цялото човечество, която външно е фиксирана в родословието от Евангелието на Лука, възходящо до прародителя Адам и дори до Бога.

Съвременният човек без помощта на Духовната наука вече не може да проникне до “Паметта, която бе в Праначалото”, т.е. още преди Грехопадението, защото в него са твърде силни последствията от другото спомняне - това, което е придобил в течение на своите въплъщения на Земята и което го отделя от “Паметта за праначалото”. Макар че Мъдростта на Мировото Ръководство се е погрижила съществуващата в Праначалото Памет да не бъде изгубена за човечеството. Това стана благодарение на факта, че от основния поток на развитие беше изключено съществото, предопределено оттогава да стане небесен носител на “Паметта, която бе в Праначалото”. Това същество е Натановата Душа. Тя е представител на райското, чистото състояние на човечеството, каквото то беше преди Грехопадението.

“И паметта продължава да живеe”

Тези думи ни сочат, че съхранената от Праначалото небесна Памет на Натановата Душа за невинното, райско състояние на човечеството продължава да живее нататък. Тя грижливо се пази от Натановата Душа в слънчевите висини за доброто на цялата бъдеща еволюция на човечеството. В известен смисъл можем също да кажем, че тази Памет, която не е абстрактното, мъгляво спомняне на обикновеният човек, а жива, същинска Памет, - е самата Натанова Душа. Защото подобно на това както в обикновения живот земната памет на човека образува основното съдържание на неговия Аз, така “Паметта, която бе в Праначалото” субстанциално е свързана с “Аза” на Натановата Душа.

“И Божествена е паметта.”

От гореказаното става ясно и съдържанието на този трети ред. “В Праначалото бе Паметта”, т.е. достигаща до епохата, предшестваща Грехопадението, Паметта по своята собствена същност е Божествена. Защото само благодарение на Грехопадението човекът напусна божествено-духовните светове. Дотогава той все още пребиваваше в лоното на Божествените същества от висшите светове (Архаи и Архангели), явявайки се неделима част от тяхното Битие. Към това най-древно състояние на човека се отнасят също вече цитираните редове от първата част на Медитацията на Основополагащият Камък:

“Където във властващото

Битие на Твореца Всемирен

Собственият аз

В Божия Аз

Пребъдва”

В това “пребъдване” на “собствения Аз” на Натановата Душа в “Божия Аз” на висшите йерархични Същества се крие също причината за това защо Рудолф Щайнер в своите лекции понякога я нарича човешка, а понякога свръхчовешка, Божествена същност.

Например в лекцията от 30 декември 1913 год. изнесена в Лайпциг: “Следователно ние имаме работа не с един човек, а с едно свръхчовешко същество - ако можем да кажем така -, което живееше в духовния свят” , а в края на лекцията: “... разбрана тази форма на съвместно действие на Христовото Същество с човешкото същество на Натановия Исус” . Или в лекцията от 10 февруари 1914 год: “За този Натанов Исус ние трябва да сме наясно: той съвсем не е едно обикновено човешко същество като другите човешки същества, и че той нямаше зад себе си - какъвто е случаят със Соломоловия Исус, който носеше в себе си Аза на Заратустра, а и с повечето хора - поредица от прераждания, защото досегашното му съществувание беше протекло изцяло в духовните светове” . В лекцията от 5 март 1914 год. четем: “Тази останала в духовният свят част от божествената същност на човека, тази духовна същност за първи път влезе във физическо тяло като Натановото момче Исус...”

“И Паметта е живот.”

Животът е основното “свойство” на Натановата Душа. Защото тя е пазител на незасегнатото от изкушения етерно тяло на Адама, отбелязано в Библията в имагинацията на “дървото на живота”. Тя също е наистина “жива душа”, защото подхранващата я “Памет” за съществуващото в Праначалото е жива памет, която носи в себе си цялата пълнота на онези творчески сили, които в останалото човечество трябваше почти напълно да угаснат в следствие на потапянето му в материята. Рудолф Щайнер казва следното за това: “тази сестринска душа беше един вид задържана, тя не бе внесена в земната еволюция. Тя остана изпълнена със силите, сътворили човека.”

