Д-р Олаф Кооб: Сърцето, подобно на Слънцето, обхваща всички светове в човека (осма лекция - продължение, 2015 год.)

Submitted by admin 2 on Пет., 11/05/2018 - 10:01
Д-р Олаф Кооб

Знаем от Рудолф Щайнер, че сърцето не е помпа. Обаче това познение не е включено в медицинските учебнице. В болницата „Шарите” (Charité) в Берлин, имахме кардиолог на име проф. Фогел (в превод „птица”). Той написа статия върху пневмодинамиката и в края на тази статия казва: „От чисто физическите данни, с които ние разполагаме – скорост, налягане, дължина на артериите, на вените, също така при някои определени сърдечни заболявания, има вискозност на кръвта, и можем да кажем: Сърцето не може да бъде първопричината за движението на кръвта.” И следва интересно изречение, в което се казва: „Вместо един механичен модел, ние бихме имали нужда от един растителен модел, а растителен модел означава всмукателна сила, т.е. сила, която изсмуква, а не притиска...” което по антропософски бихме могли да наречем „етерна” сила. Тя изсмуква, обаче въпреки, че всичко това го знаем, ако се откажем от механиката на сърцето, тогава целият ни авторитет, всичко рухва, представете си! И като теория продължаваме да го използваме. Защото не можем да си представим, че в тялото може да има и друга енергия. И сега ако трябва да отговоря какво е етерната енергия на кръвта? Ще направя едно ужасно сравнение, ужасно материалистично сравнение: Това е същото, все едно да кажа, че моторът работи абсолютно самостоятелно, като изпуска бензин, защото всъщност енергията идва от бензина. Но това не е добро сравнение, защото е техническо и материалистично.

Трудно е, защото трябва да опишем един орган, който се намира между полярности. Сърцето и ритъмът са като етерна диафрагма, като две екстремни полярности. И когато проследяваме, всичко, което Р.Щайнер ни е дал, винаги търсим нови понятия. Той казва: „Това е един равновесен орган, това е един орган, в който енергията се събира в него, и след това отново се разпределя.” А ритъмът всъщност е последицата от полярните дейности отгоре и отдолу. В този пластмасов модел на сърце, виждате нещо, което днес вече се знае, а именно, че кръвта не тече директно от една камера в друга, а минава през спирала. Спиралата е едно етерно движение. Това са сърдечните клапи. В статията на един кардиолог пише, че основната енергия на сърцето не се стои в това да събира сърдечната мускулатура - да я свива и отпуска, а да отваря и да затваря, т.е. главната енергия е необходима за отваряне и затваряне на клапите, а не за свиване на мускулатурата. (Коментари от публиката - градиент на налягането е терминът, който се използва, за да се обясни отварянето на клапите.)

Особено тук, в дясната сърдечна камера, колко тъничка е долната мускулатура! Тя е толкова тъничка, че човек просто се надява тя да не се скъса. И си представете, че това мъничко нещо се е свивало 3 млрд. пъти, докато сме станали на 70 г. Отделно пием кафе, пушим, и въпреки това работи. Невероятно нещо е нали? Т.е. едно много сложно, комплексно завъртане, на немски казваме: „Послушай сърцето си!” (и на български е така).

Сега ще се опитам да ви дам образ как да си представяме тази среда, тази функция на сърцето. Между динамичните сили, които идват отдолу и отгоре, от периферията и центъра, може да се каже, че сърцето се намира в едно поле на напрежение, между горе и долу, между периферия и център. И сега, да направим една леминиската, като тук, в центъра й се намира сърцето.

Ще ви кажа някои мисли, които Р.Щайнер изказва в „Окултната физиология” още в един ранен период, че върху човека действат две сили, те действат върху кръвта. Това е горният човек, който се намира над диафрагмата. Това са силите, които действат през сетивата, нашата душевна връзка, която събужда поведението ни спрямо света. Това определя и нашето кръвообращение. Напр. изпадам в шок, страх ме е - лицето пребледнява, срамувам се - лицето ми почервенява, т.е. цялото кръвообръщение се повлиява от душевното настроение. Когато изпитваме уплаха, на немски се казва, че кръвта ми се смразява в жилите. И лекарите знаят добре, че много от сърдечно-съдовите смущения идват от душевното. Записваме отгоре, в горната част на лемниската, „сетивна дейност”. Другото, което се случва, е дишането. Дишането също определя нашето кръвообращение.

