IV. Христос и звездите
Слънцето и космическият АЗ СЪМ
<Видео курс 3: Христос и звездите, сесия 1>
Сега ще навлезем в сърцевината на една нова звездна мъдрост, която същевременно е в основата на делото на Рудолф Щайнер и на антропософията: връзката на звездния космос с онова Същество, което наричаме Христос. Рудолф Щайнер е писал и говорил по най-различни начини за това велико космическо Същество – Христос – който слезе и се свърза със Земята чрез инкарнацията Си в Исус в повратната точка на времето. Работата на Вили Зухер също се фокусира върху тази връзка с Космическия Христос. Именно тази връзка прави възможна новата звездна мъдрост и началото на процеса на говорене със звездите в стиховете на Рудолф Щайнер. На този етап на еволюцията е важно човешките същества да започнат да пробуждат духовното си съзнание и новите си способности, да родят по-висшия Аз в себе си. Именно този висш Христов Аз ще започне да преобразява Земята и в крайна сметка ще преобрази звездния космос.
Кой е Христос? Разбира се, навлизането в дълбочина в темата доста ще надхвърли обхвата на тази книга, така че бих искал тук само да разгледам природата на това Същество, като разгледаме Слънцето. В модерната астрономия Слънцето е описано като кълбо от ядрени взривове и енергия, което излъчва топлина и светлина в космоса, звездата в центъра на нашата Слънчева система. Но ако се опитаме да навлезем по-надълбоко в природата на Слънцето, можем да стигнем до осъзнаването, че Слънцето, по същия начин, по който говорихме и за другите планети, не е просто едно тяло в центъра на слънчевата ни система, а истинското Слънце всъщност изпълва целия космос чак до периферията, съставена от фиксираните звезди на зодиака. Именно това е звездното същество (същества), което обхваща, носи и подрежда цялата слънчева вселена. А в модерната наука са пропуснали едно ключово качество на Слънцето. Рудолф Щайнер говори за природата на Слънцето по много своеобразен начин. Той казва, че Слънцето всъщност е непространствено. Фактически, Слънцето представлява негативното пространство, нещо по-малко от празното пространство.
Какво ни показва тази картина? Можем да мислим за това „по-малко от празно пространство“ като за процес, който тръгва от периферията на космоса, отвъд зодиака. Можем да си представим една картина на зодиакалната и над-зодиакалната субстанция, която тече безспирно и спираловидно от периферията към този слънчев център. Докато се придвижва тя започва постепенно да се сгъстява все повече, като става най-плътна на самата Земя. Процесът на трансформация и одухотворяване започва още с Венера и Меркурий, и после субстанцията изчезва в това по-малко от празно пространство, тази дупка, така да се каже, на Слънцето, където бива напълно одухотворена. Това, което се усеща като физическа топлина и физическа светлина, е всъщност пространственият/сетивен остатъчен продукт от този духовен процес. Слънцето на дело създава пространство. Бихме могли да направим паралел с начина, по който нашият метаболизъм разрушава материалните сили, които поглъщаме, и създава страничен продукт от топлина в метаболизма и светлината на будното ни съзнание в тялото.
Но какво се случва с тази субстанция, която изчезва, така да се каже, чрез трансформационния процес, в центъра на Слънцето? Тя се появява отново в периферията, отвъд зодиака - и така, процесът е непрестанен. Това, което имаме при Слънцето, е всъщност духовна дейност – извършването на крайната трансформация на субстанцията в нейната истинска духовна природа там, където тя отново се появява отвъд зодиака в периферията. Съществува един постоянен поток от периферията, през планетарните сфери към Земята, и след това към Слънцето.
Ако някога сте наблюдавали лицето на слънчогледова пита с нейните изсъхнали семена, можете да видите една красива глава на цвете с един вид аура от малки жълти подкови около един ръб и един вид спирала навътре и навън, образувана от разположението на семената. Това цвете е израз на онова, което всъщност е процес, постоянно протичащ в космоса.
Също от астрономията, ако наистина погледнем плътността на планетарните сфери на планетарните тела, плътността постепенно нараства с всяка следваща планета от Сатурн в посока към Земята. Но при Венера и Меркурий плътността намалява. Така че, нашата Земя е най-плътната от всички планети. Дори в плътността на прогресията на материята можем да видим отражение на този трансформационен процес, това натрупване на субстанция до пълната й плътност на Земята и началото на трансформационния процес.
Ще се върнем към темата за Слънцето по-късно – като например, за духовните същества на Слънцето и защо Слънцето е центърът на нашата вселена, а Земята е просто планетарно тяло. Този процес има своя езотерична история, която ще изследваме посредством хелиоцентричния подход в астрософията.
Сега, ако вземем току-що описания слънчев процес, можем в известен смисъл да видим, че тази активност има своя израз и в природата на „Аз съм“, на аза. Както казахме по-рано, в нашето земно себеусещане ние имаме едно чувство за „аз“, за което говорихме във връзка с Марс – чувството за аза като „аз, който не съм онова“ – този аз, който е отделен и независим. Когато казваме аз, сочим към собственото си тяло. И така, имаме един вид пространствено схващане за нашия „аз“ като за „нещо“ на Земята. Свързваме го с нашата личност, с характера ни и всичките страни на идентичността ни, които ни определят: кариера, роля в семейството, раса, култура и пр. Обаче когато действително се опитаме да издигнем съзнанието си до истинското „аз“ на човешкото същество, родено от Слънцето, можем да стигнем до разбирането, че природата на истинския „аз съм“ е всъщност тази по-малко от празнота, която е в постоянен процес на трансформация. Това е трудно за осмисляне, но бихме могли да го приемем просто като имагинация за истинската ни природа. Споменавам това, защото, като раберем Слънцето, ние всъщност можем да разберем донякъде „Христос“. Този, който в Евангелията нарича Себе си „Аз съм“. Това Христово същество е олицетворението, така да се каже, проявлението, откровението на това велико слънчево същество в нашия космос, което също таке е логосът. Логосът – смисълът на космоса, животът на космоса, „Аз съм“ на космоса в духовен смисъл – слязъл и станал материя, станал плът. Това събитие и неговите последици за нашата човешка еволюция и за истинското ни превръщане в човешки същества е дълбоко проникновено и е в центъра на работата на Рудолф Щайнер и на астрософията.
Въплъщение на космическия Христос
<Видеокурс III: Христос и звездите, Сесия 2>
В традиционната астрология всеки казва кой е неговият знак, което означава къде се е намирало неговото Слънце в момента на раждане. Слънцето заема централно място в астрологията, като един вид „кои сме“ - основните ни черти като личности. Но в астрософията искаме да издигнем разбирането за това какво представлява Слънцето в хороскопа. То представлява истинското превръщане на това „аз съм“, истинската природа на това, което съм като духовно същество и как проявявам това в земния си живот. Това е целта, в която Слънцето в хороскопа иска да се превърне.
Личността или земният ни аз, с който се идентифицираме на Земята, е само едно отражение в света на биосферата на пространството и времето, на истинския аз, който всъщност се намира в процеса да се роди в човешкото същество. Тази способност да родим това човешко същество сега вече е станала съзнателен процес, не е несъзнателно събитие, а съзнателен процес, в който участваме. Тази способност бе посята в Земята в момента на съединяването на Христовото същество със Земята. Може да се каже, че смъртта и възкресението на Христовото същество в земно тяло заложиха семенната сила на Слънцето в Земята, за да не бъде тя погубена от материята и човечеството да не бъде погубено от силите на смъртта. С тази семенна сила човечеството ще превърне Земята в ново Слънце. Това е могъща космическа картина, върху която може да се размишлява, но мисля, че е важно поне се докоснем до нея, що се отнася до Слънцето, тъй като тя е централна тема в изучаването на астрософията, както и за да започнем да разглеждаме естеството на Христовата инкарнация на Земята.
