Игор Фишман: Антропософски лекарю, излекувай се сам! (за сегашното състояние на антропософската медицина в световен мащаб и нейното бъдеще, първа част)

Submitted by admin 2 on Вт., 01/02/2018 - 19:46
Антропософска медицина

Смърт и Възкресение на антропософската медицина в 21 век в нейния стогодишен юбилей със силата на духовният импулс на Свободната висша школа за духовна наука (СВШДН).

Само това може да бъде основание за такова изследване, в което човек се нуждае от познание, за изследване на собствения Аз, в което светът все пак е поместил цялата съвкупност от своите тайни, така че те да могат да бъдат намерени, изхождайки от този Аз като човешко самопознание, така че от него (от този Аз) може да бъде намерено всичко това, което е нужно на човека в дни на здраве и болест.“

Р. Щайнер От 1-ят урок на СВШДН

Съдържание

Еволюционният скок в 20-ти век и опасното изпадане на антропософската медицина от този „контекст“.

Изменение на понятието и статуса на „болестта“ и нейното съотношение със „симптоматиката“.

Опасните симптоми на израждане и подмяна на антропософската медицина.

Защо антропософската медицина се оказа приемлива само за антропософи?

Диагноза за антропософската медицина: подлежи на Възкресение в качество на мистерийна медицина в нейния стогодишен юбилей.

21 век: нова ситуация и нови възможности.

Мистерийна медицина за всички: излекуването като път на посвещение

Мистерийна медицина за антропософи: здравето като път на посвещение

„Лечителю, излекувай се сам!“ – ново звучене на древния мистериен принцип.

Мистерийната медицина и Възкресението на СВШДН.

Възкресението на антропософския лекар.

Полемическо заключение и призоваване към диалог.

Еволюционният скок в 20-ти век и опасното изпадане на антропософската медицина от този „контекст“

Само слепият не вижда, че конвенционалната медицина изцяло и напълно е обхваната от убиващите човешката цивилизация сили на смъртта. В днешния ден вече настъпи пълното обхващане на сферата на здравеопазването от транснационалните фармацевтични корпорации – на законодателно и на мафиотско ниво, което я доведе до пълна дехуманизация и комерсиализация, а лекаря превърна в мениджър по продажба на лекарства. Впрочем, това е логически завършек на цялата история на деградация и падение на материалистичната медицина.

Но в днешния ден същата болест в значителна степен обхваща вече и антропософската медицина. Сега и тук, в нарушение на един от древните мистерийни принципи, се извършва лечение на болестта, а не на болния. Разбира се, все още е запазено разбирането, че не трябва да се борим с повърхностните симптоми, приемайки за самата болест защитните реакции на организма (незабавно да се хвърляме да понижаваме температурата, да потискаме с антибиотици възпалението, да намалим с таблетки кашлицата). И все пак, макар, че това ниво на разбиране на болестта се явява недостижим връх в материалистичната медицина, за антропософската медицина в хода на 20-век това е вече съвършено недостатъчно във връзка с пълното изменение на субстанциалността на света: изцеление на самата световна илюзия (майя) чрез спускането на субстанцията на Михаил в 1917 година, което преди сто години постави началото на Битката на Михаил с Дракона на самата Земя (подробно за това – в статията „Великата октомврийска“ михаелическа революция“, и в следващия текст ние не веднъж ще се връщаме към тази важна тема от различни страни).

А това оказва решаващо влияние и на субстанцията на болестта като такава, каквато напълно променя своето състояние и става подобна на детските болести на израстването. За антропософския лекар, както и за всяко напреднало съзнание е ясно, че коклюша, варицелата, скарлатината и т.н. – това изобщо не са болести в обичайния смисъл на думата, а съвършено необходимо преустройство на организма, унаследен от родителите, под въздействието на конкретната индивидуалност, въплътена в него. Затова лекарите и родителите не е нужно да се стремят на всяка цена да „излекуват“ тези болести, а, напротив, да се стараят да подпомогнат вътрешното преустройство с педагогически мерки и само да поддържат физиологическите процеси в границите, изключвайки опасните за живота усложнения.

