Дълбокият смисъл днес за света и човешката душа на изнесените през 1924 год. от Рудолф Щайнер езотерични уроци за Висшата школа за Духовна наука
През тази година се навършват деветдесет и пет години от изнасянето на езотеричните уроци (Събр.съч.270), които Рудолф Щайнер представя пред т.нар. Висша школа за Духовна наука, от която успява да създаде само Първи окултен клас. Заболяването му, дългото боледуване и последвалото преминаване на Прага на 30.03.1925 год. прекъсва неговата работа по създаването на Втори и Трети окултен клас. Днес все още звучи въпросът: трябваше ли и трябва ли тези знания да бъдат дадени свободно на света?
Но по-важно е да видим в какъв контекст този въпрос звучи днес? Какъв е светът? Какво е казал самият Щайнер за настоящото и бъдещо развитие на етерното тяло на тръгналия по духовен път човек, като отговорът ще ни даде важна връзка и със съдържанието на самите езотерични уроци? Каква е връзката на съвременния човек, приел Антропософията като свой светоглед, с архангел Михаил? С една дума – „трябва” или „не трябва”, като отговори, в никакъв случай не пасват на съвременния многопластов свят и само биха звучали крайно догматично и ограничено, защото ще сме изгубили от погледа си многообразието от гледни точки.
Нека продължим с още няколко години... През 1995 год. се навършват 70 години от смъртта на Рудолф Щайнер и с това изтича авторското право над творчеството му. Тези езотерични уроци, доколкото ми е известно, са публикувани на немски, английски и руски език, възможно е да са видяли бял свят и на други езици.
Какво се случва с антропософската гилдия в България? Двадесет и четири години след въпросната 1995 год., днес, знаем, че в България до тях имат достъп определени „избрани антропософи”, правейки ги само и единствено притежание на тесен кръг от „посветени” – това са т.нар. специално посочени от Дорнах четци и тяхната твърде стеснена и побеляла аудитория. Логично е да се запитаме – какво произлезе и произлиза от всичко това? Превърнаха ли се и превръщат ли се тези „Първи класове” в София, Стара Загора и през последните години – във Варна, в истински действащи центрове на „антропософи, които са готови да застанат, представяйки антропософията пред света със своите мисли, чувства и дела”, от които да струи Михаиловият импулс? Най-съкровеното чувство на Рудолф Щайнер е било именно тази Висша духовна школа на Михаил да фокусира и разпръсне михаелистичните импулси в света чрез различните направления на Антропософията – научни, медицински, терапевтични, педагогически, изкуства...
Тези уроци се явяват окултната мъдрост в слово и медитативни мантри, които Рудолф Щайнер ни оставя, за да укрепим още повече духа, душата и телата си, приемайки живите импулси от Духовния свят и свързвайки се мощно с архангел Михаил – Духът на нашето време, да пречистим нашите мисли, да просветлим нашите чувства и да действаме и творим истинно с нашата воля в света. Тоест, с тези уроци ние сме призвани да работим на две нива – издигайки на ново ниво душата си, вътрешния си свят, както и да укрепнем в силите, морала и мъдростта в нас, за да работи навън, в света.
След смъртта на Щайнер д-р Ита Вегман се опитва да продължи тези лекции, като се позовава на това, че е посочена от самия Щайнер като негов приемник. Поражда се напрежение и огромен сблъсък между две противоборстващи течения вътре в самото Антропософско общество в Дорнах, което продължава негласно клокочещо и до днес. Именно това вътрешно разединение води и до последващо безсилие, както и до десетилетия наред избледняващи и опорочени до голяма степен идеи и идеали, въпреки цялата парадност и показност. Външният свят на ариманични и луциферични влияния действа във вътрешния душевен свят на човек. Ариманичните и Луциферичните сили са главни подстрекатели на крайностите в цялото човечеството. Дорнахската гилдия не е пощадена, но бих уточнила, че точно тя трябва да съзнава, че именно към нея ще дойдат най-големите изкушения и провокации през годините. Кои са те? Как да се пазим и как да работим за укрепване на силите ни? Защо години наред тези сили на свободен избор са ни отнети в България? Ако бъдем точни, преводи на тези езотерични уроци има – известни са ми два на брой, но достъпът до тях беше невъзможен, той беше само за съответните „четци”. След моя лична кореспонденция с един от преводачите и последвала бурна дискусия в блога „От Извора”, този преводач взе решение за нова редакция на езотеричните уроци и доколкото ми е известно - действия за „вземане на разрешение от Дорнах” за издаването им на български език. Най-после! - 24 години след официалното изтичане на авторското право над творчеството на Рудолф Щайнер!
