Д-р Инго Юнге за волята и веществообмена като стъпка в бъдещето

Submitted by admin 2 on Пет., 30/06/2017 - 15:31
Д-р Инго Юнге

Рудолф Щайнер е описал човека като едно същество, състоящо се от три съставни части: горен човек, с полюса на сетивата и нервите; среден човек, с ритмичната система; долен човек, със системата на крайниците и веществообмяната. В горния човек е закотвено мисленето, в средния човек живее чувстването, в долния човек живее волята. За това трябва да стане дума днес. В предишната лекция чухме нещо за съня. Съзнанието се предава, когато спим, чувствата също се отнасят някъде, но обмяната на веществата продължава и по време на съня. Ако вечерта сме напълнили стомаха си, през нощта нашата обмяна на веществата има доста работа. Разбира се, това се отразява в сънищата ни. Когато сме яли картофи сънищата ни са диви и притъпени. Днес трябва да научим много за обмяната на веществата, за да можем да разберем волята.

Всичко, което сме мислили през деня, през нощта Ангелите го разглеждат под лупа и го контролират. Това, което сме говорили е задача на Архангелите, те го преработват. Но това, което сме извършили – нашата воля – това се обработва от Духовете на времето, Духовете на Личността. Върху волята ние нямаме същото господство, което имаме над мислите си. Човек може да мисли каквото си иска, но не може да прави каквото си иска. Ако отидеш и вземеш от някого нещо идва полицията, т.е. волята е доста ограничена. Когато се храним и имаме пет кнедли в чинията, на четвъртата кнедла човек вече се е нахранил и не може да поеме повече. Волята винаги има една граница някъде. На какво се дължи това? Когато мислим, когато си представяме, когато поемаме нещо със сетивата си – виждаме, чуваме…– това влиза в съзнанието ни и ние можем да си спомняме за него.

С чувствата е нещо съвсем различно – понякога се чувстваме добре, понякога не толкова добре, но нямаме истински контрол над тях, а след два дни вече не помним как точно сме се чувствали. С волята е още по-различно. Да кажем сваляме си очилата, това е едно волево решение, защото вече не ги искаме там, но след това не помним къде сме ги оставили, няма ги. Или тръгнал си нанякъде, но поради невнимание си настъпил някого по крака и естествено се казва: не исках, но все пак си го направил. Колко често ни се налага да се извиняваме за неща, които сме направили, без да сме искали. Нямаме истински контрол над волята, това е нещо несъзнателно. В мисленето ние сме будни, в чувствата си сме наполовина будни, малко сънуващи, във волята си ние спим. Някой път сме гладни, дори и да не искаш да си гладен – огладняваш. Това е свързано с нашето астрално тяло.

Но какво е астралното тяло? Това е звездното ни тяло. Планетите винаги са в движение. Ако ги съберем и ги напъхаме в тялото си, се получава астралното тяло. Всяка от планетите е свързана с някой от нашите органи. Планетите и звездите са винаги в движение, в нашето тяло те също искат да се движат, искат да правят нещо. Но когато няма нищо, което звездите да преработват, т.е. да се движат, ние огладняваме. На небето те имат едно определено място. Например Венера се движи по една определена орбита и Марс си има собствена орбита. В нашето тяло те са свикнали с обкръжението, там където им е мястото. Но когато един човек отиде на някое друго място и взема със себе си своето си тяло с всичките си звезди, изведнъж той се оказва на погрешното място. Това е все едно Марс стои пред Везни, ти го вземаш и стоварваш пред Дева. И се получава едно голямо объркване, но ние непрекъснато го правим. Органите не се намират в тяхната привична среда и се бунтуват – не винаги, но понякога. И така получаваш носталгия. Те искат да се върнат в тяхната привична среда. Всичко това го прави волята. Волята иска обратно у дома, но тъй като ние сме спящи във волята си, изобщо не знаем от къде идва това.

