ЕПСТИЙН И МЪЛЧАНИЕТО НА ВЪЛЦИТЕ
Както е добре известно, след одобряването на Закона за прозрачност на досиетата на Епстийн, между края на 2025 г. и началото на 2026 г. бяха публикувани три милиона страници, 180 000 изображения и 2000 видеоклипа.
Те са достъпни тук: https://www.justice.gov/epstein.
Други партиди документи вече бяха публикувани, включително списъкът с над 1200 жертви. Въпреки огромното количество документи, достъпни за справка в Министерството на правосъдието на САЩ, все още липсват над два милиона файла.
Освен Джефри Епстийн и неговата сътрудничка Гислейн Максуел, файловете се отнасят до широк кръг от хора, които са повече или по-малко замесени в тази адска афера, включително американски президенти като Доналд Тръмп и Бил Клинтън, бившият дипломат Питър Манделсън, Бил Гейтс, Илон Мъск и принц Андрю Уиндзор-Маунтбатън, както и Ричард Брансън, Майкъл Джексън, Стив Банън, принцесите на Швеция и Норвегия, Брет Ратнър (режисьор на документалния филм за Мелания Тръмп), съосновател на Google Сергей Брин, Ехуд Барак, Ноам Чомски, Уди Алън, Кевин Спейси, Дейвид Копърфилд, Мик Джагър, Наоми Кембъл, Стивън Хокинг и много други.
1. Толкова за конфиденциалността!
Преди няколко седмици лавина от снимки, видеоклипове и имейли беше пусната в публичното пространство, предизвиквайки объркване, възмущение, гняв и омраза.
Това е първият въпрос, който бих искал да засегна.
Говори се за заговор на богати и влиятелни хора, които имат право да извършват престъпления на всички нива.
Но ако бях престъпник или човек, който улеснява престъпленията, и исках да предоставя на приятели и клиенти възможности за престъпления като тези, които имаме пред нас, бих го направил с абсолютна конфиденциалност. Това е, което засегнатите лица трябваше да изискват от страх от изнудване (както всъщност се случи).
Нали?
Очевидно, с мълчаливото съгласие на високопоставените ми приятели, аз не бих започнал да събирам нещо като Енциклопедия Британика от снимки, имейли и видеоклипове.
Но не.
Дори да приемем, че Епстийн е бил (или все още е) пешка на Мосад – и може би и на други разузнавателни агенции – организация, известна с изнудването на световните властови елити, тогава щях да имам още по-голяма причина да искам да извършвам любимите си престъпления в абсолютна тайна.
Или не?
И все пак ето ги, всички хванати с ръце в кутията с бисквити.
Това е много странно и може да изглежда естествено в свят, в който човек на всяка цена избягва да мисли, като се има предвид, че тези механизми са работили много добре в пълна тайна и при липса на каквито и да било документирани доказателства в продължение на години – много преди аферата Епстийн.
Ако тези файлове наистина са били скривани или игнорирани от съответните власти в продължение на години, въпреки че са били известни и наблюдавани от по-висшите нива на властта, то е ясно, че мрежата, свързана с Епстийн, е била използвана не само за лични цели, но и като инструмент за контрол и изнудване на политически лидери, учени и важни фигури в международните финанси.
Нека имаме това предвид.
Изправени пред мащаба на скандала, който се разгръща от няколко седмици, всички, които са активни в социалните медии, са запълнили профилите си със съдържание по този въпрос, а в случая на колегите журналисти – и с публични изявления.
Независими журналисти, разбира се, защото тези, които работят в основните медии, се страхуват да го направят, тъй като имат... семейства, които да издържат.
Затова реших да изчакам известно време, преди да публикувам лични разсъждения, тъй като огромният обем данни, които трябва да бъдат проучени, може да бъде също толкова враг на истината, колкото и липсата на доказателства.
Въпреки че е невъзможно да се разгледат милиони файлове и да се разбере всеки аспект на ужаса, който те предават, считам, че това е и ненужно, ако искаме да разгледаме въпроса от духовна, както и от антропологична и политическа гледна точка.
2. Изненадата на правомислещите хора
Вторият фундаментален момент, който според мен трябва да се има предвид, е широко разпространената изненада от разкритията за корупцията на много от хората, които направляват съдбата на човечеството.
Това е наистина симптоматично за абсолютния стремеж на по-голямата част от населението да игнорира реалността сега, когато е напълно манипулирано от така наречената информация.
