Д-р Инго Юнге: Човекът като медитиращо, мислещо, чувстващо и действащо същество!

Submitted by admin 2 on Нед., 02/05/2021 - 09:10
Инго Юнге

Човекът като медитиращо, мислещо, чувстващо и действащо същество!

Лекция на д-р Инго Юнге,

март, 2021 год., гр.Олденбург, Германия

               Живеем в такова време, в което системното познание за същността на свръхсетивния свят става необходимо за хората, за да достигнат одухотворяване на собствения си живот.

Що за време е това, в което живеем? През 1899 год., в своя край, след 5 хил. години е Тъмната епоха и човекът е освободен. Не само освободен, но става и самоотговорен. За това Рудолф Щайнер казва: „Човекът трябва да стане борец за Духа, за да не загуби своите сили.“ Няма да се справим без Духовната наука. Необходимо е да продължим по-нататък. И ако желаем да разберем това, ние действително трябва да се замислим, в какво време живеем сега. Нека отчетем времето назад от днешната дата до тази точка, в която се е случило нещо важно.

С първия лунен възел сме формално възрастни, можем да получим шофьорска книжка. Преминаваме през втория лунен възел, когато сме на 37 год. и 2 мес. В този момент се пробуждаме и придобиваме свой собствен жизнен път. Когато направим 40 год., Ангелът ни предава на Архангела. Започва сериозният живот и трябва да умее да поемаме отговорността върху себе си. Периодът от време между втория лунен възел и 40-те години е преходен. Психолозите го наричат „криза на средната възраст“. С втория лунен възел се явява някаква способност за ясновидство и свръхсетивно възприятие. Това ни дава възможност за пробуждане и възприемане на духовното. Но този момент може и да се проспи, а после да се води живот на човек от улицата, и бавно да се отпада.

Започвайки от 1984 год., ние сме преминали два лунни възела. Годината 1984 е необичайна. Тази година се споменава в Откровението на Йоан Богослов: „никой няма да може нито да купува, нито да продава, освен този, които има това изображение, името на звяра или числото на неговото име.“ Бар кодът, персоналният компютър, сканирането на стоките на касите – всичко това води своето начало в 1984 год. По това време започва масовото внедряване на компютърната техника. Сега без бар код нищо не можеш да купиш или да продадеш. Като се започне от това време до момента, сме преминали два лунни възела. Сега е времето на нашето пробуждане.

Но какво се случва в 1984 год.? Авторът на Апокалипсиса казва, че злото ще властва над човека. И то действително властва над хората, има, използвайки компютърната техника, тотален контрол. Но заедно с това то е принудено да си покаже истинското лице. Започвайки от 1984 год., злото не се маскира. Всичко се показва и всичко е открито. Дори корупцията е очевидна. Корупцията на политическия елит вече е невъзможно да се скрие.

Това е само върхът на айсберга. Всичко започва през 666 год. след Голгота, когато започват деянията на Антихриста, на слънчевия демон на Земята, свързани с опита да въведе съзнателна душа. Известна ни е историята на Гондишапур, където бягащите от Юстиниан елински философи и учени основават академия. Тук се случва арабизацията на мисленето и своего рода извращение на древногръцките идеи. Персите и до този момент се гордеят с това, че са имали първата болница, в която се е практикувал изключително материалистичен подход и се е изучавало само физическото тяло. Това е бил чист материализъм още в 7 в. сл.Хр.

Антихристът се явява на всеки 666 год. През 1332 год. убиват тамплиерите. Намирайки се под влиянието на това същество, френският крал решава да ги унищожи, за да овладее тайната на златото. Той измъчвал тамплиерите, за да му разкрият тайното знание за златото. Безуспешно.

А третият път явяването на Антихриста се случва през 1999 год., два седемгодишни периода след 1984 год. Това време, което преживяваме сега, е времето под влиянието на Антихриста. Виждаме как се предприемат опити да се унищожи християнството. Вижте какво правят с нашите деца сега. Забраняват на децата да пеят и да посещават дядовците и бабите си. Сега в Германия в рамките на борбата с Ковид вече година на децата действително не им се разрешава да пеят, а посещение на възрастните се осъжда. Това противоречи на християнските ценности. Христос казва: „Пуснете децата да дойдат при Мен, не им забранявайте.“ Той не казва, че децата трябва да се заключват у дома.

