За съвременното Посвещение, за анти-антропософията на някои български „антропософи” и за бъдещето на Антропософията като лечебна сила

Submitted by admin 2 on Пет., 27/10/2017 - 09:40
Дорина Василева

Напоследък в тъй ограниченото българско официално антропософско пространство, като представител на самата официална антропософска институция в България (АОБ) се явява, изявява и произнася авторитетно една персона, която по своята истинска същност е дълбоко раздвоена, ако не и разтроена. Познавам я от 2011 год., когато като модератор на антропософския форум „Приятели на антропософията” се срещнах в интернет-пространството с няколко нейни ника „водолаза”, „Козирог”, „Friend № 1” и др. Разбира се, под тези никове се пишеше с разтроено съзнание, думи, емоции и т.н. Без да се колебая и за миг бих казала като психолог и терапевт вече с много професионални години и житейски опит зад гърба си, а и наблюдавайки продължаващото разтроение на тази персона вече години – цялото това поведение на криене, на задкулисие, на разтроение, на превращения и преходи от роля в роля години наред, говори не за един, а за множество проблеми, и не за психологически, а за психиатрични проблеми. В друг форум и блог, със задълбочени интереси в антропософската духовна наука, системно читателите стават свидетели на подобни разтроени прояви. Реалното име на въпросната персона е Мартин или Март Атанасов, както артистично се е кръстил, а за най-достоверно аз ще го наричам Сянката. Но за колко ли още други превъплъщения на тази личност не знаем по други форуми и блогове?! Четете сами:

http://www.otizvora.com/2017/09/9315

http://www.otizvora.com/forum/index.php?topic=633.msg38083#msg38083

/запознайте се и с мненията на хора, които години се занимават с Антропософия на следващите стр.11 и 12/

Нека не се спираме повече на личностовите характеристики на тази персона. Не, че не са важни, важни са, защото става дума за Сянката, която действа чрез нея, или както в антропософията наричаме тази Сянка – етерен ариманичен Двойник. За съжаление именно антропософското познание на тази персона за истинските сили, които „говорят” чрез нея, не я прави по-малко сенчеста, дори напротив – човек има чувството, че в годините тази Сянка става сама по себе си още по-осъзнато сенчеста и манипулативна! За съжаление, доста хора в началото се опиват, защото Сянката е сама по себе си чаровна, звучаща откровено, често предизвикваща съжаление, особено в женската аудитория – как е отдала целия си живот на Антропософията, пожертвала е всичко в личен план и т.н.! Скоро обаче истините блесват и се вижда, че става дума за Сянка, за премерена маска, а не за истинско лице, още повече – не и за истинска антропософия.

Мотивът ми да пиша е „антропософията” или по-скоро анти-антропософията, която тази персона се опитва да прокламира пред аудиторията си, като твърди неща, които не само не са верни, но твърдейки ги с „авторитет”, ги насажда и реално манипулира слушателите си. Последната запланувана „среща” на тази персона ще разглежда две области – спомени за личността на вече преминалата Прага г-жа Светла Бисерова, мой учител, както и темата за „Кулминацията на Антропософията в края на 20-ти век” – любима тема на въпросната персона, която чопли в последните 7 години по форуми и седянки, заедно с темата любима за „средните пръсти и средния пръст” в жестовете на масонски ориентирани художници от Ренесанса. Изглежда, че и Христос е масон, според въпросната персона! Чакаме с трепет това скоро да бъде доказано!