Логичният въпрос е всъщност какво индиректно и директно криха и какво реално ни отнеха до този момент?
Криха и ни отнеха възможността на нашия роден език да получим силите в имагинативни образи и картини от Словото на Рудолф Щайнер, чрез което този голям посветен на 20-ти век даде на човечеството открито пътищата за съзнателна връзка с Духовния свят и по-конкретно с Михаиловите сили, на основата на дълбоката духовно-душевна трансформация на човешкото ни същество. Самият Рудолф Щайнер чертае пътя за развитие на човека в стъпките на духовното ученичество, като онова, което представя в своите езотерични лекции пред Висшата школа за Духовна наука са следващите крачки - по-висши стъпки в този път. Ето какво казва Щайнер:
„В миналото, когато етерното тяло се простираше вън от физическото тяло, в това етерно тяло постоянно се вливаха теченията, които човекът чувстваше съзнателно и които изживяваше като космически откровения.Човекът чувстваше това като нещо, което се разкриваше на неговата вътрешност......когато се яви Христос, човекът не долавяше вече нищо от тях, ако не беше посветен до висока степен, това се обяснява с обстоятелството, че етерното тяло се бе прибрало все повече и повече във физическото тяло, беше станало едно с него и все повече се научи да си служи с физическите органи. Поради това, че етерното тяло се прибра във физическото тяло, то изгуби способността да възприема висшите светове със своите етерни органи... Обаче по-късно тази мъдрост не можеше вече да бъде възприемана направо, защото колкото повече етерното тяло се прибираше във физическото тяло, толкова повече човекът имаше възможност да си служи само с физическите органи, със своите физически сетива и със своя физически ум, а ясновиждащата сила бе парализирана. Тогава възможността за виждане в духовния свят съществуваше само у посветения, който се издигаше до свръхсетивните светове чрез системно обучение. Но аз Ви казах: сега се извършва обратният процес. Човечеството навлиза в един стадий, когато в известно отношение етерното тяло отново излиза от физическото тяло; но не трябва да мислите, че то от само себе си ще получи всичко, което беше получило в миналото като наследство.” (Събр.съч.113)
Това, което казва Щайнер е от изключително значение – обратният процес е започнал, но той е на ново ниво. И е много важно човек да осъзнае, че днес той може по съзнателен начин да се свързва и да черпи от силите на космическия етер, в коите сили пулсират живодействащите импулси на архангел Михаил.
„Действително ние живеем днес в една епоха, когато най-тясното проникване между етерното тяло и физическото тяло е вече минало; днес ние вече отново живеем в обратната посока на развитието. Ние живеем в една епоха, когато етерното тяло бавно излиза от физическото тяло. Нормалното развитие на човечеството ще бъде това, че етерното тяло постепенно ще излезе от физическото тяло; и ще дойдат времена, когато човешкият организъм отново ще изглежда така, както е изглеждал в прадревни времена. Така щото ние отново ще чувствуваме, как етерното тяло се простира извън физическото тяло. Ние се намираме вътре в този процес на развитие; и някои от най-тънките болестни явления на съвремието биха били по-добре разбрани, ако хората знаеха това. Но всичко това отговаря на великите космически закони.”(Събр.съч.113, седма лекция)
Ако отново погледнем с разширено съзнание на света, в който живеем, можем да си дадем сметка кой, как и защо би желал човекът да остане неосъзнат за тези вече настъпващи процеси в своето същество, защо именно етерното тяло е под прицела на съсухрящата интелектуална наука още от най-ранна детска възраст, как светът настъпва към нас и ни залива с шумове, агресивни звуци, дисонанси от всякакъв род, грозота, насилие, разтърсващи ни събития ежедневно, ежечасно, ежеминутно... И от другата страна – етерното виждане на Христовото същество!
Архангел Михаил е лицето на самото Христово същество, по думите на Рудолф Щайнер! И така логически стигаме до въпросите: Кои са силите, които всячески се стремят етерните ни тела да останат слепи и глухи, както за Михаил, така и за все по-осъзнато свързване на Христовия импулс в нас с тъчащата Христова същност в етерната обвивка на Земята! Духовната наука дава отговора, дава и възможностите да се справим с това. Стига обаче самите нейни представители да са наясно с възможностите й и да не достигат в духовното си развитие до възгордяло се духовно его, което слугува на пресушаващ догматизъм.
