Игор Фишман: Кой, как и защо открадна името "Валдорф"? (последна част)

Submitted by admin 2 on Съб., 18/11/2017 - 09:11
д-р Рудолф Щайнер

След първите две части в нашия сайт, в които под името "Пророчеството на Рудолф Щайнер за бъдещето, въплътено в идеите му за Валдорфската педагогика", ви представихме цялостната картина на общопедагогическите идеи и прилаганите методи, водещи началото си от самия Рудолф Щайнер, в предишната и тази последна част ви представяме изключително актуалната авторска статия на Игор Фишман, озаглавена "Кой, как и защо открадна името "Валдорф". И как то правомерно може да бъде върнато. Смърт и възкресение на валдорфската педагогика през 21 век - във връзка със сто годишния цикъл на инкарниране на изключителния духовен импулс в световното образование."

 

От редакторския екип

* * *

Ситуацията изглежда безизходна, обаче изход винаги трябва да съществува; всъщност, "изходът е там, където е и входът" - нужно е просто да се събере смелост, да се прояви много сериозен интерес към първоизточниците и да се върнем към тях! Добре, че достъп до това днес има всеки.

Достатъчно е да си спомним "как всичко започваше" през август 1919 година: наближаваше вече първи септември (заб.началото на учебната година), а Рудолф Щайнер вместо да подкове бъдещите учители как конкретно да провеждат занятията, дава изключително сложния утринен лекционен цикъл "Общото човекознание като основа на педагогиката", и най-общи методико-дидактически подходи в успоредно провежданите дневен и вечерен лекционни цикли. Колко малко прилича това на съвременните имитационни семинари: подърдорихме, попяхме, порисувахме, потанцувахме, позанимавахме се с ръкоделие и се разотидохме доволни от себе си и един от друг (и всичко това с такава помпозност, че тук, виждате ли, не обучаваме на всякакви никому ненужни теории, тук имаме само чиста практика!).

Не, никой не е против всичко това, всичко това е прекрасно, много по-добре от "напредналите" семинари по всяка друга алтернативна педагогика, където често се преподават откровено вредни и опасни неща, представяни за последен вик на модата в образованието. И засега дори най-лошото валдорфско училище е по-добро от най-хубавото обикновено или кое да е алтернативно училище.

Но все едно то няма да изпълни своята еволюционна мисия (по думите на Р. Щайнер): да даде възможност да се инкарнират душите на Великите Посветени, които искат да дойдат на помощ на човечеството в този съдбоносен исторически момент, а също така да даде възможност на младото поколение (деца-индиго, "зведни деца" и т.н.) да развият правилно новите способности, с които то идва през 21 век, за да ги насочи за благото на човешката еволюция, а не в служба на унищожителя на човечеството.

Но в състоянието на изплашеност, хронична преумора и невероятна финансова преса валдорфските учители нямат възможност да се замислят за общочовешките задачи на валдорфската педагогика… Обаче поради това и тяхната собствена ситуация става все по-лоша.

Впрочем, ако един валдорфски педагог смята, че лично от него все едно нищо не зависи, и затова предпочита да се спотайва и да не се показва (като "великомъдрата кротушка" - "да не стане нещо") (Заб. 1), то той би трябвало да попита себе си: нима това е съзнанието на педагога от свободно валдорфско училище – заплашено от явни и тайни заплахи от "големия брат" и затрупано с безкрайни материални проблеми, решението на които, като че ли може да дойде само благодарение на милостта на все същия "голям брат"?

Първото валдорфско училище
Първото валдорфско училище

 

Не, явно не е такова съзнанието на истинския валдорфски учител, още повече в 21 век, когато за сто години естествена еволюция и духовният импулс на валдорфската педагогика, и общочовешкото съзнание, са преминали в духовния свят своето естествено съзряване.

