До всички членове!
02.08.1925 год.
Днес ние живеем в епохата на Архангел Михаил и, за да бъдем способни напълно да разберем деятелността на Михаил, ще сближим всички градивни камъни, дадени ни от Рудолф Щайнер. Той ни ги предостави с цел да ни събуди от съня, в който сега ние самите се намираме, да ни покаже задачите, които са ни възложени. За нас ще трябва да бъде все по-ясно от всякога преди колко дълбоко обединени сме с Михаил и как Антропософията е Михаилов импулс, който е бил задълбочен, осветлен от всички страни, извлечен от духовния свят и направен разбираем от Рудолф Щайнер за човечеството на Земята за настоящата му степен на развитие на съзнанието.
Ние чухме, че Михаил е ангажиран с развитието на космическата интелигенция, от която Той, в качеството си на най-значим сред Архангелите и на Слъчев Дух, е трябвало да оттегли своето ръководство като резултат от естествените процеси в световния ред, както и че космическата интелигентност дойде на земята и стана притежание на човечеството. В по-ранни епохи на своето ръководство Михаил изпращаше надолу интелигентността заедно с физическите слънчеви лъчи, а хората, които бяха способни да я възприемат, бяха вдъхновявани от тази космична интелигентност. Тези инспирации са се случвали в рамките на старите Слънчеви мистерии, където тези тайни са били известни.
Постепенно настъпи времето, когато човеците развиха интелигентността в самите себе си чрез своите собствени сили. През 8 век сл.Хр. този процес беше завършен и ние можем да открием на Земята хора със собствени мисли, което не беше въобще възможно преди пълното слизане на космичната интелигентност на Земята. Това време беше подготвено чрез философията на Аристотел, в която беше изразено бавното освобождаване на земния интелект от космичната интелигентност. Това беше също и времето, по което изчезнаха постепенно и мистерийните центрове.
Необходимостта небесната интелигентност да бъде отдадена на земния свят лежи във факта, че Христовото Същество обедини себе си със Земята. Заедно със слизането на Христос беше даден и знакът към Михаил да се оттегли от ръководството на тази космична интелигентност. Но чрез това Михаил беше поставен в странното положение да не бъде повече способен да изпраща своите импулси надолу към Земята. Той трябваше да чака до зазоряването на следващата епоха на своето ръководство, което се случи през 1879 година, а във времето преди това имаше властта дори извън тази епоха да предава непрекъснато своите импулси от Слънцето. Чрез оттегленято си от властта над космическата интелигентност Михаил навлезе в етап на пасивност.
Сега на Земята хората бяха без импулсите на Михаил; това беше най-силно забележимо във времето от 15 век нататък, когато сред човечеството започна развитието на Съзнателната душа. Човешките същества с положителност имаха свои собствени мисли, но импулси от духовния свят не можеха да им бъдат давани.
В този период Михаил търсеше как да обнови връзката си с човечеството като за целта от 15-ти до 17-ти и 18 век събираше около себе си души, които се намираха в духовния свят и бяха свързани с Него през предходната Михаилова епоха. Тук той можа да събере около себе си водещите индивидуалности от времето, когато Доминиканството беше водещо, и душите, свързани с тях – душите от времето на Александър и душите на платониците, които бяха работили в Школата на Шартр. Към тези души се прибавиха и се обединиха с тях голям брой стремящи се и търсещи души. Михаил събра всички тях около себе си и им даде наставления. Чрез това възникна Свръхсетивната Школа, в която се преподаваше всичко, което е било оповестявано в Мистерийните центрове като мъдрост на посвещението в древни и прастари времена. Душите взеха участие в нещо изключително, което се случи за пръв път в духовния свят под ръководството на Михаил; и това, което тези души изживяха по това време се отпечата дълбоко в тях.
