В предговора към българското издание на книгата на д-р Ото Волф "Антропософски ориентираната медицина и нейните лечебни средства" четем лично от автора: "Антропософията не е нито източно, нито западно духовно течение; тя израства единствено от всеобхватното познание за човека, което Рудолф Щайнер направи достъпно за съзнанието на съвременното човечество. Рудолф Щайнер успя да обедини директната изследователска активност в духовния свят с постиженията на съвременната наука. Той сля двете области в един дълбоко християнски смисъл. Така той откри на днешния човек достъпа до духовния свят.
„Антропософията е един път на познание, който би могъл да издигне духовните сили в човешкото същество към духовните сили на Космоса." (Рудолф Щайнер)
Стремежът на антропософската медицина е да изучи зависимостта между човека и Космоса, както и нейните последици, отнасящи се до терапията."
д-р Ото Волф, Арлесхайм
Декември, 1992 г.
ПРЕДГОВОР ОТ ПРЕВОДАЧА
Несъмнено е имало култури като древноиндийската, като древноперсийската, египетската, гръцко-латинската, които са дали своя величествен принос във всеобщата човешка култура. Сега обаче въпросът се поставя ребром. Какъв е отговорът на Запада като цяло, духовният отговор на иначе блестящия в много отношения, и служещ като еталон на подражание свят. В състояние ли е този блестящ Западен свят да даде един отговор на вечните загадки, да даде един отговор на християнството, който да отговаря напълно на съвременното еволюционно равнище на човека, да обясни връзките, които са същесттвували в древната жреческа медицина, които са били връзки, изпълнени с мъдрост, да обясни какво именно се намира зад сухите факти на световната история, и да поднесе тези факти в духовна светлина и т.н. и т.н. Това именно е най-големият духовен въпрос, които всеки искрен човек трябва да си задава. Има ли някой, който да отговори в духовен и най-задълбочен смисъл на въпроси като горните, може ли той да се ангажира с отговорите, и най-важното, могат ли тези отговори да бъдат проверени от съвременната наука. Тази съвременна наука именно е последната и решаваща инстанция.
В началото на двадесетия век един единствен човек даде този величествен и обемащ отговор на Европа. Това беше Рудолф Щайнер (1861-1925). Още като ученик в гимназията, а после като студент във Виена, в края на миналия век Рудолф Щайнер е успял да направи изключително шокиращо впечатление на интелектуалните и на аристократичните кръгове именно със своите енциклопедични и поливалентни познания във всички области на човешката дейност - като се започне от митологията и религията и се премине през педагогиката, астрономията, астрологията, та се отиде до въвеждането на типичните лекарствени средства на антропософската медицина. По времето на Щайнеровата младост Виена е световен център на великата империя, но за елита е напълно ясно, че именно в науката той има да изпълни особено велика мисия пред човечеството, но не за науката абстрактно, а за науката за човека. И стана така, че от пламъка се разгоря жарава и тази жарава продължава все повече и повече да се разраства до наши дни. Отначало около Рудолф Щайнер групата от евангелистки проповедници, лекари, учители и инженери се състои от няколко десетки души, но впоследствие те стават стотици и хиляди. В настоящия момент членовете на Единното Антропософско общество са няколко десетки хиляди. Това представлява един несъмнен елит на Германия, Австрия, Швейцария, Англия, САЩ, това са свещеници, лекари, педагози, инженери, агрономи от биодинамичните земеделски антропософски стопанства - това са почти изключително хора на съвременната наука. Антропософи обаче има не само в гореспоменатите високоцивилизовани и напреднали страни. Антропософи има по целия свят, антропософ беше един от най-великите диригенти на 20-я век Бруно Валтер, антропософ е и световно известният цигулар Миха Погачник, антропософски автор е и внукът на незабравимия руски композитор Сергей Прокофиев, който носи същото име.
...С тази книга се надяваме най-сетне на масата на българския лекар да има нещо за една толкова обширна област от Антропософията, каквато е антропософската медицина. Десетки са клиниките и санаториумите в Европа и по света, където се работи върху принципите на Антропософията, но в полето на медицината. Там съвременните постижения за медицината са напълно и без остатък признати, там се работи на най-високо съвременно ниво. Основната идея обаче е: това, което представляват съвременните постижения в медицината да бъдат обогатени и разширени от антропософския образ на човека, така както той е описан по хилядите страници антропософска литература. Ето защо и съюзът на антропософските лекари в Германия се нарича „Съюз на едно разширение на лечебното изкуство”.
Трудно е да се опише в един предговор на медицинска книга какво представлява антропософският образ на човека. Все пак трябва да се отбележат основните линии на така наречения четиричленен и тричленен човек в антропософска светлина. Още от древните времена е позната мъдростта, че всичко, което става на небето и на Земята, произхожда от четирите елемента - земя, вода, въздух и огън. Антропософският четиричленен човек е съставен от едно физическо тяло или минерално тяло, на което отговаря елементът земя. На второ място трябва да се опише етерното тяло или още жизненото тяло. Това тяло, така да се каже, интимно прониква физическото тяло и му вдъхва живот. На трето място е астралното тяло или тялото на страстите и емоциите. На четвърто място е най-централната ядка на човешкото същество, това е Азът на човека - това, което го отличава от всички други същества на Земята. На етерното, на астралното тяло и на Аза съответствуват елементите вода, въздух и огън. На четирите тела на човека съответствуват четирите земни царства - минералното, растителното, което освен едно физическо тяло има и едно етерно тяло; животинското царство, което има физическо, етерно и астрално тяло; и човекът, който към описаните три тела има и своя Аз. Ето защо в най-великия исторически документ, Библията, за човека се говори като за венец на творението, защото той обема четирите царства в себе си. Това естествено има пряко отношение към лечението на различните болести.