Също така жалко оправдание е оплакването, че, виждате ли, първото валдорфско училище е създадена от самия Рудолф Щайнер, и първите години от нейния живот са преминали при прякото участие и помощ на Великия Посветен; а и как можем да се сравняваме ние с онези изтъкнати личности, непосредствени ученици на доктор Щайнер, които, дори не бидейки професионални учители, смело влязли в класовете и фактически създали практически образци на валдорфската педагогика, преподавани на валдорфските семинари до ден днешен. Така че на нас, за разлика от тях, не ни е дадено сами да гребем от духовните първоизточници и да създаваме методики, затова ние по-добре само ще се учим на готови методики и няма да се затормозяваме с дълбока езотерична работа, каквато тогава е провеждала учителската колегия под ръководството на доктор Щайнер. А освен това до нас не е Емил Молт - директорът и съпритежателят на тютюневата фабрика "Валдорф-Астория", поела върху себе си основната финансова тежест на училището… Не, по-добре ние, валдорфските сираци,сиви и нещастни, някак си ще приемем валдорфската традиция от "големия брат" и от неговите надеждни ръце ще получаваме хляба наш насъщен…

Само че не трябва да се забравя, че след това това упадъчно съзнание учителите ще занесат в учителското "самоуправление" и в класовете при децата. Сега става ясно защо "големият брат" изобщо допуска съществуването на училища с валдорфски методики – ами защото те сега са напълно стерилизирани! Нали те вече няма да могат да станат средство за развитие на творящо съзнание в новото поколение, което из основи би подринало световната власт на самия Ариман. Нали без творящо съзнание на учителите всички тези прекрасни методики не дават нужния ефект, и освен това, не дават убедително свидетелство за преимуществото на валдорфската педагогика за този, който би се запознал със статистиката по отношение на болшинството випускници на валдорфскитеучилища: дори за добросъвестния изследовател, доброжелателно относящ се към Валдорф, няма да бъде очевидно, че образованието трябва да бъде именно такова; нещо повече, показността, смесена с примитивизъм и сектантство - всичко това става само плашило или за присмех в очите и органите за образование, и учителите, и родителите на учениците на всички останали обикновени и алтернативни училища.

Така че съдбата на валдорфската педагогика – която наистина е дете на Европа - наподобява съдбата на Каспар Хаузер, една извисена душа, дошла в царското семейство на Баденското херцогство с велика мисия в началото на 18-ти век. Ако тя би успяла да се изпълни, то световно-историческата мощ на немския идеализъм не би останала само притежание на интелектуалния елит, а би се въплътила в социалната реалност за обединяване на германските земи и би могла да положи почвата за последващото идване на Антропософията и социалната троичност в началото в самата новородена Германия, след това в Средна Европа, а след това и в целия свят.

 

Каспър Хаузер
Рисунка на Каспар Хаузер

 

Как е можело да се попречи на наследствения принц да изпълни своята мисия? За нашите сега вече добре познати от историята на валдорфската педагогика "палачи" това е напълно по силите! Те са отвлекли законния царски наследник и от самото му раждане са го държали в подземие чак до юношеската му възраст, за да деформират напълно неговото телесно-душевно-духовно развитие. И чак когато им е станало ясно, че той вече окончателно е изостанал в развитието си и няма да може да дойде към своето самосъзнание, са го пуснали обратно в света. Но когато могъщата индивидуалност независимо от това насилие, все пак е започнала да възстановява своето статукво, тогава срещу нея е било извършено покушение, а след това и убийство. И това се е извършвало пред очите на цяла изумена Европа; обаче никой нищо не е разбрал, а ако някои все пак за нещо са се досещали, то те са били принуждавани да мълчат; някои - завинаги…