Преди това време кармата за следващия земен живот е била подготвена и отработена от човешките души под ръководството на духовни същества в периода между смърт и ново раждане. Но по специфичния начин, по който тя е била преподавана в тази Свръхсетивна школа, кармата никога преди не е била оформяна, така че душите никога преди не са получавали просветление относно законите на кармата. И, когато отново се върнаха на Земята, така подготвените души почувстваха импулс да се обединят с Антропософското движение. В това Движение те откриха – в своя първоначално несъзнателен импулс, продължението на това, което бяха изживели в свръхсетивните светове преди земния си живот. Дълбоко в техните сърца – вътрешно свързано с тяхната карма, почиваше знанието, дадено им от Михаил.
Да занимаем себе си сега в Антропософията със законите на кармата, означава да занимаем себе си с учението на Михаил, дадено в духовния свят.
Една земна полярна антитеза на деятелността на Михаил е работата на Ариман, който от Земята се опитва да разруши това, което Михаил предава като учение в мъдрост. Ариман работи непрестанно тук в опозиция на Михаил, а човешки същества, оставени сами на себе си – без инспирации откъм Михаил, са в постоянна опасност да попаднат в Аримановата хватка. И сега, в зората на Михаиловата епоха, Антропософията е конфронтирана с тази опасност. Нейната задача е да води човеците към изживяване на това, което беше преподавано от Михаил през 15, 16 и 17 век и беше дадено под формата на колосални образи чак до 19 век, за да пробуди човека към по-висша степен на съзнание.
Но само в това повдигнато съзнание Ариман вижда най-голямата заплаха за развитието на неговата власт. За него е подходящо да държи хората в спящо състояние, защото тогава ефектите от кармата се изживяват несъзнателно. Той се противопоставя с цялата си мощ на разкриването на законите на кармата. Бдителността и съзнателните изживявания у човека са твърде нежелани от Ариман, защото той може да оказва влиянието си само на онези, които нямат това бдително съзнание.
В настоящия период от водачеството на Михаил по-нататъшното развитие на човечеството изисква разкриването на законите на кармата. Това се изисква и от по-нататъшното развитие на Антропософското движение и душите, свързани с него.
Ако разпознаването на кармата бъде подтиснато от Ариман – а това има своето изражение в страха, който хората имат да ангажират себе си с кармата, тогава Михаиловият импулс ще бъде изгубен, а първият век от съвременната Михаилова епоха ще отмине без да се случи онова, което е необходимо, и което е поверено като задача от Михаил на най-верните му. Но тогава човешката цивилизация ще последва пътя към бездната и няма да намери пътеката от светлина, посочена от Боговете.
Но има и още една надвиснала голяма опасност, идваща от друга посока – от страна на Луцифер. Ако нужната добросъвестност не царува в сърцата на човеците, ако съчувствието и добрата воля не навлязат в душите на онези, които занимават себе си с тези колосални истини, тогава Луцифер взима надмощие над тези души. Ариман не иска законите на кармата да бъдат изживявани съзнателно в сърцата на хората; Луцифер се радва, когато хората приемат проблемите на кармата по фриволен, себезадоволителен и себезначим начин. Тези човешки същества, които са приели Антропософията в себе си по правилния начин, ще преминат между Ариман и Луцифер и безпогрешно ще последват Михаил, Който продължава напред, уверен в своите цели, сочещ пътя. Опасностите, които заплашват отдясно, чрез нашепванията на Ариман, и опасностите, които дебнат отляво, чрез примамките на Луцифер, ние трябва да разпознаваме смело, напълно съзнателни за присъствието на Ариман и Луцифер, но без да позволим на нас самите да бъдем отклонени от тях, да продължаваме напред с цел да приведем в действие Михаиловия импулс.
Ръководни мисли
Откровенията на кармата са необходими в настоящата Михаилова епоха, тъй като развитието на човечеството изисква това.
Ариман се противопоставя на откровенията на кармата, защото познанието за кармата разрушава неговата власт. Луцифер обзема онези души, които по лекомислен начин, без здрава основа, занимават себе си с въпросите на кармата.
Михаиловият импулс изисква едно по-извисено будно съзнание, за да разпознае действията на Ариман и Луцифер. Едно безкористно изследване на кармични взаимовръзки предполага сигурно преодоляване на Ариман и Луцифер и е белег за победа на Михаил.
Превод: Веселина Радкова
Преведените досега обръщения на Ита Вегман след смъртта на Рудолф Щайнер