В действителност, няколко независими журналисти и автори от години се опитват да популяризират епизоди, които редовно са игнорирани или цензурирани от основните медии и се появяват само за кратко в новините, преди да бъдат отново потопени в неизвестност.
Бих искал да спомена няколко от тези епизоди.
1. Кейти О'Брайън
Първият се отнася до Кейти О'Брайън, жертва на Проект Монарх, който е един от многото подпроекти на експериментите MK ULTRA на ЦРУ, започнали през 1953 г.
Като секс робиня Кейти е била „на разположение“ на много национални и международни лидери в продължение на години.
Тя и дъщеря ѝ Кели са били спасени от сексуално насилие и контрол над съзнанието от Марк Филипс, бивш разузнавателен агент. По време на спасителната операция и процеса на възстановяване Кейти постепенно си е възвърнала спомените за това, на което е била свидетел, докато съзнанието й е било контролирано.
Впоследствие Кейти и Марк събраха голям брой документи, доказателства и свидетелства, с които обвиниха американското правителство в извършване на престъпления чрез контрол над съзнанието върху хиляди граждани.
Това разследване достигна своя връх с публикуването през 1995 г. на „Trance Formation of America“ (Транс формация на Америка), разтърсващ разказ за злоупотребите и насилието, на които са били подложени десетки млади секс роби, „използвани“ от педофилските сатанистки елити, чиято самоличност тя разкри.
Можете да прочетете текста на този уебсайт: https://www.liberopensare.com/autori-vari/cathy-obrien-mark-philips-trance-formation-of-america/
2. Вирджиния Джуфре
„Практиките“, разобличени от Кейти преди тридесет години, са същите, описани от Вирджиния Джуфре, жертва на Епстийн, която изглежда е починала от самоубийство миналата година, в книгата й „Nobody’s Girl“ („Ничие момиче“).
Когато говорих и писах за това, след като прочетох тази книга, а това беше като истинско пътуване в ада, бях игнориран и осмиван като лековерен и конспиративен теоретик. Бях в добрата компания на всички онези, които се бяха осмелили да говорят за сатанизма и ритуалните убийства на млади хора.
Но ето как стоят нещата: когнитивно дисонантните хора виждат само това, което им се казва да виждат.
По-пресен пример – но има много такива – е този на холандския предприемач и финансист Роналд Бернар.
3. Роланд Бернар
Той привлече малко обществено внимание през 2017 г., когато в поредица от интервюта заяви, че докато е работил на най-високите нива на международните финанси и е извършвал финансови злоупотреби, му е била предложена възможност да участва в ритуални жертвоприношения на деца в чужбина, за да се изкачи на върха на пирамидата на властта.
Първоначално той бил поканен от колега на „елегантни вечери“, където имало възбуждащи вещества, наркотици и момичета, или момчета, както и промоции, пари и власт.
Когато обаче неочаквано се сблъскал с необходимостта да участва в ритуално жертвоприношение, за да сключи пакт за съвместна отговорност и подчинение, той избягал.
Отказът му да извърши този акт бележи края на финансовата кариера на Бернар. След години на преследване и лечебни процеси той заяви, че е бил измъчван и е претърпял тотален психофизически срив.
Можете да гледате интервютата с Роналд Бернар, излъчени по холандската платформа De Vrije Media (DVM TV), тук:
https://www.youtube.com/playlist?list=PLXdk11vQw-P9KdqnTtkr8fb4eCFMAQSWK
4. Можем да споменем накратко и Габриела Рико Хименес. 21-годишната мексиканска манекенка е заснета пред Fiesta Inn в Монтерей, Мексико, на 3 август 2009 г. Тя е присъствала на елитно модно събитие там, което е събрало видни бизнесмени, политици и други личности, чиито имена фигурират в досиетата на Джефри Епстийн. Тя започна да крещи, че вътре ядат човешко месо. Беше арестувана и оттогава е изчезнала без следа.
5. Карен Мълдър
Друг пример е Карен Мълдър, холандски супермодел, която беше известна през 90-те години. Тя твърдеше, че е била изнасилена от няколко влиятелни мъже и наскоро отново се появи в новините.
За разлика от Габриела Рико Хименес и Вирджиния Джуфре, Мълдър не е претърпяла същата нещастна съдба, но изчезна от публичното пространство след разкритията си.