От антропософията разбираме, че макар и Исус от Назарет да е бил извисена и високо развита личност, Христовото същество, Слънчевият логос, се съединява с тялото на Исус чак когато той е на 30 години по време на събитието, описано като Кръщението. За по-малко от три години на Своето въплъщение, това Същество изцяло преобразува обвивките и самата природа на този земен съд, като дори отива в смъртта и трансформира и физическото Си тяло. Следователно, в Християнството, или при Христовия импулс, не става дума толкова за учение, за доктрина или религия, а по-скоро за едно събитие – събитие, което се състоя и облагодетелства цялата Земя, независимо от религия, независимо от раса, независимо от националност. Събитието на смъртта и възкресението се случи и сега опложда Земята. Всяко човешко същество може съзнателно да се съедини с тази зародишна сила.
Да преминем сега към по-конкретно разбиране за връзката на това Същество, по време на трите Му години на Земята, с основите, които бяха положени за бъдещото развитие на човечеството. Можем да започнем да разглеждаме делата на това Същество като архетипи, семенни сили, по които човешкото същество може да започне да моделира живота си и по-задълбочено да разбира собствената си природа. Когато евентуално стигнем до изготвянето на хороскопи, ще приложим това, което сега ще изследваме – делата на Христос във връзка с планетарните жестове, а после и по отношение на индивидуалната биография. Изхождайки от собствен опит, но на базата и на работата на Вили Зухер, различните връзки със звездните събития, свързани с делата на Христос, са един от най-мощните ни инструменти, ако искаме да разберем хороскопа си, да разберем нашите предизвикателства и намерения в сегашната си инкарнация. Те могат да бъдат истински конкретен инструмент, за да можем наистина да проникнем и разберем личната си трансформация.
И така, преди да минем към конкретни примери, предлагам една извадка от Рудолф Щайнер, която засяга това, което ще изследваме:
И така, в Палестина, по времето когато Исус от Назарет е ходил по земята като Исус Христос – през последните три години от живота си, от 30-та до 33-та Му година, цялото Същество на космическия Христос е действало безпрепятствено върху Него и е работило в Него. Христос винаги е стоял под влиянието на целия космос – не е направил нито една крачка без действието на космическите сили към и във Него. Това, което се случвало с Исус от Назарет, е било едно непрекъснато осъществяване на хороскопа, тъй като във всеки миг се е случвало това, което иначе се случва само по време на раждането на един човек. Това е било възможно само защото цялото тяло на Исус, потомъкът на Натан, бе останало отворено за влиянието на съвкупността от сили на космическите духовни йерархии, които ръководят нашата Земя… Този, който ходел като същество на Земята, е изглеждал като всеки друг човек. Силите, които са действали в него, обаче, са били космическите сили, идващи от Слънцето и звездите, и те са направлявали тялото му. И всичко, което Исус Христос е вършил, се е случвало винаги със съгласието на колективното Същество на цялата вселена, с която Земята е в хармония. (Рудолф Щайнер, „Духовното водачество на човечеството“)
По-нататък в лекцията той говори за това как Евангелията са всъщност мистерийни писания и могат да бъдат четени на много нива. При изцеленията и различните чудеса в Евангелията неслучайно често се споменава, че са се случили в определено време, например „в третия час“, „в шестия ден“. Това е начин за свързване на извършените дела, така че да бъдат координирани със звездните събития, които протичали околовръст, и на които Христос е давал израз и е използвал. Ще видим също така, като продължим напред и разгледаме Евангелията, как използването на числа представлява един вид мистериен език.
Меркурий и знаците на Христос
<Видеокурс 3: Христос и звездите, сесия 3>
Споменах по-рано, когато обрисувах вълнистата картина на космоса, че между Земята и Слънцето, Венера и Меркурий процесът на трансформация вече е започнал. Може да се каже, че характерът на Венера и Меркурий е по-сходен с характера на Слънцето, отколкото с този на Земята. Така че те участват в трансформационния процес и могат да се превърнат за нас, човешките същества, в инструмент за собствения ни процес на трансформация.
Да погледнем Меркурий по време на онези три години от инкарнацията на Христос. По-рано, когато изграждахме формата на Меркурий, картината на Меркурий се прояви в ритмичния му живот на ваене около Земята и Слънцето, и образуването на шестолъчна звезда. Видяхме имагинацията за голямата звезда и по-малката звезда, които се съединяват, за да образуват една обща звездна форма. Това бе картина на пренасянето на висшата интелигентност и свързването й със земната интелигентност. Това е действието на Меркурий. Имаме една активност на Меркурий зад Слънцето, при която той взима субстанция от съзвездията, а може би и от някои планетарни сфери, след това продължава обиколката си, връща се отново между Слънцето и Земята, и я предава на Земята. Можем да си представим как тази дейност се поема от Христовото същество по един много реален и дълбок начин, за изцелението и трансформирането на Земята.
В изследванията си Вили Зухер се връща се назад към времето между 30г. н.е. и 33г. н.е., времето на инкарнацията на Христос в Исус от Назарет, и проследява примкообразните обиколки (лупинги) и съвпадите на Меркурий. Той преглежда Евангелията в търсене на възможни дати за тези обиколки (лупинги) на Меркурий и успява да ги свърже – а те са били седем през онези три, или почти три години на Христовата инкарнация – с това, което в Християнството е познато като седемте знака на Христос, описани в няколко Евангелия.
Ще започнем да работим с всеки от тези седем знака, като ги разглеждаме като един вид изцеление, но не просто физическо изцеление, а изцелението на цял еволюционен поток, изцелението на цял импулс от миналото, така че чрез астралните сили на Меркурий да се внесе един нов импулс.
Да започнем с първия знак, известен като Сватбата в Кана. Това е знак, свързан във възходящ съвпад в съзвездие Водолей, последван от низходящ съвпад в съзвездие Овен.
Историята разказва как Исус, учениците Му и майка Му били поканени на сватба в Галилея, в град Кана. По време на сватбеното пиршество свършило виното и майката казала на Исус: „Свърши им се виното“. Исус й казва: „Жено, какво се вае и преплита между теб и мен?“ Сега, това е прекалено сложно твърдение, така че няма да се задълбочаваме в отношенията между майката и Исус и, за целите на това конкретно изследване, ще оставим това настрана. После Исус казва на слугите на пира да отидат и да вземат шестте каменни съда, които се използвали за пречистване, да ги напълнят с вода и да ги занесат на разпоредителя на виното на пира. И така, слугите отиват и напълват шестте каменни съда за пречистване с вода и ги занасят на разпоредителя, той отпива от водата и тя е с вкус на вино. Той казва на бащата на сватбеното пиршество: „Повечето хора раздават хубавото вино в началото и оставят лошото вино за накрая, когато хората са пили, но ти си запазил най-доброто вино за накрая.“
В тази история се съдържа много, но нека се спрем само на някои неща. На първо място, от значение е, че има шест каменни съда. Вече говорихме за това, че Меркурий е шестолъчна звезда. Също така, че тези съдове са пълни с вода за пречистване, което е свързано с възходящия съвпад на Меркурий, който взима субстанцията от Водолей – космическите води на живота. Изображението на Водолей е човек, който държи каменен съд и излива водите на живота от космоса надолу към Земята. Така че вече имаме космическа връзка между шестте съда за вода за пречистване и Меркурий, и водата на Водолей.
