Глава 7
ОСНОВНИ АСПЕКТИ НА АНТРОПОСОФСКАТА
МЕДИЦИНА
В първи том на това документално проучване (том 1, стр.140-143) описах как е започнало сътрудничеството между Рудолф Щайнер и Ита Вегман и как довежда до появата на книгата Основи на терапията. Разширяване на медицинското изкуство (GA 27). Засегнахме въпроса за разликата между медицинското изкуство, основано от Щайнер, и други форми на медицина – въпрос, на който Щайнер дава отговор в първата глава от книгата. След това, в първи том, глава 10 (стр. [220-225]) проследихме фона, на който се развива това сътрудничество - задача, улеснена от факта, че самият Щайнер казва нещо по въпроса (в лекцията си от 21 август 1924г., GA 243). Това, което все още не е съвсем видно, е как всичко това се отразява на Ита Вегман след смъртта на Щайнер.
Описанието, в предишни глави, на външните аспекти на нейната работа за движението за медицина и лечебна педагогика от 1925г. нататък, все още оставя открит въпроса дали тя е била напълно наясно със скрития контекст на нейните усилия и дали някога е казала нещо за това. Отговорът на този въпрос е от решаващо значение за оценката на нейната работа и поведение след 1925г. В първи том документирахме какво е казал Щайнер за отношенията си с Ита Вегман, а също така и как тя реагира на отговорността, която й е поверил. Въпреки това у нас остава желанието да преосмислим и разберем целия този контекст и в настоящата глава правим опит да го направим.
В статиите за членовете, които Ита Вегман започва да издава веднага след смъртта на Щайнер в седмичника Какво се случва в Антропософското общество?, виждаме опит да се даде на съвременниците някаква представа за контекста, в който Щайнер е искал хората да възприемат тяхната съвместна работа. По това време лекциите му на тази тема все още не са били публикувани, така че единствено хората, които са ги слушали, са знаели за тях. Следователно, тя се опитва да повтори онези аспекти от казаното от него, които биха могли да хвърлят светлина върху контекста на сътрудничеството им. Тези опити могат да се прочетат в брошурата An die Freunde („На членовете [или приятелите]).73 Особено внимание трябва да се обърне на статиите от 24 май, 23 август и 25 октомври. След като основава списание Натура, там тя публикува още статии на тази тема. Ред статии в сборника с нейни материали в Натура, озаглавен „Първи наченки на разширяването на медицинското изкуство в съответствие с духовно-научното познание за човека“ 74, също са свързани с тази тема. 75 В тези осем статии Ита Вегман се опитва да направи мистерийния характер на антропософската медицина видим от най-различни гледни точки.
В тази връзка тя се позовава на лекции на Рудолф Щайнер, които в наше време вече са издадени. Сравнението на казаното от нея със самите лекции показва, че Щайнер ѝ е дал допълнителни указания, надхвърлящи казаното в лекциите. По-специално това се вижда от статията на 25 октомври 1925 г., както и от 15-та статия в Натура: „Някои аспекти на историята на Мистериите във връзка с духовно-научното разширяване на медицинското изкуство" (която е доклад за собствената ѝ лекция, изнесена по време на откриването на новия Гьотеанум през септември 1928 г.). Става ясно обаче, че в казаното тук Ита Вегман пропуска един елемент от картината: себе си. Но Щайнер е направил важни изявления за това в Торки на 21 август 1924 г., които Мария Щайнер прави публично достояние още през 1927 г. чрез публикуването на цикъла лекции "Съзнанието на посветените. Истината и грешката в духовните изследвания" (сега издадени като GA 243). В тази лекция от 21 август 1924 г. се съдържа ключът към целия проблем, ако се сравни нейното съдържание с това от 14 август в същия том; в нея Щайнер описва сцена от култа към Артемида в Ефес в Мала Азия през V в.пр.Хр.
Ако сравним тези две лекции, ще открием, изненадващо, че дванадесет месеца по-рано той говори на същата тема, без да спомене ясно контекста. Същевременно намираме и отговора на въпроса защо Ита Вегман никога не е говорила за собствената си роля в този контекст: от 1927г. нататък всеки е можел сам да открие тези основни аспекти. Лекциите, за които говоря, са изнесените от Щайнер във Виена на Архангеловден през 1923г.: „Антропософията и човешкият ум и сърце“ (в GA 233), на Адвент 1923г. в Дорнах: „Формите на Мистериите“ (GA 232), на Коледа: „Световната история в светлината на Антропософията и като основа за познанието за човешкия дух“ (GA 233) и на Великден 1924г.: „Великденският празник като част от Мистерийната история на човечеството“ (сега в GA 233a).
В някои от лекциите, включени в тези книги, ще намерите описания на сцени от култа към богинята Артемида в Ефес. Всички тези описания, давани на различни места и по различно време, се отнасят до различните етапи и сцени от Мистерийните ритуали. Следователно това, което имаме тук, е фактът, че през 1923г. и 1924г. по около десет различни повода, от различни гледни точки, Рудолф Щайнер описва историческия контекст на съвместната си изследователска работа с Ита Вегман.
