Скъпи приятели,
На страниците на сайта по Антропософска медицина започва поредица от публикации за причините за болестите, както и какво е здравето от гледна точка на Духовната наука.
За да можем да прозрем и приемем космичността на мирогледа, през чиято призма се насочваме към здравословните проблеми, заболяванията и граничните състояния, е нужно да имаме една добра антропософска или духовно-научна база и понятиен апарат, който е изграден именно на тази база.
Със сигурност тези извадки ще бъдет прочетени от хора, навлезли по различен начин, от различни ниши и в различна степен в Антропософията, или дори ненавлезли все още, но пък вероятно по някаква причина тези текстове ще се окажат в полезрението им. Ще възникват въпроси, ще възникват неясноти. А човек, особено когато става въпрос за здравословен проблем при него или при близки и любими хора, иска да знае, да е наясно, той търси изход. И това е напълно естествено.
Важно е да разберем, че когато тези извадки са извън дадена лекция на Щайнер, дори и извън самия цикъл, в който логично се разкрива дадена тема лекция по лекция, подобни цитати се откъсват от цялостния контекст, в който Щайнер се е изказал. И със сигурност трудно могат да бъдат разбрани от хора, които нямат антропософска основа. Не мисля, че такова неразбиране е страшно. Не мисля също, че питането е срамно. И ако действително може да се отговори, ще се отговори и ще се помогне.
Друго важно нещо е, че Щайнер предлага болестите и здравето да бъдат погледнати от различни гледни точки, като например: взаимоотношения между четирите тела на човешкото същество; кармата като причина за болестите; втвърдяващите и изграждащите сили в човека; вазимоотношения на троичността в човешкото същество; мястото, в което се е родил и живее човекът, и т.н. Това неминуемо ни изважда от известното ни само и единствено "микроскопско" вглеждане в човека, така характерно за материалистичния мироглед. Щайнер не само го надскача, одухотворявайки този начин на мислене и поглед към човека, но му дава и благородната възможност да надскочи сам себе си. Уви, трудна работа! И това е видно от времената, в които живеем.
Най-важното, което е нужно да държим в съзнанието си, когато се запознаваме с тези извадки е, че човешкото същество ВИНАГИ се възприема като микрокосмос, в който Макрокосмосът е градил и продължава да гради, т.е. ние сме неотменна част от космическия ритъм с нашите тяло, душа и дух. Друг е въпросът дали работим в синхрон с природата, Космоса и самите себе си като част от този всеобщ ритъм.
Другото важно нещо е, че всеки един човек е индивидуалност, която САМА избира как, кога и защо да слезе на Земята, като решава това според собствените си задачи, включително и болестите, които да преболедува. Това е част от собствения ни избор преди да дойдем тук в това тяло.
Духовната наука носи в себе си необозримата мъдрост на целия Космос, отразен във всяко човешко същество.
Медицината и педагогиката се оказват най-апетитни за силите на мрака - ключови, за да стане този мрак повсеместен. И е висша отговорност хората, които осъзнаваме това да работим в правилната посока, да наскочим човешкото си его, егоистичните летежи на Луцифер и интелектуалните мисловни гимнастики на Ариман, и събрани в себе си, разумни, честни, чисти вътрешно и най-вече със сърдечната си топлина, да бъдем полезни на будните и търсещи хора.
От редакторския екип!
* * *
...Върнете ли се няколко хилядолетия назад в развитието на човечеството, в древните времена от Стария завет, навсякъде ще откриете убеждението, че болестта идва от греха, че болестта има своята духовна причина в греха. Този мироглед стига дотам, че се е казвало: Тук е един човек, който е извършил някакво прегрешение или се е заблудил и това предизвиква в него болестта, в него има нещо елементално, което няма работа там, той е обсебен. В древните времена всяка болест е представлявала обсебване с нещо духовно като следствие на духовна заблуда или прегрешение и терапията е била прилагана съответно на това... Събр. съч. 318 Съвместната работа между лекари и свещеници, стр. 81, немско издание 1984 г.
...През 13-ти век се казвало, че болестта идва от Бог, през 15-ти век – че идва от дявола. По-късно се казвало, че тя идва от соковете (виж хуморална медицина), а днес се казва, че болестите идват от бацилите или бактериите... Събр. съч. 120 Откровения на кармата, стр. 106, немско издание 1975 г.
...Какво изобщо представлява болестта и болният човек? Рядко се среща друго обяснение за болестта и болния човек – макар този факт да се маскира с едно или друго привидно фактическо обяснение, – освен че болестният процес е отклонение от нормалния жизнен процес, причинено чрез определени непригодни за нормалния живот на човека факти, въздействащи върху нормалното протичане на живота и в организацията на човека, и че болестта се състои в изменението и функционалното нарушение на някой орган. Ще трябва обаче да си признаете, че това не е нищо друго освен негативно определение на болестта. То не може да помогне на някого, когато той има работа с болести... Събр. съч. 312 Духовна наука и медицина, стр. 15, немско издание 1976 г. превод Т. Станева.
...Какво всъщност представляват болестите като процеси? Как те се отличават от така наречените нормални процеси на човешкия организъм? Защото можем да работим само с една позитивна представа за това отклонение, докато изказванията, които обикновено се срещат и се дават от официалната наука, всъщност са само негативни. Посочва се само, че има такива отклонения. И след това се пробва да се отстранят тези отклонения. Но проникновеният възглед относно човешкото същество липсва. И всъщност всички наши медицински възгледи боледуват от липсата на такъв проникновен възглед за човешката същност.
