Лекция, представена в навечерието на 2025 год.
от д-р Инго Юнге, гр.Олденбург, Германия
Доверието – това е златна дума, която трябва да стане определяща в социалния живот на бъдещето. Любовта към това, което човек прави – това е другата златна дума. И в бъдеще социално добри ще бъдет тези действия, които произтичат от всеобщото човеколюбие. Живеем в такова време, в което хората все повече и повече трябва да се запознават със същността на свръхсетивния свят, ако искат да могат душевно да се справят с изискванията на живота. Разпространението на свръхсетивните познания, както и знанието за Пазача на Прага, се явява една от задачите на съвременността и приближаващото бъдеще. И за да може човекът да се справи с живота след смъртта, той трябва да се подготви за него точно сега.
Скъпи мои приятели,
Да отправим поглед назад. Ще видим 3-4 сложни години. Свидетели сме на това, за което съобщава Рудолф Щайнер още преди 100 год. В тези последните години всеки, който не е искал да затвори очи за реалността, може нагледно да се убеди какво се случва. Хубаво е, че сега знаем за всички тези неща. Помислете си какво преживяхме, спомнете си с какви усилия продължихме нашата работа по време на локдауна. Нещата започват да се изясняват, така че всеки, който иска, може да разбере за какво става въпрос.
Но днес ние нямаме задачата да се оглеждаме в онова, което преживяхме през последните три години. Започваа още една година. Искаме да гледаме напред. Искаме днес да гледаме към това, което ни очаква, което ще се случи, което трябва да се случи. И как трябва да се отнесем към него, как да действаме в разгара на предстоящите събития.
Ще започнем с най-важното. Вие сами можете да отгатнете – кое всъщност е най-важното? Всеки от нас може ясно да се самоосъзнае, че той самият е духовна същност, която идва от Духовния свят, и второ – само за кратък промеждутък от време се намира на Земята. Защо изобщо човекът се въплъщава тук, където трябва да изтърпи толкова много?! Някои хора дори изпитват шок, когато получат представа за бъдещия си живот. И тези, които се спускат тук, идват през Лунната сфера, срещайки се там с починалите неотдавна и тръгналите си от Земята. От починалите тези, които ще се родят, научават подробности за земния живот. Действително, не е никаква голяма радост да се спуснеш тук от духовния свят. Но без да се вглеждаме в това, все пак желанието да се въплътиш е голямо. И това се случва след Мировия среднощен час.
По времето на Мировия среднощен час всеки от нас стои пред своя първоизвор, намира се на своята звезда – на една от неподвижните звезди. Той се намира на своята майчина звезда в съвършена самота. Човек осъзнава, че някъде там се намира Духовният свят, там живеят починалите, там се намират Йерархиите, но самият човек се намира в абсолютна самота. Това е вледеняваща самота, която трудно се понася. Тогава възниква непреодолимо желание да живее на Земята. Отново и отново се получава нов жизнен зародиш. Налице са тези усещания, които човекът преживява по време на Мировия среднощен час: „Аз искам да се спусна“. Действително, такава самота е невъзможно да се издържи дълго. Именно заради това всички ние, включително и нашите слушатели, именно заради това всички ние се намираме на Земята. И всеки нов път, когато човекът живее на Земята, се тъче новата му карма.
Длъжен съм да ви кажа нещо – възможно е да не е съвсем приятно. Ние си създаваме нова карма чрез живота на нашите мисли. Длъжен съм да повторя това десетки пъти, важно е да се запомни – нашите мисли творят нашата карма. Постарайте се веднъж завинаги да си изясните това. Защо Рудолф Щайнер отново и отново повтаря за контрола над мислите? Това е, което е на първо място. Естествено, че с помощта на нашите мисли, с помощта на мисловния живот, можем непосредствено да навлезем в Духовния свят. За това става дума във „Философия на свободата“. Това се случва, когато човек започне да се отнася към своите мисли по друг начин, в сравнение с този, на който сме свикнали. Важно е човек да реши да не вярва на всичко, което се случва, а да търси правдата.