По-нататък трябва да обърнем внимание на нашето общуване. Всички днес си казват един на друг – окей! Езикът ни е даден от Ариман, когато в периода на египетската култура сме изгубили дара на ясновидството. В този момент са се намесили ариманичните същества. Те са подготвили ларинкса за речта и тогава се случва вавилонското стълпотворение. От този момент хората започват да разговарят и всичко свързано с ежедневното бърборене е храна за Ариман. Но Ариман не е Антихриста. Той е паднал Архангел. Ние можем също да го спасим. Когато се задоволяваме с това, което имаме и нашите мисли са чисти, той получава свой собствен образ и по този начин получава избавление. Нашето правилно мислене му помага да разпознае своите грешки. Сега Ариман се е инкарнирал в образа на човек. Инкарнацията на Луцифер е била 3 хил. год. пр.Хр. След това е била инкарнацията на Христос. Сега приключва инкарнацията на Ариман. И така трябва да бъде.

Но Ариман не трябва да бъде посрещнат от спящото човечество. Той трябва да бъде разпознат. Ариман използва два метода. Лесно е да се разпознаят. Единият метод е медитацията.

Съществува безкрайно количество езотерични школи, където лесно и удобно може да се придобият способности за ясновидство. Там можете да попушите трева, да приемете таблетки и под въздействието на релаксираща музика да се потопите в духовния не-свят, вярвайки, че това вече е ясновидство. Един наш бивш ученик във валдорфското училище, емигрирал в Чили, ми написа писмо, в което ми съобщи, че Духовният свят действително съществува. Той бил щастлив да види елементарни същества. Точно преди това е пушил нещо, придобивайки ясновидство. Подарих му книгата на Рудолф Щайнер „Как се постигат познания за висшите светове“ и го посъветвах да не употребява наркотици.

Вторият метод на работа на Ариман е интелигентността. Той е разработил храни, храноподобни вещества, благодарение на които може бързо и силно да се поумнее. Риталинът днес се гълта от студенти и техните доценти. И това не само днес се предлага на пазарите в качеството му на средство за повишаване на умствените способности. Повишените способности на интелекта с помощта на храноподобни вещества – това е наистина Ариман. Но трябва да се отбележи, че Ариман става безобидно същество, когато е разпознат и разкрит.

Обаче има още едно, трето същество, с което започнах моята лекция. Трети се явява Сатаната. Той е много по-могъщ от Ариман. Той стои горе и се намира между Ариман и Антихриста.

Сатаната винаги действа в този момент, когато се появяват комети. Неговото влияние са осъществява по пътя на тяхното движение. Той е така способен да повлияе и измени хода на планетите, от което на Земята ще се случат ужасни беди. Спомнете си появата на Халеевата комета през 1986 год. и Чернобил. До този момент тя е преминавала преди началото на Първата световна война. Всеки път при нейната поява има материалистичен тласък в човешкия живот. Може също да се спомене за връзката на кометата Биели и събитията от 1933 год., малкият край на света в немската история.

Подобно на Ариман при Сатаната също има два особени метода. Единият от неговите методи е статистическият. Хората не могат добре да осъзнаят сатанинския характер на статистиката. Да напомним, че основата на медицинските изследвания е статистическият метод. Изследванията на фармацевтиката се основават на статистиката. Те нямат никакво отношение към действителността и истината. Другият метод на Сатаната е ограничаването на човешката свобода.

Например, ограничаване на човек в политиката е т.нар. дисциплина на фракцията. Всеки път, когато попаднем в общество с твърд регламент и кодекс за поведение – там управлява Сатаната. Без значение е, каква е тази общност. Може да бъде футболен клуб или масонски клуб, парламент или политическа партия. В такава среда управлява Сатаната. В такива условия човек е принуден да действа според правилата и изискванията на този клуб, а не според собствената си съвест. И това е широко разпространено. Това е времето, в което живеем.