“И този живот е Аза на човека”

Тук ни се посочва, че в духовните светове Натановата Душа също е носител на Висшия Аз на човека, на онзи Аз, чието осъзнаване в останалото човечество угасна в резултат от Грехопадението и беше постепенно заменено със съзнанието за неговия обикновен Аз. Последният е като дар от Луцифер независим от света на Боговете.

И за да не придобие твърде голяма власт влиянието на Луцифер над човечеството, Натановата Душа се появи в неговата среда в “отразено въплъщение” в третото хилядолетие преди Рождество Христово, т.е. непосредствено преди началото на Кали Юга, - в лицето на Кришна. Кришна по това време се изявява като “будител” на висшият, съдържащ се - макар и в помрачено състояние - във всяка човешка душа, принцип на Аза. Рудолф Щайнер казва за това следното: “Да, когато човек поглеждаше към Кришна, той поглеждаше същевременно и към своята собствена същност, към един друг човек вътре в себе си, у когото той почиташе всичко онова, което сам носеше в себе си като скрити заложби, който все пак е съвсем друг, различен от него; и той се отнасяше към този друг човек така, както един Бог се отнася към хората” .

В този смисъл Натановата Душа (Кришна) се явява също и основен противник на Луцифер , тъй като още през епохата на Лемурия тя успя с помощта на Михаил да преодолее изкушението в Рая, като остана за всички времена,които последваха, напълно чужда на влиянието на Луцифер. Затова тя ( Натановата душа) чрез себе си представя “най-вътрешната същност на човека, неговият истински Аз (Selbst), който ние видяхме под името Кришна и проблясването на който видяхме в импулса на Кришна.” Защото когато се говори за Кришна, става дума за това, “... че в Будхи и Манас е непосредствено свързан с великата всеобща Мирова Субстанция, с живеещата и тъчащата в света Божественост”. “Макрокосмосът в отношение към микрокосмоса, човекът като такъв (висшия Аз) по отношение към малкия, обикновен човек (обикновения Аз) - такова е отношението на Кришна към отделния човек”.

“Който струи в самия човек”

Той (висшият Аз) продължава безсъзнателно да струи в човека. И ще бъде така, докато не дойде епохата, когато човекът ще може съзнателно да изживява в себе си това изливане на Аза. Тази епоха настъпи в човечеството през 1899 год. с края на Кали Юга. От тогава настана ново, светло време, което за първи път позволява на човека да изживее съзнателно онова, което от Мистерията на Голгота навлезе в развитието на човечеството като съвършено нов импулс и от този момент незримо присъства в неговия Аз.

“Не той самият, а Христос в него.”

Този седми ред се явява централен в цялата медитация. Той сочи за това, че при правилно преминаване на езотеричния път, който е даден на човечеството в тринадесетте стъпала на Светите нощи, при истинско задълбочаване в тайнството на Рождественската Мистерия човекът, който се стреми към съзнателно съпреживяване на това време, може някога да почувства: по пътя, по който той върви не е сам. От определен момент Някой върви до него... И ако медитативното задълбочаване в същността на Рождественската Памет е достатъчно интензивно, така че тази памет действително да може да доведе до това “тази Прарождественска нощ отпреди две хиляди години да се съживи в нашите сърца, в нашето чувство, в нашата воля” , за да стане тази памет напълно жива, като някакво същество, което стои редом с нас, - тогава пред нас ще се разкрие тайната на Този, Който от този момент ще ни съпровожда по нашия самотен път. От този момент човекът вече не е сам , и осъзнава в себе си Божественото присъствие: Самият Христос присъства в него!

“Когато си спомня Божествения Живот”,

т.е. с цялата си вътрешна сила се потапя в същността на Мистерията на Рождество, в същността на Мистерията на Натановата Душа - носителя на онзи божествен живот, който човек някога е имал преди Грехопадението и който той някога - на нова, по-висока степен - ще притежава отново, когато силата на стария Адам в него ще бъде напълно претворена в новия Адам чрез Мистерията на Голгота.