Описанията му са забележителни по много причини и са от основно значение в контекста на настоящото документално изследване, тъй като той съвсем открито описва окултния метод, залегнал в основата на това изследване (21 август 1924г.), връзките с подобни практики в Мистерийните центрове на древен Ефес (14 август 1924г.) и причините, поради които не е могъл да предприеме такова изследване сам, а е бил зависим от сътрудничеството с подходящо обучен лекар, който от предишни прераждания е споделял с него една добре балансирана, обща съдба. Дори само затова трябва да обърнем внимание на това, което той казва:
И така, духовните реалности не могат да бъдат свалени тук в осезаемия за човека свят, особено не […] реалности, които се възприемат по този начин и които трябва постепенно да бъдат описвани по действително научен начин. Това, което казах вчера (20 август 1924г. GA 243) за книгата по медицина, представлява най-първото, елементарно начало, което, след като измине много време и вече няма да сме живи, евентуално ще се превърне в развита наука.76
Кой ли сред слушателите по онова време е обърнал внимание на тази забележка? Какво ли са забелязвали хората, когато на 14 септември 1924г. в Дорнах (GA 238) той отново намеква за същото нещо, говорейки за сътрудничеството си с Ита Вегман:
И в патологията, и в терапията ще видим как наблюдението на здрави и болни хора изисква от нас да навлезем във всичко, което е казано за душата и духа наред с външното физическо тяло - което, както все повтарям, напълно приемаме така, както го представя науката. Но по отношение на здравите и болните хора ще стане ясно, че трябва да се обърне голямо внимание на висшите членове на човешкото същество, когато излезе съвсем скоро книгата, която аз, заедно с моята скъпа колежка фрау д-р Вегман, пишем именно по тази тема - за болестта и здравето. Но подобни изследвания, които търсят вратите, позволяващи ни да преминем по правилния начин от физическото към духовното човешко същество, могат да доведат до обнадеждаващи резултати само ако бъдат провеждани правилно. Следователно, за такава работа, каквато предприемаме в момента, съвременните методи и сили на изследване не са достатъчни, а трябва да бъдат допълнени от методите и силите на изследване, които възникват, когато поемем кармичните нишки от цялата история и еволюция на човечеството. Човек трябва да работи със силите на кармата, за да вникне в тайните, които се крият тук. Първият том ще предложи само началните стъпки в тази работа. Книгата ще бъде продължена и след това ще преминем от по-елементарните аспекти към познанието за човека, до което може да се достигне от гледна точка на медицината и патологията. Всъщност това е възможно само защото в лицето на фрау д-р Вегман разполагаме с личност, която по време на обучението си по медицина е възприела нещата по такъв начин, че те се развиват вътре в нея по един естествен начин и се превръщат в духовно виждане за човешкото същество. Но в хода на тези изследвания, достигайки до духовно възприемане на човешките органи и процеси, възникват неща, които ни водят също така и до кармични връзки. Защото същият метод на възприемане, който трябва да бъде развит, за да се възприеме духовната реалност, лежаща в основата на отделни органи, а не на цялото човешко същество - например светът на Юпитер, може да се каже, лежи в основата на един орган, светът на Венера в друг, - води и до възможността да се погледне отвъд човешките индивиди към техните минали земни животи. В настоящия ни земен живот пред нас имаме човек, затворен в кожата си. Ако придобием способността да виждаме в индивидуалните органи на човешкото същество, тогава това, което е затворено в кожата, се разширява, така че всеки орган сочи в различна посока на света, образувайки пътища навън към макрокосмоса. И сега става така, че това човешко същество се събира отново и се формира там отвън, в космоса; и това е, от което се нуждаем: това човешко същество, възстановяващо се духовно, след като е преодоляло настоящата си форма, затворена в кожата. И когато проследим това, което физически е съвсем различно от това, което си представят съвременните анатоми и физиолози, навън в космоса, то поражда съзерцания, които имат връзка и с образи за предишния живот на човека на земята. И там човек вижда контекстите, които осветяват еволюционната история на човечеството, и вижда настоящата форма, която се намира физически пред нас. Цялата история на човечеството всъщност се намира пред нас тук, в настоящето.
Съвсем разбираемо е, че подобни коментари са потънали, без са оставят особена следа насред огромното богатство от съдържание, което Щайнер дава през тези седмици (цитираната тук лекция е публикувана чак през 1937г.). Сътрудничеството на Вегман с Щайнер е продължило съвсем кратко: по-точно, не повече от година. Всичко едвам е било започнало! Така че не може да се очаква да се намери описание на този контекст сред нейните статии – тя би трябвало да опише своето участие в него не само по ясен и открит начин, но и обективно – нещо невъзможно, имайки предвид тогавашните обстоятелства. Следователно, тя се ограничава до намеци, които само малцина от нейните съвременници са разбирали. Повечето от тях не схващат правилно статиите на Вегман и ги използват, за да я нападат. Сега, обаче, е крайно време да разкрием коментарите на Щайнер за основите на тази съвместна работа по задълбочен и пълен начин. Това пояснява много неща, особено за лекарите, тъй като този фон сочи към пътя, който води напред към бъдещото развитие на медицината.