Но сега, фактически на Прага на Духовният свят, където в крайна сметка вече се намира съвременното човечество, се извършва актуалното аналогично преустройство на организма също и в отношението с висшият Аз. А това ще се случи, разбира се, не само в първиятседемгодишен период, а в течение на целият живот. Именно това променя субстанцията на болестта като такава; и ако по-рано беше достатъчно за антропософския лекар да различи истинската болест и нейните симптоми, които всъщност са защитни реакции на организма (и това беше огромен пробив в сравнение с конвенционалната медицина), то сега това е съвършено недостатъчно, доколкото всяка болест изцяло трябва да се разбира като симптоматика по отношение на истинската болест на душевно-духовен план, която съвременният лекар е длъжен да диагностицира и да лекува. Така че сферата на неговата професионална компетентност рязко се разширява, доколкото сега той трябва правилно да се отнася не само към симптомите (чието премахване и представлява бездушния медицински пазар), но и към самата болест: той творчески взаимодейства с нея. Говорейки на съвременен език, физическата болест трябва да стане управляема катастрофа, т.е. творчески процес, в ръцете не преминаващия Прага човек и помагащият му лекар, а не страдание на намиращият се в крайно тежко състояние нещастен болен, нямащ си и понятие за своята истинска болест.

Изменение на понятието и статуса на „болестта“ и нейното съотношение със „симптоматиката“

В какво се заключава тази невидима, но именно истинска, същностна болест, по отношение на която всичко, което по-рано се считаше за болест, сега решително трябва да бъде отнесено към областта на симптоматиката? Истинската болест на висш план може да се прояви, например, в следното:

Потапяне на човека твърде дълбоко в материята, отъждествяване на себе си със своя ариманичен двойник.

Превръщане в потребител – убеден и самодоволен член на потребителското общество.

Живота е само борба за преживяване, пълно забравяне на своята жизнена Мисия.

…Блокиране в личностния елемент, самовлюбеност, свикване със своите недостатъци.

Провал в бездната, доминиране на зверовете, препятстващи преминаването през Прага на Духовния свят.

Последното днес става особено актуално във връзка с новият импулс на Михаил в 2017 г. Описание на зверовете д-р Щайнер дава в мантрата към 1-ви урок на СВШДН. Ще го поместим по-долу за да има възможност читателят незабавно да се докосне непосредствено до Дървото на знанието. Доколкото всеки смислов нюанс на този текст сега придобива екзистенциална важност, ще го предадем в дословен превод:

Doch du musst den Abgrund achten;

Sonst verschlingen seine Tiere

Dich, wenn du an mir vorübereilt'st;

Sie hat deine Weltenzeit in dir

Als Erkenntnisfeinde hingestellt.

Schau das erste Tier, den Rücken krumm,

Knochenhaft das Haupt, von dürrem Leib,

Ganz von stumpfem Blau ist seine Haut;

Deine Furcht vor Geistes-Schöpfer-Sein

Schuf das Ungetüm in deinem Willen;

Dein Erkenntnismut nur überwindet es.

Schau das zweite Tier, es zeigt die Zähne

Im verzerrten Angesicht, es lügt im Spotten,

Gelb mit grauem Einschlag ist sein Leib;

Dein Hass auf Geistes-Offenbarung

Schuf den Schwächling dir im Fühlen;

Dein Erkenntnisfeuer muss ihn zähmen.

Schau das dritte Tier, mit gespaltnem Maul,

Glasig ist sein Auge, schlaff die Haltung,

Schmutzigrot erscheint dir die Gestalt;

Dein Zweifel an Geistes-Licht-Gewalt

Schuf dir dies Gespenst in deinem Denken;

Dem Erkenntnisschaffen muss es weichen.

Erst wenn die drei von dir besiegt,

Werden Flügel deiner Seele wachsen,

Um den Abgrund zu übersetzen,

Der dich trennet vom Erkenntnisfelde,

Dem sich deine Herzenssehnsucht

Heilerstrebend weihen möchte.

 

Но ти си длъжен да внимаваш за Бездната;

Иначе ще те глътнат нейните зверове,

Ако ти ме пропуснеш;

За тях мировото време в тебе

Какви познания за враговете е установило.

