Д-р Инго Юнге: Мостът между съвременния човек и Духовния свят

Submitted by admin 2 on Вт., 06/05/2021 - 07:20
Мостът

Мостът между съвременния човек и Духовния свят

Лекция на д-р Инго Юнге,

април 2021 гмъод., гр.Олденбург, Германия

            Има различни възгледи за това, което се случва след смъртта. Някои мислят, че със смъртта ще настъпи чист покой и пълна тъмнина. Всичко свършва. Други вярват, че след смъртта започва вечен живот. Такъв, какъвто църквата обещава в целия си блясък. В такъв живот след смъртта има достатъчно време за подреждане, цяла вечност. Тези възгледи са далеч от действителността.

            Сега преживяваме време, в което човекът е сам. През 1899 год. завършва Тъмната епоха. Боговете отстъпват встрани, давайки на човека всичко, което му е необходимо. Може да се каже, че човекът е бил подготвян. Той става съвършен в своето развитие. Дадено му е всичко, което боговете са можели да му дадат. Пускат го да бъде самостоятелен и самоотговорен. Но тук има и обратна страна. След отстъпването на боговете човекът се е нуждаел от нова храна. Тъмната епоха, материализмът на интелектуалното мислене, не му дават нищо. Вече говорихме за това неведнъж. Всички теоретични мисли, материалните и материалистични мисли, изстудяват топлинния организъм. От тях потъмнява въздушният организъм, те умъртвяват течния организъм. И ако не намерим нова храна, ще отслабнем и пресъхнем. Необходимо ни е вдъхновение и затопляща храна. Такава, която засилва нашия топлинен организъм и просветлява въздушния ни организъм, която прави нашия течен организъм хармоничен, даряващ ни живот.

На Рудолф Щайнер му става ясно явното приближаване на тази беда, тъй като още в своята младост той не може да намери нищо от това, което търси. Така започва неговата духовно-научна дейност. Той прави лекции и пише книги, откривайки на хората новите чисти източници на духовна храна, която им дарява жизнени сили. Без Духовната наука, без откровението на Духовния свят, човечеството бавно и непоправимо ще изсъхне и заспи. Рудолф Щайнер говори за това, колко много боговете са дали на хората. И това, което хората сега е необходимо да отдадат на боговете, е нещо, което те вече умеят. Съществуват методи, отдаващи на боговете обратно това, което е било дадено от тях. Ние можем да предложим нашата храна на боговете. И такава храна е евритмията. Всеки евритмичен жест освобождава животно. Така връщаме обратно даденото ни от боговете. В медитативното разглеждане на човекознанието Рудолф Щайнер казва, че без евритмията човечеството бавно, но сигурно ще заспи, ще се потопи в дълбока дрямка и няма да може да приеме духовните откровения. Това е времето, което преживяваме. Това е времето на спящото човечество.

            И именно в това време Ариман се инкарнира. Рудолф Щайнер казва, че ще бъде ужасно, ако Ариман се натъкне на спящото човечество.

            Ариман ще се справи с лекота със спящия, вярващ във всичко, което се дава и оттървал се от свободното мислене човек. Настъпва разделението на човечеството. Това се случва сега, в момента. Случва се в семействата. Родителите са принудени да гледат с каква лекота техните деца си правят ваксинации, без да разбират и да знаят как действа тази вексина. Ваксината, получила мигновено разрешение, без да има солидно научно изследване. И от каква болест може да ни предпази тази ваксина, ако самата болест не съществува и не е съществувала. А при това на хората им набиват в главите, че те са болни, ако имат позитивни резултати от теста. А самият този тест няма никакво научно основание. Той изкарва позитивен резултат от кока-кола или киви. Човекът се чувства прекрасно, няма повишена температура, нищо не го боли, а го уверяват, че е болен. И хората вярват във всичко това, защото спят. И всичко това се случва с наши познати, колеги, в семействата.

Скоро чух история, която се случва в град Ращат. Там докарват ваксини, които били повече от поръчаните. Затова ги предлагат на учителите от местното училище. Директорът на училището нямал време да подаде формуляра за кандидатстване, тъй като вече бил пълен с молби. След ваксинацията училището трябвало да бъде затворено за известно време, защото всички учители взели болнични поради страничните ефекти. Живеем в такова време, в което е загубена способността за здрав разум. Правят ти ваксинация, а след нея можеш отново да се разболееш, тъй като ваксинацията не те защитава от болестта. Няма здрав разум.

