Д-р Дафне фон Бох: Опасностите от лечението с витамин Д

Submitted by admin 2 on Ср., 26/12/2018 - 18:36
Витамин Д

През последните години светът изпадна в един вид истерия относно витамин Д. Тя засяга всички области на медицината: от вътрешната медицина до онкологията и от природно лечебните методи до антропософската медицина. Медиите и най-вече списанията от таблоидната преса също се присъединиха. Срещу умора и хронични инфекции, срещу рак и недостатъчна ефективност: витамин Д сякаш се превърна в панацея.

 

Но витамин Д не е витамин…

На първо място трябва да знаем, че тъй-нареченият „витамин Д“ не е никакъв витамин. Според дефиницията, витаминът е вещество, което човешкото тяло не може да произвежда само, и затова трябва да го приемаме от външни източници чрез храната. В противен случай недостигът на това вещество ще доведе до заболяване. Витамин С, например, се съдържа във всички пресни плодове и зеленчуци. В миналото, когато моряците плавали с месеци в открито море и нямали възможност да си набавят пресни плодове и зеленчуци, те боледували от скорбут. Като резултат от липсата на витамин С, скорбутът се проявява с често кървене и падане на зъбите. Болестта е напълно лечима с възстановяване на храненето със свежи плодове и зеленчуци.

В началото витамин Д се счита за витамин, но по-късно медицината открива, че той се произвежда от самия организъм. А едно вещество, което се произвежда от самия организъм и влияе върху метаболизма, по дефиниция е хормон, както кортизонът и естрогенът. Затова витамин Д е преименуван на „Д-хормон“, но това наименование остава неизвестно дори за повечето лекари. Новото, по-абстрактно име на витамин Д -„холекалциферол“ – напълно скрива същественото, а именно, че тук имаме работа с вещество, което организмът произвежда сам. А това има сериозни последствия – ако човек произвежда нормалното количество от даден хормон, то всеки допълнителен

„профилактичен“ прием е всъщност предозиране, а всяко предозиране води до по-малка или по-голяма вреда. Така например, профилактичното назначаване на естроген след менопаузата благоприятства развитието на рак на гърдата.

 

Къде в тялото се произвежда витамин Д?

Всъщност, организмът ни не произвежда самия витамин Д, а провитамин Д, което става в бъбреците. След това провитамин Д прониква в кожата, където под действието на светлината се превръща в активен витамин Д. Би трябвало да се каже, че истинският витамин, който трябва да дойде отвън и който ние не можем да произведем сами, е светлината.

А как действа вече активираният витамин Д?

 

Функцията на витамин Д

Ние приемаме калций от млякото и млечните продукти, с които се храним. Активираният витамин Д помага калцият да се абсорбира в червата и да премине в кръвообращението. Оттам известно количество калций навлиза в костите и ги прави по-твърди, което им позволява да носят тежестта на тялото без да се огъват.

Но организмът всъщност сам се защитава от прекомерно поемане на калций: само около 30% от общия калций, приет с храната, се абсорбира в червата. Такъв е случаят при нормалното производство на витамин Д. Но какво означава нормално производство?

 

Въпросът за „нормалната стойност“ на витамин Д в кръвта

Медицинските книги казват, че нормалното ниво на витамин Д в кръвта е над 30 пикограма на милилитър. Но ако сравним стойностите при много хора разбираме, че всъщност едва ли някой достига до тази т.нар.„нормална“ стойност, защото тя е по-скоро около 10 пикограма на милилитър. По-високата стойност определено не може да се достигне през зимните месеци, защото поради по-малкото слънчева светлина през зимния период, тя е винаги по-ниска. Но ако тази уж „здравословна“ стойност от 30 пикограма на милилитър не се достига от повечето хора, тогава тя не може да бъде „нормална“ стойност.

Има спешна необходимост да се коригира статистическото определение на нормалното ниво витамин Д в кръвта през зимните месеци. То не може да се сравнява с нивата през лятото, както не могат да се сравняват нивата естроген при жените преди и след менопаузата. Последните са обикновено, разбира се, по-ниски.

