Игор Фишман: За съвременното състояние на Антропософията и как да се излезе от него (из Рождественска конференция, онлайн, декември-януари 2020-2021 г., трета част)

Submitted by admin 2 on Вт., 19/01/2021 - 09:51
Игор Фишман

СЛОВО НА СЪЩЕСТВОТО МЕТОДОСОФИЯ (ИГОР ФИШМАН), 27.12.2020 год.

Въпрос към Съществото Методософия: Не е ли така, че този, който ражда „новото“, е нужно сам да се роди в това „ново“, за това „ново“?  Как да бъде родено това „ново“? Или отново духовният свят трябва да роди нещо за нас?

Съществото Методософия (Игор Фишман): В доклада на Ричард (един от лекторите, бел.пр.) голямо внимание се обърна на 100-годишния ритъм, на тези значителни събития, които се случват в антропософското общество. При това трябва да се отчете, че това, което се случва в Антропософското общество до 1924, почти до 1925 год. – това са били действиs на велики посветени.

И затова в течение на първите 24 години на новия 21 век ние бихме могли, ако работим дълбоко с това, да преживеем как посятите от Щайнер преди 100 год. семена израстват в нов импулс на антропософията.

Обаче, ще преминат още няколко години, ще настъпи 1924 год., после 1925 год., непосредствената дейност на Рудолф Щайнер на земята ще приключи, в действие ще навлязат 100-годишни отражения вече на съвсем различни сили.

И затова може да бъде чут определен призив. Той не прозвучава явно, а е призив между казаното от лекторите: че е необходимо сега да се направи нещо много интензивно, защото след 2024 год. условията няма да са така благоприятни, а напротив. 

Освен това, пред нас прозвуча астрософски коментар именно към този настоящ момент. Оказа се, че Луната сега създава твърде благоприятни възможности за поправяне на тази карма в личния хороскоп на Рудолф Щайнер, която очевидно не му се отдава в живота по много обективни причини да поправи.

Затова сега може да се постави въпросът не само „какво би трябвало да успеем да направим в близките 4 години, за да бъдат използвани благоприятните кармически условия“, но и „какво може да се направи точно сега, за да бъдат използвани благоприятните космически условия“.

Доколкото при нас сега се случва Рождественска мистерия, то „тук и сега“ ние бихме могли да опитаме, разбира се, това е определен риск, определено встъпване в нищото, но все пак да опитаме да вземем участие в такава мистерия, в която сега се ражда Младенеца, и към него в качеството на влъхви са дошли посланици от това общество, което е било създадено преди 100 год. при официалното откриване на Гьотеанума, през септември 1920 год., и Ричард е неговият посланик в качеството на влъх.

Ние можем да попитаме: какво е посланието на раждащия се тук и сега Младенец, да кажем условно – възраждащото се Антропософско общество, което през 1920 год. се оказва именно с такова намерение. 

По този начин, сега не да се обсъжда възможна, бъдеща среща, а да се преживее сега тази среща: Ричард в качеството се влъх, от някакъв мистериен център, който отдавна работи за възраждането на Антропософското общество, приема това послание. А тези от участниците, които преживяват, че „Младенецът това съм аз“, не просто да гледат на случващото се като интересно зрелище, а да се опитат да приемат това лично в душата си, за да може да се роди отговор.

Ричард носи инспиративно съдържание, и той е чакал да го предаде по някакъв начин. Вие бихте могли да се превърнете в Младенец – и баща и майка, които приемат даровете, - и тези, които също чувстват, не само влъхвите (лекторите, бел.пр.), и от залата, от пастирите, също могат да се превъплътят, мислено да излязат на сцената, да създадат рождественска сцена, на която Ричард би могъл мислено да влезе и да донесе своите дарове, своето послание от мистерийния център, който той представя тук.

