Д-р Олаф Кооб: Снежанка или "Душата в стъкления ковчег"

Submitted by admin 2 on Вт., 02/11/2017 - 18:33
Снежанка

Царската дъщеря Снежанка е душевният праобраз на човека: Бял като сняг, червен като кръвта и черен като абаносово дърво. Тези три цвята са представителите на духа (бял), душата (червен) и тялото (черен), където духовното изчезва в „телесния ковчег“. За нашето съзнание тялото всъщност е една черна пропаст. Знаем ли какво се случва, когато се извършва храносмилането или когато мислим? Видим ли нещо несимпатично, знаем, че процесът се разиграва в душата ни. Тези три цвята бихме могли да причислим също и към мисленето, чувстването и волята, дейности - свързани с духа, душата и тялото. „Снежанка“ е още недокоснатата от земните грехове душа, която при раждането съществува у всеки човек. След раждането умира майката - небесната сила и се появява една мащеха, чиято същност е изпълнена с гордост, надменност и завист към това небесно същество. Майката-заместител, която иска да убие човешката душа, „детето“, е картина на материята, която постоянно се стреми да завладее човека. Мащехата олицетворява мъртвия интелект, който анализира всякакъв живот, това ще рече унищожава го. Материалният мозък с неговите напълно земни мисли, които имат отразяващ характер, му служи като огледало. Интелектът обаче винаги е влюбен в себе си („интелектуално високомерие“) и не търпи конкуренти.

Чисто земният интелектуализъм прочее е основната опасност за времето от седемгодишната възраст нататък, когато душевните сили се освобождават от непосредствената връзка с тялото и искат дейно да се включат в света. Сега от страна на педагогиката душевните сили могат или прекалено рано да бъдат умъртвени, или да бъдат одушевено оживени. Интересното е, че опасността, която застрашава Снежанка, настъпва през седемгодишната й възраст. Органичните представители на силите на чувствата и волевите сили - белите дробове (чувство) и черният дроб (воля), трябва да й бъдат изтръгнати. Съчувстващият ловец не може да извърши това и донася на злата царица органите на едно животно.

Преследвана от студения интелектуален свят, Снежанка - детската душа, избягва в царството на онези сили, които по седмообразен начин движат човешката душа и й осигуряват закрила: Това са така наречените седем „планетни сили“, от които всяка нощ, когато спим, си донасяме регенериращите сили за нашето тяло. В приказката те са изобразени в картинна форма, като всяко джудже поставя въпроса: кой е ползвал неговата собственост.

Столчето - Сатурн, солидното, твърдото.

Чинийката - Луната, кръглата форма, свързана с течното.

Хлебчето - Слънцето, хранещото. По-раншните хлябове като символ на слънцето бяха кръгли. Златното жито е слънчево зърно.

Зеленчукът - Венера, картина на раззеленяващия се живот. Символ на младостта.

Виличката - Юпитер, който с „лъжици“ сърба мъдростта и чийто астрологичен знак е подобен на вилица.

Ножчето - Марс, агресивният и раняващият.

Чашката - Меркурий, който веществено, чрез водата е изобразен като посредник между небето и Земята.

 

Снежанка

 

В маскиран образ (интелектът обича да представя дадено нещо за нещо друго!) се удава на мащехата да се доближи до душата - Снежанка и да я отрови. Най-напред нападението се насочва към средата - силите на чувствата, чрез стягането на корсета с шнуровете, след това нападение върху мисленето, главата - чрез отровния гребен, и накрая върху веществообменната-волева-система - чрез отровната ябълка, като картина на земното интелектуално хранене. При първия и втория път, когато завистливият интелект, който иска винаги да бъде „най-красивия на Земята“, отравя чувствения и мисловния живот, джуджетата успяват отново да върнат спящата душа към живота. Третия път, когато чрез отровната ябълка се засяга волевия център, събуждането не е възможно: Душата се вцепенява, замръзва. Тя е затворена в „стъклен ковчег“, което е грандиозна картина на неврозата. Човек душевно е пленен в самия себе си, спрян в здравословното си душевно пристъпване навън, което чисто психологически трябва да приравним с един невротизиращ процес.

Всички симптоми, които ние като лекари твърде добре познаваме: предразсъдъците, егоцентричността, антипатията към всичко ново, липсата на виталност и ранното остаряване - душевно или физически, се съдържат в картината на стъкления ковчег. Същевременно обаче при затворения е налице също и желанието, да напусне този ковчег, да живее и да пребъдва, и някога да бъде възпламенен.

 

Снежанка

 

В приказката обаче от дълбоката народна мъдрост се предлага едно лечебно средство срещу такова душевно нещастие. Разтърсващото събитие отвън успява да събуди привидно мъртвата. Един от носачите на ковчега се спъва и предизвиква събуждането на Снежанка и нейното освобождение. Царският син, азът, може да се свърже с освободените душевни сили. Интелектът, мащехата, танцува до смърт сама и самотна с изгарящите обувки - показателно е, че тя се върти сама около себе си... Да обобщим: В това вътрешно „минерализиране“, склеротизиране, в това затваряне в стъкления ковчег, в това завързване, а от друга страна в този живот само в главата, голямо участие взима модерната педагогика.

д-р Олаф Кооб, из "Наркотична консултация... Нови пътища на терапия"

 * * *

В допълнение на казаното от д-р Олаф Кооб, след излизането на български превод на оригиналните приказки на братя Грим през 2016 год., можем да осветлим и един съществен момент: не мащехата иска да убие заварената си дъщеря, а всъщност родната й майка. Това донася един още по-зловещ нюанс в посоката на интерпретация - интелектът в най-покварения му вид се явява "носител" на човешката душа тук на Земята, той я "износва" като плод и я ражда. Този интелект е бездушен, от една страна - напълно луциферизиран в своята горделивост, а от друга - изпълнен с лъжа, пъклени кроежи и ненавистни чувства. В приказката той постига своите цели - умъртвява мисленето, чувстването и волята като душевни процеси. Хапката от ябълката /това ни препраща към древното дърво на Познанието, изкушило Адам и Ева!/ е последната отрова, която Снежанка поема. Да, именно интелектуализиращото познание изсушава и умъртвява напълно човешката душа, пресушава извора на топлина, потъмнява светлината на мисълта и волята за живот. Князът се появава, но реално не той спасява красивата девойка, а неговият слуга в яда си я тупва по гърба, тя изплюва отровната хапка и поруменява, топлината разцъфва на страните й - Азът навлиза отново в нея, съзнанието й се връща... Отровната хапка на изсушаващото познание е изплюта, но преди това е дала огромна опитност на човешката душа, опит, който е довел до пълна метаморфоза.

Интересен е моментът на смъртта на злата майка на Снежанка. Тя умира като не престава да танцува до смърт в нагорещени на огън железни обувки, въпреки че краката й са изгорели. Този край много напомня на ритуал. Желязото като елемент е свързан с Аза на човешкото същество, с Азовата организация. В случая като в ритуален танц човешкият свръхегоизъм е нужно да бъде буквално умъртвен на физическо ниво, с огън и горещина - това са първоначалните елементи, които дават началото на цялата последваща космическо-земна еволюция от Стария Сатурн.

Дорина Василева