Това положение много напомня на считаната за „нормална“ стойност на холестерола. От 80-те години на ХХ век официално приетото ниво холестерол е под 5.2 ммол/л. Повечето здрави хора обаче имат стойност на холестерола от 6.5 ммол/л до 7.3 ммол/л, което е значително по-високо от тази официална стойност и следователно се счита за „патологично“. Преди 80-те години на ХХ век за нормално се считаше нивото под 7.8 ммол/л, което е по-близко до действителността. Междувременно се появиха множество публикации, които обърнаха внимание на този факт, например „Лъжата за холестерола“ от проф. д-р Хартенбах (Hartenbach, Die Cholesterin-Lüge) или „Дебели грешки“ от д-р Коломбани (Colombani, Fette Irrtümer).

 

Вредата от витамин Д

Вредата, която причинява витамин Д се забелязва най-ясно при по-тежките случаи, например при отравяне. За този факт се знае поне от 60-те години на ХХ век. Като профилактика срещу рахит, тогава новородените получаваха т.нар. „ударна доза витамин Д“ до втората година от живота. Еднократната ударна доза витамин Д беше 400 пъти по-висока от препоръчваната дневна доза днес (500 I.U. = международни единици), по-конкретно 200,000 I.U. Тя се повтаряше на интервали от шест месеца, общо до шест пъти (!).

Това лечение доведе до доста смъртни случаи при децата. При извършените аутопсии на детски трупчета се установи силно изразена калцификация на кръвоносните съдове (проф. А. Бойрен на медицинския конгрес в Бремен, 6-8 май 1966 г., цитиран от д-р Вилхелм цур Линден в „Медицински опит“, том XVI, брой 2, 1967 г.). Това не е изненадващо, защото витамин Д подпомага абсорбирането на калция от червата в кръвта. Най-тежко се засягат съдовете на сърцето и белите дробове. Обменът на газове постепенно става невъзможен и детето бавно се задушава. За съжаление, този потресаващ резултат беше отбелязан съвсем бегло, но в крайна сметка ударните дози бяха спрени.

 

Никаква вреда ли не предизвикват малките дози?

Както беше посочено по-горе, очевидно е, че витамин Д води до калцификация на кръвоносните съдове, защото подпомага абсорбирането на калций, който преминава в кръвообращението. Калцият е вещество, което има свойството да се отлага, и това може да се наблюдава при образуването на сталактити в пещерите. В тялото калцият се отлага върху стените на кръвоносните съдове, най-вече там, където вече има някаква неравност, плака. Щом дори деца, които нямат плаки, са умирали от предозиране на витамин Д поради силно изразена калцификация на кръвоносните съдове, ясно е, че дори малки, но ежедневни дози ще причинят, ако не смърт, то определена вреда в резултат от калцифицрането на кръвоносните съдове. Особено при възрастните хора, но всъщност във всяка възраст, това води до обща калцификация, която е особено унищожителна за малките кръвоносни съдове на мозъка и увеличава склонността към деменция.

Очевидно е, обаче, че дори при слаба мозъчно-съдова калцификация настъпват други вреди, които не се проявяват във видимо физическо заболяване, а „само“ като психическа тенденция, насочена към общо втвърдяване. И отново са засегнати не само децата, а и всички хора, които приемат малки дози витамин Д, но редовно.

 

Какво означава „незначителна“ вреда от малки дози витамин Д?

Това отново се забелязва най-ясно при децата, на които са давани големи дози. Вилхелм цур Линден е наблюдавал много такива деца и описва това, което и други (Кук, Бойрен, Таусиг) наричат „умствено увреждане…“ или „… задръжки в умственото развитие“ (Вилхелм цур Линден, пак там). Самият цур Линден описва последствията от това умствено увреждане като влошаване на академичните постижения, липса на интерес, стесняване на интелектуалните хоризонти до чисто технически интереси, както и „огрубяване на скелета с едновременно свиване широтата на съзнанието и задържане на умствената подвижност“ (пак там). Това означава общо втвърдяване на разума и душата. Той задава въпроса дали витамин Д не би могъл да намали дори способността за учене.

Такива вреди са много по-сериозни, отколкото всякакви оплаквания, на които витамин Д би могъл да помогне, защото те променят цялата личност в посока втвърдяване, липса на подвижна мисъл, накратко - склерозиране. Цур Линден завършва статията си с основателния въпрос дали тези деца, при които е прилагано профилактично лечение с витамин Д и които следователно са тръгнали по пътя на калцификацията, няма значително да повишат в бъдеще броя на засегнатите от деменция възрастни.

