Лятното училище в Шотландия
4.09.1927 год.
От 25-ти юли до 5-ти август в Гарелок (Дънбартоншайр) се проведе лятно училище на тема „Здраве и болест”. Училището беше в хотел, заобиколен от красив парк, на брега на едно от тези соленоводни езера, които едно време са били фиорди.
Това даде възможност цялата Конференция и срещите между членовете да се проведат в една и съща сграда. Ето защо 150-160-те души, които дойдоха за Конференцията, изпълнени с огромен копнеж за духовен импулс, можаха 10 дни да бъдат все заедно, водени от обща цел. Въпреки различните националности дните минаха в такава хармония, че всички можаха да почувстват по-извисената духовна действителност, която беше в основата на този “живот на общността”.
Целта на Лятното училище бе да се изучава антропософската медицина, и затова голям дял от дейността бе свързана с Медицинската секция на Гьотеанума, чиято задача е да разпространява по света познанието за ученията на Рудолф Щайнер относно по-нататъшното развиване на лечебното изкуство. Затова беше важно самите представители на медицинската дейност да опознаят света и те с радост се възползваха от предоставената им възможност да посетят и проучат една чужда страна. Медицинско движение, което се основава на духовната наука, трябва, освен всичко друго, да може да положи основите на една географска медицинска наука, която е изградена върху принципите на антропосфското познание за вселената, Земята и човека. В науката се знае, че болестите се проявяват по различен начин в различните зони на Земята, а също така, че в различните обасти на Земята, някои болести се срещат по-рядко, а други са по-разпространени. Човешките същества също реагират различно в определени райони и способността им да се излекуват варира значително.
Духовната наука ни учи да разбираме на какво се дължат тези явления – тя ни учи, например, по какъв начин съставът на пръстта, на водата, на въздуха и топлината влияят на човешкото същество и как най-вече въздействат върху конкретни органи.
Така че е важно за един доктор да може да проучи тези условия на място и, от тази гледна точка, да пътува и да изучава чуждите страни.
Тази географска медицина, която същевременно е и медицина на мистериите, трябва постепенно все повече да се развива, тъй като Рудолф Щайнер ни е давал много и ценни указания в това отношение. Тези мисли са причина за участието на Медицинската секция в организацията на Лятното училище в Шотландия и ние сме наистина много благодарни, че приятелите в Англия ни предоставиха тези възможности.
От начало докрай събитието протече задружно и бе пропито от сериозно настроение, но и от радост; всеки ден се очакваше с нетърпение какво ще бъде предложено.
В допълнение към лекциите, обявени в програмата, ръководството на Конференцията желаеше да представи нещо, което е основно в антропософията, с цел да задълбочат казаното за медицината и образованието и да създадат добро настроение за заплануваното посещение до Мистерийните центрове в Йона и Стафа, в края на конференцията. Предвид това, бе избрана темата за исторята на мистериите през различните епохи. Лекциите бяха подготвени от група присъстващи, които бяха проучили добре темата и имаха достъп до информацията получена от Рудолф Щайнер в тази връзка. Две лекции се провеждаха сутринта и обикновено една вечерта. Следобедите бяха свободни – стига да не бяха изпълнени с практически въпроси или медицински дискусии, така че човек можеше да се отдаде на пълното въздействие на заобикалящата среда, с цялата й красота и природни характеристики.
Растителността бе странна, почти тропическа по своето изобилие и все пак много по-зелена и богата на жизнени сокове отколкото на юг; и поради това – изключително полезна за здравето. Човек имаше чувството, че е обгърнат от богат и все още неизчерпан етерен свят, и можеше да разбере защо хората в този район са по-унесени по природа, дори създаващи впечатление за глуповатост, а в същото време много от тях все още притежаваха атавистичната дарба за ясновидство, наречена “гадателство”. Склонността на населението да пие много алкохол е предизвикана отчасти и от желанието им да премахнат това ясновидство, поради страха си от такива преживявания.
Що се отнася до самите лекции, ще кажем накратко, че всеки даде най-доброто от себе си. Повечето лекции бяха на английски, а други бяха преведени чудесно от немски от г-н Джордж Кауфман. Ще бъде прекалено да се даде подробно описание на всяка лекция и затова могат да се споменат само няколко точки. Основни принципи, свързани с металите, връзката им с физиологичните процеси и металотерапията, бяха представени от д-р Еуген Колиско и от мен. Г-жа д-р Колиско говори за експериментите си във връзка с влиянието на планетите върху металите. Това породи голям интерес и прекрасно впечатли практичните умове на англичаните. Г-жа д-р Колиско бе затрупана от молби за лични интервюта, в които да се задават още въпроси и да се получи повече информация. И беше полезно да се събираме в хотела след лекциите, защото навсякъде се формираха групички, за да разговарят за казаното и да научат повече. Така различните националности бяха в тясна връзка едни с други.
Лекцията на д-р Зелман „Психоанализата от гледна точка на духовната наука”, бе много навременна, защото всички днес мислят по този въпрос. Разглеждането на този проблем бе особено ценно и полезно за доктори, които не се бяха присъединили все още към нашето движение. Д-р Глас добави други гледни точки към темата в лекциите си за „Спане и сънища”. Това, че изкуството на образованието на Рудолф Щайнер е изпъленено с лечебни качества, бе показано в лекциите на д-р Баравал, д-р Колиско и д-р Карл Шуберт – последните са свързани по-конкретно с възпитанието на децата с проблеми.
Д-р Врееде изнесе много интересна лекция за Луната и връзката й с човека, и това бе прекрасно продължение на това, което вече бе казано за въздействието на планетите и металите.
