Ревматичните оплаквания и постиженията на антропософската разширена медицина

Submitted by admin 2 on Вт., 13/06/2017 - 14:52
Равматоиден артрит

Холистичните медицински насоки в засилваща се степен привличат интереса на пациенти, лекари и представители на обществения живот по целия свят. Увеличаващият се копнеж за взимане под внимание на всички измерения на човешкото същество застава първоначално безцеремонно срещу често ограничения механистичен възглед за света на природонаучната медицина. В невронауките[1], които силно повлияват настоящия медицински образ на човека, висши органични процеси като осъзнаването се извеждат изцяло от физическо-материални причини. Самостоятелната реалност на душевно-духовните сили се отхвърля като спекулативна или илюзия, и се отпраща във философско-религиозната област. За все повече хора духовността става лична житейска ралност, но най-често липсват научни понятия за взаимното разбиране между науката за духа и природната наука.

Неясни понятия като «алтернативна медицина» затвърдяват «или-или гледната точка», докато би трябвало общата цел да бъде само една медицина, която да удовлетворява, да съответства на човека с всичките форми на неговата същност. Който се стреми към пълнота, към цялост, няма да може да започне нищо с такова понятие и много внимателно ще трябва да разглежда отграничаването като шарлатанство и лечителство на лаици.

Означението «цялостна, холистична медицина» съдържа аристотелската мисъл, че цялото е повече от сумата на неговите части и при изследването на живата природа показва замяната на понятието механизъм с понятието организъм, до което Гьоте стига в своето учение за метаморфозата. Синтезиращото приближаване до комплексното понятие за целостта обаче е много претенциозна задача, която предпоставя екзактно изграждане на мислите и оттам не бива да се употребява инфлационно прекалено често. Понятието «комплементарна медицина» обаче ясно изразява, че е необходимо допълване и с това подчертава интегративните претенции да се допълни това, което досега е оставало извън вниманието, оставало е непознато. Изгубеният достъп до целостта отново се проследява и се довежда до практическо приложение в терапията.

Какво представлява антропософската медицина?

Антропософската медицина (AM) се разбира като разширение на лечебното изкуство, което не стои в противоречие с природонаучно ориентираната медицина, а изцяло признава нейните изследователски резултати. Сред комплементарно-медицинските методи тя заема дотолкова едно особено местоположение, доколкото почива върху обхватния принцип на познанието на съвременната наука за духа, която е насочена към изследването на надсетивния свят, без при това да игнорира методичните принципи на природната наука. Природната наука и науката за духа се нуждаят от взаимно допълване, ако човекът следва да бъде схванат в неговата цялост като тяло, душа и дух. Научният принцип остава същия, само че се изследва на различни равнища. В идеалния случай резултатите взаимно се допълват и както при изграждането на един тунел те се срещат по средата.

Антропософската медицина е основана от австрийския философ и антропософ д-р Рудолф Щайнер (1861–1925), роден на 27 февруари 1861 г., заедно с швейцарската лекарка д-р Ита Вегман. Основателят на антропософската наука за духа, Валдорфските училища, пионерът на биологично-динамичното селско стопанство и на тричленния социален организъм, е един от най-влиятелните реформатори на 20-ти век. Неговите идеи и иновации до днес инспирират предприемачи, хора на изкуството и науката по целия свят и повлияват в най-различни форми нашия съвременен културен и ежедневен живот.

Ревматични заболявания от гледната точка на антропософската медицина

Ревматичните заболявания принадлежат към най-често срещаните хронични заболявания в по-късна възраст. Въпреки интензивните природонаучни изследвания тяхната етиология е непозната до днес, патогенетично се приемат погрешно насочвани имунологични процеси, които чрез медиатори причиняват и поддържат един възпалителен процес, който не води до излекуване. Редом с потискаща възпалението антипролиферативна базисна терапия, на разположение има имуномодулатори като по-нови «биологични» насоки в терапията, които чрез блокади целенасочено навлизат в интермедиерната обмяна на веществата и действат имуносупресивно (потискащо имунните реакции).

Съставни същности на човека

В антропософската медициана този биохимическо-целуларен възглед се допълва с една представа, произлизаща от духовното изследване, която описва ревматичните заболявания като нарушена функция в хармоничното съпоставяне на четирите съставни същности на човека. Четиристранността на човека като израз на неговото еволюционно отношение към природните царства е централна точка в науката за духа на Рудолф Щайнер, която е подробно изложена в неговите Събрани съчинения.[2]

Кардиналните симптоми на възпалението се разбират в нова светлина от характеристиката на четирите същности на човека и се изгражда връзка с централните симптоми на ревматичните заболявания.

