Връзката на космическите ритми с човешкото същество – гласните звукове в Евритмията и балансът, който те носят (5)

Submitted by admin 2 on Ср., 15/04/2020 - 08:00
Гласните звукове

          Във времена на напрежение, стрес, страхове, гняв и неизвестност, когато сме загубили почва под краката си и най-вече екзистенциалната сигурност в утрешния ден за нас, за семействата ни и за най-близките ни приятели, е много важно да потърсим онези сили, които всеки от нас носи и които по своя характер са лечебни за цялото човечество. Често търсим тези сили извън нас, като така ставаме зависими по различни начини от хора, ситуации, гледни точки... Всъщност човек просто иска „да се хване” за нещо сигурно, и това е нормално, а се оказва залят с всичко от света, като така губи своя център, който е уникален и неповторим. Лечебните сили са в нас, в този наш център.

            Евритмията, дадена от Рудолф Щайнер, носи от една страна хармонизиращ човешкото същество импулс с космичната мъдрост на своя духовно-научен логичен постамент, а от друга – с възможността за пробуждането на живителни и оздравителни сили във всеки човек чрез своите жестове, движения, ритми, форми...

            Нека си припомним съвсем накратко само най-важните акценти в този постамент, който Рудолф Щайнер дава на цялото човечество в многобройните си лекционни цикли, чрез няколко картини и образа. Така ще разберем истинската роля, която Евритмията има за човешките същества днес и в бъдните времена.

            Можем да започнем със самото Сътворение, в чието начало стои Светата Троица и самоотворжената работа на Висши духовни йерархии, допринесли стъпка по стъпка за сътворението на самите нас – от Стария Сатурн, когато се формира огненият зачатък на нашето физическо тяло, през Старото Слънце – когато към този огнен зачатък се добавя и зачатъкът на етерното тяло, през Старата Луна – с добавяне на зачатъка на астралното тяло, до Земята – с индивидуалния човешки Аз, който прониква и напълно очовечева съществата ни, давайки ни даровете на съзнанието и самосъзнанието. От тези предишни еволюционни състояния на Земята се раждат днешните планетни физически и духовни тела, които са част от нашата Слънчева система, в закономерна еволюционна връзка със самото развитие на човешкото същество.

Важно е да осъзнаем, че чрез тези физически планетни тела в Космоса, част от който е и Земята, и самите ние, се проявяват войнства от Висши духовни същества. Те работят в космическия етер. А Евритмията е именно това изкуство на движението, което в древни времена, в древните мистерийни центрове, в далечната стара естествена връзка на човечеството с Духовния свят, е била свещенодействието, ритуала, сакралния мост на връзка между човека, ритуалната общност и космическия етер.

            Човекът, човешката съдба и съдбата на цялото човечеството е част и е дълбоко преплетена с космическия Логос, с космическото Слово, „изговорило” цялото Сътворение. Да, ние сме част от този Логос, част от това Божествено събитие. Били сме, продължаваме да бъдем и ще бъдем част от Музиката на Сферите, които древният посветен Питагор описва, за които ни говори и Рудолф Щайнер в своите лекционни цикли.

            Ако се опитаме още да приближим към себе си тази могъща картина на човекоставането, към нас ще дойдат и самите пра-звукове, които биват „изговорени” от Висшите духовни същества, творящи космическата история от своите планетни и зодиакални сфери, оформили и нашата физическо-душевна-духовна същност – те са били, ако можем по-очовечено да ги опишем, енергии или вибрации, които са имали мощта да въздействат в целия Космос, да променят, да трансформират, да сгъстяват космическите вещества, докато се достигне до гъстотата на земната материя, до твърдостта на онова, което днес ние сме. И целият този процес можем да си представим като процес на огромни космически ритмически пулсации.

            Така достигаме до пра-звуковете на гласните, излъчвани от планетите, от Слънцето и Луната, и на съгласните, излъчвани от областите на Зодиака, преплетено с дейността на Духовните йерархии. По този начин космическото пра-Слово, Логосът, „слиза” тук, на Земята, продължавайки своя живот в нашата човешка реч.

