Игор Фишман: Антропософски лекарю, излекувай се сам! (как да спасим антропософската медицина и нейното бъдеще, втора част)

Submitted by admin 2 on Съб., 03/02/2018 - 20:16
Космическият човек

Диагноза за антропософската медицина: подлежи на Възкресение в качеството на мистерийна медицина в нейния стогодишен юбилей

И действително, ако конвенционалната медицина, всъщност, е родена от миналото (възникнала в хода на обхващането от Ариман на онова, което е останало след хилядолетия на деградация на древната мистерийна медицина), лишена от своите корени и своя предмет - истинският образ на човека - и е обречена на пълно израждане, то това никак не може да се каже за антропософската медицина, която по своята същност, е родена от бъдещето и възниква от съвършено различни източници и очевидно имаща друга перспектива.

Но ето и тя, сякаш е заразена с мъртвата отрова от конвенционалната медицина, губи цял век, вместо да достигне своя пълен разцвет. А в края на краищата, в хода на изгубеното столетие, вместо да се дегенерира напълно, тя е призована да дорасне до мистерийна (М. Гльоклер), но със сигурност не по пътя към вече дълбоко затъмнените древни мистерии, а в духа на новите мистерии.

И все пак, ако не гледаме явния злоумисъл в тази печална история с антропософската медицина през 20 век, може също така в случилото се да видим и космическата закономерност: всичко, което трябва по-късно да действа плодотворно през вековете в полза на земната еволюция, трябва да премине през три събития: Раждане, Смърт и Възкресение. Така че, всичките тези трупни петна по тялото на антропософската медицина ни заставят да констатираме, че за нея е настъпила Смъртта, но в същото време тази най-голяма трагедия означава, че, когато се изпълни времето, то става възможно нейното Възкресение.

В гореупоменатите статии вече не малко беше казано за значението на столетния цикъл в отношението, на който и да е езотеричен духовен импулс.

Може с увереност да се констатира, че новият импулс на антропософска медицина вече е дошъл! Неговото съдържание произтича, от една страна, от преминалото за едно столетие развитие на общочовешкото съзнание, а от друга страна, от промяната на субстанциалността на света, която се осъществи благодарение на огнената субстанция на Архангел Михаил, излята през 1917 и узряваща в продължение на едно столетие на Земята. А именно, човешкото съзнание е придобило качеството да бъде творящо, а светът е загубил своята самодостатъчна "железобетонна" субстанция на ненарушима материалност и е станал преди всичко Знак, по-точно сбор от знаци за всяко пробуждащо се съзнание. Това означава, че бившият материалния свят на същностния план премина през изцелението от пълния ариманичен захват и в значителна степен се е върнал в състоянието на мая в истинския смисъл на думата. Това не означава, че той се е превърнал в нещо несъществено, така че остава само по-бързо да отърсим праха от краката си, а сами да отлетим в емпирея, тъй като това би довело до загуба в този емпирей на всякакви ориентири, което ще бъдат не по-малко ужасно, отколкото пълното пропадане в материята. Ето защо, златната Христова среда тук се заключава в това, че човек преодолява материалистичните окови, но не игнорира света, опъващ своите стоманени пипала, а му придава статут на водач в реалността - в Духовния свят, все още невидим, но вече ставащ актуален – по силата на естествената еволюция на съзнанието. Това е свързано с факта, че човечеството вече несъзнателно е преминало Прага на Духовния свят; знае ли то това или не, иска ли то това или не – но, съгласно духовната наука, това вече се е извършило и се е превърнало в неотменим факт.

Това има редица кардинални последици (опасности и възможности!) за човечеството като цяло и за всеки представител на културното човечество персонално. Следователно не е случайно, че именно в този момент духовият поток на антропософската медицина, първоначално подготвяйки за себе си почвата в откритите лекции на д-р Щайнер по медицина, а след това като дълбоко езотеричен импулс, излят за затворения кръг на избраните в рамките на Свободното висша школа за духовни науки, сега вече в напълно обновен вид идва за цялото човечество.

Подчертаваме точно тези нови възможности, които касаят здравето и медицината.

