До всички членове!
20.09.1925 год.
Михаиловите мисли, които сега ни вълнуват дълбоко, работят в нашите души, напомняйки ни за събитията, които се случиха и ни развълнуваха силно една година по-рано. Рудолф Щайнер - нашият толкова безкрайно уважаван и обичан учител, нашият ръководител и истински приятел, се оттегли от неговите дейности във външния свят на 29 септември, след като се обърна към нас с думи, изпълнени със значение, на Михаиловия празник миналата година. Физическата умора, която той не можеше повече да контролира, надделя над него и непрекъснато отслабваше съхранените сили, с които дотогава той работеше пестеливо. И така ние трябваше също да преживеем как неговите физически сили ставаха все по-слаби и по-слаби, докато Духът в него разкриваше себе си все по-сияйно и мощно. Защото на този тъкмо период ние дължим всички онези значими известия относно Михаил. През това време ние бяхме въведени в едно разбиране за дейността и мисията на Михаил. Това е, което Рудолф Щайнер искаше да ни даде след Коледната конференция, обединено в същото време с активните дела на Михаил. Той имаше намерението да оживи Михаиловите празници по такъв начин, че те да не бъдат изживявани инстинктивно както в по-ранни времена, а във форма, която подхожда за настоящата епоха на Съзнателната душа.
За нещастие тази работа не можа да бъде завършена, а малко преди празника на Възкресение този прекрасен човек напусна физическия свят; той, който даде на човечеството неща с такава невероятна значимост, която навярно ще бъде разбрана в своето пълно величие и важност в следващите поколения от по-голям брой хора, в сравнение с тези, които сега са в Антропософското общество. Той остави зад себе си човешки души, които му бяха истински отдадени, обичаха го и се стремяха да го разберат.
В началото ние не можехме да обхванем това. Едва поетапно разбирането намира своя път в душите, жадуващи за познание, и им дава упование. Какви са Михаиловите мисли, които са толкова полезни и въздействащи?
Сега ние още веднъж ще си припомним накратко всичко, което Рудолф Щайнер ни каза за Михаил и Михаиловата дейност в хода на човешката еволюция, как Михаил се подготви за неговата земна мисия, която се пада еволюционно във времето на епохата на Съзнателната душа. Михаил предвожда слизането на космичната интелигентност, тъй като самият Той е свързан с тази космична интелигентност. И след като за човечеството се е породила необходимостта в неговата по-нататъшна еволюция то да достигне до тази интелигентност, Михаил решава да остане с интелигентността и да поеме пътя от космоса към човешкото същество. Той върви по този път от 8 век пр.н.е. насам и едва през последната третина на 19 век Той достига своята земна деятелност. От това време нататък Михаил може да бъде открит в областта на свръхсетивния свят, който пряко заобикаля нашия физически свят на сетивата и е отделен от видимия свят с фин воал – в етерния свят, в света на живите мисли. Тук човекът на днешното време, който живее в живи мисли, ще бъде способен да открие Михаил, който, инспирирайки човечеството, може да работи като истинска сила сред него. Той разкрива себе си в лъчезаряща аура от светлина с предупредителен жест или с проблясващ меч.
Михаил винаги е бил великият инспиратор на човечеството. А в предходни времена, когато Азът и Астралното тяло са били по-слабо свързани с физическо-етерния организъм, духовните същества са можели да разкриват себе си като мисли вътре в Аза. Велики дела бяха извършени като израз на духовните същества, стоящи зад човечеството. По този начин Михаил също беше способен да действа.
В по-късни времена, когато човешката еволюция напредна, духовните същества повече не можеха да разкриват себе си по такъв начин и отражението на тези същества беше онова, което се откриваше на душата на човека. Все повече и повече връзката с духовния свят беше изгубвана и това беше една необходимост за еволюцията на Съзнателната душа. И с напредването на еволюцията на Съзнателната душа в човека се осъществи и пълното му отделяне от духовния свят. Мислите, следователно, можеха да бъдат изживявани само във физическото тяло като мъртви отсенки на духовното. Тук на човека се дава възможността да достигне до собствената си воля и чрез това да постигне свобода. Но с това опасността да стане жертва на властта на Ариман, чиято сфера на влияние е Земята, става много по-голяма. Човекът от друга страна, когато е живял в пряко единение с духовния свят, е бил защитен от Боговете на Йерархиите срещу Ариман. Тази протекция е продължила до зората на епохата на Съзнателната душа.
Тъй като в днешни дни мисленето с здраво обединено със земното тяло, за жалост Михаил не може да го доближи. Изпълнен със загриженост, Той вижда как човечеството попада все повече и повече под влиянието на Ариман, а Той търси начини да доближи човешките същества. Неговата задача е чрез собствените си сили да съживи и освободи човешките етерни тела, които са били оковани от втвърдяващите сили на физическия план. Тогава хората ще бъдат способни отново да добият живи мисли и ще бъдат способни да получават божественодуховни инспирации.
Дълбоката трагедия е в това, че въпреки всички усилия на Михаил и въпреки търсенето на значими личности на нашето време, вътре в тях самите инспириращият глас на Михаил не е чут в неговата цялост. Задоволството от познанието за природата, което е обзело човека и в цялост го е пленило, е най-голямата пречка за това. И макар да са били развити значими идеи от изключителни хора в епохата на Съзнателната душа в най-различни сфери на духовния живот, и въпреки, че тези идеи търсеха да бъдат изцяло преживяни от хората, те не можаха да доведат до изживяване на сферата на Михаил. В изкуството силите на Михаил все още проникваха тук-там, например у Рафаел във времето на Ренесанса, а по-късно в поезията на Новалис. Но тези сили не бяха повече способни да изпращат своята светлина в Съзнателната душа. С все по-нарастваща загриженост Михаил ставаше свидетел на делата на хората. Стана спешно и необходимо да бъде намерено решение.