Та нека се върнем на въпросното предстоящо събитие. Светлата личност на г-жа Светла Бисерова се използва меко казано като примамка, за да бъде доведена аудитория – най-вече възрастна, от най-приближения й кръг антропософски съратници. Обаче, тази аудитория е нужна, за да се развихрят идеите по втората област – как всъщност Антропософията е трябвало да кулминира /според Щайнер/ в края на 20-ти век, но... тя не е кулминирала, и ето затова Антропософията не става за нищо! Това го казва уж един антропософ, който всъщност се превръща в анти-антропософ, убивайки истината, опитвайки се да блесне с меко казано ексцентричните си твърдения и писания. Те не само са ексцентрични, но и са вредни и манипулативни. Човекът просто търси сцена, изява, аудитория, има нужда да се изкаже и това е жизненонеобходимо, той няма други ангажименти в този живот... Сценарият ми е познат от много години и от това, че явно човекът е в някакъв многогодишен цикъл да върти все едно и също нещо, което няма нищо общо с истината. Жал ми е за използваната примамка – Светла, която беше много болна през последните години от живота си, а тази сенчеста персона не отиде да я види, дори казваше „Кво ще й гледам?”, не дойде дори на погребението й... Но сега има нужда „да изкупва”, най-вече чрез спомени, манипулативни, разбира се, защото образът на Светла днес е удобен. Сянката в основата си е брутално цинична и задкулисна не само към хора, които са й подавали ръка в годините, но и към самия Рудолф Щайнер, приближения му навремето кръг, Христос, и изобщо реално всичко свято, което Антропософията носи като идеали..., въпреки че прийомът е, че ползва Антропософията за доказателство на ексцентричните си хипотези. Пред лицата ни е едно, зад гърбовете ни е друго!

Но по въпроса за кулминацията на Антропософията в края на 20-ти век, моля, отворете си очите, ушите, мислите и чувствата! Ето какво казва Рудолф Щайнер:

„Онези, които с истинска вътрешна всеотдайност на сърцето днес [1924 г.] могат да приемат антропософията и могат да се свържат с нея, те носят в себе си импулса от това, което са изживели в свръхсетивния свят в началото на 15-то и в началото на 19-то столетие, - импулса да се явят в края на 20-ти век отново на Земята заедно с всички онези, които не са слизали тук оттогава. Дотогава чрез антропософската духовност ще бъде подготвено онова, което по-късно ще се осъществи от общността като пълно откровение на свръхсетивната подготовка, идваща от горепосочените течения.”

Тук не става въпрос изобщо за кулминация на самата Антропософия като такава, защото няма как да се инкарнират души в края на 20-ти век и в същия момент самата им поява да носи кулминация в идеите и практиките на Антропософията. Кулминира инкарнирането на самите души в края на 20-ти век, на тези души, които са призвани да поемат подготвения импулс от предишните поколения, да израснат чисто житейски, за да развият своите мисли, чувства и дела в общности, които да продължат развитието на антропософския импулс.

„Онези, които от такова разбиране днес чувстват в себе си стремеж да влезнат в антропософския живот, те отново ще бъдат призовани при изтичането на 20-то столетие, за да постигнат в кулминационната точка възможно най-голямото разпространение на антропософското движение.” (GA 8 август 1924 г.)

От горния цитат отново произтича изводът, че от края на 20-ти век, оттам-насетне, ще следва най-голямо разпространение тепърва на антропософското движение.

„И нещо, което трябва да приемем в нашите души, мои мили приятели, е съзнанието, че антропософското движение е призвано да действа по-нататък - и то не само в най-значителните си, но в почти всички ваши души, за да се появи отново в края на 20-то столетие, когато трябва да бъде даден големият тласък за духовния живот на Земята, защото иначе земната цивилизация ще навлезе окончателно в нейния упадък, признаците на който тя още днес така силно показва. (GA 238, 16 септември 1924 г.)

Същата тази Сянка е направила следното изказване в блога „От Извора”:

„Днес като гледам и съдя по все по-малкия успех на антропософията по света – както от страна на интерес на хората (издателствата на тази литература са в упадък заради липсата на интерес, антр. дружества застаряват без наплив на млади хора на Запад (тук в България е по-добре в интерес на истината), така и от страна на упадъка в редица външни антропософски инициативи – педагогически, терапевтични (Кемпхил е в ужасно състояние) и др.), подготвените за посвещение хора КАТО ЦЯЛО са под въпрос. Разбира се, аз не съм съдник, нито пазач в розенкройцерския орден. Но така виждам нещата, съдейки по опита си да кажем в антропософската група на Прокофиев в Еквелден, която съм посещавал. Чудни, чудни и отдадени на А хора, но всички с бели коси. Какво посвещение, какви пет лева?”

