Бенджамин Чери: ПРАГЪТ НА ЧОВЕЧНОСТТА

Submitted by admin 2 on Нед., 28/03/2021 - 09:32
Светлина

Отново и отново си задавам този въпрос още от началото на пандемията. Защо точно в най-богатите, най-технологично напреднали държави на планетата има толкова много хора, на които им е извънредно трудно да проучат сами това, което се случва. Да използват ценния дар на независимото мислене, за да се опитат да разберат нещата. С други думи, не просто да повтарят това, което се съобщава по този или онзи канал, а да го вземат в себе си и да тестват неговата истинност. Да я подложат на проверката на собствения си жизнен опит и собствения си здрав разум, и да помислят накъде води всичко това.

Толкова ли се страхуваме, питам се аз, да не бъдем наречени конспиративни теоретици, анархисти, дезинформатори или псевдо-учени, да не нагазим в социалната нечистотия, която тези припряно лепнати и предварително изковани присъди носят в себе си? Къде е смелостта да отстояваш собствените си преценки и, разбира се, да ги коригираш, ако получиш нови прозрения, които да покажат, че си сгрешил в преценките си?

Дали причината не е в това, че страхът е инжектирал със змийската си отрова не само вътрешностите ни, но и начина ни на мислене? Или пък е резултат от образователния метод, силно промотиран през последното столетие, който дава толкова голям приоритет на резултатите и доста по-малък на начина, по който децата и възрастните получават знанията? Образователен метод, добавям аз, твърдо налаган от политици, държавни служители и корпоративни лидери.1

Защото това, което се случва в наши дни, няма никакъв смисъл. Не само че прогнозите за масова смърт по света (които бяха камшичен удар за паниката в началото) бяха тотално неверни, но и натискът върху всяко човешко същество да се ваксинира много последователни пъти със серум, който не е минал през нормална изпитателна процедура и за който не се поема правна отговорност е, меко казано, извънредно неуместен. Вече има нарастващ брой доказателства как кошмарът на RNA-модифициращи ваксини, които подменят собствената ти имунна система, правейки те податлив на други заболявания, вече разкрива реалността си, вече не е просто един ужасен сън.2

Тогава защо толкова милиони хора са готови да отстъпят, подчинявайки се на този абсолютно безпрецедентен контрол? И дори в много случаи сами го желаят. Това Великото зануляване ли е, не само в областта на икономиката, но и в нашите глави, сърца и метаболизъм?3

Признавам, че ми беше доста по-лесно, отколкото на други, да работя върху тези вътрешни процеси на здравия разум, защото тук, в Тайван, където съм през цялото време, не е имало локдауни, рестрикциите бяха малко, а смъртните случаи едва 9 от 942 заболели при население от 23 842 453 души. Страхът сред хората беше сравнително малък и правителството не направи опити да го раздухва. Това е едно от малкото места, където здравият разум все още държи нещата под свой контрол и където има уважение към чувството за отговорност на всеки към собственото му здраве и към здравето на другите.

Както на много други места в този регион е напълно естествено да носиш маска, ако имаш грип или настинка, за да предпазиш околните. И предвид опита от предишни епидемии, например епидемията от SARS, тук има доста практически знания за това как да реагираш в подобна ситуация. Защо хората, в чиито ръце е поверена отговорността за справяне с вируса не понечиха да се вслушат в този опит?

Защо в западните медии новините за континентален Китай са изключително негативни и дори не се споменава фактът, че китайската медицина изигра много важна роля за укрепването на човешките сили да противостоят на вируса? Тя изигра тази важна имуноукрепваща роля и тук.

Наистина сред тези източни култури съществува богата палитра от много ефективни терапии, както и алопатични такива. Тези култури не превръщат болестта във враг. Те ценят здравето и осъзнават, че има много начини да го подсилят. Те все още вярват в концепцията за жизнените сили и оценяват лечителната сила на дишането и движението.