Друга интересна особеност на това изцеление е, че Кана е била в Галилея, а не в Юдея. Това била област, в която е имало смесени раси. Всъщност, думата „Галилея“ означава мелез или смесена порода. Така че това е била област в Израел, която вече се е отдалечавала от много строгите закони за кръвното родство, които евреите през цялата си история са били натоварени да спазват. Еврейският народ е намирал своя „аз съм“ в народа, в продължаването на кръвта на Авраам. Една от техните поговорки била: „Аз и баща ми Авраам сме едно.“ От съществено значение било да се запази чистотата на рода – това усещане за „аз“, което принадлежало на кръвната линия. Това е била тяхната специална задача – да осигурят съд за инкарнирането на Месията.
Исус е на сватба и там се пие алкохол. В по-ранни времена алкохолът е имал определена функция, която вече не притежава. Тази функция била да разхлаби усещането за връзка с народността – за обвързаност с народността, с наследствените сили, и да отдели човека от връзката му с духовно-народностното. В известен смисъл, той стимулирал едно различно усещане за „аз съм“, различно усещане за себе си, което е подпомагало откъсването от кръвните връзки и груповия „аз“. Така че в този простичък разказ имаме не превръщането на водата във вино като някакво евтино чудо по време на сватбено тържество, а една много дълбока картина. Новата космическа вода на Водолей е предадена по време на низходящ съвпад в съзвездие Овен. Вече говорихме за това, че Овен е първото съзвездие, импулсът „аз съм“ в космоса, и че природата на Христос, за която сега нямаме време да говорим, има дълбока връзка с тази област на Овена. Овенът може да се разглежда и като Божият агнец.
И така, един от начините да разберем това събитие в Кана е, че Христос носи новите сили в „аз съм“, които ще бъдат реализирани в онези хора, които са освободени от силите на кръвните връзки. И че тези нови сили на „Аз съм“ идват от истинската вода, която им служи за вино.
<Видеокурс 3: Христос и звездите, сесия 4>
Вторият знак е знакът за изцеляването на сина на благородника. При този знак имаме възходящ съвпад в съзвездие Близнаци, събиране на субстанция от областта на Близнаци, и низходящ съвпад в съзвездието на звездите на Лъва. Историята разказва за един благородник – в друго от Евангелията го наричат центурион или кралски служител. Във всеки случай имаме човек от известен ранг, човек, който се намира високо в йерархията на социалната система. Важно е значението на думите. Благородникът имал син, който бил болен и умирал. Можем да помислим върху природата на сина и как това се отнася до духовния син в нас. Този син умира и е болен. Благородникът, а именно тук езикът е важен, „слиза“ да види Исус и го моли да излекува сина му, за да не умре.
Ако помислим върху това като за една имагинативна посвещенска картина, виждаме как един човек от царски сан или благороднически сан, признава Христос и слиза долу при него. Ако поставим това в контекста на астрософията с възходящия съвпад в Близнаци, ще си спомним, че Близнаци е израз на йерархичния импулс, на горното и долното, не само във връзка с отношението в древността между божествения свят и земния свят, а цялата идея за йерархията. Това е старият път на горно/долно, пътят на изкачването нагоре по стълбата. И все пак този високопоставен по стълбицата човек, кралска особа, признава истинската царственост на Христовото същество, което, както казва Щайнер, се разхожда по Земята като всеки друг човек, като човек не с външен, а с духовен ранг. Именно тази способност на благородника да го разпознае и да „слезе“ при него, довежда до изцелението на сина.
И така, имаме възходящия съвпад в Близнаци, подхващащ това старо чувство за йерархичността като път както на социално, така и на духовно развитие в живота, който Христос обръща. Можем да помислим за измиването на краката като за истинско изображение на променения начин на духовно развитие и отменянето на стария път на йерархичността. Сега Меркурий предава този стар път от Близнаци на звездите на Лъва. Лъв е съзвездието на истинската царственост, кралският знак. Описахме символа на Лъва като картина на един център и линия, която се извива навън към периферията и после отново се завръща към центъра – една картина на ваещата се връзка между центъра и периферията. В Лъва виждаме пътуването към себе си в центъра и опасността от зацикляне в центъра, в егоизма, за разлика от признаването на по-голямата периферия като истинската природа на Аз-а , както и подобната на дишане връзка между центъра и периферията, както при сърцето и дишането. Егоцентричният аз ще се поддаде на илюзиите за власт и „царственост“, изхождайки от собственото си същество, вместо да разпознае и да се преклони в жертва пред Истинския Аз.
Стигаме до третия знак. Той описва историята на един мъж, който боледувал 38 години. Имало един басейн, наречен Витезда, който имал пет портика и от време на време бил посещаван от ангел Господен, който разбърквал водите на басейна. Около басейна се събирали много болни и куци хора, които чакали в портиците онзи момент, когато водата ще се раздвижи, и първият, който влезе в размътената вода, щял да бъде излекуван. Исус дошъл при този басейн, а там бил един човек, който бил инвалид от 38 години – бил куц, парализиран. Исус го попитал „искаш ли да бъдеш изцелен“, а човекът казал: „Чакам тук от 38 години и няма кой да ме вдигне и да ме заведе до басейна, за да се изцеля“. Исус му казва да стане, да вдигне постелката си и да върви, и той го прави.
Това изцеление е малко сложно за разбиране, но ключът е в 38-те години. Защо 38 години? Според работата на Вили Зухер – тук мога само да го отбележа, но като навлезем по-дълбоко в работата, ще ви се изясни допълнително – този мъж бил с осакатена воля. Той бил неспособен да се движи, да действа, да се изправи. 38 години по-рано бил свидетел на нещо, което дълбоко го разтревожило защото, по някаква кармична причина, имал способността да усети значимостта на това събитие, но не бил в състояние да го осъзнае, нито да разпознае осъществяването на неговия завършек. Това събитие била Витлеемската звезда, която влъхвите разчитат като знак, че техният велик учител Заратустра ще се инкарнира отново. Това бил тройният голям съвпад на Сатурн и Юпитер през 6г. пр.Хр. В книгата си „Космическо християнство“ Вили Зухер се заема с изчисляването на този велик съвпад във връзка с раждането на Заратустра – детето, описано в Евангелието на Матей. Това е сложен математически процес и е труден за разбиране, но е свързан с това, което по-късно в тези курсове е описано като Духовното Рождество. По същество, този голям съвпад преди 38 години бил духовното оповестяване на инкарнирането на Заратустра, което влъхвите са могли да разгадаят. Това Духовно Рождество е свързано с движението на Лунните възли, на които са необходими 18,6 години, за да направят пълна обиколка около зодиака, и които представляват своеобразен портал. И така, мъжът лежи до басейна във Витезда именно в този момент - две завръщания на лунните възли след събитието на Големия съвпад. Порталът на лунния възел отново се е върнал и сега той среща Христос. Смисълът на това, което го е разболяло, сега бива разкрит. Това откровение е и изцелението на онази болест, която е разяждала душата му и е парализирала волята му чак до физическите му крайници. Благодарение на тази среща на неговия Аз с истинския Аз Съм, Христос - на пълното осъществяване на това звездно събитие, той успява чрез това разпознаване да възвърне способността си да ходи и да стои отново изправен. Това, което е било тайна, задържано и неизвестно, което го тревожело толкова надълбоко, че дори се разболял, сега бива разкрито. Възходиящият съвпад на Меркурий и Слънцето бил в съзвездие Дева – звездите на великите мистерии на космическата мъдрост - София, която ражда духовното дете. Субстанцията на Дева след това бива предадена, по време на изцелението, в низходящия съвпад в Стрелец – звездите свързани с крайниците и егоизма на човека, - и то точно в звездите на върха на стрелата на Стрелеца. Така че тук виждаме как космическата мъдрост (Големият съвпад от 6г. пр.Хр. е бил насреща, в Риби), до която мъжът не успял да се издигне, го срещнала в басейна. Смисълът на стрелата на Стрелеца е, може да се каже, „космическата цел“ на нашето превръщане в човек, нашата цел при превръщането ни в човек, когато се издигаме от животинското тяло, от животинската природа на кентавъра, в нашата човешка същност, и след това се насочваме към космическата си цел с лъка и стрелата. Този човек е срещнал Христос, Този, Който е целта на нашето превръщане в човек, и благодарение на това е успял да „се изправи и да върви“ напред в своята съдба.
