Рудолф Щайнер и други автори за страха и неговата роля в човешкия живот (2)

Submitted by admin 2 on Вт., 19/11/2020 - 21:20
Рудолф Щайнер

Страхови състояния в ранна възраст и техните следствия

Слабостта на волята се предизвиква и когато в младежка възраст се изживяват страхови състояния, ужас и отчаяние... Събр. съч. 130, стр. 126 немско издание 1962 г.

Кошмари

…Физическият израз на нередовното дишане са нощните кошмари. Думата (на немски Albtraum) произлиза от алб или елф, така че в нея няма нищо друго освен духовен елемент, който прониква в човека, макар и да не стига до пълно разгръщане. Когато дишането е нередовно, когато азът трябва да слезе в едно низше царство, в човека може да навлезе армия от низши духове, които се срещат в астралността. Сегашното ни дишане е произлязло от един дихателен процес, който се проявява в кошмарните изживявания като наследен остатък. Някога човек не се е нуждаел от толкова много кислород, а повече от въглерод. Когато това е било нормално, когато човек е бил по-близо до растителното състояние, той е имал друга форма на съзнание, потъвал е в древното ясновидско съзнание. Кошмарът е израз на остатъка от образното съзнание, характерно за митовете и легендите… Събр. съч. 57, стр. 401, немско издание 1961 г.

* * *

...Така мъчително както е нередовното дишане в кошмарното изживяване, така мъчително би било цялото дишане, всяко дихание, ако човек би изживявал дишането напълно съзнателно. Той би го изживявал чувствайки, но мъчително за него. Затова сега то се изживява така притъпено, не като физически процес, а само в смътното чувство… Събр. съч. 293, стр. 101, немско издание 1980 г.

Страх

…Ариманичните същества причиняват чувства, които без тях щяха да се проявяват съвсем различно, това са състоянията на страха… Събр. съч. 13, стр. 256, немско издание 1962 г.

* * *

…В страховите и ужасяващи изживявания е така, че трябва да се пазим от нещо, за което вярваме, че ще ни въздейства отрицателно: човек се отдръпва с аза си назад, побледнява, кръвта се отдръпва навътре към центъра… Събр. съч. 128, стр. 117, немско издание 1978 г.

          * * *

…Склонността към такива изживявания, каквито могат да се появят съзнателно пред Пазача на прага, и които повече или по-малко инстинктивно трябва постепенно да се осъзнаят от човека в епохата на съзнателната душа – стремеж към изживявания с Пазача на прага по определена, макар и външна форма – е това, което като импулс, като инстинкт и порив действа в съвременния човек и от което хората бягат. Те се страхуват да стигнат там, където всъщност би трябвало да бъдат. Човек се стреми да опознае какво представлява като човек, каква сила има, какво е неговото човешко достойнство. Стреми се сам да се опознае като човек, да стигне най-после до един образ на човека, когато стои в сетивния свят, защото той не се изчерпва със сетивния свят, не е само сетивно същество. Във времето на инстинктивното развитие, когато не е имало стремеж човек да си създава картина за себе си или за човешкото достойнство и сила, можем да игнорираме факта, че когато иска да опознае нещо, човек трябва да напусне сетивния свят и да навлезе в духовния свят, така че в нашата епоха на съзнателната душа поне интелектуално да се запознае под някаква форма с духовния свят. Но тогава несъзнателно действа това, което трябва да се преодолее съзнателно от ученика на посвещението. В нашите съвременници този страх от непознатото, който трябва да се разгледа, действа първоначално още несъзнателно. Страхливост, ужас, липса на смелост е това, което царува в съвременното човечество… Събр. съч. 186, стр. 207, немско издание 1979 г.

* * *

…Точно по пътя, характерен за времето когато съзнателната душа трябва напълно да се събуди, разрушителните сили действат най-силно. Човек отвръща лицето си от разрушителните сили, силите на смъртта, парализиращите сили, но тогава е сляп и не може да служи на еволюцията, понеже бяга от тях. Второто, с което трябва да се запознае, но отново го отбягва, е, че непременно трябва да стигне дотам да потърси, така да се каже, нова сигурност за своето същество. Трябва да се постави в известен смисъл пред пропастта, да почувства празнотата, понеже трябва да намери центъра на съществото си в самия себе си. От това човек се плаши, от това изпитва страх.

