Гладис Майер: Цвят и лечение. Цвят, лечение и здраве (4)

Submitted by admin 2 on Нед., 14/07/2019 - 21:13
Дъгата

ЦВЯТ, ЛЕЧЕНИЕ И ЗДРАВЕ

Цветът е създаден от светлината, просветляваща тъмнината.

Всяка нощ и всяка сутрин плащеницата на тъмнината се среща със светлината и земята е преобразена във величие от цветове. Всяка сутрин и всяка вечер светлината на духовния свят среща и докосва крайнините на нашето земно, потъмняло съзнание. Мигриращата душа е изпълнена с цвят, в съня, или в картини при будно състояние.

Болестта винаги предполага, в известен смисъл, разрив между земната личност и нейните духовни източници, между инкарнираната душа и нейния безплътен дух.

Много от тежките заболявания са предшествани от тежка депресия; например, едно остро физическо заболяване като рака, или остро психично заболяване с самоубийствен или смъртоносен характер.

При такава болест може да имаме един вид психичен мрак, изпитан не само от самите страдащи, но дори и от хората около тях. Мога да потвърдя това и от личния ми опит в лечителската работа и вярвам, че много хора, които са работили с психично болни, ще могат да подкрепят това твърдение. Човек е нападнат от нещо като тъмен облак, който води до остра депресия. Лечителят трябва да бъде достатъчно наясно с това, иначе и той може да бъде поразен.

Многото примери за това са прекалено болезнени, за да бъдат разказани. Сещам се обаче за един пациент, който се възстанови, доколкото знам, напълно. Един млад мъж, който ми каза веднъж в отчаяние: „Светът става сив за мен. Копнея за цветове, а никъде не ги виждам.”

Изглежда тогава той е имал доста добро физическо здраве и това ме озадачи. Всъщност, той беше на ръба на пълен психически срив, който се получи месец-два по-късно.

ЧОВЕКЪТ Е ТРОИЧНО УСТРОЕН

Така, както ние, като души, живеем винаги в цвета, между светлината и тъмнината, също така живеем в чувствата си, между мисленето и волята. Както сме въздушни същества, когато в дишането си вдишваме и издишваме ритмично, така сме и Светлинни същества, когато мисленето, което развиваме, живее в светлината, но не знаем това, защото живеем вътре в нея.

В лекцията си „Мисъл и воля”, в сборника от лекции озаглавен „Цвят” (Rudolf Steiner Publishing Co., London), Рудолф Щайнер обяснява този контраст доста обстойно. Мисълта живее в светлината, докато волята е безсъзнателна. Т.е. човек може само да разбере себе си, ако се приеме като едно семе за бъдещето, обгърнато от миналото, в аурата от светлина на мисълта... „Светлина струи от миналото; тъмнината води към бъдещето... Най-накрая във Волята се разкрива постоянното начало, постоянно покълващия свят.”

Здравословния баланс между мислене и воля се поддържа чрез чувствата. По подобен начин физически се поддържа баланса между главата и системата на метаболизма - или крайниците, чрез ритмичен обмен между кръвообръщението и дишането.

Изисква се жива и способна на въображение сила в мисленето, за да се проникне в такова схващане за здравето като едно подвижно равновесие между противоположен вид сили. Но пък хвърля много светлина върху сложната природа на човешкото същество, (виж „Човешката душа по време на сън, сънуване и будност” на Ф.В. Зелманс ван Емихофен – „The Human Soul in Sleeping, Dreaming and Waking”, F.W. Zeylmans van Emmichoven, M.D., New Knowledge Books).

Главата ни и нервно-сетивната система постоянно унищожават нервна материя, докато придобиваме съзнание. Така, че днешните времена са нервни. Прекалено много активност в природата на главата от ранна възраст може да доведе до тънки крайници; в по-късни години може да породи склероза в мисленето, може да породи интелект без въображение и без чувства. Изкуството в образованието е коректив за тези състояния.

Метаболичната дейност постоянно изгражда субстанции. Ако се прекали с това ще се получи затлъстяване, бавно мислене, а понякога и фалшиви израстъци, тумори и др. За коригирането на това помага пораждането на ентусиазъм към упражняване на творческите умения чрез изкуствата.

Една особена болест се получава в резултат от дисбаланс между природата на главата и на храносмилането – нарича се мигрена. Ако бяхме ясновидци, бихме си полегнали след тежка храна и ще видим цветове. Храносмилането създава цветове. Това е факт, от чието проучване сюрреалистите биха се облагодтелствали.

