Сорат – Слънчевият демон и числото 666
Световноисторическото значение на годините, непосредствено предшестващи края на хилядолетието, може да бъде разбрано в по-голяма дълбочина, ако се вземе под внимание, че 1998 г. представлява също така и три пъти по 666. Това, което се крие в числото 666, е най-концентрираното действие на злото върху човечеството и земята. Това число се споменава за пръв път в Апокалипсиса на Свети Йоан (глава 13). Рудолф Щайнер го обяснява по два начина.
На първо място трябва да се има предвид, че срещу добрия Слънчев дух, Интелигентността на Слънцето, която дава живот на всичко живо на Земята, е застанал зъл дух, Демонът на Слънцето, който живее също и в злите сили в човека. 140 Рудолф Щайнер обяснява още, че числото 666 може да се чете според арамейската тайна доктрина и че числата съответстват на букви. „Тези букви символизират четирите принципа, които довеждат хората до пълно вкочаняване, ако те не са в състояние да ги трансформират. Чрез Samech се изразява принципът на физическото тяло, чрез Vau – етерното тяло, Resh –астралното тяло, а Tau – по-нисшия аз, който все още не се е издигнал до нивото на по-висш аз. Когато се четат заедно, те образуват думата Сорат. Това е окултното име на Слънчевия демон, противникът на Агнеца.“140
Смъкването надолу и убиването на вътрешната природа на човека бива изяснено – 666 е числото на човешкото същество, което обръща гръб на фактите за Христос и поради това не може да получи никакви ползи от тях.
Рудолф Щайнер разглежда по-подробно числото 666 в 11-та лекция от лекционния си цикъл „Апокалипсисът на Свети Йоан”. 141 Към антропологичния аспект се добавя и световно-историческият, който включва цялата еволюция на Земята. Рудолф Щайнер разкрива факта, че под числото 666 се има предвид един период от развитието на Земята в далечното бъдеще, в който човечеството вече ще се е разделило окончателно на зла и добра раса. Преди това ще има да се взимат решения между доброто и злото, което човекът отново ще може да отхвърли, докато все още има време да се върне назад.
Въпреки че тези събития са все още далеч, Рудолф Щайнер ясно подчертава, че „всичко от бъдещето вече се подготвя в настоящето”.
Злото, за което става дума, излъчвано от Слънчевия демон Сорат, противникът на Слънчевия дух Христос, изглежда не бива да се сравнява с луциферичните и ариманичните сили. Това, което произтича от Луцифер и Ариман, оказва едно необходимо въздействие върху човечеството. Човек може да постигне целта си единствено като използва тези сили. Той ще получи компенсация за това от своята съдба, в която балансът се възстановява чрез намирането на Христовия импулс.
„За развращаването на човека до аморалност, което обикновено се забелязва сред обикновените хора, не е необходима намесата на чудовище като Слънчевия демон. Само когато съществата, които носят спасение на човечеството, когато духовното извисяване се превърне в своята противоположност и духовната сила се подчини на по-ниския азов принцип, човечеството може да бъде доведено до точката, в която Звярът, описан като имащ два рога, придобива контрол върху него. Злоупотребата с духовните сили е свързана с тази съблазняващата сила на Звяра с два рога. И ние наричаме тази злоупотреба с духовната сила черна магия, за разлика от правилното й използване, което наричаме бяла магия.“ 141
Когато описвахме престъплението, извършено срещу Каспар Хаузер, за първи път споменахме за злоупотребата с духовни сили. Грехът срещу духа, извършен в тази връзка, може да се види като проява на съблазняване, извършено от Сорат. Това съответства на факта, че грехът срещу духа не може да бъде простен, тоест не може да намери компенсация, както другите грехове или отклонения от луциферично или ариманично естество.
В историческото последствие от убийството на Каспар Хаузер, през 1933 г., си проличава почеркът на Слънчевия демон, призован срещу Каспар Хаузер чрез действията на Йезуитите (и западните Ложи). В осъществяването на това участват силите, произтичащи от Хитлеристкото движение, които се подготвят за края на века в смисъла на Слънчевия демон. На откровенията, които възкръсналият Слънчев Дух иска да покаже на човечеството, се противопоставят действията на Слънчевия Демон, който намира предопределени човешки организации склонни за това. Бе злоупотребено с пробуждащите се духовни сили на безброй хора; магическият ефект, омайното влияние върху несъзнателните сили на волята, които – вкоренени в духа – трябва да се пазят неприкосновени, за първи път се обяснява на фона на битката между Слънчевия демон и Слънчевия Дух.