Обаче от сутрин до вечер ние живеем с тези мисли, които са се враснали в процеса на нашето възпитание, в процеса на учебния и професионален живот. И всяка от тези ежедневни мисли създават нашата карма. Има само няколко мига през деня, когато човек започва да следи какво сам мисли в момента – по този начин, по който това предлага Рудолф Щайнер. И само в тези моменти човек не си създава нова карма. Не искам да говоря в процентно съотношение колко такива мига имаме във времето през деня.
Но защо се случва така?
Това е, защото хората са потънали в материята, те трябва да възприемат в себе си Луцифер и Ариман. Луцифер и Ариман са се отказали от своето собствено развитие и са прегладнели, тъй като сега са изключени от по-нататъшното мирово развитие. И ако не беше започнало това хората да им дават храна, то те биха потънали в абсолютна тъмнина. Но благодарение на факта, че успяват тайно да откраднат нещо от нас, те могат да се развиват по-нататък.
И можем дори да ги освободим, ако в нашите мисли имаме предвид какво ни е дал Рудолф Щайнер – можем да ги освободим и двамата. „Първородният грях“ няма нищо общо с това. Чрез ариманичния образ на мислите се случва нещо: мисленето става не толкова сухо, не толкова само неподвижно, но мисленето става мъртво. Ариман – това е същност на умирането, а не на одухотворяването. Естественонаучните мисли – те са трупове. Нужно е да си изясним – в такива мисли няма нищо живо. В нашето съвремие Ариман властва. И днес мислите не просто са бедни, те са станали не просто прекалено земни, но чрез живота на съвременните мисли човешките души постепенно се израждат. Животът на мислите имат своите последствия също и върху физическото тяло на човека, така че върху тялото може да се нанесе съществена вреда. Това е, което ние постоянно наблюдаваме наоколо: хроничната умора, синдромът на прегаряне и други подобни неща са следствия от факта, че душевният живот вече не е изпълнен с дух. Действително, това има последствия дори и на телесно ниво, така че тялото става все по-малко подходящо да бъде използвано от нашите духовни същества. Човешкото тяло все повече се вцепенява, става все по-твърдо.
Като следствие, изражда се също и природата – а заедно с природата и цялата Вселена. Всичко, което виждаме в пространството – вече е мъртво. Някога е било различно, когато Боговете са създавали природата. Но след това те отстъпват. И всичко е предоставено на Ариман. В този мъртъв свят е немислимо човекът да намери сам себе си. Ние сме отшелници в този свят. Ние не можем да намерим своя път. Не можем да намерим за себе си истините, защото сме измамени от Духовете на Времето. Духовете на Времето са по-могъщи от Духовете на Народите. Ние знаем, че когато се провежда Константинополският събор и Духът е забранен, шест от седем Ангели стават луциферични. Това оказва своето влияние и на още по-висшите светове – шест от седемте ръководещи Архангели застават в опозиция на Христос, в това число и благият Архангел Рафаел. И сега, ако се повдигнем още една крачка нагоре, достигаме до Духовете на Времето. И даже на такова високо ниво в духовните сфери нещо е разрушено.
Това, което се случва на Земята по времето на Константинополския събор, оказва своето пагубно въздействие и върху тях. Тези Духове са станали такива, каквото е тяхното време, времето, в което ние живеем. Онова, което можем да направим, е да се научим да виждаме пороците на нашата времева епоха, да видим случващото се и да продължим нататък.
Тогава можем да се опитаме да направим нещо, за което неотдавна говорихме – да живеем във времото, да живеем с времето, да живеем за времето. Какво означава да излезем от материалистическите граници със своето мислене? На лекциите разбрахме как това може да се достигне. Не е възможно да разбереш своята истинска същност, вглеждайки се само в самия себе си. За това говори древногръцката мъдрост. Ако искаш да опознаеш света – погледни вътре в себе си. Ако ти искаш да познаеш себе си, отправи своя поглед към света. И ти ще видиш какво си създал там. Това ще бъдеш ти самият.