Ако осмисля всичко това през моя собствен мисловен процес, направя преценките си и го сравня със случващото се например в Австралия, способността ми за разумно схващане, способността ми да разбирам, се сблъсква с един вид бариера. На този континент-остров, където гъстотата на населението е 3 души на квадратен километър, където въздухът е много по-чист от повечето места в света, има жестоко наложени локдауни в различни щати, а границите между тях са често затворени. Причина за това са незначителен брой положителни тествания, които рядко се развиват в нещо по-сериозно.

Огромен брой хора изгубиха работата си и са зависими от държавните подаяния, които скоро ще бъдат орязани. Целият начин на живот, цялата икономика – с изключение на големите енергийни корпорации, продължаващи да получават огромни държавни инвестиции – пострадаха сериозно, докато тук само туристическата индустрия беше силно засегната. И дори в този сектор хората намериха начин да бъдат гъвкави, авиолиниите например се фокусираха върху карго товари.

Откъде идва тази огромна разлика? Отново премислям нещата, особено сега, когато мейнстрийм медиите почти навсякъде по света непрекъснато разпръскват паника, акцентирайки върху огромната опасност, която ни грози и повтаряйки една и съща гледна точка за вируса и начините за преодоляването му. Защо толкова много хора обаче намират това за смислено? Или смислеността вече не е част нито от новините, нито от живота ни?

Ролята на антропософската холистична наука

Антропософската наука обхваща в пълнотата на неговия дух, душа и тяло както човешкото същество, така и цялото творение. Тя не е алтернатива на съвременната наука, нито нейна противоположност. Точно обратното, тя е израснала от мейнстрийм науката, но не се ограничава само до материалистичните интерпретации на откритията.

Тя използва същия научен метод в търсенето на обективност, но принципният инструмент за изучаването не е външна машина или робот, макар безспорно тяхното използване да е от полза. Принципният, живият инструмент, е собствената ентелехия на изследователят.4 С други думи, антропософската наука зависи в много по-голяма степен от самодисциплината и вътрешното развитие, отколкото при мейнстрийм науката, разчитаща почти единствено на данните, събрани от електронните машини.5

Преди 100 години създателят й, Рудолф Щайнер, непрекъснато е апелирал към човечеството да прозре, че съвременната екзистенциална криза е вкоренена в нашето собствено съзнание. Днес това е още по-осезаемо. Светът пред очите ни се променя в резултат на невероятната сила на интелекта. Какво е интелект? Това е ниво на мислене, което не е нито „добро“, нито „лошо“, просто защото няма никакво отношение нито към морала, нито към човешката чувствителност и дори се гордее, че е независимо от човешката персоналност. Интелектът може да бъде използван както за изключително благотворни дела, така и за неописуемо разрушение.

Ефектът от тази коренна промяна на съзнанието е, че ние скоростно губим връзка с това какво значи да си човешко същество. По-точно казано, ние стоим пред предизвикателството да го открием и да го създадем наново. Посредством развитието на брилянтен интелект през последните шест столетия след раждането на модерната научна парадигма (първо в Европа, а после в целия свят), ние достигнахме фазата, в която нашият начин на мислене е острието между унищожението и съзиданието.

Точно с помощта на това съществуване „на ръба на унищожението“, с помощта на екстремния егоизъм и отдалечаването между хората, настъпили в резултат на еволюционното ни развитие, можем да придобием способността за едно ново прозрение: какво представляваме ние като човешки същества и каква е връзката ни с мировото творение. Може да се каже, че вече сме навършили нашето пълнолетие и стоим на прага както на смъртта, така и на искрящата възможност да сътворим едно ново ниво на световна култура, да го родим изцяло от себе си като индивидуални човешки същества, които работят заедно, независимо колко инкарнации ще изисква това.6

Както всички процеси на съзидание, включително раждането на човешкото същество, бъдещето се формира отвътре. Да знаеш това би могло да бъде един извор на струяща сила за всеки човек. Цялата технология, която е на показ пред нас, е плод на човешкия интелект. Тоест тя се е зародила в човешката душа като мисли и намерения. Върху тези мисли и намерение ние упражняваме контрол само доколкото имаме волята да поемем отговорност за тях. 