Решаващият фактор обаче е, че цур Линден е открил тези фини промени в психиката не само при децата, които са лекувани с високи дози витамин Д, а също и при тези, които са били лекувани продължително време, с месеци, с ежедневни малки дози от 500 до 1000 I.U. (цур Линден, пак там).

 

Как изглежда истинската недостатъчност на витамин Д?

Тъй като витамин Д подпомага абсорбирането на калция в червата, при недостиг на витамин Д се абсорбира твърде малко калций.

Това не е проблем при възрастните, а при децата, особено новородените бебета и малките деца, защото техните кости са все още по-скоро хрущяли и следователно – меки. Ако костите са твърде меки, задната част на главата може да се сплеска от лежане, а костите на краката да се огъват, когато детето се опитва да се изправи и да върви. И така, дефицитът на витамин Д се изразява в деформация на костите, защото те остават меки – т.нар. заболяване рахит.

Тази болест съществува и при възрастните, но изключително рядко: тя се нарича остеомалация или рахит при възрастни. Обикновено костите у възрастните съдържат твърде много калций. За да омекнат костите, това относително високо количество калций първо трябва напълно да се разтвори. Такова явление е изключително рядко при възрастните и ако го има, то се дължи по-скоро на заболяване на околощитовидните жлези, отколкото на липсата на витамин Д и съответно на недостатъчния прием на калций. Точно обратното: по-рано се знаеше, че тъкмо възрастните трябва да се пазят от приемане на калций, защото те вече имат склонност към „калцификация“. Това не означава, че старите хора трябва да изключат от храната млякото и млечните продукти, защото видяхме, че прекомерният прием на калций се изхвърля чрез изпражненията. То обаче означава, че възрастните не трябва да приемат допълнително витамин Д, който принуждава тялото да абсорбира повече калций, отколкото е полезно за него.

 

Кои хора приемат днес витамин Д?

Витамин Д и до днес е методът, който се използва за предотвратяване на рахит в препоръчвани "малки" дози: 500 I.U. за новородените от втората седмица до втората година. Тази препоръка днес се изпълнява при почти всички деца. От втората година нататък собственото производство на децата се счита за достатъчно за цялата година, ако ръцете и лицето на детето се излагат на слънце два часа седмично през пролетта и лятото.

Освен това, днес витамин Д се дава на възрастните, най-вече на жените, като профилактика или лечение на остеопороза (500 r.r 1000 I.U. дневно)

В допълнение, днес много хора приемат витамин Д, защото вярват, че той им носи някаква полза. Както споменахме по-горе, хората приемат витамин Д дори по собствена инициатива или по предписание на лекаря поради всякакви оплаквания (умора, хронични инфекции, рак, недостатъчна ефективност и т.н.). Той се взема обаче дори когато няма никакви симптоми, просто защото нивото на витамин Д в кръвта било „твърде ниско“.

Как стои въпросът с използването на витамин Д за превенция или лечение на рахит?

След всичко, които изложихме дотук, трябва да е очевидно, че профилактиката с витамин Д води до нежелателно втвърдяване на цялото дете. Витамин Д принуждава организма да абсорбира повече калций от необходимото. От друга страна, едно потенцирано лекарство от антропософската медицина стимулира собственото производство на провитамин Д без това производство да превишава здравословното количество.

Това профилактично лечение се състои от предписването на Apatite/Phosphorous comp. K (на фирмата Weleda/Веледа/): сутрин на гладно се вземат три капки в малко вода при деца под осем месечна възраст или пет капки при деца над осем месечна възраст. Преди вечеря на първата група деца се дава на върха на ножа Conchae/Quercus comp. S (на фирмата Weleda/Веледа/) или Conchae/Quercus comp. K на втората група деца. Профилактиката започва един месец след раждането и се провежда до втората година; тя се препоръчва най-вече в страните с по-малко светлина през зимните месеци. Половин час разходка в детската количка на непряка светлина три или четири пъти седмично допълва профилактиката.

При лечението на рахит също не е препоръчително да се приема витамин Д поради общия му втвърдяващ ефект. Терапията е необходима само при наличието на заболяване, т.е. когато има признаци за меки кости, които започват най-често от задната част на главата. В такъв случай лечението се състои в удвояване на профилактичната доза: приема се втора доза Apatite/Phosphorous преди обяд и втора доза Conchae/Quercus преди лягане. Това лечение продължава шест месеца.