* * *

Сега на нас ни е ясно как е било похитено името "Валдорф"; а за това кой е извършил това ние можем засега да съдим само косвено "по почерка" и да го отъждествим с похитителите на Каспар Хаузер. Тук е важно да не се ограничим с външния етикет (това са илюминати, или йезуити), но е важно да усетим именно характерния почерк, за да можем да го идентифицираме и разпознаваме във всеки конкретен случай, във всяко завладяно училище. Той се изразява в това, че във всички завладени училища ние можем да наблюдаваме една и съща подтискаща картина: създава се атмосфера на заплашване на учители с ярка индивидуалност и затъпяване на останалия колектив, превръщането му в безлична сива маса от примитивни и същевременно надути хора с изострено самолюбие; стават норма от страна на "големите братя" случаи на подмяна на факти и откровени лъжи. В този процес чрез всеки поотделно и целия учителски колектив като цяло вече започва да се проявява демонизираната групова душа, просветваща чрез доста характерното типично съзнание на всички обитатели на училището (състоящо се от "валдорфски тип" навици от сектански тип, с лек примес на деменция, притежавайки черти с каквито единствено може да се мине за абсолютно свой и спокойно да се остане в училището, не предизвиквайки преследвания към себе си). В това странно променено съзнание учителите стават едновременно и по детски радостни, фанатично предани, и изплашени до смърт, така че те стават лесно манипулируеми и насочвани в нужната посока.

Доктор Щайнер в някои свои лекции разкрива защо и с какви методи това се постига, а също така изяснява типичните признаци на йезуитската практика, която е била осъществена през 16 -17 в. в държавен мащаб, посредством известния вече само на специалистите социален експеримент, извършен на територията на съвременен Парагвай. И, което е много характерно, че индианците, които в течение на няколко поколения бяха напълно завладени и хипнотизирани от йезуитите, след това самите те отчаяно до смърт защитавали своите тирани (ще видим, когато тази статия попадне в ръцете на "валдорфските индианци", как те ще започнат да се подмазват на функционерите и ще ги защитават).

При това Рудолф Щайнер директно е предупреждавал, че именно йезуитите ще положат всички усилия, за да завладеят и присвоят валдорфската педагогика. Заслужава си да се вслушаме в това.

* * *

В заключение, за да не приключваме нашето изследване с такава печална нота (че, виждате ли, смъртоносно опасният враг фактически е ликвидирал валдорфската педагогика, и как бихме могли да се състезаваме с него, затова по-добре да си седя кротко, че да не вземат и мен да ме подхванат), да обърнем внимание на още един изключително важен факт, отнасящ се до подготовката на духовното съзнание на колегията на първото валдорфско училище.

 

Каролине фон Хайдебранд
Каролине фон Хайдебранд - една от първите валдорфски учителки

 

Когато през 1924 година (на петата година от развитието на училището в Щутгарт) в Гьотеанума (в Дорнах) е било основана Свободната висша школа за духовна наука (СВШДН), в която учениците са били приемани изключително персонално и много ограничено, - като че ли, съвършено противоречейки на установения ред, Рудолф Щайнер изразява настоятелно желание, колегията на Свободното валдорфско училище в пълен състав да стане колективен член на СВШДН. А понеже да присъстват на провежданите уроци на СВУДН в Дорнах за щутгартската училищна колегия е било много трудно, направо да кажем, физически невъзможно, то става нещо направо безпрецедентно: доктор Щайнер възлага на члена на колегията на валдорфското училище Лили Колиско да стенографира езотеричните уроци и след това сама да ги провежда за всички останали членове на колегията в Щутгарт. Взимайки предвид необходимата тогава атмосфера на пълна затвореност на езотеричните уроци, изключваща попадането на материалите на СВУДН в чужди ръце, уникалността на това събитие все още трябва да бъде осъзната с пълна дълбочина.

А именно, Рудолф Щайнер е предвидил, че в условията на нарастващата враждебност от страна на окултните ордени към Антропософията и валдорфската педагогика, да спаси ситуацияте ще може само непосредственото причастие към духовния свят, възпрепятстващо властта на княза на този свят над духовните инициативи.

