Д-р Олаф Кооб: Човекът е роден от топлината и когато я загуби, губи човечността си

Submitted by admin 2 on Ср., 11/10/2017 - 18:33
Д-р Олаф Кооб

Въвеждащи думи от д-р Тр. Франгов: "Нашите опити да развиваме антропософската медицина в България продължават вече 18 г., това също е един ритъм, така че това събитие също идва в подходящ момент. Естествено, също се питаме: „Защо толкова дълго в България не може да намери почва антропософската медицина? Има ли необходимост от нея в България?” Преди 2 г. бе последният медицински семинар. У нас не само лекари не се интересуват от антропософска медицина. Тя налага едно задълбочено познаване на човека, а това отнема много време. И всеки, който тръгва да изучава антропософията и човекознанието, извървява един дълъг път не само на познание, но и на духовно-душевно развитие. Така, че човек, който тръгва по пътя на Антропософията развива много по-голямо състрадание към другите, по-голяма чувствителност, по-голяма смелост и доверие в живота. Така че тези качества са необходими не само за антропософския лекар, но и за всеки човек. Всъщност, ние сме зависими от времето, в което живеем, от средата, която ни заобикаля. И сега е едно време, когато човечеството стои на прага на Духовния свят, без да знае това. И много от събитията, които се случват, са едни прагови изживявания, като човек няма съзнание за това, което се случва.

Естествено, човек не съзнава какво се случва в и с неговата душа, това непрекъснато разширяване на душата, то също води до раждането на втори, вътрешен духовен човек в нас. Този духовен човек в нас се нуждае от това духовно познание. Всички, които сме тук изпитваме една неудоволетвореност от това, което ни дава външният живот, външната наука. И затова сме тук, за да се опитаме да намерим духовното познание, духовните истини. И по този начин да се грижим както за себе си, така и за другите. Така, като имаме предвид антропософската медицина, тя навлиза във всички други области - лечебна педагогика, лечебна евритмия, антропософската педагогика, биодинамиката, във всяка една област на живота. Така, че всеки, който навлиза в Антропософията може да помага във всички сфери на социалния живот, а също и за опазване здравето на другите.

Основен принцип в антропософската медицина е салутогенезата, т.е. как да генерираме здраве, защото класическата медицина е ориентирана върху патогенезата, върху патологичните изменения, които причинява болестта.

Всъщност, ние твърде малко знаем за здравето, приемаме го като даденост, но то е едно нестабилно равновесие и ние всеки ден се борим, съзнателно или не, с нашето тяло и нашите по-висши тела с тези процеси на живота и смъртта. Непрекъснато в нас нещо умира, и нещо отново се възражда, ние го чувстваме като умора, отпадналост, знаете, ние имаме различни сетива и едно от тях се бори за живота и усеща случващите се процеси в нас на етерно ниво.

Много от вас познават нашия гост от две книги, които са преведени у нас: „Азът и неговият двойник. Психология на сянката” и „Болната кожа”. Другата книга, която се коментира също е тема и на нашия семинар : „Ако органите можеха да говорят”, т.е. по един деликатен начин авторът се опитва да ни внуши, че органите биха могли да говорят, защото ако каже утвърдително „Да”, то няма да звучи правдоподобно. Защото нашите органи работят по един невидим начин, тихо, без да ни смущават. И ако можем по съзнателен начин да влезем и да видим как те работят, то това би ни причинило ужасна болка.

Когато функцията на един орган започне да се издига на ниво съзнание, то астралното тяло, започва да ни носи информация за тази болка. Така че, предполагам нашият гост ще засегне тази тема и моето предположение е, че ние малко знаем за органите си, за процесите, които се развиват в тях и ние всички се оказваме сюрпризирани от болести, които са се развивали в нашите близки, а те години наред са страдали от тях, без да се оплакват, но въпреки това симпомите са съществували. Но ние, потопени в нашите тела, в нашия егоизъм, твърде малко забелязваме това, което се случва около нас и в нас. Така, че и тези от вас, които не са в сферата на медицината, в терапията, те също могат да бъдат полезни и за себе си, и за другите, още повече, че импулсът, всеки от нас да продължи за бъдещето на тази област, знаем, колко усилия трябват и колко бавно се постигат резултатите, но затова сме тук, защото искаме непрекъснато да се развиваме и да търсим, без да сме сигурни докъде ще стигнем, но пътят е важен. Когато вървим по този път, нещата ни се разкриват, така че не е необходимо да чакаме дълго резултати, те просто се случват.

