„Цвят и лечение” е посветена на Хю Леон Спинк като благодарност за неговото полезно сътрудничество.
Какво е цвят? Нищо по-малко от субстанцията на душата. Точно както веществата на тялото са минералите, водата, въздуха и топлината, така и субстанцията на душата е цветът.
Нормалното ни възприятие разкрива това в крайностите на емоциите на тъга и радости, а многото нюанси между тях са ясно отразени в езика ни, напр. „Очила с розов цвят“, „жлъчен поглед“, „черен изглед“, „виждам червено“ и т.н.
Никой, който признава реалността на душата, не ще пропусне да разпознае връзката между цвета и вътрешния живот на душата. За ясновидското възприятие това се проявява в цветовете на аурата. В душите ни сме цвят.
Цветът е почти толкова голяма необходимост за душата, колкото въздухът е за тялото. Телата ни вдишват въздух и без въздух умират; по същия начин душата вдишва цвят и без него душата заболява.
СЪДЪРЖАНИЕ
I. ВАЖНОСТТА ДА РАЗБИРАМЕ ЦВЕТОВЕТЕ
Нашият болен свят може да бъде излекуван - Имаме ли философия? – Преодоляване на пропастта между вяра и познание – Необходимостта от по-задълбочено познание за цветовете – Наука, Изкуство и Религия.
II. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ЗА ЦВЕТОВЕТЕ
Какво е Цвят? - Теорията на Нютон - Теорията на Гьоте - Реалността на мрака.
III. ЦВЯТ В ДНЕВНИЯ ЖИВОТ
Ефектът на зеленото и червеното - Как реагираме на жълто - Как синьото ни засяга – Цветни ли са сънищата? - Учението на Рудолф Щайнер за цвета.
IV. ЦВЯТ, ЛЕЧЕНИЕ И ЗДРАВЕ
Човекът е троен - Болестта може да бъде благословия - Цветна терапия - Цвят и очи - Използването на червено и синьо - Цветни упражнения - Четирите темперамента - Цветни медитации - Безсъние.
V. КАК ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЦВЕТОВЕ
Преоткриването на Цвета - Цвят и облекло – Онова, което ни заобикаля – Да станем по-будни относно цвета – Рисуване на базата на цветовете - Път към Духа.
* * *
I. ВАЖНОСТТА ДА РАЗБИРАМЕ ЦВЕТОВЕТЕ
Ако бях надарен с достатъчно знание за обхващането на всеки предмет на земята, и ако ангел ръководеше перото ми, за да пиша мъдро и добре, не бих намерил друг, по-достоен предмет от предмета за Цвета. Защото това не е проста и незначителна материя, а велика материя, която е от изключително значение, и в следващите страници ще се опитам да покажа как и защо е така.
За да направя това, може да се наложи често да правя привидни отклонения, подхождайки от много различни гледни точки, някои от които на пръв поглед могат да имат много малко общо с разглежданата тема, но ако читателят прояви търпение към мен ще можем заедно да открием, че правилното разбиране за цвета е от основно значение при повечето проблеми, свързани с болестта и изцелението, както индивидуални, така и социални, в днешния свят.
НАШИЯТ БОЛЕН СВЯТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗЦЕЛЕН
Не е нужно да търсим далеч доказателства за това, че нашият свят е болен. Посетител от друга планета вероятно би се учудил като наблюдава толкова много народи и индивиди хванали се здраво на работа да измислят и произвеждат оръжия, които, ако бъдат използвани сериозно, вероятно ще унищожат нашата планета. Това може да му се стори убедително доказателство за волята за самоубийство на човешката раса.
Надали по-малко очевидни са случаите на индивидуално отстъпление от живота. Твърде много хора изглежда са обладани от страх в една или друга форма; страх от живота, страх от бедност, страх от любов, страх от емоция, страх от малоценност пред другите, страх от болест, страх от смъртта. От детството до гроба пътищата ни сякаш са изпълнени със страхове, водещи до различни видове бягство от живота, вариращи от простото мечтателство до истерия, неврози и вземане на наркотици, пиене, сексуални ексцесии, психически разпад, до действително самоубийство.