            С това е нужно някак да живеем. Затова Рудолф Щайнер казва, че действително ни е необходимо духовно развитие, за да можем да се справим с обстоятелствата на съвременния живот. И ние се опитваме да построим мост от обкръжаващия ни свят към действителния свят. Но реалният проблем на нашите дни е този факт, че хората, които са способни да мислят, способни да умножат две по две, се обявяват за луди. А тези, които вярват във всичко, което им кажат, се смятат за нормални и правилно мислещи. Считат за безумци, за разпространяващи конспиративни идеи тези, които още мислят и умеят да задават въпроси.

В нашето време действително е много трудно да се говори за истинските космическо-духовни взъимовръзки. Когато започнем да водим дискусия с познати или близки, които не се занимават с Антропософия, не минават и 10 мин., и те започват да мислят, че при вас не всичко е наред с психичното здраве. Ти си фантазьор, говориш за космоса, за ангелите. Ти действително ли вярваш в това? Виждал ли си ги? А Рудолф Щайнер казва, че именно в 20-ти век за хората ще стане необходимо да бъдат с ангелите, за да се предотвратят чудовищни неща. А тези чудовищни неща наистина се случват.

            В цикъла с лекции „Какво прави ангелът в нашето астрално тяло?“ – Щайнер обозначава три главни проблема. Извращението на медицина – това е видно с примера с ваксинациите. Сексуалните извращения – като пример може да се посочи това, което се случва в католическата църква. Извращенията на техниката – създаването на машини за унищожение. В заключителните думи за смяната на вековете, се споменават пастирите и трити царе от Изтока. Това са хора, които са имали духовно световъзприемане. Те виждат нова звезда, която до тогава никога не са виждали, и са знаели, че това е астралното тяло на техния предишен Учител. Тялото на Заратустра. Те вървят в светлината на пътеводната звезда, знаейки, че се е родил техният Учител, че това е новороденият Исус от Назарет – Заратустра.

А пастирите в полето, най-обикновените хорица, все още притежават инстинктивното чувство, че се е случило нещо особено. Те имат ясното чувство, че се е родил Месията, който евреите са очаквали. И ако погледнем към по-далечните времена, ако погледнем към началото на древногръцката епоха, около 740-800 год.пр.Хр., времето на Омир, ще разберем, че в тези времена хората са имали памет за това, което е било до раждането им. Било им е известно, че умирайки, човек се връща в родния духовен дом. Там, откъдето е дошъл. Когато това знание изчезва, се появява страхът от смъртта.

Интересно е, че небето в началото на тази епоха не е било синьо. За гърците е било черно. Те не познавали зеления и синия цвят. Различавали жълтия, червения, черния и белия цвят. Другите цветове се появяват доста по-късно. Виждайки чернотата на небето, гърците са можели да виждат боговете на Олимп. Те виждали Уран и Гея. Всичко това, за което ни разказват техните митове. И всичко това не е измислено, както не уверява науката. Всичко това те действително са възприемали. А когато се появява разликата в цветовете, появяват се зеленият и синият цвят, възприятието на небето се променя. Така към тях идват идеите на математиката, геометрията и механиката. 

Но ако погледнем към още по-далечно време. Към времената на персийската епоха, на индийската и даже атлантската, ще видим, че възприемането на Космоса в тези времена е било директно, непосредствето. Тогава на човека, например, при ходене, му е било ясно, че това е действие на Марс. Съществата на Марс дават динамиката на движенията. Те движат човека.   

А седнал на стол – в това е имало нещо особено, това е било царска почест – е действал Сатурн. Лежейки, човек обикновено вечерял, и това било правено от Юпитер. Хората възприемали самия Космос и всички действия на неговите същества са непосредствени в нашето тяло. И е било ясно, че нашите действия не се извършват от нас.

Изменението на нашето възприятие и изкривяването на нашите представи се случва под въздействието на Луцифер. Човекът бил способен да чувства Земята като собствено тяло. Реките на Земята били за него кръвоносните съдове. Той познавал всички минерали и възприемал растенията. В растенията виждал дейността на елементарните същества. В техните корени били скупчени гномите, в листата били ундините, в течния поток били елфите, а в цветовете – сулфите.

Човекът не би могъл, дори и не би помислил, да яде картофи, гъби или боб. Той виждал всичко в това растение. Ако можем по подобен начин да видим въздействието на картофа върху нас, веднага би бил забранен. Това е отровно растение. Картофът съдържа в себе си веществото бензодиазепин. В аптеката може да се купи под името валиум. Това вещество в картофите създава зависимост и избавянето от нея е трудно.

В древните времена човекът е можел да види всичко. Той виждал аурата. Но 3000 год.пр.Хр. настъпва Тъмната епоха. Инкарнира се Луцифер и още преди смяната на епохата, преди Мистерията на Голгота, Духовният свят отстъпва от човека все повече и повече. Той става невидим. В резултат за хората остава само баналният материализъм от света на външните сетива. За всичко започнали да търсят материално обяснение.

