Смъртта на Рудолф Щайнер
В този смисъл принципът на огледалното отражение между смъртта на Каспар Хаузер и Рудолф Щайнер представлява също така и израз на една духовна борба, която се води по-скоро скрито зад кулисите на историята, в която противниците успяват да атакуват външната страна, тоест физическото тяло, за да попречат на неговата пряка ефективност на земята. В същия този смисъл Рудолф Щайнер казва веднъж за Жана д'Арк: „Единственото нещо, върху което враговете са могли да упражнят известен контрол, е било нейното физическо тяло, което можело да бъде убито, макар че това усилва нейното духовно влияние. И в единия, и в другия случай, става дума за жертвена смърт, която не е резултат от личната съдба, а представлява изпълнение на по-висша мисия.“159
Ако сега се занимаем с въпроса кое е пряко свързано със смъртта на Рудолф Щайнер, отговорът може да бъде само един: това е основаването на Общото антропософско общество в Дорнах на Коледа 1923 г. Двадесет и една година след началото на духовната си дейност в Теософското общество (1902 г.) той решава, една година след опожаряването на Гьотеанума (на Нова година, 1922 г.), да подходи по радикално нов начин към своята дейност. След основаването на национални общества в почти всички страни на Европа, той за първи път поема сам председателството на новосъздаденото Общо антропософско общество. След основаването на Антропософското общество през 1913 г. той е работел само като духовен учител. Не е заемал никаква длъжност в него. Дори не е бил член на това общество. Приемането на председателството и формирането в Дорнах на изпълнителен комитет около Рудолф Щайнер е било от много по-голямо значение, отколкото уставните промени. То е било резултат от желанието му, след ужасното разрушение на Гьотеанума, работата на физически план да се засили значително, за да бъдат изпълнени задачите, които бил поел от името на човечеството. Това желание е било подкрепено от дълбокото му убеждение, че ако възможностите, заложени в антропософското движение, не успеят да бъдат реализирани по-силно, то тогава ще се случат най-големите нещастия, които можем да си представим.
Историческите събития, които се случват след смъртта на Рудолф Щайнер – особено през трийсетте години – са илюстрация за тези нещастия. Със смъртта на Рудолф Щайнер, която сочи към дълбока промяна в отношенията между духовния и физическия свят, нещастието става неизбежно, катастрофата се разгръща. Днес ни остава задачата ясно да осъзнаем това, за да имаме възможност в бъдеще да трансформираме това нещастие.
На Коледа 1923 г. Рудолф Щайнер създава медитацията „Основополагащ камък“ на Антропософското общество, която трябва да се превърне в източник, от който да извира неограничен духовен живот днес и в бъдеще. Тази медитация „Основополагащ камък“ трябва да се разглежда като акт от най-висш духовен ред, защото чрез нея в ръцете на човека се дават в концентрирана форма социално-творчески сили, които могат да доведат до важни промени на физическо ниво. Ето защо не ни учудва, че онези, които не са желаели такава промяна, са се борили с всички сили срещу Рудолф Щайнер.
В медитацията за Основополагащия камък от Коледа 1923 г. Рудолф Щайнер слива две направления на своята духовна дейност, които дотогава не са били свързани така. Едното е импулсът на основополагащия камък в по-тесен смисъл, който обхваща земята, за да я преобрази, и е дълбоко свързан с изграждането на Гьотеанума. Второто е импулсът, идващ от Троичното движение, което Рудолф Щайнер решително е следвал и после многократно изразява. Тук се има предвид схващането за троичния човек, както и за троичния социален организъм. И сега става ясно, че съществуват дълбоки и решаващи връзки между тези два импулса и Каспар Хаузер.
Превод: Ати Петрова