Инспирация и медитация
…Трудно ще бъде постигнатото отново волево да се премахне засиленото с най-голямо усилие мислене като резултат от медитацията. Обикновената безсилна мисъл е сравнително лесно да се отстрани. Но човек е свързан повече вътрешно-душевно с развитото от него засилено мислене. Трябва да се приложи мощна сила, за да се абстрахираме от него. Но тогава се случва нещо особено, именно сега се постига човек да остане изцяло съзнателен, да няма никакви сетивни впечатления и въпреки това да не заспи, а да е буден. Но не остава само будността. Сега, когато човек постави празното съзнание насреща на неопределеното, на навсякъде неопределеното, в него прониква същинският духовен свят и той си казва: Ето, той идва. Докато преди само се е виждало в извънземното физическо обкръжение, което е всъщност етерното обкръжение, докато се е виждало пространственото, сега като от неопределени далечини през това космическо обкръжение нахлува от всички страни същинската духовност… Събр. съч. 234 Антропософията: обзор след 21 години. Напътствия за нейното утвърждаване в света, Дорнах (1924), стр. 75, немско издание 1994 г.
Инспирацията и музикалният елемент
…Когато се издигнем от имагинацията към инспирацията, стигаме до въздухообразния човек, до това, което в човека е въздухообразният елемент. А когато се издигнем до инспирацията, стигаме до един начин на възприемане, който е много подобен на слушането на музикалните тонове, хармонии, мелодии, много е подобен на музикалното слушане. Инспирацията няма вече общо с нещо понятийно, а с нещо, което и във възприемането е вид музика. Музиката не трябва винаги да бъде чута, когато е духовна, тя може да се чувства. Но в същността си всяка инспирация има нещо музикално.
Особеното тук е, че за формата на човешките вътрешни органи, които всъщност обслужват развиващата се организация на тялото чрез храненето, дишането и т.н., за органите е характерно, че всичките им органични форми не могат да се обяснят с каквито и да било механични закони. Дори имагинативно те не могат да се обяснят. Безсмислица е формата на белите дробове, формата на черния дроб да се обяснява от положението как са разположени клетките или от съотношенията на тежестта. Всички вътрешни органи, които съдържат развиващия се живот, са изградени от формообразуващите изграждащи сили на въздуха.
Каквото се случва там, може да се сравни, но съвсем грубо, с пораждането на Хладниевите звукови фигури. Посипани с пясък метални плочи се закрепват в една точка и с цигулков лък се довеждат до звучене. Пясъкът се подрежда в определени форми в зависимост от това как се борави с лъка. От формиращите сили, които пораждаме във въздуха, се образуват пясъчните фигури. Така вътрешните органи на човека се образуват от всеобщите формообразуващи сили на въздуха. Те са извлечени от формообразуващите сили на въздуха.
Белите дробове действително са изградени от дихателните сили, но и другите органи. Само че другите органи повече или по-малко са изградени по обиколен път, докато белите дробове са образувани директно. Този факт, че човешките органи са изградени от формиращите се трептения на въздуха, може да се разбере само чрез инспирацията. Това, което се формира от въздухообразното, именно формите, е подобно на музикалния елемент, както и в основата на звуковите фигури лежи нещо музикално. Организацията на човешките вътрешни органи, на въздухообразния човек трябва да се опознае чрез инспирацията.
Вижте, не е за чудене, че още в старото Средновековие истинското разбиране на човешките органи е било изгубено, понеже е била изгубена инспирацията, защото инспирацията е единственият път, чрез който могат да се разберат вътрешните органи. Иначе те могат да се нарисуват въз основа на сецирането на трупа, но не могат да се разберат… Събр. съч. 316 Коледен и Великденски курс за лекари, Дорнах (1924), стр. 93 и сл., немско издание 1980 г.
Инспирацията и органите
…Когато човек възприема материалното, той носи в душата си този външен материален свят образно като душевно-фино, душевно-слабо отражение. Когато се учим да обхванем в празното си съзнание духовния свят около нас, в душата ни навлиза нещо ново.