Периодът от време, когато 3000г.пр.Хр. Слънцето пресича Млечния път, от Близнаци към Телец, бил подобен на втория Потоп. По време на втория Потоп човечеството било потопено в дълбок сън, като по времето на този сън загубва ясновиждането си. След това останал само споменът, че е имало ясновидство. Хората помнели как учителят предавал своите знания на учениците си. Но всичко това преминало.

После се намесват високопоставени ариманични същеста. Те повлияват върху развитието на човека и в него се появява слухът. До този момент човекът не чувал нищо. Заедно със слуха се появява и езиковата реч. В човека се появява ларинксът. Ариман ни дава обичайната гласова реч. От началото на нашата епоха, епохата на Риби, се случва втората намеса и промяната на нашето мислене. Старото мислене на душата и сърцето – имагинирането – се превръща в мислене на главата, става интелектуално мислене. Ние имаме сега това интелектуално мислене. Трудно е да се обозначи действителният начален момент на интелектуалното мислене.

В началото от развития човешки мозък се възползвали елементарни същества. Разполагайки се в главата ни, като ползвали човешкия мозък, те създавали различни общности, известни ни и днес. Занаятчийските гилдии, например. Така благодарение на системата от гилдии, странстващият ученик е можел в непознат град да намери къде да се приюти, храна и работа. Не му било нужно да се грижи за такива неща, защото организатори били елементарните същества. Така са били организирани масонските ложи.

Но когато се появяват първите машини, на елементарните същества им става неуютно в човешката глава и те я напускат. Те не искат да се занимават с мислене от машинен вид. Рудолф Щайнер прави цяла серия от лекции, посветени на Гьоте, Шилер и Шекспир. Той обръща внимание на недоволството, което тези велики писатели изпитват, когато разбират какви промени настъпват в човека. При Шекспир духовете вземат участие в действията. На него са му били чужди чисто материалното възприятие и разбиране на света. Във „Фауст“ на Гьоте има цял карнавал на духовете.

Шилер обръща внимание на това, което е невъзможно да се обясни от чисто интелектуална гледна точка. Духовното той смята за необходимо и затова в центъра на неговото внимание, специална тема в неговите Естетически писма, е детето. Това са последните представители на човечеството, които разбират ставащата промяна в мисленето.

В даденото ни от Ариман мислене има две качества. Когато използваме смартфона, компютъра, когато поправяме машина и се занимаваме с техника,  ние прилагаме този вид мислене. Прилагаме го също, когато желаем хората да работят за нас. Винаги, когато в ход е интелектуалното мислене, негова основа са чистата механика и егоизмът. Това, обаче, може да ни помогне. Днес имах разговор с един мой познат очен лекар. Той е удивен, че работейки като антропософски лекар, няма проблеми с чиновниците, с медицинските каси и техните бюрократи. Това, което той  прави като антропософски лекар, не се вписва в рамките на ариманичното мислене.

Имах подобен опит, когато работех като лекар в здравноосигурителната система през 1986 год. Започнах да работя в Олденбург и много скоро имах два пъти повече пациенти, отколкото имаха другите колеги. Бяха около 800. Трябваше да работя неуморно, от ранно утро до късна вечер. И ето, че в един прекрасен ден ме извикаха на заседание на комисията по контрола. Там ми казаха директно, че имат съмнение в това, че съм шарлатанин. Беше им просто неясно, как на мен, по тяхно мнение, ми се отдава така ловко да мамя хората. А причината да ме нарекат шарлатанин била, че за лечение на болни от рак те опитали с имел, но при тях нищо не се случило. Затова и очевидният за тях извод за безполезността на това средство. То е било безполезно за тях, защото те не владееха духовното мислене. Правилното мислене на лекаря трябва да бъде свързано със самото лекарство. Когато той мисли научно и материалистично, светлината потъмнява и звуците заглъхват. Всичко е мъртво. И изцеление няма.

Изцелението го дарява самият Христос, и без любов, без любов в терапията, няма изцеление. Затова ние можем да работим спокойно. Нас ни няма. Ние сме фантазьори и безумци. Това, което мислим, на другите се струва фантазия и безумие. Всичко това е чиста измислица, ни казват. Остатъци от средновековни суеверия. Правилно може да бъде само това, което науката прави. В действителност именно това, което съвременната наука утвърждава, може да се нарече средновековно суеверие. Това се доказва. Само поначало е нужно да се научим да мислим. Нашият успех може да се смята именно в това, че не ни разбират и не ни възприемат.