Виж първият звяр: гърбът е огънат,

костелива глава, мършаво тяло,

Съвсем бледо-синя е неговата кожа;

Твоят страх от Духа-Творец на битието

Създаде чудовище във твоята воля;

С познавателна смелост само можеш

да го преодолееш.

Виж вторият звяр, той показва зъбите си

На изкривеното му лице лежи насмешка,

Жълто със сиви цветове е неговото тяло

Твоята ненавист към Духа на Откровението;

Създаде (яростно) мърморене в твоето

Чувство;

Твоят познавателен огън трябвада го укроти.

Виж третият звяр, с раззината паст,

Стъкленото му око, сънната поза,

мръсно-червен ти се явява неговият облик;

Твоето съмнение в Светият Дух

Създаде призрак в твоето мислене;

На твоето съзнателно творение той

трябва да отстъпи.

Веднъж, когато тези тримата са

победени от теб,

Ще поникнат крила на твоята душа.

Над бездната, за да те пренесат

Която те отделя от познанието на областите,

за които копнее сърцето ти,

добронамерено се устремява,

да се посвети желае.

Смисъла на тази мантра (както, впрочем, всички 19 урока) беше скрит в течение на столетие, но сега той започва да се открива за всяко настойчиво и предано на Архангел Михаил сърце. Но заедно с това в хода на познанието на всеки нюанс на този смисъл на същностния план, се прави реална стъпка в преминаването на Прага.

Всяка най-малка стъпка в познаването и преосъществяването на тези зверове веднага дава еликсир от Дървото на Живота – творяща субстанция, която решава първоначалния проблем, доколкото тя елиминира в световната илюзия (мая) тези симптоми (т.е. проблеми или болести на физически план), които вече са изпълнили своята задача и повече не са нужни.

 

Дърво на живота

 

Ако е намерен правилният подход към болестта на причинно ниво, тогава това отрязва корените на физическата болест, което рязко намалява необходимостта (и цената!) на лекарствата и терапията в обичайният смисъл на тази дума. Далеко не винаги има възможност да се откажем от тях напълно, въпреки че при мощен духовен пробив от страна на пациента, както показва практиката, решаваща помощ от чисто духовното лечение е възможна даже в най-острите състояния (онкология, разсеяна склероза, остра форма на туберкулоза, до наместване и благополучно зарастване на счупвания на кости).

Подобни нови лечебни импулси вече отдавна са възприети от народната медицина, за съжаление далеко от Антропософията и, разбира се, не желаеща да познава същността на този чудесен дар, което неизбежно, както предупреди Доктор Щайнер, по-късно ще доведе до неговата подмяна. Това значи, че в който и да е момент може духовните сили да го напуснат, а бедният лечител или ще се превърне в шарлатанин или даже няма да забележи, че той вече използва демонични сили, които за изцеляването ще изискват както душата на пациента, така и душата на лечителя като разплата. А ето самите антропософски лекари, също като застинал за столетие стоп-кадър, нищо ново не желаят да узнаят. Разбира се има оправдано опасение да се черпи от ултра-новите тенденции на алтернативната медицина, за да не се плъзнат сами към шарлатанството. Но, в действителност, тези нови тенденции в духовното изцеление трябва законно да бъдат приети преди всичко в антропософската медицина, за да бъдат съзнателно възприети от най-достойните. До болка познатата ситуация с двехилядогодишна давност: Спасителя дойде при своите – те не го приеха, трябваше да отиде при другите

А всичко ли е наред при съвременните фарисеи и книжници от антропософската медицина, така че да се затворят в своят съсловен снобизъм и да не искат да научат нищо ново? Не, напротив, тук настъпи „трагедия“, която, впрочем, никой категорично не иска да забележи. Отново ще се обърнем към ненаучените уроци от историята на духовната култура: бившите фарисеи и книжници отдавна загубиха живите духовни импулси и пряката връзка с тези Ръководещи същества, които породиха тяхната традиция, но те не видяха и не искаха да видят, че отдавна се извърши подмяна и те се водят от съвсем други не божествени, а демонични същества.