  • Типичните нарушения на регулирането на топлината имат голям диапазон и от повишаването на температурата в началото на болестта стигат до постоянното вътрешно мръзнене на «прегорелия» ревматично болен човек, като израз на разпадането на топлинния организъм. Организацията и диференцирането на топлината са резултат на азовата дейност в организма, която при ревматично болния трябва да бъде активирана. Като пример се споменават две лечебни средства от животински произход, които при тази индикация често се прилагат в потенцирана форма.

Apis mellifica и Formica rufa от фамилията на социално организираните насекоми показват полярни характеристики. Медоносната пчела поддържа в кошера температура от 37°, а токсикологично при ужилването се получава възпаление, пареща болка и подуване, и с повишаването на чувствителността при докосване и усещането на топлина се вижда силната връзка с топлината в организма. В лечебната характеристика пчелата показва връзка с хистеричната конституция чак и до острата фаза на възпалението със серозен ексудат.

В сравнение с нея червената горска мравка е астенично, неспокойно и неврастенично[3] същество, което чрез процеса в мравчената киселина неуморно допринася за разграждането на отпадачния органичен материал в гората. Чувствителността към климатичните промени и топлината на мравката предизвиква искусното изграждане на мравуняка, чиято температура се покачва от периферията към центъра. Съответствието с възпалителните фази с целуларна инфилтрация чак до грануломатозната форма и образуването на белези, прави от медикамента Formica важно лечебно средство особено при хроничното протичане с придружващи симптоми на изтощение и депресия.

Затоплянето и образуването на защитна обвивка се постига и чрез външни процедури като бани с дисперсионни етерични масла, разтривки, компреси и ритмичен масаж по Хаушка, с използване на етерични масла и бани с отвара от билки и Solum uliginosum – лечебна кал, Aesculus – конски кестен, Equisetum – хвощ, Lavandula – лавандула.

  • Болките са важен показателен симптом при всички ревматични заболявания, като израз на нарушение на усещанията в душевното тяло на човека, които се пораждат поради прекалено силното навлизане на душевността във физическото и жизненото тяло на човека. Нарушеното дишане навлиза прекалено силно в тялото и причинява съзнателност в него. От тази гледна точка става разбираемо, че душевното травматизиране в детството е един етиологичен фактор за ревматичните заболявания. От антропософската терапия на болките се споменават като пример няколко лечебни растения, които са прилагани успешно и тяхното диференциране може да се направи въз основа на характера на болките.

Bryonia alba, дивата лоза, е средство против болки при остро възпаление с подуване и при болки при движение, които затихват при студ, спокойствие и лек натиск. Противно на това Rhus toxicodendron, отровният бръшлян, помага при остри и хронични болки в областта на мускулите, сухожилията и ставните капсули, които се подобряват при продължително движение и затоплянето чрез него, и така могат да освободят душевното (астралното) тяло от получената спазма, придружена с чувството за скованост.

Мандрагората принадлежи към покритосеменните растения от семейство картофови, с нейните психотропно действащи алкалоиди и познатият от терапията на подаграта Colchicum, обикновеният мразовец (Colchicum autumnale), известен още като есенен минзухар (или кърпикожух), многогодишно растение, от семейство Colchicaceae, който действа силно антимитотично[4] и потискащо фагоцитозата[5]. Те се прилагат в потенцирана т.е. в нетоксична форма при болки от възпалението на ставите. Блатното растение Ledum palustre, див розмарин, расте в хладно-влажна среда и има особено отношение към типично свиващо-бодежните васкулитични[6] болки, които започват в краката и затихват при охлаждане.[7]

  • Подувания и ставни изливи[8] са израз на недостатъчно проникнатото от двете горни човешки същности т.е. «аза» и «душевното, астралното тяло» етерно тяло, което, картинно казано, «се разлива извън бреговете си». Патогенетичната основа се вижда в серозното и ексудативното възпаление, което добре се повлиява от споменатите лечебни средства Apis и Bryonia.
  • Разрушения във физическото тяло с функционални ограничения, както те се срещат при деформации на ставите, увреждания на хрущялите и тендинози[9], както се знае, трудно се повлияват. Потенциран Arandisit, калаев силикат, който свързва пластичността на калая с формиращите сили на кварца, се прилага в продължение на дълги периоди при дегенеративни и деструктивни увреждания на ставите и хрущялите, и често се комбинира с потенцирани органови препарати за активиране на регенерационните сили. В тази фаза ценна подкрепа оказва целенасочената двигателна терапия под формата на лечебната евритмия, която е терапевтично разитие на основаното от Р.Щайнер изкуство на движението – евритмията.