Когато се говори за тричленния човек в антропософска светлина, се има предвид преди всичко динамичното равновесие, което трябва да съществува между три области на човека. Това е полюсът на нервно-сетивните процеси, който е центриран преди всичко в главата. Противоположен на него е полюсът на веществообмяната, които е центриран в храносмилателните органи и долните крайници Именно по средата уравновесяващо функционира ритмическият полюс, който е центриран предимно в сърдечната и дихателната област.
Веднага следва да се отбележи, че горните описания не трябва да се разбират като едни схеми, които целят да комплицират нещата. Едно езотерично наблюдение на горните дадености показва, че когато един лекар е традиционално школуван в медицински университет, и след това започне усърдно и внимателно да проучва антропософските описания на болести, синдроми и лечения, този същият лекар стига до един момент в своето развитие. Този момент е много решаващ, защото представлява един обрат в неговия жизнен път. В какво се състои този обрат в живота на лекаря? Този обрат се състои в това, че след като той е прекарал хиляди безсънни нощи над учебници и в болнични стаи, след като пред очите му са стотици и хиляди болни, то след вживяването в антропософския мироглед тези синдроми и болести започват да се виждат по-ярко осветени, този същият лекар започва да вижда тези синдроми и болести в по-ярки цветови окраски. Той започва да чувствува болестта на пациента в собствената си кръв! Гореописаното езотерично наблюдение се потвърждава от всички лекари, без изключение, които са преминали сериозно по пътя на антропософското обучение.
Книгата „Антропософски ориентираната медицина" е написана от един от водещите лекари в антропософската медицина - д-р Ото Волф. Той е и главният редактор на основното антропософско ръководство по медицина „Образът на човека като основа на лечебното изкуство". Докато основното ръководство представлява един тритомник с подробни и обширни изложения, то предлаганата книга „Антропософски ориентираната медицина" има съвсем друга цел. Нейната основна цел е да запознае читателя неантропософ и особено лекарите, които нямат основни познания по Антропософия, с най-важните положения на антропософски ориентираната медицина.
Казва се обаче най-основното по въпросите. Например за лечението с металите, както и за лечението с така наречените вегетабилизирани метали има написани десетки антропософски книги, а в предлаганата книга са написани само шест страници. За полупаразитното растение бял имел (вискум албум) и произвеждания по указанията на самия Рудолф Щайнер антропософски противотуморен препарат „Искадор", който представлява един от най-шокиращите успехи на антропософската медицина в борбата с рака, са написани само около пет страници. По този въпрос съществуват томове с литература и клинични изследвания, и доказателства за превъзходните качества на „Искадора".
Макар и малка по обем, книгата хвърля светлина върху някои основни проблеми. Най-радостното от всичко е, че за първи път на българския читател се дава възможност да се запознае с една насоченост на медицината, на която с пълно право трябва да се даде място наред с традиционалната медицина, която се преподава в университетите....
д-р Емил Танев
старши асистент при Клиниката по спешна травматология,
Университетска болница „Царица Йоанна" София
ПРЕДГОВОР
През последните столетия лечебното изкуство все повече и повече беше повлияно и обхванато от естествените науки. Погледът на лекаря беше постепенно изместен настрана от човека и създадената от него обстановка, и насочен през тясната тръба на микроскопа. Това, на което първоначално се гледаше като на правилно или на неправилно съотношение на телесните течности в човека, започна да се разбира като реакция на веществата в епруветките. Загуби се образът на човека. На болния човек повече не се гледа като на едно духовно-душевно същество, болният човек се преценява според постигнатите резултати чрез физиката и химията, и се разглежда като обект, който трябва да се „ремонтира". Трябва да се признае, че така човекът е доведен до едно достойно за възхищение „съвършенство. Въпреки че медицинският инструментариум става все по-механизиран, все повече електронизиран и комплициран, хората стават все повече и повече болни.
От действащите в тази медицина лекари, които са запазили ясен поглед и свободна способност за преценка и които не са се потопили напълно със своето мислене в механизма на тази привидно естественонаучна медицина, е констатирано и е явно, че самата медицина е болна. Често се намират млади хора, които в процеса на обучение или като млади лекари са встрани от въодушевлението, което произлиза от днешната медицина, и търсят изход от нейното едностранчиво втвърдяване.
Те търсят един възглед за човека, който позволява да се разбере здравият, болният и обремененият от съдбата човек. Една наука, която дава знание за такъв образ на човека, се намира вече в Антропософията на Рудолф Щайнер от началото на нашето столетие. В тази книга се представя в кратка и ясна форма произлизащото от Антропософията лечебно изкуство. Намиращата се там информация показва, че антропософски ориентираната медицина не стои в противоположност с една истинна наука, а е едно разширение на преподаваната и упражняваната днес медицина. Читателят на тази книга ще бъде подбуден към изучаване на научното дело на Рудолф Щайнер и с това целта на книгата ще бъде постигната по най-добрия начин.
Д-р Фридрих Лоренц
Медицинска секция на Свободния Висш университет за Духовна Наука, Гьотеанум, Дорнах /Швейцария/
(Д-р Фридрих Лоренц е предишният водещ медицинската секция на Свободния Висш университет за Духовна Наука при Гьотеанума, вече покойник. Сега водеща същата секция е д- р Михаела Гльоклер, бел.прев./