Под диафрагмата се намират вътрешните органи, които действат върху кръвта отвътре – това е вторият път на въздействие върху нашата кръв. И сега идва много интересно научно откритие! Знае се вече, че органите в определени моменти си „повикват” определени количества кръв и кислород. Понеже имаме нужда от образи, можем да си представим един товарен, голям камион, който минава през града и кара бутилки бира за 30 магазина. Те казват: имаме нужда от 20 бутилки, от 50 бутилки, т.е. има индивидуални потребности. Това оказва влияние върху кръвообращението. Когато на един магазин ще му трябват 300 бутилки, на камиона ще му е необходимо повече време, за да ги разтовари, отколкото ако са само 50.

Това наистина е едно голямо поле за напрежение между тези две части. Сърцето се намира тук, в средата. Р.Щайнер говори, че сърцето е възприемащ орган. Днес вече се знае, че то има повече сетивни клетки. Знаем, че когато изпитваме радост, сърцето образува един хормон, нарича се окситоцин. Наричаме го хормон на любовта и на връзката. Той се излъчва и когато майката кърми детето си, и когато изпитваме любовни вълнения, чувства. Този окситоцин действа и върху емоционалния мозък, което означава, че не само емоциите оказват влияние върху нашето сърце, но и нашето сърце оказва влиение върху нашите емоции. На немски се казва, че сърцето ни скача от радост (и на български е така). В китайската медицина сърцето е свързано също с радостта. Помним, че черният дроб и жлъчката в китайската медицина са свързани с гнева, яда, а бъбреците - със страха. Сърцето е свързано с радостта. Този, който се радва, има здраво сърце. За съжаление, обаче не толкова често има радости.

Има поле на напрежение между горе и долу. Тази област тук долу е много важна за сърцето и то не само заради вътрешните органи. През 1920 г. Р.Щайнер казва това, което днес е саморазбиращо се, че е много важно човек да се движи, но забележката е важна – не са важни механичните движения, а движенията, в които има душевни намерения. И той посочва евритмията. Евритмията е тази, която се опитва да внесе душевното в движението. Когато душата е в движението, знаем, че крайниците се затоплят, и това движение има много благотворно въздействие върху сърцето.

Преди на държавния изпит се казваше, че от 3 до 5 седмици човек трябва да пази леглото при инфаркт. Това днес се смята за грешка в лечебното изкуство, трябва ранно раздвижване.

Най-доброто движение за човек е когато свърже душевното с физическото. И това не е джогинг, а е ходенето из планината, ходенето на разходки: да спреш, да погледнеш наоколо, да се зарадваш, после да тръгнеш малко по-бързо. Най-простата терапия за сърцето е тази.

В следващата стъпка – видяхме в лемниската външните влияния, /горе/, сърцето в центъра и вътрешните влияния /долу/. Идва ред на втората полярност. Какво се случва в центъра на сърцето? Кръвта се сгъстява и ако течността се сгъстява, то тя вече е подложена на гравитационните сили. Обикновено това се изживява и се вижда, че когато кръвта се сгъсти и се подложи на гравитационните сили, тя скача нагоре, т.е. това е максималната гравитационна сила. Тогава тя престава да действа и в периферията, в т.нар. капиляри, се случва точно обратното. Когато сте ходили в лаборатория, взели са ви кръв от пръста и със сламката се засмуче, кръвта моментално отива нагоре, т.е. можем да кажем, че сърцето се намира между силите на гравитацията (на тежестта) и тези на лекотата. Тази четворност /горе-долу, гравитация-левитация/ се открива в сърцето, то е четворно там, където кръвта е строго разграничена - венозната и артериалната. Сърцето е израз на това динамично случващо се.

В детството тези сили на веществообмена (долу) са много силни. И това са сили, които стимулират сърцето. Едно малко детенце, знаете, има много висок пулс. Когато имаме температура напр., този импулс от веществообмена се подсилва. И най-често при температура получаваме тахикардия. В горния човек се намират разграждащите сили. В старостта, този полюс (долният) отслабва, а духовният полюс става по-силен. По-възрастният човек е склонен не към тахикардия (разбира се, има и възрастни хора с нея), но тенденциите са към брадикардия (отслабен пулс). Понякога брадикардията е толкова силна, че човек има нужда от пейсмейкър, за да му подържа пулса.

