Звездите през март 2025 г.
Среща в Риби
Март е време на интензивна космическа активност, която ни предлага много неща за разглеждане в планетарните взаимоотношения. Този месец може да ни донесе ключови промени и предизвикателства в световните събития, които се надяваме да бъдат посрещнати по положителен начин. И така, откъде да започнем да разгадаваме многобройните космически събития през този месец? Макар че ще подходим към тях едно по едно, те трябва да се разглеждат като едно цяло платно, като едно изтъкано цяло, покриващо този кратък период от няколко седмици, и всички тези събития се състоят едновременно в последното съзвездие на зодиака - Риби.
Тази среща се случва много близо до или в точката 0 на тропическия зодиак, която е точката на пролетното равноденствие, пресечната точка на еклиптичната равнина на видимия път на Слънцето и небесния екватор на Земята. Това е специално място, защото е основна сезонна повратна точка и основна преходна точка на тропическия зодиак, и то ни е носило много астрологични предсказания. Както знаем обаче, тази точка по отношение на неподвижните звезди сега се намира в Риби, поради прецесията си назад по посока на неподвижните звезди и сега е само на 9 градуса от прехода към звездите на Водолей. При движение от един градус на всеки 72 години това означава, че пролетната равноденствена точка ще премине в съзвездието Водолей около 2675 г. от н.е., като по този начин ще постави началото на астрономическата Епоха на Водолея. Рудолф Щайнер изтъква, че както нашата епоха на Риби е довела до развитието на Съзнателната или Духовната душа, така и предстоящата Шеста епоха ще доведе до разгръщането на Духовния Аз в по-общ план в човечеството, първият висш член на човешкото същество, даващ възможност за духовното ни възприятие. Трябва да се прави разлика между астрономическата епоха и „културната епоха“, през която разцъфтяват способностите, които трябва да бъдат разгърнати. Ако вземем предвид, че всяка от епохите продължава около 2160 години, можем да видим, че погледнато като цяло ние наистина сме към края на епохата на Рибите и се подготвяме за епохата на Водолея. Така че тези събития през март са от особено значение във връзка с това, което носят Рибите, и с изпълнението на задачите на тази Епоха.
В астрософията ние имаме многопластово разбиране за Риби. За целите на тази статия обаче искам да се съсредоточа върху това, което е от значение за тези конкретни космически събития през март. Нека започнем като просто разгледаме традиционния символ за Риби: виждаме две съединени криви, може би йероглиф на двете риби на Риби, и лентата, която ги свързва. Ако обаче разширим кривите, така че да образуват два глобуса, можем да видим, че Рибите представляват нещо като два свята един до друг или дори може да се каже, че са ръка за ръка. В този смисъл и поради това, че се намират на точката на пролетното равноденствие, срещу Дева, Рибите също така представляват „хоризонталния“ елемент, напречната греда на Световния кръст на равноденствията/слънцестоенията. За разлика от вертикалния елемент, този е свързан по-скоро с елемента на взаимоотношенията между хората в човечеството, т.е. с начина, по който живеем във връзка с нашите ближни, със Земята и с божествения свят. Тази крайна цел – братството/сестринството - се постига чрез развитието на любовта, изразена в делата ни в света. И така, може да се каже, че както Девата, отсреща, представлява великото царство на Мъдростта, на София, така Рибите представляват въплъщението на мъдростта чрез „Аза“, за да се улесни пътят към любовта. Със сигурност Риби, като съзвездие на пролетната равноденствена точка за нашата Пета културна епоха, са носител на основната задача на нашата епоха, която е да пораснем до зряла възраст и с пълните сили на Аза да развием отношенията си със заобикалящия ни свят - както материалния, така и духовния. Това е и повратна епоха, която бележи пълното спускане в егоизма, отделянето и независимостта от божественото ръководство.
Но можем да навлезем и по-дълбоко в този рибешки елемент. Риби е последното от дванадесетте съзвездия, следователно то представлява кулминация или завършващ стадий. Тъй като обаче времето е циклично, всички завършеци са и начала, начало на нов цикъл. В този смисъл Рибите, както и истинската любов, са дълбоко свързани с жертвата. Вили Зухер в работата си със зодиака и големите цикли на еволюцията свързва Рибите с първоначалната „велика жертва“ на Духовете на волята в самото начало на нашата космическа еволюция. Като ранг на Съществата от най-висшата йерархия, свързани с волята на Отца, те са пожертвали самата своя субстанция на волята, за да поставят начало на нашето космическо развитие, което тогава е започнало с Овена - едно фино, но ясно разграничение между първоначалния акт на жертвоприношение и действителното начало на нашата космическа еволюция. Както ще видим, тази тема за жертвата; прекратяването на едно съществуване, за да се прероди в ново съществуване, е по-дълбоката тема за това как можем да посрещнем това на вид силно предизвикателство на сближаването на планетите в Риби през март тази година.
