Галина Бертелсен: Когато играем евритмия, настъпва промяна в целия организъм...

Submitted by admin 2 on Нед., 30/09/2018 - 21:09
Евритмия

Преди броени дни в София завърши петдневният първи модул от въведение в Евритмията (звукова и тонова) – „любимата дъщеря на Антропософията”, дадена от Рудолф Щайнер като изкуство на бъдещето, и заедно с това като изкуството с най-висок потенциал да въздейства хармонизиращо върху целия човешки организъм. Именно в евритмията като изкуство, човешкият земен Аз е насочен към волева изява във всеки един момент, и същевременно е в непрекъсната връзка с нашия висш Аз, за да бъде реализиран в движения, жестове и форми, във „видим говор на човешкото тяло” космическият Логос. Лечебно е не само заниманието с художествена евритмия, но и наблюдаването й, защото космическият етер вибрира в пространството около нас, свързвайки се с нашето собствено етерно тяло. Разбира се, това не става с магическа пръчка, защото в целия процес на обучение по звукова и тон-евритмия, който продължава в антропософските институти четири години, започва трансформация на цялото тяло (гещалт) – от физическото, през етерното, астралното и Азовото ни тяло. Действително човешкото същество преживява в себе си тази метаморфоза, която често пъти не е никак лесна, защото се достига до дълбините на несъзнаваното, на преосмислянето, на излизането на повърхността на душевни травми..., докато човек се промени изцяло!

 

Галина Бертелсен

 

В програмата на проведения модул и в предстоящите четири модула до месец май от първата година на обучението, са застъпени както елементи на лечебната евритмия – предназначени само за специализирана индивидуална работа, така и душевно-хигиенни упражнения, които могат да бъдат практикувани от всеки един човек за хармонизиране на собствения организъм. Тази съвременна визия за представянето на евритмията като изкуство и на лечебната евритмия заедно, в процеса на обучение на студенти, се практикува от около 10 години в някои европейските страни по специално подготвени и официално приети програми.

Нека разкажа накратко основните моменти, с които се занимавахме практически в тези вдъхновяващи пет дни! Започнахме с едно упражнение, дадено от Рудолф Щайнер на първите евритмисти още в самото начало – прадревните съгласни И-А-О, като постепенно навлизахме в различните му варианти. То се явяваше като своеобразна медитативна мантра в началото и в края на нашите занимания, концентриращо етерната енергия в съществата ни. В далечни времена тези прадревни гласни са звучали в реда И-О-А, защото крайната гласна А е свързвала древния човек със света, отваряла го е, за да приеме света в себе си. Докато в настоящите времена крайното О, изразено и в своя жест, сякаш обгръща света и дава визия за волята на човека да излезе от своя индивидуализъм и да обгърне част от света в сакралната кръговост на общностния дух. През цялия процес на работата в мисълта ни винаги стоеше представата за онази могъща, светеща и сияйна колона, която преминава отдолу-нагоре, от дъгичките на ходилата ни, през цялото ни същество, като свърже Небето и Земята, и ни направи земни медиатори на светлината, която просветлява мисленето ни; на топлината, която затопля сърцата ни; на силата, която импулсира волята ни.

 

Евритмия

 

Троичността - един от основните принципи, заложени в човешкото същество като микрокосмос, който е отражение на Макрокосмоса, се явяваше в процеса на работата ни на много нива. Триделното ходене бе преживяно от всеки като изключително балансиращо цялото ни същество, заедно със звучащото прекрасно стихотворение на Хедвиг Бистол „Земя, аз те усещам...”

Есенното равноденствие и предстоящият Михаилов празник бяха почувствани и изживяни от всеки. Формата на лемниската оживя както във външните ни ритмични движения, така и в цялото ни същество, като макрокосмически годишен ритъм, в чиято кулминационна есенна точка – като притихнало пространство, се посява семето на бъдещето в космически и земен план. Групата ни „вдишваше” и „издишваше”, като земно отражение на могъщите макрокосмически процеси, част от които е и всяко едно човешко същество със своята ритмическа система. Звучаха произведения на Бах, Шуберт, Бетовен, Моцарт и Арво Перт.

Целият медитативен стих от Календара на душата на Рудолф Щайнер, посветен именно на седмицата на Есенното равноденствие, постепенно бе изработен от групата във формите, които е дал Рудолф Щайнер за този стих. За нас това бяха действително велики моменти, в които груповият дух съвместно изграждаше красотата, движенията и връзката между Дух, Слово и Движение в земните волеви форми.

Двадесет и пета седмица

 

22 - 28 септември

 

Сега аз мога на себе си да принадлежа

И светещ да разпръсквам вътрешната светлина

На пространството и времето във мрака.

Към сън ме тласка моята природна същност

Но дълбините на душата будни да са трябва

И бдейки, Слънчевата жар да внасят

В потоците студени на зимните дни.