Има много интересна терапевтична забележка, която Р.Щайнер е направил навремето: тъй като ритъмът е резултат от тези динамични сили горе и долу, много трудно самият ритъм може да бъде лекуван с медикаменти. Когато имаме аритмия, то тогава е променено съотношението горе/долу. Трябва да се предпишат медикаменти, които да стабилизират тази троичност: нервна система, ритмична система и веществообмен. Има традиционни лекарствени растения за старостта, които се препоръчват за сърдечните проблеми. Едно от тях е глогът (Crataegus) – много полезно и ефективно.

 

Глог

 

Коментар от публиката:

Традиционната медицина все повече го изтласква от употреба, заради синтетичните лекарства, макар че действа позитивно и има инотропен ефект. Той се използва основно за лечение на исхемична болест на сърцето и сърдечна недостатъчност, а също се предписва и за нерви. В научната литература се появяват нарочно критични статии срещу глога, които подтикват да не се използва.

В Германия глогът е най-добре изследваното лечебно растение и поради тази причина е много популярен. Той е прекрасно старо лечебно средство за сърцето, и другото средство, на което Р.Щайнер обръща внимание е розмаринът. То е топлинно растение.

Един практически съвет: тези места, където се мери пулсът, са много силно свързани със сърдечната енергия. Когато сърцето ви прекалено много „играе”, скача, там се правят студени лимонови компреси (с лимонов сок). Дадени са от Рудолф Щайнер.

Давам ви класически пример: възрастен човек вечерта ужасно много се ядосва. И не може да заспи, защото сърцето му „играе” непрекъснато. Съветът е долната част на ръцете да се постави в студена вода. Това, което за черния дроб е топлината, за сърцето е хладното. Искам да ви спомена за едно лекарство, което Р.Щайнер много цени, но е почти унищожено от фармацевтичната индустрия, защото е много ефективно средство. Още във времето, когато бях асистент в болницата, то се слагаше интравенозно, за да възпрепятстваме инфаркти. Това е увивно растение от Африка, на което Р.Щайнер обръща внимание – строфантус (Strophanthus). Навремето имахме право в болниците да бием строфантин, и това обичахме да го правим, защото за разлика от напръсника, това растение не се натрупва в организма, и няма никаква опасност от натравяне. Строфантусът е много добре изследвано средство.

Има една интересна история за това растение. Когато през 19 в. д-р Ливингстън е правил изследвания в Африка, изведнъж той изчезнал и тогава започвали да го търсят. Д-р Ливингстън е имал малария и доста сърдечни проблеми. В Африка видели, че местните хора събирали семенцата от едно растение, слагали ги по стрелите и стреляли по животните. След няколко часа, ловците, които следвали животните, виждали че те започват да криволичат и след време ги намирали мъртви. Д-р Ливинстън казал, че това е много интересно и поискал да му дадат малко от този прах, след което сложил в една торбичка от него, като не видял, че четката му за зъби се намира в същата торбичка. Изведнъж му станало много горчиво в устата. В един момент забелязал, че му отслабва сърдечния пулс. Взел от този прах със себе си в Англия, за да го анализират. Така се получило много известно сърдечно средство, което се използвало като профилактика и след инфаркт.

 

Строфантус

 

Интересното е, че когато инфарктът приближава, астралното тяло силно захваща (напада) мускулатурата. Навсякъде, където астралното тяло прекалено силно се захваща, в тъканта се получава киселина и тъканта бива унищожена. Ако се даде строфантус, тази киселина изчезва от тъканта, и се предотвратява инфарктът.

Рудорф Щайнер когато дава това средство, казва, че то е срещу разрушителното действие на цивилизацията срещу нашето сърце. А във антропософската фирма„Веледа” сега не се извлича отровата строфантин, защото Р.Щайнер препоръчва семената да бъдат изцедени, а вътре в тях има и масло. Затова препаратът се нарича Олеум строфантус форте (Оleum strophanthus forte). Това са капсули, които се вземат всеки ден, за да бъде по-добро коронарното оросяване. Аз имам опит с прилагането на това лечебно средство. То действа върху ангина пекторис (тенокардия).