В лекцията си, изнесена на 27 август 1920 г. в Дорнах по повод 150-годишнината от раждането на Хегел, Рудолф Щайнер обсъжда свастиката.* Той цитира статия от вестник, в която се казва, че банкнота от 10 000 рубли имала в центъра си фино и ясно изрисувана свастика:
Този символ, който индусът някога е съзерцавал, докато е говорил за своя свещен Брахман, днес виждаме на банкнота от 10 000 рубли! В крепостите на политиката хората знаят как да влияят на човешките души. Знаем какво означава победоносното напредване на Свастиката, знакът, който днес вече много хора в Централна Европа носят – и пак, въз основа на други скрити причини – човек знае какво означава това; но не е склонен да слуша, когато се прави опит да бъдат интерпретирани тайните на днешните исторически събития въз основа на най-важни симптоми. 142
В ретроспекция това насочване на вниманието към загадките на настоящото историческо развитие може да бъде поставено в неговия контекст, изразен тук, като по този начин се потвърждава неговата верност.
Влиянието на Сорат върху движението, което носи свастиката, се отличава още и с факта, че импулсът на съществото „да превърне себе си в бог“, както някога е казал Рудолф Щайнер, 143 се отразява слабо в поздрава „Хайл Хитлер“, в който човекът изисква божествено признание. Това неподходящо, безсмислено религиозно почитание всъщност е в услуга на Слънчевия демон. Във вече цитираната лекция в Карлсруе Рудолф Щайнер категорично заявява, че през тридесетте години на настоящия (ХХ) век „библейските пророчества ще се сбъднат”.127
Чрез втория аспект на числото 666 веднага става ясно каква е връзката му с годината 1998 и с това, което се очертава за целия век след края на Кали Юга. Казват ни, че импулсът на Сорат е направил силен опит да се прояви през 666-та година. 144 Но сега влиянието на Сорат действа в историята – в отслабена форма – чрез удвояването и утрояването на това число.* Три пъти по 666 е 1998.
В лекциите, изнесени през октомври 1918 г. в Дорнах и Цюрих, Рудолф Щайнер допълва знанията, които вече е дал за числото 666, с факта, че Сорат е имал намерение да поквари човечеството през 666 г. от н.е. И това изкушение било толкова мащабно, че не е можело да бъде предотвратено или намалено с човешки средства, а само чрез въплъщението на самия Христос и Мистерията на Голгота. Що се отнася до Сорат, Звяра, само Христос, чрез Своите дела на земята, е можел да възстанови равновесието. Рудолф Щайнер посочва тук връзката с двадесети век: „Нашата епоха е в много отношения едно подновяване на онези периоди, които се случиха отчасти чрез Мистерията на Голгота, отчасти чрез събитията през 333 г. н.е., отчасти чрез събитията през 666 г. н.е.“
Това, което е трябвало да се случи около 666 г., но е било осуетено, или по-скоро отслабено от Христовия импулс, било, че съзнателната душа и целият й духовен потенциал е щяла да бъде допусната да функционира прекалено рано, тоест директно и без да се минава през необходимото човешко развитие, така че по-нататъшното бъдещо развитие на човечеството е щяло да стане невъзможно. Човечеството е щяло да бъде залято „с мъдростта на Звяра“. Било е планирано „от определени висши духове и по-специално от едно същество с ариманична природа, което е трябвало да води тези духове, това същество да се появи, макар и не на физическия план – но то е трябвало да се появи.“143 „Всичко това „трябваше да бъде внушено на човека още в 666 г. чрез ариманическо-луциферични сили,’’ 145 така че той е щял „да осъзнае съзнателно собствената си личност, при което неговото его би се втвърдило напълно вътре в себе си, би се задушило напълно.
Този импулс е трябвало да произлезе от Арабската академия в Гондешапур – мястото, където Манес е бил разпънат като християнски мъченик. Там писанията на Аристотел били преведени на арабски език. Аристотеловите концепции служели на мъдреците от Гондешапур, в един доста изменен вид, за тяхно светоусещане. „Техните стремежи... били в името на всеобхватно знание, което трябвало да замести усилията на съзнателната душа. То би превърнало човека в обикновено земно същество и би го откъснало от истинското му бъдеще – неговата еволюция в духовния свят.” 146
В началото на третото хилядолетие е съвсем ясно, че сме свидетели на един вид възраждане на тези усилия – факт, който се потвърждава от няколко подробности, „въпреки че това, което трябваше да излезе от Гондешапур, беше заличено с появата на Мохамед и неговото визионерско религиозно учение“, независимо от това, това, което „известният учител, чието име е неизвестно, но който беше най-големият противник на Христос Исус,“ 146 е оказал силно и трайно влияние върху учениците си; защото от този действителен лидер на Академията в Гондешапур са се появили две неща, които са от голямо значение за обсъжданата тук тема.