Евритмията е призвана отново да пробуди истинския живот на нашето земно слово, като като го направи видимо, като по този начин го оживотвори и отново го свърже с неговия космически извор. Ние носим евритмичното в душите си, защото същите тези души, както казва Рудолф Щайнер, вече са били на Земята, били са и в целия процес на Сътворението. Ние можем не само да върнем с благодарност и благоговение своя човешки дар на Висшите духовни същества, но и да работим по посока на здравословно включване, съзнателно изживяване и взаимодействие с космическите ритми на цялото ни същество – на физическото, етерното, астралното и духовното ни тяло – нашият Аз. Ако в далечни времена сме пулсирали заедно с космическия ритъм по естествен начин, днес и в бъдеще ние можем да търсим тази съзнателна здравословна връзка отново. За това може да ни помогне Eвритмията и лечебните космически сили, които тя носи.

Стигнахме до онова, което казах в началото – лечебните сили са в нас самите, в нашия собствен център, който е нужно да пробудим.

 

Човешко същество

 

* * *

          Ето какво казва Рудолф Щайнер в Събр.съч.107 във връзка с космическите ритми, с които са свързани четирите тела на човешкото същество:

„…човекът може да се разбере само, изхождайки от четиричленната му структура - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Тези четири члена на човешката природа се намират в най-разнообразни взаимоотношения и взаимозависимости. Всеки член въздейства върху другите и по този начин те работят съвместно. Но това взаимодействие е много сложно. Човек само много бавно и постепенно може да опознае тези отношения, както и връзките на четирите члена с определени сили, процеси и същества в целия Космос. Защото с всичките си членове човекът се намира - и това също е много важно - в  непрекъсната и променяща се връзка с Космоса. Това, което разпознаваме като физическо тяло, етерно тяло и т. н. е свързано едно с друго, но също и с Космоса, с целия свят около нас. Защото това, което е в нас, по някакъв начин е и навън, извън нас и затова можем да кажем, че най-добре ще разпознаем тези взаимоотношения вътре и отвън, като разгледаме човека в будно и сънно състояние.

…Ако искаме да си представим Аза такъв, какъвто е в будния човек, трябва да си кажем: този човешки Аз в будния човек се намира в човешкото тяло и през това време отнема с дейността си от сферата на действие на един по-обширен Аз. Какво прави всъщност този ограничен Аз по време на сън? В действителност можем да кажем доста точно, че този Аз, който през деня се е освободил от великия миров Аз и живее самостоятелно в човешкото тяло, през нощта се потапя в мировия Аз и се отдава на своя собствена дейност. И именно чрез това потапяне, това потъване на дневния Аз в мировия Аз, последният може да работи безпрепятствено и да премахне всички вещества, което дневният Аз е натрупал чрез умората. Тъй като дневният Аз потъва в мировия, става възможен този  нощен Аз.

…Трябва да кажем, че в течение на двадесет и четири часа човешкият Аз постоянно претърпява определени промени, външният символ на които ние си представяме като кръговрат, като стрелка, която описва кръг и от време на време се потапя в големия миров Аз. 

…Астралното тяло също се променя по начин, който символично можем да представим като кръговрат. И при астралното тяло промените са такива, че наистина в известен смисъл трябва да кажем, че то се потапя в едно мирово астрално тяло… астралното тяло претърпява ритмични промени в течение на седем дни, тоест на седем пъти по двадесет и четири часа, които отново можем да сравним с окръжност.

  …В астралното тяло значи има ритмични промени, които протичат за период от седем дни, а от осмия ден ритъмът се повтаря. Всъщност за част от времето, през което човек преминава този ритъм, астралното тяло е потопено в общото мирово астрално тяло. Иначе то е повече извън него. Оттук можете да си създадете представа, че това, което се появява като общо астрално тяло и общ Аз при спящия човек, е от голямо значение за човешкия живот. Азът, в който той се потапя в съня си и който кара кръвта да пулсира през нощта, е същото нещо, което работи в тялото му по време на сън.