Рудолф Щайнер не споменава имената на древните Ефески култове преди декември 1923г., но можем да проследим разгръщането на тази тема назад във времето чак до 1902г., ако вземем под внимание как се отнася към Мистерията на Логоса и как подчертава, в многобройни лекции, значението на въведението към Евангелието на Йоан. Това Евангелие е било записано в Ефес. Описанието на окултните основи на това Евангелие е кулминационната точка в книгата на Щайнер „Християнството като мистичен факт“ (GA 8). Макар и в нея да не споменава древния култ към Артемида, човек усеща, че е била написана в духа на ефеските посвещенчески ритуали. През 1924г., в своята автобиография (GA 28), Щайнер описва как още преди 1900г. се е борил с въпроса за Логоса:
[…] Но това, което стана важно за мен бе, че благодарение на това целият ми свят на възприемане и разбиране, без да промени особено съдържанието си, придоби значително повече жизненост в душата ми, отколкото преди. Човешката душа живее в „Логоса“, но как външният човек живее в този Логос е основният въпрос, поставен в книгата ми „Епистемология на Гьотевия светоглед“ и същото важи и за „Истина и наука“, и „Философия на свободата“. Тази душевна ориентация бе водеща във всичко, което формирах като идеи за проникването в душевните дълбини, откъдето Гьоте се опита да извлече светлина, с която да освети световните явления. 77
Култовете в древния, пред-християнски Ефес, са били Мистерии на Логоса. Това означава път на обучение, който се стреми да вникне в скритата дейност на Бог творец, на Логоса, на Земята. 78 В лекциите си по история на окултните мистерии (GA 126) на 29 декември 1920г. Щайнер се спира накратко на този път на обучение, без, разбира се, да споменава Ефес по име:
В подобни Мистерии в душата били пробуждани чувства и импулси, които били подходящи за премахването на всякакъв егоизъм от нея. На душата й било пояснявано как, в общи линии, тя винаги е егоистична, когато се въплъщава във физическо тяло. Целият мащаб и значение на егоизма за физическия план са били, така да се каже, изпратени като импулси, за да тежат на душата […] Преодоляването на егоизма и придобиването на някаква черта на споделена човечност и интерес към космоса не е тъй лесно, както някои си представят. То трябва да бъде предшествано от пълното съкрушение на душата от степента на егоизъм в нейните импулси. В Мистериите, за които говоря, душата е трябвало да се научи на съпричастие към цялото човечество и целия космос – състрадание чрез преодоляването на физическия план. Тогава човек би могъл да се надява, че такава душа отново ще пренася от висшите светове истинско съчувствие към всичко, което живее и съществува на Земята. 79
Сред ранните му ученици по езотерика изглежда е имало хора, на които е давал медитативни стихове, в които говори богинята Артемида. Тя е същата тази, която в средновековието са наричали „Натура“, а сега се възприема под формата на „маиа“ или външни възприятия:80
Ако се приближиш до мен с истински копнеж за знание,
аз ще бъда до теб.
Аз съм семето и източникът на твоя видим свят,
Аз съм цялата светлина, в която живееш като душа,
Аз съм кралицата на пространството,
Аз създавам циклите на времето,
На мен принадлежат огънт, въздухът,
светлината, водата и земята.
Почувствайте ме като
нематериалния произход на цялата материя,
И тъй като нямам съпруг на земята,
наричайте ме "майя".81
През септември 1923г. във Виена Рудолф Щайнер започва да се занимава с тази тема – все още без каквото и да било споменаване на древните обреди, свързани с Артемида, но все пак по такъв начин, че от по-късните описания може да се заключи, че е поставил това начало във Виена. Това са лекциите "Антропософията и човешкото сърце, и ум", за които вече споменахме в първи том. 82 Ако към това прибавим и публичната му лекция от 27 септември 1923г. (в GA 84), ще видим как тук той описва път на вътрешна практика за съвременните хора, чийто произход той по-късно разкрива като идващ от предхристиянските Мистерии на Артемида.
[…]Наистина не е достатъчно за един духовен възглед за нещата просто да говорим за дух, дух и пак дух. Вместо това е необходимо да осъзнаем истинските ни духовните връзки със заобикалящите ни неща.
Когато наблюдаваме едно растение по обичайния в днешно време начин, просто не подозираме за съдържащата се в него елементарна мъдрост, за духовното качество в едно такова растение. Нямаме никаква идея, че всяко растение съдържа нещо, на което не можем да отдадем дължимото, като просто го съзерцаваме и си създаваме абстрактен образ или представа за него, както обикновено в днешно време правим със всичко, включително с растенията. Защото във всяко такова растение живее елементарна, духовна същност, но по такъв начин, че бихме могли да кажем, че е омагьосано. Всъщност, единствените хора, които правилно гледат растенията са тези, които си казват нещо такова: „Тази красота тук пред мен, прикрива и забулва едно духовно същество, което е омагьосано в нея.“ Разбира се, това е едно сравнително незначително същество в големия космически контекст на нещата, което обаче има дълбока връзка с хората.
[…] Навсякъде в заобикалящата ни среда живеят елементарните духове и те действително ни призовават: „Не гледайте цветята по толкова абстрактен начин и не си създавайте само абстрактни образи и понятия за тях, а имайте истинско, сърдечно усещане за душевно-духовното качество, което живее в цветята.“ Защото човешкото съществувание наистина трябва да бъде едно непрекъснато изкупление на омагьосаните елементарни духове в минералите, растенията и животните.
[…] Човешкият поглед се отмества от духовните качества в нещата, тъй като елементарните същества на външния свят се вселяват в него. Когато човешкото същество гледа навън, то губи от поглед духовната страна на нещата, която влиза в него, и той вижда само мъртва материя.
[…] Цялото малодушие на душата, както можем да го наречем, което хората са изразявали, произлиза от елементарните сили, които драконът в него поглъща. Ах, колко широко е разпространено това душевно малодушие! Хората много добре знаят, че това или онова би било правилно в дадена ситуация, но те не могат да се решат да го направят, защото вътре в тях работи душевна тежест. А това, което работи вътре в тях, са елементарните същества в тялото на дракона.
[….] И така, можем да посочим кое ще ни отведе до празника на Михаил, който трябва да бъде събитие в човешкия ум и душа и то такова, че отново да можем да усетим хода на годината като истински процес по начина, който споменах. Но не казвайте, че можете да го изпитате просто като си създадете абстрактна идея за това в душата си, защото ще можете да го кажете само ако наистина сте се заели с антропософия по такъв начин, че да ви научи да гледате на всяко растение, всеки камък по начин, различен от този, по който сте го гледали досега. Можете да го кажете само когато антропософията ви е научила да гледате на целия човешки живот и развитие по различен начин.
