Наркотична зависимост

ПЪТИЩА ЗА БЯГСТВО

Анорексия, психопатично поведение, пристрастявания

Това е едно изследване, което статистически проследява в кои общности или центрове, най-вече в САЩ, където широко е застъпен 12-стъпковият модел за лечение на зависими, се прилагат художествени терапии и музикална терапия, заедно с други основни подходи, върху кои групи тези алтернативни подходи оказват най-голямо влияние, в кой етап от лечението и с какво способстват за самото лечение.

Днес знаем, че за познанието на човека не е достатъчно да се съберат само външните, количествените факти. Тогава по някакъв начин се започва да се експериментира и „случайно“ се намира средството или някаква процедура, които изгонват болестните симптоми.

Антропософският лекар проф. д-р мед. Олаф Кооб е роден през 1943, с медицинско образование, практика като училищен лекар във Freiburg и Wanne-Eikel, дългогодишна практика в специализираната клиника за наркотично болни в Salem-Oberstenweiler, изследователска работа върху социалните причини за употреба на наркотици и последвалите от това болести, съветник относно проблеми във връзка с наркотиците, преподавател по медицина във Висшето специално училище за терапия и педагогика на основата на изкуствата в Ottersberg/Bremen.

Антропософският лекар проф. д-р мед. Олаф Кооб е роден през 1943, с медицинско образование, практика като училищен лекар във Freiburg и Wanne-Eikel, дългогодишна практика в специализираната клиника за наркотично болни в Salem-Oberstenweiler, изследователска работа върху социалните причини за употреба на наркотици и последвалите от това болести, съветник относно проблеми във връзка с наркотиците, преподавател по медицина във Висшето специално училище за терапия и педагогика на основата на изкуствата в Ottersberg/Bremen.

Дрогите и отровите, с тяхното разрушаващо и чрез това освобождаващо духовните сили действие, са като „медии (посредници)“, които допускат една чужда духовност в човека, а неговата собствена духовна същност изблъскват навън. Земята, като място за развитие на личността се отрича. Вътрешното същество на човека постепенно се разкъсва, мисленето, чувстването и волята се изтръгват от тяхната вътрешна хармония.

Предстои поредната месечна среща на групите по антропософска терапия с пеене - на 26.11.2017 год. от 10ч. до 16.30ч., в Двореца на децата, София.

Евангелистът Лука, който сам е лекар, описва в евангелието една болнична история, която според мен е тясно свързана с нашата тема за пристрастяването и с негативните въздействия от страна на други личности.

До времето на пубертета, „грехопадението“, земната зрялост, душата е бяла и чиста. Тогава се раждат страстите, душата се свързва по-дълбоко с тялото - видимо при мутирането на гласа - егоизмът се раздвижва, сексуалността се събужда. Червената кръв се домогва до правата си, детето се превръща в трънлива розичка, ухаеща и същевременно бодлива, пълна с противоречия.

Царската дъщеря Снежанка е душевният праобраз на човека: Бял като сняг, червен като кръвта и черен като абаносово дърво. Тези три цвята са представителите на духа (бял), душата (червен) и тялото (черен), където духовното изчезва в „телесния ковчег“. За нашето съзнание тялото всъщност е една черна пропаст. Знаем ли какво се случва, когато се извършва храносмилането или когато мислим? Видим ли нещо несимпатично, знаем, че процесът се разиграва в душата ни.