При мигрената човек страда от храносмилателна дейност, която се издига нагоре до главата, и един от симптомите може да бъде виждането на светлини или цветове, които се движат ритмично със заслепяваща яркост, и този симптом често поражда гадене и главоболие. Тази болест общо взето не е добре разбрана. Моето впечатление е, че може да бъде предизвикана от медитиране прекалено скоро след ядене, така че силите са изтеглени прекалено силно в главата. Намирам, че прилагането на силна воля в медитирането към един цвят, може да прокуди нередовните многоцветни симптоми и да се предотврати главоболието, ако се проведе своевременно. Също така има лекарство, което помага за възстановяването на баланса между главата и метаболизма.

Полярностите глава – метаболизъм се балансират при здравето от ритмичната система на кръвта и дишането в „средния човек”. Понеже тази система би трябвало да бъде лечителя на другите две, болестите, които засягат дишането, като например астмата или хистерията, са трудни за излекуване. На тях им се помага най-добре чрез изкуството; чрез цвят, музика, ритмични движения и ритмични занимания като тъкането с цветове или чрез ритмичен говор или дишане.

Душата трябва винаги да намира и поддържа своето равновесие сред всичките тези полярности – между метаболизъм и системата на главата, между мисъл и воля, между светлина и тъмнина, между минало и бъдеще. При всички тях здравето не е статично, а подвижно състояние на равновесие.

Душата, която не може да намери и да поддържа равновесието си сред всички тези полярности, вместо това се среща с болестта и чрез болестта има възможност да постигне новото съзнание, което помага за възстановяване на баланса в здравето.

БОЛЕСТТА МОЖЕ ДА БЪДЕ БЛАГОДАТ

Болестта не е непременно нещастие, тя може да бъде голяма благодат. Защото чрез болестта ние можем да намерим време за разглеждането на целия ни живот като проумеем по-добре неговото значение и цели.

От друга страна, човек, надарен със „здраво тяло” може тъй да се наслаждава на тялото си, че да забрави за началото и края на живота, подобно на малко момче, което, тичайки по заръка на майка си, се радва толкова много на развлеченията по пътя, че забравя за какво е тръгнало. Ние всички сме като децата, в това отношение; болестта може да ни послужи като напомняне за духовния ни произход, който иначе тъй често е забравян.

Конфликтът между мисъл и воля, между светлина и тъмнина, ни е достатъчно познат. „Защото не правя това, което бих направил, а това, което мразя.” Борбата между тях представлява усилието на Егото за духовно себеосъзнаване.

В тъмен мрак нищо не можем да правим. Тъмнината е враждебна дори и на живота. Но светлината преобразува тъмнината. В светлината животът процъфтява и се издига до най-високата си проява, в съзнанието на човека.

 

Бебе

 

Как тогава цветът лекува?

Целият жизнен свят излъчва цветове. Макар и да е вярно, че едно бледо растение може да вирее в полутъмно мазе, животът му е еднакво крехък, както и цветът му. От блясъка на тропическите цветя до розовите бузки не бебето, живият свят сияе безкрайно в цветове. Цветовете избледняват при болест и смърт, както растителния свят умира и се превръща във въглен или въгленово-черно.

Цветът може да бъде стимулиран в едно живо същество или отвън, или отвътре. Лечението с цветове, в което се използват цветни лампи, главно се занимава с външна терапия. Сега можем да разгледаме и други способи, свързани по-скоро с пробуждането на вътрешното съзнание за цветовете.

ТЕРАПИЯ С ЦВЕТОВЕ

В началото на това столетие Рудолф Щайнер предрече, че Терапията с цветове ще играя голяма роля в идващите времена. Виждаме сега как тя се използва по различни начини в Леченията с цветове. От тях вероятно най-известните са тези, които използват цветни лампи за лечение на пациента предимно чрез кожата – или директно върху засегнатите части, или чрез т.нар. „цветни бани”, при които пациентът е потопен в пространство, изпълнено със и обкръжен от един цвят.

Повечето подобни дейности са с недоразвит характер, което не привлича публичността, но се цитират много полезни резултати в лекуването на възпалителни процеси и при лечението на чувствителни състояния, неподатливи на други медицински лечения. Рудолф Щайнер изтъква две форми на лечението с цветова, едното въздейства пряко на органите, а другото въздейства по-скоро чрез органите на съзнанието. Последното е това, което най-вече се използва в клиниките и лечебните домове, развили се на базата на неговите напътствия. И тук процедурите с цвят са в процес на развитие и само можем да споменем някои от тях, въпреки че интересуващите се могат да разберат повече в споменатите учреждения (Домовете за деца „Рудолф Щайнер” в Кемпхил, в Абърдийн; Клиниката Арлесхайм в Швейцария - Rudolf Steiner Camphill Childrens Homes, Aberdeen; Arlesheim Clinic, Switzerland)

ЦВЕТОВЕТЕ И ОЧИТЕ

Употребата на цветове естествено играе голяма роля при лечението на очите.