По този начин исках да ви дам известна представа за това какво трябва да бъде развито в човешките сърце и ум, за да бъдат готови да изпитат заобикалящата ги природа като част от собственото си същество.83
Поради богатството от теми, засегнати от Щайнер в тези лекции, ще се въздържа да цитирам повече пасажи. Само ще отбележа, че в края на третата лекция, на 30 септември 1923г., той очертава пътя за изследванията, които по-нататък провежда заедно с Ита Вегман (виж лекцията от 21 август в GA 243).
На 2 декември 1923г. Рудолф Щайнер най-после започва ясно изложение за мистерийния характер на древния ефески път на обучение. Това, което не бе включил в книгата си Християнството като мистичен факт през 1902г., тук е представено в един вид преглед и обобщение на по-късните описания. В тези култове действието на космическото Слово – Логоса – е можело да се превърне във вътрешно преживяване, чрез човешката реч. Чувствайки, говорейки и слушайки, посветеният прониква в тайните на Акашовите хроники и хармонията на сферите.
Да, в Ефес нещата са били такива, че когато послушникът пристъпвал през портата на Мистериума, постоянно бил наставляван със думите: Човеко, говори, и ти /разкриваш чрез себе си/еволюцията на световете. А когато отново излизал, тези изречения му били казвани, но под друга форма: Еволюцията на световете се разкрива/чрез теб, о, човеко,/когато говориш. И послушникът постепенно усещал сякаш е затворил тайната на космоса в собственото си тяло и как той звучи от гърдите му и в речта му.
Послушникът получавал това преживяване като подготовка за истинската и по-дълбока мистерия. Защото така послушникът успявал да разбере, че собственото му човешко съществувание е свързано вътрешно с космическите мистерии. Фразата „Човеко, опознай себе си“ придобила свещено значение поради факта, че не била изричана само теоретично, а можела да бъде почувствана и усещана по вътрешен, тържествен начин.
И тогава послушникът, след като бил усъвършенствал и издигнал собственото си вътрешно същество, усещайки го като обгръщаща космическа мистерия, можел да бъде въведен по-нататък в това, което тази космическа мистерия сякаш разстила, разгръща над далечните ширини на Вселената.
[…] Виждате ли, по съответния правомерен начин, който бил необходим при хората от онези древни времена, послушникът на Ефеските мистерии е успявал да приеме в душата и сърцето си ясното възприятие, което тогава все още е било възможно да се даде, за първоначалния произход – там, където Словото – Логосът – като същина на света, вае. Той е можел да поеме това в себе си, защото е бил подготвен за това чрез усъвършенстването и издигането на човешкото си съществувание, усещайки го като обвивка за малкото отражение на тази космическа мистерия, което се е криело в звученето на собствената му реч.
[…]Така великият космически свят, макрокосмическата мистерия, се превръщала в микрокосмическа мистерия на човешката реч. И именно за тази макрокосмическа мистерия и за нейното претворяване в майа – широкият свят, който ни заобикаля – се отнася началото на Евангелието на Св. Йоан: „В началото бе Логосът, и Логосът беше при Бога, и Логосът беше Бог.“ Защото именно това все още живеело и ваело в Ефеската традиция, също и когато евангелистът, онзи, който записва Евангелието на Св. Йоан, е успял в Ефес да прочете в Акашовата хроника това, за което е жадувало сърцето му: подходящата дреха и обвивка за онова, което искал да каже като мистерия на човешката космическа еволюция.
[…]Наистина е така, че това, което е било преподавано на послушниците в Ефеските мистерии за първичното Слово, съдържа онова, което води до началото на Евангелието на Св. Йоан. И наистина бих искал да кажа, че сега е настъпил най-подходящият момент антропософите да обърнат поглед към тези Мистерии, които почиват в далечното лоно на времето. Защото, виждате ли, в известен смисъл, в един много особен смисъл, Гьотеанумът, който се издигаше тук на хълма в Дорнах, беше наистина централният фокус на антропософската дейност […] Този Гьотеанум, в крайна сметка, се превърна в място, където хората искаха да говорят и неведнъж говореха за нещата, свързани с началото на Евангелието на Св. Йоан: „В началото бе Словото, и Словото бе с Бог, и Словото бе Бог.“ 84
Вечерните лекции от Коледното основополагащо събрание през 1923г. „Световната история в светлината на Антропософията“ 85 поставят древните ефески посвещенчески ритуали в по-широк контекст. Щайнер ги нарича „един гигантски документ“ в историята на Мистериите, и на 26, 27 и 28 декември той навлиза в повече подробности. На 26 декември изплува образът на разстланата в космоса човешка форма и връзките с растителния свят. Също тук е и описанието на известната статуя на Артемида. През тази вечер той описва най-вече елементи от култа, свързан със силите на Имагинацията:
Една от Мистериите, в която са били представени подобни неща, просъществувала до доста по-късни времена. Това е Мистерийният център в Ефес, Мистерийният център на Артемида в Ефес. Основното внимание в този Мистериен център в Ефес било насочено към изображението на богинята Артемида. Когато в днешно време хората гледат копия на Ефеската богиня Артемида, те виждат само нещо гротескно в тази женска фигура с много гърди, защото нямат представа какво е било усещането за подобни неща в древността. В древността важното е било самото преживяване. Учениците, изучаващи Мистериите, е трябвало да преминат през подготовка, която да им позволи да бъдат въведени в истинската същност на Мистериите. В центъра на Ефеските мистерии било това изображение на Артемида. Когато ги въвеждали в това вътрешно светилище, те се сливали с този образ. Застанали пред този образ, те загубвали всякакво усещане, че се намират в собствената си кожа. Вместо това, придобивали усещането, че са самият образ. Те се идентифицирали с него. И това отъждествяване на съзнанието с божествения образ в Ефес водело до факта, че човек преставал да гледа към заобикалящото го земно царство - към камъните, дърветата, реките, облаците и т.н. - а това означавало, че човек навлизал по усет в образа на Артемида и придобивал вътрешна представа за връзката й с етерните светове. Чувствал се едно цяло със света на звездите, с това, което се случва в звездните светове. Не усещал земната субстанция в човешката си кожа, а усещал космическото си съществуване. Човек усещал себе си в етерното царство.