За съжаление, след само една година самият доктор Щайнер прекрачва прага на духовния свят, а сериозността, към която той призоваваше учениците на СВШДН, така и не е могла да бъде изработена в достатъчна степен и не е могла да защити и самото Антропософско общество от нахлуването и пълното му завладяване по вече ясната ни схема (това е подробно описано от изтъкнатия антропософ на нашето време Г.А.Бондарев в книгата"Антропософията на пресичането на окултно-политическите течения на съвременността").

http://bdn-steiner.ru/modules.php?name=Books&go=page&pid=114

http://bdn-steiner.ru/modules.php?name=Books&go=page&pid=115

Затова и валдорфската педагогика, лишена от духовен покрив, е била обречена на нахлуване и пълно завладяване.

Обаче към днешна дата духовната ситуация е кардинално променена именно във връзка със стогодишния цикъл на узряването на духовния импулс на СВШДН на Земята. А именно, може да се каже, че духовната субстанция на езотеричните уроци вече е укрепнала дотолкова, че атмосферата на пълна херметичност вече не е нужна, защото се е извършило слизането на Небесното Воинство на Земята. Затова днес вече не е нужно да бъде получавана тази спасителна субстанция от Дорнах, антропософската крепост, която вече преди много години е загинала в неравна борба с окултните ордени (за сегашното положение в завладения Гьотеанум вж.книгата на друг изтъкнат антропософ С.О.Прокофиев "Кризата на Антропософското общество"). Днес, когато "19-те урока" са вече открито публикувани, всеки човек с добра воля може да има свой собствен канал - канал на Духа-Себе - и да гребе тази субстанция от първоизточника - от Небесната Школа на Михаил. И на първо място това е необходимо за колегията на всяко валдорфско училище, благодарение на което тя ще получи свой непосредствен достъп към духовния свят - към първоизточника на валдорфската педагогика. А това на свой ред ще даде възможност вече да не се задоволяваме с наличната повърхностна валдорфска традиция, но сами да възприемаме новия импулс, който, според окултните закони, пристига през 2019 година - 100-годишния юбилей от откриването на първото валдорфско училище.

Не е учудващо, че именно за валдорфското училище може да бъде предназначено да открие за човечеството достъпа към Дървото на Познанието и на първо място само правомерно да вкуси от него! Но това, на свой ред, открива достъпа към Дървото на Живота, което означава възможност за непосредствена помощ от духовния свят (довеждане на нови ученици, приток на благоприятни събития, материални средства, жизнени сили за самите учители), а не да бъде очаквана тя от държавата и "големия брат".

 

Рудолф Щайнер

 

Именно от това като дявола от тамян се страхува "големия брат", разпространявайки във валдорфската общност нелепи слухове за това, че ако някой без негово разрешение посмее да изучава съдържанието на "19-те урока", той ще полудее… Жалки напъни! Някога библейската Змия е придумвала първите хора да вкусят от Дървото на Познанието, когато това е било още преждевременно. Сега пък този хитрец, сякаш заел днес тогавашното място на Господ Бог, заплашва: "чрез смърт ще умреш". Тогава Адам и Ева не повярвали на Бога, а повярвали на Змията, вкусвайки от Дървото на Познанието. Не е ли дошло времето сега да не повярваме на Змията, а да повярваме в Себе си?

* * *

В началото на нашето изследване ние направихме панорамна картина от височината на птичи полет: какво всъщност като цяло се случва във "валдорфското царство"; оттам също стана очевиден и глобалният план за завладяване на валдорфската педагогика от окултните ордени в целия свят. Сега, когато всички наши унищожители са разкрити, да се опитаме от същата тази стратегическа позиция да набележим конкретен план за действия, които би могла да предприеме колегията на всяко училище, желаещо да запази вярност на първоначалния духовен импулс на Христос-Михаил, намиращ се в основата на валдорфската педагогика и Рудолф Щайнер, чрез когото тя е била подарена на човечеството.