Действително, извън себе си можеш да видиш своето собствено същество, разширено навън, в Космоса - каквато е картината на собствения Аз на човека. Тогава човекът може да види как изглежда, ако човек наблюдава какво именно се намира там, навън. И това отново е свързано с постъпките на човека, с неговото воление, с волята му. Това е изцяло личният човешки живот. Нашата воля ни принадлежи наистина, тя е наша, собствена. Нашите мисли отдаваме на Боговете, това е тяхната храна. Мислите присъстват всеки път само за един-единствен земен живот. След това тези мисли просто преминават. Но нашите постъпки ни принадлежат и остават с нас. Всъщност, в сферата на волята хората днес спят дълбоко. Ние можем да се събудим във волята само в този случай, ако като начало осъзнаем, че носим отговорност за действията на другите хора.
Осъзнаването на този факт не трябва да се отлага. Още в училище децата ги учат да говорят: „Това го направи моят съсед, не съм аз. Той е виновен, а не аз.“ А Рудолф Щайнер ни казва – необходимо е да достигнем до това да носим своята отговорност за действията на другите хора. Можем да видим такъв простичък пример с процентите. Някога банките предлагаха все още реални проценти, преди петдесет години. Човекът носеше своите спестявания в банката и ги даваше за лихва под 3,5 процента. Ако той ги отдава за определен гарантиран срок, то лихвата е малко по-висока. И банката използва тези пари за отбранителната индустрия, финансирайки неща, които карат хората да умират. И ние с нашите спестявания носим отговорност за това. Древните тибетци са го знаели. Но в течение на хиляди години всичко е забравено.
Тази истина действа не само по отношение на вложените пари, тя действа по отношение на всичко. В крайна сметка е важно да медитираме, като потънем в разбирането, че ние носим отговорност и за действията на другите хора. Ако започнем да чувстваме връзката между самите себе си с общите световни действия, ако започнем да чувстваме тази обща взаимовръзка с другите хора, ако започнем да чувстваме, че имаме непосредствено отношение към всичко, което се случва в света – то ние се пробуждаме в областта на волята, ние навлизаме в живата воля.
И тогава се случва нещо важно. Ние започваме да мислим духовните същества – Луцифер, Ариман и Христос. Ние отбелязваме, че троичността присъства. На Луцифер сме благодарни практически за всичко, което можем да достигнем, което можем да добием със своите повтарящи се земни жовоти – автомобили, смартфони, някакви научно-технически устройства. Но също от него идва и гордостта, и някой може да достигне дори до длъжността генерален директор.
Когато човек умре, започват споровете за правота на наследството. Тук Луцифер също излиза на сцената. „Мое е правото“ – това е също Луцифер. Ние трябва да умеем с ариманическа невъзмутимост да се отказваме от своите права. Когато човек отиде на съд, той се съюзява с Луцифер. А когато човек се наслаждава на нещо, той е заедно с Ариман. Когато човек се страхува, тогава той също е с Ариман. Но за човечеството има и Христос. Важно е да се поработи над осъзнаването какво означава това за нас. Какво всъщност сме за Христос? Ще ви кажа. Преди време говорихме за очите, за това, че Луната – това са очите на Боговете. Обаче Яхве открадва Луната. Той прави от Луната нещо материално. И тогава Боговете ослепяват.
Но има и друга възможност. Боговете гледат в Космоса чрез очите на хората. Също и Духът на Земята, Христос, ни използва като очи. Но само ако ние се трансформираме по подходящ начин - ако ние престанем да мислим интелектуално и започнем да мислим истинно. Тогава Христос може да започне с нас някаква дейност. Нужно е да разберем, че се придвижваме напред в този момент, когато започнем да мислим по друг начин, когато преобразуваме нашите мисли. Във всичко, което се намира в пространството, което виждаме около себе си, се намират природните духове. В цветята, в дърветата, в пода, в свещта… Навсякъде присъстват елементарните духове. А в минералите живеят дори божествени същности. Но същото важи и за всичко, което е вътре в нас – ние също сме направени от материя.