Проф.Олаф Кооб е роден в годината, когато д-р Ита Вегман преминава Духовния свят - 1943 г. (Незнам той дали го осъзнава и е размишлявал върху това). Д-р Вегман и Р.Щайнер са тези, които дават едно разширение на лечебното изкуство, д-р Ита Вегман е първият антропософски лекар, тя е идвала в България, ние имаме известно духовно задължение към нея.

Д-р Кооб има десетки години работа в полето на антропософската медицина в Германия, той е лектор и в Германия, и в много други страни на Европа, и в Америка, така че, той е имал този шанс да работи антропософска медицина в страна, в която тя е могла да се практикува. Така че в България самокритично можем да кажем, че сме длъжници на антропософската медицина, но такива са били условията. За да бъде човек само антропофски лекар, ние трябва да бъдем и други лекари, за да съвместяваме едното направление с другото.

Д-р Олаф Кооб беше при нас преди 13 г., през 2002 г., тогава беше организиран също един подобен семинар. И сега, около 2 г. го чакахме, да дойде, така че давам думата вече на него."

* * *

Мили приятели,

Бих искал да започна с една история, в която България е играла определена роля. Тази история е много стара, тя е на 2500 г. и идва от диалозите на Платон, в които се разказва за един млад мъж, който страда от главоболие и мигрена. И той се обръща към Сократ, защото е знаел, че философите трябва да разбират от нещо, което не е разбирал. И той му казва на гръцки, че един лекар, който е философ, е равен на боговете. Но ние лекарите вече не сме философи. И Сократ му казва, че той е получил от един тракиец (тогава това е било България) една билка. Но той го съветва да не дава тази билка на даден човек, преди той да промени нещо в душата си. Тогава Сократ започва да говори за медицината като казва следното: Ако очите са болни, те не могат да бъдат лекувани преди да се направи нещо в главата, защото очите са част от главата. А ако искаме да разберем нещо за главата, то трябва да разберем нещо за целия човек. А ако искаме да разберем нещо за целия човек, то трябва да разбираме всъщност душата му. И той казва нещо, което е странно, защото още тогава е било известно, а именно, че има два типа лекари: едните, които повече отговарят за тялото, а другите - повече за душата. Сократ отговаря, че един лекар трябва да разбира от двете неща, защото те си принадлежат едно на друго, т.е. той е разбирал нещо от психосоматичната медицина. И разбира се, е знаел за космическите тайни.

Може би много от вас тук знаят, че когато превеждаме думата Антропософия, това означава „Мъдростта за човека”. А интересното е, че глаголът, който се поддържа в тази дума „антрепайн”, означава „да погледнеш нагоре”. Човекът е същество, което се разбира, само ако се погледне в Космоса. Въпросите са тук, отговорите са там. Ние имаме една добра медицина, но можем да лекуваме само симптомите, тя не може да лекува изцяло. За нас, лекарите е добре, ако дадем лекарство за душата и това се отрази на болничната картина.

До неделя имаме една опера в 4 части, в нея ще чуем за белите дробове, за черния дроб, за бъбреците и пикочния мехур, и разбира се идва короната - сърцето. Днес е ред на увертюрата, т.е. ние ще вземем няколко теми, за да можете да ги разберете, за тези неща трябва да имаме определено мислене.

Съвременната медицина се разделя на две големи течения: това, което ние в университетите в западните страни учим е тук, вляво, количеството и анализа (биохимия, физиология, хирургия, цялата техника).