Четвъртият знак е свързан със събитието, описано като Храненето на петте хиляди. Това е история, която вероятно е позната на много от вас. Исус се оттегля да се усамоти в хълмовете и всички тези хора пресичат Галилейско море в лодки, и се събират с желанието той да ги учи. Разказът продължава с това, че той им казва да седнат и ги учи. После казва на учениците си да ги нахранят, но те нямали идея как да нахранят толкова много хора. Обаче сред тях бил един младеж, който имал две риби и пет хляба. И така, Христос казал на учениците си да разчупят рибата и хляба и да нахранят петте хиляди души, което те и правят. След като всички се нахранили, останали още дванадесет коша.
Тук имаме тайнство на числата: две риби, пет хляба, дванадесет коша и 5000 души – все космически числа. Рудолф Щайнер говори за по-дълбокия смисъл на този „знак“ и го свързва с усещането на хората през Петата културна епоха, епохата на Риби – двете риби – която е нашата епоха. По време на изцерението на 5000-те е имало възходящ съвпад на Меркурий със Слънцето в звездите на Водолей – космическата храна на Водолея, която се излива върху човечеството. Низходящият съвпад е бил в звездите на Риби, двете риби, звездите на нашата Епоха. Така че тук имаме космически жест на подхранване с „хляба на живота“, новата храна от Водолея, към хората от епохата на Риби. Остатъците от 12-те коша напълнили целия зодиак.
<Видеокурс 3: Христос и звездите, сесия 5>
Можем дълго време да се занимаваме по-задълбочено с подробностите за значението на тези знаци, но целта бе да си съставим идея за меркуриевите примкообразни движения/ лупинги и тяхното въздействие, когато се случват в различните съзвездия, както и връзката им с Христовите събития.
Петият знак е Ходенето по вода. Възходящият съвпад бил в Телец, а ниходящият отново в звездите на Лъва. При Телец става дума за паметта за Халдейската и Египетската епоха, характеризираща се с Точката на пролетното равноденствие, както говорихме по-рано. Тук, при великите пирамиди, можем да видим истинското слизане надолу в материята и използването за пръв път на изчисления. Тежка масивна архитектура, но всичко има прецизна форма и фино изчислена настройка към звездите. Силно свързана със Земята, но и със звездите. Дори в имагинацията за Бика имаме едно масивно земно същество с мощни астрални/животински сили, но с два дълги рога, насочени към космоса.
Рудолф Щайнер говори много по-задълбочено за този знак на Ходенето по вода. Ако мислим за Христос, който постепенно трансформира различните обвивки на Исус в тяхната най-висша реализация, това събитие представлява трансформация на силите на гравитацията, от една страна, и астралните сили, които ни свързват с телесната природа. В разказа учениците били в лодка, а морето било развълнувано и се появила буря. Можем да мислим за морето в смисъл на астралния свят, нашето море от емоции, нашето препускане напред-назад, когато сме подмятани от астралната си природа. Тогава те виждат Исус да върви през морето към тях и изпитват голям страх. Извикали към Него, а Той им казал: "Не бойте се, това съм Аз". Когато Той пристигнал в лодката, бурята спряла и станало спокойно. Тук имаме много силни картини, свързани с Аза, който овладява развълнуваното море и бурята - астралното тяло. Щайнер казва, че това е моментът, в който Христовото същество напълно е преобразило душата и астралната природа на Исус. Виждаме преодоляването на гравитацията, преодоляването на силите на обвързаност с материалния живот в душата, които ни мятат насам-натам. В низходящия съвпад в Лъв отново имаме картината на истинския Аз в центъра. Истинското Аз, което заема мястото си на господар на душата.
Шестият знак е описан като Изцелението на слепия човек. Тази история, както е описана в Евангелията, има два компонента. Възходящият съвпад на Меркурий е бил в съзвездие Дева, съзвездието на космическата мъдрост, а низходящият съвпад в съзвездие Скорпион. Ако си спомняте двата нови символа за тези съзвездия, в символа на Дева видяхме София, представляваща портата към мистериите на мъдростта и живота. От друга страна, Скорпионът представлява портите към мистериите на смъртта, а след Христос - на възкресението. И така, в Дева и Скорпион имаме тази истинска полярност, а Везни се намира по средата между тайните на мъдростта и живота и тайните на смъртта. Девата също е свързана в човешката форма, както вече казахме, с метаболизма, с превръщането на материята в живот. Скорпионът е свързан с цялата перспектива на смъртта, с падналия орел, който представлява загубата на разбирането на човешките същества за връзката с божественото, белязано от смъртта. Но също така в Скорпиона се крие, след идването на Христос, потенциалът за възкресение. Това наистина са големи тайни.
В този знак имаме един разказ за духовна слепота, духовната слепота на Скорпиона, която бива излекувана с мъдростта на Девата. Историята има два компонента. Първо, това са споровете с фарисеите, които привикват човека, питат го кой му е сторил това, обвиняват родителите, питат го дали е роден така, питат го защо се е случило това - целият този спор между този човек, който бил сляп и сега може да вижда, и фарисеите, които нападат, поради своята духовна слепота, е събитието, което явно се е случило. И така, в тази част на знамението имаме цялата тази размяна на мнения, която показва победата на Христовото същество над духовната слепота, тъй като Той отговаря на техните въпроси и преодолява възраженията им.
Вторият компонент в разказа е изцелението - когато Христос взима слюнка и я смесва с малко пръст на каша. Той намазва с тази каша очите на човека и му казва да отиде да се изплакне в басейна. След като той го сторва, слепотата е излекувана. Дори да вземем само физическата страна на този жест, можем да видим в слюнката началото на метаболитния процес на Девата. Това е онази субстанция, която вече разгражда материалната субстанция и я превръща в сили, които стават част от нашите жизнени сили. Тази трансформираща субстанция на слюнката се смесва с мъртвата глина на земята и обединяването на тези две вещества поражда субстанцията за изцеление на слепотата.
Седмият и последен от седемте знака е Възкресяването на Лазар. Рудолф Щайнер има много какво да каже за този велик момент в Евангелията и за съществото Лазар. В Евангелията Лазар и неговите сестри са описани като приятели на Исус. Сестрите му отиват при Христос, защото Лазар е починал, и Го молят за помощ. Но в Евангелията се казва, че Исус изчакал още един ден, т.е. четири дни, преди да дойде. Защо така? При този знак Меркурий е във възходящ съвпад със Слънцето в звездите на Козирог, а низходящият съвпад следва звездите на Риби. Сега, в древни времена са считали Козирог за портала към боговете. Той бил съзвездието, през което посветеният излизал в космоса, за да получи просветление. Рак, противоположното съзвездие, е свързан с инкарнирането, и се е възприемал като път към раждането.
И така, имаме съзвездие Козирог при възходящия съвпад, този портал към посвещението, и всъщност, Рудолф Щайнер говори за смъртта на Лазар не като за смърт, а като инициация, която не е протекла както трябва. Той бил посвещаван в Еврейските мистерии и по време на процеса на инициация са били допуснати грешки, той не успял да се върне в тялото си след излизането си в космоса с цел просветление. Този процес е трябвало да се състои в рамките на три дни, но Исус изчаква. След което той пристига и следват известните думи „Лазаре, излез“ и Лазар излиза от гроба. Щайнер описва това като публична инициация, първата инициация, извършена от Христос. Това събитие е свързано също така в единия от знаците на Венера, с което ще се занимаем по-късно.
