Кристина Кайне: Девета свята нощ, Дева, 1.01. - 2.01.

Submitted by admin 2 on Пон., 01/01/2018 - 14:10
Девата с Младенеца

Сега идват трите нощи на короната.

Тайнство: Отделяне, освобождаване на интелекта от неговите земни окови и целенасоченост. Това е Тройната Свята Нощ, когато низшият аз отстъпва, и остава само желанието да служиш и да се посветиш.

Кои са тези три корони? Короната обозначава управлението, контрола. Когато имаме вътрешен контрол можем да спечелим корона за всяка от трите области, които владеем.

Първата област, която трябва да бъде контролирана, са нашите емоции и чувства. Инстинктивно изразяваме чувствата си чрез низшия ни аз. В това състояние сме фокусирани върху собственото си благополучие. Свирим собствената си мелодия; зазвучава собственият ни тон често без да е хармонизиран с тоновете на всички, които са около нас. Или пък не свирим собствената си мелодия, защото мелодиите, свирени от другите ни удавят.

Можем да отделим нашия ум от земните и практически грижи, ако дадем свобода на нашето имагинативно мислене. Имагинацията е духовна способност с огромна значимост. Това е моментът, в който се издигаме над нашата душа и започваме да се изразяваме чрез нашия дух. Преживяваме мъдростта на универсалния ред. Започваме да виждаме живите универсални архетипи. Осъзнаваме как нашият собствен егоизъм може да влияе върху истинския ред на нещата.

Сега започваме да чувстваме короната върху главата си и отговорността на ембрионалното /недоразвитото/ дете, което е нашето Аз Съм. Нашите егоистични чувства се облагородяват, разкривайки пред нас Духовните имагинации на истинския ни Аз. Антисоциалните мисли и абстрактното мислене се разтварят в живи образи, които ни помагат да разберем универсалния ред. Тази увереност има укрепващо влияние върху нас и така сме в състояние да се влеем по-лесно в потока на живота.

 

St Mary Magdalene [tenderly wiping the blood from the crown of thorns] by Carlo Dolci 1600s
St Mary Magdalene (tenderly wiping the blood from the crown of thorns) by Carlo Dolci, 1600s

 

Девето съзерцание – 2018 год.:

Всяко събитие в живота на Исус, докато се посвещава да служи на Космическия Христос, описва през какво ние ще преминем, правейки същото. Това ще се случи на всички, независимо от вярвания, религиозни или други. Не става дума за системата от вярвания, а за това, че сме хора на тази земя, нещо, което всички заедно споделяме. Нашата задача е да приемем съществото, наречено Христос в нашата система от вярвания.


Рудолф Щайнер говори за основните събития в живота на Исус като етапи на пробуждане или посвещение. В лекция върху Християнската мистерия през 1906 г. той описва етапа на коронясването с тръни по този начин. Представете си, че носите корона от бодливи тръни, почувствайте острите върхове, които усеща скалпа ви, докато четете този цитат:

На този етап човек трябва да се научи да застава без страх в света, морално и интелектуално, да се въздържи от гнева, когато всичко, което е най-скъпо за него, се атакува. Способността да останем сдържани, когато всичко се преобръща около нас, да кажем "Да", когато останалата част от света казва "Не" - това е, което трябва да се придобие преди да бъде направена следващата стъпка [понасянето на кръста]. Това води до израстването на нов белег /симптом/, а именно разграничаване, или по-скоро силата на моментното разграничаване на три способности, които в човека са обединени: способностите за воля, чувстване и мислене. Трябва да се научим да ги отделяме и да ги обединяваме, когато е нужно. Когато, например, някакво външно събитие ни довежда до неконтролиран ентусиазъм, ние сме незрели, тъй като такъв ентусиазъм идва от събитието, а не от самите нас, и дори можем да упражняваме разрушително влияние, на което не сме господари. "1.6.1906 год.

Не бива да очакваме да сме способни да отделим и обединим нашите душевни способности от първия си опит. Важното е да покажем, че сме опитали. Когато се опитваме, можем да осъзнаем вътрешното присъствие на Христос, който отговаря на нашето усилие. Можем да сравним това преживяване с един приятел, който ни разказва за болезнено преживяване, през което е преминал и през което ние също преминаваме. Съпричастността носи голяма утеха /облекчение/. Съпричастността не е нещо емоционално, а е обективно обединяване на двама души чрез споделено преживяване.

Обективността е състояние на съществуване, което е нужно да разберем напълно. Както казва Щайнер, това включва отделяне на волята, чувстването и мисленето. Ние сме в състояние да направим това, когато се свържем с нашето висше Аз, с нашето Аз съм. Има, обаче, една точка на наблюдение. Можем да станем прекалено студени /отчуждени, отделени/. Трябва да използваме нашата воля да останем свързани като заинтересован наблюдател. Тревожни камбани трябва да звънят, когато нашата обективност е съпроводена със загуба на интерес. Щайнер продължава да обяснява защо:

„Ентусиазмът на ученика /последователя/ трябва да има своя извор в дълбините на вътрешния му живот. По тази причина той трябва да е в състояние да остане безпристрастен /спокоен/ пред лицето на някое събитие, без значение колко катастрофално е. Това е единственият начин да се постигне свобода. Разграничаването на чувстване, мислене и воля води до промяна в мозъка, символизирана от Короната на тръните. Ако това изпитание се премине безопасно, присъщите на личността сили трябва да бъдат достатъчно интензивни и в перфектно равновесие. Ако ученикът не е достигнал този етап или ако получи грешно ръководство, промяната в мозъка може да доведе до лудост. Лудостта не е нищо друго освен неволно разделяне на тези способности без възможност за повторно обединение чрез вътрешната воля. Ученикът достига до отделяне чрез действие на съзнателна воля. Светлината от неговата воля отново възстановява връзката между органите и активностите на душата. В душевно-болните разцеплението може да бъде нелечимо и да причини физическо поражение в нервните центрове. "

Превод: Дорина Василева

Източници: http://anthrobg.net/viewtopic.php?f=204&t=1053

https://esotericconnection.com/2018/01/01/holy-night-9-2018/