Представете си, че виждаме този материален свят чрез инспирираното си съзнание, като проникнат от духовния свят. Сега в душата на човека не нахлува образно това, което се разглежда духовно, а сега той учи да опознава духовността навън и как тя се отразява, как се отпечатва във вътрешността на човека, а там тя се отпечатва като неговите физически органи, като бели дробове, черен дроб, сърце, бъбреци и т.н., като всичко, което материално се намира първоначално във вътрешността. Налице е пълно обръщане, реципрочност.
Докато за обикновеното съзнание материалният свят се отразява в нас по духовно-душевен начин, духовният свят се отразява в нас чрез нашите органи. Ние се опознаваме вътрешно като физически човек, когато възприемаме духовния свят около нас… Събр. съч. 82 За да стане човекът изцяло човек. Значението на антропософията в съвременния духовен живот (1922), стр. 88, немско издание 1994 г.
Инспирация и педагогика
…Между смяната на зъбите и половата зрялост изживяваме вътрешния си живот телесно-душевно-духовно така, че това, което става несъзнателно, е реалност, но може да се разбере само чрез инспирираното познание. Външното интелектуалистично експериметиращо познание не може да знае какво всъщност се изгражда в човека през детските години. Всичко не се формира според природни закони, а според художествени, арт-импулси. Тогава в нас работят произлизащи от Всемира инспирации. Възрастните могат да посочат на децата между седмата и четиринадесетата година, само за какво копнеят, накъде се насочва цялото им чувстване и воля, само ако знаят нещо от инспирираното познание. Ние ще можем да обучаваме и възпитаваме децата, когато познаваме произлизащите факти от инспирираното познание за света… Събр. съч. 82 За да стане човекът изцяло човек. Значението на антропософията в съвременния духовен живот (1922), стр. 43 и сл., немско издание 1994
Инспирация, патология и терапия
…Следващата степен на надсетивното познание се постига чрез това, че все повече се изгражда противоположната страна на медитирането и концентрирането. Когато се постигне отново да се отстранят от съзнанието укрепналите мисли, целият имагинативен свят, който първо сме постигнали, когато се изпразни съзнанието, тогава много скоро то се изпълва със събитията на духовното обкръжение, които са съвсем различни от всичко, което сме познавали досега. Сега се научаваме да познаваме един свят, към който изобщо не можем да приложим нашите обикновени представи за пространство и време. Сега опознаваме един истински душевно-духовен реален външен свят, също така конкретен, както е нашият реален сетивен свят. Чрез тази втора степен на познанието първо опознаваме вечната същност в нас като преекзистентна, съществуваща преди раждането. Чрез това имаме възможност да проникнем в това от външния свят, което не само живее, а живее и чувства, изживява така вътрешния живот в живо формиране, че този вътрешен живот се реализира в усещания. Така опознаваме това, което се намира в обкръжението ни като животинска същност. Стигаме дотам да съзерцаваме това, което живее в усещанията като по-висша надсетивна същност. Научаваме се сега истински вътрешно да се съзерцаваме. Когато се издигнем до инспирираното познание, се научаваме точно да познаваме какво всъщност се случва в обикновеното съзнание. Преди всичко опознаваме, че когато мисловният процес протича в обикновеното мислене, в обикновеното съзнание, не в имагинативното мислене, тогава не се извършват изграждащи процеси, а разграждащи, всъщност нервният живот е разграждащ.
Когато в известна степен органичната дейност, необходима за мисленето и чувстването обхване тези органи на човешкия организъм, които не бива да се обхващат от нея, се поражда това, което имаме в патологията, именно болестта. Но ако с подобно познание обхванем външния свят, тогава стигаме до съответния процес на полярното противодействие. Медицинския агностицизъм надхвърляме не като отричаме съвременната медицина, а като признаем това, което тя може да прави (например отлично и фино диференцирано описание на болестта), но същевременно да намерим пътя, за да прибавим допълнението, което тя не може да открие чрез самата себе си… Списание Европеец, брой 2/3, брошура 7, стр. 35, лекция от 11.5.1922 в Лайпциг, немско издание 2003 г.
Извадките за подбрани от Нели Хорински
Всички публикации по темата в раздела "Съвременно посвещение"