И не само това. Раждащото се като мисли и намерения отвътре е видимо за съществата от по-висшите нива на съществуване, например от мъртвите, преминали през Прага, които копнеят да помагат. Това, което сега е нужно, е с чиста и спокойна смелост да стоим непоклатимо със съзнанието, че Духът на времето ще подкрепи само решения, произлизащи от най-висшите ни намерения.7

Мечът на живото мислене

Книгата, която повече от всяка друга кореспондира със съвременната ситуация е „Философия на свободата“. На английски е издадена още като „Философия на духовната деятелност“ и „Интуитивното мислене като духовен път“. Причината за множеството заглавия е, че на немски думата Freiheit няма точен превод. Ако човек иска да я преведе буквално, трябва да създаде дума, чието значение е „ставане свободен“, която насочва мисълта към процеса на развитие към свобода. Докато думата „свобода“ насочва мисълта по-скоро към притежание, право, сила.8

Самият Щайнер поставя тази книга в центъра на творчеството си, въпреки че в нея не разкрива нищо от възприятията си в духовната реалност. Освен едно: ясновиждащата опитност чрез мисленето! Защото не е ли мисленето провиждане отвъд сетивното възприятие в света на идеите и концепциите? Не е ли мисленето чуване в света на идеите, дори докосване до него? И свързване, където е подходящо, с възприятията във физическия свят?

Книгата му е път, който се създава, докато четящият се препъва или крачи през нея към преживяването на собственото си духовно усърдие и разпознаването на това духовно усърдие у другите. И това днес е по-важно от всякога. Днес, когато здравето е редуцирано до почти механистично разглеждане. Когато нашата способност да бъдем автономни, както и умението да приемаме, че и другите имат такава способност, е ерозирала, вследствие на страха. Материалните съображения трябва да бъдат взети предвид, разбира се, но без приемането на духа, нищо не може да се види в перспектива и цялото човешко същество изчезва пред науката. Да откриеш отново човешкия дух, индивидуализиран във всеки човек, поражда силата да издигаме себе си чрез собствената си воля до моралните интуиции, от които имаме отчаяна нужда във времето, което се изправя пред нас днес.

Това съвсем не означава хората да правят това, което им скимне, без мисъл за другите и земята. Това би било егоизъм или по-точно да подчиниш нечий интегритет, нечия почтеност, на егоистични мотиви. За разлика от това, всяка деятелност, родена във Freiheit, в процеса на ставане свободен, е пронизана от осъзната отговорност както за самата деятелност, така и за последствията от нея. Аз не мога да обвиня никой друг, защото сам съм й дал живот.

Това е нивото, на което един свободен акт става морална постъпка. Защото истинската моралност е отвъд задълженията, стремежа към признание и разбира се, отвъд парите. Това е ниво, където индивидуалният дух, неговата съзнателна воля, е в хармония, в синхрон с това, което индивидуалният човек смята, че има нужда да бъде направено. Човекът извършва тази постъпка, не заради външен или вътрешен натиск, но от любов към това деяние.

Причината тази книга да се струва трудна на мнозина не е, защото идеите й са сухи или прекалено интелектуални, а защото всеки трябва да запали нов живот вътре в себе си, докато я чете. Цялата композиция, както и взаимовръзките между отделните концепции е такава, каквато може да се открие в един жив организъм. Всяка част е изражение на цялото и всички части са в общение, в единство едни с други. Те се променят и адаптират с промяна на контекста им.

Само този, който се стреми да възприеме това и да мисли самите мисли, отправяйки се на път с тях (и също, разбира се, борейки се с тях), е в позиция да си направи здравомислеща преценка за книгата, защото по този начин всеки преценява собствената си вътрешна активност. Пътуването му с книгата се превръща в негово собствено пътешествие, не защото приема сляпо написаното от Щайнер, а защото има собствените сърдечни сили и воля да отстрани баналните си симпатии и антипатии, и да й вдъхне живот вътре в себе си. Книгата буквално се разраства, докато човек работи с нея. И като неин читател, човек има възможността също да расте.