Планински преходКогато правим планински преход трябва да дишаме по-бързо, защото високо в планината въздухът е по-разреден. Когато бях млад се изкачих на Монблан (4000м. височина). Когато направиш 4-5 крачки трябва да спреш и да дишаш. Когато обаче дишаме толкова бързо, ние издишваме твърде много въглеродна киселина от тялото си и тя после липсва в обмяната на веществата. Това е киселина и изведнъж тялото ни става „основно”. Когато го правим прекалено дълго получаваме височинна болест. Но волята не иска да полудява, тя си помага по своему. Чрез бъбреците започва да изхвърля изключително много сол от тялото и по този начин планинската лудост бива избегната. Но след изкачването в планината трябват три дни, за да се нормализира всичко. Когато хората се гмуркат дълбоко в морето и вдишват чист кислород, тогава може да се получи упойване от дълбочината. Волята навсякъде участва и това е една сила, върху която нямаме истински контрол. Например аз имам намерението да се почеша по ухото. Първо в мускулатурата трябва да потече един процес на изгаряне, за да може ръката ми да се задвижи, защото само като си помисля, че искам да си вдигна ръката, тя не се вдига нагоре –трябва наистина да протече обмяна на веществата. Ако си представя, че ръката ми се издига нагоре, няма изгаряне в мозъка, защото ако беше така щяхме постоянно да го мислим с главата.

В главата се случва обратното на изгаряне – това, което се случва в главата при мислене е процес на умиране. Живата субстанция трябва да умре, да стане солена, за да имаме силата за мислене. Когато мислим ние образуваме в главата си соли и фосфати, и това се складира. И когато мислим прекалено много главата ни започва да бучи. Солите трябва да бъдат освободени, разтворени. Забелязваме го, но това, което се случва при храносмилането и обмяната на веществата не го забелязваме.

Когато сме изяли нещо и то влезе в стомаха ни, солната киселина се смесва с храната. Ако можехме да го усетим, щяхме да крещим, защото това причинява ужасна болка. Храносмилането е едно разграждане, освобождаване и там се случва нещо съвсем странно. Ние не живеем от храната, тя бива изхвърлена. Това е невероятно сложно, но просто ще го загатна. Ние постоянно поемаме нещо в себе си: поемаме тонове; с очите поемаме сетивните впечатления; с устата поемаме храната и преживяваме вкус; с носа – мирис. Толкова много неща влизат в нас. И ако не правим нищо друго ставаме все по-дебели. Ние извършваме една метаморфоза, ние преобразуваме това с мисли и представи. Това е едната посока, другата посока е, че ние трябва да отделим нещо, защото това, което влиза, трябва и да излезе – червата и бъбреците са необходими, за да можем да мислим. Гънките на червата изглеждат точно като гънките на мозъка. Това което се случва с червата и с храната е само, за да можем да мислим. Ние си мислим, че живеем чрез храненето, това изобщо не го правим. Ще Ви дам един пример: още като бях селски лекар имах един пациент, който беше прекалено дебел. Докторите го изпратиха в хирургията, където той трябваше сам да отслабне. Хирурзите просто пришили стомаха към дебелото черво едно към друго и всичко, което хапвал веднага излизало през дебелото черво. Той не можеше да храносмила, но той обичаше да яде, ядеше с наслада и тъй като това толкова бързо излизаше от тялото му, можеше да яде още повече. Но той не отслабна от това, той стана още по-дебел, но не от яденето. Щайнер е издал това – ние живеем от впечатленията на сетивата: мириса, вкуса и как нещото изглежда. Но мога да Ви го докажа: има един опит от 1880 година. Д-р Рудолф Хаушка в 20 век е повторил този опит. Той взел семена от треви и вода и ги затворил в ампули. Единственото, което можело да проникне в тези ампули била светлината. И той сложил тези ампули на едни везни. От това семе пораснало растение и везните слезли надолу. Но само светлина можела да влиза вътре. И той направил химически анализ и установил, че се е родила нова материя. Точно това прави тялото – от сетивните възприятия създава материя. Това правят също и растенията. Когато едно семе расте, то не извлича от земята вещества, а само идеята излиза от семето. И обратно: когато едно растение губи листата си, те опадват, в земята идва нещо, което преди не е било там. Субстрата, от който това се ражда, е животът – етерът. Имаме етерно тяло и когато ядем нещо ние сме в състояние да извлечем от него етерните сили, но това не е материя, не е вещество. Това е концентрирана слънчева енергия. После идват вътрешните органи: сърцето, белите дробове, черният дроб, бъбреците, и те взимат етера и правят от него всичко, което ни е необходимо.

Сега да си представим, че изяждаме едно кокоше яйце, то е храносмляно и разградено на аминокиселини. И докато те минават през стените на червата, там намираме човешки белтъчини, а не аминокиселини. Сърцето, белите дробове, черният дроб и бъбреците са създали от тях човешки белтъчини. Това е една чудовищна представа, защото ние почваме да си мислим, че трябва да храним хората с аминокиселини и витамини, но това от което човекът има нужда е етер, светлина, цветове, радост, хумор – той всичко сам ще си направи. И това всъщност лежи в основата на волята, но волята си е един странен момък.