Обаче още днес може да се сложи началото на този вътрешен процес на преобразяване, ако от размисъла за прадневния божествен живот, който човек е трябвало някога да изостави, - като от реално откриващ се източник в душата, той успее да почерпи силите, способни да оживят неговата памет. Ако това се случи, пред него ще се разкрие великата тайна на неговото собствено битие, съдържаща се в следващият ред на медитацията:

“В неговата памет е Христос.”

В неговия Аз, в неговата дълбока памет от времето на Мистерията на Голгота присъства Христос, Който сега съзнателно за човека се съединява с неговата душа.

Извършва се нещо подобно на онова, което вече веднъж се случи при Кръщението на река Йордан. Но сега, след Мистерията на Голгота, това става не като духовно-външен процес, който е свързан с излизането на Аза от трите обвивки, а по духовно-вътрешен начин в сферата на оживялата памет (която е основа на човешкия Аз) благодарение на това, че човекът в своята вътрешна същност действително наподобява Натановата Душа. Това последното е възможно за човека само чрез пробуждане в него на дълбоките сили на паметта, които всъщност са силите, скрито действащи в човешкото същество в периода преди пробуждане на неговата обикновена земна памет, т.е. през периода, който обхваща приблизително времето от ражданието до тригодишна възраст. По това време детето се учи да ходи изправено, да говори и мисли, което по думите на Рудолф Щайнер се явява микрокосмическо повторение на трите космически жертви на Христос чрез Натановата Душа.

По такъв начин, овладявайки в ранно детство изправеното ходене, говора и мисленето, всяко дете повтаря всичките три “предстепени към Мистерията на Голгота”, като получава импулси за това именно от посочената “дълбока памет”, която по-късно, с пробуждане на индивидуалния Аз, напълно се оттегля в подсъзнателната област на душата.

Рудолф Щайнер описва този процес по следния начин: “Единствено детските черти на днешния човек носят в себе си последните останки от онази негова същност, която все още беше незасегната от луциферическите Същества.

Ето защо днешният човек застава пред нас в своите две части: в своята “детинска” и в своята “зряла” част. Зрялата част е проникната от луциферическите сили, но тя проявява своето действие още в мига на оплождането. Луциферическите сили пронизват също и детето, така че в обикновения живот вложените у човека сили преди намесата на Луцифер остават непроявени. Тъкмо тях трябва да пробуди Христовата Сила. Христовата Сила трябва да се свърже с най-добрите качества от детинската природа на човека. Тя не се интересува от съмнителните човешки способности и от постиженията на чистия интелект; тя разчита на детинската човешка природа от древните времена. Ето кое е най-доброто; но първо тя трябва да го възстанови и едва тогава да оплоди другото.... Всеки носи детската природа в себе си, и ако е достатъчно будна, тя сама показва една силна възприемчивост към Христовия Принцип”.

От цитираните думи виждаме, че вътрешното подобие на Натановата Душа е не нещо друго, а пробуждане в човека на неговата “детинска част”, на неговата “жива памет”, на онази Памет, в която реално Христос може да присъства.

“И както лъчистия живот на паметта”

Това означава не мъглява като обикновената памет, и не просто оживена, а една жива и излъчваща се, т.е. пронизана от Светлината на Христос-Слънце памет.

“Христос ще излее светлина”

Сега вече се излъчва не само Паметта, която е пронизана с живот, но Самият Христос сияе от истинския Аз, прогонвайки всеки мрак от човешките обвивки. Христос ще излее светлина

“Във всеки мрак на непосредственото настояще”

- имагинативният образ съответстващ на двата последни реда можем да открием също в Евангелието от Йоан в дълбоко значещата сцена “очистване на Храма”, когато Христос изгонва от сферата на Своето непосредствено присъствие (храма в случая е образа на обвивките около човешкия Аз) противодействащите сили на Луцифер и Ариман; първите са показани в тази сцена в образа на търговците на животни (животните са астралните отражения на човешките страсти), а вторите – в образа на сарафите. Христос освобождава пътя, за да може Неговата Светлина безпрепятствено да се излее от човешкият Аз - през изчистените обвивки - навън в света.