В нас живеят Духовните йерархии. Те ни творят. Ние изобщо нямаше да съществуваме, ако Те не бяха ни създали. Ако Те сега си вземат отпуск, то ние на часа бихме завършили своето съществуване. Те са в действие и през деня, и през нощта, за да бъдем. Те творят нашето сърце, Те творят нашите бели дробове, Те творят нашия черен дроб, Те творят нашите бъбреци. Те творят нашия живот. Също и нашия душевен живот.
Може да се опитаме да обясним това с пример за нашето интелектуално мислене. В тази сфера в нас се намира Венера. Ние имаме бъбреци, областта, която отговаря за чувството ни за страх. Има хора, които изпитват от време на време страх или дори панически атаки. Това е свързано със съществата на Венера, с Архаите – Духовете на Времето. Затова много хора изпитват страх в наше време. След това Сатурн, към който принадлежи далакът. Ако нещо с далака не е наред, човекът се държи странно, затормозен е или депресиран. След това идва Юпитер с черния дроб. В своята същност не черният дроб действа, а вътре в нас действат Духовете на Мъдростта. Нужно е да разбираме човешкото същество по верния начин.
През нас преминават пет различни потока. Лимфните възли, вените, артериите, жлъчните потоци, кухата вена. Всички тези потоци преминават през нас, при това без да се смесват. Тези потоци са мъдри. Те могат да работят в човешкото тяло по този начин. Жлъчният мехур може да действа така, че в човека да възникне меланхолия. Областта на жлъчния мехур е свързана с Марс, с бога на войната. Жлъчта може да предизвика в нас гняв, може да ни направи сърдити. В здравия вариант се има предвид праведният гняв. За някои неща си струва да се ядосваме.
На една от лекциите на Рудолф Щайнер лекарят д-р Щайн задава въпрос. Той допуска някаква грешка в думите си и се налага Рудолф Щайнер да го поправи. Тогава цялата зала започва да се смее. Щайнер така се разсърдва на този смях, че стъклата на залата зазвъняват. Именно така човек трябва да се сърди понякога.
Това са нашите чувства. Но всеки ден те са различни. Така както планетите променят своето положение. Всеки нов ден те стоят по различен начин. Има дни, когато е невъзможно да изпаднеш в ярост, тъй като Марс води хората към поезия. Трябва да разширим своето мислене не само към целия Космос, защото зад Космоса стои Времето. А във Времето се случват планетарните промени, звездните констелации. И времето действа чрез всичко, което е в пространството, а също и чрез нас. Чрез онова, което се случва във Времето, човек може да намери своя висш Аз. По-рано изнесох лекция за огъня и в нея споменах за стихотворението на Гьоте „Прометей“. Прометей казва нещо за Времето: Кой ме направи човек? – съдбата и времето. А какво се намира зад това? Нужно е да се изходи от това, че съдбата се намира на разпореждане на Христос, и времето също е под Неговото разпореждане.