Когато умрем и преминаваме през портите на смъртта трябва да се откажем от всичко: банковата ни сметка си остава тук, мебелите, къщата, всичко, трябва да се откажем от титлата на професор, и тялото си дори трябва да изоставим. Всичко, което сме научили някога, цялото си знание и него го оставяме, но волята идва с нас – нея я запазваме в отвъдното и имаме нужда от нея там, защото в отвъдното е тъмно. Тук свети Слънцето, всяка сутрин става светло, но в отвъдното няма Слънце – там е тъмно и имаме нужда от фенерче. И волята се превръща в сили, които ни светят. Но ако сме били със слаба воля по време на последния живот не виждаме много или виждаме съвсем кратки отрязъци от време. Волята ни е необходима, за да се справим в света на отвъдното. Чухме, че волята е свързана с огъня на обмяната на веществата.

Волята преминава с нас в отвъдното и после се връща с нас обратно, когато се родим отново. Има малки деца, които само спят. Има малки деца, които постоянно крещят, защото знаят какво искат. Това не са днешни сили, те ги носят със себе си от предишния живот и това е нещо много лично и е единственото, което взимаме със себе си от отвъдното. Волята живее в обмяната на веществата, в нашата мускулатура. Един мускул е всъщност концентрирана воля, втвърдена воля, кристализирала воля. Мускулите са тези, които ни отвеждат навсякъде. Има една стара еврейска поговорка: краката ни се движат за това, за да изживеем съдбата си. Мускулите ни отнасят навсякъде. Представете си: Вие трябва да срещнете някого отново. Шестдесет и шест години са ме водили мускулите насам-натам по света и след 66 години ме донесоха ето тук. Разбира се това беше предвидено. Но друг път срещаш някого и преди 35-та си година. Когато срещаш някого нашите мускули съвсем планирано са ни носили натам. Изживяванията, които имаме са ръководени от кармата по изпълнен с мъдрост начин. Заедно с това търсене, заедно с тези срещи с непознати, започва и нова карма. Това, което правим сега действа отвъд, в бъдещето и във връзка с това може да се каже, че човекът е едно много сложно същество. Миналите му животи и бъдещите се срещат тук, в настоящето. Когато на света се раждат деца те носят със себе си своята воля.

Има един тайнствен закон как може да бъде повлияна тази воля: и това е подражанието. На малките деца изобщо не им е позволено да правят каквото си искат, те са принудени да подражават на това, което живее пред очите им, да го повтарят. Един път дойдоха при мен родители с дете. Майката беше много отчаяна, искаше да ходи при психолог. Проблемът беше: моето дете краде, хванах го как краде пари от портмонето ми. Беше съвсем малко дете, изобщо не можеше да различава нещата едно от друго. Какво се беше случило? Всяка сутрин пред къщата спирал един микробус, в който имало хляб, мляко, вестници и замразени неща и всяка сутрин майката вадела от портмонето си пари и купувала нещо. Детето просто подражавало на това. Един път дойде едно дете, което куцаше, провлачваше единия крак. Естествено родителите вече бяха ходили при ортопед. Ортопедът му направил рентгенова снимка – всичко било наред. После отишли в университета при невролог, той нищо не намерил и аз отидох на домашно посещение. Бащата загубил крака си във войната и бил с дървен крак и винаги ходеше по този начин. Казах на бащата да спре да ходи насам-натам, когато детето е в къщи, да седи някъде, докато детето излезе от стаята. След 4 седмици куцането изчезна. Чрез подражанието в детето се задейства един много тайнствен механизъм на волята. Всичко това – как се движиш, как носиш нещата, как се държиш – всичко това се отразява във волята на детето. Поведението на родителите влиза във волята на детето. В днешно време имаме толкова деца с поведенчески нарушения – откъде идва всичко това? От къде са го видели и го подражават? Когато един учител в училището бърше дъската, това избърсване на дъската трябва да бъде едно движение, изпълнено с изкуство. Всичко, което живеем пред децата във възрастта, когато те подражават, трябва да бъде красиво и трябва да бъде като изкуство. За щастие децата не възприемат всичките ни лоши гредички. Волята на детето живее в подсъзнанието, в несъзнателното и те имат известна свобода какво да поемат и какво да отхвърлят. Много от нещата идват от кармата на миналия живот – как се движи детето, дали стъпва тежко или се движи лекичко, кои пръсти използва, кои от тях използва най-много – всичко това е израз от кармата в предпоследния минал живот. И по начина, по който децата използват пръстите си може да се прочете много. Начинът, по който детето се научава да ходи, как усвоява способностите да се движи – по това може да се научи много. Това е нещо абсолютно лично и индивидуално.