Болестта на ума изглежда понякога се дължи на предшестваща болест на тялото, а телесната болест на свой ред се дължи на социални злини, върху които индивидът има малко контрол. Понякога болестта изглежда се дължи на чисто психическа и духовна обърканост.
Нашият свят е станал толкова умен, но умността му не ни помага да живеем по-разумно, нито по-задоволително, отколкото преди да развием такава умност. Вярно е, че имаме много физически средства за постигане на комфортно съществуване. Но за какво служат те, ако волята за живот намалява? Най-опасният момент при болест е, когато пациентът няма желание да се възстанови. Същото важи и за човешките дела.
ИМАМЕ ЛИ ФИЛОСОФИЯ
Лекар, лекуващ млад мъж на ръба на умствено разстройство, казва на своя пациент: „Това, което ти липсва, е философия.“ Колко от мъжете и жените в нашия съвременен свят имат истинска философия, която да им послужи по време на стрес?
Очевидно навлизаме в нелесни времена. От началото на този век животът става все по-бърз и създава все по-голямо напрежение и стрес, като няма признак те да намаляват. Точно обратното. Нашите предци биха намерили живота в този век трудно поносим, но те биха внесли в него една жива религиозна вяра, вяра в Божественото всеобщо управляващо Провидение, което някак си би се грижило за тях. Ние не сме толкова уверени.
През всичките християнски векове преди нашия, религията оказваше мощна помощ на хората в примиряването с житейски им задачи. Но в какво се е превърнало християнството за огромен брой наши съвременници? Със сигурност не е мощна помощ; по-скоро е последен ресурс, когато нищо друго не се предлага. Християнството е упаднало до това, да означава само морал, за много умове, може би морален идеал, но също и идеал, който не изглежда особено осъществим.
Такъв идеал може да ни помогне при криза, изискваща решения. Но при постоянния натиск на събитията, ръководени не от човешката вяра, а от човешкия разсъдък, ние отново и отново сме принудени да правим компромис, докато не се обезсилим и загубим увереност в собствения си разсъдък. Човешката мисъл е изправена пред силен разрив между разумната мисъл, породена от ежедневните ни сетивни усещания, и по-дълбоката не-умствена увереност, което повечето хора имат в някакъв друг душевен и духовен свят. Понеже не притежаваме никакви ясни мисли, които да оправдаят нашата ирационална увереност, тази увереност лесно може да бъде разклатена - болест, смърт на приятел, обрат в нашите съдби – всякакъв вид шокове могат да бъдат достатъчни, за да станем неуверени.
И каква философия можем да си изградим щом, живеейки между две сфери на живот, само една от тях изглежда изцяло реална, докато другата изригва в житейския ни опит под формата на всякакви ирационални елементи в човешкото поведение или в екстрасенсните прояви на медиумите и на други ясновидци, в хипнотизма и в изпитаните по някое време от всички ярко значими сънища.
Тези два свята, които изпитваме, съществуват един до друг в нашата мисъл, но сякаш не са свързани. Някои съвременни мислители са се опитвали да ги свържат.
Сър Уинстън Чърчил веднъж споделил как като младеж в Оксфорд той е бил озадачен от проблема с двата вида познание, с които е бил съвсем наясно - единият, за който се борим чрез логическата си мисъл, и един друг вид, който се появява по-непосредствено с съзнанието ни, без посредничеството на логическата мисъл. В Битката за Британия в него се проявяват и единия и другия вид, с действие, и с познатите за света резултати, които историята никога не ще забрави.
Но не всички мислители могат да живеят толкова свободно между двете. Някои признават и двете, но се опитват да ги държат в отделни джобове, като например научните истини и истините на вярата. Някои отказват да им придадат еднаква достоверност, така че потискат или едната, или другата. Повечето от нас живеят в неудобна несигурност между тези два свята на опитност. Защото нищо не може да бъде по-сигурно от това, че всички сме родени. От какво? Също така е сигурно, че всички ние ще умрем. В какво? И най-здравият агностик няма отговори, които да се простират отвъд един кратък човешки живот; науката няма отговори; и розовата мечта за вечно блаженство, която ни рисува вярата, не успява в тази епоха да бъде напълно убедителна.