Така пътят през 12-те свети нощи, начало на който се явява потапяне на човешката памет в Мистерията на Исус, завършва с непосредствено изживяване на Христовото Същество.

“От Исус към Христос”- в тези кратки думи, както вече казахме, се съдържа основното езотерично съдържание на Светите нощи.

Раждането на Христос в светая светих на човешкия Аз - ето тази е най-висшата цел, към която се стреми душата и която може да достигне чрез действително съживяване на своята собствена памет на тринадесетия ден, на Богоявление - празникът на навлизане на Слънчевия Дух на Христа “в потока на земната същност” чрез Кръщението на река Йордан."

Из „Кръговратът на годината като път на посвещение” – С. Прокофиев

Както неведнъж беше отбелязано на страниците на тази книга, всички описани от нас преживявания са резултат от съзнателното преминаване на съвременния път на Посвещение. Този път в настоящия цикъл на развитие не е свързан непосредствено с ритъма на годината, но въпреки това не по-малко съществен се явява фактът, че най-благоприятното време за постигане на посочените преживявания са именно четирите седмици на Адвента, които непосредствено предхождат Рождество. Тъй като през този период всеки човек подсъзнателно извървява пътя през своите обвивки, постепенно приближавайки се около времето на Рождество към своя Висш Аз. Ако той, в качеството си на ученик на антропософски ориентираната духовна наука, премине през съответното вътрешно развитие и му се отдаде най-вече да възпита в себе си определените добродетели: справедливост – в течение на първата седмица от Адвента, умереност и разсъдливост – по времето на втората, мъжество и присъствие на духа – по време на третата, и накрая, мъдрост – по време на четвъртата седмица от Адвента, то на Рождество такъв човек може съзнателно да изживее раждането на Висшия Аз в своята душа. И тогава Рождество ще стане за него не само празник, който е свързан в една или друга степен с външно разбираните традиции, но и реално вътрешно изживяване – раждането на Висшия Аз от придобитата от душата, по пътя на вътрешно развитие, майчина субстанция на мъдростта. Така стават реалност за душата на ученика думите на Ангелус Силезиус: "Христос може да се роди хиляди пъти във Витлеем, но ако не се роди в твоята душа, Той е изгубен за теб."

 

 

Из „Тринадесетте Свети дни и нощи и Духовните Йерархии”

Сергей Прокофиев

„И отново, без това да бъде действително осъзнато от предшестващата наука, на нас са ни дадени тези Дванадесет Свети Нощи, определени сякаш от мъдрите, съкровени дълбини на душата на човечеството, и сякаш искащи да кажат: „Усетете цялата дълбочина на Христовия празник, а след това се потопете по времето на Дванадесетте Свети Нощи в най-светите тайни на Космоса, а това означава - в страната на Универсума, от която Христос слезе на Земята."
Рудолф Щайнер

...тези космически сили, които последователно управляват хода на годината в продължение на нейните дванадесет месеца, веднъж годишно, в периода между 25 декември и 6 януари действат така, че разположените между тях 12 дни и 13 нощи стават по своето духовно съдържание сякаш концентрирано отражение на духовните сили, формиращи от Макрокосмоса целия годишен кръговрат. „Дванадесет Свети Сили на Универсума, които символично са представени в дванадесетте знака на Зодиака", „дванадесет Универсални Сили на Космоса” - така ги нарича Рудолф Щайнер, а след това посочва, че именно заради задълбоченото вникване в тях, „Дванадесетте Свети Нощи са поставени между празника на Христос (Рождество) и празника, който трябва да се празнува на шести януари (Богоявление)”.