Има и друга страна, много широко разпространена в азиатската медицина: ние го наричаме качество, синтетичност, т.е. един китайски лекар няма как да говори и да мисли само за един орган, той винаги говори за семейство от органи, когато един орган страда, то веднага трябва да се види цялото семейство, изолирано няма да се разбере проблемът, както и самият човек. Каква е връзката: възможно е този орган да е в проблематична връзка с „бащата”, но в много добър контакт с „майка си”. И вие ще видите в китайската медицина, и изобщо в азиатската медицина, че лекарят не се интересува само от един физически орган. Той винаги гледа пулса, кожата, езика, очите, и т.н., и когато види какво е тяхното състояние поотделно , той знае, че органът е болен.

Някои от вас познават хомеопатията. В хомеопатията мигрената не е равна на мигрена, т.е. има мигрена, която се появява само в края на седмицата, има мигрена, която е свързана с жлъчката, има мигрена, която се появява с месечния цикъл и на всичко това трябва да се погледне индивидуално, това може да се случи в хомеопатията. Лекуването при класическата медицина е стандартно, с болкоуспокояващи.

Обаче всичко, което се случва в главата има своята причина в метаболизма.

И така, в тази медицина трябва да разберем какво е качество - тези, които познават хомеопатията, знаят. Когато човек има температура и лицето му е пребледняло, може би зъзне, докато други се зачервяват и изпотяват. Това е качество, и лекарят трябва да се научи да наблюдава (трябва му време), да наблюдава самия човек, не в лабораторията. И това е много важно.

Към второто голямо направление на медицината принадлежат хомеопатията, аюрведа, китайската традиционна медицина, и отчасти антропософската медицина. Защото в антропософската медицина ще се научите да разпознавате – мажна е формата, мястото, как е разположен органа.

И ако можем сега отново да се върнем в гръцко време и да кажем, че всичко това се открива в 10-те категории на Аристотел: количество, качество, място (разположение), форма, по какъв начин във времето се развиват нещата.

В хомеопатията лекарят също пита - кога са по-остри болките - сутрин или вечер. И най-известният пример: идва пациентът при лекаря и казва: „Много лошо спя, винаги се събуждам”. Тогава лекарят първо пита: „Кога най-често се будите?”. И напр.болният отговаря: „Винаги към 2 ч. сутринта”. Тогава лекарят веднага знае: че това е времето на черния дроб: между 1 и 3 сутринта. Черният дроб започва в това време да изпуска захарта в кръвта, между 1-3 ч. Пациентът продължава: сутрин ми е едно такова тъпо в главата, винаги трябва много да пия. И колкото повече спя, толкова по-уморен се чувствам. И вече има доста неща, които не ги понасям. И сутрин като че ли съм депресиран доста. И всеки лекар, от второто течение на медицината знае, че става въпрос за функционално смущение на черния дроб. За разлика от традиционния лекар, който веднага прави кръвни изследвания и отчита: няма повишение на чернодробните ензими, вашият черен дроб е здрав. Отивате обаче при другия лекар и му споделяте вашите оплаквания, и той знае, че черния ви дроб не е наред. Нали разбирате разликата?

При много пациенти това е факт: правят им много и различни изследвания и нищо не им откриват. Р.Щайнер и антропософската медицина ни казват, че тялото на живота, етерното тяло, не функционира добре. Това е разбираемо, нали?

Като лекари трябва да разбираме качеството на човека. Първото, което трябва да разберем, че тялото има някаква пространствена организация. То има три различни пространствени качества: горна и долна част, като границата между тях минава през диафрагмата. Защото над диафрагмата това е съвсем различен свят, един по-осъзнат свят, а за дишането и дейността на главата този свят е подсъзнателен. Понякога, когато ни заболи нещо, този свят също ни говори. В Германия има прекрасна дефиниция за това какво е здраве? Здравето е , когато органите мълчат.

Ние не знаем, че имаме стомах, бял дроб, черен дроб и т.н.

Обаче, ако ние знаем, че ги имаме, то тогава нещо при храносмилането не е наред: ако ни боли, не ни е спокойно и пр. И тогава имаме нещо много важно, което играе важна роля и в хомеопатията. Имаме една лява и една дясна страна (рисува), и те са абсолютно качествено различни. Ако погледнем анатомията, органите, които са вляво, отиват малко нагоре, а всички отдясно отиват малко надолу. Не напразно, сърцето и далака са в лявата страна, също бъбреците , белият дроб са малко по-високо.