 …В същата част на общото мирово астрално тяло, което прониква физическото и етерното тяло по време на сън, човешкото астрално тяло се потапя наистина през седемте дни. Това променя вътрешните чувства и усещания.

…Но не само Азът и астралното тяло, а и етерното тяло претърпява определени ритмични промени. Те протичат по такъв начин, че за четири пъти по седем дни човешкото етерно тяло, символично казано, се завърта около собствената си ос и след четири пъти по седем дни се връща към същите процеси, в които е било през първия ден. В рамките на четири пъти по седем дни се осъществява много специфичен ритъм. 

…Определени процеси се повтарят ритмично и във физическото тяло, колкото и малко вероятно да изглежда това на днешния човек. Днес те са почти напълно замъглени, защото човекът трябваше да стане независим от определени процеси, но за окултния наблюдател това все пак е забележимо. Ако физическото тяло беше оставено само на себе си, този ритъм щеше да се осъществи за десет пъти по седем пъти по четири дни при жената и за дванадесет пъти по седем пъти по четири дни при мъжа… при ритъма на физическото тяло става въпрос за приблизителния годишен кръговрат.

…Това, което се извършва като ритъм в четирите тела, е било вградено в човека преди много дълго време и обстоятелството, че различните тела могат да си въздействат, се определя от йерархиите, от съществата, за които често  сме споменавали. Знаем, че ние сме вложени във висши същества. Именно работата  на тези духовни същества, които с действията си проникват физическото и духовното пространство, е това, което породи тези конкретни отношения. 

  Но ако погледнете казаното току-що, ще стигнете от друг ъгъл до една мисъл, до която сме се докосвали вече няколко пъти миналата зима. Установяването на ритъма на физическото тяло е започнало още на стария Сатурн. Напасването на етерното тяло, така че то да съвпадне по своя ритъм с физическото тяло, се дължи на факта, че този ритъм е създаден от други духове, от слънчевите духове. Взаимодействието на различните ритми създава отношение, както съотношението между двете стрелки на часовника се определя от неговия ритъм. На старата Луна беше включен и друг ритъм, този на астралното тяло.   Сега онези духове, които подредиха целия ни Космос - тъй като всичко физическо е израз на тези същества - трябваше да оформят външното физическо движение според вътрешните взаимоотношения на съществата. Това, че днес Земята обикаля около Слънцето за една година, идва от ритъма, който е бил вграден във физическото тяло, много преди да е съществувала физическата констелация. Следователно изхождайки от духовното, е било подредено пространственото в тези небесни сфери. Луната се движи около Земята, защото нейният кръговрат трябва да съответства на кръговрата на човешкото етерно тяло, на четири пъти по седем дни. Този ритъм трябвало да намери израз в движението на Луната. На различното осветяване на Луната от Слънцето, на нейните четири четвърти съответстват различните ритми на астралното тяло, а на ритъма на деня съответства ритъмът на Аза. 

  По-късно това се промени. Човекът стана свободен на Земята; условията се измениха така, че човекът стана освободен от обкръжаващите го космически сили, но първоначално беше друго. Виждате как всичко физическо около нас всъщност произтича от духовното. Духовното навсякъде е първо и всички съотношения в света също произтичат от него.

…В миналото, приблизително до средата на земната еволюция, ритмите на човека са били в много по-голямо съответствие с естествените ритми на природата. От това време, т.е. от средата на Атлантида, нещата са се разместили. Вътрешността на човека стана независима от външния ритъм. Вътре той запази стария си ритъм. Именно защото ритмите не съвпадат, човекът е придобил независимост и свобода, в противен случай свободното развитие в историята на човечеството не би било възможно.

…Ритъмът е останал по определен начин и днес, само че е станал независим от външния свят.

…Запазен е старият ритъм, в който човекът е пребивавал заедно с целия Космос, но просто се е изместил.

…В много далечно бъдеще човекът трябва да стигне дотам да позволи на вътрешния си ритъм да се слее отново с външния.”