За да разширим разбирането си, можем също така да обърнем внимание как всички тези планети са застанали под крилото на голямото съзвездие Пегас, което се простира над Риби. Това е космическа имагинация за новата крилата интелигентност, за новото мислене, възникващо от главата на Андромеда, космическата имагинация за космическата човешка душа, като наш идеал за тази епоха. Това е мисленето, което трябва да се развие в наше време, за да се изпълнят задачите на съзнателната душа като подготовка за следващата ни Епоха. Под Риби, под еклиптиката, се намира съзвездието на морското чудовище Цет, което се стреми да погълне Андромеда. То олицетворява несъзнателните нисши инстинктивни сили, които действат отдолу, за да възпрепятстват пътя ни към новото ясномислие и към духовната свобода.
По-долу е представено опростено изображение на звездите и планетите от средата до края на март, в което можете да видите Нептун, Сатурн, Слънцето, Меркурий и Венера - всички в Риби в Северния лунен възел. Венера и Меркурий ще станат ретроградни и ще се обърнат обратно към пресечната точка на Пролетната равноденствена точка, докато Слънцето и Сатурн се движат към тази точка. Лунният възел (не се вижда) е на мястото на Нептун и двамата са само на 2 градуса от пресечната точка с пролетната равноденствена точка. Меркурий вече пресича тази точка в началото на март, но ще се обърне обратно към Слънцето на 15 март. Той ще срещне Слънцето на 24 март. Венера стана ретроградна на 2 март и среща Слънцето един ден по-рано, на 23 март. Така че в самият факт, че двете вътрешни планети са ретроградни, т.е. накланят се близо до Земята, вече се вижда един специален призив към човечеството да възприеме съзнателно това, което тези сфери предлагат като инструменти за изцеление. Представете си това космическо струпване, както е показано на изображението по-долу, и си проправете внимателно път към това съсредоточаване на планетарните интелигентности около тази важна пролетна равноденствена точка в звездите на Риби. Между нашата Земя и Слънцето се намират Меркурий и Венера, а отвъд Слънцето - Сатурн и Нептун, като всички те по същество се събират в портала на Възходящия лунен възел, засилвайки интензивността на своите послания.
Времевата картина на събитията през март е следната:
1 март: Меркурий в съвпад с Нептун във Възходящия лунен възел;
2 март: Венера спира движението си напред и се обръща ретроградно обратно към Слънцето;
11 март: съвпад на Венера с Меркурий и Слънцето навлиза в звездите на Риби;
12 март: Съвпад на Слънцето със Сатурн точно в Риби;
14 март: Пълно лунно затъмнение;
15 март: Меркурий спира и тръгва ретроградно обратно към Слънцето;
19 март: Точен съвпад на Слънцето с Нептун в Риби;
20 март: Пролетно равноденствие, Слънцето застава на пролетната равноденствена точка;
23 март: Венера в низходящ съвпад със Слънцето (между Земята и Слънцето);
24 март: Меркурий в низходящ съвпад със Слънцето (между Земята и Слънцето);
29 март: Частично слънчево затъмнение;
В началото на март Сатурн прави значителна крачка, преминавайки от Водолей в звездите на Риби, където ще остане за около 2,5 години. Той е във Водолей от февруари 2023 г. И така, това бележи важен преход за Сатурн, при което сега той ще работи чрез силите, струящи от Риби, и от динамиката на Пегас/Цет, описана по-горе. Световната карма ще ни призове да се изправим пред предизвикателствата на тази епоха, на много нива на съществуване, през следващите повече от две години. Това се подсилва от факта, че Сатурн този месец е в орбиса на съвпад с Нептун във Възходящия лунен възел. Това означава по-специално, че качествата на Нептун, които предлагат потенциал за висши духовни вдъхновения, дори за разкриващи промени, ще звучат ясно през отворения портал на Лунния възел. Обаче в своята нетрансформирана природа Нептун е свързан с дейността на Ариман, Бащата на лъжата в света, и с опитите да се механизират и материализират човешката душа и дух, обвързвайки ги със земното. Във външния свят тази велика борба за душата на човечеството ще стане съвсем очевидна. Сатурн ще застане точно в Лунния възел на Цветница, в подготовка за Великденската седмица, като едно ясно напомняне за великото кармично откровение на жертвата и изкуплението, основани от Отца заради човечеството, в събитието на Голгота. След това Сатурн ще напредне, за да влезе в точен съвпад с Нептун през август. Тази среща наближава и вече е в орбиса на съвпада, само на 5 градуса през март. Тези съвпади на Нептун и Сатурн ще бъдат разгледани по-подробно в бъдеща статия, но са исторически свързани с историята на Русия през този век, особено на болшевизма - един особено ариманичен импулс, както и с връзката ѝ с Украйна.