В хомеопатията има някои лечебни средства, които действат по-специално на органите от лявата страна: като напр. вид змийска отрова, а ликоподиум - вдясно, това е едно от основните средства за въздействие върху черния дроб. Това също е важно качество.

Тук, вляво се крие една тайна, която е по-скоро духовната част, а дясната е земната част. Беше открито, че когато напр. има рак в гръдния кош от лявата страна, това води назад, чак до детството, (в миналото), а вдясно - причината е по-актуална. Вижте какви огромни различия има!

Като лекари знаем, че когато се извади един от органите в тялото - напр. далака, почти нищо не се случва в тялото. Защо? Този голям орган далакът има предна и задна част. Когато се изправяме срещу света, го правим с всичките си сетива. За тези, които са по-напред в Антропософията искам да обърна внимание, че лявата страна е малко по-луциферична, тя ни тегли нагоре, да се откъснем от земята, докато дясната страна ни свързва със земята.

Има много хубав портрет на Р.Щайнер, където това може да се види в очите му. Лявото око гледа съвсем навътре, а дясното - съвсем навън. И понякога, когато отрежете от една снимка лицето и поставите двете половинки една срещу друга можете да видите - колко сме различни: вляво и вдясно.

Тук отпред е слънчевият ни сплит (рисува), това е предната му страна, има и задна страна, където носим кръста си, влачим цялото си минало със себе си. А там, отзад между лопатките, има една област, където е нашият Аз, той отива там – между лопатките отзад, не отпред. Чух, че в София е поставен „Пръстенът на нибелунгите” на Вагнер, и когато Зигфрид се изкъпва в кръвта на дракона, и едно листо от липа му пада отзад, той бил иначе ненараним, само там, където се било залепило листото, това било слабото му място. И това място терапевтично е много важно. И ако там масажирате, дори само да си поставите там ръката, особено в училище, когато децата са много буйни, това ги успокоява. При болести на гърба д-р Вегман ги е карала да правят инжекции, там е инжектирала. Между лопатките, там трябва да се търси мястото: за вендузи, за масажи, при депресии. На една снимка се вижда как Р.Щайнер изнася лекция и се вижда как е изправен, депресивен човек няма как да застане така. Това е много важно място, да се сложи топлинка там, за ишиас и др. Става дума за лявата страна, точно до лопатката, някога мускулатурата там е много твърдена, трябва да се търси. Д-р Вегман при някои от раковите заболявания там е давала да се слагат инжекции с искадор. Медицината го нарича „мястото на Зигфрид”, това е бил мита за Зигфрид.

Имате ли някакви въпроси?

Въпрос: Дали е симетрично това място?

Не, не е симетрично. Просто е отляво, трябва да се търси.

Въпрос: Часовото време и органите?

Има китайски часовник на органите, там ще намерите повече: между 1-3 ч. сутрин – болест на черен дроб, между 3-5 ч. - бял дроб и т.н.

Въпрос: А когато се сменят лятното и зимното часово време, променя се астрономическото?

Това на практика е едно и също, трябва да погледнем реалното време, в което органът боли. Тялото си има известен стабилен ритъм.

А сега да погледнем как е изградено тялото. Но преди семинара, чух че тук присъстват и валдорфски учители, това много ме радва, защото сега ще говорим за една важен архетип, това е космически архетип, а именно - нашето тяло, нашата телесност.

Има два принципа на формата. Вие знаете, че Р.Щайнер казва, че в първи клас децата трябва да рисуват правата и кривата. И това е много интересно.

Нека да погледнем тялото: в него също има права и крива линия (рисува). Да вземем страната на главата, там върху нея действат съвсем други сили, които се повтарят в ставите. Това метаморфозира, повтаря се, а другите сили са правите сили, земните сили. Те се разпръскват в пръстите, и в ребрата ги имаме, тук има синтез между правата и кривата, това е първичен принцип. Всяко тяло е изградено по този начин. Но има различни телесни конституции, особено в лечебната педагогика, където тези закръглящи сили са свръх димензионирани (добили са свръхизмерения), а крайниците са съвсем мънички, имаме и обратната конституция – микроцефалия: микроглава, а крайниците им са свръхголеми.