...Тъй като през зимата и особено в продължение на двете седмици, идващи след зимното слънцестоене, Земята най-интензивно си спомня за това, което тя самата е преживяла в продължение на лятото в Космическите далнини, в света на подвижните планети и преди всичко в света на неподвижните Звезди. И ако в течение на лятото Душата и Духът на Земята пребивават в Мировите далнини, а в духовен смисъл непосредствено в лоното на Висшите Йерархии, то през зимата и особено по време на Дванадесетте Свети Нощи чрез своите мисли-спомени, Земята дава възможност на самите Йерархии свръхсетивно да присъстват и действат в нейната сфера.

Сякаш велики космически порти се отварят на Небето през това време на годината. И едновременно с извисяването на духовното Слънце в тъмнината на зимната нощ, пред човека всяка година се открива възможността за единственото по своята същност прозрение в йерархическия космос, в мировата дейност на водещите Земята ни Висши Йерархии.

Затова този, който в наше време, бидейки проникнат от духовно-научното познание, се стреми към действителното съпреживяване на Светите Нощи, той може да усети, как именно през това време, благодарение на действащите в мислите на Земята сили на Йерархиите, е възможно по по-непосредствен начин, отколкото по всяко друго време на годината, да се приближи към тяхната космическа сфера.

...пътят от Рождество към Епифания (Богоявление) може едновременно да стане за нас изкачване във великата „страна на Универсума, от която Христос слезе на Земята", пътят, който ни води в продължение на Дванадесетте Свети Нощи през всичките дванадесет области на Звездния свят, от областта на Рибите, съхраняваща в себе си изворите на човешкото битие, чак до областта на Овена, през портата на който Христос някога е встъпил в нашия Космос от най-високата Макрокосмическа сфера на Отца, намираща се отвъд кръга на Зодиака."

* * *

Най-важната особеност на Свещените нощи е тяхната вътрешна връзка с целия кръговрат на годината, а чрез него и с големия свят, с Макрокосмоса.
Вече и самото число на пространството - 12, разделящо деня на появата на Исус от деня на явяването на Христос, непосредствено ни показва за връзката на това време с праобраза на всяка дванадесетичност в нашия Космос – с 12 небесни сфери, или силите на зодиакалния кръг.

С особена яснота за това ни говорят думите на Рудолф Щайнер: „Работата е такава, че ако човечеството се възползва от възможността да вземе знаменията на времето като материал за медитация, някога то наистина ще може да види своите чисти източници в космическите Сили на Универсума. Само издигайки поглед към космическите Сили на Универсума и до някаква степен прониквайки чрез Теософията, чрез действителната спиритуална мъдрост в тайните на Унверсума, - човечеството ще може отново да стане готово да открие, че на по-висока степен от Празника на раждането на Исус е това, което някога се разбираше от гностиците като празник на Раждането на Христос, който, всъщност, трябва да се отбелязва на 6 януари като празник на Раждането на Христос в тялото на Исус от Назарет. Но сякаш за да можем да се вглъбим в дванадесетте вселенски Сили на Космоса, са поставени тези 12 Свети нощи между празника на Христос от Евангелието на Лука (Раждането на Исус) и празника, който трябва да се отбележи на 6 януари и който днес се явява празник на тримата влъхви (магове)...

И отново, вероятно, това действително да е било осъзнавано от предшестващите науката, са ни дадени тези дванадесет Свещени нощи, основани от мъдрите, съкровени дълбини на душата на човечеството, сякаш биха искали да кажат: Приемете цялата дълбочина на Христовия празник (тук се има в предвид Раждането на Исус), а след това се потопете във времето на 12-те Свети нощи в най-свещените тайни на Космоса! А това означава – в страната на Универсума, от която Христос слезе на Земята. Защото само в случай, че човечеството има волята да инспирира себе си с мислите за светия младенчески и божествен произход на човека, и позволи да се инспирира с онази Мъдрост, която прониква в дванадесетте Сили, в дванадесетте свещени Сили на Универсума, символично представени в дванадесетте знака на Зодиака, които обаче могат да бъдат наистина представени само с помощта на спиритуалната мъдрост, - само в този случай, ако човечеството се вглъби в истинската спиритуална мъдрост и се научи да познава хода на времената в голямата Вселена и в отделния човек, - едва тогава човечеството на бъдещето, оплодено от Духовната наука, ще открие инспирацията, която ще може тогава да излезе от празника на Раждането на Исус и да проникне в най-уверените, изпълнени с надежди мисли за бъдещето.”