  • Духовните сили, по-рано подкрепящи илюзията за непоклатим материален свят, сега постепенно снимат от себе си тази функция и я предават на човешкото съзнание; при това за старото съзнание всичко това създава усещането, че „светът е полудял", което на свой ред действително води до ескалация на стреса, нервните сривове и психическите отклонения.
  • Това кардинално променя природата на външно видимите заболявания и разбирането на техните симптоми. А именно, сега повечето болести сами действат като симптоми на необходимостта от духовно пробуждане, и в това е техният главен смисъл; всички останало е второстепенно.
  • Това се дължи на факта, че преминаващото Прага на духовния свят културно човечество, вече не може да продължи да спи и ще се пробужда чрез страдание, в много случаи именно чрез болести.
  • Настъпващата дематериализация на света рязко променя съотношението на материалния и духовния компонент при провеждане на лечението: материалният е необходим, преди всичко, за облекчаване на остри състояния, така че да стане възможна работата на душевно-духовно ниво.
  • Под духовния компонент е нужно да разбираме изцеление на самия живот на човека от безсмислено съществуване (или в борбата за оцеляване, или в преследването на материални излишъци) и намирането на своята жизнена цел, поради която той се е въплътил на Земята.
  • Самият антропософски лекар сега получава възможност за съзнателно преминаване на Прага на Духовния свят и развитието на по-високо съзнание, благодарение на което той ще бъде в състояние да узнае жизнената цел на своя пациент.
  • Това освещава материалния компонент на лечението, който не отменя духовния компонент, но получава от него своята сила, благодарение на което става нещо повече, отколкото просто плацебо.
  • Същественото в професионалната дейност ще бъде съзнателното взаимодействие не само с духовните същества, но и с „така наречените мъртви".
  • Всичко това значително ще разшири също и обхвата на използване на Възкръсналата медицина: освен излекуване на хората тук сега ще имат полза и другите природни царства - мистерийният доктор Охболи-Дулитъл ще може също така да лекува животните, растенията и минералите.
  • Работата с мировата илюзия в съзнанието на Висшия Аз с помощта на изцелителната субстанция на мантрите на езотеричните уроци на СВШДН, може да разпростре лечебните ефекти върху всички ръкотворни предмети, сгради, съоръжения и дори в света на машините (коли, битова техника и т. н.).
  • Освен това, сега ще бъде възможно да се лекуват болестите на социалния организъм: от отделни организации (семейство, предприятие, социалното движение, държава и т.н.) до цялото Тяло на Новия Адам в духа на построяването на троичния социален организъм.

В това е трудно да се повярва, но то вече е активно практикувано в различни окултни движения в духа на нашумелия филм "Тайната". Ясно е, че без средствата на Духовната наука хората стават слепи инструменти на непознати сили (без значение, на кого те се отдават!), които отнемат от доверчивия Буратино небесната творяща субстанция, и в края на краищата я използват за собствените си цели. Затова, за всички тези съмнителни феномени, в основата на които все пак обективно лежи новата реалност на изменилия се свят, трябва да се появи законен собственик, владеещ духовната наука, който единствено е в състояние и в правото да приеме тези духовни сили по правилния начин и да ги насочи към служба на еволюцията, а не против нея, както се случва досега.

По този начин, Възкръсналата антропософска медицина може да бъде първият клон на Антропософията, който ще възстанови своите духовни корени и ще получи достъп до неизчерпаемите космически изцелителни сили. Това означава, че тя ще стане мистерийна медицина, но не и в духа на древния храмов сън, в който потопяваха жреците обърналия се към тях болен, а в духа на новото посвещение, доколкото само това наистина ще я излекува от дори най-смъртоносните болести и най-непреодолимите препятствия.

А това, от своя страна, ще я направи ефективна и съотносима в сравнение с конвенционалната медицина, и следователно, излекувана, тя ще престане да бъде само за много тесен кръг от антропософи и вече може да се изправи пред целия свят. Въпреки че, разбира се, възможностите, които се отварят за тези различни „целеви групи" ще бъдат изключително различни. Новата култура на мистерийната медицина, която ще се разпространи по целия свят може да се нарече: изцелението като път към посвещение, а културата на нейното практикуване в Антропософското общество - здравето като път към посвещение.

От определена гледна точка този път се разкрива в Култа към здравето на „Тера Антропософия“

http://terra.predela.net/misteriya-ozhidaniya/o-misterii-ozhidaniya .