Стана въпрос вече за изкуствения интелект. Днес се появиха възможности да се четат човешките мисли, като се сканират мозъчните потоци. Но се отчитат само ариманичните мисли. Ако някой мисли за пари или за смартфона – всичко това може да се изчисли. Но когато човекът мисли за Ангелите или за съществата на Вулкан – това не се чете. Няма такива същества. Подобни мисли не са достъпни за компютрите на Силициевата долина. Те са незабележими и невидими. Нашето щастие е в това, че нас никой не ни възприема насериозно. В наши дни интелектуалното мислене се основава на компютърната техника и нейните мрежи. Но времето 1984 год., когато Злото придобива власт над човека, е зад нас. Ариман се е инкарнирал и постига своите цели. Той намери човечеството спящо. Той сътвори това, което пожела. И хората правят ваксинации и вярват на всичко, което им кажат.

А по-нататък какво? Въпреки, че времето им е минало, като използват всичките си сили и цялата си власт – Сорат, Антихриста-Сатана, Ариман-Бенеямин се стараят да управляват развитието на човечеството. Ариман отстъпва всеки път, когато бива разпознат. Той даже може да бъде спасен, когато мислим за него така, както ни е учил Рудолф Щайнер. Той вижда в нашите мисли своето отражение и това го освобождава. В този момент вече няма власт над хората. Придобива власт над хората, когато те започнат да изпитват страх. Но ние знаем, че той е своего рода призрак, паднало духовно същество, способно да действа само чрез човека, но не и самостоятелно. Когато му се удаде да ни наплаши, действа по разрушителен начин.

Сатаната пък се явява, когато му се удаде да отнеме индивидуалността в човека. Пример за такова явление може да се счита дисциплината в дадена фракция, когато решенията се вземат не на основата на индивидуалното мнение, според съвестта на всеки, а според колективната воля на фракцията. Могат да се назоват много такива примери: футболните клубове или Ротари клуб. Моят предишен шеф – лекар, беше член на такъв клуб. До тогава, докато влезе в този клуб, той отиваше там, където поиска, когато е в отпуск. Имаше кемпер и заедно със семейството си, с жената и децата, обикаляше цяла Скандинавия. Но когато попадна в този Ротари клуб, можеше да почива само там, където е този Ротари клуб. Той вече не беше свободен. Беше длъжен да се регистрира и да представи доклад. Вече нямаше време за почивка. Стана заложник на този клуб. В такива групи човекът действа в рамките на шаблони. Ти не си личност, а член.

А Сорат съблазнява хората с материалистичното мислене, започвайки от времето на Гондишапур. Той изисква отказ от всичко духовно. Но всеки път отстъпва, защото е вързан за цикъла от 666 год. Може да се появява само в своя цикъл. Било е времето на Гондишапур, а след това е било унищожаването на Тамплиерите. За последен път той се явява през 1998 год. И макар че това време е преминало, то все още действа, защото човечеството спи.

Какво правят тези духове? Те не могат да създадат нещо ново. Те не могат да дадат нищо ново. Те се самопреодоляват благодарение на собствената си карма. Не е необходимо да воюваме с тях и да се борим. Нужно е да имаме ясно разбиране и, моля ви, не се обиждайте от това, което ще ви кажа. Не можем да прилепваме и да се опитваме да държим старото. Няма смисъл да се тича към демонстрацията, като се иска връщане на старото. Когато сме експлоатирани, повечето искат връщане на миналото, но не забелязваме всичко, което държавата прави с нас. Всичко, което е, трябва да премине. На нас са ни необходими нови способности. Не е нужно да желаем възстановяването на старото; трябва да започнем да строим новото. Ние имаме свобода, но трябва да се научим да умеем да я използваме.

Веднъж имах истинско духовно преживяване. То имаше изцяло практически характер. Тогава живеех в северна Германия, в селска местност. Веднъж годишно ми носеха въглища, 3 тона и 500 кг. И всеки път, сам, работейки с лопатата, прехвърлях тези въглища в плевнята. Вечер лежах в леглото, а моето етерно тяло продължаваше да маха с лопатата. Реално аз лежах и не се движех, но вътре в мен лопатата продължаваше да ме владее. В цикъла на Рудолф Щайнер „Окултното четене и окултното слушане“ може да се прочете за подобно състояние. Той говори, че е необходимо да правим подобни упражнения. Трябва да се учим да привеждаме в движение етерното тяло на нашата воля. Когато посещавах Олденбургската общност по Антропософия там винаги вървяха горещи спорове и често имаше конфликти. Знаех, че Рудолф Щайнер учи, че когато се произнася „Алелуя“, могат да се прогонят злите духове и да се прекрати спорът. И ето седях тихо и спокойно, правейки етерно „Алелуя“. Докато го правех всичко беше спокойно. Но когато ме попитаха нещо и трябваше да отговоря, отново се разгаряше спор. Това е едно такова упражнение. Владеейки етерните сили, ние можем да задействаме машините.