Знаете за болестта рахит: тези кръгли, свръх димензионирани сили са като бъчва в средата, краката не са прави, а криви. И това е другият принцип. И когато мислим за яйцеклетката на жената, това е едно чудо на природата. И когато мислим за сперматозоида на мъжа, фактически нашият живот започва с правите и кръговите сили. Нещо от това се развива. Тези принципи могат да бъдат открити в цвета, космическото в цветовете е винаги закръглящото, а коренът, който влиза в земята обикновено е такъв, а по средата има различни вариации, които са подчинени пак на ритъма. Разбира се, има и други принципи. Когато космическото отива до корена чак, имаме и такива корени - закръглени (показва).

Една забележка искам да направя по средата. Ние всички сме изгубили конкретната си връзка със сетивното. Главите ни са пълни с толкова много абстрактни теории, че всички сме малко или повече болни. А това, което Гьоте е правил: можем да оздравеем само, ако виждаме в сетивното нещо духовно. Ние какво направихме сега? Събрахме от действителността идеи. Гьоте го е правел много добре. Поглеждал е към небето, природата, към всичко около нас, което се развива, към Луната, Земята, цветята, и в тях е виждал нещо духовно, това е именно онова, което ни прави здрави, в действителността виждаме духовното.

Само си помислите какво са правили навремето лекарите: те са поглеждали човека, подушвали са, опитвали са, дори с пръст са пробвали урината на човека. Аз бях в Китай, имах здравословни проблеми, трябваше да си дам урината: погледнаха я и я диагностицираха. Боже, казвам, откъде знаят тези неща. После пулса. И ме попитаха: Имате ли тук болка ? Да, казвам... Ето, това е, което прави хората здрави.

Тук, горе е Овенът, а в краката са Рибите (рисува). Сега се намираме в епохата на Рибите. И затова са толкова важни краката, стъпалата. Не само като анатомия. Ние намираме много интересни полярности: тук е Телецът, в тази част на врата, а в сексуалната област е Скорпионът. Скорпионът и Телецът са полярни.

Искам да попитам валдорфските учители дали знаят за връзката между ларинкса и сексуалната област? Помислите в пубертета какво се случва при младия мъж, при младата жена! Отговорът, който очаквам е нещо съвсем просто. Има паралелно развитие: при момчетата мутира гласът, при момичетата - също, но в по-малка степен. Това е много важна връзка. Напр. когато се появят сексуални проблеми, има промяна и в гласа. Но далеч не всички проблеми на гласа са и сексуални проблеми. Важно е да се знае това, да се правят тези връзки.

Сега ще ви дам да разгледате една рисунка. Ето, тези числа, които откриваме в организма е цяла глава от книга. Ако имате интерес мога да говоря за духовната страна на числата. Ако започнем с 5 зъба, после със 7 зъба, 8-ият зъб - мъдрецът, който се появява, това също е нещо много интересно.

Р.Щайнер казва, че зад всяко число стои една духовна сила. Двойката, полярността, двоичността, най-важната е тройката - Светата Троица.

Сега ще започна с малко патология. Ето тук една идея, която Р.Щайнер развива за патологията.

Искам да ви кажа нещо за Зодиакалните знаци. Понякога се намират прилики между Зодиакалните знаци и частите от тялото, които те управляват. Някъде можем да намерим силни страни, някъде - слаби. Сега ще ви разкажа за този ключ, за разбирането на жизнените процеси. Това е символика от Китай: Ин и Ян. Ин е сенчестата страна на хълма, Ян - светлата страна, това е енергията. От едната страна елипсата на енергия., от другата – прилив на енергия. Областта Ин е липсата на енергия - тук в главата, в нервната система, трябва да се откажем от живота, за да можем да мислим. Р.Щайнер казва, че тук имаме процеси на разпад. Състоянието да бъдем осъзнати означава разграждане, разпад, уморяване. И отново пак за очите – интелектуалното претоварване води до умора и до бледност. И студени крака, и студени ръце. Интелектуалното втвърдява човека и го охлажда. И тук се появяват всички болести: когато тези процеси са прекалено силни получаваме тези студени, хронични, минерални болести.