Сега настъпи кулминацията, апогеят. Един ден всичко това ще бъде преодоляно. Но сега човечеството спи и затова ще има последствия. Хората вярват на онова, което разпространяват средствата за масова информация. Те вярват в Ковид, вярват в цифрите, вярват в заразяването, вярват във всяка глупост. Последствията от такива убеждения няма да бъдат сега, а ще се появят в следващия живот. Всяка грешка, всяка лъжа, възприета от нас, ще стане болест в следващия живот. И когато такава вяра придобива масов характери, хората на тълпи тичат за ваксиниране, ще настъпи мор.

Имаме средновековен пример, когато става нашествието на хуните. Хуните са стари атланти, умиращ народ. В името на вожда на този народ Атила се отразява името на Атлантида. В този умиращ народ се разлагат астралните тела. Това предизвикало ужас в германските племена, който ускорявал процеса на разложение. Оттук тръгват епидемиите от чума и холера. Причината за тези болести е безпочвеният страх.

Днес, това, което се случва сега във връзка с Ковид ще бъде причина за болести на бъдещето. Днес ние подготвяме болестите на бъдещето. По време на нашествието на хуните е имало германски духовници, които владеели езика на жестовото изкуство. Благодарение на това изкуство са можели да се противопоставят на хуните и да прогонят демоните от техните тела. Това посявало сред тях паника и те побягвали. Това е, на което трябва да се учим днес. Трябва да се учим на това изкуство.

Нашата днешна тема – медитиращият, мислещият, съществуващият човек. Започнахме тази тема, като описахме събитията около 1984 год. Когато се събудим сутринта, в нас се появява сетивното възприятие. Нашето физическо тяло приема духовно-душевното и се пробужда, ние ставаме пълноценен човек, състоящ се от четири члена. Тези четири члена на нашето същество вече са ни известни: физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът. Ние също знаем, че сами по себе си тези тела не могат да направят нищо. На тях са им нужни инструменти. Азът се нуждае от волята, а волята действа чрез кръвта. Астралното тяло, което възприема движението на звездите, се нуждае от нервите. Без нервите астралното тяло не може да направи нищо. Етерното тяло, което има течния организъм, се нуждае от органите, които отделят течности. И ако нямахме жлези, ние не бихме могли да се потим. А физическото тяло използва твърдите органи, костите и всичко, което само по себе си е от твърди вещества.

Да направим стъпка по-нататък. Кръвта е транспортно средство. Особеност на действието на кръвта е това, че тя прониква във всички части на тялото. Ние почервеняваме, ние побледняваме. Кръвта транспортира топлината. Кръвта работи за топлинния организъм. Ние можем да изстинем от ужас или да се затоплим от мисълта за нещо добро. Всичко това се случва чрез кръвта. Астралното тяло действа чрез въздушния организъм. Ние казваме – дишай дълбоко!, когато човек твърде силно проявява своите емоции. За да се успокои или, например, да не заспи, човекът е нужно само да задържи дишането си. Контролирайки дишането, ние се самоконтролираме. Етерното тяло, имайки жлези, действа в течния организъм. В етерното тяло възникват мисли. Ние се изпотяваме, когато се срещаме с трудни задачи, особено по математика, при заплаха от двойка. В такава ситуация жлезите започват да отделят течност. А физическото тяло е свързано с твърдостта. Това е, което ни прави тежки.

На тези членове, на нашия Аз, на нашата кръв, на нашето топлинно тяло можем да влияем с помощта на минерални лечебни препарати. Можем да използваме кварц, калций, фосфор, сяра. Всичко това влияе върху Аз-организацията. За поддържането на астралното тяло ни е нужно нещо растително. Растенията са лечебни средства за астралното тяло. Тук има особено ценно средство, спасило живота на младия Гьоте. Това е арниката. Арниката е основно лекарствено растение. Етерното тяло поддържаме благодарение на животинските отрови. Пчелна отрова, змийска отрова, мравчена отрова, отрова от стършел, отрова от паяк – всички подобни отрови действат върху етерното тяло. Ако, например, ни безпокои простуда, бързо ще се излекуваме, ако приемем пчелна отрова. Тя засилва етерното тяло. Също се използват органопрепарати. В медицината това е нещо ново, благодарение на Рудолф Щайнер. Има най-различни видове органопрепарати, но антропософските лекари почти не работят с тях. А сега WALA е принудена да икономисва и да намалява производството на такива препарати. Ужасно е, че се съкращава производството на най-важните препарати. Сега е необходимо да се закупят, защото от началото на юни, прекратяват тяхното производство. Налице е глупостта на лекарите, отговарящи за производството.