Лечението с цветове е по-силно, ако се използват контрастни реакции. Например, червено и синьо могат да се използват за корекция на далекогледство или късогледство, чрез ритмична последователност от контрастни въздействия първо с единия цвят, после с другия, като се приключва с този, който е най-необходим.

Синьото примамва зрението навън и така помага на късогледството; червеното ни блъска навътре в нас и така помага за коригирането на далекогледството. Дейността на окото може да бъде увеличена чрез ритмично и равномерно редуване.

Употребата на цветове не се ограничава с лечението на очите. То има още по-силно влияние върху съзнанието. В Лечебните домове на Общността Кемпхил, цветовете, в комбинация с музика, се използват за влияние върху дезорганизиранато и недоразвито състояние на душата на деца, които обикновено се наричат „дефектни”, т.е. деца, нуждаещи се от специални грижи.

Използването на движещи се цветни сенки върху екран, в стая боядисана съответващо и изпълнена със струнна музика, има прекрасен лечебен ефект при деца със спазми и други страдащи от нервните болести на нашия век, ако бъде приложено с адекватна артистичност. Трябва да се превърнем в лечители-творци, ако искаме да прилагаме тези методи ефикасно.

 

Синьо

 

ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СИНЬО И ЧЕРВЕНО

Цветовете могат да бъдат използвани за лечение на болести на горния или долния организъм, като се концентрират ефектите на червеното или синьото, например чрез боядисване на стаята изцяло в червено, с червени мебели, а друга стая – в синьо, като оставим пациента да изпита последователно влиянието на всяка стая.

Отделният ефект на едната или другата стая не е толкова важен, колкото контрастиращите реакции чрез ритъма на промяната. Сините стени изместват функционалната дейност от главата към останалата част на организма. При една изцяло червена стая ефектът е обратен.

Рудолф Щайнер дава подобни направления за това как цветовете могат да бъдат използвани ефективно за възстановяване на здравословен баланс във функционалните дейности.

Опитът от терапията с цветя показва, че цветът играе роля в нашето здраве, дори и във физическото тяло.

Психологически терапии също показват как болестта на пациента често може да се види в картините му, както в избора на цветовете, така и на формите – с други думи, болестта му се показва в душата му. Азът, който представлява огледалото за житейския ни опит, може да се замъгли или притъпи, и цветовете, които отразява могат да придобият сивкав оттенък.

Тук редуването на червени и сини лечения няма да помогне особено, защото сега пациентът трябва да поеме в свои ръце оживлението на собствената си душа, чрез собствени усилия, и за да се случи това са малко нещата, които могат да помогнат така както живописта, използвана не за диагностика, а като лечебен път и, в края на краищата – на творчество.

Защото първата стъпка при лечението е вътрешното усилие на аза да се държи изправено в своето обкръжение. Чрез едно възобновено усещане за цветовете, започваме да се пробуждаме за заобикалящия ни свят по нов начин.

Душата живее и се радва в цвета. В едно пробудено усещане за света около нас, ние започваме да откликваме по един жив начин на живота около нас, който ни се разкрива в един цветен свят. Цветовете ни говорят и душата откликва с една възобновена радост от живота.

Чрез живописта и всичките й естетически правила за цветовете, хармонията, баланса и т.н., се научаваме да балансираме себе си. Като творим с цветове, откриваме вътрешната креативност в нас, чрез реалистичната селецкия и въображението се научаваме да се опираме на сетивните си наблюдения, на една балансирана преценка и на безкрайния избор от образи, които светът отвъд сънищата предлага, откривайки със собствени средства, че сме творци.

Във физическия пространствен свят, към който сме били доста тясно обвързани през последните пет-шест столетия, художниците са поставяли нещата едно до друго, или отпред или отзад, според законите на пространството, където действително два предмета не могат да заемат едно и също място в един и същ момент. Перспективата подрежда тези пространствени съотношения за нас като прави близките неща по-големи, а далечните неща – по-малки и т.н.

Но в сферата на душата, която се простира отвъд сънищата и отвъд художественото въображение, не съществуват такива ограничения; един предмет може да се появи от друг, като духът от лампата на Аладин.

Цветовете са прозрачни и преминават един през друг като сияещ цветен дим. Формите не са статични, а в постоянен процес на промяна. Животът прониква навсякъде, душа блести от всеки цвят. Духът говори чрез цвета, движението и светлината.

