Световната конференция за Духовната наука на Рудолф Щайнер
(Лондон, 20.07.- 1.08.1928 год.)
19.08.1928 год.
Преди четири години между д-р Щайнер и г-н Дънлоп се проведе разговор, който беше отправна точка за провеждането на тази конференция. Именно по време на този разговор се постави въпросът как подобни организации като Летните училища в Penmaenmawr и Торки, които бяха организирани от г-н Дънлоп с помощта на г-жа Мерри, могат да бъдат продължени в по-голям мащаб.
Така възникна идеята за Световната конференция. Тя е била замислена като възможност за представяне, в една от великите столици за Запада, фундаменталният импулс на Гьотеанума: да се съберат всички нации на една универсална духовна основа. Защото наистина е задача на тези, които желаят да поддържат духовния живот на човечеството, да подготвят обща основа за него не само в Средна Европа, но и на Изток и на Запад.
Рудолф Щайнер много желаеше да консолидира този импулс. Колкото и да чувстваше и изразяваше удовлетворението си от Летните училища, той заяви, че все пак намерението на Летните училища трябва да продължи на по-широка основа, докато постепенно обхване целия свят. Защото всичко свързано с Гьотеанума, се разглеждаше в световен план. Затова г-н Дънлоп неуморно действаше за популяризирането му.
Въпреки всички трудности, които възникваха, тъй като мнозина бяха на мнение, че е все още твърде рано да се представи идеята в световен мащаб, бе необходимо да се продължи това, което някога е било започнато, за да се доведе до завършек, поне в степен, до която можеше да се стигне тогава, за да може в бъдеще да достигне пълния си ръст.
Именно така стана възможно Конференцията да се състои в Лондон, а в нея взеха участие голям брой хора от континентална Европа и англоговорящите народи, както членове, така и нечленуващи. Приветствието, написано от г-н Алберт Щефен, който поради заетостта си, за съжаление не можеше да присъства лично, бе прието много топло. Последваха встъпителни слова на редица представители на няколко държави. Тук не е важно да давам подробно описание на това, което бе казано, а по-скоро искам да опиша общата картина на цялостната атмосфера.
Първите два дни преминаха изключително добре, макар и с малко ексклузивна посещаемост, но оттам-нататък публиката прояви все по-голям интерес.
Лекциите и демонстрациитя, даващи представа за цялата гама на Антропософията и нейните многообразни практически резултати, все повече допадаха на широката публика, а също така предизвикаха интереса на пресата, така че във вестниците се появиха много съобщения и снимки.
Така стана възможно в по-широки кръгове да се предаде посланието за плодотворността на Антропософията. Името и работата на Рудолф Щайнер проникнаха в този милионен град и бе дадена възможност не само на тези, които вероятно вече бяха се докоснали до Антропософията да се доближат още повече до нея, но и се събуди вниманието на други, които никога преди не бяха чували за нея. Между лекциите много от нашите приятели имаха възможността да говорят с такива хора, а те описваха колко ценно бе за тях да се докоснат до Антропософията и как възнамеряват да задълбочат интереса си към нея още повече. Някои бяха най-вече привлечени от изкуството, открито от Рудолф Щайнер, други вероятно от науката, а други – от религията.
Образователната работа на д-р Щайнер, която се провеждаше предимно на Континента, заема все повече позиции в Англия и беше добре представена в лекциите и изложбите. Един от континенталните Образователни бордове бе възложил на човек, който присъстваше на Конференцията, да проучи до каква степен педагогиката на Рудолф Щайнер е пуснала корени в Англия.
Дорнахската евритмия демонстрира пред многобройната и силно възхитена публика, какъв богат дар може да предложи на човечеството.
Различните лекции за медицинската работа, проведени от няколко доктори, които присъстваха, разкриха нейните основни принципи и цели. А демонстрациите на лечебната евритмия, с обяснителен адрес и придружени от музика, композирана от Едмънд Прахт, свирена на инструменти, специално проектирани от Лутар Гартнер, дадоха представа за ефективността на нашата творческа дейност, когато е приложена с лечбни цели.
Тази творческа дейност е също така и неразделна част от лечебната педагогика. Детска изложба на картини, дърворезби и моделиране бе още едно доказателство за богатата благословия на лечебната педагогика за деца, които са с проблеми или изостанали душевно или телом. Експонатите бяха и добър пример за различните етапи на лечебния процес.
Има големи възможности за по-нататъшното развитие на тази работа в Англия, където се прави толкова много в социалната сфера. В бъдеще ще може да се постигне много с музиката, като част от тази лечебна педагогика. Първите начала са вече поставени не само под формата на нови музикални инструменти, които допадат много повече на душите на децата, отколкото “мъртвото пиано”, но и под формата на новите музикални “форми”, които да прилягат на конкретния етап на развитие на детето, а също така и чрез практикуването на един вид лечебно пеене. Това е разработено и изпитано в продължение на много години от фрау Вербек от Хамбург, по предложения и съвети, дадени й от Рудолф Щайнер. Сега за пръв път това се преставя публично.
По такъв начин многостранните дейности в медицината бяха добре представени. И освен това, те бяха консолидирани чрез научната работа на фрау Колиско и хер Еренфрид Файфер. Всичко, което бе казано от гледна точка на медицината, по отношение на влиянието на космоса върху човека, животните и растенията можа да се задълбочи чрез доказателствата, поднесени в тяхните лекции - за влиянието на звездите върху земните вещества. И така теорията и практиката бяха обединени, а публиката беше силно заинтересувана.
Много може да се каже за многото други красиви лекции, но това ще ни отведе твърде далеч. Но бих искала да спомена първата лекция на г-жа Мерри и за думите, които тя изказа в края на конференцията, които бяха дадени като отговор на западната душа към душите от Средна Европа; също и топлият заключителен адрес на д-р Дънлоп. Всеки ден притежаваше своя отличителна окраска и беше богат на разнообразие, тъй като Антропософията в словото и Антропософията в делата присъстваха в своята цялост и можаха да създадат красиво впечатление за работата на Рудолф Щайнер.
Бе дълбоко удовлетворително, че такава конференция можа да се организира именно на Запад. Защото Западът е пазител на човешката цивилизация и ще може да изпълни задачата си, ако успее да пресади антропософските импулси, които се отглеждат в Гьотеанума, все повече и повече в процесите на живота.
Конференцията бе посетена - както ме информира човек, отговарящ за входовете и изходите – от нечленуващи в Обществото наброяващи около 2000 души. Някои от лекциите имаха публика от около 800. Концертът на фрау Вербек, който се проведе към края, и който беше много артистично събитие, изпълни залата. И въпреки, че голям брой хора вече си бяха отишли, тези, които останаха до последния ден можеха да се върнат в своите домове напълно удовлетворени от всичко.
Превод: Ати Петрова