За физическото тяло няма никакви специални лечебни средства. Освен хирургичния нож, готов да реже всичко, което е негодно. Но в действителност ние можем да поддържаме физическото тяло с помощта на изкуството. Можем да лекуваме с изкуство. Неотдавна един курсист имаше болка в рамото и не искаше да прави евритмия с нас. Убедихме го и болката отмина. Забранено ни е да се срещаме и да пеем.

Движението лекува. Рисуването, пеенето, движението – всичко това може да бъде терапия. Всичко онова, което в наши дни е забранено да правим.

При слабост на духовно-душевната сила може да се използва силиций. Когато става въпрос за възпаление на параназалните синуси, може да се използва Silicea. И когато човек страда от безсъние или не може да заспи вечер, защото непрекъснато е обезпокоен от мисли и грижи, тогава използваме калций, за да освободим етерното и физическото тяло. Calcium Carbonicum D4 е отлично хапче за сън. С негова помощ човек заспива добре. Това средство екскарнира. Но когато е точно обратното, когато човек се събужда с трудност, когато през цялото време е летаргичен и сънлив, когато телата му не са плътно обединени, трябва да му помогнем и тогава приемаме Stibium D6/D8. С помощта на този препарат духовно-душевното прониква по-добре в етерното и физическото тяло. Това е наистина вълшебно лечебно средство.

Няколко години работех като селски лекар в село Бутядинген, северна Германия. Когато при мен идваха нови пациенти, трябваше да ги разпитвам, за да разбера предисторията. Задавах обичайните въпроси. „Какво ви тревожни?“, „Какво ви боли?“, „Къде ви боли?“ И всеки път получавах един и същ отговор: „Докторе, чувствам се зле.“ Това е толкова прекрасен отговор. Всичко е веднага ясно и точно. Започвате да задавате следните въпроси: „Имате температура?“, „Чувствате умора?“, „Отслабнали ли сте изведнъж?“ Чувате в отговор: „Докторе, чувствам се зле.“ Чувате го три-четири пъти и е очевидно, че на човека му е лошо. След това давате Stibium. Седмица по-късно пациентът се връща и казва, че всичко е наред и че всичко е било наред през цялата седмица, но сега се нуждае от повторение. И седмица след седмица той идва и получава своя Stibium. Наистина вълшебно лечебно средство, което винаги помага, когато ви кажат не повече от „Чувствам се зле“. Стибиумът е антимонит.

Като ползваме знанията, дадени от Рудолф Щайнер, можем да работим с целия човек. В природните науки има само физически тела. Повече няма. В това е тяхната беднота.

Веднъж Рудолф Щайнер пише на Мари Щайнер въодушевено писмо, като й съобщава, че главни са не същностите на четирите тела на човека, а троичният човек. Целият свят е троичен. Отец – Син – Дух. Нервно-сетивен полюс – Ритмична система – Веществообмяна и крайниците. Нашата душа е троична: мислене – чувства – воля. Съзерцаващият човек се отнася към нервно-сетивния полюс. Действащият човек – към веществообмяната и крайниците. А между тези полюси се намира чувството.

Има нещо странно и особено в това, което се отнася към чувството. Ние знаем малко за чувствата. Знаем, че в обществото се смята за неприлично да показваш своите чувства. Смята се, че е необходимо да контролираш чувствата си и не трябва да казваме открито, ако не можем да търпим някого. Има императив – не бъде емоционален!

Или както антропософите говорят – не бъди астрален хаос! Нужно е да умеем да контролираме чувствата си.