Намирам за интересно и това, което Р.Щайнер казва за маслото в тези семена, защото топлинният носител е всъщност маслото. Би била голяма благодат, ако може това средство да стигне и се използва в България. По този повод искам да ви спомена за един лекар в Америка, изследовател на сърцето - д-р Дийн Орниш (Dean Ornish). Той също вижда, че сърцето е свързано с топлинната чакра. Имал е различни мениджъри, които били изродили своята същност - чрез мислене и действие са били все едно „отстранили” сърцата си. Всички били пред операция да им слагат бай-пас. На него му било ясно, че ако успее да мобилизира сърцата им, в смисъл - да предизвика емпатия, за да може отново мисленето и чувстването да се съберат, чрез определени упражнения, то тогава отново човек би почувствал сърцето си здраво. Д-р Дийн Орниш дава понятието склерокардия. Той прави тези упражнения за емпатия, и установява, че цялото коронарно оросяване се е подобрило дотолкова, че на тези хора не се е наложило да им се постави поставен бай-пас. Това е довело до революция в сърдечната терапия.

По света има т.нар. „сърдечни училища”, които осъществяват разширение на сърдечно-съдовата терапия. Те не само лекуват с медикаменти. В антропософската клиника в Берлин напр., много интензивно се работи с тези неща. Виждате ли колко много зависи нашето сърце от чувствата?

Рудолф Щайнер дава още една важна бележка, която би трябвало да премислим известно време. Това, което Щайнер казва може да бъде проследено назад във времето, до стария Египет – това е измерването на електромагнитните сили на сърцето. Сърцето има електромагнитно поле от около 3.30-3.50 м, т.е. когато стоим един до друг, нашите електромагнитни вълни проникват една в друга. На 90 см от сърцето е правена електрокардиограма, т.е. толкова силна е тази електромагнитна сила!

Нека да добавя духовната страна на всичко това. Сърцето е синтез от физическото, което е много сложно, етерните (жизнените) сили, от душевните сили (страх, радост и др. емоции). Как обаче е с духовните неща? Интересното от древния Египет е, и то може да се види от рисунки в Британския музей, че когато умрелият се намери пред Озирис, то тогава бива претеглено неговото сърце. Не мозъкът, а сърцето му бива претеглено! Което означава, че всичко, което човек е приел, което го е променило, а не това, което е останало в неговия мозък, в главата му, е вложено в сърцето му. Когато познаваме антропософията, винаги трябва да си казваме: никой горе няма да ни пита колко цикли от Антропософията си прочел, а как се промени твоят характер? Какво направи с твоето сърце, какво прие с него. Главата изчезва. И именно за това египтяните имаха две сърца: ит и хати. Ит е старото сърце или старата карма, а хати е новото сърце, новата карма.

И Р.Щайнер когато говори за това казва следното: в нашето сърце ние усещаме нашата съдба. И сами трябва да си зададем този въпрос, когато работим с биографията си - кои решения ги вземахме с главата си, и кои - със сърцето си (интуитивните ни сърдечни решения)?

От американски изследвания знаем, че когато нещо стигне до бъбреците ни, то тогава влиза в моето лично емоционално пространство, а когато ми се скъса сърцето - е нещо, което е свързано със съдбата ми. В Стария Завет се казва: Господи, повери ми сърцето и бъбрека, т.е. повери ме, Господи, в моя Аз и повери ме, Господи, в моята душа...

Имаме важен цивилизационен проблем - движим се прекалено малко и целият горен човек е претоварен от цялото това електричество и т.н. Ще ви разкажа един епизод от участник в семинара, и ще разберем малко по-добре белия дроб и глада. Ние трябва наистина да наблюдаваме тези неща. Той ми каза: когато стоя на компютъра, когато живея в този електромагнитен свят, тогава имам желанието, потребността да ям, т.е. за да мога да се инкарнирам в себе си. Когато обаче отивам в къщата си в Рила, и там мога да се наслаждавам на космическата храна - всичките облаци, светове и растения, то тогава не съм гладен. Познавате ли този феномен? Такива неща трябва да бъдат наблюдавани.

Искам да ви кажа още нещо за едно антропософско средство за хармонизиране на сърцето - Cardiodoron. Това лекарство хармонизира, не действа директно върху сърцето, с растение, което действа по-скоро върху сетивния процес. Това е един трън, в който има много силицея. Това е растение, което идва от унгарската низина и за да стане зряло растение му отнема 2 г. Друг компонент е едно растение, което много за кратко се появява през пролетта и после изчезва - това е игликата. Друга съставка е още едно растение, което е отровно и много силно действа върху душевното. Това е черната попадийка (Hyoscyamus niger). То, подобно на беладона, е от сем. Картофови и расте нощно време.