И така, цитираните думи преди всичко ни говорят за реалната възможност да се проникнем в продължение на 12-те Свети нощи не само в тайните на човешката душа, но също и дълбоките тайни на обкръжаващата ни Вселена, на Макрокосмоса. При това, тези тайни могат да се узнаят през това време на годината не чрез непосредственото проникване в извънземните сфери, а само чрез тяхното отражение във вътрешната същност на Земята така както, по думите на Рудолф Щайнер, Земята в рождественското време сама си спомня за тайните на Космоса. Освен това, тя не само си „спомня” за тях, но от времето на Мистерията на Голгота тя същностно ги носи в себе си, защото от Мистерията на Голгота Самият Христос, “Представителят на всички космически сили на Земята”, се явява Дух на Земята.

Как се извършва посоченият преход от микрокосмоса, в който човек с най-голяма сила се потапя към времето на Рождество, обратно в Макрокосмоса? Как открива пътя от своята собствена „дълбока памет”, която му са разкрива благодарение на срещата с Малкия Пазач на Прага (при преминаването през Адвента, бел.ред.), към „дълбоката памет” на самата Земя, обхващаща всички тайни на Макрокосмоса, и ключът за които се пази от Големият пазач?

За да отговорим на този въпрос трябва да вземем под внимание още една страна на вече описания от нас процес на раждане в човека на неговия Висш Аз през периода на Рождество. Рудолф Щайнер го е засегнал в цикъла “Макросокмос и Микрокосмос”, в лекцията от 29 март 1910 год. В нея по-конкретно става въпрос за това, че по време на посвещението при преминаване Прага на духовния свят - когато ученикът навлиза в духовния свят със своето имагинативно съзнание - едно от първите му преживявания се изразява в пълна обективизация на неговия Аз. Тук неговият собствен Аз излиза пред него сякаш в обективен образ, но не единичен, а дванадесетичен. При това всеки от появилите се дванадесет образа на неговият Аз едновременно му посочват и за връзката си с една от Силите на Универсума, показва му своето родство с една от сферите на зодиакалния кръг. Такова е едно от първите изживявания на ученика, което се появява като непосредствено следствие от раждането в него на неговия Висш Аз.

Рудолф Щайнер описва този процес в следните думи: „Когато чрез описаната подготовка навлезем в имагинативния свят и видим картина на своя Аз, съществено е да знаем, че могат да бъдат видяни 12 различни картини на Аза. Има 12 различни картини на всеки отделен Аз, и едва след съзерцаването му от 12 различни гледни точки, ние имаме пълната картина. Тази гледка на Аза отвън съответства точно на онова, което е отразено в отношението на 12-те съзвездия на Зодиака към Слънцето. Точно както Слънцето преминава през 12-те съзвездия и има във всяко различна сила, точно както осветява Земята в хода на годината и дори през деня от 12 различни позиции, така и човешкият Аз е осветен от 12 различни позиции в по-висшия свят.”

От казаното става ясно, че щом ученикът се издигне до своя висш Аз, той в определен смисъл тутакси напуска себе си като микрокосмос, чувствайки в себе си действието на 12-те Сили на Макрокосмоса и изживява себе си в непосредствена връзка с тях.

Сега неговата задача е – да обиколи, да премине през всичките 12 образа на своя Аз, подобно на това, както Слънцето преминава всичките 12 зодиакални съзвездия, за да ги доведе до нов синтез, отново да доведе дванадесетичността в единство, но сега вече на едно по-високо ниво. Последното е възможно само в случай, че през тези Дванадесет Свети нощи ученикът намери път от своя Висш Аз, който му разкрива лежащите в основата на неговия индивидуален Аз дванадесетте Сили на Универсума, към своя истински Аз, т.е. към непосредствено действащия в него Христов Импулс. Изразено космологично, можем да кажем: в течение на 12-те Свети нощи ученикът трябва да премине през всичките 12 сфери на зодиакалния кръг, така че в 13-та нощ, излизайки извън пределите на Зодиака, да навлезе в света, от който произхожда Самото Същество Христос като Аз на нашия Космос, а от времето на Голгота едновременно явяващо се и “истински Аз” на всеки човек на Земята.