Събуждайки се сутрин, ние съзерцаваме. Виждаме слънчевата светлина, чуваме часовника. Всичко това намира своя отклик в чувството. Слънцето е твърде ярко, а часовникът – твърде силен. Това не ни харесва и желаем да поспим още час. Но трябва да се става и за това е необходимо да привлечем нашата воля.

Налага ни се да го правим твърде често. Волята се явява и ние ставаме. Но забелязваме, че ни се вие свят и коляното ни боли. Волята също намира своя отклик в чувството. Но може да стане и така, че ставаме, чувствайки прилив на юнашки сили. Чувстваме се превъзходно. Всеки път чувстваме нещо. Чувството е винаги с нас. То ни съпровожда не само при възприемането на света, но и когато действаме в него.

Следващата посока на мисли няма да бъде от лесните. Благодарение на нервно-сетивния полюс възприемаме света и възпроизвеждаме неговия образ вътре в себе си. Можем да отбележим и да запомним при това нашите преживявания. Възприятието става представа, а после памет. Това е, което прави от човека човек. Ние сме хора, защото можем да запомним възприетото. Да видим едно същество, което е различно от нас. Да вземем, например, немската овчарка.

Немската овчарка вижда отворената врата и може да избяга. Можем да затворим вратата, но кучето е голямо и вече се е научило как правилно да натиска дръжката на вратата с лапата си.

Тя отваря вратата. Но когато покрием вратата със завеса, кучето не вижда вратата, не вижда дръжката на вратата. Така че тя вече е заключена. Кучето не може да помни и следователно не може да мисли. Паметта и мисленето отделят хората от животните.

Това е, което се отнася към горния човек. А какво става долу? Благодарение на волята, можем да действаме. Ние навлизаме в социалния живот, чрез действието. По принцип, всичко което правим и творим между раждането и смъртта има социално значение. Дали работим много или малко, дали сме мързеливи или трудолюбиви – всяко наше действие има значение, свързано е с хората в целия свят. Неприятното при това е, че дори нашите лъжливи мисли, намират своето въплъщение. Говорихме преди за епидемиите.

 

Мислителят, Роден

 

Нашите мисли се пробуждат от външните събития. Волята, обаче, идва от дълбините на душата. Не ни е известно много за нея. Мислите се реализират в делата. Някои се въплъщават. Външното пробужда мислене. Но нашата воля е в нас самите и идва от нас. При това ние не сме способни да игнорираме случващото се около нас. Можем нещо да не видим и да не чуем. Но за да реагираме на външното, се нуждаем от волята.

Впечатленията и сензациите на външния свят ни отвличат или развличат. Но чрез усилието на волята можем да се изключим от външните дразнители, можем да бъдем внимателни и съсредоточени върху нещо конкретно, върху някоя определена мисъл. Тук се случва нещо особено.

И така, имаме наша воля и имаме наши мисли. С помощта на волята сме способни да задържим една определена мисъл. Нещо може да ни обезпокои, например, твърде силното радио, но ние задържаме тази мисъл в главата си. Ние медитираме. В този момент владеем себе си. Ние сме при себе си. Всичко останало се отдръпва от нас, отстъпва. Ние ставаме свободни.

Възможността за собствена свобода се появява в този момент, когато се измъкнем от отвличащите въздействия на външните събития. Впечатленията, получени от външния свят, могат да ни съблазнят, измамят, изплашат или да пробудят в нас чувството на ненавист. Но ние придобиваме свобода тогава, когато не се поддаваме на външното въздействие.

Тук можем да си спомним училищните уроци по математика. Решаваме задача, използваме формули и правим изчисления. За това ни е нужна силна съсредоточеност и внимание. Нищо не трябва да ни безпокои или отвлича. Всичко външно, което ни отвлича, се изключва. Ако не проявим усилие, ще направим грешка, ще получим двойка. Няма да можем да намерим правилното решение, да дадем правилния отговор, ако не сме концентрирани. Нужно е да проверим дали нашите решения са верни. В този момент, чрез усилията на волята, можем да наблюдаваме хода на нашите собствени мисли. В този момент се случва това, което в своя труд „Философия на свободата“ Рудолф Щайнер нарича чисто мислене.

