БОЛЕСТИ В ДРЕВНИТЕ ВРЕМЕНА
...Древният атлантец е сънувал през деня и през нощта. Сънищата през нощта са отговаряли повече на действителността, отколкото сънищата на днешния човек. А дневните сънища са били истинско възприемане на духовния свят, намиращ се около атлантските хора, именно през началното време на Атлантида. Затова, че е настъпило това строго сменяне на будното дневно съзнание и напълно несъзнателното спящо състояние, се стига до пълното значение на това, което е свързано с отношението на астралното тяло към другите тела.
Човешките болести в сегашната им форма придобиват своето значение едва в следатлантското време. В началото тези болести не са съществували и постепенно става все по-лошо с болестите, които хората са получили. Знаете какво оздравяващо влияние упражнява астралното тяло, когато по време на съня се намира извън физическото тяло.
По време на атлантското време астралното тяло не е било съвсем навън, но в по-голямата си част е било повече извън човека, отколкото е сега, затова е можело непрекъснато да упражнява оздравяващо влияние. Точно чрез проникването на астралното тяло в етерното и във физическото тяло настъпват съвсем нови отношения между него, етерното и физическото тяло и поради това се пораждат болестите, които познаваме днес. Болестите получават своето значение едва когато астралното тяло не може да работи през деня върху физическото тяло.
Това е изразено в легендите. Само който падне на бойното поле, умира така, че не попада под властта на подземния свят. Той принадлежи още към висшите сили и бива да се изкачи до боговете във Валхала. Другите обаче, които изпадат под властта на болестите, трябва да слязат при Хел, която от една страна е черна, а от друга страна е бяла, което ясно изразява смяната на състоянието на съзнанието през деня и през нощта. С това азите се спасяват като издигат нагоре само онези, които могат да се свържат с астралния свят чрез смъртта на бойното поле, докато останалите трябва да слязат при Хел, която ги води в своето царство. Това е дълбоко прозрение на северната легенда и изцяло отговаря на фактите... Събр. съч. 101 Митове и саги. Окултни знаци и символи, стр. 71 и сл., немско издание 1987 г.
* * *
...Това, което наричаме заболяване и здраве на физическото тяло на човека, се е дължало в древните времена на съвсем други причини. Всичко, което представлява човешкото здраве, е било непосредствено свързано с духовните отношения в духовния свят... Събр. съч. 129 За чудесата на света, изпитанията на душата и откровенията на духа, стр. 43, немско издание 1960 г.
ПРИЧИНИ ЗА ТЕЛЕСНИТЕ И ДУХОВНИТЕ БОЛЕСТИ
...Нека днес да започнем с това, че всяка от четирите същности на човешката природа – физическо, етерно, астрално тяло и аз, има своята особена структура. Физическото и етерното тяло имат пространствено-времева структура, астралното тяло и азът имат чисто духовна структура. Една чисто духовна структура можем да си я представим, като си кажем, че пространствено-времевото не е духовната структура. Пространството и времето ги няма при нея. Но когато си представя нещата образно, мога да сведа и духовната структура до картинна представа. Това се случва в имагинативното съзнание.
Но не забравяйте, че, от една страна, имаме работа с една физическо-етерна структура, която при спящия човек е напълно отделена от духовно-душевната структура и, от друга страна, с една духовно-душевна структура.
Когато разглеждаме спящия човек, при него имаме само физическо-етерната структура, той е изпратил навън своя аз и астралното си тяло, и душевно-духовната му структура е отделена от физическото и етерното му тяло. Физическо-етерната структура се диференцира в отделни органи като организъм, който в известен смисъл като че е извлякъл отделните органи от центъра на живота. Астралната и азовата структура са навлезли много повече отвън навътре, произлезли са повече чрез ингвагинация, вдлъбване.
Така че важното при това е спестяването на пространството и на времето чрез ингвагинация. Същественото е, че двете структури, физическо-етерната и духовно-душевната, са основно различни една от друга. В будния човек във физическия свят – ако си послужим с един израз, който не е напълно верен, но онагледява нещата, – във физическо-етерната организация е включена духовно-душевната същност, т.е. астралната и азовата организация. До определена степен двете взаимно се проникват. Във всеки физически орган, който е пронизан със светлина и топлина, и от страна на етерното тяло е оживен, когато Космосът действа чрез етерното тяло, във всеки физически орган на будния човек вече навлиза азовата и астралната организация.
Представете си следното: Азовата и астралната организация налагат на някой орган или органова система своята собствена структура. С други думи нещо, което би следвало да има своята физическа и етерна структура, получава духовна структура, става отпечатък на астралната и азовата организация. Всъщност това съвсем универсално е причината за физическите заболявания. Общо казано причината за физическото заболяване е тази, че тялото на човека става твърде духовно на някое място или като цяло... Събр. съч. 316 Медитативни разглеждания и насоки за задълбочаване на лечебното изкуство, стр. 206 и сл., немско издание 1980 г.
* * *
...Но може да настъпи и друго. Може да настъпи, че по време на будното състояние на човека, духовно-душевната структура на неговото астрално тяло и азовата му организация прекалено силно се потапя в някой физически орган, но тя не натрапва духовно-душевната си структура на физическия организъм чрез своята сила а напротив, от физическия организъм ѝ се натрапва физическата структура. Така че когато човек спи, в астрално му тяло и в аза се появява копие на физическото и етерното му тяло, човекът приема физическата структура в астралното си тяло и в азовата си организация.
Виждате, че тук тези два вида нередовности при човека съществено се различават един от друг, също и в наблюдението. При един болен човек, болният орган странно се одухотворява. Той става светъл. Изглежда, като че се обхваща от духовността отвън навътре, от неговата повърхност. Дълго преди да се видят някакви ясни следи по кожата на един болен човек, той се вижда от окултния поглед като прозрачен и в тази прозрачност имаме духовно-душевното. При човек от другия тип, при когото духовно-душевната организация приема структурата на физическо-етерното, това се заблязва в духовно-душевната му същност, когато той спи. Там се забелязва един призрак, един бегъл въздушен призрак на физическото му тяло. Той прилича на физическото му тяло. Той действително става спектър, призрак на своето физическо тяло.
И грубите експерименти, които правят спиритистите при така наречените манифестации, почиват на това – по някакъв скрит начин се случва това, което казвам, – че при медиумите отслабва духовно-душевната същност. Това е също очевидно. Тогава отслабеното астрално тяло и отслабеният аз могат да приемат формата на органите и да се видят в тъмната стая. Така че манифестациите са истински, но безсъвестни, нисши. Всички така наречени духовни болести почиват на това, че духовно-душевното, астралното тяло и азовата организация приемат физическа и етерна структура. На това почиват всички психически болести. Можем да кажем, че физическите болести се дължат на одухотворяването на физическия организъм или негови части, а психическите болести се дължат на приемането на физическа или етерна форма на астралното тяло, на азовата организация или на някоя от техните части. Това е обща истина, която е много показателна за човешкото познание... Събр. съч. 316 Медитативни разглеждания и насоки за задълбочаване на лечебното изкуство, стр. 209 и сл., немско издание 1980 г.
Извадките са подбрани от Нели Хорински