Една антропософска гледна точка към коронавируса и духа във всяко човешко същество

Submitted by admin 2 on Вт., 24/11/2020 - 20:10
Ариман и Луцифер

КОРОНА ВИРУСЪТ И ДУХЪТ ВЪВ ВСЯКО ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО

В тези изпълнени с предизвикателства времена, се замислям какво би могло да бъде антропософското отношение към тази Ковид-19 пандемия. Има толкова много теории – и антропософски, и други, които сме приканени да възприемем и да обмислим. Може би и вие като мен получавате линкове към повече видеа и сайтове, свързани с пандемията, отколкото е възможно да се гледат, ако човек иска да му остане каквото и да било време далеч от екраните и да успее да поддържа въобще някакъв вид нормален живот.

Единственото, което мога да правя е да гледам, да наблюдавам и да се опитам до достигна до някакви заключения за това, което става. Едно от тези заключения е, че почти никой от нас, включително повечето доктори, учени, политици, академици и експерти, не знаят почти нищо за Ковид-19. Цялта информация, която получаваме от официалните източници е объркваща, постоянно меняща се и често противоречива. Това е много объркващо за тези от нас, които търсят нещо сигурно, за което да се захванат. Писателят Paul Kingsnorth е обрисувал тази дилема много добре: 

„Бих искал да мога да кажа, че знам как да действам при това положение или какво да проуча. Бих искал да ви науча и вас, за да разберете и вие. Ще ми се да съм пророк във време, когато пророци са ни тъй необходими.

За съжаление, не съм квалифициран за тази роля. Не знам абсолютно нищо. И разбирам, болезнено, че именно това е бил мотя урок през цялото време.

Съвсем нищо не знам.

Обществото ми съвсем нищо не знае.

Всичко онова, което съм възпитаван да считам за познание: Отличните ми оценки, оксфордските ми дипломи, всичките книги, които съм прочел и написал, всички аргументи, които съм се научил да формулирам, понятията, които съм се научил да произнасям. Цялата тази мозъчна дейност, всички тези европейски начини на гледане, разбиране, контролиране, управляване и даване на насоки на света:

Нищо.

Нищо от това не върши работа.”

Тогава какво трябва да научи нашата глобална Западна цивилизация от тази пандемия? Нищо – защото не сме екипирани да разбираме истинския урок, който ни се предлага.

Не можем да научим урока, защото нашата материалистическа култура, съсредоточена в главата, не вярва в съществуването на света, от където той идва, а той е един нематериален свят.

В едно ценно писание за коронавируса поставих голямо ударение върху положителните ефекти от локдауна – подобрението в чистотата на въздуха, намаления шум от коли и самолети, ползата за природата и дивите животни, засиленото усещане за общност, която се грижи за по-слабите си членове и надеждата, че тъй като толкова много от нас не искаха да се върнат към „нормалното“, правителствата ще забележат и ще спрат да говорят за икономически растеж, сякаш нищо друго не е от значение. Тези надежди не продължиха за дълго, разбира се.

Също така допуснах, че е възможно да съм наивен и че всички ние сме били изиграни от сили, съвсем не благоразположени към хората, позовавайки се на бързината, с която бяха отнети гражданските ни свободи, на многото ограничения, наложени в обществения и семейния ни живот и щетите, нанесени върху икономическото ни положение. С всеки изминал месец става все по-ясно, че този по-песимистичен възглед е все по-валиден и че човечеството е навлязло в много мрачен период.

Възможен отговор на призива на Paul Kingsnorth за истинско познание за вируса може да се намери в книгата Пандемията от коронавирус – антропософски възгледи (The Coronavirus Pandemic – Anthroposophical Perspectives) на Judith von Halle, на издателство Temple Lodge. Тя е преведена на английски от немския оригинален текст, от Frank Thomas Smith. Ето един от няколкото коментара от антропософска гледна точка, които според мен са наистина полезни. Въпреки забележката на фон Хале, че й липсват научни познания или скромното й описание на нейните трудове като „мотивационни фрагменти, предназначени за свободно разглеждане“, това, което тя пише, има поне за мен усет за истински антропософски духовни изследвания. Тя е написала това за антропософска аудитория в отговор на въпроси по-рано тази година от членове на филиала към Свободната асоциация по антропософия - Лазар-Йоан, - така че понякога използва език и идеи, с които читателите може да не са запознати. Поради това се опитах да включа хиперлинкове към източници на допълнителна информация навсякъде, където това би могло да бъде полезно, или пък дадох кратки обяснения в курсив.