Ако това не е достатъчно и костите остават деформирани, веднъж дневно може да се дава и масло от дроб на треска. Ако маслото от дроб на треска не е обработено, което е много важно, съдържащият се в него витамин Д се съчетава с витамин А, който допълва витамин Д и до голяма степен неутрализира страничните му ефекти. Той трябва да се дава около четири седмици.

Как стои въпросът с витамин Д при остеопорозата?

Въпреки всички мнения за противното, остеопорозата не се причинява от липсата на витамин Д или калций (виж Флориан Хорн „Човешка биохимия“ /Florian Horn, Biochemie des menschen, Thieme-Verlag, Stuttgart-New York, 2012).

При наблюдението на пациенти с остеопороза можем да се запитаме: какъв всъщност е проблемът в тези случаи? – Лесното чупене на кости.

Вече видяхме, че калцият има втвърдяващ ефект и следователно, той втвърдява и костите. В резултат, те стават плътни и не се огъват от тежестта на тялото. Твърдите вещества обаче са неподвижни и затова са чупливи. Когато едно твърдо вещество, например стъкло, падне върху каменен под, то се счупва. Това не става с бучка влажна глина. Затова, твърд означава плътен, но чуплив. С калция ние правим костите по- твърди, но тъкмо поради това… по-чупливи. Калцият всъщност прави костите на болните от остеопороза още по-чупливи, отколкото те вече са. Това е логично следствие и няма нужда то да бъде потвърдено от институт или статистика. То може да се разбере с логично мислене.

Какво липсва на пациентите с остеопороза? Не калций, а хрущял. При остеопороза липсва еластичната хрущялна матрица, която влиза в състава на костите. Хрущялът е основата, върху която калцият може да се отложи и изгради. При пациентите с остеопороза липсва тъкмо тази хрущялна основа. По принцип, в костите на старите хора има по-малко хрущял, както и в края на костите, в ставите. Това заболяване се нарича генерализиран остеоартрит. Каква е терапията в този случай? Не калций, а хрущял.

На рентгеновите снимки обаче изглежда сякаш липсва калций и оттук идва името

„остеопороза“. Костта е пореста, има множество дупчици. Но това е само защото липсва хрущял, а калцият няма основата, върху която може да се изгради. Самият хрущял не се вижда на рентгеновите снимки. Ако обаче можеше да се види, човек щеше ясно да забележи, че костите имат по-малко хрущял, отколкото калций. Калцият е недостатъчен само като следствие от липсата на хрущял, върху който да се отлага. Но тъй като човек вижда, че липсва калций, а не мисли за невидимия хрущял, стига се до погрешното заключение, че на пациента му липсва тъкмо калций и че той трябва да се набави.

 

 

Кости

 На тази фигура се вижда, че костта не е изградена компактно. Иначе щеше да бъде твърде тежка. Тя е изградена от хрущялни колони, върху които прилепва калцият, и които са точно там, където тежестта е най-силна, за да може костта да издържи тялото, без да се счупи. Това се вижда особено ясно при колоните вдясно. В дългата част на костта има сякаш празнина. Там се намира костният мозък, който произвежда кръвните клетки.

 

 

И така, при остеопорозата липсва хрущял. Най-важният компонент на хрущяла е органичният силиций. Органичният силиций има свойството да се свързва с 330 пъти повече от собственото си тегло във вода. Затова органичният силиций създава вещество, което не е нито течно, нито твърдо, а нещо между двете: нещо желатинообразно и еластично.

Следователно, като профилактика храната трябва да е богата на силиций. Това означава просо, ечемик и желатин (пача). Трябва да се приема и хрущял от животни, особено от тези, които изцяло формират хрущял в костите си без почти никакво отлагане на калций. Те имат изключителна сила за формиране на калций. Това са т.нар. „хрущялни риби“. Голям представител на това семейство е акулата, затова е добре профилактично да се вземат капсули с хрущял от акула. Ако остеопорозата е вече изявена и има симптоми, дозата трябва да се удвои. В такъв случай може да се предпишат допълнително инжекции от потенциран междупрешленен хрущялен диск – Disci comp. cum Argento (на фирмата Wala/Вала). Инжекциите се прилагат два пъти седмично подкожно близо до болезненото място. Когато опаковката свърши, взема се Disci comp. cum Stanno. Опаковките се редуват в продължение на една или две години заедно с хрущяла от акула.