6. Руслана Коршунова
Друга от жертвите на Епстийн беше Руслана Коршунова, обещаваща моделка от Казахстан. Тя заминава за острова на Епстийн на 18-годишна възраст и претърпява толкова тежки психологически последствия, че след няколко години лечение се хвърля от прозореца на деветия етаж на апартамента си в Ню Йорк, слагайки край на живота си.
Въпреки това, именно бурята, предизвикана от показанията на Вирджиния Джуфре през 2011 г., създаде условията за разкриването на десетилетия на отричане.
През същата година тя предаде информация и подробности за живота си като секс робиня на Епстийн на журналист от Daily Mail, като предостави снимки, които свързват принц Андрю, херцог на Йорк, с аферата Епстийн .
Няколко години по-късно, през 2018 г., Джули К. Браун от Miami Herald събра над 80 свидетелства от хора, които твърдят, че са жертви на сексуално насилие, извършено от Епстийн и неговите „приятели“.
Това доведе до повторно разглеждане на делото Епстийн във федералния съд, в резултат на което той беше арестуван през юли 2019 г. по обвинение в „трафикиране на хора с цел сексуална експлоатация“.
Останалото е съвременна история: при претърсването на домовете му бяха открити огромно количество детска порнография и снимки, както и инструменти за изтезания.
Според докладите, животът на Епстийн приключва сутринта на 10 август 2019 г., когато е бил намерен обесен в килията си.
Въпреки това, тази официална версия е напълно лишена от достоверност.
Факт е, че съобщението за смъртта му, публикувано от Министерството на правосъдието на САЩ, е с дата 9 август 2019 г., т.е. ден преди да бъде намерен мъртъв (вижте изображението горе). Съобщението е написано от Джефри С. Берман, прокурор на Манхатън, който заяви, че тялото на Епстийн е било намерено от персонала на затвора.
Изглежда, че Министерството на правосъдието разполага с някои много талантливи гадатели, които могат да предскажат смъртта на здрав човек ден преди това...
3. Мълчанието на вълците
Сега нека си зададем въпроса: как е възможно в днешно време, с цялата информация, която е изтекла през годините, да бъдем „изненадани“?
Как е възможно да сме чули за тези неща, дори и да не са били на първа страница, и да не сме си задавали въпроси?
По мое мнение, това – а не новините за педофили сатанисти, които изнасилват и убиват деца – е най-шокиращото от всичко.
Как да не си зададем въпроса:
Може би всичко се преувеличава с цел да се дразни някого”? Ами ако е истина? Я да видя за какво става дум. Я да видя дали деца наистина изчезват безследно.
Достатъчно е да потърсите в Google, за да намерите някои данни – те не са тайна, достъпни са за всеки.
Имаше един филм, озаглавен „Мълчанието на агнетата“.
Но тук няма агнета, няма невинни; всички ние сме вълци. Виновни в това, че не искаме да видим или да разберем.
Само в Италия през първите четири месеца на 2025 г. са подадени над 11 000 сигнала за изчезнали деца, от които 8059 са чужденци и 3352 са италианци. От 8059-те чуждестранни деца, за които е подаден сигнал за изчезване, 2889 са намерени. От 3352-те сигнали за италиански деца 2486 са намерени.
През 2024 г. Missing Children Europe, НПО, е получила над 124 000 сигнали в цяла Европа, което е почти двойно повече от броя през 2023 г.
Най-тежкият случай е в Съединените щати, където само през 2024 г. в базата данни на ФБР са въведени 349 557 сигнали за изчезнали младежи и непълнолетни.
Някои, които бяха намерени, живи или мъртви, а какво се случи с останалите?
Толкова ли е трудно да осъзнаем, че това, което е показано в този филм на ужасите, излъчван в праймтайма, е истина?
Ако е така, можем да продължаваме да си затваряме очите и да оставаме безчувствени към ужаса, особено в светлината на изявлението на заместник-министъра на правосъдието, че файловете на Епстийн съдържат изображения на изтезания, малтретиране и смърт?
Оттук нататък не може вече да става дума просто за злоупотреби или прекалености, а по-скоро за сложна система, която е позволила на властниците да извършват най-ужасните организирани и ритуални престъпления срещу деца в продължение на години.
Вече не можем да се крием зад Не знаех или Четох нещо, но нямаше категорични доказателства.
Сега не само е напълно ясно, че тези педофилски мрежи, трафикиращи хора в международен мащаб, съществуват, но и че те се ползват с най-високата степен на международна защита, както и с политическо, полицейско, съдебно и медийно прикритие.