Свързвайки мисленето с волята, придобиваме свобода, придобиваме състоянието на свобода. Училищният урок по математика е отличен пример за това как мисленето се свързва с волята. Нашата свобода се свързва с този момент, когато се съсредоточаваме над решението на някаква задача и при това контролираме собственото си мислене. Чистото мислене възниква в съзерцаването на собственото мислене. Усилията на волята върху това ни прави свободни.

Но в ежедневния живот всичко е различно. Слушаме за Ковид 19 и тези мисли властват на хората. Хората се плашат и започват да се подчиняват. Подобни мисли ни плашат, правят не неуверени, управляват ни. Но когато нашата вола властва над нашето мислене, ние можем да действаме свободно.

Какво е волята! За волята ние не знаем нищо. При Рудолф Щайнер може да се намери весел пример за това, как се проявява волята. Когато кихаме, не можем да кажем, че това е проява на волята ни. Макар, че в действителност нашата воля ни принуждава да кихнем. Ние кихаме, мускулите работят – всичко това е акт на волевата организация. Това се случва от само себе си. Кашлянето е друго нещо. Кашлицата може да обърка учителя. Кашлицата може да успокои целия клас. Когато някой кашля, той ни налага волята си.

Когато се раждаме, не владеем изкуството на човешката реч. Нужно ни е да се научим да говорим. Това не е никак лесно. Нужно е време, за да се научим правилно да изговаряме думите, а след това да формулираме цели изречения. А овладявайки езика, сме способни да злоупотребяваме. Можем да се превърнем в бърборковци и да станем причина за страданието на околните. Безкрайното бърборене е резултат от най-чист егоизъм. В годините на работа като селски лекар, често ми се налагаше да общувам с местните селяни. Те имат особен, силен глас. Почти е невъзможно да се прекъсне речта на такъв пациент, да кажеш собствените си думи. Той говори и говори, все по-силно и по-силно. А ти си без шансове да кажеш нещо. Ето това е, на което се учат йезуитите. Техниката на речта в йезуитските школи се тренира от ранна възраст. Когато я ползват, те са способни да надговорят всеки.

Но в речта има много слабоволие, много егоизъм, много инстинктивност. В противен случай волята се проявява в ходенето на човека. При ходенето е необходимо да се проследи предвижването на краката, къде да се постави кракът, за да не паднем.

Най-силното волево начало се проявява в работата на ръцете. Рудолф Щайнер е жестикулирал много по време на лекциите си. Жестовете на ръцете също говорят много. И ето ние имаме воля, и имаме мисли, и работейки с ръцете, правим с тях нещо смислено, способни сме да се освободим от органичното. Когато свалим очилата си и без да мислим ги сложим някъде, те се загубват и е нужно да ги търсим. Нашите ръце са направили нещо, без действието и мислите да са били във връзка. Но всичко е различно, когато се установи връзка между волята и мисленето.

Описахме до тук процеса, който ни води към свобода. В него волята се включва към мисленето и мисленето контролира волята. Сега ще говорим за обратното. Ние свързваме мисленето с волевите действия. При това е нужно задължително да отбележим различието между теоретичното и истинното мислене. Теоретичните мисли са измислени. Те охлаждат нашия топлинен организъм, затъмняват нашия въздушен организъм. Такива мисли потискат музиката на сферите на течния организъм. Те довеждат до изстудяване, болести и умиране. Но свободните мисли, моралните мисли, ни стоплят. Те създават светлината и музиката на сферите. Това е светът на истината, светът на свободата. В това е тяхното съществено различие. Не мъртвите, не интелектуалните, а свободните мисли е необходимо да се свързват с нашите действия. Имаме дори специален термин, който обозначава такава връзка.

Защо нашите действия могат да бъдат добри, пълноценни, осмислени? Защото сме способни на всеотдайност, можем да се съединим с външния свят. Когато внимателно и сериозно се отнасяме към това, което се случва в света, сме готови да носим отговорност и да помагаме на другите хора. Излизаме от себе си и поемаме социална отговорност. И когато волята се пронизва от мисли, действаме – и това е този специален термин – ние действаме от любов. Действията без любов винаги са асоциални, винаги са вредни. Но когато в нашите действия живее любов, такива действия творят добро. Не можем да действаме необмислено и без любов. Когато осъзнаваме това, което правим, и това, което правим, го правим за добро на околните, ние действаме с любов. Такова действие, само единствено такъв вид действие, може да се нарече социално. Общочовешката любов – това е втората златна дума, за която говорихме в нашето встъпително изречение. Първата златна дума е думата доверие. Имаме любовта, пронизана с действията на мисловните сили.

