Светите дни и нощи

Сега пристъпваме към Тринадесетата Свята Нощ. В Първата Свята Нощ празнувахме раждането на Исус. Това рождение събуди дълбоката памет в нас, кои всъщност сме. Това означаваше, че бихме могли да докоснем чистотата на съществото ни, такива каквито бяхме преди нашата инкарнация във физическо тяло. Носехме този спомен в нашето сърце през всяка инкарнация на тази земя. Преди дванайсет дни видяхме това като едно новородено.

В дванайсетата нощ мястото на короната е в подножието на Божественото, защото въпреки, че се борихме със самите себе си и сме спечелили короната, битката е спечелена с помощ и благодат, които идват от източник или начало в човека, които човешката сила не може да достигне. В този момент ние успяваме да достигнем до едно начало и край на времето без пространство, и пространство без време. Всичко е вечно и свято в този момент.

Това е единадесетата нощ – борбата с Пазача на Прага. Трябва да построим вътре в нас тайнството на замъка на Граала. Трябва да признаем нашата лоялност към всемогъществото на Скорпиона. Да издигнем себе си все повече и повече във вярност към най-висшето!

Това е нощта, която е свързана със служенето, с най-голямата жертва. Учим се да чуваме вътрешния си глас и знаците на божественото. Нещо мистериозно призовава в нас през различните въплъщения.

Сега идват трите нощи на короната.