1. Колкото и да е тежко да е положението в дадено училище, струва си да се осъзнае, че позицията на щраус, затварянето на очите от "оловни гнусотии" (Заб.2.) на валдорфския живот, никога няма да доведат до подобряване, а само ще предизвика решаваща и фатална загуба на скъпоцено време. От духовния свят вече е дошла помощ, затова, дори ако поне "двама или трима" от участниците от училищната колегия, поискат да приемат тази помощ и да започнат да действат, то това за начало вече ще бъде достатъчно. Така че всичко започва от самоопределението "кой съм Аз?" и "какво за мен е валдорфската педагогика?" и взимането на решение да се върнем към нейните първоизточници и непоколебимо да осъществяваме своята инициатива, изхождайки от тях. Това пряко обръщение към духовния свят никога няма да остане без отговор, още повече сега.

2. Тази инициативна група може да създаде вътре в колегията пространство, в което би могла да започне дълбока редовна и ритмична езотерична работа. При цялата заетост и катастрофална липса на време дори за най-необходимото, при хроничната преумора на всички активни учители, това изглежда изобщо невъзможно. Но само това е изходът от омагьосания кръг, защото при отсътствието на съзнателна връзка с духовния свят, източникът, от който произтича съдържанието на учебния процес, средствата за издръжка на училището, а и жизнените сили, - този източник неизбежно ще се изчерпва и ситуацията само ще се влошава. А "големите братя", обвързали училището със своята милостиня (както от материален, така и от организационно-методически характер) тъкмо в този момент изведнъж ще престанат да помагат. По такъв начин, инициативната група, поела отговорността от духовния свят за съдбата на училището, създава езотерична колегия от всички желаещи учители, родители и други хора, свързани с училището физически или само духовно.

3. В езотеричната колегия започва усърдно изучаване на трите лекционни цикъла на Р. Щайнер, с които е било открто първото валдорфско училище. При това съвсем не е важна скоростта, с която се минава материалът (дори ако на всяка сбирка бъде изучен само един параграф!), но е важно на първо място качеството на изучаването, пораждащата се при това дълбочина на разбирането и атмосфера на духовно присътствие, която веднага ще започне да одухотворява цялото околно пространство и вече сама по себе си ще спре фаталния ход на събитията, водещ към ликвидирането на училището. И когато настъпи определено стабилизиране на външните условия, може и е необходимо да се започне изучаването на съдържанието на Свободната висша школа за духовна наука, възможност за което ще бъде осигурена от Самия Архангел Михаил.

4. Повишеното ниво на съзнания ще даде възможност за съзнателно свързване с онези духовни сили, които по невидим начин са създали училището и са го опазвали, доколкото това е било възможно дотогава: това са преди всичко Ангелът на училището, Великите Посветени, душите на преминалите Прага антропософи и валдорфски педагози, душите на още неродените деца, които се нуждаят от това училище, разбира се, Ангелът на валдорфската педагогика, духовете на Висшите Йерархии, Архангел Михаил, Христос и много други, които ще се откриват при медитативно вглъбяване в изреченията, дадени от доктор Щайнер за педагозите.