Тъй като хода на еволюцията се ускорява, за всеки сто години сега се извършва толкова, за колкото по-рано изискваше хилядолетия. А именно, доколкото кардинално се измени субстанциалността на света, а с нея и характера на човешкото битие, изцелителните сили, които по-рано действаха чрез антропософските лекарства, за да не нанесат непоправима вреда на душата на болния чрез тъпата ликвидация на болестта в нейното ново състояние (като симптом на своите духовни причини), са оттеглени обратно в Духовния свят. Така че действително настъпи „трагедия“ за заспалото царство: сега антропософските лекари не могат да се отдадат на безотговорна ликвидация на симптомите и стават безвредни за душата, но оттук нататък за тялото са съвършено безполезни.

Опасните симптоми на израждане и подмяна на антропософската медицина

Те стават особено забележими, ако ние ги разгледаме под увеличително стъкло, отново използвайки по-очевидните и даже ненадминати явления, които се проявяват с конвенционалната медицина. Ние виждаме, как тя в течение на няколкото последни столетия (при целия блясък на своята технологическо оборудване) всъщност не просто деградира, но и напълно е изменила своята същност, преставайки да бъде средство за помощ на човека, а ставайки ефективно оръдие в ръцете на княза на този свят за пленяване на душите на ариманизираните тела, пронизани от химия, генно инженерство, а сега също и нанотехнологии). Затова, за огромно съжаление трябва да признаем, че и антропософската медицина за изминалото столетие, не само че не направи своята крачка в развитието си, адекватна на възникналите тектонични промени в съотношенията на материалния и духовния свят, но също така се изроди, макар и не още във враг на човека, но в нещо безлично, неразбираемо, непонятно. Така че, ако не забием тревога, тогава следващата стъпка на деградация вече в нещо ужасно ще бъде неизбежна.

Тук е необходимо да се постави въпросът: това, че с такава превзетост се представя антропософската медицина, - дали това име е наистина автентично или имаше незабележимо внедряване на нещо много подобно на него, но напълно чуждо по своята същност. Впрочем, нищо изненадващо тук няма, защото тази картина болезнено напомня за случилото се с друго съществено приложение на антропософията - с Валдорфската педагогика, както и със самото Антропософско общество (защото рибата се вмирисва откъм главата). Редица симптоми диагностицирани в статията "Как, кой и защо похити името "Валдорф"?“ по същия начин се проявяват и в антропософската медицина, ясно свидетелствайки за обща болест. А именно, както се вижда от духовно-научното изследване, в течение на 20-ти век се извърши улавяне и общо израждане на традицията, началото на която положи Р. Щайнер, а социалният феномен, който в този случай се нарича "антропософски медицина", все по-малко остава такъв по своята същност в ръцете на последните му верни пазители, но все повече изкуствено се преражда за някакви напълно чужди на нея цели. Тези, които се представят като централизирано ръководство, изобщо не се интересуват от развиването на автентичния духовен импулс, а просто създават пещера, в която като пеперуди към огън влитат душите, които са получили още в живота преди раждането мисията да станат антропософски лекари, а също и душите, съставящи кармичния кръг на техните пациенти. И всичко това е така, че първите в никой случай да не изпълнят мисията си, а вторите – да не могат да достигнат до мисията си, благодарение на първите.

Как, кой и защо го е направил? - тук няма да се занимаваме, тъй като на този въпрос вече е отговорено в подобна статия, посветена на Валдорфската педагогика: един и същ почерк се разпознава веднага, ако поне малко се иска да разбере какво се случва.

Ето защо, веднага ще се обърнем към специфичните симптоми, свързани специално с антропософската медицина в нейната връзка, от една страна, с външния свят, а от друга страна, с кръга на антропософите, и ще отговорим на следния ключов въпрос:

Защо антропософската медицина се оказа приемлива само за антропософи?

Антропософската медицина първоначално не се е разглеждала като изключително обслужваща кръга на антропософите, а трябваше да излезе навън за широк кръг от нуждаещите се от нея хора, приобщавайки ги в процеса на лечение поне косвено към истинската духовност и да подхранва с постиженията си конвенционалната медицина. Вместо това, тя постепенно се оказа отхвърлена от останалата част на света, доколкото, по силата на очевидната си безполезност за него, тя не само че не утвърди себе си като нещо ефективно, но и получи имидж в очите на отдалечените от антропософията хора като нещо средно между знахарството и шарлатанството, предизвикващо пренебрежение и подигравка.