 

Антропо-София

 

* * *

Съществото Методософия, заключителен коментар след мистерийното действие (Игорь Фишман):

Нека да възприемем мистерията като едно цяло. Влъхвите са били пазители на древната звездна мъдрост. Сред нас се оказа Анатоли, който се занимава с антропософия и астрология, развивайки тази област, която се нарича астрософия и се превръща в съвременна звездна мъдрост. И подобно на това, както преди 2000 год. влъхвите получават благата вест от звездите, че се ражда Младенеца, и са тръгнали след звездите, така и ние днес, съвършено неочаквано – това не беше подготвено никъде, не е правено нищо специално – ние получихме такава вест, че можем да поправим кармата на Рудолф Щайнер.

Сега, благодарение на Едуард се разкри в какво е бил този кармически възел, който ние трябва да поправим. Този възел е свързан, наред с други неща, най-важното, с онова, което Рудолф Щайнер трябваше да направи, за да се проведе Рождественското събрание. А именно – Рудолф Щайнер, за да се свържат физическият свят и духовният свята, за да могат висшите сили да слязат директно вътре в Рождественското събрание, заради това Рудолф Щайнер е трябвало да вземе върху себе си кармата на цялото Антропософско общество, а това значи – на всеки антропософ поотделно, до всички бъдещи времена. И както беше казано, че това е бил огромен риск от негова страна, защото ако антропософите не изпълнят призива „Да чуят това човеците…“ (из „Медитация на Основополагащия камък“, бел.пр.), то ще остане кармически дълг.

За това скоро след Рождественското събрание Рудолф Щайнер казва: сега Рождественското събрание за нас е или всичко, или нищо. Това означава, че или хората ще чуят това, което висшите йерархии говорят, и тогава силите на висшите йерархии ще направят Антропософското общество мистерийно сакрално директно продължение на духовните сили. А ако хората не чуят това, то тогава това, което ще се случва след 1924 год. – Антропософското общество без Рождественското събрание ще бъде нищо. Може да се счита, че него го няма. Главната вражда между двамата най-близки човека – Мари Щайнер и Ита Вегман, показва, че е „нищо. И макар че те се помиряват по-нататък в своя живот, това вече не променя нищо във външния ход на събитията.

Пита се: какво можем да направим сега ние, ако дори и те, великите, нищо не са могли да направят?

А ние, въпреки това, можем да допуснем, че това Рождественско действие, което се случва сега, всъщност не е някаква игра (пиеса). Ние не просто играем влъхвите, пастирите, Йосиф и Мария. А Младенеца реално се ражда в това пространство.

И може да си помислите, че всички това е било игра, и скоро да забравите за него, както това е станало през 1924 год. А можете да решите за себе си: този път няма да забравим за случилото се и на всяка цена ще го приемем в сърцето си. А какво значи това? Това значи, че това е болест на разединението, на самодостатъчността, на изолираността, че всеки сам по себе си не е лош, както и Мари Щайнер и Ита Вегман бяха изключителни с поредицата от предишни въплъщения.

Може да се попита: Как? Как да я преодолеем?

              Отговорът на въпроса „как“ е от компетенцията на методософията. Но според дълбокия окултен закон не може да се даде пълен отговор на въпроса „как“ – в смисъла на Гьоте е още по-важно да си спомним неговата фраза по отношение на „какво“ и „как“. В дадения случай няма да дойде отговор на въпроса „как“, докато няма пълно самоопределение по отношение на „какво“. Съществото Методософия казва, че неразрешимата загадка на „как“ ще започне да се разкрива само след сериозно вътрешно решение на „какво“.

            А именно: Младенеца се роди и ние носим отговорност за това.

            Когато се случи това „какво“ и освен това то бъде идентифицирано какво е това – третият импулс на антропософията или новата Изида, която стои зад скулптурната група, или това е самото същество на антропософията, което иска да се инкарнира напълно в тялото на Антропософското общество?

            Може да няма отговор на този въпрос, но може да се появи дълбоко чувство в сърцето, че Младенеца е тук. И ние не можем просто да го изоставим, вървейки по старите жизнени пътища, а заедно трябва топло да го обичаме и да се грижим нежно за него.

Огромна благодарност към Ричард и всички, които бяха на сцената и приеха това послание, и благодарение на които мистерията се сбъдва.

Превод: Дорина Василева

Следва!