Когато насочваме вниманието си към Времето, там се свързваме с Христос. Нужно е да си изясним. Чрез това, което се случва във Времето, човек може да намери своя висш Аз. Тук може да се започне с това, че всеки от нас днес знае, че ние всички сме духовни същества. Всеки от нас е дошъл от Духовния свят. Нашият Аз съвършено осъзнато живее в Духовния свят – той е напълно осъзнато духовно същество. Нашият Аз живее сред Боговете. Човекът живее сред Боговете. Тъй като ние не можем да видим този факт, защото затова е необходима определена степен на ясновиждане, но ние действително го правим, въпреки и по различен начин в сравнение с начина на Земята. За това вече говорихме. Човек работи съвместно с Боговете, строи нов духовен зародиш. Заедно с Боговете човекът влияе върху Земята, съучаства в нейното управление. И ако тук, в Олденбург вали сняг, значи починалите правят това за нас, тях ги водят Боговете. А когато през пролетта дърветата цъфтят, починалите също участват в това, те са вътре в тези процеси. Дори и тревата не би пораснала, ако починалите не работят за това. Тук, на Земята, човекът трябва да насочи вниманието си върху онова, което изпълва Времето. Това е една от първите медитации в книгата „Как се постигат познания за Висшите светове“: когато човек наблюдава нещо, което израства, а от друга страна нещо, което вехне, умира. Старецът заедно с новороденото дете. За лекарите Рудолф Щайнер също дава такава задача. Наблюдавайки едно малко дете, лекарят може да си представи как то расте и как то ще изглежда, когато стане възрастен човек, после – старец. Наблюдавайки стареца, лекарят може да си представи как той става все по-млад. Потресаваща медитация.
В самото Време живее творяща същност и тази същност е Христос. Непрестанно Неговите импулси присъстват зад човека. Тъй като тук, на Земята, задачата пред човека е да намери своя Аз, да развие своя Аз, Рудолф Щайнер се изразява за това винаги много ясно – Творяща Същност. Но единственият, който твори нещо – това е Христос, и е нужно да го осъзнаем. Гениите се появяват, но импулсът идва от Христос. Това е, което днес трябва да разберем – това, че собственият Аз стои зад всичко, което се случва в пространството, зад всичко, което живее във Времето. И когато го осъзнаем, ще бъдем готови да разберем смисъла на събитията. Тогава само Азът на човека ще стане съзнателен. Тогова човекът ще бъде готов съвместно с Христос да твори бъдещия свят. Или чрез обичайното си мислене ще продължим да действаме разрушително, да действаме погубващо.
Започвайки от 2011 год. имаме този градус на насилие, деветият градус на Риби. Слънцето се придвижва с градус напред на всеки 72 год. Годината 1939 е добре известна. През тази година човечеството преживява въздействието на десетия градус на Риби. И след 72 години, през 2012 год., достигаме до деветия градус на Риби. Това е жесток градус. И ние го преживяваме, навсякъде го преживяваме. Зад деветия градус нас Риби има образ, там са знаците на тримшамшите, това е знакът от зодиака – Близнаци. Близнаците имат 30 градуса. И сега, ако разделим 72 на 30, то ще се получи, че всеки градус ние го преживяваме за 2,4 год. Ако пресметнем, то от 2012 год. сме успели да достигнем до 25-я градус на Близнаци, в който се намираме в момента. Това е, което действа в настоящия момент. Това е задача, която стои през Третата йерархия – в смисъла на 25-я градус на Близнаци сега действат Ангелите, Архангелите и Архаите. Те трябва за реализират значението на този градус, намирайки се в същия момент под влиянието на деветия градус на Риби. Планетите действат тук по определен начин. Но в един момент действието на 25-я градус също ще свърши. Именно това ще изпитаме през 2025 год. После ще започне действието на 24-я градус на Близнаци.
Трябва да разглеждаме всеки градус, като отчитаме и другите два градуса, които се намират в тригон с тях. В тригон към Близнаци са Везни и Водолей. Става така, че от юни ние ще преживяваме действието на 24-я градус в Близнаци, 24-я градус във Везни и 24-я градус във Водолей. По този начин, благодарение на факта, че Рудолф Щайнер ни дава космологията, можем много точно да проследяваме как се случват нещата. Как работи Третата йерархия с тези задачи, които възникват в резултат на творчеството? Какво обозначават тези три градуса? 24-ят градус на Близнаци – това е градус на изкуството, на творчеството. 24-ят градус на Везни – това е един великан. Къде можем да намерим великани, реални гиганти? Това е икономиката. Това е лекарствената индустрия. Но долните крайници на този великан изглеждат черни, те са болни. Т.е. гигантът е такъв само по своето назоваване. А 24-ят градус на Водолей – наемни убийци. Ние сме свободни хора. Ние можем да проявяваме своята воля, можем да избираме. Тогава тук става дума за това през тази година, че посредством нашата човешка воля ние ще бъдем устремени към творчество и към изкуство. Нужно е да се пробудим в нашата воля към изкуството. Изкуството – това е някакво абстрактно понятие, което не е лесно да си изясним. Има една книга на Рудолф Щайнре „Изкуството и познанието за изкуството“. Бих ви я препоръчал, всеки да я прочете.