По-долу ще дадем тезисно изложение на съществените елементи на двете групи пациенти

Мистерийна медицина за всички: изцелението като път на посвещение

  • В изменилата се субстанциалност на света най-същественото в живота на човека става познанието за своя Висш Аз. А след това, вече от неговата гледна точка, осъзнаването и изпълнението от човека на своето жизнено предназначение. Ако това не се случи, тогава самият Висш Аз започва да разбива неговия живот и, преди всичко здравето.
  • Ако лекарят просто се опитва „тъпо" да лекува болестта, тогава той действа срещу Висшия Аз на пациента си и причинявайки по този начин просто премахване на симптомите - сигнали, които се изпращат от Висшия Аз за обикновеното съзнание, че е време нещо в живота кардинално да се промени.
  • Дори ако плацебото подейства, то след временно облекчение Висшият Аз може да предприеме още по-радикални средства за пробуждане, които ще бъде невъзможно вече да се игнорират; затова е по-добре е от самото начало да се установи сътрудничество между лекаря и Висшия Аз на пациента.
  • Постепенно към това сътрудничество се присъединява и сам пациентът, след което става възможно откриването на неговото жизнено предназначение (неизпълнението на което е истинската духовна причина за болестта).
  • Целият традиционен арсенал на антропософския лекар при това, разбира се, не е премахнат, но се освещава и допълва от чисто духовното изцеление. Нерядко облекчението дори при остри състояния идва незабавно и необходимостта от медикаменти и процедури просто изчезва.
  • Постепенно мистерийната медицина ще допълни и оплоди конвенционалната медицина и ще я спаси от пълна деградация.

 

Древноегипетски лечители
Древноегипетски лечители

 

Мистерийна медицина за антропософи: здраве като път на посвещение

  • Всичко гореизброено касае всички хора. По отношение на антропософите възникват още по-високи възможности: да се окаже съдействие за получаване на непосредствен достъп до космическите изцелителни сили – до Дървото на Живота.
  • За това антропософската медицина е длъжна да основе нова културна норма, заключаваща се в това, че здравето съвсем не е прерогатив на специалистите, а непосредствена компетенция на антропософа.
  • И точно в духа на новата Хипократовата клетва за лекаря ще бъде некоректно и даже престъпно да натрапва на пациента своите услуги, а напротив, необходимо е да се борим с остарялата догма за това, че човешката съдба е само в заработването на пари за своето лечение; а всяко „самолечение“ (като в известния анекдот "болен, не се занимавай със самолечение, щом лекарят е казал - в моргата, значи, - в моргата!") е изключено.
  • Възможността да се култивира здравето чрез достъп до Дървото на живота за антропософа става възможно, разбира се, не благодарение на популярни съмнителни методи, но благодарение на духовната основа на СВШДН и ставането значително по-достъпно на нейното съдържание - за всеки имащ за това добра воля.
  • Вече буквално в първия Урок се разкрива, че "човек намира своето телесно битие от земята, въздуха и светлината", но преди Прага, а още повече, отвъд Прага, това вече се осъществява съзнателно.
  • Ако се обърнем към епиграфа към тази статия, тогава в тези редове в открит текст се казва, че в разкриващите се сега духовни сили, заложени в мантрите на "19-те урока", съдържат всички необходими изцелителни сили при всякакви болести. Въпросът е само в откриването на достъпа до тях и уменията да ги използваме във всеки конкретен случай, но днес това вече не е принципен, а технически въпрос.
  • И само в тази степен, в която на конкретният антропософът не достигат собствени сили за изцеления на духовния план, лекарят му оказва в това помощ.

 

„Лечителю, излекувай се сам!“ – новото звучене на древният принцип

От гореизложеното следва, че всеки антропософ днес придобива възможност да стане сам за себе си лекар, но вече професионалните антропософски лекари по отношение на неантропософите имат нови задачи, и съответно нови възможности. Преди всичко, Възкресението на антропософската медицина е свързано с ново звучене на древния мистериен принцип „Лечителю, излекувай се сам!“

Какво означава той? Неговият очевиден банален смисъл днес вече е съвършено недостатъчен и даже неверен. А именно, напълно разбираемo е задължението „обущарят да не се окаже без ботуши", т.е. така че самият лекар да не се окаже безпомощен и болен (иначе как може на него да поверите своето собствено здраве?) - това за антропософската медицина е наистина погрешно, тъй като силите на смъртта, необходими и закономерно лежащи в основата на познанието, предотвратяват действието на лекарството, когато човек знае от каквото се състои и как то действа: силите на разума блокират изцелителното действие на лекарството. Затова, както посочва д-р Щайнер, един антропософски лекар трябва да бъде настроен много алтруистично, защото не може сам за себе си да изготви ефективно лекарство. Това, което ще помогне на друг болен - неговият пациент, няма да помогне на него самия, а значи този древен принцип в своето примитивно-битово звучене в този контекст изобщо не работи.