Имаме свободата благодарение на връзката между мисленето и волята, на пронизаната с мислене воля. Волята и мисълта взаимно се излъчват. Те се проникват, пронизват се една друга. Така действията на човека стават свободни и изпълнени с любов. Идеалите на любовта и свободата се срещат в действията и във волята.

Любовта и свободата – две важни понятия, благодарение на които е възможен истинският съзидателен човешки труд и истинският прогрес на човечеството. Всичко, което можем да наблюдаваме днес в съвременния свят, в крайна сметка, е сатанинско, антихристиянско, ариманично и негодно. Сегашният свят наистина не е добър за човека. Той е негоден за истинското човешко развитие. 

Не всичко обаче е толкова просто, колкото изглежда. Работата е там, че нашите мисли идват към нас от света преди нашето раждане. По-точно – нашите  мисли са огледално отражение на онова, което сме мислили в Духовния свят. Те идват от преживяното от нас в живота преди раждането ни, от нашия живот в общност с Ангелите, Архангелите, Духовете на формата. Тези преживявания се проявяват в нашите мисли. Това не се обичайните, материалистични мисли, дошли от външния, от обкръжаващия ни свят. Това са наши, собствени мисли. Затова волята е способна да се свърже с нас. Това споменахме в нашето встъпително изречение, когато говорихме за времето, в което живеем и нашата необходимост да схванем същността на свръхсетивния свят, за да имаме възможност да се справим с живота след смъртта. Необходими са ни действителни, истинни мисли от нашия живот до раждането. Ако мислим за това, което е измислила науката, мислите на материалния свят, нашите мисли не могат да проникнат във волята. Волята се намира в подсъзнателното. Веществообмяната, например, волевият процес, е скрит за нашето съзнание. Ние не осъзнаваме това, как на нас ни се удава да вдигнем ръка. Разбираме го опосредствано, чрез опита. Това действие можем само да си го представим. Но самото действие остава за нас неясно.

Сега е нужно да кажем какво се намира между волята и мисленето. Между волята и мисленето има нещо обединяващо, създаващо равновесие между тях. Това е животът на чувствата. Мислим за нещо, преживяваме нещо, и в същото време чувстваме. Без чувства нищо не е възможно. Във волевото и мислещото прониква чувството. Нашите сърдечни мисли и действия с любов са свързани с волята в чувството. Мисленето се стреми към свобода само тогава, когато то е проникнато от волята. В това е характерният елемент на нашия живот. От другата страна се намира осмисленото действие, пълно с любов, свързано с чувството. Когато срещнем човек за първи път, ние изпитваме чувство. То ни говори за нашите симпатии и антипатии към този човек.

Вътрешният глас е истината. На него може да се опрем. Но когато започнем да размишляваме и мислим, всичко приключва и става лъжа. Нашето чувство е винаги право. Когато се събудим сутринта, починалите ни вдъхновяват в нашето чувство. Те ни говорят, защитават ни, съпровождат ни, благодарение на нашето чувство. А нас ни възпитават така, че да не се доверяваме на нашите чувства и да бъдем хладнокръвни. В това е бедата ни. Чувството е мост, който съединява мисленето и волята. За което има един стар, специален термин – мъдрост. Това, което се намира между свободата и любовта, се нарича мъдрост. Свободно мислещият човек, който постъпва с любов, действа мъдро. Това се нарича вътрешен глас.

Тук липсва една подробност. В миналите лекции говорихме за течния организъм. Говорихме как той е свързан с мисленето, с тоновете и химическия етер. По-нататък говорихме за въздушния организъм. Говорихме как възниква светлината. Как човек взема тази светлина със себе си и осветява собствения си път след смъртта. Още говорихме за това, как в живота след смъртта носим със себе си звученето на течния организъм и то става хармония на сферите. Това е храна за йерархиите, която носим във Вселената. Но нищо не казахме за топлинния организъм и не говорихме за твърдия организъм. Ще го направим сега.