 

Цветове

 

УПРАЖНЕНИЯ С ЦВЕТОВЕ

Чрез упражнения с цветовете можем да установим здравословен и хармоничен баланс в душата.

Взимайки течни акварелни бои и пускайки ги свободно да се леят върху хартията, както слънчевата светлина свободно струи във въздуха, като начало няма нужда да мислим какво ще нарисуваме, а само да се вживеем в настроението и движенията на отделните цветове. Да се пръснем навън с жълтото и да почувстваме концентрирането и всмукването на синьото, това може да бъде едно упражнение на вдишване и издишване.

Човек може да рисува картини на лунната светлина или на здрача, и да открие образи чрез цветовете, или може да рисува просто заради удоволствието от самите цветове.

Има ефект, защото животът на душата се изживява в цвят и е добре да си припомним от време на време, насред суматохата на живота, че всички притежаваме живи души.

Може да използваме всички цветове евентуално, но в началото е най-добре да се използват един по един като начин за навлизане по-дълбоко в тяхния различен характер.

Всеки от тяк преминава в други два цвята, напр. жълтото в зеленикаво и оранжево, синьото в лилаво и синьозелено и т.н. Всеки свят притежава свой характер, т.е. оранжевото придава кураж, зеленото дава спокойствие и баланс и т.н. Всеки един предлага един откривателски път със своите многобройни тонове и нюанси.

Също така можем да стимулираме всеки от тях като използваме комплементарни или контрастни цветове. Два комплементарни се цвята са една цветова драма.

За да намерим комплементарния цвят трябва само да поставим ярко петно цвят върху бял лист, да се вгледаме в него да речем за двадесет секунди и после да обърнем поглед към лист хартия без цветове, докато окото не произведе комплементарния цвят.

Човек може да използва цветовете и по други начини освен живопис, без да трябва да прилага „лечения” – цветни светлини, цветни лампи за четене или цветни пана могат да помогнат. Имах една приятелка, която не можеше да заспи под оранжевия си юрган, но спеше спокойно под син. По отношение на тези работи човек трябва да се научи да използва собствения си разум.

Живописта, обаче, има едно огромно предимство. Тя изгражда у нас независимост. Ние сме сами с нашите цветове. Нищо не се случва, докато не добием кураж и не започнем.

Разкриваме собствената си празнота или сме изумени от художественото въображение, което откриваме неочаквано в себе си. И в двата случая това може да бъде прекрасен път за самопознание и това, което е отрицателно, скоро става положително, ако не се откажем.

ЦВЕТОВЕТЕ И ЧЕТИРИТЕ ТЕМПЕРАМЕНТА

Личността е ключът, един истински аз, който си проправя път сред всичките разновидности от цветове на темперамента – сангвиничен, меланхоличен, флегматичен или холеричен.

Сангвиникът пърха весело като пеперуда от един цвят на друг, както и от една професия към друга в живота, неговата болест е неспокойството и нерешителността.

Меланхоликът обича да съчувства на подобни нему страдалци и потъва дълбоко в синьото и виолетовото.

Флегматикът гони едно бавно и постоянно темпо в живота и цветовете му могат да бъдат кални и неизразителни, но той не се тревожи особено от това, нито от повечето други неща.

Холерикът пращи от енергия и е щастлив сред огнените червени цветове, освен ако, както понякога се случва, темпераментът му не стане прекален дори за самия него.

Например, една дама, която посещаваше много от лекциите ми, накрая се изправи и се оплака от това, че съм казала, че цветовете имад духовен произход. „Погледнете Червеното!” заяви тя, „Как може да се твърди, че Червеното има духовен произход? Аз мразя Червеното.” Имах чувството от тона й, че за нея Червеното притежава нещо сходно с първородния грях.

Аз погледнах дамата и веднага разбрах проблема й. Тя беше толкова холерична, че бе на ръба на болестта – цялата червена до пръсване, а и избухването й също беше характерно. Тя не можеше да понесе повече червенина около себе си.

Изглежда парадоксално, но по време на лечебни процедури в Лечебните домове за деца със специални нужди „Рудолф Щайнер”, силно холеричните деца ги обличат в червено, с цел да се възбуди обратното вътрешно състояние, чрез реакцията на комплементарния цвят – син или зелен – и да се развие спокойствие.

При възрастните цветовете сякаш въздействат различно. Душата сякаш се стреми към цветове, които желае да придобие в своята аура, но все още не е успяла.

