Д-р Олаф Кооб: Сърцето, подобно на Слънцето, обхваща всички светове в човека (седма лекция, 2015 год.)

Submitted by admin 2 on Нед., 25/03/2018 - 09:42
Сърце

Сърцето съответства на Слънцето! Няма друг орган, за който да са написани толкова много поеми, поезия, да са изказани толкова много мисли, колкото за сърцето. Почти нищо не е писано поетично за черния дроб, макар, че също е толкова важен орган.

Човек съвсем интиуитивно има чувството, че сърцето е нещо съвсем, съвсем, съвсем специално. Един поет е казал, че сърцето е единственият орган, който издава знак за себе си, защото бие. То е толкова свързано с нашата вътрешна същност, че понякога, когато сме възбудени или влюбени, то просто бие още по-силно. Човек, когато интуитивно се чуди още жив ли е или не, се хваща тук, в областта на сърцето, чува ударите му и си казва: „Да, още съм жив!”

Вече говорихме за някои от органите. Но сърцето наистина е много сложен орган, анатомично и физиологично. Първо, защото обхваща троичността на човек: в сърцето се намира нервно-сетивната система, и последните изследвания показват, че сърцето има автономен мозък, в него се намират изключително много сетивни клетки, т.е. това е един възприемащ орган, който възприема нещо определено.

Освен това сърцето е класическият орган на ритъма. И тъй като има и мускулатура, то е свързано с веществообмена и системата на крайниците. То, подобно на Слънцето, обхваща всичките светове на човека.

Както вече казахме, сърцето е свързано и с топлината. Рудолф Щайнер на много места посочва, че там, където е Азът, там трябва да има топлина, трябва да се създаде топлина. Т.е. това е органът на същинския ни Аз. Сега, преди да започна да говоря за сърцето, искам да обобщя нещо за белия дроб, черния дроб и бъбреците.

 

Напръстник

 

Много ми се иска да разкажа две приказки. Първата е една българска приказка. Дълго време търсех и се чудех защо някои растения се оказва, че се лечебни билки за човека. И това е един много важен въпрос: кое е това, което природата има, и което има директна връзка с човека? Много е странно, че в природата расте едно растение, което се нарича напръстник (Дигиталис, Digitalis Lanata ). И когато сърцето е много болно, то напръстникът му помага. Или имаме растение, което е за черния дроб, за жлъчката, за бъбрека. Има една мисъл на известния Парацелз (16 в.), който казва, че с развитието на човека, с развитието на негов орган, едновременно в природата се развива или съответното растение, или съответното животно, или съответния минерал. Наистина си заслужава, и е много интересно, да са разработи тази идея. Аз също така ще ви дам някои примери, които идват от Рудолф Щайнер.

Когато се развива бъбречната система, в природата се развива змията. Интересно е да се сравни какво общо има змията с бъбречната система? Или когато се развива разумът на човека, т.е. интелектуалното мислене, в природата се развива конят. Много интересно е човек да проследи, да разбере какво общо имат конят с нашето разумно мислене. Одисей от Троя е един образ, Одисей е интелектуален мислител, а пък митологичният образ, който е свързан с мисленето е конят, в случая Троянският кон. Има още много други интересни неща в антропософията. Когато напр. се развива окото, се развива един полускъпоценен камък – хризолит, в природата. Когато се разболее окото, а окото подлежи на процесите на кремъка (на силиция), тогава трябва да се вземе точно определен камък- хризолит, за да му се помогне.

Тези зависимости ги открих в една прекрасна българска приказка, и то в много хубаво картинно-образно представяне, затова искам да ви я разкажа. В нея се разказва как Бог е развил растенията, животните, минералите, звездите, и какво му останало: да направи човека. Само че, тъй като Бог не бил правил това преди, трябвало първо да се научи да го прави. Какъв е истинският прототип на човека? Бог започнал с глината, обаче това, което направил, станало прекалено голямо. И го развалил. Започнал отново. Само че този път това, което направил, се оказало прекалено малко. Освен това, бил оставил глината на слънце и тя изсъхнала. На третия път успял и го направил както трябва. Занесъл както се полага прототипа на сянка, за да може бавничко да изсъхне и след това си отишъл. Обаче през това време дошъл Дявола. „Какво е това?, запитал се - това е човекът, конкуренция. И започнал да прави дупки в тялото на човека. Когато Бог отнесъл човека–прототип в своя дом, той бил навсякъде с дупки. Отишъл в природата и започнал да къса разни растения, с тях запълнил дупките. В приказката се казва: „ И така възникнали лечебните растения.” Това не е ли един прекрасен образ? Това, което също много ми хареса, е хуморът в приказката.

