1859 – 1879 – 1899 г.
Непосредствено преди раждането на Рудолф Щайнер има един важен момент в човешката еволюция, за който може да се каже, че налага инкарнацията на индивидуалност като Рудолф Щайнер. Този възлов момент е свързан със задачите на Розенкройцерството, което, в следствие на определени събития, от определен момент нататък претърпява решаваща промяна. Рудолф Щайнер пише веднъж за този поврат в делата на Розенкройцерството, към което самият той принадлежи, по следния начин:
Розенкройцерството е било замислено като строго тайна школа за подготовка на онези неща, които са щели да станат публична задача на езотеризма в началото на XIX век, когато материалната наука щеше да намери временно решение на някои проблеми.
Тези проблеми са описани от Кристиан Розенкройц като:
1) Откриването на спектралния анализ, разкриващ материалната структура на космоса.
2) Въвеждането на материалната еволюция в органичната наука.
3) Признаването на съществуването на състояние на съзнанието, различно от нормалното ни състояние, чрез приемането на хипнозата и сугестията за валидни.
Едва когато това материално знание бъде осъществено в науката, определени розенкройцерски принципи от езотеричната наука е можело да бъдат направени обществено достояние.157
По отношение на време и съдържание, тук се подразбира краят на Кали Юга. Но годината 1899 е свързана с годината 1859 според правилото на огледалото. Рудолф Щайнер говори веднъж за тази конкретна година по впечатляващ начин: „Средата на деветнадесети век е просто един възлов момент в еволюцията на човечеството. В края на 50-те години на миналия век се случиха едновременно цяла поредица от човешки постижения, които чрез взаимовръзките си разкриват това, което е съществено и все още не е било признато в еволюцията на човека в средата на XIX век.“ След това той посочва публикуваната работа на Фехнер: „Елементи на психо-физиката“ (според други източници, публикувана за първи път през 1860 г.) и казва: „Второто събитие, което съвпада и се случва през същата година, е разработването на спектралния анализ от Кирхоф и Бунзен, чрез който се демонстрира по съществен начин единството на вселената.“158
С това през 1859 г. се изпълнява първото условие на Кристиан Розенкройц относно екзотеричното разпространение на духовното знание. Това е моментът, в който индивидуалността на Рудолф Щайнер се приготвя да се инкарнира. „Промяната в отношението към знанието” наложи необходимостта от „задълбочено изучаване на механично-физико-химичната система на света”. „Напредък се постига чрез познанието за неорганичния свят”. От една страна, този напредък е необходим, но в същото време, той е разрушителен за целия обществен живот. „Тази естествено-научна идеология прави хората антисоциални, създава антисоциални инстинкти”. Приемането на естествено-научната перспектива е съществен импулс в жизнената дейност на Рудолф Щайнер. „Трябва да изградим духовния свят отново за себе си отвътре навън. Това е задачата, която си поставя антропософията, създавайки основата за една действително социална рамка за нов ред на човечеството. Разбира се, би било напълно неуместно да се каже, че трябва да се култивира само вътрешният свят; това би било един вид изтънчен егоизъм. Днес трябва да говорим за изграждането на нови външни структури. Но винаги трябва да сме наясно с факта, че и най-добре измислените неща никога няма да могат да се развиват, ако хората не развият способността да пресъздават духовния свят отвътре навън.“ 158
Има два начина, по които правилото на огледалото може да ни покаже как животът на Рудолф Щайнер е преплетен с космическия ход на историята и какво зависи от това както във времево, така и в качествено отношение; защото краят на Кали Юга, началото на ерата на Михаил и развитието на християнството на духовни етапи са събития, които се основават на установяването на историята от духовни същества.
Превод: Ати Петрова