[...]Тези Имагинации имали формата на огромни растителни организми; и от това, което прониквало в земното царство във вид на Имагинации, по-късно се е развил растителен живот - чрез абсорбирането на атмосферно вещество, отначало в ефимерна, течна форма в периферията на Земята. Едва по-късно то потъва в земята и по-късно се превръща в това, което знаем като растения. И освен силициевият диоксид, в тази албумна атмосфера бил фино разпръснат и калций. От калция на свой ред възникнали характеристиките на животните под влияние на коагулацията на този белтък. И човекът се чувствал внедрен във всичко това. Човекът усещал, че в праисторически времена е бил едно цяло с цялата земя. Той е живял в това, което, чрез Имагинацията, се е формирало като растения на Земята, живял е в това, което се е формирало като животни в земното царство, както току-що описах. В общи линии, всеки човек усещал себе си сякаш бил разстлан из цялата Земя, като едно цяло със Земята. Така че човешките същества, както съм описал това във връзка с Платоновите учения в книгата си „Християнството като мистичен факт“, са преплетени едно с друго. 86
На 27 декември особено се набляга на елемента Инспирация, както вече е бил описан на 2 декември 1923г.: „…как космическото Слово [Логосът] вае и се движи творчески из космоса.“
Когато говореше, ученикът от Ефес усещаше, че чрез преживяването на говоренето вниква в действието на космическото Слово.
Тук Щайнер подчертава, че по това време ритуалите на Артемида са били вече „в упадък“ и само малък брой хора са могли да ги преживеят, и че двамата, които той споменава по име тук, са имали различно отношение към духовното от заобикалящите ги хора.
В лекцията от 28 декември той отново описва подробности от древния Ефески култ, като го сравнява и с други пред-християнски форми на инициация, като например Хибернийските мистерии. Той посочва, че те се проявявали под различна форма през различните исторически епохи. Култът към Артемида в Ефес в своята същност все още принадлежал към древните азиатски мистерии, които изцяло били свързани със съзвездията и годишните сезони, но също така от друга страна си проличава и връзката им с гръцката цивилизация, която до голяма степен била независима от сезоните.
В лекцията от 22 април 1924г., от цикъла „Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството“87, Щайнер подчертава Инспиративния характер на култа към Артемида. В няколко страници там четем за връзката на посвещенческите обреди със звука на гласните И, О и А, както и с Щайнеровата медитация за планетите:
Възникнало от света същество, ти, във формата на светлина,
Подсилена от Слънцето в силата на Луната,
Надарен от Марсовата творческа песен
И раздвижващи крайниците криле на Меркурий,
Озарен от юпитеровата сияйна мъдрост
И от носещата любов красота на Венера –
За да те посвети сатурновото древно-световно духовно вглъбяване
На пространствено и времево същесствуване! 88
Връзката с „упражнението с гласните“ от 27 май 1923г. е доста ясна.89 Възможно е и мантрата, възпроизведена в първи том на стр.178, да е от същия ден.
И накрая, в Англия, на 14 август, в цикъла "Съзнанието на посветения "90 Рудолф Щайнер описва практиката на инициациите в Ефеските мистерии от съвсем различен ъгъл. Решаващият пасаж в публикуваното издание е в раздела под заглавие "Образи от древността". Тук Щайнер често споменава времето от денонощието, в което са започвали определени ритуали ("по здрач", "на разсъмване"). В тази лекция също така става ясно, че посвещенческите събития, които описва, са били провеждани от двама души в сътрудничество помежду им: учител-посветен и послушник. Той подчертава, че тези култове са довели до по-дълбоко познание за растителния свят. Със засилено съзнание учителят изследвал световете на светлината, докато ученикът бил посветен в подземния свят и получавал посвещение в Персефона, в царството на Плутон.
Нека се опитаме да поставим пред вътрешния си поглед образа на Ефеските мистерии, онези мистерии, в които е бил посветен и Хераклит тъмният („Пророкът от Ефес“ – бел.пр.).
В Ефес все още преобладавало едно много древно знание, което се запазва чак до времето на Омир, да, дори до времето, макар и в по-размита форма, когато Хераклит бил посветен. Тези древни мистерии притежавали огромна жизненост. И в този храм, на чиято източна страна се намира образ, станал световноизвестен - този на богинята Диана, богинята на плодородието, образ, който изразява плодородието, пулсиращо навсякъде в природата – течали изпълнени с мощ и сила посвещенчески течения. И великите мистерии били внасяни в човешките слова, когато се водели разговори, например непосредствено след като участниците в Мистериите получавали могъщи импулси по време на извършваните обреди, както и по време на конкретните етапи на тези обреди в храма в Ефес. И това били дълбоки разговори, които след това продължавали, докато участниците в Мистериите излизали от храма; и когато, особено в онези часове на деня, когато външният свят е най-плодотворен за такива неща, по здрач, те поемали по пътеката, която водела от храмовата порта към гората с прекрасни пътеки, пътеки, обвити от черно-зелени дървета, които ги отвеждали на дълъг път в различни посоки от Ефес. Бих искал да ви дам приблизителна представа за естеството на подобни разговори.
Този, който е бил посветен по някакъв начин в тогавашните Мистерии, влизал в разговор в такива случаи с някой от своите ученици от мъжки или женски пол. Защото трябва да отбележим, че в онези древни времена, малко преди подобни неща да бъдат набързо разводнени, равенството на мъжкия и женския пол е било много по-живо, отколкото в наши дни. Така че в Ефес можем да говорим както за ученици от женски пол, така и за ученици от мъжки пол. И в такива разговори Прозерпина, митът за Персефона, е бил много жив в своята духовна форма.