Първото е, че съвременната естествена наука, особено във формата, която е приела от 40-те години на XIX век, се е развила под влиянието на Гондешапур 147. И това развитие е довело до атомната бомба през 1945 г. и по-късно до ядрената енергия с всичките й непредвидими последствия.
Второто нещо е, че влиянието на Гондешапур, в противовес на Духа, е действало в католическата църква. „Римокатолическата църква, която е била силно повлияна от остатъците от импулса на Академията в Гондешапур, е постановила догматично на Вселенския събор в Константинопол през 869 г., че не трябва да вярваме в духа, защото църквата е желала не да просвети всички за Мистерията на Голгота, а е искала да я забули в мрак. През 869 г. римокатолическата църква отхвърля духа. Догмата, която се постановява по това време, гласи: „Не трябва да вярваме в духа, а само в тялото и душата, като душата притежава нещо от духовно естество.“ Но фактът, че човекът наистина се състои от тяло, душа и дух, беше отменен от католическата църква под прякото влияние на импулса на Гондешапур.“ 145 Това изявление на Рудолф Щайнер подкрепя и потвърждава това, което се опитваме да разкрием тук: борбата на йезуитите срещу истинския дух, какъвто е трябвало да се прояви в Каспар Хаузер. Тази борба е едновременно и борба срещу Христос и Мистерията на Голгота.
Ако човек изучава края на хилядолетието във връзка с познанието за злото, няма как да не възникне въпросът за разликата между Ариман и Сорат. Човечеството преживява интензивната подготовка на Ариман за своето въплъщение. Единственият начин, по който човек може да се защити от това, е чрез знания за неговата световно-историческа необходимост. Човечеството трябва да се научи – в епохата на съзнателната душа – да се справя с такъв факт и трябва да реши как съответно да действа. Това не е възможно без познание за духа.
За Сорат може да се каже, че той е самото зло, Антихристът. Според Рудолф Щайнер не става въпрос за инкарнация на Сорат. Дейността на Сорат е в духа на споменатите по-рано асури, за които е казано, че всичко, което им се поддаде, е безвъзвратно загубено и че чрез тях се откъсват „фрагменти от аза”. Като Слънчев демон, Сорат е съществото, което в крайна сметка иска да повлече човечеството в бездната. Той съблазнява човека да извърши онзи грях срещу духа, който поради своя източник не може да бъде простен.
Това е наистина много сериозна и трудна ситуация, в която човечеството е поставено духовно, тъй като Ариман и Сорат насочват развитието си срещу Христовия импулс. Действията им са различни, но въпреки това и двамата се стремят към една и съща цел. Ариман се опитва да завладее човешкия разум, за да превърне земята и космоса в механизъм. Чрез Сорат е атакувана волята – което е по-трудно за оценяване от хората – и по този начин, чрез вид магическо опиянение, човекът е откъснат от духовния си дом, Слънцето.
В разказа на Соловьов за Антихриста се разглеждат и двете. Импулсът на Антихриста първо се описва в смисъла на Апокалипсиса на Йоан, тоест в смисъла на Сорат. Но след това се добавя моментът на въплъщението. Ариман се намесва и се появява на физическия план. В този момент Соловьов описва две същества, които имитират отношенията между Бог Отец и Бог Син. За да се изясни с една картина разликата, както е разбирана тук, и съществуващите отношения между двамата, може да се каже, че Сорат представлява Бог Отец, а въплъщаващият се Ариман – Сина. Те са характеризирани от Соловьов по следния начин: „Той видя тези две пронизващи очи и чу, идващ нито отвътре, нито отвън, странен глас, тъп, като заглушен, и в същото време прецизен и напълно бездушен, като че ли идваше от грамофон. Гласът му каза: „Мой възлюбен сине, цялата ми любов е в теб. Защо не ме потърси? Защо почиташ онзи другия, злия и неговия баща? Аз съм бог и твой баща. Другият – просякът и разпнатият – е чужд на мен и на теб. Нямам друг син освен теб. Ти, моят единствен, единороден, равен на мен. Обичам те и не искам нищо от теб. Ти си толкова красив, велик и могъщ. Действай в свое име, а не в мое. Аз не ти завиждам; аз те обичам. Аз не се нуждая от нищо от теб. Този, когото ти смяташе за бог, изискваше от Своя Син послушание и безгранична покорност, дори до смъртта на кръста, и Той не можа да му помогне на кръста. Аз не изисквам нищо от теб и ще ти помогна.“ 138
Превод: Ати Петрова