Друго е с речта – при говора действа Духът на нацията – това е кармата на нацията да научиш езика.

При мисленето е още по-сложно – помислете как мислят нашите политици днес – в това действа Духът на времето. Да се научиш да мислиш – това е съдбата на човека и човек мисли точно така, както го е научил да мисли Духът на времето, в което е роден. Да останем още за един кратък момент при детето. Детето притежава една способност, която ние сме я загубили, ставайки възрастни. Детето може да разграничава качеството на храната. Ако извадим от фризера спанак и дадем на едно кърмаче да яде, то ще го изплюе. Стомахът на детето все още има познание и това, което няма приятен вкус, бива изплюто, а това което вече е било замразено е мъртво, а мъртвото не е вкусно. Там няма вече никакви етерни сили. Просто изглежда хубаво, зелено, но е абсолютно мъртво. Също и млякото от хладилника – то отдавна е развалено, но ние не го усещаме. Но децата могат да правят тези разлики. Те ядат само това, което им понася, но това изчезва като станат на 7 години. Със смяната на зъбите, с раждането на етерното тяло всичко става различно. Един път имах проблем с това: трябваше да изнеса лекция във Валдорфското училище в Москва и валдорфските учители ми казаха да изисквам от децата да спрат да ходят в “Мак Доналдс”. Децата, които ходят там на училище са над 7 годишна възраст – те вече не могат да различават какво е здравословно и какво не. Какво можеш да кажеш. Хрумна ми следното: децата да отидат заедно в “Мак Доналдс”, да си купят хамбургери или нещо друго, но да не ги ядат, а да си ги занесат в къщи и да ги сложат в микровълнова фурна, за да стане гореща, после да я оставят да изстине, пак да я стоплят, после пак да я изстудят и така 3-4 пъти. В Германия след такова загряване в микровълнова фурна от храната започва да излиза найлоново фолио, заради химикалите в храната. В Москва обаче е различно. Там храната от “Мак Доналдс” има съвсем друга химическа структура, там изобщо не се появиха тези пластмасови, найлонови части, а изтече един абсолютно отвратителен зелен сок. Децата толкова се погнусиха, че никога вече не стъпиха в “Мак Доналдс”. Има известни разлики между запад и изток. Проблем при погнусата е, че до някаква степен се отучваме от нея. Ние взимаме много волеви решения, които изобщо не са добри за нас.

Волята живее във веществообмяната. Това, което правят нашите вътрешни органи, то е подвластно на волята. Например, може да бъде запитано какво е вредно за нашето сърце. Ние чухме, че сърцето, белите дробове, черният дроб и бъбреците изграждат белтъчините. Белтъчините – това е нашата воля, това са нашите мускули.

  • Какво вреди на сърцето? – Пасивното движение /караш кола, возиш се на влак/.
  • Какво вреди на черния дроб? – Когато човек яде прекалено много добра храна, което прави един затлъстял черен дроб.
  • Какво вреди на бъбреците? – Когато няма време за хранене, когато храната бива поглъщана, без да е правилно храносмляна, което води до угниване.

Когато знаем тези неща можем да се научим да управляваме волята. Волята, която действа чрез сърцето, чрез черния дроб, чрез бъбреците – това е невероятно тайнствено, но може да бъде изучено, за да контролираме волята. Когато не знаем всичко това съдбата върви по своя път: получаваме инфаркт, който не сме искали; получаваме цироза на черния дроб, която не искаме; получаваме камъни в бъбреците, които не сме желали. Тук става въпрос да добием контрол над волята си. Волята наистина може да бъде освободена, ние можем съвсем произволно да укрепим волята си. Ние можем всеки ден да упражняваме тритактовото ходене /от евритмията/. Когато имаме деца със слаба воля, караме децата да си движат ръцете евритмично. Всяко движение на крайниците по евритмичен начин укрепва волята. Децата да рисуват с ръка – това също укрепва волята или да сядаме вечер с детето в леглото и да правим ретроспекция на деня. Но може и да оставим нещата така и тогава съдбата си върви по своя път. Децата се сковават, стават съвсем несръчни и естествено напълно изсъхнали в своите души. Това са последиците от слабостта на волята.