Както се вижда от терапевтичните примери, намирането на лечебните средства предпоставя интензивното изучаване на природните царства, от които се взимат първичните вещества. Те се преработват в лекарства чрез специалните методи на антропософски разширената фармация. И природните вещества имат специфична същност, определен израз и дълга история на развитие и метаморфоза на изграждането, която трябва да се опознае подобно на човека с определената конституция и индивидуалната биография, който се опитваме да опознаем при прегледите и в разговорите за определяне на анамнезата.

Тричленност на организма

По-нататъшна важна помощ за ориентирането в диагностичното и терапевтичното мислене на антропософските лекари представлява идеята за тричленността. За непредубедения наблюдател в човешкия организъм, както той е оформен в пространството, се констатира едно разчленяване в три главни области.[10]

При горния човек, с център в областта на главата, преобладава преди всичко нервно-сетивната дейност, което се изразява в концентрацията в тази област на сетивни органи и централната нервна система. Възприемането, мисленето и представите се опират на така наречената нервно-сетивна система.

Долният човек има своя център в областта на корема и крайниците, което се характеризира с интензивни веществообменни процеси в храносмилателните, отделителните и репродукционните органи, както и в мускулатурата. Тази функционална област се означава като двигателно-веществообменна система и образува телесната основа на волята.

Между тези полярно противоположни области средният човек, с намиращите се в гръдния кош ритмични органи сърце и бели дробове, представлява както пространствено, така и функционално разделяне. Чрез дишането и сърдечната дейност ритмично се довеждат до равновесие едностранчивите тенденции на горния и долния човек. С това в т.нар. ритмична система се създава основата за чувстването.

Тези три системи живо се проникват постоянно една в друга. Те действат и се разпростират в цялото тяло, само че тяхната централна дейност преобладава съответно в горния, средния или долния човек.

Идеята за триразделността, тричленността, позволява нов начин на разглеждането на здравето и болестите. Така погледнато болестите не се схващат само като генетични дефекти или грешки на материала, а като природни процеси, които са правомерни в съответните области на тялото, но когато надхвърлят своите граници, те се манифестират на погрешното място и не могат да бъдат приведени в равновесие от лечебната прасила на ритъма на средния човек.

Болестотворната тенденция на нервно-сетивната система се проявява във втвърдяването, склерозата, в тенденцията за кристализиране, докато двигателно-веществообменната система може да действа патологично в разтварящите и възпалителните процеси, като израз на прекомерния изграждащ живот.

Така че, т.нар. кръг на ревматичните заболявания[11] може да бъде разбиран като полярност между склерозата и възпалението и оттам да се извлекат импулси за избирането на терапевтичните стратегии.

Болестният жест на ревматичните заболявания сочи в посоката на втвърдяването, застоя, загубата на двигателната автономия, и така се схваща като прекалено силно въздействие на нервно-сетивния полюс в долния човек. Реактивният, прекомерен възпалителен процес може да доведе при ревматоидния артрит до деструктуриране на двигателно-веществообменната система в периферните стави или пък да причини, предимно при доминирането на склерозата при болестта на Бехтерев, втвърдяването, анкилозата[12] в централния, аксиалния скелет на тялото – гръбначния стълб.[13]

Терапевтични стратегии

Терапевтичният принципен концепт на антропософската медицина при хроничните заболявания е да се прилага медикаментозната терапия с фитотерапевтични и потенцирани лекарства заедно с външните приложения, при активното участие на пациента в различните области на антропософски ориентираната художествена терапия – рисуване, пластициране, музикална терапия, говорно формиране и лечебна евритмия.