И третото е, че в развитието си човек трябва с пълна сила да опознае, да изпита импулса на самолюбието, егоизма. Не може да навлезе в епохата, която по необходимост трябва да породи по друг начин една социална структура, освен като премине през пропастта на самолюбието и започне да изпитва обич, която не е самолюбие, а обич към другия човек, интерес към другия човек. Това хората чувстват като нещо парещо, като нещо, което ги изгаря, изяжда… Събр. съч. 186, стр. 208 и сл., немско издание 1979 г.

 

Детски кошмар

 

Страх при децата

…Как да се обясни и премахне страхът при децата? Децата често имат остатък от древното ясновиждане, поне през първите си години. Детето живее особено в съня в астралния свят, който е пълен с демонични образи. Когато чуе някакъв шум, то го отнася към такова астрално преживяване. Страхът може да се премахне чрез поощряване на чувството за самостоятелност. Да се порицава чувството на страх е безполезно. Детето трябва да бъде радостно, да има причина да се радва. В страха се обособяват определени форми на астралното тяло, а при радостта те се отварят и отблъсват негативното. Следователно страхът може да се преодолее индиректно и тогава антипатията, отблъсващите чувства се превръщат в симпатия… Людвиг Клееберг, Пътища и думи (1990), стр.114, немско издание 1990 г.

Страхът и Ариман

…Ако отидем в някоя лаборатория, в която работят много хора, ще видим колко силно астралните им тела са импрегнирани от Ариман. Ясновидецът възприема точно същите форми, които вижда в етерното тяло на някой страхлив човек… Събр. съч. 266/3, стр. 177, немско издание 0 г.

Страхът и чувствената душа

…В чувствената душа, в която се намират нашите пориви, нагони и страсти, властите, които ръководят земното развитие вливат нещо, което е много благотворно за човека, без което той не би имал правилното отношение към обкръжението, това е именно страхът.

Без страха човек би се чувствал близък с всичко висше, би искал да внесе в духовните светове съществуващата на Земята арогантна демокрация. Когато човек постави страха по правилен начин насреща на своя аз, той ще го преобрази в почитание, в смирението, за което говорихме последния път, и така ще се отнася по правилния начин към това чувство. Може да стане опасно, ако в чувствената душа страхът бъде премахнат. Това става например, когато човек е обхванат от бяс.

Тогава чувството на страх прераства чудовищно и човек изпитва ужас пред всичко, което няма непосредствено сетивно въздействие, например пред водата. Оттам така често се среща проявяващият се страх при бяса. Днес съществува аверсия да се възбуди при децата страх от призраци. В прекалена степен това е вредно, но не вреди, когато децата чувстват, че зад видимите неща цари нещо друго. Деца, които никога не са познали това чувство чрез приказките, развиват много по трудно чувството на почит, на страхопочитание. Страхът на възрастните от страха на децата от призраци наистина е излишен… Събр. съч. 266/2, стр. 439 и сл., немско издание 1996 г.

* * *

…Каквото човек притежава като страсти, пориви и нагони, цари и витае в чувствената душа. Човек трябва да има нещо като противоположен полюс за своя егоизъм. Някогашните водещи власти на еволюцията на човечеството са имали това предвид и затова са внесли страха в чувствената душа.

Човек трябва да се страхува, иначе би пожелал да има всичко от обкръжението за себе си и егоизмът му би станал прекалено силен. Това е било ясно и на древните педагози, затова разказването на приказки и истории за призраци е било фактор от тяхното възпитание. В модерната педагогика изцяло липсва разказването на децата на истории за призраци. До определена степен това обаче е необходимо за детската душа и то дотолкова, доколкото ще предизвика удивление в душата, защото оттам ще се развие страхопочитание пред нещо непознато. Дете, на което не е разказвано нищо от непознатото, великото, никога не може да изпитва преданост и почитание в по-късния си живот.