И така, тук имаме една по-широка контекстуална картина като космически фон, в която вътрешните планети Меркурий и Венера също правят специфични жестове в низши съвпади със Слънцето. Как може астрософията да внесе нови прозрения за дейността на тези вътрешни планети, които могат да ни предложат възможности за трансформация? И двата низши съвпада ни напомнят образно за темата на жертвоприношението, за приключването на един цикъл и раждането на нов, по-висш. Централно място в астрософията като нова мъдрост за звездите заемат делата на Христос на Земята, които завинаги промениха нашето отношение към звездите. Без познаване на това събитие и на делата по време на въплъщението на Христос на Земята човек не може истински да издигне съзнанието си за звездите до подходящото за нашето време ниво. Рудолф Щайнер описва връзката на Христос със звездите по следния начин:
По този начин в Палестина по времето, когато Исус от Назарет е ходил по Земята като Исус Христос - през последните три години от живота Му, от 30-та до 33-та година, цялото Същество на космическия Христос е действало непрекъснато върху Него и е действало в Него. Христос винаги е стоял под влиянието на целия космос - Той не е направил нито една крачка без действието на космическите сили върху и в Него... Така в Палестина по времето, когато Исус от Назарет е ходил по земята като Исус Христос - през последните три години от живота Му, от 30-та до 33-та година, цялото Същество на космическия Христос е действало непрекъснато върху Него и е действало в Него. Христос винаги е стоял под влиянието на целия космос - Той не е направил нито една крачка без това действие на космическите сили върху и в Него. (Духовното ръководство на човечеството, GA 15)
Как се е осъществявало това действие на космическите сили в Христос през тези три години? Неговите дела бяха вписани в Земята, както и в планетарния космос, като постоянни преобразуващи сили, и остават като събития с жива памет, които намираме особено силно в планетарните жестове на Венера и Меркурий като архетипи, от които човешките същества могат да черпят. Когато тези жестове отново се повтарят, ние навлизаме в тези събития на живата памет. През този месец има две такива събития във връзка с Меркурий и Венера.
Започваме с Венера, която в своето ретроградно движение влиза в низходящ съвпад със Слънцето на 23 март (вж. списъка на събитията по-горе), само на 2 градуса от пролетната равноденствена точка и в орбиса на съвпада с Нептун в Лунния възел. В дългогодишните си изследвания Вили Зухер съставя карти на тези съвпадения на Венера и Слънцето по времето на Христос, за да ги съпостави с конкретни изцеления в Евангелията. Тези съвпадения се повтарят с пълна закономерност и могат да бъдат проследени назад във времето. Изцеленията, свързани със съвпадите на Венера и Слънцето, не са просто земни събития, а са събития от типа на Мистериите, които отбелязват прехода от старите мистерии към основаването на новите Христови мистерии - постигането на новата Христова дейност за изкуплението на Земята. Съвпадът през март може да се проследи назад до едно събитие в живота на Исус, предшестващо Кръщението и описано от Щайнер в лекциите му „ Петото евангелие“ . Ако трябва да обобщим, това е разказ за преживяването на Исус по време на посещението му в общността на есеите. Тук той става свидетел на стария духовен път на монашеската традиция, която се е изолирала и чрез специални ритуали и уединен живот в общността се е развивала духовно. Той обаче става свидетел и на това, че така те са спасили себе си, но са отприщили враждебните сили върху останалата част от човечеството. Той станал свидетел как Луцифер и Ариман седят на портите на тази общност, без да могат да влязат, но свободни да разпространяват дейността си сред останалата част от човечеството. Това му причинява дълбока душевна болка и Щайнер описва как той отива при майка си и ѝ споделя болката си, а това също така отваря и преобразява душата ѝ. След този разговор с Майката, Исус е привлечен да слезе до река Йордан, където се кръщава и по същество се отказва от собственото си същество, за да може Христос да влезе в неговия съд. След това веднага, както твърди Евангелието от Марк, той отива в пустинята, за да се справи с противниците. Това е дълбока и сложна история на много нива. Но може да се види, че тя започва със старото тайнствено монашеско течение, което избягва противниците; Христос признава грешката му за хората, последвана от жертва или един вид смърт от страна на Исус, за да влезе Христос; след това кулминира с новия Път, Христос „Аз Съм“, който поема към противниците. Цялата тази история на есейския опит и неговите последици се пренася в този съвпад на Венера със Слънцето на 23 март като спомен и живо присъствие, което трябва да бъде възприето от хората. По-долу е представен откъс от тази история. Цялата история може да бъде намерена в Петото евангелие, GA 148, Лекции 4 и 5
[На английски:
https://rsarchive.org/Lectures/GA148/English/SCR2006/19131005p01.html]
Аз (Исус, говорейки на майка си) знаех, че есеите се защитават чрез начина си на живот и окултните си учения до такава степен, че Луцифер и Ариман трябва да бягат от портите им. Но, за да бъдат самите те щастливи, те изпращат Луцифер и Ариман при другите. Тези думи силно впечатлиха любящата майка и тя се почувства преобразена и като едно цяло с него. А Исус от Назарет се почувства така, сякаш всичко, което го натоварваше, беше свалено от него чрез този разговор. Той го видя и майка му го видя... Азът на Заратустра се готвеше да изостави тялото на Исус от Назарет. И последното му решение беше да напусне къщата почти механично и да отиде при Йоан Кръстител, когото вече познаваше.