Досега всеки, който осъждаше срамната лицемерност и двойните стандарти на Запада, беше наричан конспиративен теоретик или бе отхвърлян с отговора: „Защо тогава не отидеш в Русия или Китай?“
Но днес фактите недвусмислено показват, че хората, замесени в тази ужасна история, са същите, които управляват политиките, изборите, войните, ограниченията и задължителните ваксинации, от върховете на институциите.
И сега, какво?
4. Прозорецът на Овертон
Разкриването на документите тръгва от заповедта, издадена от съдийката Лорета Преска от Окръжния съд на САЩ за Южния окръг на Ню Йорк по гражданското дело на Вирджиния Джуфре.
Съдебната власт обаче не действа сама; премахването на „секретното класифициране“ на документи е резултат от години на съдебни битки. Това не е спонтанно изтичане на информация, а контролирано разкриване, проведено на етапи, за да позволи на системата постепенно да абсорбира скандала и евентуално да забави или предотврати разкриването на определени имена.
Ако приемем, че много хора най-накрая са осъзнали, въпреки псевдоцензурата на медиите, че сме изправени пред събитие, което би трябвало да доведе до свалянето на корумпираните западни правителства, какво ще се случи?
Ще бъдат ли наказани виновните?
Ще бъдат ли разформировани корумпираните организации?
Някои пишат, че след Епстийн нищо не може да продължи както преди. Е, това ми напомня за виковете никога повече войни след Първата световна война.
Не бива да се пренебрегва и моментът на разкриването на този ужас; той се случи непосредствено след геноцида в Палестина, с което се създаде най-гигантския и ужасен „прозорец на Овертон“, чиято цел е да убеди човечеството, че това е новото нормално състояние.
Възможно е също така изнудването, свързано с файловете, да не им е нужно вече на властниците, но да остава ефективно средство за предизвикване на социален хаос и отвличане на вниманието на общественото мнение от по-дълбоки икономически и геополитически промени.
Старият ред се руши и публикуването на файловете може да бъде използвано като оръжие за масово отвличане на вниманието или като инструмент в окончателния сблъсък между съперничещи си елити.
Разпространението на имена би послужило за делегитимизиране и неутрализиране на конкретни лидери, като им попречи да влияят на политическото бъдеще в гангстерската война, която разтърсва световния ред и отстранява цели фракции на властта.
Това не би било победа за правосъдието, а по-скоро смяна в управлението на компрометиращия материал. Тези, които са го създали, са мъртви, тези, които са го експлоатирали, вече са го използвали, а тези, които сега го разкриват, го правят част от конкретна стратегия.
В този случай файловете по-скоро биха представлявали наследството на система, която експлоатира човешките слабости, а не толкова истински акт на прозрачност или истина.
В заключение, случаят Епстийн представя обективни факти, които сочат сериозна системна аномалия, включваща непрозрачно богатство, връзки на най-високите нива на световната власт, аномални съдебни защити и смърт в ареста, характеризираща се със сензационни пропуски в протокола през 2019 г.
Някои смятат, че Епстийн не е работил за конкретна държава, а по-скоро е бил оператор в рамките на глобална система на властта, насочена към контрол и консолидиране на влияние. Ако целта е глобално господство, както го формулират фигури като Джордж Х. У. Буш, то контролът се постига чрез компрометиране на правителства и, косвено, на разузнавателни служби.
Епстийн със сигурност не е притежавал характеристики на велик финансов стратег, но все пак систематично е успявал да сключва сделки в подходящия момент. Това подсказва, че е получавал инструкции от по-висши центрове на властта, като семейство Ротшилд, което Епстийн многократно твърдеше, че представлява.
С други думи, Епстийн не изглежда да е създавал някаква икономическа стойност, а е бил по-скоро един функционален посредник, който е бил полезен за свързване на властта, компромиса и мълчанието. Изглежда, че неговата роля е била да примамва елита чрез престъпления и да го държи под контрол чрез секретност и шантаж.
Истинският скандал не е самият човек, а системата, която го е направила възможен и която остава непокътната: мрежи, които никога не са били напълно разкрити, размити отговорности, които никога не са били изяснени, и защитни наративи.
В известен смисъл Епстийн става изкупителна жертва, докато структурата оцелява.
Важно е да се разбере, че осъждането на индивида не е достатъчно: докато не бъде поставен под въпрос механизмът на властта, който се нуждае от фигури като него, феноменът ще продължава да се повтаря с различни методи и играчи
5. Смисълът на злото
Третата точка е свързана с внезапното разкриване на истинската същност на злото в определен момент от историята.