Но в сегашното време той придобива съвсем нов смисъл. А именно, ако лекарят преодолява илюзорното съзнание за материалния свят, то самата медицинска ситуацията придобива качествено различен статус: тя става единствено обозначение на съществените черти на някаква невидима реална ситуация на същностен план. И помощта за пациента ви ще означава правилното й разрешаване. Но ако е така, тогава просто еднозначната ликвидация на симптомите с помощта на някакво лекарство става не решение, а „загуба на данни", доколкото реалната болест, пребиваваща на душевно-духовно ниво съвършено се различава от нейните физически симптоми. И тук вече не е достатъчно да бъдеш добър диагностик или психолог – нужно е да умееш точно да четеш знаците. Това не е нищо различно от звездни писма, отразени в земните обстоятелства; и тяхното четене вече се явява съществен елемент от инициацията, който възниква в хода на практикуването на живот без гаранции за съществуването.

Но знаци за какво? И така, преди всичко тук става дума за проекция на тези знаци върху себе си! Какви собствени духовно-душевни или жизнени недостатъци показват знаците, изразени чрез болестта на пациента? - ето въпросът, на който е длъжен да получи отговор лекарят, за да може от Духовния свят да бъдат спуснати механизмите за изцеление на обърналия се към него болен.

И доколкото всичко в света е единно, то изцелявайки същностните болести, изявени по прочетените знаци, лекарят открива космическата изцелителна сила, която той може да насочи към истинските причини за болестта вече в болния, а след това и към самата болест. Сега, наистина, когато лекарят сам се лекува, тогава изцелението на пациента му няма да се случи.

Но това е напълно неочакван ход в еволюцията на медицината: вместо търсенето на все по-силнодействащи средства е разкрит най-могъщият и неизчерпаем духовен източник на изцелителни сили.

Мистерийната медицина и Възкръсналата Свободна висша школа за духовна наука

Възможно ли е това изобщо? При вече установените тенденции на пълно израждане на конвенционалната медицина и пропадащата в тази посока и антропософска медицина - даже да мислим за това е ужасно. Но ако се върнем към източника на антропософската медицина, можем да възстановим, в какъв вид е видяно установяването на мистерийната медицина. А именно, група лекари, даже независимо от продължителността на пребиваване в Антропософското Общество, а дори и (което по това време изобщо е било немислимо!), независимо от членството в Обществото, е била приета в СВШДН, и за тях са направени в тази рамка, Коледните и Великденските медицински курсове.

Но това в края на краищата означава не просто достъп до някакви особено тайни медицински познания, но съзнателно преминаване на Прага и осъществяване в по-високо съзнание на тази духовна дейност, която в света на илюзията се нарича лекарска. Следователно, общоприетото осъществяване на лекарската дейност в обикновеното съзнание не представлява изобщо антропософска медицина. Може съвършено недвусмислено да се констатира, че това е само безжизнена сянка, избеляло копие на това, което тя е длъжна да бъде в 21-ви век.

Отчасти поради обективни причини, описани в статията "Великата октомврийска ...", достъпът до СВШДН е бил затворен, и ако някой е могъл да го премине, така или иначе, той се сблъсква с пълната херметичност на съдържанието на Школата: пределно краткото съдържание на мантрите е било съвършено неразбираемо, и нито капка знание не се откривала даже благодарение на коментарите, дадени в целия урок. Но ето удари дългоочакваният час, и това съдържание като мощен поток се излива върху всеки, който има добра воля за постигането, и достатъчно търпение и постоянство, за да се преодолеят предварителните препятствия. Нещо повече, вече е разкрито не само вече даденото от д-р Щайнер съдържание на Първи клас, но и до този момент скритото съдържание на Втори и Трети клас на СВШДН. Именно това променя радикално ситуацията, създавайки възможност за духовно пробуждане, посвещение, намиране на съзнанието на Висшия Аз и намирането на своята Мисия. В даденият случай, това е мисията на антропософския лекар.