5. При това е необходимо да бъде създадено правилно отношение към местните функционери, наблюдаващи даденото училище, - упълномощени от световната организация с доста солидно наименование, чрез която окултните ордени са завладели името "Валдорф". Никой не се съмнява, че гореописаната дейност ще предизвика яростна съпротива от "големите братя", които веднага ще се почувстват ненужни и ще започнат да губят своите още вчера съвършено непоклатими лидерски и началнически позиции. Но имайки пряка връзка с духовния свят, повече не е нужно да се поддаваме на тяхното сугестивно въздействие, и не трябва в никакъв случай да се страхуваме от тях. Те трябва да знаят, че за "30 сребърника" те са застанали напреки на пътя на Световната еволюция, Волята на Висшите Йерархии; и това, че те, унищожавайки дадено валдорфскоучилище, по този начин разрушават не само съдбите на учителите, но и на многобройните детски души, които, отивайки към инкарнаране, много са се надявали и очаквали от това училище; а окултните ордени, на които те всъщност служат, няма да ги спасят от Божия съд. Затова не е нужно да се отива и в другата крайност: след многогодишно "мълчание на агнетата" изведнъж да се започне "лов на вещици" – да се извеждат на светло и отчаяно да се конфронтираме с тях. Това не трябва да се прави в никакъв случай, както и изобщо да се стремим да "убием дракона" (до какво ще доведе това, можем да си спомним от едноименната приказка на А. Шварц), понеже това ще изтощи силите ни и ще убие новородената духовна работа. Затова главната задача на езотеричната колегия е да не се изкуши от войната с вятърните мелници, но да вижда и дълбоко да разбира окултните подоснови на случващото се, и по този начин, да се превърне в очите на Висшите Йерархии и чрез това – проводник на тяхната свише изливаща се светлина на Земята. (Жанрът "фентъзи" в определен смисъл отразява случващото се с хората в долния астрал: там тъкмо вярно е схванато, че, борбата срещу вампирите, пряката битка с тях – това е моментално самоунищожение; но е достатъчно само да се пусне светлина, и те ще бъдат моментално победени.) Такава духовна светлина може да бъде придобита чрез метода на валдорфското обсъждане, който традиционно се прилага по отношение на проблемни ученици.

6. При такова ниво на езотерична работа в училище ще започне да се променя самата субстанция на проблемите, в които е затънало училището. Те ще престанат да бъдат обсесия, фатално стечение на обстоятелства, а ще се превърнат в посвещаващи изпитания за колегията и училището като цяло. Постепенно ще стане очевидно, че само благодарение на това колегията е съумяла да израсне от памперсите, да осъзнае истинската мисия на училището и да започне да се издига на необходимата височина за нейното изпълнение. Постепенно ще започне съединяване на езотеричната колегия с цялата останала колегия в единно цяло. Тогава на такова ниво на осъзнатост става възможно истинското (а не привидното, външното) решение на проблемите. Сега вече е възможно да се проведе валдорфско обсъждане по отношение на проблемната ситуация. Но, което е много важно, то се построява по метода на антропософската симптоматология: външните трудности при цялата им неразрешимост, колегията разглежда като проекции на своите вътрешни проблеми – както на отделните хора, така и на колегията като цяло. По такъв начин, ако престанем да се стремим на всяка цена да премахнем външните симптоми на действително опасната вътрешна ситуация, и не се уплашим да ги видим и започнем да лекуваме, то самият духовен свят ще се погрижи и за промяната на външната ситуация. Не трябва да се страхуваме, че нашите надежди ще останат напразни: както показва опитът, дори минимални усилия, насочени към поправяне на свои грешки или към усъвършенстване на своя характер, които в съответно валдорфско обсъждане са били установени като причини за някаква външна несгода, прочетени като знаци и символи, това "проработва" практически мигновено – пресата от страна на някакви враждебни външни инстанции веднага се премахва.

7. По същия начин в такъв дух, в пряко взаимодействие с Ангела на училището се изработва стратегически план за развитие на училището за следващите години, и въз основа на него колегията осъществява текущото планиране. Това не означава, че всички планове ще бъдат лесно осъществими и животът веднага ще стане радостен и лек, - не, по-скоро в началото трудностите дори ще нараснат поради интригите на "големите братя" и необходимото "съпротивление на материала". Но, най-важното е, че ако колегията придобие зрение за случващото се и застане на пътя за съзнателно построяване на своето бъдеще, тогава предишното усщане за безизходица ще бъде напълно преодоляно. Още повече, ако се знае, че това са посветителни изпитания, единствено правещи и колегията, и училището изцяло съответстващи на своя духовен праобраз, който може да бъде опознат и сега съзнателно въплъщаван в атмосфера на свобода и любов.