Езотеричните уроци, изнесени пред Висшата школа за Духовна наука, са именно такъв път на съвременно посвещение, който 24 години бе умишлено крит да прозвучи на родния ни език и реално ползван от малцина в България. За мен това не е „запазване на завещаното от Рудолф Щайнер”, а догматично и сляпо „служене”, без отчитане на нуждите, без вникване именно на казаното от Щайнер за пътя на духовно ученичество и реално отрязване на живото знание, което може да импулсира човешкото същество чрез Словото. За мен това е грях към търсещите и будни хора в България, грях към самия Рудолф Щайнер!
Ето от какво се заплашени и оплетени не само човешките души, включително и антропософските, но и самите антропософски институции, като такива (благодарност на блога „От Извора” за възможността да ползвам тази красноречива табличка!). Не е нужно за коментирам двете крайности. Нека всеки четящ и духовно грамотен човек сам си направи изводите.
Въпросът е: как и дали тези антропософски институции, както и техните национални подиституции, а също и самите техни подизпълнители в ръководните роли, са намерили Христос, чрез неговото лице – Михаил, като хармонични, уравновесяващи и оживотворяващи сили в собствените си души и в етерната обвивка на своите групи и институции? И още - какво ни е отнето през последните над две десетилетия?!
В следващите цитати от Рудолф Щайнер и Мари Щайнер (Из „Предварителни бележки...”) ще акцентирам върху важните от съвременна гледна точка пасажи, защото случилото се с езотеричните уроци след 1995 год., даването им свободно на света, чертае нов път на поемане на индивидуална отговорност на всеки духовен ученик, докоснал се до тях, както и съответно – натрупване на кармичен дълг за бъдещето. С една дума – всеки един е призван сам да решава, сам да избира, сам да понесе своята отговорност, сам да понесе своя земен кръст.
„Там (когато човек търси достъп до тази школа) се касае за това, че този, който става член на школата, изхождайки действително от целия спиритуален дух, от окултния дух на тази школа, поема задължението да бъде достоен представител на антропософското дело пред целия свят с цялото си мислене, чувстване и воля. Не може да се стане член на тази школа по друг начин. Право на преценка за това дали даден човек е достоен член на школата, се полага само на ръководството на тази школа. Но ръководството на школата трябва да вземе сериозно задълженията, които самото то поема върху себе си. Ръководството на тази школа е отговорно за това, което върши само пред духовните сили, пред самия Михаил. Но то трябва да има сериозно отношение именно към това, че този, който принадлежи към школата, трябва да бъде достоен представител на антропософското дело пред света.» (Повторение на първи урок, Дорнах, 6 септември 1924 г.)
Конкретно за родната гилдия можем да си зададем въпроса: кои са ръководителите на Първи клас? Как членовете на Михаиловата школа „поеха задължението си да бъдат дойстойни представители на антропософското дело пред целия свят с цялото си мислене, чувстване и воля”?
„Ние трябва да се чувстваме отговорни дори и за отделната дума, която изговаряме; преди всичко трябва да се чувстваме отговорни за това, всяка дума, която изричаме, да бъде проверена в най-сериозен смисъл от нас, така че да можем да я защитим като истина. Защото неправдиви изказвания, дори и да са, така да се каже, произлезли от добра воля, са нещо, което действа разрушително в едно окултно движение. Относно това не бива да има заблуждения, а да цари най-пълна яснота. Става въпрос за обективната истина, а не за намеренията, защото много често те лесно се пораждат у човека. И към първите задължения на езотеричния ученик принадлежи, не само да се чувства длъжен да изкаже това, за което вярва, че е истина, а да се чувства задължен да провери, дали това, което казва, действително е обективна истина. Защото, само когато служим в смисъла на обективната истина на божествено-духовните власти, чиито сили пронизват школата, ние ще можем да преминем през всички трудности, които ще се изправят пред антропософията.» (Седми урок, Дорнах, 11 април 1924 г.)