Езотерикът трябва съзнателно да преобрази страха в почитание, благочестие, преданост, саможертва.

При навлизането в духовните светове страхът трябва да се превърне в страхопочитание, затова е добре това да се възпитава във физическия свят. Но ако чувството на страх в човека е прекалено и азът не е достатъчно силен да го преодолее, не само душата се обхваща от него, но и тялото, физическото тяло. Може например да се появи това, което познаваме като бяс. Той винаги показва един слаб аз… Събр. съч. 266/2, стр. 435 и сл., немско издание 1996 г.

Страх и омраза

…Както през нощта луциферичните същества влияят на човека отвътре, така през деня влияят отвън ариманичните, мефистофеличните същества. Какво са породили тези същества в човека чрез своето влияние? Луциферичните същества донасят със свободата и азовото съзнание, най-силният израз за това е омразата. Човек никога не би мразил, ако все повече не се обособява в своя аз. А ариманичните същества забулват божествено-духовните същества за очите на хората в мъглата на майя, така че човек не вижда вече какво стои зад нещата. Така се поражда страхът. Човек никога нямаше да познава страха, ако би могъл да вижда божествените творци вместо да се сблъсква с нещата в пространството. Малкото дете опознава страха в момента, когато се сблъска с материята. Езотерикът трябва да се опита да премахне омразата и страха дори в техните най-слаби проявления, за да може да напредва с успех… Събр. съч. 266/1, стр. 476 и сл., немско издание 1995 г.

 

Страх

Страх и живот между смъртта и ново раждане

…Това, което в предземните изживявания трябва да се означи като страх, метаморфозира в новия земен живот така, че се разпада на два елемента. Това, което изживяваме като страх преди да слезем в земния свят, което изцяло изпълва душата, макар тя да иска да напусне духовния свят, става нещо друго, когато навлезе в тялото и първоначално се проявява в човека като нещо, което искам да означа като самочувствие. Това, че се чувствате самостоятелни, че имате сигурност сами за себе си, е преобразеният страх от предземния живот, а другата част, в която се преобразява страхът е волята.

Този страх е нещо, което трябва да съществува сред силите на развитието, иначе човек изобщо не би слязъл от духовното в земното битие. Той не би напуснал духовния свят. Не би имал импулс да навлезе в едно ограничено физическо човешко тяло. Че го прави, е във връзка с това, че страхът от духовния свят е съвсем естествено свойство на душата, когато известно време човек е живял между смъртта и новото раждане.

Ако би погледнал надолу в това, което лежи в основата на волята му, човек би почувствал от организма му да се издига идващият от предишния му живот страх. Това е, което трябва да бъде преодоляно при посвещението. Когато погледнем в себе си, първо възприемаме чувството, че сме един аз. Това е нещо, което не бива прекалено да се повишава чрез възпитанието, за да не изпадне човек в мания за величие, когато пристъпи в духовния свят. Но в основата на своите волеви импулси той среща навсякъде страха и трябва да го преодолява…Събр. съч. 210, стр. 120 и сл., немско издание 1967 г.

Страх и изживяване на прага

…Защо духовният свят не се появява пред човешката душа както физическия свят? Защото това, което може да изживее бъдещият духовен изследовател като току що описаните преживявания, води до поява на страх в душата. Този страх винаги се намира в душите, но не се показва като страх, а се вижда в това, че хората се отпускат, уморяват се от усилията, които би трябвало да правят, за да навлязат в духовния свят. Те стават немарливи, изгубват интерес към упражненията, но това е всъщност страхът, който не усещат, понеже не може да се възприеме като страn… Лекция в Касел 8.5.1914 г.

Страх и замайване пред духовния свят

…Хората се възпротивяват на това, което идва от страна на науката на посвещението. Те се възпротивяват, защото мислят, че ще им липсва сигурната основа на съществуването, когато сетивният свят им бъде представен в известен смисъл само като картина, като образ…Събр. съч. 195, стр. 11 немско издание 1962 г.