Второто упражнение е имагинацията. Може три минути да се гледа в червен лист и после да погледнеш към бял лист хартия. Пред нас възниква духовен образ. На белия лист създаваме зелен цвят. По размер той ще бъде малко по-малък от червения. Това ще бъде противоположният цвят. Благодарение на духовната работа създаваме имагинация. Всеки може да имагинира. За това не е нужно особено образование и за това не е нужно да имаш диплома с печат. Всеки е способен на това. То се явява нашата днешна задача. Нужно ни е да практикуваме в живота дадените от Рудолф Щайнер съвети. Не е нужно да ставаме велики ясновидци.

Циклите с лекции на Рудолф Щайнер са издадени напълно и в тях може да се намери всичко, което ни е нужно. Но е нужно да направим подвижно етерното ни тяло. Всичко започва със старание. Нужно е да се стараем да използваме всички тези сили, които имаме, за да може в следващия живот всички наши сили да намерят своето въплъщение. Трябва да ни е ясно, че днес сме свидетели на разрушението на нашата култура. Ние виждаме бардака наоколо.

Мога да ви приведа един пример. Какво се твори в Германия, в нашата прекрасна страна? Страната, в която живеем и плащаме данъци, благодарение на нашата работа, благодарение на нашия труд поддържаме държавата. Какво прави тази държава? Тя търгува с оръжие. След свръхсилните държави Германия е на четвърто място в света по количество на продаваното оръжие. Ние продаваме оръжие на турците и после на гърците, знаейки за враждата между тези нации. Това не трябва да продължава. Това трябва да спре. Да се запази този ред на нещата няма смисъл и ние трябва да въздействаме върху движението на този процес към неговия край. Трябва да създадем нещо ново. Трябва да гледаме към човешката любов и човешкото сърце. Нужно е да се осъзнае смисълът на собствените действия. Присъства ли в тях Духът? Има ли в тях жажда за печалба? Осъзнаването е необходимо, за да възникне новото. Само по себе си това няма да се случи…

В книгата „Как се постигат познания за висшите светове“ се казва, че когато човек започне да мисли за нещо, той блокира собственото си развитие. Той мисли назад. Когато започне да мисли, охлажда твоя топлинен организъм и затъмнява своя въздушен организъм. Проявайки нетърпимост също прави крачки назад в своето развитие. Той чупи и разрушава всички свои достижения. А колко често проявява нетърпение. В този труд на Рудолф Щайнер може да се намерят множество полезни практически съвети за ежедневния живот. Това, което е нужно да умеем. Това, над което е нужно да работим. Нашите задачи.  

            Не е нужно да се опитваме да променим нещо във външния свят, защото така или иначе няма да можем да го променим, тъй като сме твърде слаби. Да променим можем само един човек. Този, който наричаме – Аз. Тук е възможна дори социалната тричленност. Но всичко, което се случва сега в света – на изток, на запад, в Китай или в Америка, всичко това е еднакво. Всичко това са ариманично-луциферични болни и деградиращи държавни и икономически системи. Сам по себе си човекът не играе никаква роля в тези страни. Но държавата трябва да съществува заради човека. А тя се е изродила окончателно, макар че израждането е скрито за нормалното човешко възприятие. Човекът е изцеден като лимон. За какво плащаме нашите данъци? Средновекевните рицари реално са били лоши, но са вземали една десета част. А какво става днес? Това е болест и не може да продължава дълго.

            Днес човечеството преминава покрай Пазача на Прага, без да го осъзнава. В съществуващия днес вид държавите трябва да се разпаднат. Ще има при това проблем с изхранването. Днес знаем за проблемите с глада в Африка, където гладуват милиони. Парите ние не можем да ядем. За да се преодолеят тези проблеми, ни е необходимо свободно мислене, необходимо е освобождаването на духа. Това започва с детското възпитание. Необходимо ни е детско възпитание на основата на духовната свобода.