Интересното при това събитие е, че от една страна имаме съзвездието Козирог, портата към инициация, старата форма на инициация, която се проваля. И все пак, с това възкръсване на Лазар, Христос провежда първата си публична инициация, първата нова инициация, която не била тайна. С това той слага началото на гибелта си. Той прави публично това, което се прави тайно, а присъдата за това е била смърт. Както се казва в Евангелията, това дело разгневило духовните водачи, юдейските фарисеи, и именно от този ден нататък те искат той да бъде убит.
С низходящия съвпад в Риби, това събитие се състои в последното от дванадесетте съзвездия – кулминацията на зодиака. В известен смисъл, бихме казали, дори в личния хороскоп, когато започнем да се занимаваме с хороскопи, Риби обикновено се тълкува като един вид кулминация на някоя фаза от живота ни, в зависимост от планетарните действия в знака. Риби е вид кулминация на дванадесетте, преди да започне новата година с пролетта в първия знак, Овен. Така че, с Лазар имаме завършек на един „живот“ и инициация в ново ниво на съществуване. Той се превръща в Йоан, любимия ученик, ново ниво на съществуване за него, в духовен смисъл. И така, в този седми знак виждаме изцелението на стария процес на инициация от Козирог и постигането в Риби на тази кулминация, и реализация за Лазар, за да може да се превърне в ново същество – Йоан.
Това е трудно за възприемане и човек трябва да живее и работи с тези разкази и звездни картини в течение на времето. Когато навлезем в тълкуването на хороскопите, един от начините да се възприемат тези седем знака, е да се види дали тези цикли са и в хороскопа на човека от периода преди раждането. Както ще видим, в десетмесечния пренатален цикъл на всеки човек има около три такива цикъла. Понякога тези цикли могат да кореспондират директно с тези седем знака, а понякога - не, защото се случват често и на други места. Ако те са свързани с тези седем знака, това би означавало, че възходящите и низходящите съвпади се случват в същите съзвездия, както по времето на Христос. Не е задължително да са в същите градуси, а в същите съзвездия. Например, ако имате възходящ съвпад, както в този последен знак, в Козирог, а след това низходящ в Риби, това би било свързано с онова събитие по някакъв специален начин в собствената ви биография. Което означава, че в собствената си съдба сте избрали да стигнете до някаква лична промяна и пробив, който може да се корени в този Христов архетип. Бихте могли да се замислите, че в собствената ви биография съществува потенциал за един вид Лазар/Йоаново преживяване, по ваш собствен личен начин. Или пък човек може да се сблъска със собствената си съпротива срещу подобна трансформация и кулминация на определен етап от живота си. Човек дори може да е по-склонен към фарисейската реакция. Това може да протече по различни начини, като всичко зависи от кармата и биографията на отделния човек.
Ако примкообразните движения/лупингите на Меркурий в пренаталния хороскоп на човека не са свързани с тези седем знака, Вили Зухер пише, че в Евангелията Исус казва на едно място: "Вие видяхте всички тези знаци, но Аз ви казвам, че ще направите по-големи знаци от тези". Това означава, че знаците на Меркурий извън тези преки архетипни жестове на Христовото същество, съдържат потенциала ние самите да направим наши собствени нови знаци на изцеление, използвайки силите на Меркурий.
Меркурий и трите години
Венера и знаците на Христос
<Видеокурс 3, Христос и звездите, сесия 6>
Христовият контекст за разбирането на Венера ни отвежда към онзи преломен момент от еволюцията, когато човешкото същество се нуждаело от нов импулс, който космическият Слънчев дух е донесъл, когато се е въплътил във физическо тяло. Когато човек изучава творчеството на Рудолф Щайнер, той достига до космическо разбиране на природата на това Същество и на подготовката, извършена в историята, за Неговото постепенно слизане на Земята, както е описано в различните митологии и различните мистерии, докато Той влезе във физическа инкарнация. Тази инкарнация продължила само три години (малко по-малко от три години). Това бил максималният срок, за който това специално подготвено физическо тяло било в състояние да носи великия Слънчев дух. Но целта на този Слънчев дух била самият той да премине през физическа инкарнация, да премине през преживяването на раздялата, която човечеството изживявало при изпитанието на смъртта, и да трансформира смъртта, да превърне тази физическа раздяла в основа за повторно одухотворяване и обединяване на човешкото същество с големия космос на битието, за да може то да заеме пълния си ранг в йерархията на духовните същества.
В основата на работата на Вили Зухер, ако четете книгите му, лежи тайната на тези Три години на въплъщение на Земята на това Същество. Той проследява делата на Христос чрез смесица от исторически данни, астрономическо проследяване и духовните прозрения на Рудолф Щайнер, за да достигне до космическия смисъл на събитията, случили се през тези Три години на въплъщение и дори малко извън тях.
По-рано споменахме, че Венера е свързана с мистериите, със стария начин, по който човешкото същество е търсило връзка с космоса, с божествения свят, чрез различни мистерии. Изградихме и тази петолъчна звезда, която никога не променя формата си, така че всъщност може да бъде проследена до 30-33 г. от н.е. В книгата си "Космическото християнство" Вили Зухер разглежда тези събития от тяхната космологична перспектива. Целият смисъл на астрософията е да вземе този Христов импулс, чието начало е тук, на Земята, и чрез собствената ни работата на човешки същества, да върнем този Христов импулс обратно в космоса, чрез собствените ни преобразяващи дела.
Петоъгълникът на Венера ще ни разкрие пет конкретни събития по време на Трите години на въплъщение, като две от тях са само малко преди и малко след трите години. Тези събития представляват основаването на новите мистерии, които ще заместят старите мистерии и ще положат основите за нови мистерии.
Ако погледнем кръга, който създадохме с петолъчната звезда, ще видим, че всяка от тези пет точки е разположена където е била, когато тази звезда се е образувала, през Трите години на въплъщение на Христос на Земята.
Първият от тези знаци се случва във Везни. Случва се по времето на едно събитие малко преди началото на Трите години, преди Кръщаването на Исус, преди съществото Исус да бъде изпълнено от Христовото същество. Съществото Исус е било много възвишен индивид, добре подготвен за жертвата, която ще направи, така че Слънчевият дух Христос да може да се въплъти в това тяло. Това събитие е свързано с едно преживяване на Исус, за което Рудолф Щайнер съобщава в цикъла от лекции под заглавието „Петото евангелие.“
Исус посещава една общност близо до Мъртво море – общността на група, наречена Есеи. Свитъците от Мъртво море разкриват много неща за тази общност на Есеите, разположена близо до Мъртво море. Есеите са били езотерична мистерийна школа в рамките на еврейската традиция. Те живеели в много отшелническа среда, а практиките и обучението им включвали вид строго пречистване. Те се оттегляли от света зад зидове и порти, които не позволявали на никого, освен на техните членове да влезе – нещо подобно на монашеско съществуване, при което те следвали пътя на пречистване, за да бъдат посветени в по-висше виждане. Смята се, че Йоан Кръстител, макар и да не е бил есей, е имал връзки с есеите. Те били носители на възвишена езотерична еврейска традиция.
Исус посещава тази общност и, както се разказва, когато пристигнал пред портите на общността, забелязал как Луцифер и Ариман, тези велики фигури, противници на човечеството, седят на портите. Те не можели да влязат в общността, но Исус разбрал, че по този начин са пуснати насред останалото човечество. Това било преживяване донякъде подобно на това, което Буда е изпитал във връзка със страданието на човечеството. Исус видял, че старите мистерийни традиции, отдръпвайки се, за да се пречистват и така да се издигат до духовни висини, са оставили останалата част от човечеството да страда от вражеските сили на злото по света. Той осъзнал, че това вече не е подходящ път. В Петото евангелие се описва, че след това преживяване бил дълбоко смутен и натъжен и отишъл при майка си (дори бихме могли да кажем – Майката) и провел дълбок разговор с нея. Именно след този разговор с майката и опита с Есеите, той бил привлечен да отиде до река Йордан, за да се покръсти. Именно в този момент индивидуалността, която обитавала обвивката на Исус, се пожертвала и напуснала, за да може Слънчевият Аз СЪМ да влезе в този съд.