Какво са болестните процеси? Не бихте избегнали факта, че те са природни процеси. Не е възможно просто така да се конструира една абстрактна разлика между някакъв природен процес, който протича навън и неговите следствия, които вие проследявате, и един болестен процес. Природният процес го приемате за нормален, болестният процес го наричате абнормен, без всъщност да посочвате защо този процес в човешкия организъм е абнормен. Не може да се стигне до никакво практикуване, ако не се даде поне обяснение защо процесът е абнормен. Едва тогава е възможно някакси да се изследва как той може да се премахне. Защото едва тогава може да се узнае от кой ъгъл на мировото битие е възможно да се премахне един такъв процес...Събр. съч. 312 Духовна наука и медицина, стр. 25, немско издание 1976 г. превод Т. Станева.
...Как можем да обясним, че все пак болестните процеси са и природни процеси? Винаги е била търсена възможността този въпрос да бъде премълчан. Интересно ми беше например, че Игнац Пул Витал Трокслер, преподавал в Берн още през първата половина на 19-ти век, настоятелно е посочвал, че в известен смисъл трябва да изследваме нормалността на болестта, и че по този начин поемаме път, който в крайна сметка ни отвежда до признаването на един свят, свързан с нашия, който се намесва в нашия свят, прониквайки единствено през неоправданите процеси, и че по този начин можем да стигнем до нещо във връзка с болестните прояви. Помислете си – за сега искам само грубо схематично да посоча, – че примерно зад видимото съществува някакъв свят, който има за свои закони напълно оправдани неща, предизвикващи при нас болестните прояви и в такъв случай този свят би искал да нахлува чрез известни процеси в нашия свят и тези закони, които в друг свят биха били напълно оправдани, при нас предизвикват болест. В тази насока е желал да работи Трокслер. И колкото и неясно да се е изказвал той в много отношения, все пак се забелязва, че е вървял по един път в медицината, по който е работил именно за известно оздравяване на медицинската наука...Събр. съч. 312 Духовна наука и медицина, стр. 33 и сл., немско издание 1976 г., превод Т. Станева
...Може да се каже, че ако в организма се появи процес, подобен на някой процес във външната природа, тогава настъпва заболяване. Един такъв процес може да обхване физическия или етерния организъм. Тогава астралното тяло или азът трябва да изпълнят една задача, която иначе не изпълняват...Събр. съч. 27За разширение на лечебното изкуство според духовнонаучните познания, стр. 81, немско издание 1984 г.
...Точно когато се изследват болничните процеси, се вижда какво човек има в себе си. Защото при болестта в нас се намира всичко, което се намира в един здрав човек, само че прекалено усилено. Болестта не означава нищо друго, освен че ние образуваме нещо прекалено силно... Събр. съч. 347 Познанието за човека с оглед на тялото, душата и духа, стр. 53, немско издание 1976 г.
...Който може да погледне в духовния свят, знае, че всичко, което съществува външно материално, има духовен произход, произлиза от духовното. Няма нищо веществено, което да не произлиза от духовното. Така здравето и болестите на хората също произлизат от душевната им нагласа, от техните мисли. Изцяло важи поговорката: Каквото мислиш днес, това ще бъдеш утре. Трябва да сте наясно, че, когато една епоха е имала зли, покварени мисли, следващото поколение и следващата епоха трябва да ги изплащат физически. Смисълът на поговорката е, че греховете на бащите си отмъщават до четвърто коляно. Не безнаказано хората от 19-ти век започват да мислят така грубо материалистично, да отвръщат разума си от всичко духовно. Това, което хората са мислили тогава, ще се изпълни. И не сме така далеч от времето, когато сред човечеството ще се появят странни болести и епидемии! Това, което наричаме нервност, ще приеме тежки форми най-късно след половин столетие. Както някога в Средновековието е имало чума, холера и проказа, ще се появят епидемии, обхващащи душевния живот, болести на нервната система в епидемични форми. Това са истинските следствия на обстоятелството, че на хората им липсва духовният жизнен център. Където съществува съзнание за този духовен жизнен център, човекът ще бъде здрав под влиянието на здравословен, истински, мъдър мироглед. Но материализмът отрича душата, отрича духа, изпразва човека, насочва го към периферията, към неговото обкръжение.
Здраве съществува само когато човешката вътрешна същност е духовна и праведна. Действителната болест, която следва опразването на вътрешния живот, е духовната епидемия, която ни очаква.
За да получат хората познания за истинската им духовна същност, имаме антропософията. Тя е призвана да доведе до оздравяването на човечеството, а не един или друг човек да узнае различни неща. Дали знаете, че има прераждане и карма – имам предвид, дали само знаете, – не е така важно, а тези мисли трябва да се превърнат в душевна кръв, в духовна интимна същност, понеже те са здравословните. Не става въпрос дали ги доказваме или не ги доказваме, дали можем да основем наука, която прецизно математически да излага прераждането и кармата.
Има само едно доказателство за духовнонаучните учения и това е животът. Духовнонаучните учения ще се докажат като истина, когато под тяхно влияние се породи здравословен живот. Той ще е истинското доказателство за антропософските учения. Който иска да има доказателство относно антропософията, трябва да я изживее. Тогава тя се доказва за вярна. Всяка стъпка и всеки ден постепенно трябва да носи доказателството за правотата на духовнонаучните истини... Събр.съч.96
Извадките са предложени от Нели Хорински