В една от тези лекции Рудолф Щайнер описва следната картини. Ландшафтът е покрит със сняг, ледени кристали искрят по дърветата, слънцето бавно се спуска зад хоризонта. Две жени гледат залеза. Едната от тях каза: "Колко е красиво!", а другата казва: „Замръзвам“. По-нататък в книгата цялата лекция продължава, а в самия край Рудолф Щайнер казва: тази, която казва „Колко е красиво!“ - това е изкуството, а тази, която казва: „Замръзвам“, е науката. Прочетете тези лекции, когато имате възможност, невероятни са. Изкуството открива за нас много специални неща, може да се каже, божествени неща, открива ни към възприемането на тайните на природата. Това е всъщност Гьотеанизмът. Без Гьотеанизма ние никога няма да разберем истински природата – т.е. ако човекът не гледа на природата от гледната точка, от която го прави Гьоте. Всъщност от гледната точка на изкуството.
Има определена точка в човешкия живот – и ние всички ще преминем през тази точка, започвайки от юни – когато човекът не само физически, но също и дълбоко душевно ще преживее силите на света; когато човек ще почувства, че нещо се променя. Тогава човек може да принесе някаква жертва на света, жертва от позитивна гл.т. – живот в хармония с естествения поток на Света. И ако ние станем съучастници във формообразуващите процеси чрез изкуството, ако бихме могли да постигнем това през следващите 2,4 години, то това би бил единственият шанс. Макар и много хора да са имали лоша оценка по изобразително изкуство в училище, защото човекът не разбира смисъла на изкуство, неговият учител също не го разбира. Едно дете пита своята майка: „Какво е изкуството?“. Майката с голяма трудност му обяснява и когато тя завършва, пак я пита: „А какво значи изкуствен?“. От гл.т. на езика не е така лесно. Но как да се достигне да правилно обяснение? Как можем да станем сътворци чрез изкуството? Нужно е да го пуснем по някакъв начин в своя живот.
За перспективите Рудолф Щайнер съобщава нещо ужасно. Всичко, което има практическо значение, практическа полезност, служи на Ариман. И всичко това ще стане враг на човека в бъдеще. Някога, под формата на огромни паяци, всички тези машини, които присъстват в света, ще нападнат хората. Защото те работят само практически: валират сеното и т.нат. Всичко полезно и практическо ще стане враждебно на човека. Но онова, което се отнася към сферата на изкуството, се отнася към Божественото. И така, ако човечеството иска да отиде по-нататък, то няма друг път, освен изкуството. То може да се реализира в абсолютно всяка сфера на дейността. Представете си, че волята на съдбата е вие да станете портиер. В това също може да се практикува изкуство, например, движенията на метлата придава на падналите листа причудливи форми, докато улицата се мете. Или дори изтриването на дъската с гъба може да бъде художествено, както пише Рудолф Щайнер.
Цялото училищно обучение трябва да бъде така изградено, че изкуството да е в основата му. Започвайки от юни, ние ще имаме избор, обозначен чрез този тригон: Близнаци, Везни, Водолей, в тези три въздушни знака. Ние трябва да се самоопределим. И за здравия разум изборът е очевиден – това е изкуството. Но как можем да претворим този избор в живота? Рудолф Щайнер ни дава рецепта. Това е много лесно, казва той – ние трябва да облечем религиозния дух във видими форми. Повече нищо не е нужно. Но как се прави това? Всяко дори най-малко нещо е нужно да се извършва, изпълвайки се с любов, с голяма радост, и така добре, колкото това е възможно.