Д-р Стаунтън говори за историята на медицината и г-жа Данк – за храната в различните страни, а също и за някои проблеми с народопсихологията. Социалната тема е тясно свързана с медицината и образованието, и г-н Джордж Кауфман изнесе две лекции за начина, по който модерните обществени условия са склонни да вредят на човешкото здраве. След това премина на темата как да се излекуват тези обществени условия чрез Троичното социално устройство.
Последна от серията лекции бе на г-н Дънлоп. Той представи една картина на човешкия живот и говори за житейската дейност на д-р Щайнер с думи изпълнени с гореща благодарност, показвайки как той предлага решение за толкова много проблеми. Той насочи мислите на публиката към Хълма в Дорнах и новият Гьотеанум, и думите му бяха пропити с чувство на дълбока отговорност за това, как всичките ни стремежи трябва да бъдат насочени към прокарването на път, по който тези, които са извън нашето движение да могат да стигнат до Гьотеанума. В тази връзка той говори за плана, който лично е обсъждал с д-р Щайнер, за създаването на условия за представянето пред света на решенията, предложени от Антропософията, на големите световни проблеми – с цел хората от всички държави да бъдат насочени към Гьотеанума като център на нашето движение. Той говори за Световната конференция, предложена да се състои в Лондон през следващия юли или август. Това обръщение направи дълбоко впечатление на всички членове на Конференцията. В края на Конференцията г-жа Мерри изнесе красива лекция с диапозитиви за Йона и живота на св. Колумба, и неговото значение за Християнството.
Беше много обнадеждаващо да видим сред членовете на Конференцията доктори от много различни страни – от южна, източна и западна Германия, Австрия, северна и южна Швейцария, Португалия, Швеция, Англия и Шотландия. Споменавам това, за да покажа че антропософската медицина вече пуска корени в много земи. Резултатите от практическия опит и указанията дадени на всички тези доктори и студенти по време на лични разговори със сигурност са попаднали на плодородна почва. Нашето лечение за рак, например, бе предмет на някои специални разговори, както и лечебната евритмия, във връзка с една лекция на д-р Бокхолт.
След края на Конференцията, която премина по такъв възхитителен и радостен начин, тръгнахме на екскурзия до островите Йона и Стафа, които са част от Хебридите.
Йона, където е живял ирландският монах Колумба, е познат като първото Християнско селище в Севера. По-рано е бил древно Друидско светилище. От Йона Христианството се разпространява в Шотландия и в Континента, младият Колумба и св. Гал, ученици на св. Колумба, са стигнали чак до съвременния св. Гален в Швейцария. Старшият Колумба, който може да се счита за “учител на учителите”, е бил свързан с Друидските мистерии в Ирландия, където е родното му място. Трябвало е да се откаже от него когато, следвайки нов импулс, е подтикнат да напусне Ирландия и, търсейки нов дом, е пристигнал на о-в Йона, чието старо име е Ху. Понеже знаем от д-р Щайнер, че Ху е свързан с Флос, името на вдъхновителя на езотеричното Християнство, това е знак, че Колумба също е бил под ръководството на Флос. Разгледан в такава светлина, Йона се превърна за нас в място изпълнено със значение. Самият остров е красив и също така – лековит, а следите от великото му минало са все още съвсем живи.
Стафа прави съвсем друго впечатление. Този остров се е появил през последния период на Терциера, т.е. през късната Атлантида и той представлява важна част от великия “базалтов мост”, който тръгва от Ирландия, простира се под морето и тук-там се подава над водите. Гледката с черните шестстранни базалтови колони, които се издигат от морето, прави прекрасно впечатление; те стоят като паметник на могъщи титанически сили, които работят нагоре от дълбините на Земята. Има четири пещери на острова и ние успяхме да посетим най-голямата от тях. Минавайки по коридор, състоящ се от подредени една подир друга базалтови колони покрай стена от канари, се стига до една пещера – Фингаловата пещера. Зад каменен ъгъл се издига една прекрасна Природна “катедрала”, чийто под е бушуващото море, стените са базалтовите колони, а варовик – извиващ се в готически извивки – е нейн покрив. Тази пещера е служела едно време за място за инициации проведени от Фингал и неговите герои, за които синът на Фингал – бардът Осиян – е пял така красиво. Казва се, че героите, които е предстояло да бъдат иницирани в „Мистериите на дълбините” са били пускани в морето с малка лодка без кормило. Лодката е оставяна в пещерата три дни и половина и който е лежал в нея е изпитал гърмежа и бушуването на вълните, които така мощно са се изливали в пещерата, че цялата планина е кънтяла.
Тези, които са преминавали през тази инициация е трябвало да преживеят безкраен ужас и ако за три и половина дни куражът им не бил сломен и вълните отново изкарали лодката от пещерата, за да се пробуди за нов живот, то се е считало, че е преодолял изпитанието. Който не е могъл да преживее изпитанието или е загивал в пещерата, или е излизал от там с разбито тяло и душа.
Като стоиш в пещерата и си мислиш за това, и слушаш ужасяващия рев на надигащите се води, можеш да си представиш изпитанията на тези души, които са били оставяни тук в ужасна самота да се борят с природните стихии.
Тези неща ни дават представа за обичаите възникнали в една епоха много преди пристигането на св. Коломба в Йона. Това е бегъл поглед върху ужасните изпитания, през които се е минавало, ако някой е искал да стане Друидски посветен. И Коломба, както вече споменахме, е бил вече свързан, чрез Ирландия, с тази Друидска култура, следи от която са останали и до ден днешен. Така че беше страшно вълнуващо да изпиташ едновременно двата контрастиращи ефекта предложени от Йона и Стафа. С приповдигнато чувство напуснахме островите и когато пак се събрахме заедно, душите ни бяха обогатени от едно велико преживяване.
Превод: Ати Петрова