После Евангелията твърдят, че веднага след Кръщението - подчертавам веднага – Исус, вече обитаван от Христос, отива в пустинята. Там Той се сблъсква с изкушенията на същите тези противници, които е видял на портите, които общността на Есеите е пуснала сред света. Той отива като Слънчевия дух, превръщащ се сега в човек в плът, за да се изправи срещу тези противници и да ги победи през четиридесетте дни в пустинята.
Всичко това е запаметено в този ъгъл на звездния съвпад на Венера във Везни. Везни е съзвездието, което стои като портал, врата, праг между божествената мъдрост на Дева и силите на смъртта на Скорпион. В човешката фигура, това е границата между горния и долния човек. Така че тук виждаме образ на портите на Есеите, пазещи чистата мъдрост настрана от тъмните сили, които биха я унищожили. В този смисъл съвпадът на Венера е един вид изкупление на старите мистерии, основаването на новите мистерии на Христовия АЗ СЪМ, който е „Вратата“, и който влиза през портата в силите на смъртта, за да ги трансформира, а не да ги държи настрана.
<Видеокурс 3: Христос и звездите, сесия 7>
Преминаваме сега към втория съвпад на Венера след съвпада, свързан с обществото на Есеите. Венера прави кръг около зодиака и догонва Слънцето в съзвездие Лъв. Този съвпад е свързан с две събития. Възкресяването на сина на Наинската вдовица и обезглавяването на Йоан Кръстител. Тук ще разгледаме само Обезглавяването на Йоан, обаче възкресяването на сина на Наинската вдовица има дълбока връзка с еволюцията на новите Християнски мистерии - дори и с мистериите за Граала.
Кой е бил Йоан? Йоан е бил велик пророк, който е кръстил Исус, призовавайки хората: „Променете мисленето си!“. Може да се каже, че Йоан представлява целия пророчески поток. Той е превъплъщение на Илия. Той вижда Исус да се приближава към р. Йордан и разпознава какво ще бъде неговото дело, заявявайки, че тук се приближава Този, чиято сандалова връв не бил достоен да развърже. И така, ето го това велико същество Йоан, с всичко, което идва от пророческия поток, и въпреки това той признава, че Новият, който идва, е по-велик от него. Както той казва: „Той трябва да се увеличава. Аз трябва да намалея.“ Йоан бил арестуван, защото предизвикал, така да се каже, Иродиада, съпругата на Ирод, заради прелюбодейството й, и за това, че се развела със съпруга си, брата на Ирод, а после се омъжила за Ирод. Иродиада имала дъщеря, Саломе, която тя накарала да дойде при Ирод на едно пиршество и танц. Но този танц е трябвало да послужи за тъмна цел. След танца на дъщерята на царицата, Ирод, чието желание било пробудено от танца, й позволил да поиска каквото си пожелае. Следвайки указанието на майка си, тя поискала главата на Йоан Кръстител на поднос. На Ирод не му останало нищо друго, освен да изпълни обещанието си, като обезглавил Йоан и поръчал главата му да бъде донесена на Саломе на тепсия, която тя занася на майка си, Иродиада.
Винаги трябва да виждаме в Евангелията дълбок мистериен език с многопластово дълбоко значение. Главата на човека носи силите, всичките сили, носещи същността на предишното въплъщение, т.е., при Йоан това е историята на целия пророчески поток. Така че Иродиада е участвала в тъмни и упадъчни мистерии, които са използвали силите от главата на Йоан. В Евангелията се отбелязва, че Иродиада била отчасти финикийка, което означава, че произлиза от района, който е бил дом на мистериите на Ищар/Ашторет, под различни имена. Тези мистерии на богините били свързани с Венера, но по това време били изпаднали в упадък и служели на демонични същества. Те били използвани за тъмни духовни сили, с които да придобиват такова духовно познание, което да се използва за егоистична власт. Макар и брутална, в смъртта и жертвата на Йоан можем да видим картина на края на стария пророчески поток на мистериите. Старият начин на познание на пророците, който бил вид ясновидство, при което висшите същества говорели чрез пророка, трябвало да приключи. Духът вече не идва от висините като някакво пророческо обладаване на човека, а с Христос духът се свързва с човечеството и се полага семето за духовно познание от Аз Съм вътре в него. Въпреки това, Рудолф Щайнер продължава да твърди, че след смъртта си Йоан Кръстител, в духовна форма, става своеобразен водач и дух за дванадесетте ученици по време на Трите години. Така че този пророчески поток е бил брутално пожертван, но е станал полезен за новите мистерии, обърнати към бъдещето. Онези от вас, които изучават Рудолф Щайнер, вече знаят, че на много дълбоко ниво съществува специална връзка между съществото на Йоан (Кръстител) след смъртта му и съществото на Ученика Йоан.
Всички тези събития са свързани с този ъгъл на петоъгълника на Венера в звездите на Лъва. Както бе казано по-рано, тук в Лъва виждаме жеста на човешкото същество, което идва в средата на егоизма, както и предизвикателството или зова на Лъва да се свърже с по-висшата периферия, с истинския Аз Съм, който е периферният аз, а не ограниченият аз в средата. Както е казал Йоан: „Той трябва да се увеличава. Аз трябва да намалявам.“ Краят на Йоан се превръща във възможност да служи на по-великия импулс на Христос и неговите ученици. Той жертва индивидуалния си аз за Истинския Аз Съм. Това е най-висшият жест на Лъв.
Сега преминаваме към третия съвпад на Венера със Слънцето в тази петолъчна звезда, който е в звездите на Близнаци. Вили Зухер свързва това събитие с още едно изцеление на старите мистерии. Това е разказът в Евангелията, познат като Изцелението на дъщерята на сирофиникийката.
Отново тук в подробностите разкриваме дълбок скрит смисъл. Тук специално се отбелязва, че това е единственият път, когато Христос излиза извън еврейската територия, в град Тир. Евангелията после казват, че Той стига до една къща и там имало жена, която била гъркиня, сирофиникийка по рождение. Тя паднала в нозете му и го молила да дойде и да излекува дъщеря й, която била обсебена от демон. Но за да я изпита, Исус казал: „Нека първо децата да се нахранят, тъй като не е редно да им взимаме хляба и да го хвърляме на кучетата.“ Тя отговорила: „Но господине, дори кучетата ядат трохите, които падат от детската трапеза.“ Исус й казал: „Заради това, което каза, дъщеря ти е изцелена.“
Имаме изцеление, което, разбира се, е нещо много по-велико от просто физическо събитие. Всички тези събития в Евангелията са един вид сливане на историческо външно събитие с по-мощен мистериен език, духовни дела, които представляват изцеления много нива над самото физическо събитие.