Има такива препарати в антропософската медицина, които са съставени от хомеопатизирани съставки. В хомеопатията също има прекрасни сърдечни средствa като Cactus grandiflorus и морския лук (Scilla). Важното е да знаем, че хомеопатията има едно богатство, с което разполага. Имаме и метал, който използваме – златото (Aurum), и още едно важно растение, което при нас в Германия сега по времето около Еньовден, когато има най-много светлина и топлина, особено често се среща – жълтият кантарион (Hypericum). Растението има червено масло, което ако се погълне от животните, те стават толкова чувствителни към светлина, че могат да получат светлинни дерматози. Това е старо растение, което служи срещу депресии. „Веледа” често свърза депресиите със сърцето, и то с карма, с която не сме се справили. При „Веледа” жълтият кантарион се разтваря със златни соли, за да може да подсили действието върху сърцето.

Време е за въпроси, а също и наблюденията е добре да бъдат споделени.

Въпрос: Човекът е микрокосмос, отражение на макрокосмоса, а сърцето е основният орган на човека. Откъде идват силите, за да се осъществява сърдечната динамика? Р.Щайнер дава една рисунка, на която са Слънцето, Луната и Земята, и съответно сърцето, мозъкът и бъбреците, за да подчертае духовната дейност на сърцето. От Слънцето излизат няколко етерни течения, 4 на бр, както и сърцето има 4 области, тези течения отиват до Луната и обратно, т.е. тези 4 течения формират двата кръговрата на кръвта. Всъщност тези етерни сили движат кръвта във физическото тяло. Човек със своите изживявания (негативни емоции, неправилно мислене, егоизъм и др.) влияе върху този етерен процес на движение на кръвта и поражда болести. Кое е основното за спасение: любовта във всичките й форми? И откъде идват силите, за да се осъществява сърдечната динамика?

Сърцето, както знаем е Христовият орган, а любовта е една способност да се отдаваме. На немски казано - трябва да отвориш сърцето си. Това е всъщност темата.

Въпрос: Можете ли да кажете нещо за високото кръвно, за ниското кръвно и тяхната връзка с кръвта, като проявление на Аза?

Р.Щайнер го обяснява доста точно. Той казва, че бъбрекът е астралният орган. Когато астралната сила прекалено силно навлезе в бъбреците, тогава се увеличава кръвното налягане. Тогава се получава склероза и се разболява и сърцето. Той дава лечебни средства, за да може това астрално тяло да се разхлаби от бъбреците. Ниското кръвно налягане се характеризира с това, че астралното тяло прекалено слабо влиза в бъбреците, т.е. то прекалено слабо стимулира етерното тяло, и имаме известни разпадни явления- умора, зиморничавост. Интересното е, че ниското кръвно налягане веднага го забелязваме, обаче когато е високо - не винаги. Защото когато ни е малко по-високо кръвното, се чувстваме малко по-добре.

Въпрос за децата, които се раждат с вроден порок и така изкарват целия си живот?

Не мога да отговоря на всичко, знам само това, че когато във времето между смъртта и ново раждане, душата минава в сферата на Слънцето, и силите на Лъва, които са свързани със сърцето, не могат достатъчно да действат, тогава се получават сърдечни малформации. Знам само това, което е казал Р.Щайнер, а именно, че в сърцето трябва да има строго разграничение - преграда между артериариалната и венозната кръв, която е свързана с Аз-ът.

Въпрос: Тези компреси с лимоновия сок могат ли да се прилагат при температура, а също и пренатално, т.е. ако майката го прилага на себе си, ще има ли влияние върху плода?

Шийното възпаление е натрупване на топлина. И аз трябва да направя компрес с лимон, с оцет, отгоре слагам шал, а тялото трябва да го затоплим. При ангина напр., когато имаме температура, тези методи са много ефективни. Много обичам ваните за крака. Защото целият човек е отразен, долу в стъпалата. Това е една прекрасна терапия. Също може да се използва при заболявания на главата, напр. при смущения в кръвообръщението, и в период на пълно възстановяване. При различните случаи се правят различни вани. Когато краката са студени, трябва да се подобри кръвоснабдяването с розмарин.