Но в затворения кръг на антропософите тя все още по някаква причина остава популярна. Въпреки че е разбираемо защо: тук се задействат истинността на Антропософията и авторитета на самия д-р Щайнер, освен безсъвестната злоупотреба от „своите" лекари; но именно благодарение на тази сляпа и по някакъв начин дори свещена вяра от страна на наивните антропософи се появява плацебо ефект. Така че изцелението (ако то изобщо има място) се случва не толкова благодарение на действието на лекарството, отколкото чрез мобилизирането на собствените изцелителни сили на тялото, които извършват лечението. Но интересното е, че самият антропософски лекар при това често е принуден да се обърне към конвенционалните лекари или знахари, тъй като той се досеща: че всичко това е просто „липа" и за него, дори и плацебо ефекта става невъзможен.

Важно е да се разбере, че много опасното стесняване на мястото на антропософската медицина в света като изключително средство „само за антропософи" – това вече е за нея патология от гледна точка на нейната здравословна жизнена дейност и изпълнението на нейната общочовешка мисия. Но даже и вътре в антропософската общност, тя изобщо не процъфтява, а се изражда с всяка изминала година все повече и повече.

Отново и отново е важно да се подчертае, че за разлика от напълно ариманизираната медицина все още няма очевидна вреда на тялото и непоправима за душата под прикритието на лечение: в повечето случаи се инжектира най-малко безвредното плацебо, а не действително зловещата фармакология, убиваща само външните симптомите на истинската болест и обграждаща със стена нейните духовни корени. Ето защо може да възникне съмнението: струва ли си да критикуваме безвредното, незловредно псевдо-антропософско плацебо?

Не е ли по-добре да следваме общопризнатите съвременни принципи на толерантността и политическата коректност?

Впрочем, предвид факта, че Антропософията е съвременна форма на Християнството, т.е. следване на Христос, нека си спомним как постъпи Той, когато намери среброменителите и търговците в храма на Отец? По съвременните норми Неговото поведение преди 2000 години, борците за политическа коректност биха сравнили с поведението на рекетьорите през буйните 90-те години. И все пак, в това отношение трябва да предпочетем да останем с Христос, отколкото с „истината" (по Ф. М. Достоевски). Доколкото в екзистенциалните въпроси всяка толерантност се явява престъпна, защото тя не е нищо друго, освен мълчаливото съучастие в нечии масови престъпления срещу човечеството.

Нито повече, нито по-малко, именно така е нужно да бъде охарактеризирана незабележимата подмяна, а с това и пълната ликвидация на антропософската медицина - в тази непосредствена връзка със нейният духовен праобраз и земните образци, които ни бяха оставени от д-р Щайнер и неговите непосредствени ученици.

Дали е толкова безвредна псевдо-антропософската плацебо-медицина? В какво тя се превръща в социалния организъм, не изпълнявайки своята мисия?

Нека вземем аналогично явление в човешкото тяло, когато някой най-важен орган не изпълнява своята функция. Например, черния дроб на външен вид изглежда непокътнат, но ако неговата функционална тъкан се заменя с епителна (кожна), то тя само заема това много важно място, но не изпълнява своята жизненоважна функция, което води до смърт на целия организъм. Това зловещо явление се нарича ЦИРОЗА на черния дроб. Но точно същото нещо се случва, когато антропософски лекар само имитира дейността си, въпреки че на никого не носи вреда, както прави конвенционалната медицина (вече напълно извратена и зловредна дейност, която би могла да се обозначи като РАК).

Без значение колко страшна е диагнозата, истинският лечител никога няма да си позволи да се отчае, като знае, че Духовният свят не може да изпраща изпитания, превъзхождащи човешките сили. И в духа на "Молитвата на предаността" можете да бъдете уверени, че фаталността на симптомите в същото време свидетелстват за близкото спасение. Даже ако „пациентът е по-скоро мъртъв, отколкото жив", това означава, че е дошло време за Възкресението. Така че окончателната диагноза трябва да бъде напълно различна, доколкото линията на развитие на антропософската медицина е коренно различна, отколкото на конвенционалната.

Превод: ПРИЯТЕЛ

Следва!

Източник: http://bdn-steiner.ru/modules.php?name=Books&go=page&pid=5412