Вили Зухер описва как изцелението на дъщерята на сирофиникийката се случва благодарение на голямата скромност, която тя проявява. Тя пада в нозете му. Моли го да излекува дъщеря й. Тя казва: „дори кучетата ядат трохите, които падат от детската трапеза.“ И така, как да разбираме това, че простата скромност води до изцелението на дъщеря й? Както и Иродиада, и тази жена е от финикийско потекло, както конкретно е посочено. Фактът, че била сирофиникийка сочи към връзка с известни мистерийни потоци. Дъщеря й била обладана от демон. Имаме разказ за майка и дъщеря (както при Иродиада и Саломе). Това сочи към връзка с онези Сирофиникийски мистерии, свързани с боговете, познати под много имена – Баал, Аштарот, Астарта, Ищар – а те били в голям упадък по онова време. Както бе казано по-рано, характерни за тях са истинската жажда за власт, за духовна власт. Моралният катарзис и пречистване, които били изисквания за инициациите, били пренебрегвани, а това отваряло вратите за демонични сили, които нахлували в мистерийните центрове и се настанявали в олтарите на тези богове. Можем да си представим тази „дъщеря“ като физическата дъщеря на жената, обладана от демони, и същевременно като духовната дъщеря на упадъчните мистерийни практики, обладана от липсата на морален катарзис и жаждата за духовна власт.
Съвпадът на Венера, свързан с това изцеление, се намира в звездите на Близнаци – звездите най-тясно свързани с йерархичното, горното и долното. Както бе споменато по-рано, можем да видим в Измиването на краката, истинското обръщане на старата духовна йерархия. Можем да помислим и за тази жена, която също пада в нозете на Христос, и пълната скромност, която е проявена. На друго ниво, можем да видим в това и картината на двойствеността между Дървото на живота и Дървото на познанието, с които вероятно сте запознати от приказката за Райската градина. В декадентската форма на тези мистерии се прави опит да се вземе духовно познание и да се посегне към Дървото на живота, да се получи достъп до духовни жизнени сили, без да се минава през необходимото пречистване. Това било тясно свързано с черната магия. И така, в това изцеление имаме изцеление на старите мистерии чрез скромността на жената, но на по-дълбоко ниво, чрез обръщането на високомерието и неправилното използване на духовните сили, с молбата към Христос дори за трохите от хляба на децата.
<Видеокурс 3: Христос и звездите, сесия 8>
Четвъртият съвпад на Венера със Слънцето се е състоял през пролетта на 33г. н.е., близо до точката на пролетното равноденствие – преминаването от Риби към Овен. Дори вече това ни кара да мислим като за един вид преломна точка, движеща се от края на последното зодиакално съзвездие към първото съзвездие, на Овена. Можем да наблюдаваме как влиянието на този съвпад се проявява през цялата седмица, предшестваща Разпятието и Възкресението. Това е свързано с огромната трансформация в отношенията на човешкото същество с духовния свят, осъществена на световната историческа сцена по време на Разпятието и Възкресението. В частност обаче, то е свързано с още една от преобразените мистерийни традиции – с историята за Лазар. (Това е също и седмият знак в изцеленията на Меркурий.) Историята, както е разказана в Евангелията, е, че семейството на Лазар (семейството на Лазар са били приятели на Исус, които включват двете му сестри Мария и Марта, и самият Лазар) търсят Исус, защото брат им Лазар е починал. Когато Исус чува, че е умрял, той казва: „Тази болест не е смърт“ и изчаква два дни, преди да отиде при тях. Когато пристига, Лазар е бил в гроба вече четири дни. Мария и Марта казват на Исус, че ако Той беше там, брат им нямало да умре. Била се събрала тълпа около семейството и плачели. Исус отишъл до гроба и извикал прочутите думи: „Лазаре, излез!“ И Лазар излязъл от гроба, а тълпата била изумена. Фарисеите от юдейския храм били там и се разгневили, и Евангелието разказва, че точно в този момент те отишли да кроят планове как да отнемат живота на Исус. Защо възкресяването на някого от мъртвите би провокирало враговете на Исус да искат да Го убият?
В своите лекции за Евангелието на Йоан Рудолф Щайнер навлиза много подробно в това събитие и описва инициацията със съня в храма, която била подобна на смърт и траела три дни и половина. Ученикът, инициатът, бил вкарван в един вид сън и бил заобиколен и пазен от жреците в храма, за опазването на духа, душата и тялото на посветения. В този момент духът и душата излизали в духовния свят, както се случва с всеки човек по време на сън, но същевременно и жизненото тяло излизало, което при всеки друг би означавало смърт, но тъй като жреците били около инициата, те поддържали жизнените сили около тялото през трите дни, в които ученикът бил извън него, а после, когато се завърнел в тялото, преживяното от него по време на духовното му виждане се отпечвало в етерното му тяло и се превръщало в способността за придобиване на сили на посветен.
Щайнер отбелязва, че пребиваването три дни в гроба означава, че е бил в състояние на сън в храма, но инициацията се провалила, защото те се уплашили, че е умрял и не се събужда от съня в храма. Исус изчакал до четвъртия ден, за да покаже със сигурност естеството на Неговата инициация на Лазар. Когато Исус го извиква, може да се каже, че Исус провежда инициацията публично, пред всички хора. Той сам провежда инициацията на Лазар. Това е същият този Лазар, който ще се превърне в Йоан. Фарисеите били разгневени, защото Исус в общи линии е предал мистериите. Той извършил публично това, което било забранено за всеки, с изключение на тези в храма. Присъдата за човек, който е предал мистериите, била смърт. Това нарушение на мистериите ги разгневило и ги накарало да планират да Го арестуват и да Го убият.
В този съвпад на Венера и в историята за Лазар отново виждаме подмяната на старите мистерии с новите Христови мистерии. Може да се каже, че в тази картина на публичната инициация вече няма затворени врати, няма завоалиране на светая светих в храмовете, където се провеждали инициации. Сега инициацията е разкрито тайнство, в смисъла, че в бъдеще човек вече ще може сам, по собствения си път, да постигне инициация с помощта на Христовата сила.
Сега преминаваме към последния, пети съвпад в петоъгълника на Венера. Този пети съвпад се състои извън Трите години, през 34г.н.е., в съзвездие Козирог. Вили Зухер го свързва с това, което се случва с Павел, който по това време се наричал Саул. Саул е следвал стриктно юдейската езотерична традиция. Той знаел, че този Исус е предал мистериите, и че тази нова секта и приказките им за възкресение и за идването на Месията са в нарушение на истините на юдаизма. Работата и мисията на Саул били да преследва тези нови християни, последователи на Възкръсналия Месия. Той пътувал по пътя за Дамаск, където щял да продължи с гоненията, и тогава получава видение за Христос. Той чул глас да казва: „Саул, Саул, защо ме преследваш?“ Тогава внезапно ослепял, паднал от коня си и изпаднал за няколко дни в състояние подобно на кататония. И така, тук отново имаме един вид процес на инициация – той ослепява за три дни, известно време е в кататонично състояние, а след това бива изцяло променен. Той признава истината за съществото Христос и от Саул става Павел, най-великият от разпространителите на Християнството и първият от новите Християнски инициати, които не са познавали Исус през Трите години. В това събитие имаме онова, което Рудолф Щайнер и Вили Зухер описват като първото изживяване от бъдещото преживяване на Христос, което всеки човек ще може да постигне. Това е появата на Христос не във физическия свят, а в етерния свят, като Възкръсналият. Павел/Саул е първият човек, който преживява Христос в това измерение. Той е откривател и предвестник на новото преживяване на Христос.
Това се случва в съзвездие Козирог. Козирог винаги е бил считан за „портала към боговете“. Исторически, това било съзвездието, през което посветените преминавали в духовния свят – порталът към духовния свят. Козирог е съзвездие на катарзиса, водещ към посвещение.
И така, в петте ъгъла на петоъгълника на съвпадите Венера/Слънце са събитията през Трите години. Вили Зухер ги проследява назад в историята, следвайки колкото се може най-точно календара. Разбира се, няма точен календар на делата на Христос през тези три години, но от разказите в Евангелията, базиращи се на едната дата, която Щайнер ни дава, която е 3-ти април 33г.н.е. като датата на Голгота, Вили проследява планетарните движения в обратен ред.