Имам още една приказка. Тя е немска приказка, от Южна Германия, от която се вижда, че зад всеки орган има душевни сили, свързани с него. Когато се трансплантира орган, с него пристигат и душевни качества. В Швейцария, в града, който се казва Солотурн, една дама с ясновидски способности, след моя лекция, я попитах какво възприема, когато се трансплантират органи. Тя ми разказа, че хората от които са взети органите за трансплантиране, много дълго време продължават да остават свързани с органите си. Тя ми каза нещо, а сега вече са известни резултати от изследвания, че действително в хората на които са присадени органи, се появяват душевни качества, които те дотогава не са имали – напр. ако те дотогава нито са пиели, нито са пушели, след присаждането на органите започват да го правят, като преди подобно нещо дори не им е идвало наум. Това наистина е една много трудна тема. Трябва да се разграничава какъв орган се присажда- дали е сърце, черен дроб или друг орган. Прочетох наскоро автобиографията на Кристиан Барнард (Christiaan Barnard) - човекът, който извършва първата в света трансплантация на човешко сърце. (Кейптаун, 1967 г.)

Аз съм бил няколко пъти в ЮАР, и интересното е, че при черното население там има сърдечни заболявания, които ги няма на друго място. Рудолф Щайнер казва, че когато хората живеят в една атмосфера на омраза, органите се разболяват. Освен това интересното е, че в ЮАР има много златни мини в земята, и тъй като златото има много силна връзка със сърцето. Кристиан Барнард след успешната трансплантация пътува много по света и бива честван едва ли не като поп-звезда. В по-късните си години лекарят получава тежък полиартрит, като ръцете му изглеждат по съответния на болестта начин. Мисля, че това е картина /образ/, която красноречиво говори и няма нужда да я тълкуваме. Дъщерята на Барнард пише за баща си: „Беше настъпила цялостна промяна на характера му.”

Мисля, че върху тези неща трябва да се знае много повече. Лично аз смятам, че това, което Рудолфа Щайнер пише за тези четири важни органа и какво можем да направим за тях, за да ги направим здрави, е толкова важно, тъй като в момента човек е свободен да направи каквото зависи и каквото може за своите органи. Намирам за много важен този педагогически принцип, който е останал през вековете - лекарите трябва да направят така, че да запазят здравето (превенция и профилактика), а не да чакат органите да се разболеят, и тогава да правят опити да ги лекуват. В гръцко време се е наричало диета.

Има една много стара китайска книга, която се нарича „Жълтият император”. В нея се съдържат всичките указания какво трябва да правим през пролетта, лятото и т.н., какво трябва да ядем, когато е горещо, и какво, когато е студено…

Но има нещо важно: първо човек трябва да разбира за какво става дума и да стане активен, а не пасивно да си пие лекарствата. Но тук виждам вече един проблем! Защото, когато човек се разболее, трябва нещо да промени в своя живот. Моят личен опит сочи, че когато болните променят нещо в живота си, то тогава и лечебните средства помагат. Рудолф Щайнер е казвал, че ще дойде момент в който етерните сили така ще се променят, че дори и да се приложат правилните лечебни средства, те няма да могат да помогнат. Затова имаме нужда от здравословно и биодинамично хранене. Освен това за оживяване на нашата душа, имаме нужда от изкуство, имаме нужда от лечебна евритмия, за да може човек да премине към движения, които са одушевени, а не механични (като напр. във фитнеса).

Коментар от публиката: Лекарите трябва не само да дават лекарства, но и да стимулират у хората разбиране за правилен начин на работа, на хранене, на мислене, на живот. Не толкова да предписваш лекарства, а да стимулираш вътрешните сили за промяна . Повече време трябва да се отделя за това да разбереш къде са грешките, които прави човекът. И по този начин да откриеш пътя, по който едно лекарство (хомеопатично и пр.) да може да действа.

Когато бях първата вечер тук, на мястото, на което вечерях изведнъж се появиха 12 бременни млади жени, които седнаха на една маса. И си помислих: Ако това, което Рудолф Щайнер винаги е искал, като лекари да стигнем до младите майки, като още от съвсем малки направим достъпни за тях правилата за здравословен живот, това би било прекрасно. Не когато всичко вече е отминало, ами съвсем в началото. Защото и в Германия майките са затрупани от материалистичното мислене – трябва да се ваксинира детето, трябва да му се даде витамин Д, и пр., което е просто ужасно. А пък медицина работи със страх. Рудолф Щайнер нарича това „йезуитизъм”, т.е. да бъдеш манипулиран, без да предадеш познанието. А ние искаме да мислим позитивно.