И тогава се случи събитието, което често съм описвал: кръщението в Йордан от Йоан. И при кръщението в Йордан Христовото същество се спусна в това тяло...
Това Христово Същество отначало беше поведено в усамотение... Отначало го привличаше това, което беше най-силно отпечатано в астралното тяло (на Исус), като останал спомен. Да, помислил си той, това е тялото, което е изпитало бягството на Ариман и Луцифер, и е разбрало, че устремените есеи са тласнали Ариман и Луцифер към другите хора. Той се почувствал привлечен от Ариман и Луцифер, защото именно срещу тях трябва да се бори човечеството. Затова Христовото същество, което никога не е съществувало в човешко тяло, се отправило в самота, за да се бори с Ариман и Луцифер.
Второто събитие, свързано с Христово дело, е низходящият съвпад на Меркурий със Слънцето. Докато всеки съвпад на Слънцето с Венера носи спомена за делата на Христос, при съвпадите между Меркурий и Слънцето не е така. Понякога те съвпадат с делата през Трите години, но най-често не съвпадат. Конкретно този съвпад е такъв и носи спомена за едно от делата през Трите години. Това включва целия жест на Меркурий, като се започне от висшия съвпад на 9 февруари в звездите на Козирог и се стигне до ретроградния цикъл, който води Меркурий до низшия съвпад на 24 март. Тези висши и низши съвпади отразяват космическата дейност на Меркурий в следния жест: като пратеник на боговете той взема, в този случай, космическия импулс от звездите на Козирога (съзвездието на инициацията), за да го предаде на хората за земни дела, в този случай в Риби. Това се случва само един ден след съвпада на Венера със Слънцето и само на четири градуса от пролетната равноденствена точка. Този цикъл носи спомена за Възкресяването на Лазар, описано в Евангелията и разкрито от Щайнер като първото християнско посвещение и извършено открито на публично място, а не в тайната на храмовете. Именно този подвиг напълно подбужда юдейските свещеници да търсят смъртта му. От това се ражда вече не Лазар, а новоиздигнатото човешко същество, и то е това, което полага главата си на гърдите на Христос по време на Тайната вечеря и което пише Евангелието на Йоан и Откровението. Както и при събитието на Венера, в това събитие също имаме своеобразна смърт на един човек, Лазар, за да се възроди духовно, като Йоан Възлюбения. Това, разбира се, също е дълбоко и сложно духовно събитие, за което тук мога само да загатна.
Може би в тези паметни събития от времето на Христос можем да открием по-дълбоката тема на Рибите, което може да стане чрез астрософията – за делата на истинска жертва, при които имаме един край, за да може новото да влезе в света. Разглеждайки планетарните събития, които се случват през този месец, човек може да се уплаши от това, което сякаш сочи към мощни промени в света, дори в служба на Ариман. Въпреки това, благодарение на астрософията и нейното познание за космическата природа на планетарните дела във връзка с Христос, можем да получим огромно вдъхновение за това как човек може да разбира и да посрещне събитията през този месец. Без усещане за новите духовни сили, които могат да бъдат издигнати от приключването на старото, човек може само да усети загубата, края на смисъла и рухването на основите, върху които е изграден животът. Това може да доведе до голям страх, който човечеството може да изпитва пред лицето на толкова много разпад и промени и който е в полза на Ариман. Но от тези вписани Христови събития може да произлезе положителна увереност в потенциала на новото, когато то се заражда от силата на истинския „Аз“. Човек трябва все повече да осъзнава, че най-голямата дейност на изцеление и преобразяване, макар и да не е разпознаваема външно в широкия свят, както е било по време на живота на Христос, действа мощно като сила за бъдещето.