* * *

В древните времена, именно благодарение от една страна на по-изнесеното извън физическото тяло етерно тяло, човешкото същество е било в пряко взъимодействието с Висшите същества, и реално с творящия космически Логос. Затова и Рудолф Щайнер казва, че в миналото човекът е изживявал по различен начин света около себе си – в определени случаи по-външно, в други – по-вътрешно. Вълнувало се е и неговото астрално тяло в зависимост от връзката с космическите сили, която е била много силна. Не е случайно, че в по-късни периоди, в митологичните традиции, определени дни от седмицата биват свързани с определени богове и планети, което реално е не е нищо друго освен едно „приземяване” на предишната ясновидска връзка на човечеството с Божествения свят.

И така неделята бива свързана със Слънцето, понеделникът с Луната, вторникът с Марс, срядата с Меркурий, четвъртъкът с Юпитер, петъкът с Венера, а съботата със Сатурн.

Според казаното по-горе от Рудолф Щайнер този седемдневен ритъм е свързан с нашето астрално тяло. От областта на Антропософската медицина знаем, че най-големият „виновник” за отключване на здравословни проблеми е именно нашето астрално тяло. То може да действа неправомерно в две посоки – или прекомерно да навлиза в области на действие на етерното тяло, като надвишава своите функции, или обратно – отдръпва се прекомерно, като не осъщестявава правилно въздействието си, и дава възможност на етерните сили в нас да се разраснат. И в двата случаи се достига до различни предразположености, симптоматика и в крайна сметка – състояния и/или заболявяния, според това в коя част на тялото ни, в кой орган или в коя система от органни взаимодействия става това нарушение и дисбаланс.

Азът, когато надскочи своята чисто само адаптивно-егоистична земна природа, и пожелае съзнателно да се свърже със своята по-висша Азова октава, чрез евритмичната работа, чрез определени конкретни практически упражнения, може да изпълни ролята на лечитетел и наш водач по пътя на съзнателното свързване със здравословните ритми на Космоса.

Тук достигаме до онази връзка и взаимодействие, които можем да осъществим, системно работейки евритмично с гласните пра-звукове А, О, И, Е, У, свързани съответно с планетните духовни сфери на Венера, Юпитер, Меркурий, Марс и Сатурн, както и съответно с дифтонгите на Луната – ЕИ, и на Слънцето – АУ. Не по-малко важно е също така да знаем, че работейки евритмично с тези гласни, съответно планети, ние подкрепяме и главни органи в нашето физическо тяло – бъбреците, черния дроб, белите дробове, жлъчката, панкреаса, далака, детеродните органи и мозъка, както и сърцето. Всяко духовно планетно тяло от нашата Слънчева система освен, че може да бъде изразено чрез своя пра-звук, може да представи своето същество и чрез определен космичен жест, който евритмично ни свързва с характера на тази Висша космическа сила. 

Ето какво казва за гласните звукове и тяхната същност докторът по медицина Джулия Борт в своята книга „Лечебна евритмия с деца, нуждаещи се от душевни грижи”:

Когато прозвучава един звук, взема участие целият човек. В целия човек трябва да намерим следите, които звукът е отпечатал. Когато прозвучава една гласна, при това се разкрива най-напред  какво е душевното в човека. И докато ние се задълбочаваме в това душевно настроение, звукът ни разкрива по-нататък също силите, които като живи процеси, като разграничителни сили се отпечатват чак до вещественото на физическото тяло.

 

Звук А

 

С едно душевно настроение на учудване, човек произнася звука„А“. Душата се отваря към света, в благоговение и изпълнена с любов всеотдайност приема тя това, което като красиво сияние струи към нея от света на звездите, от природата и Земята. Това душевно настроение да отворим себе си, изпълнени с любов във всеотдайно учудване ни отвежда към евритмичния жест на „А“. Ръцете и краката се отварят  в позиция на ъгъл; като че ли всички мускули се протягат в тези посоки на силите.