След като въпросната Сянка твърди, че има три антропософски обучения, остава под въпрос какво точно е разбрала, взела, овътрешностила, доразвила в себе си от тези три антропософски обучения. Защото самите обучения дават насоки, нишки, по които човек може да тръгне чрез личната си свободна воля, да продължи да се саморазвива, за да тръгне именно по пътя на окултното обучение. Защото в основата на антропософските терапевтични направления е т.нар. Гьотеанистичен подход, който работи с феномените, който учи човек да наблюдава обективно, безпристранстно, да навлиза във феномените, работи се с различните видове етер, работи се с астралното и етерното ни тяло, работи се за развитие на т.нар. „душевни сетива”, както Рудолф Щайнер нарича развитието на свръхсетивните ни сетива. А такива обучения има по цял свят. По цял свят са развити антропософските практически направления в биодинамичното земеделие, в социално-терапевтичните кемпхили, във валдорфските и лечебно-педагогическите училища, в евритмичните и арт-терапевтични обучения, в обученията за антропософски лекари, с функциониращи лекари, терапевти, евритмисти, арт-терапевти, лечебни педагози... Чудя се, как Сянката не е разбрала, че реално й посочват пътя на собственото й Посвещение и с какъв морал и честност днес твърди при толкова факти по всички континенти на Земята, че антропософията била в залеза си и нямало „подготвени като цяло хора за посвещение”?! Сянката явно не е наясно, че посвещението е ВЕЧЕ много личен въпрос, процес, изживяване, лично житейско и духовно събитие. Сянката прави обобщаващи изводи, вероятно съдейки по собственото си безсилие и зацикляне. Защото мисля също, че чрез целия този обучителен процес се случват необратими процеси на вътрешно израстване на човешката душа – работа по прочистване на астралното тяло /най-вече в отношенията в създалата се общност/, работи се превантивно и дори лечебно върху собственото етерно тяло. Смятам, че точно това е един от пътищата да се справяме и с нашия Етерен двойник, със съществата в етерното ни тяло, кармично „избрало“ определена конституция. И смятам, че подобен подход много би спомогнал да работим върху етерното ни тяло по посока на бъдещето – за правомерна среща с етерния Христос. Жалко, че Сянката не е разбрала какво й се е случило в тези „три антропософски обучения”!

 

Рудолф Щайнер

 

Днес съвременният човек е призван САМ, в САМОТА, да върви по пътя на окултното ученичество. Да, дава ни се рамо и още столетия напред ще ни го дават Рудолф Щайнер и Антропософията. Ненапразно той казва, че Антропософията е лечебна сила със своите идеи и практики за цялото човечество в този етап от развитието му, а етапът предстои! Няма логика да го казва, и в същия момент да твърди, че това трябва да „кулминира” в края на 20-ти век. Кулминацията предстои, скъпи приятели! И дори когато има грешки, проблеми, противодействия – те са закономерни, те са именно силите, които трябва да ни пробуждат и импулсират. Грешките са човешки, носители на тези грешки сме ние – тези, които с личностите си грешим, изкупваме стари грехове, получаваме уроците си в отношенията по между ни. Не антропософията и нейните идеи ще кулминират сами за себе си – те са брилянтни, чисти, въплъщение на Духа - ще кулминираме ние, поколенията след нас, поемайки тези идеи и практики в душите си. Дай, Боже, да достигнем нейната брилянтност, чистота и духовна одухотвореност!

Българската официална антропософска клика остава длъжна с бездействието си десетилетия по отношение на много практически направления, които дори още не са докоснали духовния живот на България. За тях само четем, гледаме клипчета, а ветераните въздишат: „Можело било, ама еди-си какво не станало... преди 10 или 20 год.” За съжаление липсва воля и импулс голяма част от живата Антропософия да бъде инкарнирана тук, в България. А всичко онова, което се прави от по-младите хора обикновено се одумва и анатемосва. Вероятно това е Карма на тази официална институция, която в същия момент в последните години, заедно със Сянката се лашкат по Кръгли маси и надприказвания, за да галят Егото си пред и с друго, но силно развито духовно течение в България. В същия момент реално убиват нещо още неродено в България! Това са фактите, за съжаление. А Сянката... тя ще продължи да бъде Сянка, докато не спаси самата себе си.

Дорина Василева /психолог, антропософски лечебен педагог и социален терапевт, учител, автор, организатор, лектор, член на Генералното АО в Дорнах/