Страхът от новото и научната логика

…Изглежда, сякаш сборът на всички страхове, които се събират в човешката душевност, се превръща в общ вътрешен страх пред новото, страх пред още непознатите нарастващи сили на издигането (възвисяването), от които се нуждаем във всички области на душевния и външния свят.

Но този страх не се проявява в своя истински образ. Съвременните хора биха се срамували, ако този страх би се появил в своя истински образ и те биха го показали. Този страх се появява маскиран. Той се появява с маска, която не изглежда така грозно, в една дори много изкусителна маска. Появява се така, че този, който всъщност само се страхува от новото, непознатото в сравнение със старото, търси всякакви възможни логически и интелектуални разумни основания, чрез които да го обоснове.

…Всеки ден изживяваме, че в душите на хората се таи страхът от новото, непознатото. Те идват и казват: Това, което ни се казва, противоречи на сигурните научни резултати, с които може да сe докаже. Често такова привидно доказателство е така аргументирано, че човек трудно може да се изплъзне от неговата мисловна мрежа. Но тази мисловна мрежа не е нищо друго от приятна маска, зад която се прикрива страхът от новото, непознатото. И понеже е хубаво човек да си каже, че всичко може да се докаже логично, че са верни всички отделни основания срещу новото – същевременно се маскира факта, че той се страхува от новото, страх, който, ако се види, човек би се срамувал. Много неща, които днес се появяват като привидно научно обосновани с привидно строга логика, не са нищо друго освен маска на вътрешния страх от новото, непознатото… Събр. съч. 77b, стр. 17 и сл., немско издание 1996 г.

Страх пред нищото като душевно изпитание

…Двата полюса, между които се намират всички душевни изпитания, са страхът от нищото и изпадането под властта на егоизма. Всички други душевни изпитания са специализирани явления на това, което, от една страна, можем да означим като плюс на разтварянето в нищото и другия полюс – изпадането под властта на егоизма, егоитета… Събр. съч. 129, стр. 213 немско издание 1960 г.

Страх от духовния свят

   …Много хора днес имат вътрешната смелост да навлязат в изживяването на бездънното и безвремевото, вечното. Но някои хора са съдбовно предопределени да прекрачат прага. Без мъдростта обаче, която може да се почерпи само от другата страна на прага, не може да се напредне…Събр. съч. 194, стр. 201 немско издание 1983 г.

Страх от празнотата и от материализма

…Основанията за материализма не са споменатите причини, които се изтъкват, а страхът от празнотата, която човек среща, преди да навлезе в духовните светове. В основата на душата този страх дреме несъзнаван и подтиква хората да възприемат нещата само външно, материално… Събр. съч. 266/3, стр. 96

Страхови имагинации и въздействията им в съня

…Когато човек е заобиколен от болни или умиращи хора, и трябва да възприеме тези картини и след това да заспи с тях, и нищо друго не прониква в него, освен егоистичният страх, тогава имагинацията, която се поражда от тези образи и по време на съня живее в душата, се насища с егоистичен страх и това предизвиква да навлязат вредни сили в човешкото тяло. Страховите имагинации действително помагат на ариманичните врагове на човека. Ако човек изпитва благородни чувства, така че егоистичният страх да отстъпи, и ако между хората се увеличава съчувствието и взаимната помощ, и човек не навлиза в съня със страхови имагинации, а с това, което предизвиква любеща помощ, то ще представлява увреждане на ариманичните врагове на човека…

Фурии и еринии

…Какво става когато се извърши неправда? Тогава чрез нас самите се създава нещо в духовния свят. Такива духовни процеси, които се излъчват от някого, който е извършил неправда, представляват храна за определени същества, които действително се намират в духовния свят и от ясновидското съзнание се възприемат като фурии…Събр. съч. 116, стр. 127, немско издание 1982 г.

 

Извадките се преведени от Нели Хорински

Те са извадени от  Урс Шведенер