В топлинния организъм има два противоположни полюса. От едната страна е духовният, а от другата – физическият. Позната ни е сърдечната топлина, това, което ни стопля, въодушевява ни. По-нататък този топлинен организъм действа върху светлинно-въздушния организъм. Във водния организъм под въздействието на топлинния организъм възниква музиката на сферите.

Благодарение на топлинния организъм възникват добри мисли. Топлинният организъм се проявява, когато ни е студено. Започваме да треперим и това е затоплящо действие. Можем да се затоплим също, когато работим. Работата, която принуждава човека да се изпоти, е прекрасно средство за лечение на туберколоза. Отлична терапия за туберколозата е рязане на дърва. Също помага и интензивното мислене, което принуждава човека да се изпоти.

Когато говорим за твърдия организъм, имаме работа с нашето далечно минало, с епохата на Древния Сатурн. Той е възникнал в тази епоха и е бил обвивка, която може да се сравни с плодова кора. Тази обвивка е била дом на Ангели, Архангели, необходима за тяхното по-нататъшно развитие. Сега това е физическото тяло. Тази физическа структура, е само на някои места физическа. Истински физически са нашите сетивни органи – нашите очи или слуховите костички. А още това е нашият образ, нашата човешка форма. Ние носим върху себе си невидима покривка от силициева киселина. Одеяло от силиций, което гарантира запазването на нашата форма. Тази силициева киселина обгръща вътрешните ни органи – нашия далак, черен дроб, бъбреци. Всички те са обгърнати от нея. Нейната важност се определя от това, че тя действа в качеството на отразител на нашите мисли, на нашите представи. Без нея не бихме могли да мислим и не бихме били човеци. Боговете не умеят да мислят. Те нямат физическо тяло. А ние трябва да умеем да отразяваме преживяното и затова за мисленето имаме физическо тяло.

Така направихме известен преглед на човека и в следващата лекция трябва да направим мост към нашите космически и духовни източници.

За това е нужно да си спомним за второто допълнително упражнение. Вече говорихме за първото упражнение и аз съм уверен, че вие го правите. За правилното изпълнение на тези упражнения са необходими четири условия:

1. Не трябва да позволяваме непотвърдени твърдения да проникват в нашето съзнание. Като пример тук може да споменем твърдението, че ваксинациите защитават човека. Днес вече знаем, че има връзка между ваксинациите и рака. Всички наши идеи трябва да бъдат проверени за тяхната достоверност.

2.  Непрекъснато човек да увеличава представите си, да се обогатява със знания и те да стават все по-добри. Любимите и нелюбимите представи е необходимо да се отделят.

3. Запазвайте неангажираността на мисленето. Не приемайте на доверие, не отричайте, а проверявайте.

4. Преодолявайте страха си пред свръхсетивните мисли. Такива мисли е необходимо да се съзерцават в тишина. Нужно е да се вземе една такава мисъл и да се спрем на нея, като я засилваме. Това ще се получава все по-добре и по-добре с времето. Така идва усещането за собственото укрепване. И когато се появи, е нужно потокът да се пусне от главата надолу по гърба.

Сега второто упражнение: Тук е нужно да си представим, че никога по-рано не сме правили нещо. Може, например, да си спомним за човек, когото не можем да търпим. Само започваме да мислим за такъв човек и злото вече ни е поело. И в името на този човек да произнесем „Отче наш“. Всеки ден. Всеки трябва да измисли такова упражнение за себе си. И след като свикнете, можете да добавите второ действие, след това трето. Но трябва да го правите само толкова, колкото да не пречи за изпълнението на ежедневните ви задължения и дела. Повтаряйки тези действия всеки ден, можем да развием чувство за вътрешна активност. Това чувство трябва да тече от главата до сърцето. Това чувство на средната част, сърдечното чувство, то се свързва с нашата воля и с нашите действия. От главата до сърцето. Ето това е философия на свободата.

Превод: Дорина Василева