Спомням си как моят баща, когато майка ми не беше вкъщи, миеше чиниите. Можеше да се наблюдава как той поглажда чинията с гъбата и по тези красиви движения можеше да се проследят движенията на планетите в Космоса. Той мислеше за това, когато миеше. Ето по този начин изкуството може да се въплъщава във всяка дейност. И това прави нашия живот несравнимо богат.
Влиянието на градуса на изкуството ще действа 2,4 години. През ноември 2027 год. ще настъпи действието на 23-я градус. Времето бяга все по-бързо. Когато тези 2,4 год. приключат през ноември, ще видим, че в 23-я градус според тригона приемливият за нас вариант ще се намира във Везни. В Близнаци виждаме безжизнената равнина, на която човекът стои, намирайки се в упадък. Този човек се е предал в борбата с живота. Но така не трябва да се прави, нали? А във Водолей се намира градусът на съперничеството и това също не е за нас. Значи, ние оставаме във Везни.
А 2,4 год. до този момент ние ще живеем в Близнаци, занимавайки се с изкуство. Действително сами можем да направим свободен избор, в сферата на мисленето сме свободни и подвижни. В сферата на мисленето се намира светът на звездите. Имаме времеви отрязък от 2,4 год., за да могат нашите мисли да съответстват на звездното небе, на звездните констелации, да се справят с предстоящата ситуация.
Сто години живеем в постоянно придвижване напред, което се нарича с името „цивилизация“. А сега преживяваме всеобщ културен упадък. Светът се движи към варварство. В такива условия е необходимо да започнем сериозно да възприемаме Космоса. Така както възприемаме своето хранене. От момента, в който хората губят рая, те трябва да се изхранват. Ние дължим това, което имаме като храна, на фиксираните групи от звезди, на зодиакалните знаци. Фиксираните звезди не са само творци на съласните в евритмията, но те също са творци на растенията, на растителните форми. За това, че тук, на Земята, нещо расте, можем да благодарим на звездните групи от зодиакалния кръг. Със земните вещества, с храната, която използваме, възприемаме в себе си тези небесни, звездни същества.
Какво представлява растението по своята същност? Растението въздейства върху ритмичната система на човека. Хората често просто ги поглъщат, напъхвайки ги в устата си. Но ние можем да открием, че чрез нашето действие, чрез нашето действие, изпълнено с любов, чрез нашата воля, състоящите се от земни вещества растения ние връщаме обратно към духовното. Когато извършваме нещо подобно, можем да осъзнаем, че ние, хората, се намираме между Световете, можем да действаме между тях. Тогава животът на нашите мисли ще стане жив. Това именно е искал да ни каже Рудолф Щайнер във „Философия на свободата“: когато започнем да мислим истинно, нашите мисли ще се превърнат в постъпки. Тогава тези растения, които използваме, ще станат въздух, и след това ще станат дух. Това се нарича транссубстанциация – това е църковен термин. Всеки от нас може да го направи и дори не е нужно задължително да ходи на църква всяка неделя.
Можем сега да помислим за нашия течен организъм. Ние имаме четири системи: система на топлообмена, течностна система, веществообмен, твърда косна система. Имаме четири системи, съответно това са четири стихии, действащи в нас. Но преобладаваща е водната или течната. Водата заема около 70 процента в организма, в отделни случаи и повече – соковете, лимфатичната система, циркулацията на кръвта. Когато обръщаме поглед към водния елемент в нашия организъм, се обръщаме не към фиксираните звезди, а към подвижните звезди. Във водния елемент преживяваме действията на светилата, които се движат, т.е. действията на планетите. Можем да се опитаме да осъзнаем, че преживяваното от нас във водния елемент е всъщност изменчивостта на чувствата. Понякога имаме по-хубаво настроение, понякога – лошо, понякога сме тъжни, после искаме да се смеем, а после отново сме депресирани.