Сега може да бъде разбрано, защо духовният свят е допуснал да бъде отвлечено името "Валдорф". По такъв начин, отговаряйки на въпросите как? и кой?, ние получаваме отговор и на третия въпрос: защо това се е случило? Такъв е общият еволюционен закон: истинното добро може да израсне само чрез преодоляване на съпротивление. А за това определени духовни сили на предишни етапи на еволюцията са се пожертвали, за да станат след време противодействащи сили. И само като издържи всички изпитания, истинският валдорфски импулс може да постигне своята идентичност (Р. Щайнер нееднократно е казвал, че дори онова, което е било постигнато в първото валдорфско училище под неговото непосредствено ръководство – това са само първите несъвършени кълнове на бъдещото мощно педагогическо движение). А тази идентичност се заключава в следното: валдорфските учители опознават истинния образ на човека като бъдещ Творец, самите стават такива и тогава могат да способстват неговото покълване и израстване и у своите ученици.

В това е същността на новия валдорфски импулс, който според духовните закони идва сто години след първия. И ако той не бъде пропуснат, то вместо трагичното угасване на първия импулс, валдорфското движение го очаква нещо значително по-голямо от ренесанс; използвайки технически език, едва сега ще стане възможно достигането на проектната мощност, и тъкмо, преди всичко, благодарение на това, че нашите благодетели са откраднали вече и без това доста разнебитеното за сто години име "Валдорф", което се нуждае не от възраждане, а в пълния смисъл на думата ВЪЗКРЕСЕНИЕ.

Разбира се, на всичко това не обучават на организираните от "големите братя" псевдо-семинари, където, както виждаме, само с "методики и практики" се имитира сериозно обучение, и фактически, бъдещите валдорфски учители се подготвят да бъдат убити, не получавайки свой персонален достъп до първоизточниците на валдорфската педагогика. Но цялата работа е в това, че този достъп е невъзможно, а най-важното, и не е нужно дори да се стремим да получим отвън. Чистият, искрен и упорит стремеж към овладяването на духовната наука е напълно достатъчен, за да осигури всеки учител свой собствен достъп до извора на педагогическата интуиция, и във всеки момент, влизайки при класа, да знае прекрасно, какво и защо той ще прави и, което е не по-малко важно, да има сили да го въплъщава.

Но това означава, че той непосредствено от духовния свят получава правото на името Валдорф. Ако в колегията поне "двама или трима" получат това право, то постепенно и цялото училище ще може да дорасне до това право. И тогава дори самият Княз на този свят няма да може да го оспори, защото това истинно право може да бъде получено само не от този свят. А ако след това такива правомерни валдорфски училища сами по своя свободна воля и съвършено съзнателно се обединят в Асоциация (в непосредствена духовна връзка с Ангела на тази асоциация), то никакви йезуити няма да се опитват и да съумеят (изпълнявайки своята задача, те самите ще получат тогава право на спасение чрез манихейския импулс на Висшите Йерархии) повече да оспорват своето право на скъпите ни имена: "Валдорф", "Антропософия", "Рудолф Щайнер".

Мистерията на Очакването на Шестата културна епоха

Ден на Михаил, 2017 година

Автор: Игор Фишман

Превод: Михаил Колев

Заб.

1. В приказката „Великомъдрата кротушка“ („Премудрый пискарь“) на Салтиков Щедрин е показан образът на уплашения до смърт обикновен човек, който „единствено пази тягостния си живот“. Може ли за човека да бъде смисъл на живота лозунгът – „да оцелееш и да не попаднеш в устата на щуката“?

2. „Оловни гнусотии“ – цитат на М.Горки от "Детство". Чрез метафората той разбира нещо тежко и страшно, непонятно в живота.

Източник: http://bdn-steiner.ru/modules.php?name=Books&go=page&pid=5411

 

Повече за автора и неговите статии: http://bdn-steiner.ru/modules.php?name=Books&go=page&pid=54

http://bdn-steiner.ru/modules.php?name=Books

 

Линк към първа част: http://med.anthrobg.net/bg/node/221

Линк към втора част: http://med.anthrobg.net/bg/node/222

Линк към трета част: http://med.anthrobg.net/bg/node/223