В такъв кратък пост няма да успея да отразя пълния набор от нейните прозрения, затова ще спомена само онези нейни гледни точки, които според мен са от най-голямо значение.

Освен всички човешки страдания и неудобства, предизвикани от коронавируса, духовните причини зад него са изключително обезпокоителни. Ако не искаме настоящата пандемия не бъде първа в поредица от катастрофи, човечеството е призовано да направи някои големи промени в начина, по който живее. Фон Хале предполага, че тъй като Covid-19 е пандемия, това означава, че сме попаднали в ситуация, при която се прилага кармата на човечеството като цяло - и това се случва по такъв начин, че планираната индивидуална карма бива осуетена. В такива случаи, казва тя, след смъртта на засегнато лице, чиито лични кармични нишки са били прекъснати от кармата на човечеството, не е лесно за йерархиите на ангелите да сплетат тези нишки отново. Следователно това е пълна фронтална атака върху Азовата същност на индивида (Азът е носителят на Христовия принцип или божественото в човешкото същество, което носим със себе си от една инкарнация в друга) и от това тя заключава че духовната сила, активна в пандемията, е Сорат, Антихристът, „най-могъщият духовен враг, пред когото човечеството трябва да се изправи по пътя си на развитие“, и че „вирусът е само гребенът на вълната в сравнение с това, което човечеството тепърва ще трябва да претърпи в близко бъдеще".

Във връзка с тази последна точка фон Хале казва, че:

“Днес преживяваме атака – предизвикана от нас, човешкия организъм (т.е. от цялото човечество) – върху въздушния елемент и принадлежащия му физически орган – белите дробове – в следствие от нашето увредено, не животворно мислене (тук се има предвид понятието “жива мисъл”, за което можете да прочетете повече в глава 8-ма на “Философия на свободата” на Щайнер). Но ако в бъдещето, в епохата на съзнателната душа, човечеството пропадне дотам, че областта на чувствата да дегенерира до нивото на мисълта му, тогава ще последва атака върху сърцето му. Тогава ще се появи липсата на съпричастие, което, освен с друго, е свързано със страданието на животните.”

Фон Хале също казва, че “не само индивидите, вследствие на собствената им биография, но и човечеството като цяло, е развило предразположеност към разболяване от този вирус в резултат от разпространяването на любимия му материализъм вече повече от 150 години.”

Това е зов към човешките същества да преобразят мисленето си:

“Най-голямата трудност, с която се сблъскват хората е, че не искат да признаят Аза, т.е. реалността на своя духовен произход и цел – реалността за себе си като общност от същества с чисто духовна природа, които в момента носят материални физически обвивки. Само когато това прозрение съществува, животът на човечеството на земята - съществуванието, което наистина можем да наречем живот – ще може да продължи.”

Освен ако не успеем да стигнем до ясното съзнание и разбиране, че невидимите сфери на живота са толкова важни, колкото и физическите, за пълното ни формиране като човешки същества, тогава резултатът ще бъде отчуждението от духовния живот, както на Земята, така и след смъртта. Последицата от такова отчуждение и изолация е, че един елемент, който е редно да остане в духовния живот, дегенерира, изтласкан е навън и започва да се проявява във физическия свят под формата на патогени и болести, които се появяват в живият организъм и се размножават паразитно в него.

След това фон Хале казва:

“Един друг свят, който не е бил включен в плана за развитие на човечеството, възниква чрез тази паразитна изолация. Ако човешките същества припознаят своя Аз и неговото значение, неговите задачи и възможности, тогава започва моралната индивидуализация – желаното от самите нас съзряване от животоподобно създание до едно ново божество (тук фон Хале се позовава на изказването на Рудолф Щайнер, че хората са предназначени чрез еволюцията си през еоните, да се превърнат в следващ ангелски орден – Десетата йерархия). Ако човешките същества не признаят своя Аз и неговото значение, неговите задачи и възможности, тогава ще започне едно особено аморално съществувание, едно самоизраждане от божествени създания към нови – никога преди не съществували, нито пък, в по-висшия смисъл, предвидени, субсензорни същества. Тогава човешките същества ще доведат до край отцеплението от цялото като изсмучат колкото могат повече от живия свят, който им е бил предоставен, с което ще продължават да се израждат.”