Но тук е необходимо да се каже следното – това може да ни отрезви и едновременно да ни потресе. Животът със свободния дух е достъпен само за ограничен брой хора. Да се издържи такова нещо е невероятно трудно. Има хора, които в своя минал живот са се отклонили от духовното развитие. Спомнете си това, което е постановила католическата църква на Константинополския събор през 869 год. Духът е бил забранен. Хората са били принудени да отричат духа. Добрият католик трябва да е бездуховен. Такава църква е ариманична система. Вярващият в Папата и отрицаващият духа в себе си, не е способен да придобие духовното. За такива хора всичко духовно е грях. Всичко това, за което говори Антропософията – всичко за тях е грях. Те не трябва да мислят за това. Тук може да си спомним за арабския Ислям, при който има само Аллах. Що за бог е този, на който те се молят? Този бог – е неговият собствен Ангел, чисто егоистично същество, отговарящо за успехите на футболните отбори, даряващ радост, когато другите са загубили и се чувстват зле. Тук личният успях се основава на нещастието на другите. В това е отвратителната страна на спорта. В спорта човекът се доближава до маймуната. Той става животно. Но трябва да отбележим, че маймуните могат днес да се посмеят над самия човек. Самият човек е станал експериментално животно. Нашата съвременна медицина се превърна в маймунска.

Затова ни е необходимо да придобием свобода, а това го могат не много хора. Болшинството, голяма част от хората не са способни на това, защото са отричали в своя минал живот всичко духовно. Те мислят само сетивно-материално и не са способни повече на духовни представи. Те не знаят повече и не искат да мислят за това. За тях не съществува етерен свят. Няма Ангели, нямало е древен Сатурн. Те могат само да повтарят – всичко това е мистика! Всичко това са фантазии и измислици. И само малко хора са способни да развиват в себе си духовен живот. Рудолф Щайнер казва, че тези хора трябва да станат още по-силни, да работят над себе си духовно, да видим и да издържим, когато загинат цели народи. И нищо няма да можем да направим. Ние трябва да станем толкова силни и да носим отговорност за всички наши действия, които задължително трябва да бъдат осмислени. В действията трябва да има любов към човека. Не от желание за печалба, не от воля за власт. Действията трябва да бъдат проникнати с мисли за добро, красота и истина. В тях не трябва да има злоба, не трябва да има ненавист и страх. Всичко това са понятия на материалистичния свят.

И когато мислим по този начин, тогава от Духовния свят към нас ще потекат духовните сили на познанията и новите сили на волята. Ще бъде възможно началото на нещо ново. На нас няма да ни се налага да оперираме старото мислене и училищните понятия.

Нужен ни е мост. Нужен ни е мост и да минем по него. Спомнете си, какво ни учеха в училище. Учеха ни, че има алкални метали – калий и натрий. В една от лекциите говорих, че калият се намира в клетката, намира се в черния дроб. Така се организира обменът на течности. Благодарение на него органите са свързани с течното тяло. Те плават, както плава мозъкът. Всичко това се случва благодарение на калия. А натрият действа в лимфата. Свързано е с работата на нервите в организма. Вие знаете, че ако в градината посипят сол, повече нищо няма да расте. Когато в организма има достатъчно натрий, няма причина да се страхувате от рак.

Когато работех в системата на обществената медицина, винаги контролирах натрия в кръвта. Това е много важно. При ниско ниво аз търсех признаци на рак. Също добър признак е температурата на тялото. Ниската температура може да говори за рак. Лекарите на училищната медицина не желаят да мислят така. Натрият и калият са понятия, които трябва да бъдет осъзнати по друг начин. В училище учим, че има киселини и алкали. Има халогени – хлор и флуор – флуороводородна киселина и солна киселина. И има алкалообразуващи метали. Нещо подобно съществува в нашето тяло.

Представете си пътуване в планината и изкачване на висок връх. Тук дишаме по-често от обикновено. Издишваме въглероден диоксид. Отделяме киселина - въглероден диоксид. Превръщаме се в съд с алкали. Но не можем да издишаме цялата киселина. Следователно бъбрекът трябва да се грижи за алкалите, отделяйки сол. И няколко дни след планинското пътуване, тялото трябва да бъде балансирано. Алкалността в тялото е в предния човек. Това е свързано с дишането и производството на въглероден диоксид. А киселината е отзад в човека, където е стомахът.

В природата киселините и алкалите също играят специална роля. Те обгръщат Земята. През Средновековието е имало лекар, който е описал ветровете и тяхното въздействие върху хората. Западният вятър влияел по загниващ начин, причинявайки гниене и разлагане. Всичко, което идва от Запада, е отвратително - кока-колата и чипсът, например. Имам роднини, които пият кока-кола. Веднъж видях в какво се превръща кока-колата, когато се изсипва в тиган и се вари. Превръща се в асфалт, в катран. Това е толкова отвратително и идва от Запада. Източният вятър ни прави меланхолични. Северният и южният вятър също имат своите качества. Парацелз говори за сладостта и горчивината на ветровете. Във ветровете има киселинност и алкалност.