По такъв начин, като изходим от предприетото разглеждане, 12-те Свети нощи стават за нас онази пътеводна нишка, която води през всичките 12 сфери от зодиакалния кръг – от изживяване на човешкото посвещение на Исус (Висшия Аз) към всеобхващащото, макрокосмическо посвещение на Христос (истинския Аз).

Под знака Риби – под знака, свързан с произхода на човечеството в епохата на Лемурия - се извършва Посвещението на Исус от Назарет (Натановата Душа). Под същия този знак се извършва и посвещението на апостолите, всичките които бяха „рибари”; по-късно тази традиция продължава в течението на Граала, в което за Посветения, за пазителят на Святата Чаша, се говори като за „Кралят на рибарите”.

В следващите думи Рудолф Щайнер говори за особеността на Посвещението на Исус от Назарет, като го сравнява с Посвещението на Йоан Кръстител: „Затова Йоан Кръстител говореше на своите близки ученици: Чрез Посвещението на Водолея аз мога да отдам в разпореждане на моя Ангел такива сили, с помощта на които той може да възвести, че идва “Kyrios” - Господ; но ще дойде един, имащ сила, символът на който се явява Посвещението на съзвездието Риби. И той ще приеме в себе си Христос. С това Йоан Кръстител посочваше за Исус от Назарет.” И нататък: “Тъй като в света идва един, който притежава Посвещението в Риби, един, способен да възприеме онези духовни сили, онези духовни импулси, чийто инструмент се явява Посвещението в Риби, то става възможно не само това кръщение, с което кръщава Йоан, но по-високо кръщение, което Йоан нарича кръщение със Светия Дух”.

И така, духовният път през Макрокосмоса започва от знака Риби – символ на Посвещението на Исус от Назарет (т.е. Посвещението на Натановата Душа, която чрез себе си изразява образа на истинския човек - Антропос). И този възходящ път по време на Свещените нощи трябва да обхване 12-те области на зодиакалния кръг, за да достигне своята кулминация в Посвещението на Христос, стоящо под знака на Овена и което обхваща със себе си целия кръг на Зодиака.

За това всеобхватно Посвещение на Христос, Рудолф Щайнер в лекция от 27.01.1908 год. в Берлин казва следното: „Това Същество (Христос) излива над нашия свят Своето Битие като жертва. Затова се означава като „Мистичният Агнец” жертващ Себе Си, понеже агнецът е това, което е Овен; оттук се посочва Христос като Агнец, отдаващ Себе Си в жертва. По този начин Христос тук е охарактеризиран като принадлежащ на целия Космос. Неговият Аз се простира до Овен; и простирайки се до Овен, той сам става тази същата “Велика жертва” и се свързва с цялото човечество, така че силите и съществата, които действат на Земята, се явяват Негови създания. С Цялата Своя същност Той е насочен към Слънцето, в Своето творение Той е свързан с Луната и Земята, и Неговите сили лежат в съзвездието Овен или Агнец.”

От малко по-друга гледна точка Рудолф Щайнер сочи за това положение в последната глава на книгата си „Духовното ръководство на човека и човечеството”, където той по-конкретно говори за това, че ако всеки човек през своя земен живот може да преживее предимно влиянието само на един зодиакален знак, то Христос по време на пребиваването си на Земята се намира под въздействието на целия Макрокосмос, т.е. под влиянието на цялата дванадесетичност на зодиакалния кръг:

„Христос е непрекъснато под влиянието на целия Космос - нито една Негова крачка не е извън духовните влияния на Космоса. И всичко, което се разиграва тук в Исус от Назарет, е едно напредващо обективизиране на хороскопа, защото при Него във всеки момент става това, което иначе се случва само в мига на раждането на човека. Тези процеси стават възможни само благодарение на факта, че цялото тяло на Натановия Исус остана под влиянието на всички духовни Йерархии, участващи в ръководството на нашата Земя... целият Дух на Космоса действаше в Христос Исус”.