„Всъщност, от нас дори би трябвало да се избягва да се мисли за едно такова нещо (съдържанието на школата), ако не можем същевременно да му поднесем съответното настроение. Би трябвало само тогава да мислим за нещо като изнесеното днес, когато наистина можем да създадем в сърцевината на душата си настроение, при което да чувстваме как величието от мировите простори, от космическите далечини достига до нас като световна гръмотевица; как същевременно благо и съветващо достига до нас гласът на Пазача на прага; как някоя от йерархиите говори настойчиво към душата ни. Само когато си спомняме за това и поднесем насреща чувствата, които съответстват на този спомен, само тогава би трябвало да мислим за тези мантри, само тогава би трябвало да се свързваме вътрешно с тези мантри, за да не им отнемем светостта, да не ги оскверним вътрешно, да не ги оскверним в тяхната сила чрез това, че мислим за тях с обикновеното сухо, филистерско мислене, с което мислим, когато не се вживеем първо в съответното душевно настроение. И от това, че е така, би трябвало да получим и вътрешното душевно настроение, за да почувстваме, че самопознанието на човека е нещо празнично, нещо сериозно, свещено и че всъщност тези неща би трябвало да се изговарят от душата вътрешно само така – външно да не говорим, – че да се чувстват като сериозно празнично свещенодействие. За да се стигне далеч по определен езотеричен път, голяма пречка е точно това, че за тези неща многократно се говори в клики, като същевременно не се изпада в това сериозно, празнично, свещенодействено настроение, а те дори се одумват с нюанс на суета. При това не се и помисля, че в езотеричния живот всичко почива върху изискването да цари истина, пълната вярна истина. В езотеричния живот изобщо нищо не може да направи този, който не знае, че в него трябва да цари истина, пълна истина, а не само да се говори за истината и въпреки това нещата да се схващат така, както се схващат в обикновения външен живот. Това се прави, когато нещата се направят предмет на обикновеното бърборене.» (Дванадесети урок, Дорнах, 11 май 1924 г.)
С параграф 7 от статутите на Общото Антропософско общество от Коледа 1923 г. Рудолф Щайнер си запазва правото да провъзгласи своя евентуален приемник. Това обаче не е станало изрично. След смъртта му е направен опит да се съхрани съобразно неговите намерения даденото съдържание на първия клас. Но не е могло да се попречи текстовете да проникнат извън границите на първоначално замисленото.
Поради това Мари Щайнер – върху която, като определена със завещание наследница на творчеството на Рудолф Щайнер, е щяла да падне отговорността в случай, че се наложи публикуването на съдържанието, – особено в последните години от живота си се бори да намери в себе си разрешението на проблема как тази задача да се изпълни съобразно бъдещето. Някои от нейните съществени изказвания са следните:
„Как да запазим повереното ни имущество? Не като го погребем, позволявайки на противниците при всеки удобен случай да правят с него, каквото искат, а доверявайки се на добрите духовни сили, да дадем възможност на новите поколения да получат импулси, които да накарат да засвети блещукащата в душите им светлина, която да събуди и призове вложеното в тях от силите на съдбата.» (Писмо от 4 януари 1948 г.)
«По това време (през 1925 г., когато на един изтъкнат член от първи клас при пътуване в Русия му са били отнети мантрите) господин Щефен каза една дума, която оттогава звучи в ушите ми. Той каза: Аз бих ги (текстовете на уроците) направил всеобщо достояние. Тогава много се изплаших, но думите проникнаха в сърцето ми, и същевременно се появи мисълта, че може би това е най-добрата закрила.» (Писмо от 4 януари 1948 г.)
„Бяхме насочени към опознай себе си във вътрешна свобода и със собствена отговорност. Ние поемаме пред нашия висш аз задълженията към школата. Ръководителят на школата ни е отнет от физическия план. Поради това още по-силно би трябвало да се стремим да сме достойни пред духовното ръководство, което той не ни отне, за което ни даде силови линии, насоки, изпълнени с неговия живот и могат да действат възпламеняващо в нас, когато разгърнем това, което той нарече: необходимата душевна нагласа, настроението спрямо полученото духовно слово… Следователно първото е моралното изискване, което имаме да изпълним. То е изискването на антропософията: Знанието се намира само в истината. Ние трябва да превърнем знание и истина в дейност. Затова се изисква усърдна работа върху изграждането на нашия характер. Рудолф Щайнер подчертаваше това изискване през цялото си жизнено дело, но той предостави изпълнението му на нашата свобода...” (От бележник № 133)
„Наистина знам, че това съкровище от мъдрост не би трябвало да се скрие от човечеството, но не може достатъчно обстойно да се изпита и претегли как да го стопанисваме по правилния начин. И така взимам под внимание и другото обстоятелство, това, което той сам даде като насока за работата на групите, които искаха заедно да преживеят мантричните стихове: Онази личност, която изговаряше мантрите, трябваше да си изработи това, което имаше да каже като валидно за тези мъдрости. Той всъщност изискваше един вид самостоятелна работа с мантрите, разбира се въз основа на получените указания, но преди всичко изживяване на самите мантри.” (От бележник № 20)
От съставителите на Предварителните бележки към Събр.съч.270:
„Дори от съдържанието на представените уроци съвсем недвусмислено да е ясно, че те са били строго пазени от публичност, не бива да се забравя от кого произлиза тази мярка. От същия Рудолф Щайнер, чието главно дело се състои в оповестяването на по-рано държаното в тайна знание и то по един, досега нечуван начин. Този аспект може да доведе до разбирането, че в по-късен момент се разкриват неща, които в началото не са могли да се направят обществено достояние. Дори в следствие на смъртта на Рудолф Щайнер да не изглежда възможно още да се осъществят намеренията, които лежат в основата на първия клас, не би следвало да се мисли, че поради грешките на отделни ученици от школата и поради понесеното външно насилие, на което са били изложени текстовете, смисълът на цялото е напълно изгубен...
