Д-р Олаф Кооб: Значението на детските болести

Submitted by admin 2 on Пон., 18/12/2017 - 19:32
Висока температура

Всички знаем, че определени видове болести са характерни за определени етапи от живота. Приемаме за естествен ревматизма при по-възрастните и свързаните със стреса сърдечни болести на средната възраст. Въпреки това, поради някаква причина, вече не възприемаме т.нар. детски болести, нито пък приемаме факта, че началото на живота може да бъде съпроводено от физически кризи. Като вземем предвид някои съображения, ще ни бъде по-лесно да разкрием мистерията на болестите в началото на живота.

Да разгледаме болестите на младостта и старостта като полярности. В детството острите трески, външните възпаления и зарази доминират, докато в по-късните години хроничното втвърдяване и дегенерация преобладават, често спотаени надълбоко.

Съществува двойственост на тяло и душа. Хармоничното им съвместно съществуване, едното в рамките на другото, е базата на здравето. Новороденото дете наследява физическо тяло, предоставено на негово разположение от родителите му. В известен смисъл тялото (земя) и душата (небеса) трябва да се спогодят и тази борба ни помага да обясним острите, трескави болести в началото на живота. Треската е средство за пречистване на твърдото физическо, като го прави по-меко и податливо за личността, която се стреми да го оформи по свой образ. Това предизвиква промяна и обновление на клетъчно ниво. Това, което е старо и втвърдено се разтваря, и се засилват съпротивителните сили, които по-късно в живота могат да подпомогнат защитата срещу нашественици като бактерии и вируси. Личността има нужда от топлина, за да расте и да се развива и е интензивно въвлечена в трескавите състояния.

Кожата е орган на прочистването и е огледало на физическото/органичното и емоционалното състояние. През кожата тялото изхвърля това, което не може да приеме във вътрешността си. Обривите и зачервяванията винаги свидетелстват за повишена циркулация и метаболизъм в процес на „реорганизация” вътре в тялото.

 

Инфекциозни болести

 

Болестта е завършващото събитие след период на развитие, изява на преодоляване или освобождаване от част от детството.

През първите седем години децата са заети най-вече с физическите си тела – преобразяване и развитие на наследения „модел”.(1) Те са напълно погълнати от заобикалящата ги физическа среда, подражават на всичко, включително на собствения си метаболизъм. Инфекциозните болести са заразни, тъй като те са имитирани от тяло, което все още не е съвсем овладяно от душата. Колкото по-силен става индивидът, все по-малко имитира заобикалящия го свят и опасността от зараза намалява. Страхът, отдръпването или отслабването на индивида силно увеличават риска от зараза.(2)

Детските болести променят тялото и го правят по-близко до индивидуалността, която го обитава. След това има по-голяма съвместимост между външната обвивка (тяло) и вътрешността (душа/дух). Детето става по-стабилно, по-защитено. Огънят/треската премахва вродени слабости, хронични настинки, нощно напикаване, дори психични проблеми. Симптомите не бива винаги да се потискат, защото те често се повтарят по-късно под различна или по-тежка форма. Детските болести ни предупреждават, независимо дали сме родители или лекари, да обърнем сериозно внимание на езика на тялото и на душата, и да не пречим на това, което иска да се изяви като криза на тялото. Болест, преодоляна правилно, води до здраве по време на зрелостта, тъй като битката на нашия дух с нашата физическа страна винаги води до увеличаване на силата.

1. Р. Щайнер

2. Парацелз

Автор: д-р Олаф Кооб

Превод: Десислава Попова

Източник: http://www.anthromed.org/Article.aspx?artpk=756