Още веднъж правя обобщение за това, което Щайнер дава за тези четири органа и това, което трябва да знаем за тях във връзка с елементалния свят. Той изказва неща, които ние като лекари трябва да продължим да доразработим, да доразвиваме.

Белият дроб е това, което е земята отвън за нас. Той ни дава възможност да се инкарнираме в тялото си, когато дойдем тук, на Земята. Именно това е важно, когато лекарят работи някъде - да познава геологията, геологичните структури. Защото понякога тези белодробни заболявания са толкова тежки и лоши, че трябва да се съветва човека да се промени почвата, земята под него, иначе не може да бъдат лекуван. Отлаганията винаги са вредни и недобри за белия дроб. Малко по-добре е варовикът, но и там има проблеми. Най-доброто е гранитът. За туберкулозноболните гранитът, солта, силицият, това са важните неща. Това е старо знание, което Парацелз нарича „географска медицина”. И това е област, която е изключително интересна.

 

Америка

 

Рудолф Щайнер говори за американския континет, където действат много силни магнитни и електромагнитни сили. Ние знаем, че електромагнетизмът е свързан с нервно-сетивната система като електромагнитните сили текат винаги от север на юг. Няколко планински вериги там вървят от север на юг (Анди и др.) и Щайнер казва, че тези електромагнитни сили вкарват човека много навътре в земята, затова са стимулиращи за материалистичното мислене. Също така са по-силни и действат върху тялото като то става голямо, мощно, силно, дебело. Тази част е много силно изразена, заради системата на веществообмена и крайниците, и това е типичният образ на каубоя. Защото наистина американските тела имат склонност към пълнота, към тежест, а също и говорът им.

Този импулс ни е необходим на нас, и това не е лошо, само, че просто трябва да сме наясно. Тези електронни открития като гугъл, фейсбук и т.н.,интернет, всичко това идва от Западния свят. Това са инспиративните сили за всички тези електромагнитни открития.

Когато говорим за полярността на Изтока - там действат много силно на земята светлинните сили. Когато стигнем чак на Изток, в Япония и Китай напр., откриваме една младежка телесност. Когато гледаме китайския цирк напр., можем да си помислим, че не съществува силата на земното притегляне.

Ние сме средата, която трябва да създава равновесие. И винаги средата е застрашена. Също така сърдечните заболявания са номер 1 в света. Това е проблем, който трябва да решим.

Рудолф Щайнер казва така: геологията е важна. Белият дроб също е свързан с работата, със системата на крайниците. Затова не само децата, но и възрастните не бива да са претоварени. Много е важно, когато при нас дойде човек с тежък бронхит, или с тежко възпаление на белите дробове, да му кажем, че повече време трябва да бъде спокоен, да не се претоварва.

Черният дроб – при него говорим за жива вода. Това не е водата, която потича от кранчето, за да я налеем. За черния дроб Рудолф Щайнер казва, че е необходимо да пие жива вода, което също е проблем днес да се намери, с по възможност малко съдържание на калций. Той препоръчва да не се претоварва черния дроб чрез пренаслада (изкуствени подсладители, алкохоли, тлъстини). Само си представете всичко, което ние приемаме, трябва да премине през черния дроб. Това е важна тема. Разбира се, трябва да бъде развито подробно какви точно хранителни вещества да приемаме.

Бъбрекът и пикочният мехур са нашите душевни органи и са свързани с въздуха. Първоначално ни е трудно да разберем това, защото първото, което виждаме в бъбрека е водата, която изтича от него и не виждаме въздушната му страна. Ние видяхме, че урината всъщност е една смес от въздух и вода. Аз за себе си създадах такъв обикновен, прост образ – когато кача една мокра кърпа, колкото повече вятър има, толкова повече водата излиза от нея. И бъбрекът може да бъде оприличен на една такава кърпа, и водата трябва да бъде отстранена от нея, защото бъбрекът пречиства тялото, а вятърът е тук, за това да изкара тази вода от него. Активността на бъбреците се вижда от начина, по който човек диша.

Китайската медицина казва, че бъбреците спадат към водния елемент, но всичките въздушни болести като тинитус (шум в ушите), астма се лекуват през бъбрека. Щайнер казва, че всички тези неща трябва да ги доразвиваме. Искам тук да направя една бележка за бъбрека - дишането трябва да бъде ритмично.