Лечебна педагогикаКъде можем да видим волята? Ние просто я носим със себе си насам-натам, разнасяме я. Къде е видима нашата воля? – В главата ни – в главата ни е волята от последния живот. Това, което направите в последния си живот, в следващия живот става Ваша глава. Когато сме направили малко имаме слаб слух, лошо зрение; когато сме направили много имаме добър мисловен орган. Главата е следствие от последния ни живот. Когато в този живот правим упражнение за волята, в следващия живот ще имаме добра памет. А когато се интересуваме много от света ще имаме хубава коса. Когато само тичаме след парите в следващия живот имаме много инфекции.

Волята наистина трябва да бъде заработена вътре в детето. Мисленето се развива само, интелектът се развива с възрастта – някъде до 27-та година, но волята наистина трябва да бъде вработена вътре в детето. Помислете колко време продължава, докато детето започне да си мие само зъбите, децата не искат това. В първите седем години става въпрос за физическото развитие на волята, с раждането на етерното тяло става въпрос все повече за душата на детето. Валдорфският учител не трябва да прави децата хитри, а да вкара волята в душите им. И това става донякъде чрез изкуството, чрез формирането на говора, чрез анализите на взаимовръзките. Въпросът по математика да се анализира, да се отговори защо нещата са така. Така децата имат какво да правят – това укрепва тяхната воля. Но в училище има два различни типа деца. Едните са бързите, с леките крачета, които трополят навсякъде наоколо. Те са склонни към разстройство и спят много малко. Другите са тежките, бавни деца, те спят много, даже и в час, имат запек. На бързите деца трябва да им сложиш спирачка, а бавните деца трябва да ги ускориш. Трябва да намериш средата и това става само чрез евритмията. Бързите стават по-бавни, а бавните по-бързи, защото евритмията действа непосредствено върху волята. Редом с евритмията идва музикалният елемент – в музиката също имаме тази троичност: мислене, чувстване и искане. Мисленето е спомняне за мелодията; чувството е хармонията; волята е ритъма. Чрез ритъма може да бъде укрепена волята. Например: да се шегуваш с децата и после изведнъж да станеш съвсем сериозен или да им подадеш много материал за запомняне и после внезапно фантазия. Смяната е ритъмът – това е като вдишване и издишване. И тази ритмична смяна укрепва волята на децата и ги прави силни и здрави. С децата могат да се играят игри с движения и да се развива чувството за пространство. Винаги има деца, които са несръчни. Някои не могат да различават ляво и дясно, за тях е подходящо едно упражнение: с дясната ръка да си хванат лявото ухо или лявата ръка на дясното коляно, или дясната пета на лявото коляно, лявата ръка на дясното коляно и т.н., и все по-бързо. Нямате представа колко се забавляват децата. И така мудните и бавни деца влизат във волята. Със раздвижените представи е същото – когато разказваме за старите гръцки богове или как е произлязъл светът, или нещо за звездите, или всичко това, което е останало от старото гръцко време в днешния свят. Когато разкриеш пред децата един такъв голям кръгозор, това е много здравословно за тях. За различна възраст това е различно. От месец на месец тези упражнения трябва да се променят. И докато стигнат 14-та си година волята вече е много силно свързана с тялото. Децата не трябва твърде рано да се оставят да решават сами. На 14 години волята наистина избуява, израства. Тогава се събужда силата на волята и силата за преценка. Но когато тя е слаба хората са страхливи.

Като заключение искам да Ви дам едно упражнение срещу страха. Изхождам от позицията, че никой тук не се страхува, но всеки от Вас познава някой, който се страхува и можете да го излекувате. Трябва да се направи следното: сутрин да вземат някакво волево решение, но да не го изпълнят, а да го помнят до следобед и чак тогава имат право да действат. Независимо какво са решили да предприемат: да си изчистят обувките или да се обадят на леля Ема, или да изядат една ябълка, все едно е. Решението се взима сутринта, а се изпълнява следобед. Ако го направите и все още се страхувате упражнението може да се направи по-трудно: в неделя трябва да седнете някъде и да вземете едно решение за понеделник, едно решение за вторник и така за цяла седмица и всеки ден да изпълнявате решението, което сте взели за деня. Бъдете сигурни, че страхът ще изчезне. Тук става дума само за укрепване на волята. Това е цялата тайна. И аз мисля, че нашата воля сега ни кара да си ходим у дома. Благодаря Ви много!

Може би Ви е направило впечатление, че говорихме само за сърцето, черния дроб и бъбреците. Не издадох какво наврежда на белите дробове. На белите дробове вреди когато вечер стоиш до късно и изнасяш лекции.