Пътепоказателно може да бъде днес словото, което Рудолф Щайнер изнася при даването на разрешение за свободно публикуване на лекциите му, които са били напечатани само за членовете на Антропософското общество:
„Духът на времето не понася външната тайна, докато той много добре понася вътрешната тайна.” (Дорнах, 28 декември 1923 г., в Събр. съч. 260) В смисъла на тези думи външната тайна постепенно е отпаднала. Толкова по-значително остава това, което той нарича вътрешна тайна.
От смъртта на Рудолф Щайнер насам работата във висшата школа се провежда въпреки някои противоречиви схващания относно школата сама по себе си. Тези, които продължават оттогава тази работа, би трябвало да си кажат, че с изложената нова ситуация също и цялата работа в първия клас на Свободната висша школа за духовна наука и нейните различни секции получава нов характер. Сега получава повишено значение строго подчертаното от Рудолф Щайнер още от началото условие за приемане в първия клас на Свободната школа за духовна наука, че всеки член би трябвало да желае да бъде достоен представител на антропософското дело пред целия свят, както като отделен сътрудник, така и в общата дейност с други сътрудници на тази висша школа.
За в бъдеще съзнателната воля за действие в този смисъл би трябвало да важи като изискване за членството в първия клас на Свободната висша школа за духовна наука. Дори текстовете да са публикувани сега, духовните факти, до които отвеждат мантрите, остават «вътрешна тайна». Да се намерят пътищата към тези истински духовни факти и опитност, и да се направят плодотворни за културата на съвремието, ще бъде и по-нататък целта за работата на членовете на първия клас и на секциите на Свободната висша школа за духовна наука.”
Бих искала да завърша с любими и силни думи на д-р Ита Вегман: „...За живота на антропософията повече не следва да се търси една форма, а всеки човек сам е форма, с която антропософията иска да се съедини. Там, където това се случи, хората се намират един друг и се събират, за да станат части на истинския духовен съюз.“ (Събр.съч.270, Изложение II)
Онова, което могат да дадат тези езотерични уроци на всяка духовно развиваща се душа и духовна общност, са стъпките на вътрешно израстване и трансформация, в името на плодотворните дела в света, огряни от светлината на Духа и обгърнати от топлината на сърцето! Нито една догматична и пресушена душа, решение и институция не може да спре онзи пламък, който веднъж е бил възпламенен от Михаил и одухотворен от Христос в Човека!
Дорина Василева
* За да се осмисли случващото се с Антропософията чрез определени нейни "лидери" в световен мащаб, както и на локално ниво, можете да се запознаете с актуалната поредица, свързана с престъплението на Медицинската секция на Гьотеанума, във връзка с неговата изцяло проваксинална политика - в блога "От Извора" - Гьотеанумгейт.
Също така можете да се запознаете със статиите на руския антропософ Игор Фишман във връзка със съвременното състояние на Валдорфската педагогика "Кой, как и защо открадна името "Валдорф" (Трета част и Четвърта част), и Първа и Втора част на статията му за състоянието на Антропософската медицина.
Силите, които след смъртта на Рудолф Щайнер завладяват Гьотеанума в лицето на приближения му кръг и в следващите поколения - в пряк и преносен смисъл, продължават да действат и днес. Скоро ще имаме възможността да се запознаем със задълбочена преводна статия по този въпрос. Естествено първо слагат ръка на децата - чрез образованието и чрез медицината.
От изключително значение е съвременните хора, които пристъпват към Антропософската духовна наука, особено в България, да правят разлика между Духовните идеи и идеали, които ни оставя Рудолф Щайнер - велика и заедно с това изключително скромна личност, и последователите на неговото учение, които днес го "въплъщават". Висше Духовно същество стои зад Антропософията! Докато целите на голяма част от днешните "лидери", включително и българските представители в лицето на официалната антропософска църква - Управителния съвет, са проникнати с голяма доза лични интереси. Те невинаги са само материални. Особено т.нар. "духовни цели" могат да имат различни лица, когато духовното Его се раздуе така, че превърне една "общност от членове" в институция за прокламиране на самата себе си от позицията на "водач". Ще коментирам това в отделна статия.