За да приключим с март, сега трябва да разгледаме и другите главни герои през този месец: две затъмнения. Намираме се в сезона на затъмненията, който се случва на всеки шест месеца. Тези сезони, продължаващи малко повече от месец, се предизвикват, когато лунните възли, пресечната точка между орбиталната равнина на Луната и орбиталната равнина на Земята (за изображение вижте статията от февруари), се подравняват с влизането на Слънцето и Земята в тези възлови пресечни точки при пълнолуние и новолуние. Това води до затъмнения (частични или пълни): слънчеви затъмнения при новолуние и лунни затъмнения при пълнолуние. През март имаме пълно лунно затъмнения и частично слънчево затъмнения. Пълното лунно затъмнение е на 13/14 март, като пълната Луна е точно в короната на Дева срещу Слънцето в Риби в една линия с Нептун и Сатурн. Това пълно лунно затъмнение ще бъде особено видимо и активно над цяла Северна Америка и по-голямата част от Южна Америка, с изключение на източна Бразилия.
На 29 март, за да завършим месеца, има частично слънчево затъмнение, което означава Новолуние в звездите на Риби. Областта на Земята, където то е видимо и най-пряко засегнато, може да се види на изображението по-долу.
Тези затъмнения ще допринесат за интензивността на промените, които ще се случат през този месец и след това, особено в смисъл, че скритото досега може да бъде разкрито, може би по шокиращ начин, във връзка със събитията в САЩ и Европа. Рудолф Щайнер предложи някои духовни прозрения за затъмненията, които може би най-добре ще ни помогнат да ги посрещнем по един балансиран начин:
Когато има лунно затъмнение, днешният човек просто казва: „Сега Земята се намира между Слънцето и Луната; затова виждаме сянката, която Земята хвърля върху Луната.“ Това е физическото обяснение. Но и в този случай древният посветен е знаел, че зад физическия факт се крие духовна реалност. Той знаел, че когато има лунно затъмнение, мисли струят през тъмнината надолу към Земята; и че тези мисли имат по-тясна връзка с подсъзнателния живот, отколкото със съзнателния живот на човешкото същество. Старите посветени често са използвали конкретно сравнение, когато са говорили на учениците си. Разбира се, необходимо е да преведем думите им на съвременен език, но това е същината на казаното от тях: „Ясновидците и мечтателите обичат да се разхождат на лунна светлина, когато луната е пълна. Има обаче някои хора, които не желаят да получават добрите мисли, идващи към тях от космоса, а напротив, желаят да се сдобият със зли, дяволски мисли. Такива хора ще изберат момента на лунно затъмнение за своите нощни скитания.
Тук отново се приближаваме до духовната реалност в едно физическо събитие... Затъмненията на Слънцето и Луната, които се повтарят всяка година, наистина могат да се разглеждат като „предпазни клапи“... Една от предпазните клапи, която се появява в космоса и на която даваме името слънчево затъмнение, служи за пренасяне в космоса по луциферически начин на злото, което се разпространява над Земята, за да може злото да опустошава в една по-широка, по-малко концентрирана област. Другият предпазен клапан, лунното затъмнение, съществува с цел да позволи на злите мисли, които присъстват в космоса, да се приближат до онези човешки същества, които желаят да бъдат обладани от тях. Такива са силите, които действат в космоса - сили, не по-малко мощни от тези, които днес анализираме и изследваме в нашите химически лаборатории. (Човешки въпроси и космически отговори, GA 213; 25 юни 1922 г.)
Миналия месец, когато започнах предварителния преглед на мартенските звезди, признавам, че не бях подготвен за обширното съсредоточаване на планетарни събития, всички в тесен отрязък от зодиакалната окръжност и свързани с Лунния възел – като цяло една мощна картина. Наясно съм, че този месец има космическо значение, което далеч надхвърля моите възможности за разбиране, но може би всички тези събития могат да се приемат като „писмо“от Боговете до човечеството; от онези Богове, които се стремят да ни помогнат в нашето израстване, но не ни принуждават насила и не се намесват, а чакат ние, от собствения си свободен стремеж, да станем слушатели и изпълнители на това Слово.
Джонатан Хилтън март, 2025 г.