Възкресението на антропософския лекар

Ясно е, че по пътя на такава смела стъпка непревземаема стена ще станат съществуващите шаблони и стереотипи на вече вкоренената псевдо-антропософска плацебо-медицина. Ще трябва да пожертваме цялото свое самодоволство и неоспорим снобизъм, за да се признае, че повсеместно практикуваната дейност се явява само ерзац-копие на вече отдавна изгубения оригинал. И след това дълбокото разбиране на това, че, практикувайки това копие, аз фактически вместо истинско изцеление практикувам фалшива антропософска медицина, лъжейки и себе си, и пациента, ще даде възможност да се вземе решение за още една безпрецедентна стъпка в бъдещето. При това по никакъв начин не е нужно да се откаже напълно от традиционните инструменти на антропософската медицина: тя като част от службата на Христос винаги ще поддържа своята приемственост и непрекъснатост, подобно на това, както Новият завет не отрича Стария Завет (Матей 5:17 „Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня.!").

По този начин, Възкресението на антропософския лекар - това е индивидуално усилие на всеки, който чувства в това своето призвание, избягвайки от гнилото блато на стагнация и промиване на съзнанието, решително отхвърляйки претенциите на функционерите да разпространят върху него своите манипулации по метода на „моркова и тоягата" и да продължат своето централизирано йерархично управление върху всеки и върху всички. Тогава ще се появи възможност да се стъпи на пътя на развитие, в съответствие с променилата се за едно столетие ситуация и с всички нови възможности, които бяха разгледани по-горе.

 

Пътят на истината

 

Това могат да бъдат следните стъпки:

1. Вземане на решение за връщане към корените на антропософската медицина; и, изхождайки от това, самоопределението като антропософски лекар в духа на мистерийната медицина.

2. Проучване на „19-те урока" и съзнателно преминаване на Прага на духовния свят.

3. Успоредно с изучаването на "19-те урока", изучаване във висше съзнание на Коледните и Великденските медицински курсове.

4. Разработване на свой вътрешен култ, обезпечаващ съзнателна взаимовръзка с духовните същества, свързани с изцелението: Архангел Рафаил, духовните покровители на мистерийната медицина и изцеляващите духове.

5. Практикуване на четене на знаците по физическата симптоматика, разпознаване по тях на душевно-духовните причини за заболяването от пациента, намирането на аналогични проблеми в собствените му душа и живот с последващо изцеление на себе си чрез приемането на съответстващи жизненоважни решения.

6. Получаване на еликсир на здравето от преживяното самоизцеление, насочването му към предписаните на болния лекарства или процедури.

7. Изготвяне на препоръки за душевно-духовно изцеление на пациента заедно и успоредно с физическото изцеление.

8. Това се постига чрез интуитивен диалог в началото между лекаря и Висшия Аз, а след това чрез съзерцателен диалог на пациента с неговото заболяване; това вече днес трябва да се отнася до необходимите и от самосебе си подразбиращите се средства и компетенции на антропософския лекар (за това по-подробно в различни статии на Армена Тыугу и статията на Керсти Аристовой «Интуитивна драма»").

Както можете да видите, днес е напълно възможно: вместо позорното за антропософската медицина вегетиране да се достигне до безпрецедентни възможности, за които по-рано е можело само да се мечтае. Но те възникват съвсем не благодарение на някакво чудодейно лекарство, а на действително идваща от Духовния свят панацея, заключаваща се в привнасяне в живота на пациента на духовната сила на неговият Висш Аз. А това ще се случи само в този случай, ако този Висш Аз получи възможност вече не просто от Духовния свят да направлява живота на своят земен представител, но и най-активно да навлезе в земното битие, доколкото времето за това е дошло. Но това и означава, че земният човек не само е встъпил в пътя на посвещението, но и е познал, приел и започнал да осъществява своята Мисия. Само осъществяването от страна на човека на неговата Мисия може да доведе до истинско изцеление.

Полемическо заключение и призоваване към диалог

Всичко гореописано не е хипотези и предположения, а е получено по пътя на честно духовно-научно изследване и се потвърждава от практическия опит. Затова е много важно да не се поддаваме на инстинктивна отбранителна реакция, даваща възможност да спим спокойно и отново да проспим всички нови възможности. Не по-малко важно е да се преодолеят зомбиращите ограничения в подсъзнанието, които умело се налагат на ума от тези, които от своя управляващ център съзнателно ръководят ликвидацията на антропософската медицина.