Но как се е провеждал подобен разговор за мита за Прозерпина? От една страна имаме учителя, посветен жрец, който, чрез импулсите, които е получил, е можел да говори за това, което се случва в света на формите, можел е да говори за това, което се развива между съществата, и на базата на посвещението, което е получил, е можел да каже на своя ученик приблизително следното: "Виж, ние преминаваме през здрача. Сънят, който прави божествения свят видим, скоро ще дойде. Наблюдавай цялата си човешка форма. Под теб са растенията; около нас е прекрасната гора, засенчена в полумрака, в своя зелен, сенчест мрак. Първите звезди вече започват да блещукат над нас. Погледни всичко това. Виж величието, величието на всичко това, но също така и избуяващия, покълващ живот горе и долу. А след това наблюдавай себе си. Помисли как в теб живее и вае цяла една вселена, как във всичко, което циркулира в теб, във всичко, което съществува като разгръщащо се събитие в теб, във всеки момент присъства богатство от реалности, богатство от трансформации. Почувствай как ти самият си цял един свят, който е по-загадъчен, по-величествен, макар и по-малък в пространствено отношение от Вселената, която наблюдаваш от Земята чак до звездите. Почувствай го! Като човешко същество усети себе си като един свят, свят, който съдържа по-големи богатства от света, който виждаш с очите си и обхващаш с мислите си. Почувствай света вътре в себе си, в своята кожа.
А след това усети как сега гледаш от твоя свят към света, който се простира от Земята до звездите. После ще те обгърне сънят. Тогава няма да бъдеш в тялото си, няма да бъдеш в своя свят, тогава ще бъдеш в света, който сега наблюдаваш от Земята до звездите. Тогава твоята душевно-духовна част ще е напуснала тялото ти. Тогава ще живееш в светлината на звездите, в мъглите на Земята, ще летиш с ветровете, ще мислиш с лъчите на звездите. Тогава ще живееш във външния си свят и ще гледаш назад към това, което си, като към свят вътре в теб".
И в онези древни времена учителят все още е можел да говори на ученика по този начин, тъй като външното зрение през деня все още не е било придобило толкова определена форма, а е било такова, каквото ви описах. И сънят все още не е бил изпълнен с мрак. Сънят все още е бил пропит с преживяване подир преживяване и когато някой е говорел за състоянието на сън, е имал предвид тези преживявания: "Прозерпина, Персефона или Коре е сега около вас. Коре живее в звездите. Коре живее в слънчевата и лунната светлина. Коре живее в растящите растения. Активната сила на Персефона живее навсякъде, защото тя е изтъкала дрехата, чрез която всичко това съществува. А зад всичко стои Деметра, нейната майка, за която тя е изтъкала дрехата, която виждате като външен свят.“ Човек не би казал "Натура". Човек би казал - всъщност е казвал – Персефона или Коре.
„И виж, когато някой остане буден след теб“ – така е говорел учителят на ученика си, - „тогава, докато ти спиш, той ще вижда това, което се явява като външната дреха на Прозерпина в цветята, планините, облаците и звездите точно така, както ти ги виждаш. Защото начинът, по който виждаме всичко това, е илюзия. Не Прозерпина е илюзията – не това, което живее и твори в планините, растенията, облаците и звездите – илюзията е в начина, по който гледаш и виждаш. И ти ще спиш. През очите ти, чрез тази прекрасна загадка на живота – окото, - Коре Персефона ще проникне в теб.“
И това било представяно по толкова жив начин – защото е било изпитано много живо, - че, заспивайки, ученикът не е усещал просто: „Сега способността ми да виждам и чувам угасват“, не усещал просто: „Сега преставам да усещам“, а той или тя са усещали как Персефона навлиза през очите надолу в тялото, във физическото тяло, етерното тяло, което душата и духът напускат по време на сън.
Живеем в горния свят, когато сме будни, и в подземния свят по време на сън. През окото Персефона проникнала в спящите физическо и етерно тела. Персефона оставала при Плутон, владетелят на сънното състояние на физическото и етерното тяло. Ученикът усещал действието на Плутон съвместно с Персефона, тази съчетана дейност на Плутон и Персефона, която навлиза долу във физическото и етерното тяло по време на сън. Чрез тези напътствия, които ученикът е получил, когато му се показва как Коре навлиза през портите на очите, всичко това е превърнато от него или нея в жива действителност, което поражда едно преживяване за делата на Плутон и Персефона по време на сън. Това преживявал ученикът, а учителят имал други, съответстващи на това, преживявания, които били по-скоро свързани с нещата с форма.
После, [на следващата сутрин], когато отново се срещали, двамата били изпитали всеки своята мистерия. Тогава са можели да говорят за някое растение или дърво и учителят е обяснявал как възникват формите, защото го е видял по време на сън. Той навлизал във формите на листата, на стеблата, навлизал е във формите и конфигурациите в света, в онези конфигурации, които, така да се каже, се спускат от горе надолу. А може би ученикът е преживял обратното: той може би е схващал това, което учителят бил описал, като говори за мистериите на хлорофила, на растителните сокове, които се издигат отдолу нагоре и се разпределят в растението. Така разговорите им се допълвали един друг по прекрасен начин: чрез живата прегръдка на богинята Прозерпина, която показва на човешките същества другия аспект – на подземния свят по време на сън, - тези мистерии прониквали в човешката душа и се разкривали пред нея. И така, в онези древни времена ученикът се учел от учителя, а учителя – от ученика. Защото тези откровения били от духовно-душевно естество от една страна, а от другата – от душевно-духовно естество. И разговорът, който се провеждал между хората по този начин, пораждал споделен човешки опит за най-висшето познание.
