ДО ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ
4.10.1925 год.
Нaближава денят на св. Михаил.
Сърцата ни са изпълнени с болка, всеки ден ни носи спомени, които ни свързват дълбоко с любимия ни учител Рудолф Щайнер. Преди една година, точно по това време, малко преди Архангеловден, бяха надвиснали черни облаци от безпокойство.
Последните лекции от курсовете, изнесени през септември пред различните секции и пред свещениците на Християнската общност, бяха приключили. Събирайки всичките си сили, които някои все още считаха за неизчерпаеми, той се раздаде до последно и малцина си дадоха сметка, че с тези усилия физическото тяло изчерпваше последните си запаси на сила. Забелязваше се наистина как чертите му придобиваха изтощен вид, а походката му често бе тежка и вяла.
Но онези, които бяха в непосредствена близост до Рудолф Щайнер, навярно изпитаха неизмерима болка, тъй като отблизо се виждаше как се задава опасност от срив. Особено, наблюдавайки като лекар, постоянно се питаш дали предстоящият ден ще донесе подобрение или още повече загуба на сили.
След събитието мнозина ще попитат: Дали всички тези лекции и курсове, които бяха изнасяни до самия край, са били необходими? Не беше ли по-разумно да си почива повече след пътуването до Торки и Лондон, което се състоя малко по-рано?
Само един невежа би могъл да мисли по този начин. Съществуваше друга, духовна, гледна точка. „Тези лекции изобщо не ме уморяват.” - каза Рудолф Щайнер, когато го молеха да намали темпото – „Именно тези лекции ме държат в добро здраве.” - каза той. „Уморителни са мъртвите мисли, отправени към нас; неразбирането на хората и тяхната неспособност да схващат - това e, което осакатява човекa.”
Има и още една, по-дълбока причина, поради която се полагаха такива огромни усилия през Михаиловия сезон миналата година. Сякаш Рудолф Щайнер искаше да вложи всичките си сили за постигането по духовен път на това, което трябваше да се осъществи. А също така, той сякаш се предпазваше и държеше на разстояние влиянието на болестта. И човек виждаше със собствените си очи как тялото, което в началото на лекцията бе все още много уморено, се освежаваше все повече и повече по време на лекцията и накрая заставаше пред нас сякаш силно и подмладено. Всеки път бяхме свидетели на тази метаморфоза, произхождаща от духа – това беше неговата терапия.
През онези дни често чувствах безкрайна депресия и не можех да се оттърся от мислите за едно послание, което самият Рудолф Щайнер ми предаде след Коледното учредително събрание.
Наистина днес е моментът пак да заговорим за тези неща и не би било правилно да укриваме важните въпроси, споделени от нашия учител. Защото живеем в трудни времена и е крайно време да научим за такива духовни събития.
Един ден Рудолф Щайнер ми каза колко безпощадно анти-Михаиловите демони работят за предотвратяване на въздигането на Михаил и за разрушаването на неговото дело. Те крият тези си намерения и само човекът може да отключи тайните на тези демони. Само човекът може да има познание за тайните на демоните. Боговете чакат тези тайни, които човекът им доставя, и именно само Боговете са тези, които, на свой ред, могат да разгадаят за човечеството загадката на тези тайни на демоните. Когато човекът дари Боговете с тайните, които е изтръгнал от демоните, може да се избегне зловещата дейност на тези демони, така че там, където досега преобладава тъмнината, отново да изгрее духовна светлина.
Тези анти-Михаилови демони, към които принадлежи и Клингзор, и неговите войски, работеха усилено и презрително заплашваха да дойдат на власт, ако Михаиловите импулси, които възникнаха толкова мощно, не успеят да пробият.
Моят разтревожен въпрос бе: Какво ще се случи ако това не успее? И отговорът беше: Тогава ще се наложи кармата.
Тревогите, породени от тези послания, бяха голямо бреме за мен и ми стана още по-тежко, когато на Архангелов ден бе изнесена последната лекция и се наложи Рудолф Щайнер да легне в болничното си легло.
И така оттам-насетне кармата неумолимо се наложи. Всички знаем колко болезнено се разгърнаха последвалите събития. Кармата изискваше смъртта като жертва. И така, изправени сме пред дълбока мистерия и би било самонадеяно от наша страна да искаме напълно да си обясним последиците от нея. Трябва всички ние да подходим с дълбока искреност, когато размишляваме и се опитваме да разберем, за да имаме силата на волята да схванем това, което се случи. И в сърцата ни ще се пробужда, отначало леко, а после все по-силно и ясно, импулсът да изкупим тази жертвена смърт, да сме готови и отворени за духовната помощ, която отсега- нататък има стремежа да се излее с истинска мощ.
Ще е печално ако няма отворени сърца, които да я приемат и да й позволят да работи чрез тях! Демоните ще успеят да удължат злата си дейност. И тъмнината, която бе озарена чрез тази жертва, би потънала отново в мрак.
Да позволим на такива откровени мисли да проникнат в душите ни е достойно в сегашно време за истинските ученици и служители на Михаил – за да ни стане ясно колко критична е сегашната ситуация и колко катастрофално ще бъде за избавлението на човечеството, ако Михаиловата воля и въздействие не успеят напълно да стигнат до победа. Предвид цялата дейност, която тези дни заживя и получи такъв надежден израз, нужни са ни и такива мисли и спомени, които да ни насърчат към вглъбяване, и които отново да пробуждат силни импулси. По такъв начин у нас се възобновява отново отговорността към делото и продължаващото влияние на Рудолф Щайнер, и ние се чувстваме сплотени в силната си воля, обединени като армия в служба на светлината на Михаил, в любовта на Боговете, във Времето и Вечността.
Превод: Ати Петрова