Цветът на дрехите едно време бе признак за аурата. Вече дълго време това се диктува от модата. Следващите поколения отново ще имат усещане за цветовете като отражение на променящата се през живота аура. До известна степен вече всички умеем това.

Цветовете дават живот и на вътрешния ни мир и на външния ни мир. Те са обективни реалности и индивидуални необходимости.

Не можем да дадем рецепта за цветове за отделни болести, защото няма две еднакви души, но с няколко указания, като тези дадени тук, индивидът може да намери собствения си цвят. Намирането също ще бъде лековито, защото само по себе си то представлява едно индивидуално духовно дело.

МЕДИТАЦИИ С ЦВЕТОВЕ

Всеки път когато забравяме, че сме на първо място духовни същества, можем лесно да позволим на делата от ежедневието да ни затрупат с тревоги; хабим енергия в прекалена дейност, в безсмислена работа или се депресираме, когато не постигаме бляскав успех в желаната от нас посока. Катастрофите на земния живот могат да ни сломят.

В такива моменти, когато е най-необходимо да осъзнаем вътрешния живот на духа, ни е най-трудно да спим. Тъй като сънят е пътят, по който всички навлизаме в духовните светове, няма по-добро лечение от това да се възстанови ритъмът на съня.

Цветовите терапевти препоръчват тъмно-синя лампа на нощното шкафче, която да ни приспи. Но ако вместо това изберем пътя на медитацията, то тогава трябва да знаем как да медитираме.

Защото медитацията има за цел да усили съзнанието, за да можем да задържим известна степен на будност в онова състояние на сън, в което обикновено нямаме никакво съзнание. За такъв вид вътрешен контрол и развитие на по-висши сетива, ще се обърнем към книгите на Рудолф Щайнер „Как се постига поднание за висшите светове” и „An Outline of Occult Science , (Rudolf Steiner Publishing Co., London, Anthroposphic Press, New York). Иначе да се опитаме да медитираме без ръководство, може да създаде обратния на желания ефект.

Всяка медитация трябва да започне с изпразването ни от всички външни сетивни възприятия, с изключение на това, което ще използваме за медитация. Да вземем синия цвят. Трдно е да се премахнат нежелани мисли и впечатления, така че първоначално може да се използва картина от паметта. Припомнете си колкото може по-силно едно синьо небе, може би нощно небе, изпълнено със звезди. Или синьо небе над морето, където синьото се отразява в безброй вълни, движещи се ритмично. Или си представете син плащ и си представете, че сте увити в него, така че синята дреха покрива и очите, и ушите.

Има два елемента; единият е да се отделим от нежелани мисли като държим само една избрана мисъл в съзнанието си; а другият е Синьото, което има качеството да ни въздига над земните проблеми към едно усещане за по-великия свят, който изживяваме в съня си. Безсънието е едно състояние на свързаност с земята.

Помня една пациентка, която страдаше от безсъние, и ми каза, че е сънувала как се опитва да влезе в погрешната къща. Това е отличен пример за нещо, което всички сме склонни да правим когато се опитваме да пренесем проблемите от будния живот в съня, вместо да се подготвим, чрез мисълта, молитва или медитация за духовните светове, където влизаме чрез съня. Да се издигнем към безкрайния син небесен свод, картинно, може да бъде една добра подготовка.

В една лекция на Рудолф Щайнер в Лондон, сега издадена в книжката „Човекът като картина на живия дух” (Anthroposophical Publishing Go., London), той дава една медитация, която може да ни даде някаква престава за това в какво се състои съня. Той е казал за тази медитация, че тя протяга ръка към истинския „Аз”.

Ето медитацията:

Аз гледам в тъмнината.

Там в нея изгрява Светлина –

Жива Светлина!

Кой е тази Светлина в Тъмата?

Това съм аз самият в моята действителност.

Тази действителност на „Аза”

Не навлиза в земния ми живот.

Аз съм само една негова картина.

Но аз ще го намеря отново

Когато с добра воля за Духа

Ще съм преминал през Портата на Смъртта.

За тази медитация Щайнер казва: „Навлизайки отново и отново в медитация от този род, можем да се изправим пред Тъмнината. Даваме си сметка, че тук на Земята ние сме само картина на истинското си Същество, че истинското ни Същество никога не слиза долу в земния живот. И все пак, насред Тъмнината, чрез добрата ни воля към Духа, една Светлина може да ни озари, за която наистина можем да си признаем: Тази Светлина съм самият аз в моята действителност.”

Превод: Ати Петрова

Следва!

Важността да разбираме цветовете (1)

Въпроси и отговори за цветовете (2)

Цветът в ежедневието (3)