 

 

Евритмични форми
Формата на последните два реда от медитативния стих, гледана от публиката

 

Гьотевият кръг на Дванадесетте основни цвята, свързани с Дванадесетте зодиакални области, с Дванадесетте съгласни празвука и техните евритмични жестове, ни разкри част от познанието за фините връзки между цветовете и евритмичното изкуство. Тези взаимоотношения можахме да наблюдаваме и в изображенията, дадени от Рудолф Щайнер за звуковете, с които основно се запознахме в този модул – А, Б, М, Д. Цветовите изображения на жестовете, свързани с тези съгласни, предаваха тяхната специфична изява в троичността на характера, чувствата и движението. Постепенно навлизахме в онова движение в пространството и положение на ръцете ни спрямо нашето тяло, при което те могат да бъдат преживяни като цвят в нюансите на Дванадесетте цвята.

Свързахме звукът А и неговия жест с планетата Венера, с нейния жест и цвят – зеленият, който балансира и уравновесява със своето спокойствие. Преживявяхме енергията и красотата на синхронността в общите кръгови движения. Свързахме Венера с двата зодиакални знака Везни и Телец, които тя управлява, с техните евритмични жестове, и звуковете Ц и Р. Пентаграмата, която Венера като планета чертае в космическото пространство, беше преживяна от всеки един от нас в постъпателно развиващо се движение.

Пред нас се разкри знанието за Аполоновите форми, свързани със слънчевия Аполонов култ и жеста, изцяло отправен към Слънцето и Духовните светове, от областта на мисленето, както и за Дионисиевите форми – идващи като загребване от дълбините на душата ни, за да разтворят човешката душа към света и Космоса. Запознахме се с идеята за формите на елементалните същества – гноми, ундини, селфи и саламандри, които тук, на Земята, като продължение на Висшите духовни йерархии, работят с природните царства.

Отделни откъси от книгата "Основни елементи на Лечебната евритмия” на д-р мед. Маргарете Кирхнер Бокхолт - лекар и евритмист, съмишленик на Рудолф Щайнер, с дадени откъси от самия Щайнер, още повече задълбочи разбирането ни за лечебните сили, носени от изучаваните звуковете А (Венера), Б (Дева), М (Водолей) и Д (Лъв) . Запознахме се с лечебно-евритмични упражнения и тяхното въздействие, свързани с изучаваните звукове. Те биваха изживяни в троичността на пространствените равнини на цялото ни тяло, както и в кръгови и спираловидни движения с крайниците ни, работейки с пространствата долу-горе, отпред-отзад, ляво-дясно.

 

Галина и Дорина
Галина и Дорина

 

Работата ни по двойки в метода „Огледало” от Социалната евритмия беше впечатляваща и силно въздейства на цялата ни общност. Това беше преживяване, при което в абсолютната свобода на движенията на единия партньор се ражда доверие, в което си готов да отвориш в своята душа пространство за Другия, като отдръпнеш Аза си, но и запазиш своята цялост.

Луната, предстоящото Пълнолуние и "Лунната соната" ни дариха с жеста и звуковото съчетание АЕИ на Луната. Отваряхме ползотворни пространства за споделяне на впечатления, преживявания, дискусии... Изключително важно беше разбирането и осъзнаването на онова, което човек преживява като връзка с тона и звука - той става тон и звук в евритмията като изкуство, излизайки в космическата периферия на преживяването, и разликата с лечебната евритмия – от центъра на човешкото същество, от висотата на нашия висш Аз, идва осъзнаването за лечебното въздействие, което предприема лечебният евритмист в своята работа.

Завършихме с евритмичен поклон – жест към Галина Бертелсен, нашият прекрасен фин, светъл и одухотворен учител, и към всеки един от нас в края на петия ден. Поклон към прекрасната ни работа, атмосфера, споеност, доверие и хармония, които видях като вълнение в очите на много от нас.

Рудолф Щайнер в едно свое изказване казва, че в определени южни народи, говорейки за богомилите, които знаем са част от нашата Духовна история, и назовававайки страната ни България, е запазено, и в следващите поколения преминава едно древно познание, което ги прави последни негови носители: Тези души всъщност бяха последните в европейската цивилизация, които опазиха малко от онова специално усещане на етерното и астралното тяло при събуждане и по време на сън.”(Събр.съч.237)

Всички ние преживяхме казаното от Щайнер по вълнуващ начин, именно чрез Евритмията, която беше абсолютно непозната за голяма част от участниците, но... това беше само в първите минути и часове. Защото след това магията и красотата на етерното, финото, прозрачното и незримото, затуптя като общ сърдечен ритъм...

До скоро! - до края на ноември с Галина, и с цялата красота и животворна сила, която ни дари!

Дорина Василева