 

Коронавирус

 

Това наистина е тревожно прозрение: че човечеството, чрез безсмисленото си отричане на истинската си същност и охотното приемане на атеистичния материализъм, е застрашено да бъде тласнато от злонамерени духовни сили към една подчовешкa форма на съществувание.

Judith von Halle също казва няколко много интересни неща за вирусите:

“Тъй като вирусите на са изградени от клетки и нямат собствен метаболизъм, а само схема за размножаването си, което могат да осъществят в клетката на т.нар. “носител”, то те не са живи същества като бактериите, (много от които между другото играят незаменима роля в процеса на човешкото храносмилане, което не е вярно за вирусите). Освен това вирусите се поддържат на принципа на грешките, които се случват по време на техния процес на копиране, и които много често водят до оптимални условия – за тях. Така те са в диаметрална противоположност на основния божествен ред, а именно принципите на истината, красотата и добротата, които са в основата на творческата сила на човечеството. Причините за смъртта на клетките в човешкия организъм са тези, които оптимизират вирусното съществувание (Програмираната клетъчна смърт е неразделна част от защитата на носителя срещу нахлуването на вътрешноклетъчни патогени). Само по себе си това насочва вниманието ни към духовната същност на един вирус.

(...) Инфекцията с вируса насочва вниманието на човека с дремещ Аз обратно към чисто физически-материалните процеси и още повече потвърждава неговия и без това пристрастен материалистически мироглед. Тя въздейства на един духовен (под-сетивно духовен) импулс към физическото в човешката душа. (...) Духовното намерение на вирусите, като носители на духовното (или носители на недуховното) (...) е да причинят максимална вреда, тъй като те влизат в съприкосновение с духа на човешкото същество на нивото на девакана, - макар и на аморалното му огледално ниво, - но с духа, който човек не използва. (Тук авторката има предвид части от човешкия дух, които са превзети от Асурите , и не са на разположение на отделното човешко същество.) Ето защо те са чумата на епохата на съзнателната душа. Вирусните епидемии се отразяват на кармата на човечеството, когато индивидуалният човек не зачита индивидуалния дух вътре в себе си, а в резултат на това, в ерата, която е предназначена за ера на духовно пробуждане, човек отново се връща назад към светогледа от времето на груповите души, а това увеличава физическата сила на вирусите.”

Ще помогнат ли ваксините против Ковид-19?

“Това, че ваксините не могат да осигурят трайна защита, си проличава от импулса към мутиране, който бе предизвикан от ваксините. Разгледани от духовна гл.точка, кампаниите за ваксиниране, колкото и полезни да изглеждат в началото, не могат да предотвратят кармичното пренастройване на човечеството, предизвикано от вирусните епидемии. В най-добрия случай кармичната настройка може да се отложи. Когато духовните причини за заразата не бъдат поправени, а вместо това се приложат всеобхватни ваксини, в бъдеще ще трябва да се справяме с по-драстични последствия или компенсации. Това не е призив против ваксинирането. Целта е само да се покаже, че кампаниите за ваксиниране сами по себе си не са решение, а най-много временна мярка, тъй като без премахването на духовните причини за инфекциозните заболявания, те допринасят за избухването на други, по-мощни епидемии.”

Сега ми става ясно, че Ковид-19 е само един аспект на многостранната атака срещу хората и всичко живо на земята, който ние преживяваме. Изменения в климата, войни, шестото голямо изчезване на видовете, геноцид, материализъм, расизъм, човешката деградация, замърсяване, тероризъм, поляризация на обществото, подкопаването на демокрацията, фалшивите новини и “пост-истината”  - това са все аспекти на атаки от един и същи враг. Целта на Сорат и неговите помощници, Асурите, винаги е била унищожението на човешкия Аз (Себето, носителя на Христовия принцип или божественото живущо в човешкото същество) и да унищожи самата земя, от която Азът се нуждае за бъдещото развитие на човешката душа. Това е истинският мащаб на битката, която човечеството сега води.

Предвиждайки всичко това, Рудолф Щайнер казва:

“Човечеството ще започне да се възстановява когато, чрез работа в живота на духа, хората разберат и видят в истинската му светлина факта, че петата следатлантска епоха (т.е. епохата, в която живеем сега, и която започва от 15-ти век от н.е. до 4-тото хилядолетие от н.е.) е имала задачата да създаде материалистическо състояние на живот като етап от общия поток на човешката еволюция. Това, което хората от нашата епоха трябва да научат, е как да водят напълно съзнателна война срещу злото, което си пробива път в човешката еволюция. Също както през четвъртата епоха (Гръко-Римската епоха) е трябвало да се преборим и да приемем идеята за раждането и смъртта, така сега трябва да стигнем до разбиране за злото.”