В старата алхимия това са процеси на солта ( sal - от лат)., т.е. ако процесите в тялото в този случай могат да са сол, но за болест говорим, когато даден импулс стане твърде силен, т.е. навсякъде в тялото си имате камъни и човек става минерален. Вътрешни камъни – в жлъчката, в бъбреците. Ние вземаме камъни от природата, за да си направим бижу, но когато те се появяват в тялото, това е заболяване. Тези разрушителни сили не могат да стигнат дотам, че да причинят рак, но всички тези цирози, артрози и др., всички те се втвърдяват и отлагат.

И обратното: в областта на ян – разтварящите енергийни сили, в областта на метаболизма, това е сулфур, сярата. Хомеопатите знаят колко изключително важна е сярата. Когато нещо спре, започне да се отлага, не се движи, то тогава вземаме сяра. Между тези две полярности: това, което Р.Щайнер нарича ритмична организация, старата алхимия я нарича Меркуриева област. Сол, сяра, меркурий (живак), това наричаме разделянето на три части на нашия организъм. А това, което идва отдолу - прекалената топлина, много метаболизъм, се нарича иквис. Парондонтит срещу пародонтоза, артритът се превръща в артроза, хепатитът се превръща в цироза. Тук трябва да видим, защото тук се намират лечебните сили (показва средната ритмична област).

Сега имаме разбиране за това, което после трябва да лекуваме като раково заболяване, от гл.т. на знанието за веществата, т.е. хипертермия (затопляне). Прастарият враг на рака е температурата, това трябва да бъде наблюдавано от лекар, и трябва да бъде казвано на родителите: колко важно е детето да може да вдига температура. Защото тялото се тренира по този начин. Има изследване сред раковоболни пациенти, където е установено, че колкото повече заразни болести е прекарало детето, то има по-добра профилактика срещу раковите заболявания. И цялата терапия с искадор, която се провежда, е в това пациентът да развива топлина. Ние живеем във време, в което властва студеният интелект, сърдечната топлина изчезва, отива си, затова предпочитам да идвам в източна Европа, вкл. и в България, забелязвам, че има повече сърдечна топлина, и това наистина е така. Колкото повече има материализъм, интелектуализъм, егоизъм, това са модерните три злини, хората се изхабяват, говорим за социална топлина. Р.Щайнер е казал, че не трябва да развиваме само мисленето (което не означава, че не трябва да мислим).

Антропософията е един вик на сърцето, някои от вас вече го виждат, но това е ключът.

Затова трябва да се задълбочим, мозъкът е представителят на това, на всички тези замръзнали, мъртви сили, можем да кажем дори на този никакъв живот, едно мъртво огледало за нашите мисли.

Черният дроб е представителят на всички метаболитни сили. В черния дроб няма нерви, докато мозъкът има прекалено много, но няма почти никакъв метаболизъм в него, има невротрансмитери (вещества, които предават нервните сигнали към другите органи). Тези невротрасмитери всъщност са веществообменна система на мозъка, а черният дроб е една гъба, водна гъба. Ако отрежем парченце от нея, то ще израсне отново.

На немски и на английски език Leber - (черен дроб) и Leben (живот) имат почти една и съща дума - четири от буквите им са еднакви, в черния дроб се съдържа думичката живот.

И вие виждате как в старата народна медицина винаги можем да научим нещо ново. Хората, които още навремето са наблюдавали напр. са казвали: болката на черния дроб е умората, защото черният дроб не може да боли, не може да говори, може само косвено да каже, но не пряко. Жлъчката може да боли, но черният дроб може да говори чрез умората, това е неговият език на изразяване.

Това, което чухте и знаете, за него бихме попитали обикновените лекари, но те не го знаят: дали има енергия или няма, няма значение, ще ви кажат обикновените лекари. Но без нея не можете да разберете духа на черния дроб.