И преживявайки това най-висше познание, когато сутрин човек виждал приближаващата се зора, виждал Зорницата да блести на изток в тъмната, зелена гора - тази гора, разпростираща се във всички посоки в прекрасна перспектива - човек се събуждал и се чувствал съживен от едно или друго в царството, което днес наричаме царство на природата. Всичко това се преплитало в разговорите. И на човек му било ясно, че всичко това е жива връзка с Персефона. Било е ясно, че това, което се съдържало в мита за Персефона, е тайната за познанието на човешките същества за природата. И в разговорите, водени по този начин във връзка с мистериите на Ефес, е царяла магия, - нещо, което мога да ви предам само в непълен вид. Това вълшебно качество пропивало тези разговори. И в тези разговори живеело знанието за Персефона, живеела цялата жизненост, която по-късно помръква и се превръща в това, което сега преживяваме като абстрактното понятие "природа" [... ].91
Редакторът на GA 243 добавя страница от тетрадките на Рудолф Щайнер (част от литературното му наследство) с коментар, че тези бележки са били част от лекцията от 14 август 1924 г. Това обаче не е така, тъй като те всъщност са свързани с поредицата от събития, които се развиват при влизането в храма на Артемида по здрач, и следователно принадлежат към описанията, дадени на 26 декември 1923 г. (GA 233, стр. 56), така че ги предхождат.
При завръщането си в Дорнах, на 12 и 14 септември 1924 г., Рудолф Щайнер отново описва древните инициации в Ефес 92 , като добавя нови подробности, за да допълни предишните си разкази.
Това са, прочее, пасажите, които могат да се открият в писмените трудове на Щайнер и в неговите лекции, които дават представа за култа към Артемида в Ефес. При тяхното изучаване възниква проблемът, че описанията му се отнасят до различни обреди, някои от които са се извършвали през нощта, други на разсъмване, а трети през деня или при залез слънце. Този проблем до голяма степен може да бъде решен, ако се вземе предвид фактът, че култовете към мистериите - както в предхристиянски времена, така и в наши дни, протичат на различни етапи и нива. В лекцията си "Учението на Възкръсналия", изнесена на 13 април 1922 г.93 , Щайнер нарича тези етапи "Мистерийни глави". Основната форма на всички литургии се състои от четири части: възвестяване, принасяне, преосъществяване и причастяване. Тази четворна последователност съответства на четирите състояния на съзнанието, които в антропософския езотеризъм се наричат нормално дневно съзнание, Имагинация, Инспирация и Интуиция. 94
В описанията си на няколко различни обреди в древния свещен център на Артемида, Щайнер не споменава конкретно тези четири категории. Очевидно не е имал намерение да говори на своята публика за литургическите понятия в основата на Мистериите 95, а вместо това е искал да събуди в душите им образи и усещания, за да могат да развият поне някакво чувство за древните посвещенчески обреди. Но ако се опитаме да намерим връзки в многото му разкази – т.е. ако искаме да добием една пълна, цялостна представа за посвещенческите обреди – категоризирането в четири различни „Мистерийни глави“ се оказва полезно. Във всяко от многото му различни описания можем да разпознаем един от четирите литургически етапа и е впечатляващо да се отбележи, че на Коледа 1923г. той набляга повече върху Имагинативния елемент (т.е.; втория етап, с преходни точки към третия), на Великден 1924г. ясно подчертава Инспирацията, а през август набляга на четвъртия – Интуитивния - елемент в Ефес.
Това ни дава възможност да припишем всичките откъси в работата на Щайнер, отнасящи се до древния култ на Артемида, към една от четирите „Мистерийни глави“. Всеки, който проучи внимателно тези пасажи, ще може, следователно, да добие картината на тази инициация. В следното проучване различните разкази на Щайнер са категоризирани в съответствие с един от четирите етапа на обредите. Не можем да докажем времетраенето им и дали различните упражнения и обреди са били практикувани и усъвършенствани в продължение на дълъг период от време, или всичко е ставало в рамките на няколко дни. Периодът, посочен в лекцията от 14 август 1924г. (GA 243), подсказва, че всичко е могло да се случи за един свързан и определен период от време.
Който проследи тези стадии на инициация, ще може да види, че описанието от 21 август (GA 243) е пряко продължение на изследователски методи, практикувани в древния култ на Артемида. В онези времена по този начин са могли да проучат растителното царство. Днес, в подобни изследвания могат да бъдат включени и човешките органи.
В древни времена подготовката за инициация е включвала изпитанията и проверките, през които е трябвало да минат кандидатите. Те принадлежат към първата „Мистерийна глава“. Ученикът бил съпровождан до прага на по-високото съзнание. В книгата на Щайнер „Християнството като мистичен факт“ (GA 8) за това се намеква в първа глава. В лекционния цикъл „Окултна история“ (GA 126) те са описани на 29 декември 1910г. във връзка с древния Ефес, като изкореняване на всякакъв егоизъм и като научаване да се понася страх, тревога и ужас. В „Световната история в светлината на Антропософията“ (GA 233) Щайнер казва:
Да, днес едва ли можем да си представим стриктния характер на подготовката в древните Мистерии. Днес хората се ужасяват от всичко, което наистина изисква вътрешно развитие.96
От лекцията на 23 септември 1921г. (GA 207) става ясно, че послушниците в древните азиатски мистерийни школи е трябвало да пътуват до Хиберния (Ирландия), за да преминат там през най-дълбоките бездни на човешката душа. В наше време много страни на тази подготвителна, първа Мистерийна глава, са описани в книгата Как се постигат познания за висшите светове (GA 10), в която се отдава най-голямо значение на придобиването на т.нар. „шест качества“.