Каква помощ имаме на разположение в тази трудна битка? Фон Хале предлага няколко неща:

“Да ограничим излагането на новини за пандемията от коронавирус до минимума, който е необходим, за да избегнем незнанието за това, което става по света. (Рудолф Щайнер, едновременно с духовните си занимания, винаги се е грижел да бъде добре информиран за външните събития и мнения.)”

“Редовната психично-духовна работа на индивида или на група индивиди, може да има огромно влияние върху физическите и духовните условия в света! Когато някои попита: Какво мога аз, отделният човек, да направя, за да повлияя на световните събития? – отговорът е: Всичко! Ако хората можеха да видят само, с физически очи, какъв ефект върху макрокосмическия контекст има взимането на решение и прилагането му - да се прави последователно една единствена медитация от един единствен човек, тогава никой не би се поколебал и той да се захване с такова упражнение. Защото възможностите са огромни! Позволете ми да ви дам това като най-голямо утешение, като най-силния лъч на надеждата в настоящата ситуация. Отделният човек държи съдбата на света в своите ръце. Това ни е дарил Христос, който вижда индивидуалния Аз като божество и се отнася към него като към божество. (...) Духовният живот трябва да се превърне в реалност в нашите сърца, а оттам и в нашето висше съзнание. Трябва да развием в сърцата си чувство за истинното, красивото и доброто, което живее в този духовен живот.”

Изговарянето на стиха от Основополагащия камък сред природата. “Изговаряйки истината – истината на космическата мъдрост – ни носи днес (може да се каже, за съжаление) съкрушително облекчение – за нас самите, за нашите ближни, за божествения духовен свят и най-вече – за физическия свят.”

Фон Хале също препоръчва Михаиловия стих “Победоносният дух” (“Victorious Spirit”), който ни показва същността на истинския дух на нашето време и чрез неговия характер не само ни кара да осъзнаем какви са настоящите ни задачи във всекидневния, практически живот, но може и да ни даде необходимата воля за изпълнението им.”

Победоносен дух

Изгори в пламък безсилието

На боязливите души.

Изгори личния интерес

Подпали самопричастието,

Така че безкористността,

Като жизнен поток на човечеството

Да царува като източник

На духовно прераждане.

(1.От Рудолф Щайнер: “Мантрически изказвания, медитации” 1903-25, GA 268)

След прочитането на тази книга останах с някои мисли и въпроси. Първо, как да не бъдем абсолютно смазани и ужасени от мащаба на нападението над хората -  особено при положение, че повечето от нас въобще не сме наясно какво става и не владеем дори най-елементарните понятия, за да започнем да разбираме какво се случва?

Има ли значение, че има толкова много хора, които ще посрещнат с насмешка написаното тук, или пък нямат никакво понятие, нито интерес, към описаното? Утешавам се с това, което фон Хале казва по-горе за огромния принос, който един или двама дупи могат да имат, когато работят с молитви и медитации. Също така намирам утеха във факта, че в момента има толкова много хора, които правят добрини един за друг и вярвам, че всичко това ще наклони везните в полза на човечеството.

Второ, какво може човек да прави срещу такива очевидно непреодолими шансове? Аз лично мога само да пиша блога си; да се грижа за хората с увреждания в специалния дом, където работя; да се грижа за близките си хора, да обгрижвам градината си като място за медитация; да бъда част от местната общност – понеже, както вече отбелязах, именно човешката солидарност и грижата един за друг ще ни преведат през тази криза. Сорат е, без всякакво съмнение, най-големият враг, който обществото е имало някога; но също таке е вярно, че наличието на враг ни помага да се самоопределим (както и своя Аз). А Сорат и Асурите нямат с какво да отвърнат, нито каквато и да било контраатака, която да сломи Христовата любов, изразена в обикновена човешка грижа и безкористност.

Трето, защо се случва това? Тук, вярвам, се докосваме до една голяма мистерия на човешката еволюция, т.е. ролята на злото в човешкото развитие.

Повече за това съм писал другаде в блога си, в случай, че някой се интересува...

Автор на блога: Джеръми Смит

Източник

 

Превод: Ати Петрова