Нашето мислене ще се промени, когато започнем да мислим духовно-космически. Предният ден беше пролетното равноденствие и човечеството премина Прага. Човечеството ще се промени, то ще стане различно. Това се случва с нас и в нас. Вътре в себе си ние сме различни. Имаме горен човек. Той пие чай или кафе. Наслаждава се. Осъзнато. Споменавайки кафето, Рудолф Щайнер казва, че него трябва да го пият журналистите, за да мисли по-добре главата. А от чая човек става малко шарлатанин, защото той е нужен на дипломатите, които не страдат заради правдата. Захарта усилва самоувереността. Народите на Запада употребяват захар с тонове. Затова те страдат от самоувереност и наглост – Америка на първо място!

А долният човек – какво прави той? Тук се намират органите, за които на нас в действителност ни е известно малко. Какво правят червата? Какво правят бъбреците? А стомахът? А далакът? А черният дроб? Те ни настройват, създават нашето настроение. Това е нашата психика. Страхът и паниката се намират в бъбреците. Депресията е в черния дроб. Нашата мания се ражда в белите дробове. Източниците на психическите отклонения се намират в органите на долния човек. Науката няма за това и най-малко понятие. За да се лекува депресията, е нужно, например, да се лекува черният дроб. Нужно е да се научим да мислим по нов начин. Могат да се използват методите на ритмичното втриване, разработени от Хаушка. Ако се прави втриване долу, в мускулатурата на краката, по този начин може благоприятно да се въздейства върху работата на червата. А ако правите втривания в областта на ръцете и гърдите, вие въздействате върху сърцето. Правите втривания в мускулите, но ефектът ще бъде на друго място, защото горният и долният човек се различават един от друг.

На нас действително са ни необходими понятия и представи, които носят в себе си духа. Да вземем като пример рака, тумора. Защо възниква при едни, а при други не? Обикновено във физическото тяло етерното тяло прониква навсякъде, но в някои места това не се случва. Там физическото тяло придобива самостоятелност, превръща се в революционер против собственото си етерно тяло. Започва да расте като карфиол. При това етерното тяло не застива.

Благодарение на това, че мястото на Луцифер е в астралното тяло, той има места с известна самостоятелност. По принцип, астралното тяло трябва да прониква във всички точки на етерното тяло, но някои места остават незаети, свободни. Благодарение на което сме способни да привеждаме в движение нашите жлези, ние плачем или можем да се потим. Това не е било в плановете на боговете. Да го правим, умеем благодарение на Луцифер. А физическото тяло в местата, където етерното тяло не прониква, се вдига на въстание – появяват се възпаления и тумори. Туморът е своего рода приземяване. Физическото тяло е уловено от Ариман.

Излъчването на Земята, водните жили, мрежите от далекопроводите за високо напрежение, смартфоните в джоба – това са все източници на ариманични прониквания във физическото тяло. То започва да се втвърдява, да обрасва с материя, да се разраства. Имаше един лекар, професор Варбург, който се интересуваше от тази тема. Специално трансплантираше тъкан от раков тумор, взет от болен, в своето тяло. След известно време организмът отхвърли нездравата материя. След това той повтаря този експеримент на болни доброволци. Тъканта пуска корени и започва да расте. Има два вида хора. Едните са предразположени към рака, а другите не. Или Ариман те надвива, или не успява. Но сам по себе си туморът или възпалението не е Ариман. В него действа етерното тяло. Преди няколкостотин години лекарите са знаели, че тежкото възпаление, повишената температура, така нареченото отравяне на кръвта, лекуват рак. И хората са лекувани благодарение на специално провокиране на инфекция и възпаление. А какво се прави днес, когато човек е болен от рак и температурата започне да се повишава?

Започват да я борят, да я понижават. Пациентът получава антибиотици, химиотерапия и лъчетерапия. Създават се благоприятни условия за по-нататъшното развитие на рака. Ето защо първо трябва да разберем цялата връзка между процесите, водещи до тумор и възпаление. И разбирайки истински тези процеси, можем да предложим терапия с имел.

Имелът връща астралното тяло обратно, около тумора се появява топлинна обвивка и той започва да се топи и отстъпва. Само преди две седмици започнах терапия с имел с един пациент, който получи на врата си голям тумор на лимфните възли. Сега той вече е намалял с една трета.