Има нещо много интересно, че когато човек се храни, не трябва да прави други неща: да слуша музика, да гледа телевизия, да пише нещо, защото така вкарва стрес и нервност.

Пътувам често с влака, и наблюдавам хората - сложили слушалките в ушите и хапват междувременно. Това за психиката и душата е абсолютно катастрофално. Защото през това време човек не може да храносмила добре, гълта прекалено много въздух, и тогава възникват и други неприятности.

Коментар от публиката: Най-големият проблем, когато се храниш и гледаш телевизия, може да попаднеш на картини, особено на ужасяващи сцени. Тогава възприемаш образи, които изтриваш съзнателно, но те изплуват в някакъв момент. Затова има молитва преди хранене, за биоенергетиката на храната.

Молитвата представлява своего рода концентриране. Много е хубава тази скандинавска традиция, когато всички са седнали около масата, и си хващат ръцете. По този начин те обграждат масата, яденето се запазва от злите демони и сили да не слязат и да не ни пречат.

Има интересен епизод от живота на Рудолф Щайнер, който не винаги е сядал да яде с приятели. В момента, в който приятелите започвали да обсъждат разни проблеми, той ги спирал и казвал, че на масата трябва само ведри неща да се обсъждат и да се говорят. Защото трудните неща, които се обсъждат, не могат да бъдат храносмляни. Защото като ни кажат нещо, то първо трябва да бъде смляно, усвоено, осъзнато.

По повод на сърцето Р.Щайнер отбелязва нещо много специално - неговата много специална връзка с топлината. Топлината е полуфизическа, полудуховна. Когато казваме, че вкъщи преживяваме топлина като в гнездо, то човек се чувства обгърнат със сърдечна топлина. Може да се каже, че винаги, когато в нещо участва целият човек, а не само някакви неутрални мисли, и когато се опита да се свърже със своите мисли, със своята индивидуалност, то Азът участва активно. На немски има една дума, която не се превежда на никой друг език: gеmut- уют, душевна топлина, нагласа, не всички тези думи я обясняват, и на руски е така. Може би ще намерите връзка с това. Първата сричка ge е нещо, което обобщава много други неща. Напр. за планината думата е Berg, а за Родопи – Gebirge (защото са повече планинските масиви). Mut е старата дума за смелост, за воля - когато човек отвътре прави нещо или мисли нещо, което получава връзка с външното. Тогава той се чувства vermutlich (уютно, но не само).

Това е много важно за психотерапията. Живееш в обстановка, в която можеш да видиш своето отражение, да бъдеш отразен. Ако ме посетите в Берлин, в моето жилище, ще си помислите или ще кажете, че той се чувства много добре, само когато има много цветове около него - килимчето от Азия, килима от Турция, т.е. един малък музей. Но моят брат няма да се чувства добре, защото това не е неговата жизнена среда. Човек трябва сам да си създаде тази среда. А гръцката дума за gеmut е thуmos. Тимусната жлеза каква роля има? Тя се състои от два дяла, от двете страни на трахеята, зад гръдната кост и пред сърцето. Тъй като всички съществителни имат и глагол - глаголът означава в превод „да се отдадеш”. Прекрасна дума! Т.е. сърцето има способността да се отдава.

Ще ви кажа нещо, което много ще ви изненада. Установено е, че хора, които развиват студени сърца са егоистични, и получават склероза. На медицински език това състояние се нарича склерокардия. Това е душевно качество, което прави сърцето студено, променя коронарното оросяване и води до физическо заболяване. Има една много хубава приказва от Вилхелм Хауф - „Студеното сърце”. Като се върнете у дома си я прочетете пак, още веднъж, защото цялата проблематика е свързана с егоизма, човек си продава сърцето за пари.

Искам още сега да ви обърна внимание на нещо, което е много интересно, а именно, че сърцето има ухо, не можете да го видите, но сърцето има ухо.

Консекутивен превод: Катя Белопитова

Дешифровка: Светлана Желева

Редакция: Дорина Василева

Линк към първа лекция, 2015 год.: http://med.anthrobg.net/bg/node/195

Линк към втора лекция, 2015 год.: http://med.anthrobg.net/bg/node/275

Линк към трета лекция, 2015 год.: http://med.anthrobg.net/bg/node/284

Линк към четвърта лекция, 2015 год.: http://med.anthrobg.net/bg/node/289

Линк към пета лекция, 2015 год.: http://med.anthrobg.net/bg/node/293

Линк към шеста лекция, 2015 год.: http://med.anthrobg.net/bg/node/298