Глава 4
Каспар Хаузер и Рудолф Щайнер
Светът е склонен да очерня
това, което е светло, и да влачи
в праха това, което е върховно.
Шилер, заимствано от Жана д‘Арк
Правилото на огледалото в живота на Рудолф Щайнер
Правилото за огледалото, разкриващо скритата връзка между Каспар Хаузер и Рудолф Щайнер, може да обясни и един решаващ момент в биографията на Рудолф Щайнер. Чрез раждането си на 27 февруари 1861 г. той се вписва в потока на времето по такъв начин, че когато достига първия си лунен възел (на възраст 18 години и 8 месеца), това съвпада точно с момента, в който Михаил изгонва „силите, противопоставящи му се от духовния свят, долу, в света на човека“ – което означава, че от този момент нататък те властват „в чувствата, волята и идеите на човешките същества“. От ноември 1879 г. – момент, на който Рудолф Щайнер обръща специално внимание – „тези отхвърлени духовни същества на мрака разгръщат своята дейност сред хората”.154 Но също така, в същия този момент, Рудолф Щайнер започва своята Михаилова дейност на Земята.
Преминаването през първия лунен възел често се проявява в биографичното развитие по такъв начин, че живата индивидуалност, скрита в дълбините на волята, излиза на преден план ясно и активно в съзнанието на младия човек и, преди всичко, предназначената задача на настоящото превъплъщение получава по-ясни очертания. Често целта в живота, изборът на кариера, връзката с други хора се променят внезапно и осезаемо. В случая на Рудолф Щайнер този етап в развитието му е белязан – в пълна хармония с космическото събитие на Михаиловата битка – от началото на следването му в Техническия университет във Виена през 1879 г. и от предстоящото да се развие съвсем скоро приятелство с Карл Юлиус Шрьоер и с билкаря. В третата глава от автобиографията си Рудолф Щайнер разказва за тези кармични срещи. Чрез Шрьоер той установява връзка със света на Гьоте, който за него се превръща във важен повод за създаване на контакти и източник на прехрана в продължение на много години. Чрез Шрьоер той се запознава за първи път и с Фауст. В Шрьоер е живяла индивидуалност, дълбоко свързана с Рудолф Щайнер, която е трябвало да понесе трагичната съдба да не може да реализира голяма част от своите по-дълбоки духовни и кармични импулси. Той е бил една от онези души, които – както бе посочено по-горе – не са могли да се пробудят правилно за своята съдба през XIX век, защото Каспар Хаузер не е бил там и защото съзнанието им е било замъглено от преобладаването на материализма. От времето на по-късните си Гьотеанистични изследвания до изграждането на Гьотеанума, Рудолф Щайнер тихо започва – без излишни приказки – да изпълнява безкористно задачата, свързана с Гьоте, която неговият любим учител не бе успял да изпълни. Работата на Шрьоер е била свързана главно с художествените импулси на Гьоте, а не с неговите произведения в областта на естествените науки, към които той е нямал особен афинитет и които са били предопределена задача на Рудолф Щайнер. Духът на неговия учител Шрьоер по-късно служи на Рудолф Щайнер и за импулса, довел до поставянето на „Коледните пиеси от Оберуфер“, които Шрьоер бил публикувал.
Съвсем различна кармична нотка се усеща в срещата на Рудолф Щайнер с билкаря: „С него беше възможно да се говори за духовния свят като с човек с опит..., защото той беше стъпил здраво в духовния свят, и беше възможно чрез него – ако човек имаше собствени възприятия – да се постигне значителен поглед към този свят“. Докато Рудолф Щайнер в други случаи – макар и рядко – когато говори за своите преживявания в духовния свят, да е замълчавал, когато е срещал неразбиране, в билкаря е имало нещо познато и успокояващо и Рудолф Щайнер трябва да е изпитал чрез този човек нещо като дъха на далечна родина. „И постепенно започна да ми се струва, че съм в компанията на душа от отминали векове, която, незасегната от цивилизацията, науката и съвременните възгледи, ми донесе инстинктивното знание за миналото.“155 Това течение на духовен живот е включено по различни начини в творчеството на Рудолф Щайнер: в цикли от лекции за природните духове, в мистерийните пиеси и в лекциите във връзка с Коледната конференция от 1923 г.