 

Светлина

 

Точно затова едно от ключовите упражнения е да наблюдаваш собственото си мислене. Така започват да изникват нови въпроси: Какво представлява мисленето? Къде се случва то? Кой е този „Аз“, който не просто го създава (или следва), а го наблюдава? С неподражаеми думи Щайнер казва в началото на девета глава:

„Да наблюдаваш мисленето означава да живееш по време на наблюдението направо сред тъкането на независима духовна реалност. Наистина може да се каже, че ако някой иска да обхване есенцията на духовното под форма, която е на директно разположение пред всяко човешко същество, той може да го направи чрез самостоятелното мислене. Самостоятелно в смисъл, че не е необходима външна помощ, дори тази на физическия мозък!“

Прочитането на книгата с половин внимание, няма да ни доведе до никъде. Освен може би до фрустрация и скука. Но когато човек наистина влезе в общение с идеите, се ражда нова сила. Тя не идва само от книгата. За всеки човек, тя идва и от неговия „Аз съм“ като духовно същество, което осъзнава и поема в ръцете си моя процес на намиране на смисъл и логика, на разбиране!

Всеки път, когато човек осъзнае как неговата собствена духовна активност блясва оживена, бликва радост. Радост, която е прилив на здраве и свеж интерес към другите хора. Тя помага на човек да прозре ясно радостта, която изпитват децата по техен си начин, когато преживеят намирането на смисъл, на разбиране. Разбира се, преди това разбиране да бъде излято по калъпа на възрастните. Нека като възпитатели да не правим грешката, казвайки, че децата не обичат да мислят или че това е лошо за тях. Децата обожават мисленето. То отваря врати за нови реалности пред тях.

Техният начин на мислене може да разпали радост и наслада и у нас. Защото по време на тяхната, изпълнена със сериозност работа, на тяхното експериментиране и игра, те оживяват света, докосвайки го със супер живото си същество. Те творят чрез магията на гласовете, идеите, картините и жестовете. Радост, креативност, свръхживост, учене и любов, все качества, които ще са ни все по-необходими в живота, който ни очаква занапред!

В лекция, изнесена през октомври 1918 г., две седмици преди края на Първата световна война, Щайнер е обяснил по много ярък начин важността на книгата. В мен се появи силен вътрешен импулс да бъде чуто казаното от него сега, когато нашата съвременна световна война с вируса е стигнала кулминацията си в глобалната ваксинационна програма, която вече се движи на високи обороти. И която заплашва да раздели още повече хората един от друг.

В следващите цитати (с изключение на последния) оставих думата „свобода“ непроменена, но приканвам читателите да държат в ума си разликата между нея и „Freiheit“, която обясних по-горе. Също така леко адаптирах превода, за да бъде в по-голямо съзвучие със съвременните начини на изразяване, но без да променям смисъла на думите, казани от Щайнер. Цитатите са в курсив, за да се различават от моите изречения. Думите на Щайнер звучат актуално и днес! 10

„Исках да демонстрирам, че концепцията за свобода е универсална концепция, която обаче могат да разберат и наистина да почувстват какво е свободата само тези, които възприемат човешката душа не само като арена на земни сили, но и като средина, през която струи целият космичен процес, който може да бъде разбран в нея. Само когато човек се отвори към този космичен процес, когато съзнателно го преживее вътре в себе си, когато осъзнае, че този вътрешен живот е от космическо естество, ще стане възможно да достигне до философия на свободата.