Неочаквано, смущаващо и невероятно.
Това са впечатленията на повечето хора, изправени пред доказателствата за ужаса, разкрити в досиетата на Епстийн, които говорят за насилие, трафик на хора, снъф филми, изнасилвания, убийства на бебета и трафик на органи.
Ако предвид тази свръхдоза ужас не последват реални наказателни присъди, логичното последствие е, че разпространението на тези файлове ще бъде истинска духовна отрова за човечеството. Потапянето в образи на насилие и разврат ще доведе до нормализиране на ужаса и до колективна зависимост.
Вместо да доведе до катарзис чрез правосъдие, това ще породи нарастващо чувство на неудовлетвореност, безсилна ярост и цинизъм, потвърждавайки впечатлението, че злото редовно остава ненаказано. Този механизъм поражда заучена безпомощност, състояние, при което хората престават да вярват, че действията им могат да променят реалността.
За да се противодейства на това, е необходима духовна перспектива, която да хвърли светлина върху събитията, разкривайки техните основни причини.
Духовната наука ни позволява да обогатим погледа си върху събитията, като им придаваме по-широк смисъл.
Според Рудолф Щайнер силите на злото и смъртта са всъщност странични ефекти на космически процеси, които са от съществено значение за еволюцията.
В петата следатлантическа епоха, която започна през 1413 г., основната задача на човечеството е да се изправи срещу злото и да го трансформира чрез съзнанието си.
Злото ще се приближи към човека от петата следатлантическа епоха под всякаква възможна форма. Научно човекът ще трябва да разгадае природата и същността на злото. В своята любов и омраза той ще трябва да се бори по правилния начин с всичко, което произтича от злото; той ще трябва да води борба със съпротивата на злото срещу импулсите на волята. Всичко това е от съществено значение за задачите на петата следатлантическа епоха. (Рудолф Щайнер, Духовни научни бележки върху Фауст на Гьоте, том II, GA 273).
Докато силите на смъртта позволяват на човека от петата следатлантическа епоха да се интегрира с тях и да приветства по-висшите части на своето същество (духовния аз, дух- живот и човека-дух), силите на злото действат само частично в настоящия човек; тяхната пълна интеграция ще се осъществи едва в бъдеща епоха.
Истинското зло не се намира във външните действия, а в злите нагласи, присъстващи в подсъзнанието на всеки един човек – една универсална потенциалност в епохата на съзнателната душа.
Тяхната космическа цел не е да провокират престъпления, а да вдъхновят човешките същества да приемат съзнателно духовния живот, превръщайки тези тенденции в еволюционен импулс.
Злото не е абсолютна същност, а по-скоро комбинация от луциферични и ариманични сили, действащи извън времето и пространството и проявяващи се като изкушения или препятствия.
Видимите зли действия, които ние съдим като зли във външни събития, са просто изкривеното използване на тези сили.
Съзнателното приемане на злото позволява на съзнателната душа да се развива и да постигне духовна свобода, като насърчава активен интерес към другите и обогатява бъдещата цивилизация.
Следователно злото трябва да се разбира във вътрешен смисъл, трябва да го трансформираме в положителна сила за човешката еволюция, без да поражда в нас песимизъм, а по-скоро импулси за пробуждане и съзнателно действие.
В четвъртата следатлантска епоха, епохата на интелектуалната или рационалната душа, раждането и смъртта са били активни в човека по характерен начин; все още не е имало нужда той да ги забелязва външно. Сега, в епохата на съзнателната душа, той трябва да ги вижда външно; за тази цел той трябва отново да развие вътре в себе си още нещо, и това е много важно. (Рудолф Щайнер, От симптом към реалност в съвременната история, GA 185).
Истинската цел не е да се унищожи злото, а да се преобразува.
Чрез импулса на Христос тези препятстващи сили могат да подхранват духовното развитие, позволявайки на човечеството да расте и да еволюира съзнателно.
Пред лицето на най-лошото, което можем да си представим – това, което се извършва срещу невинни същества – от нас се изисква да събудим съзнанието си, за да разпознаем истинското значение на тези събития.
Гьоте обобщава добре това в думите, които слага в устата на Мефистофел в своята Фауст:
„Аз съм част от тази сила, която вечно желае злото и вечно върши доброто.“
21 февруари 2026 год.
Превод: Ати Петрова