Сега накратко: за да разбираме това, ние имаме нужда от феноменологичен метод, който да ни доведе до един образ, до една имагинация. Същото правим и с човека - събираме феномени: да разберем човекът откъде идва, какво обича, и така постенно получаваме неговия образ (не само анатомичен, но и дущевен). Можем същото да се опитаме да направим и с органите. Ние имаме четири важни органа, които са свързани с елементите, всички органи са свързани с планетите, а тези четири органи са особено свързани с елементите.

Р.Щайнер е загатнал тово в една своя лекция и това, което трябва да направим, е да се задълбочим. В първия курс за лекари през 1920 г., когато са събрани хомеопатични лекари, които са казали хомеопатията е прекрасна, но ние не разбираме как се отнася растението, животното, минерала към човека, как става.

Ако сега мислим качествено: по какъв начин действа захарта, която вземаме от растението, напр. мед, тръстикова захар или захар от цвекло, която е съвсем минерална. По какъв начин те действат върху човека, по какъв начин действа цвета върху човека? Едно листо как действа върху човека, защо малките деца хапват толкова моркови, това е почти едно лечебно средство. Какво всъщност е корена, дали детето има нужда от нещо, което моркова може да му даде като структура. Това са били въпроси, отправени тогава към Рудолф Щайнер.

И когато се занимаваме с тези неща, имаме различни масла, които идват от топлинната област, като напр. маслиново или слънчогледово олио. Маслината е още по-свързана със Слънцето от слънчогледа, имаме олио, което идва от тъмната, подпочвена част като фъстъченото масло. Това, което чувате не е проосто химичен анализ, това е качествен анализ.

Ще ви дам още няколко примера. При имела и при терапията на рака можем да кажем подробности. В Германия при терапията и храненето при рака се използват флавоноиди (растителни пигменти с жълт цвят). Ако пък погледнем червеното цвекло или моркова, всичко това, което обичайно е в цветчетата – характерен цвят, сладост, аромат, всичко това отива в корените, т.е. в този корен има нещо от цветчето. Напр. тази червенина на червеното цвекло се препоръчва при раковоболните, изобщо храни с цвят. Ако мислим качествено, което трябва да правим, белият имел също е в тази категория. Това е светлина, фосфор, магнезий, хлорофил.

Ако погледнем друго растение, което няма никаква връзка със светлина и топлина, стигаме до картофите. Защото картофът става отровен, когато е зелен, когато падне светлина върху него, а когато е прекалено топло, не образува добри въглехидрати, т.е. това е растение, което не обича топлина и светлина. Ако трябва да дадем препоръки при храненето при рак, то трябва да е от тази област (посочва), а не толкова от областта при картофите и гъбите. Не трябва да се подхожда механично, разбира се, че можем или не можем да дадем картофи, тъй като една диета винаги е едностранчива. Има напр. изследвания, че там където в почвите и във водата има магнезий, честотата на рака е по-малка, има повече светлина и топлина.

Същото може да се каже и за психотерапията. Тя трябва да работи с душевна топлина и светлина. Мислите са светлина, а любовта е топлина.

А сега ще пристъпим към лечебните средства, да имате по-конкретна представа за тях. Щайнер винаги е искал лекарите да работят много тясно с учителите. Именно затова в някои от валдорфските училища в Германия има училищни лекари.

В Германия има една поговорка: няма глупави въпроси, има само глупави отговори.

 

д-р Олаф Кооб

 

Въпроси:

Д-р Олаф Кооб отговаря на въпрос за различните видове гъби- шийтаке, рейши, дървесни гъби):

Това, което е причина да не се препоръчват при хранене на раковоболни е, че те растат на влажни почви, на тъмни места, където се събират тежките метали.

Иначе в медицината, знаете всякакви отрови могат да бъдат използвани за лечение. Но това, което аз говоря се отнася до храненето. Тук става дума за съвсем различни неща. Едното е лечебно средство, а не за храна.

Отговор на въпрос за анаболизма и катаболизма:

Не винаги може да се намери директното съответствие на тези неща, които знаем. Когато катаболизмът върви погрешно, мислете си за подаграта, тогава води до отлагания. Обичайната медицина също познава полярностите: симпатикус - парасимпатикус, вена - артерия.