Тези, които следват тренда на модерното днес научно познание и позволят тяхното мислене да бъде детерминирано единствено от сетивни възприятия, не могат да достигнат до философия на свободата. Трагедията на нашето време е, че студентите в нашите университети (а днес дори и децата в предучилищна възраст!) биват обучени да впрягат мисленето си само в сетивно-възприемаемия свят. Като последица ние се оказваме неволно впримчени в епоха, в която сме малко или много безпомощни в лицето на етичните, социалните и политическите въпроси. Защото когато мисленето е завързано за краищата на престилката на едно изцяло сетивно възприемане, то никога няма да е способно да постигне вътрешна свобода и така да се издигне до нивото на интуициите. А то трябва да се издигне до това ниво, ако иска да вземе активно участие в човешките дела.

Интуициите, разбира се, могат да бъдат преживени само на ниво индивид. Те са живи идеи, пълни с възможности, които веднага могат да ангажират волята, но само ако човек реши, изхождайки от Freiheit, да им даде воля. Те не са нито автоматични, нито инстинктивни.“

Щайнер продължава по-нататък, обяснявайки, че посредством упражняването на този етичен индивидуализъм, както го нарича той, всеки може да бъде сигурен, че във времена, в които злите тенденции се сгъстяват, той може, ако се издигне до интуициите, да трансформира злите тенденции в това, което за Съзнателната душа (съвременното съзнание, което е способно да погледне към себе си) е предопределено да се превърне в принцип на доброто, подобаващо на достойнството на човешкото същество.

Още повече, този начин на живот и интерпретиране на реалността има мощни социални въздействия, които са извънредно важни днес, когато хората биват насъсквани един срещу друг, заради различните си възгледи за кризата, както и за различното си отношение към налаганата с все по-голямо насилие официална линия. Щайнер продължава:

„Аз предвиждам идеята за свободен живот в общност, където не само отделният индивид предявява собствената си свобода, а където свободата ще бъде разбрана като импулс за живота в общността, посредством реципрочните връзки между хората в социалния живот. Затова без колебание написах в книгата: „Да живееш, обичайки това, което правиш и същевременно да оставиш другите да живеят, като напълно разбираш чуждата воля, е фундаментална максима на свободните хора. Те не познават друго задължение, освен това, с което тяхната воля интуитивно влиза в хармония. Как биха насочили волята си в дадена ситуация ще зависи само от способността им да достигат до идеите.“

С други думи къде ще бъде вложена нашата воля зависи от способността ни да достигаме до подходящи интуиции. Това показва колко практична е идеята за свободата, понеже се допълва от реалните ни постъпки на земята. Малко по-късно той продължава:

„Свободата е единствената дума, която днес веднага придобива ореола на истината. Ако свободата беше разбрана в смисъла, за който намекнах тогава, всичко, свързано със световния ред днес, би звучало тотално различно.

Днес говорим за какви ли не неща – за мир, основан на справедливост, за мир, наложен със сила и т.н. Но това са само празни слогани, защото нито „справедливост“, нито „сила“ имат връзка със своето оригинално значение. Днес идеята ни за справедливост е напълно объркана. Само свободата, ако беше приета от нашите съвременници, можеше да събуди у тях фундаментални импулси и да ги доведе до разбиране на реалността. Ако вместо кухи фрази от рода на „мир, основан на справедливост“ и „мир, наложен със сила“, хората бяха говорили за мир, основан на свобода, тогава тази дума би заехтяла по света и в епохата на Съзнателната душа би запалила в човешките сърца усещане за сигурност.“

И малко по-долу:

„Денят, в който осъзнаем, че е загуба на време да говорим за празни концепции като право, насилие и пр., и че идеята за свободата може да доведе до реалността, само ако бъде разбрана по пътя на духовната опитност, този ден ще възвести новото зазоряване на човечеството. За тази цел хората трябва да преодолеят дълбоко заседналата в тях апатия. Трябва да изоставят практиката, широко застъпена в научните среди днес, да се коментират какви ли не социални въпроси и всякакви безплодни средства за социални и политически подобрения. Това, което се стремят да постигнат в тези сфери, те трябва да се научат да създават върху солидната основа на духовната наука. Идеята за свободата трябва да бъде закотвена в науката за свободата.“