За да разпознаем втората Мистерийна глава ще ни бъде от полза да знаем за нейната връзка с развиването на Имагинативно съзнание. Свръхсетивното се развива в образи. В „Християнството като мистичен факт“ този етап е демонстриран във възкресяването на Лазар (глава 7). Това се случва като „откровение на Бога“: целият процес служи, за да позволи на „Бог да се прояви в Лазар“. В него се ражда едно „освободено от тялото съзнание“ и той „изживява в образи това, което е постигнал духовно“. Всичко, което Рудолф Щайнер описва във връзка с култа на Артемида като Имагинативен процес, принадлежи към тази втора Мистерийна глава: в лекциите „Антропософията и човешкото сърце, и ум“ (GA 233)97 придобиването на Имагинативно зрение е съсредоточено в това да се види растителният свят с нови очи – към него принадлежи и стиха за „маиата“ (GA 265). Процесът на инициация, описан във втората половина на лекцията от 2 декември 1923г.98 и от 26 декември 99, се отнася до подобни Имагинативни преживявания, посредством които мистиците са могли да четат Акашовата хроника. От разказа на Щайнер от 14 август 1924г. 100 става ясно, че „ученикът“ не само е въвеждан в духовните висини, но също така и долу, в подземния свят, в царството на Плутон, където, в обредно (полу-)сънно състояние, той е можел да се докосне до тайните на растителните сокове и хлорофила. На 12 септември 1924г. (GA 238) той добавя и разказ за преминаването през „светлинната активност“ на четирите елемента, във връзка със средновековните откровения на богинята „Натура“.
Третата Мистерийна глава ще разпознаем по факта, че мистиците са изпитвали ефектите от „космическото Слово“ чрез говорене и слушане. Това е нивото на Инспирация: „космическото писмо“ звучи (30 септември 1923, GA 223). През тази врата ученикът се научава да усеща и чувства езика. Упражнението с гласните (GA 265) принадлежи към това ниво, както и цялата лекция от 22 април 1924г. (GA 233a). Този процес вече е бил описан на 27 декември 1923г. (GA 233). И можем да предположим, че в храма в Ефес обредите от третия етап са се провеждали през деня, след като предната вечер е било получено Имагинативно познание, в лунната сфера. В огледалото на пълната луна се разкриват тайните на космическата еволюция. Но преди да започнат подобни изследвания, учениците трябвало да влязат по здрач във вътрешното светилище, в светая светих, поради което е вмъкнат пасажът от тетрадката, GA 243.101
Рудолф Щайнер описва четвъртата Мистерийна глава в лекцията си от 14 август 1924г. (GA 243), спомената по-горе. След като посветеният и неговият ученик са постигнали Имагинативно съзнание в храма и после, през деня, са се издигнали до ниво Инспирация, те си проправят път, призори на следващия ден, чрез споделени дискусии и разговори, до нивото на Интуитивното съзнание.
Ако разгледаме описанията на Рудолф Щайнер в тази последователност, изглежда вероятно обредите на Артемида в Ефес да са се състояли в рамките на три дена. След необходимата подготовка, ученикът бил издигнат до състояние на разширено съзнание, което му позволява да получи достъп до храма по залез слънце. Там той или тя са били завеждани пред статуята на Артемида. През същата нощ се състоят посвещенчески ритуали в Имагинативна форма. На следващия ден се състоят обредите на Инспирацията, във вътрешността на светилището: посветени в света на Имагинацията, с познание за начина на действие на звездите и на творческите процеси в света на растенията, сега учениците изпитвали космическото Слово в неговата творческа активност на Земята. Виждайки, говорейки и слушайки, сега той осъзнава тайното дело на Бога в природните царства. Вече запознат от предната вечер с лунните сили, той изпитвал една по-висша, вечна светлина насред огрения от слънцето ден. Така подготвени, учител и ученик можели още веднъж да навлязат в нощта. Учителят се издигал духовно до световете на архетипите, където действат боговете на формата, чиито сили са видими в света на растенията. Ученикът бил готов вече за спускането си в подземния свят (на материалния свят) и преживявал посвещение в Персефона. След тази нощ, веднъж събрали се отново, те са могли да проникнат до най-висшето познание за Творението.
Всеки, който вземе предвид разказите на Щайнер за древните инициации в Ефес, ще може да схване връзката с лекцията му от 21 август 1924г. (GA 243). В края на предшестващата лекция той говори за „генезиса на патологията“, който „за пръв път става видим чрез съвместна работа, каквато ще видите между мен и Ита Вегман - когато става ясно как духът вае и живее в материята, как се проявява в материята.“ Истинската същност на тази съвместна работа става очевидна на 21 август – и то само в тази единствена лекция.
По същия начин, по който растителното царство в наше време е приковано към под-природата и може да бъде освободено от нейното омагьосване само когато човешкото око развие нов начин на виждане, на зрение (Виена), така и органите на болните хора са приковани към под-природните сили и могат да бъдат "освободени" - с други думи излекувани - само чрез нова, модерна посвещенческа медицина. Учителят изследва планетарните сфери чак до Сатурн, където архетипите на човешките органи стават явни за ясновидското виждане, докато в същото време ученикът, подобно на една модерна Персефона, се спуска в царството на Плутон, за да изследва причините за болестите. Когато впоследствие двамата се съберат отново, те могат заедно да разчетат причините за дадена болест. Това е възможно за посветения чрез колаборация с човек, който е бил подготвен за това през няколко инкарнации и който се чувства у дома си в областта на медицината - някой, с други думи, който е посветен в Мистериите на Персефона. И това е отговорът на въпроса, поставен в началото на тази глава.
Превод: Ати Петрова