Въпрос: При колко забавен пулс се слага пейсмейкър?

При пулс под 40. Когато пулсът започва да пада между 30 и 40 удара в минута и има синкоп, тогава трябва да бъде поставен пейсмекър.

Колкото и смислено да е поставянето на пейсмейкър, не трябва да забравяме, че чрез него получаваме такт, но не и ритъм, така ли е? Тактът е винаги нещо механично, а ритъмът е нещо живо.

Въпрос: А в обратния случай, когато ритъмът е много висок?

Причините за различните нарушения в ритъма могат да са различни. Затова първо трябва да се види защо пулсът е ускорен, или неравномерен, или защо е забавен, и тогава да се коментира първопричината. А не да има един медикамент, бил той антропософски, и да се дава просто така. Иначе се дават бетаблокери, които потискат симптомите, без да докоснат първопричината. Първото, което лекарят винаги прави, е да изследва щитовидната жлеза. Научихме нещо много важно: че проблемът със сърцето е следствие от нещо, а не причина.

Въпрос: Могат ли да се правят ваните за крака при малки деца с температура?

Абстрактно не може да се говори, защото има деца, които и при 40 С температура, продължават да си играят. В природолечението има едно основно правило. Има температура, при която детето е бледо, крайниците са студени, а то е много неспокойно. Това е опасна температура, защото тя се наслагва вътре. Трябва да се направи така, че да има потене, за да може температурата да излезе навън. Тогава няма никакъв смисъл да се правят топли компреси и да се дават температуропонижаващи. При нас детето се слага в топла вана и много силно му търкаме крайниците, даваме му аконит (самакитка), защото важното е то да се поти. Белият бъз е също едно лечебно растение (цветовете му развиват процеса на потене), т.е. ако изсушим бъз, като го залеем с гореща вода да престои през нощта, като добавим захар и лимон, става прекрасен сироп.

 

Бялр бъз

 

Втората форма на температурата не е толкова опасна: зачервена глава, потене, това е т.нар. беладонова температура. Добре е да правим разграничение между едното и другото. Има хомеопатични свещички за температура. Температурата трябва да се управлява, но тя не бива рязко да бъде сваляна. Когато правим училище за родители, им обясняваме това, питаме ги дали разполагат с хомеопатична домашна аптека.

Въпрос: Кръводаряването аналогично ли е като трансплантацията?

Не. Р.Щайнер е запитван за това дали чрез кръвта на човек се предава и Азът му? А той отговорил така: В момента в който кръвта излезе от човешкото тяло, Духът веднага излиза оттам и вече няма духовна субстанция. Остава субстанция, която много бързо се разпада.

Въпрос: А етерните сили на кръвта къде остават?

Те също много бързо я напускат, това се вижда по това, че кръвта веднага се разлага.

Въпрос: Можем ли да продължим темата за астралното тяло и недостатъчното му навлизане в бъбреците”?

Става въпрос и за медикаменти, и за това, хората да се движат... Има такива хора, които заради кръвообръщението им са просто хладни, тогава трябва да се види как чрез веществообмена и чрез храненето, това може да се промени. Лошо е, ако винаги човек е студен. Тогава това трябва да се промени не само физически, но и душевно. Напр. сутрин да се пие горещ бульон, за да може кръвта да се приведе в движение. Солта е отрова за високото кръвно, а лечебно свойство за ниското кръвно, т.е. преди 11 ч. сутринта е добре да се пие горещ бульон. И тогава човек може да си спести много медикаменти.

Консекутивен превод: Катя Белопитова

Дешифровка: Светлана Желева

Редакция: Дорина Василева

 

Линк към първа лекция, 2015 год.: http://med.anthrobg.net/bg/node/195

Линк към втора лекция, 2015 год.: http://med.anthrobg.net/bg/node/275

Линк към трета лекция, 2015 год.: http://med.anthrobg.net/bg/node/284

Линк към четвърта лекция, 2015 год.: http://med.anthrobg.net/bg/node/289

Линк към пета лекция, 2015 год.: http://med.anthrobg.net/bg/node/293

Линк към шеста лекция, 2015 год.: http://med.anthrobg.net/bg/node/298

Линк към седма лекция, 2015 год.: http://med.anthrobg.net/bg/node/304