Затова за начало, за да не възникне никакво объркване по отношение на естеството на тази статия (както в незабравимата "Диамантена ръка" (съветски филм от 1969 г.): на бабата цветята, на децата сладоледа), тук в прав текст, трябва съвсем ясно да се заяви: това не е клевета или злонамерена критика, премесена с прекомерни фантазии, но, напротив, това е една честна защита на антропософската медицина, а също и на всичките нейни пациенти, ползватели и ценители - сегашни и бъдещи.

Но защитата може да се осъществи само в съвместни действия, които могат да се осъществят във форума на този сайт, който в края на краищата изначално е бил създаден не само като Библиотека на духовната наука, но като дискусионен клуб, където всеки читател може да влезе в сътрудничество с автора.

В даденият случай това сътрудничество е не само желателно, но и необходимо, доколкото в тази и двете предходни статии става дума за живота и смъртта на антропософията и на нейните жизненоважни приложения. А в такава ситуация, просто да „замръзнем" и да изпаднем в игнориране – ще излее вода в тази същата дяволска мелница, която смила нашето здраве и нашето бъдеще.

Разбира се, осъзнаването на всичко това може да предизвика тъга в другия пациент, който просто иска да оздравее и няма да направи усилие, за да се събуди, и още повече и да приеме някаква си там мисия. Но си струва да помислим за това, че плацебо-медицината може да се окаже безсилна в този или друг случай, и тогава бедният ще трябва да попадне в лапите на ескулапите от конвенционалната медицина, решаващи: „Е какво, ние ще го лекуваме ли или нека живее?", а след това още и седем кожи ще му одерат, зашивайки при това забравена в стомаха му пинсета, или дори просто ще го предадат за органи при най-малката възможност.

От функционерите и емисарите, пратеници на тъмния пастир (който обхвана и узурпираха името "Валдорф", "Антропософия" и "Рудолф Щайнер", за да завържат ръцете и краката на истинските наследници на духовното наследство), се издига глух ропот като от разтревожено гнездо на оси. Но на тях си струва да припомним, че така или иначе „звярът ще бъде хвърлен в огненото езеро заедно с неговите лъжепророци“, и звярът прекрасно знае за това, че може да бъде спасен само чрез човека. Но доколкото човекът, вместо преосъществяване на злото, сам пропада и загива заедно с неговите погубители, то именно слабостта на човека предизвиква у звяра неистова ярост, а съвсем не мъжественото противопоставяне на противника. Така че не е ли по-добре човек да напусне тъмното служене, да престане да застава напряко на мировата еволюция, осъществяваща се по волята на Висшите йерархии и да чуе призива, както и преди две хиляди години: "Савле, Савле, защо Ме гониш." И няма нужда човека да се страхува от отмъщение от страна на бившите хазяи, доколкото сега, заставайки под защитата на Архангел Михаил и приемайки неговата изцелителна субстанция, може да анулира всичките си клетви на вярност и да насочи своите забележителни таланти и способности за развитие на Антропософията, но сега вече не само на думи, но и с дела. И насъщният хляб при това е възможно да се получи от ръцете на Духовния свят, а не в качеството на тридесетте сребърника.

А ето при повечето наши колеги-лекари статията, може дори да предизвика ярост - че някой се осмелява да опетни честта на униформата, посягайки на тяхното спящо царство. Ще започнат опити за опровержение… Но когато се окаже, че действителността няма с какво да се скрие и кралят е гол, ще започне сериозно търсене на изход от кризата. И тогава, предложеният тук път на Възкресението и по-нататъшно развитие на антропософската медицина, със сигурност, ще се окаже от полза и непременно ще бъде допълнен от много други собствени открития, които щедро ще се излеят върху всички, които пожелаят да ги постигнат.

Това означава, че за антропософския лекар (който изцелява своята професия от състоянието на стагнация и имитация, и я издига до нивото на Мистерия), и за цялата антропософска медицина, ще се изпълни изначалният мистериен принцип: „Лечителю, излекувай себе си!".

 

Михайлово време, 2017 г.

Дата на публикацията: 06.11.2017

Превод: ПРИЯТЕЛ

Източник: http://bdn-steiner.ru/modules.php?name=Books&go=page&pid=5412

Линк към първа част: http://med.anthrobg.net/bg/node/278