Третият мотив в живота на Рудолф Щайнер по време на първия лунен възел може да бъде описан като Михаилов. Изграждането на мост между физическия и духовния свят, на което той посвещава целия си живот, се проявява сега като отправна точка на неговата биография. „По онова време за мен беше от първостепенно значение да намеря начини да изразя в ясно дефинирани мисли живата дейност на човешкия дух. Усилията ми в тази посока в сферата на научните концепции най-накрая ме доведоха до разбирането, че дейността на човешкия аз е единствената възможна отправна точка за истинско познание. Когато азът наблюдава собствената си дейност, в него се съдържа нещо духовно, което е непосредствено присъстващо в съзнанието.” Оригиналният резултат, който Рудолф Щайнер постига, чрез който да се даде възможност на съвременния, мислещ човек да разбере духовния свят, е бил възприет от него по това време. „И през цялото време се опитвах все по-съзнателно да дам концептуална форма на моя пряк опит от духовния свят.“ 155
Ариманическите духове, които разгръщат своята дейност, използвайки несъзнателното и объркано състояние на човека, тук се сблъскват с духа, който съзнателно прави в своя аз стъпката, която духовете на мрака трябва да направят в своята борба срещу Михаил. Последните са били изтласкани от духовния свят и са се преместили в човека, като сега заплашват да парализират мисленето му до такава степен, че той да не е в състояние да възприеме какъв точно вид духовност прониква в него. По този начин мисленето е смъкнато надолу в сфера, в която става напълно пасивно и – отделено от своя източник – се превръща в несъзнателен слуга на злите сили. В контраст с това, човешкото мислене е изпълнено чрез Рудолф Щайнер – в най-висшата активност на аза – с импулса на духовните същества, превърнал се в съдържание на мисълта. По този начин стремящият се, лечебен принцип се връчва на човека в момента на неговото човешко-духовно развитие, което е от такова значение, че се превръща в огледало за минали и бъдещи събития. Това се случва, когато изпълнените с дух мисли отново се издигат към съзерцание на духовните същества чрез дейността на аза. Чрез Каспар Хаузер през четиридесетте години на деветнадесети век – когато започва битката на Михаил срещу Дракона – на Земята е трябвало да се случи нещо, съответстващо на дейността в края на битката.
Ако сега се придвижим напред с още един лунен възел от огледалната точка в есента на 1879 г, стигаме до лятото на 1898 г. (февруари 1861 г. + 37 години и 4 месеца). При това подреждане на времето, което сочи към една още по-дълбока скрита тайна, се появява фактът, че вторият лунен възел на Рудолф Щайнер има свое отражение в момента на неговото раждане. Това не само е важен момент във времето, но в този момент в биографията му се случва и едно важно духовно събитие. То дава представа за импулса, който е бил налице непосредствено преди раждането на Рудолф Щайнер. Този свръхсетивен импулс може да бъде характеризиран като импулс за най-висшата християнска служба. Той се състои от решението в непосредствено следващата инкарнация да се помогне на човечеството в духа на Христос. Това предродилно решение трябва да бъде пренесено на Земята и установено като съзнателно знание в инкарниралия се аз. Пренаталното духовно събитие, отразено в началото на ерата на Михаил в решаващите изпитания, с които Рудолф Щайнер се сблъсква преди края на века (1861 – 1879 – 1898 г.), бива превърнато от него в дело, което продължава да съществува в духовността на човека и Земята. В 26-та глава от автобиографията си Рудолф Щайнер заявява: „По това време моят опит с християнството премина през тежко изпитание. Това продължи от момента на заминаването ми от Ваймар, където бях приключил задачата си, до периода, в който написах книгата си „Християнството като мистичен факт“. Този вид изпитания са препятствия, поставени на пътя на човека от съдбата (кармата). Те трябва да бъдат преодолени в хода на духовното развитие.“ Препятствията са свързани предимно с дейността на ариманическите същества, които са пренесени на Земята и в човека: „Никога, нито за миг, дори несъзнателно, не станах жертва в моя идеен свят на влиянията, идващи от тази сфера. Защото бях изключително внимателен всичките ми духовни изследвания да се провеждат в ясно, будно съзнание. Следователно, толкова по-съзнателна беше и моята вътрешна борба с демоничните сили, които се стремяха да развият научното знание, но не в посока на възприемане на духа, а в посока на един механичен, материалистичен начин на мислене.“ В никакъв случай не се разбира от самосебе си, че пренаталното решение може да бъде пренесено в съзнателния живот на душата и по този начин да бъде пренесено на Земята неувредено и без загуби. „По това време бях длъжен да спася своето духовно светоусещане чрез вътрешни битки.“ Това спасение в крайна сметка се осъществява чрез факта, че Рудолф Щайнер открива и приема Христовия импулс. „Душата ми се разгърна вътре в мен, когато застанах духом пред Мистерията на Голгота в най-интимния и тържествен празник на знанието.“ 156 Чрез преодоляването на изпитанията на душата, които е преживял преди началото на века, Рудолф Щайнер стъпва на здрава почва, на която, както вече беше споменато, от 1899 г. до смъртта си през март 1925 г., той работи в духа на Христовия импулс и се ангажира неуморно и безкомпромисно с това. Христовата същност завладява аза, който – обитаващ тялото – става способен да помогне на човечеството с невъобразима пълнота на духа и живота.
Превод: Ати Петрова