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПРОПАСТТА МЕЖДУ ВЯРА И ПОЗНАНИЕ
Тогава трябва да се преодолее пропастта между вярата и знанието, между вътрешното и външното познание? Без мост, свързващ двете, не можем да формираме практическа работна философия за управление на живота. Така че проблемът е жизненоважен.
Знанието в наши дни се възприема най-общо като научно познание. А това, след петнадесети век, се приема вече като знание за структурата на физическата вселена, от гледна точка на брой, тегло и мярка, и на отношенията между нейните части. В този смисъл съвременният физик може да бъде сравнен с кон с капаци, за да избегне изкушението да погледне надясно или наляво, и така да се отклони от преследването на своята цел. Целта на физическите науки изглежда е едно математическо разбиране на механичната вселена и на начина, по който тя работи.
Тази концепция за вселената, представена от съвременната физика, е особена, тъй като тя ни най-малко не отговаря на това, което можем да видим или наблюдаваме сами, с нашите сетива. Живеем в свят, пълен с цвят, с пеене на птици, с музика, с вълни на течащи води и с величествената красота на природните феномени, на планини и ливади, на океани и небе. Но това според науката може да се окаже само една илюзия.
Характерно е, че сетивата реагират на електрически стимул. Приложен в окото, ухото или езика, един и същ стимул възбужда впечатления от цвят, звук и вкус. Как може тогава научното познание да се базира на субективните ни усещания?
Следователно физикът е измислил вселена без ненадеждните доказателства на нашите сетива. Тя е безцветна, безшумна и изпразнена от красота. Изглежда също и доста безсмислена, произвеждаща живот по един безцелен начин. Тази безцветна вселена се състои от вибрации, чиято скорост може да бъде измерена, които предизвикват в нас едно или друго усещане за цвят, звук или вкус; притежава и математически съотношения, които могат да бъдат измерени. Тя е свободена от всякакви илюзии, но дали е така?
Ние продължаваме да вярваме, че виждаме синьо небе и зелена земя, и им се радваме.
В противовес, вярата ни дава един свят от душа и дух, където не царуват количества, а качества; качествата на истината, красотата и добротата. Ние вярваме в този свят на качества, където цвят, звук и морално вдъхновение са основни, не като физици, а като цялостни човешки същества.
Какво тогава създава това разцепване в нашето човешко мислене? То съществува навсякъде между всички клонове на външното познание и сигурността във вътрешните преживявания, без които животът би бил безсмислен.
НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПО-ДЪЛБОКО ПОЗНАНИЕ ЗА ЦВЕТОВЕТЕ
Този проблем извежда на преден план цвета. Изключен дълго време от представата за вселената на физика като „второстепенно“ качество, той настоява да му се обърне все по-голямо внимание, тъй като психологията, хромотерапията и новите открития в изкуството, имат нужда от едно по-задълбоченото познаване на цвета.
Най-различни книги за цветовете се появиха през последните години, обикновено написани от една или друга от две много различни гледни точки. И двете се занимават с цвета във връзка с лечението, едната тълкува цвета повече от гледна точка на физиката, а другата – чрез древното Източно познание за цветовете или посредством някакъв вид ясновидство. Всякаква връзка, създадена между тези два вида подход, е като цяло емпирична. Цветът е ефективен в лечението... Как и защо все още трябва да се установи.
Не е нужно да търсим далеч причината за този двоен подход. Тя съществува в настоящите ни форми на мислене. Ако търсим само физически обяснения, ще намерим това, което търсим; ако търсим само духовни, ще намерим и тях. Но означава ли това, че има двойственост във вселената между духовното и материалното? Или означава само двойственост в нашето мислене?