И накрая – и този път върнах ключовата дума към оригиналния немски вариант, за да могат читателите да я преживеят в себе си:

„Човечеството трябва да осъзнае как светът би могъл да бъде трансформиран, ако бъде разбрано значението на Freiheit. Freiheit не в смисъл на своеволие, а Freiheit, родена от свободомислещия дух и силно дисциплинирания ум. Ако хората разберат значението на Freiheit и нейните институции за света, светлината, която мнозина търсят днес, би осветила тъмнината, която преобладава в съвремието ни.“

Бенджамин Чери

Тайван

* * *

Бенджамин Чери вече 44 години е свързан с валдорфската педагогика като начален, гимназиален учител, създател на училища, ментор и обучител на учители в различни обстоятелства и култури. Посещавал е училища в пет континента, 7 години е ръководил Форума за валдорфска педагогика в Китай (China Waldorf Forum). В момента води обучения в Тайван и пише книга върху познанието за човешкото същество и как чрез това познание да се трансформира гледната точка към предизвикателствата в образованието.

Можете да се свържете с Бен на: bencherry2003@hotmail.com

* * *

Бележки:

1.Един забележителен пример е привидната щедрост на Фондация Рокфелер, която посредством грантове е имала огромно влияние върху образованието, както и върху прехода от органично селско стопанство към монокултурно такова, което не само е понижило качеството на храната, но и е унищожило почвата в толкова много части на света, без значително да е намалило бедността и недохранването.

2.Един от многото източници е UK Column News, който предава и интерпретира новините най-вече, но не само, в Обединеното Кралство три пъти седмично. Горещо препоръчвам също видео записите на Ивор Къминс (Ivor Cummins) и професор Долорес Кахил (Dolores Cahill). И двамата са учени с голям опит, които имат задълбочен поглед не само върху човешката биология, но и върху опасностите, пред които сме изправени днес. Всички три източника са свободно достъпни в Интернет.

3.Тук се има предвид понятието „Великото зануляване“ („Големият рестарт“), изковано от лидерите на Световния икономически форум и най-вече от неговия основател и изпълнителен директор Клаус Шваб. То е детайлно разгледано в книгата му „Четвъртата индустриална революция“, наскоро издадена на български от издателство „Хермес“.

4.Ентелехия (ἐντελέχεια) е концепция на древногръцката философия, означаваща реалността и пълнотата на всяко нещо, преди всичко живо същество, както и това, което привежда нещо от потенциално състояние в реално съществуване и го поддържа в съществуване. Думата е неологизъм, вероятно съставен от Аристотел (за първи път се появява при него). Ентелехията, според Аристотел, в много отношения е идентична с жизнената сила на душата и е реализация на способностите, присъщи на дадено същество. Ентелехия във философията е тази, която осъзнава или прави действително онова, което иначе е просто потенциално.

5.Най-всеобхватното изследване на световната парадигма от гледна точка на антропософското духовно изследване е „Въведение в Тайната наука“ (GA 13) от Рудолф Щайнер.

6.Намекът ми за множеството животи на земята не е просто фраза, а нещо, към което можеш да се обърнеш дори с рационалния си ум, стига човек да го направи непредубедено. Кратко онагледяване на това е дадено във втора глава на книгата „Теософия“ на Щайнер (GA 9), Също така в GA 182, изнесена през 1918 г.

7.Ясни и завладяващи описания на това са дадени например в „Ръководни антропософски принципи, антропософски път на познанието, мистерията на Михаил“, написана от Щайнер през 1924/25 година (GA 26).

8.Философия на свободата (GA 4).

9.Цитатите са от 6-та лекция на „Историческа симптоматология“, изнесена от Щайнер на 27.10.1918 г. в Дорнах (GA 185). По това време „Философия на свободата“ е преиздадена.

Статията е публикувана в последния брой (524) на Waldorf Today.

Превод: Надежда Костова

Картините са на John Stolfo