Само човекът е способен да изпълни тези жестове, тъй като те са едновременно жестове, чрез които човек се изправя, които изправят гръбнака му до отвесното положение, чрез които той се издига от животинското царство. В образа на Адам, който като първи човек е извършил това ние имаме сякаш един първообраз на „А“. Той получава божественото дихание. Той живее в дишането. Чрез дишането в него нахлува божествената душа и изцяло го прониква. Но все още човека е едно с небесните светове; микрокосмическия човек, напълно свързан, тъждествен с макрокосмоса. Този човек ние трябва да си го представим като направен от по-мека, променлива, гъвкава субстанция. Чак до физическия строеж на неговото тяло се изразява как силата на „А“ е отпечатала върху него своята същност.

Силите на симпатия струят чрез „А“-то, силите на антипатията се разкриват чрез „Е“. От отворения към света жест на „А“ отиваме в „Е“ към един жест, в който крайниците се кръстосват един с друг, допирайки се в една точка.

 

Звук Е

 

Светът ми е направил нещо, аз се защитавам срещу това. Състоянието на съзнанието, което отговаря на този процес е крачката от сънуването към състоянието на будност, крачката от живота в имагинативни картини към конкретното, ставащо в чистото, с рязко очертани контури сетивно възриятие на будното мислене.

В израза на жеста на „И“  целия човек се изживява като изпълнен със сили в гърба, ходещ изправено по Земята. Едната, насочена нагоре ръка е проникната от силите на светлината и огъня (въодушевление), които струят от центъра на неговото същество, се уравновесява от другата ръка, в която се изразяват свързаните с тъмнината и земната гравитация сили. Докато човекът се осъществява като азова същност в земния живот, не може никоя сила да му отнеме опиянението от светлината, нито някоя друга да го задържи прикован към силата на тежестта.

 

Звук И

 

В развитието на човечеството „И“ съответства на момента, когато Христос, който като слънчев дух обединява и обхваща всички полюси на планетните сили, се свързва със Земята и земното човечество, за да проникне оттогава като сила на свободния Аз цялото човечество и да го съпровожда в бъдещето.

Човек се чувства в „О“ като една душа. В основата на „О“ лежи възхищението като душевно настроение. Когато искаме да представим „О“ евритмично, ние правим жест на изпълнено с любов обгръщане и обхващане с ръце. 

 

Звук О

 

Една  изпълнена с любов душа е човека в „А“ и също в „О“, и въпреки това ние усещаме двата звука като начало и край на един процес на развитие, и разбираме думите на откровението: „Аз съм „А“-то и „О“-то, началото и края“.

Докато човека се инкарнира изцяло на Земята като Аз, докато по този начин става едно свободно духовно същество, той може със силата на своя Аз да освободи душата си от обвързаността с тялото и отново, изпълнен с любов, да се обърне към света. Окъпана от Слънцето, пронизана от мъдрост любов живее в „О“.

В „О“ живее освободена от влиянията на тялото сила на любов. До нея човек достига когато душата му, водена от силата на Аз-а, изживява земната си съдба и чрез мъдростта я превръща в любов. Чрез любов към мъдрост е пътят на „А“, чрез мъдрост към любов е пътят на „О“.

 

Звук У

 

Звуковете „А“ и „У“ стоят един срещу друг, както животът и смъртта.  Страх и студ звучат в „У“. Целият човек се свива, става едновременно твърд и студен, пронизва го смъртен страх, тялото умира. Но така, като че от пепелта, оставяйки зад себе си мъртвата шлака, се издига пламъкът, така пламти също от жеста на „У“, сякаш от притиснатото физично-телесно, огнената сила на духовното, което само чрез напрегната вътрешна активност отново и отново ще успява.

Преизпълнената с любов „О“ се издига до жертвена сила.

Телесна студенина и духовен огън, земна смърт и възкресение са полярностите, които се разкриват в „У“. (Превод: Димитър Левашки)

* * *

Следва продължение по темата!

Материалът подготвиха Дорина Василева и Емил Тенев - участници в модулното обучение по Евритмия 2018-2020 год., София, под ръководството на Галина Бертелсен.