Една валдорфска учителка, водеща занимания със своите колеги, задължително започва с вокални упражнения. За това е нужно устата да е широко отворена и да се направи доста странно движение с челюства. Но звездите сменят положението си и в дадени дни на хората им се иска да се смеят, а в други – те остават сериозни. Нашите чувства, промяната на нашето настроение зависи от положението на планетите.
Понякога човек изобщо не може да направи нищо със своите чувства, нужно е да се смири. Чувствата, настроението, ние просто ги възприемаме. Можем да осъзнаем днес, че това, което се намира вътре в нас, се намира в променливия свят на настроенията. Чрез нашите чувства и нашата воля живеем в този огромен космически храм на звездите и планетите.
Веществообменът и храносмилателната система се отнася към знаците на Зодиака. Транссубстанциацията принадлежи към сферата на Духа. А животът на настроенията принадлежи на планетите. И ако осъзнаем това, то нашите постъпки се превръщат в жертвени действия. Кога ще се научим да разбираме и осмисляме света такъв, какъвто той действително е? Кога сериозно ще започнем да се отнасяме към реалността? Кога ще можем да се откъснем от ариманичните естественонаучни представи? Ако това се случи, значи, Антропософията е изпълнила своята мирова задача.
Скъпи мои приятели,
Всеки път, когато годината отива към края си, Духът на времето се среща с човешката душа. Това ни дава шанса до известна степен да се опомним, да се събудим, да си спомним за това, че е необходимо да формираме нашето отношение към Времето, че като изхождаме от миналото трябва да изградим нашето бъдеще. Необходимо е да осъзнаем, че се явяваме сътворци на бъдещето, че сътворяваме бъдещето за тези, които ще живеят след нас, които сега се раждат.
Преживявайки Пасхалното настроение, трябва да мислим за онези, които вече са преминали Прага – за починалите, чийто живот вече е преминал. Сега ние усещаме нови настроения, ние усещаме потоците на бъдещето, потоците на по-нататъшното земно развитие.
Бъдещето се намира на прага и то ще стане реалност, ако ние сами започнем да го градим, ако започнем да контролираме нашите мисли. Днес се докоснахме до много важни неща по отношение на самите нас. Говорихме за това как нашите мисли създават нашата карма, за нашите чувства, които преминават през постъпките ни. Нашите чувства влияят върху постъпките ни. В добро настроение човек работи по-добре, отколкото в лошо. Чрез нашите чувства на нас ни говорят починалите. А когато спим, то чрез нашите чувства действат Йерархииге. И накрая, нашата воля, благодарение на която човечеството се движи напред, ако човечеството е пробудено в сферата на волята. Ние искаме тази 2025 год. да не я проспим вътре в себе си и да се опитаме да разберем онова, за което днес само накратко говорихме.
Желая ви благословена година. Нашата програма за тази година ще бъде да изясним нещо за себе си относно това многообразие от духовно-душевни възможности.
„Длъжни сме да изкореним от душата си страха и ужаса пред това,
което идва към нас от бъдещето.
Човекът трябва да се научи на невъзмутимост по отношение на
всичките си чувства и усещания, свързани с бъдещето.
С абсолютно спокойствие да очаква всичко това,
което може да дойде и идва към нас от
преизпълненото с мъдрост Мирово Ръководство.
Това е, което хората трябва да научат днес:
да живеят в доверие, без каквато и да било гаранция в битието,
в доверие към постоянно присъстващата помощ от Духовния свят.
Наистина, днес по друг начин е невъзможно.
За да не паднем духом,
трябва, както е необходимо, да възпитаваме своята воля
и да желаем вътрешното си пробуждане всяко утро и всяка вечер.“
Рудолф Щайнер
("Този текст, циркулиращ като "молитва за преданост", е компилация от цитати от лекцията на Рудолф Щайнер «Das Wesen des Gebetes», изнесена на 17.2.1910, стр.98, Събр.съч. 59, „Животът продължава“)