 

Наистина ли витамин Д помага при другите оплаквания?

Има ли връзка витамин Д с умората, повтарящите се инфекции, недостатъчната ефективност?

Дали тези симптоми идват от недостиг на витамин Д или от нещо друго? За тези оплаквания, които днес приемат епидемични размери, може да има три много очевидни причини. Това са липсата на достатъчно сън, липсата на движение и липсата на храна, която наистина съдържа живот (виж Ото Волф, „Какво всъщност ядем?“). Освен това, тук трябва да се посочи и ежедневното продължително използване на електронни средства.

Типично за хората е, че предпочитат да вземат няколко хапчета, отколкото да се откажат от лошите си навици, които са им станали любими.

 

Възможно ли е да се компенсира вредата причинена от витамин Д?

По-лесно е да се помогне на мекото и незряло състояние да се втвърди и узрее, отколкото да се промени процесът на преждевременно втвърдяване и стареене. Въпреки това, винаги се е знаело, че силицият има антагонистичен ефект върху калция. Затова характерното наименование на едно старо лекарство е „Склерозол“, което се състои само от силициев двуокис. По-рано силицият се използвал срещу всякакъв вид склероза. Сикапур (Sikapur®) е съвременен препарат, който съдържа силиций в колоидна форма, т.е. фино диспергиран във вода, и лесно се абсорбира от организма. Възрастните приемат една супена лъжица на гладно сутрин в продължение поне на една година и през следващата година два пъти по три месеца. Дори децата могат да се лекуват така, ако са приемали за продължителен период витамин Д. Ако са под 5-годишна възраст, една чаена лъжичка е достатъчна в продължение на шест месеца.

 

В заключение

В някои страни като САЩ и Канада от 50-те години на ХХ век витамин Д се добавя задължително в млякото по закон (400 I.U. на литър). Тази тенденция започва да се разпространява в целия свят, в Южна Америка, например. Какво означава това за цял един народ? Фактът, че хората са принудени да вземат този хормон с млякото има много очевидни последици. Ще цитирам цур Линден: свиването на обхвата на съзнанието и задържането на умствената подвижност.

Рудолф Щайнер говори още през 1919 г. за това съвременно явление при хората. По онова време витамин Д дори не е бил още известен. Въпреки това, втвърдяващата тенденция у хората вече е започнала. Той споделя в писмо своите наблюдения след една публична лекция, в която говори за най-неотложния проблем на нашето време и решението му, за новите средства, чрез които човечеството да организира социалния си живот заедно и хармонично. Ето как Рудолф Щайнер описва тази втвърдяваща тенденция: „Липсата на способност за разбиране сред хората. Важни неща, които искам да им предам, те просто не ги чуват. Сякаш могат да разбират само нещата, поизнесени с фрази, с които са свикнали от 30 години. Втвърдени мозъци, парализирано етерно тяло, празно астрално тяло, напълно затъпял аз. Това е сигнатурата на хората от настоящето“. (Томас Майер, „Хелмут фон Молтке“, том 2, Издателство Perseus-Verlag, Базел, 2007)

Неспособността да се схванат тънките нюанси, т.е. духовните мисли, тази тенденция, която започва още тогава, сега очевидно се засилва чрез витамин Д.

Дано тези мисли да бъдат приети като един зов за пробуждане.

 

Д-р Дафне фон Бох,

лекар, обща и антропософска медицина,

Германия

Статията е публикувана в две антропософски списания: "Европеецът" на немски език и "Настоящата епоха" /английски вариант/, с главен редактор Томас Майер.

* * *

Д-р Дафне фон Бох е родена в Канада, но отдавна живее в Базел. Петнайсет години работи като антропософски лекар и психолог в две антропософски клиники за рехабилитация на психосоматични заболявания, през последните три години като главен лекар. От 2017 г. работи в частен офис в Германия и редактира отново книгите на Ото Волф, когото счита за свой учител. Освен това, преподава антропософска медицина за лекари на Изток (Сърбия, Румъния, Украйна и Русия), както и в Далечния изток (Китай, Тайван, Малайзия и Тайланд), а през следващата година има покани за лекции в Куба, Канада и САЩ.

Превод: Диана Ботушарова