Това е много обширен въпрос, за чийто отговор сме постигнали малък или никакъв напредък през последните пет века. Науката ни е научила на точност в мисленето, но само чрез ограничаване на нашето поле на наблюдение. Може би е дошло времето за неговото разширяване.
В поредица от лекции, посветени на философията на Тома Аквински (вж. „Изкуплението на мисленето” на Рудолф Щайнер, получени от New Knowledge Books, Лондон, Рудолф Щайнер показа, че най-големият проблем, който е стоял пред философа от тринадесети век, продължава да стои пред нас днес, а именно: „Как мисленето да стане подобно на Христовото?“
След задълбочен анализ на философската мисъл, която е унаследил Тома Аквински, и на тази, която сме унаследили ние, той завършва с тези важни думи:
„Когато биваме внесени в света, когато се раждаме в него, ние разделяме света на две. Истината е, че ние притежаваме съдържанието на света, така да се каже, тук в нас. Тъй като сме влезли в света като човешки същества, ние разделяме съдържанието на света на наблюдение, което ни се явява отвън, и свят на идеите, който ни се явява отвътре от душата. Въпросът се състои в следното: аз гледам видимия свят и той навсякъде е недовършен. Самият аз и цялото ми съществуване сме възникнали от този свят, към който принадлежи и видимият свят. Тогава поглеждам вътре в себе си и виждам точно какво липсва във видимия свят. Трябва да обединя, чрез самия себе си, след като съм влязъл в света, това, което е разделено на два клона. Придобивам реалност, когато работя в тази насока."
Т.е. ние се раждаме от един свят на душевно и духовно съществуване в сетивния живот на нашите физически тела. В момента на раждането разделяме нашия свят на две. Оттук-нататък ние усещаме един вътрешен и един външен живот. Във вътрешния живот на чувствата, в съня и в сънищата изпитваме живота на душата, която е нашето наследство от преди раждането. Усещаме духа в идеята – елементът на истина и духовна реалност в нашето мислене. Във външния свят постепенно се научаваме на обективно възприятие и обективно разсъждение.
Тези два свята съществуват за нас сякаш без особена връзка, докато нашето човешко съзнание не се издигне до необходимото духовно ниво. Постигането на такава цел в мисленето може да бъде не само общочовешка нужда за постигане на завършеност като хора, но също - и най-вече - в световна необходимост за изцелението на западната цивилизация.
НАУКА, ИЗКУСТВО И РЕЛИГИЯ
Има три пътя, по които можем да постигнем този нов синтез, тези на Науката, Изкуството и Религията, или, при индивида - чрез мисленето, чувствата и волята. Може да ни е трудно да се справим с проблемите на мисленето след пет века допълнителен опит, който да добавим към философията на Тома Аквински. Проблемите не са намалели. Но оръжието на самата мисъл е притъпено от технологията и сега е нужен известен стимул от страна на Изкуството или Религията, за да се издигне мисленето отвъд обикновената интелектуална умственост.
Може да се сбъскаме с проблема за моралния световен ред и да достигнем до изобилни доказателства, че такъв е спешно необходим. Но за да го постигнем, ни трябва нещо повече от морално съживление, трябва ни едно пробуждане на душата и духа, чрез истинско духовно преживяване. И къде да изпитаме това, без да жертваме съзнанието си, освен в разпалването на мисълта. Или можем, заедно с Гьоте, да се борим да хвърлим мост между вътрешния и външния свят чрез разбирането на усещането за изкуството, и по-специално на Цвета. Да опитаме това, последното, е настоящето ни намерение. Или можем, чрез възобновяване на Тайнствата, да се опитаме да постигнем божествената увереност чрез упражняването на ритуали.
И накрая, ще видим как се обединяват и трите пътя, а Науката, Изкуството и Религията могат да бъдат излекувани от своята разединеност, чрез всеобхващащото духовно виждане.
Така че в тази връзка няма нищо по-необходимо за нашата цел, от едно по-дълбоко разбиране на Цветовете на Дъгата като Мост, който може да обедини отново двата свята на опитности, в които се намира нашият вечен живот и битие.
Превод: Ати Петрова
Следва!