Последните думи ни насочват към още един аспект на езотеричното значение на 12-те Свети нощи, защото техният свръхсетивен път през 12-те области на Зодиака е едновременно и път, който води човека през възходящия ред на Йерархиите към божествено-духовната Първопричина на света.

Така, ако в знака Риби се разкрива Посвещението на самия Антропос, то в знака на Водолея вече навлизаме в света на Ангелите (Затова Посвещението на Йоан Кръстител е посвещение на Водолея, т.е. на действащият чрез него Ангел); нататък в знака Козирог ние се издигаме в света на Архангелите, а в знака Стрелец – в света на Архаите. По подобен начин, в знака Скорпион се разкриват някога дарилите човека с принципа на Аза Ескузиаите, в знака Везни - Духовете на Движението (Динамис),
а в знака Дева, или Божествената Изида-София, - Духовете на Мъдростта (Кариотетес). Накрая, в знака Лъв се разкриват Престолите (Духовете на Волята), а в знака Рак – Херувимите и в знака Близнаци – Серафимите, след което в знака Телец следва откровението на сферата на Светият Дух, а в знака Овен - откровението на сферата на Сина, или Христос (Мистичният Агнец).

И този грандиозен дванадесетичен път, който се открива на душата само през периода на Светите нощи, завършва с височайше осъществяване: в 13-тата нощ, след като душата вече е обхванала чрез вътрешно съединяване с дълбоката памет на Земята силите на всички 12 знака на Зодиака, тя може да се докосне до влиянието на най-висшата космическа зодиакална сфера - онази сфера, от която някога Христос слезе на Земята като Носител на Вселенския Принцип на Аза.

За тази връзка на Христос с височайшата сфера на космическото Битие ни сочат думите, прозвучали от самия Макрокосмос в момента на Кръщаването на Йордан: „Това е Моят възлюблен Син, днес Аз Го родих”, а също думите на Самият Христос: „Аз и Отец – едно сме”.

За всичко това душата може да прочете в рождественското време на годината в живата памет на Земята. И такова преживяване от душата на силите на над-звездната сфера, като изконна Прародина на Христос, с която влиза в съприкосновение в най-дълбоките пластове на паметта на Земята, позволява да се приближи също до носителя на тази памет - до самия Аз на Земята, който от Мистерията на Голгота Той става – новият Дух на Земята.

С това познание за действителните висоти и дълбини на света, съединяващо се в единно цяло във всеобхватното изживяване на Христовото Същество завършва на 6 януари пътят „от Исус към Христос”. Път, започващ с навлизане в дълбините на човешката душа, и който по-късно довежда до непосредственото изживяване на Христос като новия Дух на Земята, Който носи в Себе Си всички тайни на Макрокосмоса.

От този момент Христос действа в самия човешки Аз като негов най-висш аспект, като „истински Аз”, и Неговото Божествено Присъствие може да бъде осъзнато от човека: И като лъчист живот на паметта Христос ще излее светлина във всеки мрак на непосредственото настояще. Сега от самата човешка душа, от най-дълбоките подоснови на човека, от неговия истински Аз, Божествената Светлина на Христос трябва да намери път навън, към света, а за това Той в началото трябва да преодолее „всеки мрак на непосредственото настояще” в човешките обвивки, който като голямо препятствие стои на пътя на Христос към постепенното одухотворяване на нашия Космос, което трябва да предшества прехода на Земята към нейното следващо планетарно въплъщение - въплъщението в Юпитер.

За пътя на Христовия Импулс, изхождащ от истинския Аз на човека и постепенно пронизващ човешките обвивки: астралното, етерното и накрая самото физическо тяло, - ни сочат също и по-горе дадените думи на Рудолф Щайнер, в които той говори за това, че резултатите от непосредствената среща с Христос в периода на Рождество трябва към времето на Пасха да се съединят с физическото тяло на човека.