Не може толкова бързо веднага да се каже това е така, или иначе, нещата трябва да бъдат разграничавани в болния. Както при парасимпатиковата, така и при симпатиковата система има разграждащи и изграждащи сили.

Човекът има 3 нервни системи: тази, която е в неговото съзнание; тази, която е в гръбначния стълб; и вегатитавната нервна система. А мозъкът на корема, това е слънчевият сплит. Те трябва индивидуално да бъдат разглеждани. Няма как медицината, която се учи в днешните университети да се сложи в чекмеджетата на антропософската медицина и да се намести там, трябва нещата да бъдат изследвани с една определена идея, по-късно ще кажа определени неща за надбъбречните жлези.

Отговор на въпрос, че в интернет върви дискусия за хлебната сода и рака:

Аз започнах лекцията с нещо съвсем просто: в тялото имаме троичност, но и четири съставни части на нашето същество - физично-минерално тяло, жизнено (етерно) тяло, което действа особено в течностите (човекът се състои до 80% от течности), душа (астрално тяло, което виждаме особено в дишането, т.е. в ритъма) и инвидуален дух (Аз-ът). Когато погледнем към веществата, това, което наричаме етерно тяло, то се намесва винаги, когато нещо действа като основа. Астралното тяло, което има нещо разрушително-душевно, се намесва, когато нещо е кисело. Ако погледнем анатомията на стомаха, в стомаха имаме много силно агресивно действаща душевност, защото в него е много кисело навсякъде. Там, където има киселина, всичко се разрушава. Когато пия кафе, например, аз произвеждам киселина. Когато се намирам в стрес, аз генерирам киселина. А от другата страна на стомаха, в т.нар. дванадесетопръстник и тънкото черво, там всичко става алкално, там действа резорбцията.

Искам да кажа, че нашият живот е прекалено „кисел” - животински протеини, захар и т.н., всички тези продукти на цивилизацията правят организма ни кисел. Това са катаболитни процеси, а от другите са по-скоро анаболните.

Аз мисля относно Ph-то, че ще бъде погрешно да се смята, че ако човек си взема сода, то проблемът ще бъде отстранен. Содата алкализира средата, но по този начин основният проблем не се решава. Ако успеем да противодействаме на стреса, ако не приемаме твърде много захар и животински белтъчини, ако хапваме повече зеленчуци, това е по-добра основа, отколкото да приемаме някакви медикаменти и животът да си остане както преди..

Отговор на въпрос за ваксините:

Това е тема сама за себе си. Цялата тема, свързана с ваксините, е пронизана с крах. Тя се направлява от фармацевтичната промишленост. Навремето германският философ Фихте е казал, че когато една лъжа се повтаря достатъчно дълго, тя се превръща в истина. За ваксините трябва да се направи отделен семинар, защото това е вече така заложено в главите на хората. В Англия напр. се смята, че когато децата се спънат и паднат, и получат раничка, то замърсяването едва ли не е полезно за имунната система.

Като си помислите само какви нови болести непрекъснато се измислят: птичи грип, свински грип и пр., които изведнъж изчезват след това. Напр. свински грип, цялото човечество трябва едва ли не да бъде имунизирано. В Германия всяка година стотици хора умират от обикновен грип и това е просто пропаганда, манипулация.

Колкото повече можем да проникваме в тези неща, които се случват около нас, толкова повече ще можем да се освободим от възможността да бъдем манипулирани.

Накрая искам да ви кажа едно нещо: кралицата на елементите е топлината. Топлината е преходът от физическото към духовното. И нека да завършим отново с Аристотел: човекът е едно съшество, родено от топлината и когато той загубва своя топлина, той загубва своята човечност. Защото в крайна сметка топлината е тази, която определя всичко. И не трябва да се боим от високата температура. А при рака трябва дори изкуствено да я предизвикаме. Наваксва се това, което не сме могли да правим или не е било редно да правим като деца.

Консекутивен превод: Катя Белопитова

Дешифровка: Светлана Желева

Редакция: Дорина Василева