Трябва да можем да се изправим срещу Ариман и Луцифер. Няма нужда да сваляте температурата с антибиотици. Нужно е да се отиде по-нататък. Преди хората да започнат да разбират кармата, ще мине твърде много време. Нужно е да започнем да разбираме тези неща още сега. Кармата носим на раменете си. Нашата глава – резултатът от миналия живот – е нашата карма. Но къде в самата глава е кармата? Имаме очи, нос, уши. Дясното ухо е Сатурн. Всичко, което в миналия живот е било наш далак, всичко което е било наш панкреас, нашият скелет, цялото това нещо сега е нашето дясно ухо. А от лявата страна е Марс. Марс е свързан със сетивото за вкус. Дясната ноздра – силите на бъдещето, силите на Слънцето. Лявата ноздра – силите на миналото, свързани с Луната. При Рудолф Щайнер има място, в което споменава действието на тези сили, давайки пример с куче. Кучето, при което е така силно развито обонянието, пази в лявата ноздра памет за всички следи. Това е миналото, споменът. А с дясната ноздра кучето тръгва по нова следа, като съпоставя миналото с новото – Луната и Слънцето.

 

Схема 1

 

Лявото око е любящо. То винаги гледа с добро. Ако вие са карате с някого, гледайте го в лявото око. А ако искате да изглеждате гневен, гледайте в дясното око. Това е Меркурий, който позволява да бъдем ядосани. Това е нашето минало, миналият ни живот. Това е резултатът от метаморфозата, която се превръща в наша глава. Но как така нашите действия, нашите постъпки, стават глава? Краката стават челюст и слухови костички. Нашите черва ще бъдат охлюва /кохлеята в ухото, бел.прев./; коленете ни ще станат сетиво на осезанието. Всичко се променя /трансформира, бел.прев/. Но как костите ще станат костички? Тук отново трябва да се премине през нулевата точка.

Ние умираме и тялото се разтваря. Навлизайки в Духовния свят, вземаме със себе си нашите дела и постъпки. Всичко, което сме. Всичко, което сме били. Независимо дали сме били мързеливи или страхливи, всичко тръгва с нас. Нашата воля излиза с нас. В този момент, когато навлизаме в Духовния свят, започваме да виждаме вместо органите движението на планетите. Вместо черния дроб, ще бъде Юпитер. Вместо далака, ще бъде Сатурн. Виждаме кой е бил страхливец и кой е бил мързеливец. Кой помага на хората и кой е бил трудолюбив. Всичко това се разпознава в човека след неговата смърт.

Нищо не може да се скрие, всичко става явно. Това продължава до Слънцето. А при Слънцето възприятието се променя. До този момент човекът е чувствал, че е умрял, но след Слънцето Земята се превръща в отвъдния свят. Възниква усещане за дом. С навлизането в сферите на Марс, човекът става мелодия, става звук в сферите.

Мелодиите се запомнят добре. Особено децата запомнят лесно мелодията. В този момент, когато ставаме мелодия, се разпознава кармата. Видно е, че човекът е бил мързелив, но причина за мързела са били неговите родители. Те са го възпитали лошо. Или, например, човешкият страх се обяснява с житейските обстоятелства.

Погледът става различен, когато се виждат не само качествата на човека, но и неговата карма. По-нататък стигаме до Сатурн, където се трансформираме отново и отново преминаваме нулевата точка. Ние ставаме Словото, както казва Библията. В началото беше Словото. Тук се извършва чисто духовна трансформация и човек се превръща в съзидателно Слово.

Всеки може да разбере другия в този момент. И в това духовно състояние ние създаваме нашата глава. Но това не е всичко. Знаем, че има нещо друго, отстранено от тази глава. Целият човек е отстранен от тази глава. Където е върхът, там е и главата. Имаме торс. Имаме крайници. Имаме цял човек. Той има сърце в центъра. Това е слънчевият орган, но има и ларинкс. И това е гласът. Това е Марс.

 

Схема 2

 

Има и високо чело. Тук е Юпитер. И назад е Сатурн. Има стомах - Венера. Черва - Меркурий. Луната е свързана с гениталиите и пикочния мехур. Но това не е част от Кармата, а е дадено от звездното небе. Човекът е микрокосмос. Макрокосмосът изгражда този човек. И докато мислим така, трябва да мислим по различен начин. Запознати сме с това, което се нарича пояс на Зодиака. Но в действителност там няма никакъв пояс. Това е отворен пояс и се простира във възходяща спирала.

Той отива при полубоговете - герои, към Херкулес и неговите 12 подвига. По-нататък към Хидрата, към Потира и Гарвана. След това преходът към Южното полукълбо, към Ноевия ковчег, към Южния кръст. Това е областта на веществообмяната.

Космосът сам по себе си е огромна спирала. Целият произход на световете произлиза от спиралата. И по спирала отиваме от Слънцето, преминавайки покрай планетите. Така ставаме човек. С такива понятия, с такива идеи трябва да работим в бъдеще. Така ще се отдалечим от сетивно-материалистичното мислене. От това, което ни се набива в главата в училище, плашещо ни с оценки и наказания. Необходимо е да станем действително свободни и да стигнем до ново разбиране, до нови понятия.

Превод: Дорина Василева