И това решение беше донесено от Рудолф Щайнер. Той чу инспирацията, която идваше от дълбоката загриженост на Михаил по следния начин: „Ще дадат ли човеците в своята илюзия толкова много власт на Ариман, на Дракона, която да направи невъзможно за Него – Михаил, да им помогне по правилния начин? А правилният подход в неговата помощ се състои в това Той да доведе човека отново, както в предходни епохи, до връзка с Боговете, без този луциферичен елемент, който също се опитва да създаде връзка на човека с Боговете, а такава, която да носи тежестта на Земята. Михаил, също, запазвайки човека свързан със Земята, би му дал толкова много духовност, че той да остане свободен от Ариман.“ Един по-нататъшен въпрос на Инспирацията беше: „Може ли този баланс наистина да бъде поддържан от Него, от Михаил?“
Рудолф Щайнер получи инспирацията и нещо прекрасно се случи чрез това, защото за пръв път в напълно развитата Съзнателна душа на едно човешко същество в епохата на Съзнателната душа, мъртвите мисли отново оживяха. Мислите се въздигнаха за живот в етерното тяло и стана възможно да бъде написана книгата „Философия на свободата“, която стана една книга на Михаил. Както самият Рудолф Щайнер каза, в периода от 1889 до 1896 год. той изживява как светът на етерното се докосва до света на сетивата. Там той е изживял етерния свят на мислите.
По този начин мисията на Михаил в настоящата епоха успя най-напред да намери изява в Рудолф Щайнер. За пръв път в него изгряват мисли, запалени за живот с такава сила, че душите и духовете в свръхсетивния свят се накланяха (в смисъл "се свързваха", бел.ред.) към тези оживени мисли. Той беше човекът, който можеше да живее заедно с духовните същества така, както някога човешкото същество в мистериите е живяло наедно с тях.
Така започна мистерията, която продължи през целия живот и работа на Рудолф Щайнер чак до времето на неговото боледуване. Не само Михаил изявяваше себе си чрез него, а дори далеч по-висши сили се проявяваха; Михаил стана служител на неговия Дух (бел.прев. – на Духа на Рудолф Щайнер).
Беше поставено едно начало. Съзнателната душа на едно човешко същество, за което като последствие от неговите минали инкарнации беше възможно да достигне духовния свят, беше така разпалена за живот от мощта на Михаил, че неговото навлизане в духовния свят можа да стане реалност.
Чрез това реално обхващане на духовния свят границите на естествените науки бяха преминати и стана възможно за човека да разпознае по чисто епистемологичен път света, който живее зад света на сетивата. Естествените науки, все пак, представени от хора, чиито Съзнателни души все още бяха здраво захванати за мъртвите мисли, не можеха да доведат до разбиране за начина на изживяване, представен от Рудолф Щайнер. Първоначално той намери вратите затворени сред тези хора. Но се намери група от хора, които с дълбока симпатия в чувствата, имаха някакво разбиране за такова духовно познание. Чрез това разбиране Антропософията им беше дарена от Рудолф Щайнер. Изцяло естествено беше, че тези хора дойдоха при Рудолф Щайнер, защото старото Розенкройцерство все още беше живо в техните души. Защото случаят е такъв, че Михаиловите сили са работили в Розенкройцерството дори в Средните векове, когато Михаил е намерил в тяхно лице хора, които все още можеше да достигне. Розенкройцерите от ранните време са били сред последните, които са имали жива връзка с духовния свят, когато се случва преходът към епохата на Съзнателната душа. И много от тези, които достигната до Антропософията, бяха души, които са свързани с Розенкройцерството в техни предходни животи.
И така, работейки с тази антропософска съкровищница на мъдростта, имагинативните концепции можаха отново да навлязат в душата на човека, заемайки мястото на абстрактното знание за природата. С това на Михаил отново бе дадена възможността да се обърне към човешките същества.
И, ако човек осъзнае, колко лесно сега хора, които са в период от своя живот, в който тяхната Разсъдъчна и Сетивна душа се развиват, и които с ентусиазъм се занимават с Антропософията, могат да добият изживяване на етерния свят, където биха могли да срещнат Михаил и да се оставят да бъдат инспирирани от Него, то човек ще бъде съзнателен за това каква огромна задача трябва да изпълни Антропософията: да донесе това до търсещите, които искат да изживеят своята човешка същност. И една безмерна благодарност се надига в нашите души, че е имало един човек, който е живял сред нас и е бил с нас, и е могъл да дари такова живо съкровище на мъдростта на човечеството.
Ръководни мисли
Михаил, който би трябвало да изпълни Своята земна мисия в епохата, в която Съзнателната душа евоюлира, беше дълбоко загрижен да не би да се окаже неспособен да достигне човешките същества, защото те бяха прекалено предразположени към земното.
Прогресът в еволюцията на човечеството може да стане единствено възможен, ако бъдат получени инспирации от Михаил в Съзнателната душа на човешките същества.
Чрез написаната от Рудолф Щайнер „Философия на свободата“, в която властва силата на Михаил, човечеството може да се издигне отново до живи мисли и по този начин да достигне до изживяване на Духа. Антропософията е следващият дар, чрез който имагинативните концепции могат отново да навлязат в Съзнателните души на хората и пак да стане възможно да бъдат получавани Михаиловите инспирации.
Превод: Веселина Радкова