Също и работата с биографията, като психотерапевтичен метод при дълготрайните болести, има голямо значение относно въпроса за индивидуалното послание на болестта и произлизащите от това стратегии за развитието. Този аспект е особено важно да се вземе под внимание точно при ревматичните заболявания, при които душевни изживявания от страна на нервно-сетивния полюс навлизат прекалено дълбоко в тялото и често остават непреработени. Също и продължителността на боледуването, която за съжаление често води до загуба на способността собствените волеви импулси да се реализират в света, налага терапевтични разговори като ориентировачна подкрепа.

Индикации в ревматологията

В комплементарно-медицинската практика естествено много често се лекуват болести, които не отговарят на критериите за класификацията на ревматоидния артрит – към това принадлежат реактивните артритиди, активираните артрози, тендинози, миалгии, чак до фибро-миалгичния синдром.

Но също при паценти със сигурен ревматичен артрит, които отхвърлят базисната терапия и биологичните средства, които поради токсичните странични ефекти са прекъснали терапията или като отхвърлящи терапията принадлежат към 40% от ревматично болните паценти, на които не може да се помогне задоволително, е възможно да им бъде предложена терапевтична помощ от лечебния спектър на антропософската медицина. Въпреки успехите на съвременната ревматология остават достатъчно индикации за терапевтични допълнения, съответни на желанието на пациента и опита на антропософския лекар, които в идеалния случай би следвало да последват в единодушие с определен опитен ревматолог.

Защото една съвременна медицина се нуждае от методичен плурализъм с индивидуален, съответстващ на дадената личност концепт, ако следва да е подходяща за различните потребности на пациентите в съвременното общество. Индивидуалното отношение между лекаря и пациента е зависимо от преценката и автономното решение на лекаря, който разглежда основаната на доказателства медицина като учебен концепт, но без да се отказва от необходимата собствена експертиза по отношение на прилагането на това външно знание върху индивидуалния пациент.[14]

Автор: Главен лекар д-р Харалд Сибер, специалист по вътрешни болести, акутна гериатрия и обща медицина SMZ-SOP Apollogasse 19 1070 Wien E-Mail: ordination@doktor-siber.at, http://www.doktor-siber.at/

Превод: Нели Хорински

Редактор: Светослав Йорданов


[1] Невронауката e научното изследване на нервната система. Традиционно разглеждана като раздел от биологията под името невробиология, днес невронауката е интердисциплинарна наука, сътрудничеща си с области като химията, компютърните науки, инженерната наука, лингвистиката, математиката, медицината и дисциплини като философията, физиката и психологията. Бел. ред.

[2]Виж Рудолф Щайнер «Теософия. Въведение в надсетивното познание за света и за предназначението на човека, Събр. съч. 9, издателство Даскалов.

[3]Виж описание на хистеричната и неврастеничната конституция като откъси от книгата «Образът на човека като основа на лечебното изкуство» д-р, д-р Хуземан/Волф поставени в интернет.

[4]Потискащо деленето. Бел. ред.

[5]Фагоцитозата (от старогръцки: φαγεῖν – „ям“) представлява поглъщане на даден обект от клетката чрез вдлъбване на нейната мембрана и обгръщането му с нея. Бел. ред.

[6]"Васкулит" е общото наименование на цяла група сравнително редки заболявания, които се характеризират с възпаление на кръвоносните съдове.Бел. ред.

[7]Общество на антропософските лекари в Германия, «Der Merkurstab». Извънреден брой, Rheumatologie. март 2001, 54-та годишнина.

[8]Набиране на ставна течност. Бел. ред.

[9]Микротравматично увреждане на сухожилието, което в началния етап протича без изразено асептично възпаление.Бел. ред.

[10]Girke M (2010) Вътрешна медицина. Основи и терапевтични концепции в антропософската медицина, издателство Salumed, стр. 20–37.

[11] Понятие за частично много различни заболявания, чиито общи белези са болките на тласъци и функционото смущение на двигателния апарат.Бел. ред.

[12]Неподвижност на дадена става в резултата на болест, травма или хирургическа намеса, при което настъпва срастване на двете ставни повърхности. Ставата не може да се движи, не функционира. Бел. ред.

[13]Girke M (2010) Вътрешна медицина. Основи и терапевтични концепции в антропософската медицина, издателство Salumed, глава Ревматология, стр. 775–827.

[14]Kiene H (2001)Комплементарна методистика на клиничното изследване.Komplementäre Methodenlehre der klinischen Forschung. Cognition-based Medicine, издателство Springer.