Ще намерите един от ъглите на петоъгълника на Венера в предродилния хороскоп на почти всеки човек. (Понеже тези съвпади са на 9 месеца един от друг, възможно е съвпадът да се падне или малко преди Епохата, или след Раждането – виж следващия курс по Изготвяне на хороскопи). Така че можем всъщност да проследим съвпадите от пред-родилния хороскоп назад до събитието през съвпада от Трите години. Вили Зухер работи много години с това и ме научи. Опитът ми от многото години работа с лични хороскопи и биографии ми потвърди, че на дълбоко духовно ниво това Христово събитие на Венера, което е също така и в хороскопа на човека, живее, по един нов начин, като дълбоко преживяване в човека и неговата биография. Това може да бъде събитието около мистериите на Есеите и оттеглянето в монашеско съществуване за само-пречистване – и необходимостта да се преодолее това. А може и да е обратното – абсолютното отхвърляне на всичко, което прилича на монашество, и желанието да бъдеш потопен напълно в света. Или може би случаят със сирофиникийката, където е показано онова дълбоко смирение – духовно смирение. Изживяването на осъзнаването, че най-висшата духовна сила ни се дава, когато станем слуги на най-нисшите – обръщането наопаки на йерархиите. Всички духовни потоци от миналото, както и много духовни потоци днес, все още продължават традицията на издигането, на йерархичното издигане до висините в духовното ни развитие. Но целта на Христовата инкарнация бе да покаже, че всичко това сега е наопаки. Новият жест, най-високият, е човек да стане слуга на най-нисшите.
С това приключваме частта за съвпадите на Венера и Трите години. Преминаваме сега към Юпитер и Сатурн.
Христос и Златният триъгълник
<Видеокурс 3: Христос и звездите, сесия 9>
Да продължим с Христовите събития и връзката им с планетарните сфери. Минахме през формата на шестолъчната звезда на Меркурий и връзката й с Христовите събития, и петолъчната звезда на Венера, свързана с Христовите събития. В курса за планетите представихме Златния триъгълник, образуван от съвпадите на Юпитер и Сатурн.
Сатурн и Юпитер, в продължение на 60 години, с по един съвпад на всеки 20 години, образуват триъгълник на небето. Съвпадите се случват в три равноотдалечени ъгъла на дванадесетте зодиакални съзвездия, образувайки равностранен триъгълник. В изследванията си Вили Зухер съотнася тези три ъгъла на триъгълника със събития, свързани с влиянието на Христос върху Земната еволюция.
Този велик триъгълник си остава същият и бавно се върти ротационно около зодиака, като на всеки 60 години се придвижва с 8-10 градуса напред и извършва една пълна ротация на всеки 2500 години. Така че тези точки на триъгълника могат да бъдат проследени назад до времето на Христос, също както точките на петоъгълника на Венера. Вили Зухер ги свързва с три основни събития, които, може да се каже, са темите, които всеки от тези ъгли носи във връзка със съдбата на земното човечество. Тези теми, които се разгръщат в продължение на двадесет години, се задействат, когато се случи един от тези велики съвпади. Те са като призив на Юпитер и Сатурн - бащата на кармата от миналото и бащата на живота и мъдростта за бъдещето, - който възниква от срещата/съвпада и се отнася до това, което се случва с човечеството.
Първият ъгъл е настъпил през астрономичната 6г. пр.Хр. (в календарно време би било 7г. пр.Хр., защото няма година 0). Този велик съвпад от 6г.пр.Хр. е звездата на влъхвите, Благовещението за инкарнирането на великото същество Заратустра и раждането му на земята като съд, в който да се въплъти Христос. В този курс не е възможно да навлизаме в подробности, защото съвпадът от 6г. пр.Хр. е пряко свързан с инкарнацията на Заратустра, но той е свързан с Духовното рождество, което ще бъде разгледано в Курса „Изготвяне на хороскопи“.
И така, този ъгъл винаги носи темата за Благовещението – раждането на един нов импулс в съдбата на Земята. Великият съвпад през 2020г. се намира в този ъгъл, следователно е част от потеклото на великите съвпади. Ако се върнем назад всеки 60 години, ще открием, че това потекло се повтаря. Част от великата работа на Вили Зухер е проследяването на тези ъгли назад до четвърти/пети век. На тези, които искат да научат повече за историята на този поток на Благовещението, препоръчвам изучаването на неговите книги.
Вторият велик съвпад в следващия ъгъл на триъгълника се състои през 14г. н.е. Вили Зухер свързва този съвпад с едно събитие, описано в Евангелията, и което тези от вас, които сте ученици на Рудолф Щайнер, вероятно ще разпознаете в по-задълбочената история за детето Исус, описано от Матей, и детето Исус, описано от Лука, които са носители на различни еволюционни потоци. Евангелието на Лука разказва историята, когато подрастващият Исус и семейството му отиват в Йерусалим за фестивала. Когато родителите му и придружаващите ги пътници били вече два дни по пътя за дома, те си дали сметка, че Исус го нямало никъде. Върнали се в Йерусалим, търсели го навсякъде, и били шокирани, когато го намерили да седи заедно с всички велики учители в храма, а те всички го слушали. Той им говорел, а те били изумени от мъдростта, която излизала от устата на момчето. Родителите също били шокирани, защото той не приличал на познатият им Исус, и те му казали: „Не знаеше ли, че те търсим – къде беше?“, а той им казва: „Не знаете ли, че имам да върша работа за баща ми.“
Рудолф Щайнер описва това събитие като свързването на тези два велики потока в човечеството, описани в Евангелието на Матей и Евангелието на Лука. Има едно съединяване на двата потока – царският поток, описан в Матей, който поток Влъхвите от изток са дошли да боготворят, и потока на овчарите, на детето, описано от Лука, пред което овчарите, с простотата на сърцата си, идват да се преклонят в обора. Така че това събитие представлява сливането на царския поток и овчарския поток в момчето Исус.
По този начин, този ъгъл исторически носи в по-широк смисъл темата за сливането на два потока, предизвикателствата и кармичните необходимости, свързани с това сливане в еволюцията на човечеството. Последният голям съвпад, свързан със сливането на двата потока, се състоя през 1980г., а следващият ще бъде през 2040г.
Третият ъгъл на триъгълника, третият велик съвпад, се случва около 34г.н.е., двадесет години по-късно. Вили Зухер свързва този велик съвпад с това, което вече бе описано в съвпада на Венера като преображението на Павел в Дамаск. В качеството си на представител на стария ред на юдейския храм, преследвал активно християните и нареждал да бъдат убити. По пътя към Дамаск той има преживяването с Христос, не в материален вид, не чрез възкръсването на тялото, както е при учениците, а в друг свят. Именно тогава Саул се превръща в Павел, един от най-великите водачи и учители на разгръщащото се Християнство.
Това събитие е първото от новите преживявания за Христос в етерния свят, които съвременното човечеството е способно да има. Така че този ъгъл на триъгълника на великия съвпад, носи потенциала за един световен Дамаск - един свят, който се пробужда по нов начин за бъдещия си потенциал и новото изживяване на Христос. Великият съвпад от 2020г. бе повторението на онзи велик съвпад.
Тези импулси живеят в движението на триъгълника от велики съвпади на фона на архетипите на тези три значими събития от биографията на Христовия импулс на Земята. Те може и да са добре скрити във външната история, дори могат да бъдат атакувани, но човек може да започне да се учи да възприема или съзнателно да приема този призив, свързан с великия съвпад. Те представляват 20-годишни импулси, които трябва да се разгърнат в човечеството с помощта на великите същества от сферите на Сатурн – светът на Бащата, и Юпитер – светът на Сина, или бихме могли да кажем, че те представляват големи преоценки на миналото и на това как се разгръща бъдещето в еволюцията.
Превод: Ати Петрова
Редакция: Дорина Василева