…Интуицията не е онази тривиалност, която днес обикновено се разбира под това име, когато някой мисли, че може да познае нещо чрез едно смътно чувство. Това е злоупотреба с тази дума. В мистерийните школи думата интуиция се употребява за най-висшата степен на съзнанието, която можем да си представим, където душата става едно, става идентична със съществата и се идентифицира с тях. Въпреки че душата напълно запазва своята индивидуалност, тя се слива с всички същества и неща, намиращи се в нейното зрително поле… Събр. съч. 104, Апокалипсисът на Йоан, стр. 196
* * *
…Според Рудолф Щайнер има три по-висши степени на познанието – имагинация, инспирация и интуиция. И за интуицията, като най-висшата степен на познанието, която може да се постигне от окултистите, той казва, че тя се постига, когато силата на любовта се превърне в познавателна сила. Не бива обаче да се мисли за обикновената любов, за която най-често се говори в нашето материалистическо време, а чрез нея човек трябва да е в състояние да се почувства идентичен с друго същество, което във физическия свят той не е, наистина да почувства какво се случва в другото същество, също както чувства какво става с него самия, да може да излезе напълно извън себе си и да се вживее в другото същество.
В обикновения живот любовта, обичта не стига до такава степен, която е необходима, за да се превърне в познавателна сила. Трябва първо да се постигне празното съзнание, да се стигне до някои изживявания в това празно съзнание. Да, тогава трябва да се изживее нещо, което естествено много хора не търсят, когато се стремят към по-висше познание. Тогава се преминава през това, което може да се нарече болката на познанието, страданието на познанието.
Когато човек има някаква рана, тя боли. Защо? Защото духовната му същност не може истински да проникне на мястото, където физическото тяло е наранено. Всяка болка произлиза оттам, че някъде във физическото тяло не може да се проникне. И когато се изживее болка от нещо външно, това се дължи на факта, че човек не може да се съедини, да се слее с него.
Постигне ли се празното съзнание (инспирацията), в което нахлува един напълно друг свят, различен от този, с който човек е свикнал, тогава за времето, в което е налице това инспирирано познание, липсва целият физически човек, тогава всичко е болезнено, наранено. Това трябва първо да се преживее. Човек трябва, така да се каже, да почувства напускането на физическото тяло като истинска болка, като истинско страдание, за да стигне до инспирираното познание, да стигне до него в непосредственото изживяване в съзерцанието, а не само да разбира. Естествено разбирането може да стане напълно безболезнено и може да се постигне от човека и без той да премине през болката на посвещението.
Но за да се постигне съзнателното изживяване на това, което човек носи от предрожденното си битие, което е останало още в духовния свят и действа в нас, за да го постигне, е необходимо първо преминаването през пропастта на напълно всеобщото, бих казал универсалното страдание, универсалната болка. И едва тогава може да се изпита оживяването, идентифицирането с нещо или с някой друг, едва тогава може да се изживее високо потенцираната, висшата степен на любовта, която се състои в това, човек да се забрави не абстрактно, а напълно да отклони вниманието от себе си и изцяло да премине в другите.
А когато се появи тази любов във връзка с висшето инспирирано познание, тогава всъщност имаме възможност да проникнем в духовността с цялата си топлина на обичта, с всичката си задушевност, с цялата сърдечност, която естествено е нещо душевно. Това трябва да стане, ако човек иска да напредне в познанието. Любовта, обичта трябва да се превърне в този смисъл в познавателна сила. Защото, когато тази обич, която се появява като сила на познанието достигне известна сила, известна интензивност, тогава ще стигнете през предишното си предземно съществуване в предишния си земен живот. Вие ще се промъкнете през всичко, което сте преживели между сегашния си живот, предземното си съществуване и предишната си смърт в предишния си земен живот, в това, което се нарича предишно ваше въплъщение.
Вижте, някога сте живели на Земята също в едно физическо тяло. Но от всичко, което е било физическото ви тяло, не е останало нищо. Всичко е поето от земния елемент, нищо не е останало. Това, което е било най-вътрешната ви същност в онова време, е станало изцяло духовно, то живее във вас като изцяло духовно. Наистина, нашият аз, след като е преминал през портата на смъртта, преминава изцяло духовно през духовния свят до един нов земен живот.
Който вярва, че може да го разбере с обикновените сили на ежедневното съзнание, не може да го постигне. Може да се постигне само когато любовта се повиши до най-висшата степен по такъв начин, както изложих. Защото този, който сме били в предишното си съществуване, е също така извън нас, както в настоящето някой друг човек се намира извън нас. Същата степен на външно съществуване е свързана с нашия аз. Разбира се, тогава това ще стане наше притежание. Ние ще го изживяваме като нас самите.
Но трябва да се научим първо да обичаме така, че в тази обич да няма нищо егоистично. Би било нещо ужасно, ако човек се влюби в своята предишна инкарнация в обикновения смисъл на думата. Обичта трябва да се издигне до най-висшата степен, така че точно тази предишна инкарнация да може да се изживее като нещо съвсем друго. И когато силата на познанието се издигне през празното съзнание до силата на познанието чрез най-висшата обич, тогава се прониква до истинския аз… Събр. съч. 234, стр. 91 и сл., 5 лекция, изнесена на 02.02.1924 г.
* * *
…Това, което човек може да получи във висшите области на надсетивния свят, не е същото, което застава насреща му, а нещо, което произлиза от него: обичта към света на ближните си, на своето обкръжение…Събр. съч. 10
* * *
…Верни са думите, които Леонардо да Винчи е казал, че великата любов е дъщерята на великото познание. И който не иска да опознава, той не се научава да обича в истинския смисъл на думата…Събр. съч. 141, стр. 169, 9 лекция Берлин 4.3.1913 г.
* * *
…Мъдростта, знанието е предпоставка за любовта, любовта е резултат от скритото познание в аза… Събр. съч. стр. 415, немско изд. 1977 г.
* * *
…Човек, който не може да развие силата на обичта, изсъхва и опустява в своята същност… Хора, които не могат да обичат някого, ги виждаме да крачат в света с тяхната сухота и пустота, в което има нещо много тъжно, защото силата на обичта е жизнена сила, която събужда, оживява и поддържа нещо, почиващо дълбоко в душата ни, т.е. една по-дълбока сила дори от вярата.
Както сме положени в едно тяло на вярата, което от друга гледна точка наричаме астрално тяло, така сме положени в едно тяло на обичта, което от друга гледна точка наричаме в науката за духа етерно или жизнено тяло. Защото силите, които действат от дълбините на нашето същество, от нашето етерно тяло, са силите, които се изявяват чрез това, че човек може да обича, да обича на всичките степени на съществуването…
Свиването на силите на етерното тяло е същото, което можем да означим като свиване на самото етерно тяло, защото етерното тяло същевременно е тялото на обичта. Събр. съч. 130, стр. 174, лекция 02. 12. 1911 г., немско издание 1977 г.
Извадките са подбрани от Нели Хорински
Портрет на Рудолф Щайнер от Петър Господинов